Домашен кетчуп (без захар и нишесте)

Според Уикипедия кетчупът е сос от доматено пюре с оцет, захар, нишесте и подправки. Това е безкрайно далеч от оригинала, чиято родина е най-вероятно Китай и който няма нищо общо с доматите, освен че е бил сладко-кисел на вкус. Но американска глава в по-нови времена е родила безумната според мен идея първо да се подкиселят с порядъчно количество оцет и без това киселите домати, след което да се подсладят с огромно количество захар. И за капак – нишесте за сгъстяване и за да се получи тази креместа консистенция…
Вкъщи не сме почитатели на кетчупа и спокойно преживяваме и без него, но миналата година се запалих от едно приятелско семейство, което приготвяше домашен вариант заради децата си. Целта на занятието естествено е да се избегне купешкият продукт, в който не се знае какво има. Всъщност едно е сигурно – слага се много захар! За съжаление в рецептата на приятелите ни, както и в повечето рецепти в мрежата, захар също има, и то не малко. Нишестето също не ме устройваше… Затова се амбицирах да измисля алтернатива на нежеланите съставки. И тогава реших да подсладя кетчупа с… ябълки! Срещнах тази идея в няколко рецепти в нета и на първо четене ми се стори абсурдна. Но като се замислих, установих, че е много добра. А когато я приложих на практика, се оказа, че ябълките (все пак трябва да са сладки) са идеалният продукт за целта – освен че подслаждат добре, благодарение на пектина, съдържащ се в тях, сгъстяват и уплътняват кетчупа, т.е. заместват и нишестето. Така, без дори да съм очаквала, с един куршум ударих два заека! Кетчупът стана чудесен на сладост и с почти същата текстура като купешкия и без захар и нишесте! И не, готовият продукт не мирише и няма вкус на ябълки!
Накрая остана да нагодя и подправките – сега като ги преглеждам пак, ми се струва че са доста видове, но всеки може да ги промени по свой вкус.


3 кг месести домати (сорт рома)
1 червена чушка
2 моркова
3 сладки ябълки (500 г)
1 глава лук
5-6 скилидки чесън
3 ч.л. сол (на вкус)
6 с.л. ябълков оцет (домашен)
½ ч.л. кимион на зърна
½ ч.л. кориандър на зърна
½ ч.л. черен пипер на зърна
½ ч.л. млян кардамон
5-6 зърна бахар
3-4 пъпки карамфил
2 дафинови листа
1 малко индийско орехче
1 по-дебела пръчка канела


Доматите (без да се белят), чушката и ябълките се нарязват на едри парчета, морковът се настъргва на едро ренде, лукът и чесънът се нарязват на ситно и всичко се слага на котлона в голяма тенджера без капак. Добавят се солта и подправките и се вари до омекване на продуктите и изпаряване на излишната течност. За удобство подправките може да се сложат в тензухено вързопче, за да се извадят после по-лесно. Когато сместа се сгъсти, се претрива през едра цедка (може да се сипва по малко водичка за промиване на цедката). Връща се отново в тенджерата (измита, за да няма едри частички), добавя се оцетът и се доварява до желаната гъстота. Полученият кетчуп се налива в подходящи бутилки или бурканчета (при мен излязоха 6 броя от 270 мл, седмото не можа да се напълни и остана за опитване) и се стерилизират за 10-15 минути.

Кетчупът е превъзходен – идеален е на сладост и киселина, с чудесен аромат и гъстота и се стича плавно от лъжицата (което иначе се постига с нишестето). И всичко това без захар и нишесте в състава, а с невероятното участие на ябълките. Изключително приятно съм изненадана от техния ефект!

Може би на аромат леко се различава от купешкия (макар че моето мнение не е критерий, защото много отдавна не съм опитвала такъв от магазина), но това изобщо не означава, че е по-лош от него, даже обратното. Защото от домашно приготвеното по-хубаво няма!

Седмото бурканче (което не успя да се напълни) веднага беше изпробвано с печени картофи – просто няма удоволствие като това да си хапнеш печени вместо пържени картофки с домашен кетчуп… Уникална наслада (и награда!) за небцето и душата!

Рататуй

Не че си нямаме нашенски прекрасни летни манджи с тиквички, патладжани и чушки, но все залитаме по чуждото… Пък и френската селска манджа е толкова красиво подредена!... (То май първоначалният вариант е с нарязани на кубчета зеленчуци и сготвени накуп в тенджера вместо старателно подредени по цвят в тавичка, но нейсе!) Та как да не се изкуши човек да реже зеленчуци и да реди, да реди… различни видове, различни цветове… Наистина гледката си заслужава! Иначе вкусово рататуят по нищо не отстъпва на нашенските рецепти, дори може те да се окажат по-вкусни, защото плътно наредените кръгчета зеленчуци в тавичката има риск да останат не достатъчно добре посолени и овкусени… Поне при мен се получи така първия път – достраша ме да сложа повечко сол и реших, че подправките в доматения сос ще са достатъчни да овкусят и зеленчуците. Но следващия път добавих и мащерка, риган и босилек, че даже и чесън! И нещата станаха от друга класа… Ползвах тавичка с диаметър 26 см, но част от зеленчуците ми останаха, така че препоръчвам тавата да е с диаметър 28-30 см.
В различните рецепти из нета има вариации на различни зеленчуци, аз се спрях на долните (гледах да са с еднаква дебелина):


2 малки тиквички
2 малки патладжана
3 чушки (зелена, жълта и червена)
3 мънички глави лук
3 издължени домата
тъничка струйка зехтин
2-3 ч.л. сол (на вкус)
по няколко стръка мащерка, риган и босилек
3-4 скилидки чесън
пипер меланж на вкус

сос:
800 г пресни домати (изчистени)
2 глави лук
1 морков
4-5 скилидки чесън
2 печени червени чушки
4-5 стръка мащерка
1 стрък розмарин
2-3 стръкчета пресен (замразен) риган
1 дафинов лист
1 шепа листа пресен босилек
1 ч.л. сол (на вкус)

струйка студенопресован зехтин (ароматен)


Доматите за соса се обелват и се нарязват небрежно.
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се доматите, настърганият на едро ренде морков и нарязаните чушките. Посолява се и се прибавят риганът, наситненият розмарин, стръкчетата мащерка, дафиновите листа и чесънът и тенджерата се оставя без капак на среден към слаб огън, докато се изпари течността. От време на време се разбърква, за да не загори. Готовият сос се дърпа от котлона и се добавя наситненият босилек. Изваждат се клонките мащерка и дафиновите листа и се пасира.
Зеленчуците се нарязват на тънки кръгчета – много добре става на N3 на ренде Бьорнер (патладжаните не ги солих предварително). Мащерката, риганът, босилекът и чесънът се накълцват на ситно.
На дъното на подходяща тавичка се сипва от соса и се нареждат зеленчуковите шайбички, като се редуват по вид и по цвят. Добре е да са по-изправени – така влизат повече бройки, – защото при печенето се свиват и слягат.

Поливат се с тъничка струйчица зехтин и се поръсват със сол, пипер меланж и наситнените подправки. Рататуят се пече на 180 градуса на горен и долен реотан около 45 мин. (понеже при мен фурната не беше предварително загрята заради стъклената тавичка; ако се ползва метална тава и фурната е предварително загрята, времето за печене ще бъде малко по-кратко). Готовото ястие се полива с тънка струйка студенопресован зехтин (още по-добре, ако е ароматен).

Рататуят е чудесен – много цветен и изящно подреден, просто не можеш да откъснеш очи от него. А ако е и добре овкусен с подходящи подправки, е просто великолепен. И все пак остава въпросът – дали е препоръчително да се смесват толкова много различни продукти в едно ястие? Не е ли по-добре да се готвят и хапват по-прости (откъм брой продукти) ястия?

Лятна паста – пълнозърнести фузили с чушки и домати

Много отдавна се каня да сготвя пастата така – да я варя направо в соса, а не предварително във вода. От доста време знам, че по този начин ставала още по-вкусна, и беше крайно време да го изпробвам лично. И съвсем очаквано се оказа напълно вярно! А какъв беше сосът ли? Той вероятно е много далеч от италианските стандарти за приготвяне на паста (които аз за съжаление не познавам в детайли) – това е по-скоро нашенската лятна манджа от чушки и домати. Но крайният резултат е толкова добър, че нищо друго няма значение. А когато всичко е прилично подлютено, нещата стават съвършени...
Освен че е божествено вкусна, пастата се приготвя изключително лесно и бързо, защото всичко се готви в една тенджера. Целта ми беше да направя само две порции, но се получиха като за много гладни – порядъчно големки:


1 глава лук
1 зелена чушка
1 червена чушка
2-3 скилидки чесън
2 люти чушки
3 средни домата
2 ч.л. сол
пресен босилек
125 г пълнозърнести фузили
струйка студенопресован зехтин


Лукът се нарязва на полумесеци, чушките – на лентички, чесънът, лютите чушки и босилекът – на ситно. Доматите се обелват и се нарязват небрежно.
Лукът се запича на слаб огън в суха тенджера, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се чушките (сладките и лютите) и чесънът и се разбърква още малко. Налива се водичка (не много, ако се наложи може да се добави още по-късно) и се добавят доматите, солта и босилекът. Като заври, се слагат фузилите, котлонът се намалява и ястието се готви до готовност на пастата. Ако е необходимо, може да се долее още малко вода – важното е фузилите да имат достатъчно течност, за да се сварят. Накрая (при изключен котлон) се добавя струйка студенопресован зехтин. Готовото ястие се сипва в чинии и се украсява с листенца босилек. Може да се поръси и с хранителна мая, но аз в момента не разполагах с такава.

Пастата е божествено вкусна – изключително ароматна, цветна и апетитна. А леко люта е просто невероятна! И наистина самото тесто е много по-хубаво, когато не е предварително варено във вода, а сготвено направо при зеленчуците. Естествено вместо фузили могат да се ползват всякакви други видове, но заради формата си (с много улейчета) спиралките задържат по себе си повече от соса и така стават по-сочни и апетитни.

Фузили от лимец с доматен сос и гъби

Това не е нова рецепта (то и какво ли ново да има в комбинацията на доматен сос и гъби), нова е само основната съставка – царевичните фузили отстъпиха мястото си на лимецови. Тогава търсех безглутенов вариант на примамливото италианско тестено изделие и бях много любопитна да опитам вкуса на царевичната алтернатива, докато сега целта ми е да представя един нов поне за мене продукт – паста от лимец. Извънредно съм щастлива, че открих такъв артикул на пазара, още повече произведен от българска фирма. На същия производител много ми хареса и пенето от спелта. Според мен тези два вида макарони са съвършената алтернатива на царевичния им братовчед (към който продължавам да съм скептична), както и на класиката от бяло брашно, пък било то и от твърда пшеница...


1 пакет (250 г) фузили от лимец

400 г гъби
струйка зехтин за готвене
1-2 скилидки чесън
½ ч.л. сол (на вкус)
щипка риган
5-6 клонки мащерка

1 консерва (800 г) домати в доматен сос
1 средна глава лук
3-4 скилидки чесън
1 морков
щипка сух риган
1 дафинов лист
сол на вкус
няколко листа босилек
струйка студенопресован зехтин (ароматен)

2-3 ч.л. хранителна мая за поръсване


Гъбите се нарязват на филийки и се запържват в малко зехтин без капак за кратко. Като си пуснат сока, се добавят чесънът, риганът и мащерката и се посоляват. Разбъркват се и се оставят без капак да се изпари течността.

Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера. Като стане златист и замирише приятно, се добавят доматите, чесънът, настърганият на ситно ренде морков, риганът и дафиновият лист. Тенджерата се похлупва (когато доматите са от консерва, нямат нужда от изпаряване, а и пръска много) и сосът се оставя да къкри на слаб огън – не иска много време, колкото морковът да се сготви. Дърпа се от котлона, поръсва се с наситнен босилек, добавя се малко зехтин и се разбърква.

Фузилите се сваряват алденте в подсолена вода и се изцеждат (указаните на пакета 6-8 минути са много, достатъчни са не повече от 4-5).

В соса се прибавят задушените гъби и фузилите и всичко се разбърква добре. Сипва се в чинии и се поръсва с малко хранителна мая, която идеално имитира вкуса и аромата на задължителния за ястието пармезан. Завършва се с листенца пресен босилек или нещо друго зеленко. Който желае, може да добави и чаша бяло вино…

Лимецовите фузили заедно с пенето от спелта (всъщност външният вид няма никакво значение, просто това е решението на производителя) според мен са най-добрият избор за паста. Много са сполучливи – и като форма, и като вкус. Не се разпадат или разкашкват при варене и са изключително вкусни. И не пораждат никакви угризения у мен, които някога ме спохождаха, хапвайки класическите макарони от бяло брашно...

Салата от тиквички, моркови и краставици

Това е една колкото елементарна, толкова и вкусна салата. Попаднах на идеята за нея съвсем скоро, но вече ми е любима! Просто съм изумена от нейната простота – и на продуктите, и на техниката на приготвяне. А още от първата хапка плени вкусовите ми рецептори и ме пристрасти. Учудващо вкусна, изключително свежа, разкошно хрупкава, цветна и ароматна – какво повече може да се желае от една салата! Има само един недостатък – след като се посоли и разбърка, бързо започва да отбива много сок (всъщност за някого това може да е предимство). Така че трябва да се поднесе веднага след като се овкуси. Количествата на продуктите са ориентировъчни, но за 2-3 порции са необходими:

1 малка тиквичка

1 морков

1 малка краставица

1/3 глава червен лук

2 скилидки чесън

няколко стръка магданоз

няколко стръка копър

струйка зехтин

лимонов сок

сол на вкус

Тиквичката, морковът и краставицата се настъргват на едро ренде, лукът се нарязва на тънки полумесеци, чесънът се накълцва или се пасира, магданозът и копърът се нарязват на ситно. Всичко се слага в купа и се овкусява със зехтин, лимонов сок и сол. Разбърква се и се сервира веднага.

Салатата е невероятна – изключително свежа и хрупкава, с прекрасни вкусове, цветове и аромати. Всяка хапка от нея е изключителна наслада! Просто не мога да ѝ се наситя!

Тиквички с елда

Популярната рецепта е за тиквички с ориз, но като последователен експериментатор в кухнята нямаше как да не я пробвам и с елда. Просто се опитвам да намеря повече приложения на този полезен и нискокалоричен продукт. Съвсем очаквано се получи много добър резултат – цветно, вкусно и ароматно ястие. И естествено диетично – тиквичките също са известни с малкото си калории, а начинът на готвене е много щадящ (без запръжки и излишна термична обработка, с добавяне на мазнината след края на готвенето).

Мерителната чаша е 240 мл.

2 средни тиквички (600 г) 

1 глава лук

1 морков

2-3 скилидки чесън

2 ч.ч. вряща вода

1 ч.ч. елда (натурална зелена)

3 ч.л. сол

1-2 домата (200 г)

10-ина стръка копър

струйка студенопресован зехтин

Елдата се накисва от предния ден в студена вода. На другия ден се измива добре.

Тиквичките и морковът се нарязват на кубчета, лукът и чесънът – на ситно.

Лукът се запича в суха тенджера на среден огън при непрекъснато бъркане, докато замирише приятно. Добавят се тиквичките, морковите и чесънът и се бърка още малко. Налива се водата и се добавят солта, елдата, доматите и копърът. Разбърква се и всичко се прехвърля в тавичка. Пече се на 200 градуса на долен реотан 30-ина мин. – докато елдата поеме водата. Към края на печенето може да се включи и горният реотан, за да се получи приятен загар и отгоре. Готовото ястие се полива със зехтин и се оставя за 10-15 мин., преди да се сервира.

Ястието е чудесно – диетично, здравословно и сготвено по изключително щадящ начин. Освен това е много цветно и красиво. Тиквичките и морковите запазват своята приятна хрупкавост (не са сурови, просто не са пресготвени), което придава забележителна свежест и всяка хапка носи голямо удоволствие. И не икономисвайте копъра – сложете повечко!

Киноа с лук, моркови и пресен кориандър

От няколко години редом с другите зелени подправки си садя и кориандър – специално за гуакамолето. Но тъй като този прекрасен мексикански специалитет не е ежедневно в менюто ни, а кориандърът прекалено бързо избуява и почва да цъфти, се опитвам да му намирам и други приложения (освен че го замразявам). Така намери място в настоящата гозба, която пък е вариация на вече познатата с тиквички, моркови и чушки. Оказа се, че дори в момента да не разполагам с тиквички и чушки, пак може да се сготви нещо вкусно (без моркови и лук никога не оставам вкъщи). И понеже замених някои от основните продукти, реших да заменя и подправките – така в центъра на събитията се оказаха нежните и много ароматни листенца на кориандъра. В прясно състояние той е не просто ароматен, направо си е миризлив (за някои дори неприятно) – затова и в гуакамолето слагам само по няколко стръкчета. Но когато се сготви, този силен и специфичен аромат намалява и ястията стават с много приятен загадъчен и екзотичен аромат. Така че може да се слага и в по-големи количества…

Мерителната чаша е 240 мл.

1 ч.ч. киноа

1 глава лук

2-3 моркова

букетче пресен кориандър

2 ч.л. сол (на вкус)

струйка студенопресован зехтин

Киноата се накисва от предната вечер в студена вода. Измива се много добре и се сварява в 1 ч.ч вряща вода с 1 ч.л. сол на слаб огън – докато поеме всичката вода.

Лукът се нарязва на полумесеци, морковите – на пръчици, кориандърът – на ситно. Всичко се слага в тенджера на слаб огън с малко водичка и 1 ч.л. сол (на вкус) и се задушава няколко минути до леко омекване на морковите (да са приятни за ядене – леко хрупкави). Ако е останала течност, тенджерата се оставя без капак, за да изпари излишното, и се добавя сварената киноа. Налива се струйка зехтин, разбърква се и ястието се оставя да престои 10-15 минути, преди да се сервира.

Ястието е много приятно и вкусно, въпреки че е съвсем простичко и лесно. В сготвен вид кориандърът не само че не е толкова страшен (т.е. непоносимо миризлив), но и придава много интересен аромат на най-обикновените моркови и лук…

Постни зелеви сарми с пълнозърнест ориз

С последните за сезона кисели зелки реших да направя любимите ми сармички. Въпреки че пролетта отдавна е тук и вече минахме на зелени манджи и салати, това зимно меню пасна идеално на днешния снежен ден… Ех, каква първоаприлска шега си направи времето с нас!...
Обикновено варя сармичките на котлона в тенджера или за по-голямо удобство – в големия тиган, но този път реших да се поглезим и да ги врътна в гювеча. Излязоха 28 бройки и се събраха точно на два реда в по-малкия гювеч. И отново плънката е без запържване, а мазнината добавих чак след изпичането.


15-ина листа от кисело зеле
1 ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
1 глава лук
3-4 щипки чубрица
2 ч.л. червен пипер
2 ч.ч. зелева чорба
струйка шарлан


Оризът се накисва във вода от предния ден, изплаква се добре и се сварява до полуготовност в 1 ч.ч. зелева чорба.
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера, докато омекне и замирише приятно. Котлонът се изключва и се добавят полусвареният ориз, чубрицата и червеният пипер, разбърква се.
Дебелата част (откъм кочана) на зелевите листа се изрязва и се махат по-грубите жилки. Листата се срязват на две половини (или повече части, ако са много големи) и всяко парче се разстила върху дъска или друга удобна повърхност. Отгоре се слага от плънката и се завиват сарми, като се загъва първо от близката страна и после отляво и отдясно.

Навива се на рулце, но не трябва да е прекалено стегнато, защото оризът още ще се надува и листото може да се скъса. Сармите се нареждат в гювеча плътно, но без да се нагъчкват много.

Заливат се с останалата зелева чорба (ако вашата е солена, заменете я с вода) и се пекат на 200 градуса на горен и долен реотан около 1 час. Готовите сарми се поливат със струйка шарлан и са готови за сервиране.

Сармичките са божествени! Винаги стават хубави, дори и варени в тенджера на котлона, но печени в гювеч са просто феноменални!

Постно ризото с кладница

Ризотото е емблематично италианско ястие, простичко и лесно за приготвяне, стига да се знаят някои тънкости. Защото това не е просто сварен ориз с гъби или зеленчуци, а сочно и креместо ястие, но не и чорбаво. Как се постига тази специфична текстура? Първо, трябва да се използва правилният сорт ориз (например арборио) – топчест и нишестен. Второ, за да се получи креместият ефект, по време на варенето течността се добавя на части при непрекъснато бъркане – така от движението на зрънцата ориз в тенджерата се освобождава нишестето. И още нещо много важно – за да се за запази въпросното нишесте за ястието, оризът не се мие преди варенето! Това е единственият компромис, който направих при приготвянето на ризотото, защото по правило винаги накисвам ориза (за останалите ястия) от предния ден. Но тук просто нямаше как… За сметка на това пък съвсем успешно избегнах задължителното в традиционните рецепти запържване – първо на лука, после и на ориза. Първо запекох лука на суха тенджера (прилагам тази техника в много други манджи), а след добавянето на зехтина и ориза само разбърках и веднага налях виното. Така няма никакво пържене, но това не попречи на ястието да стане невероятно вкусно! Последната тънкост е да се прецени колко течност да се сложи и кога оризът е готов. При мен 1 литър бульон стигна точно за 200 г ориз и когато беше поета и последната част от него, оризът беше добре сварен (без да е разварен и омекнал прекалено), а ястието – сочно и креместо. За варенето може да се ползва и просто вода, но е по-добре да се свари бульон (за по-богат вкус и аромат). Аз се колебах между две възможности – да сваря за 7-8 мин. гъбите и да ползвам гъбения бульон или да направя зеленчуков. В крайна сметка реших, че не искам гъбите да са като измити в ризотото (т.е. сварени), затова ги задуших в малко зехтин и се спрях на втория вариант на бульон. Всичко това е достатъчно за 4 порции.


200 г ориз арборио
1 глава лук
1 скилидка чесън
150 мл бяло вино
студенопресован зехтин
1 с.л. хранителна мая + още малко за поръсване при сервиране

300 г кладница
струйка зехтин
1 скилидка чесън
3-4 клонки мащерка
½ ч.л. сол

за бульона:
1 л вода
1 глава лук
1 морков
1 корен пащърнак (или стрък целина)
2 ч.л. сол


Първо се приготвя бульонът, като зеленчуците се нарязват на едро, заливат се със студена вода, добавя се солта и се варят 20-ина минути след завирането. Когато е готов, бульонът се прецежда, но се държи горещ.
Гъбите се накъсват по дължина на ивици и се запържват в голяма тенджера за 2-3 мин. в малко зехтин на слаб огън, като се разбъркват непрекъснато, за да не загорят. В един момент започват лекичко да си пускат сок и тогава се добавят чесънът, нарязан на ситно, мащерката и солта. Оставят се да се задушават под капак още 5-6 мин. Изваждат се в чиния и в същата тенджера (без да се мие) се сипват лукът и чесънът, нарязани на ситно. Запичат се на сухо няколко минути на среден огън – докато замиришат приятно и омекнат леко. Тогава се налива мъничко зехтин и се добавя оризът. Разбърква се за кратко и се налива виното. Когато оризът го поеме и почти не е останала течност в тенджерата, се налива малко от бульона – колкото да покрие ориза. Вари се при непрекъснато бъркане, докато почти всичкият бульон се поеме. Тогава се налива нова порция бульон и всичко се повтаря до свършването на течността и сваряването на ориза до почти готовност (не трябва да е разварен, а алденте). След добавянето на последния бульон, докато все още има течност в тенджерата, се изсипват гъбите и се разбърква. Ястието се доварява до получаване на креместа текстура – не трябва да е чорбаво, нито твърде сухо. Тогава се налива още малко зехтин и се разбърква. Накрая се овкусява с 1 с.л. хранителна мая. Ако не сте сигурни дали оризът е добре сготвен, може да се ориентирате по времето за варенето му – отнема 18 минути (толкова пише и на пакета).

В дълбока чиния се сипва ризото и се поръсва с хранителна мая, а малко див лук придава цвят и свежест на порцията.

Ризотото е божествено! Кладницата се оказа много добър избор (вместо обичайните печурки и/или манатарки по повечето рецепти) –  тя придава превъзходен аромат на ястието, а с хранителната мая (която замества пармезана от класическата рецепта) нещата достигат до съвършенството…

Пене от спелта с броколи и сметанов сос

Като всеки жив човек и аз понякога се изкушавам от продукти, които по принцип не одобрявам. Не за друго, а поне веднъж да видя какво представлява и вероятно повече няма да повторя. Така в количката ми в магазина се озова готварската соева сметана. Идеята ми беше да я комбинирам със задушени или сварени на пара броколи, но в последствие всичко това се добави към един пакет паста. В случая – пене от спелта. Естествено може да се ползва паста с всякаква друга форма и от други съставки, но тази от спелта много ми хареса. Пробвала съм и фузили от лимец на същия производител – и те са превъзходни. В крайна сметка се получи нещо много добро – и вкусно, и ароматно, а и цветно (за да постигна последното, реших да добавя и моркови и царевица). А най-добрата атестация дойде от двамата мъжкари вкъщи – мъжът ми, който изобщо не си пада по макарони и броколи, доста ги похвали, а котаракът старателно си облиза паничката…


1 пакет (250 г) пене от спелта
1 глава (500 г) броколи
2 глави лук
2 моркова
½ консерва от 340 г царевица
500 мл готварска соева сметана
10-ина клонки мащерка
щипка сух риган
2½ ч.л. сол (на вкус)
хранителна мая за поръсване


Броколите се накълцват в чопъра на ниска степен – отделно кочана (обелен) и малките кочанчета на розичките и после самите розички; розичките буквално на 2 пъти за по 2 секунди, кочаните – малко повече. Целта е да се получат парченца с големина около 5-6 мм, т.е. да не станат на трохи и да се загубят при готвенето. Така накълцаните броколи се оставят да престоят час и половина, за да се образува ценното вещество сулфорафан.
Лукът се нарязва на дебели полумесеци, морковите се настъргват на едро ренде. Пенето се сварява в подсолена вода за максимум 4-5 мин. (не се подвеждайте по 6-8, препоръчани на пакета) и се отцежда.

Лукът се запича в суха тенджера без капак на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно, като се разбърква често. Налива се малко водичка и се задушава 7-8 минути на слаб огън, докато омекне. Тогава се налива сметаната и се добавят солта, мащерката и риганът. Котлонът се усилва и щом заври, се добавят наситнените броколи и морковите, разбърква се и се готви не повече от 4-5 мин. – просто броколите да омекнат съвсем леко, не да се преварят. Тенджерата се дърпа от котлона и се слага царевицата. Изсипва се свареното пене и се разбърква внимателно, за да не се разкъса пастата. Сервира се веднага, като всяка порция се поръсва с хранителна мая – става още по-вкусно и ароматно.

Въпреки че в суров вид соевата сметана не се отличава с кой знае какъв приятен вкус (и имах сериозни притеснения за крайния резултат), ястието се получи доста вкусно и ароматно, пък и цветно. Заслугата за прекрасния аромат е на задушения лук, мащерката, ригана и хранителната мая, а цветовите акценти са благодарение на морковите и царевицата (изпълниха идеално предназначението си). А ако имате малко търпение да не почнете веднага съдържанието на чинията (за разлика от мен), може да си налеете и чаша бяло вино, ще върви идеално!