Печена пълнена тиква

Есен е! И какво по-подходящо и тематично свързано със сезона от печената тиква? Но защо да бъде просто тиква, като можем да се поглезим с допълнителни вкусове и аромати, а и по-интересна визия, идващи от една семпла плънка? Да не говорим пък какъв уют се създава вкъщи, когато от фурната се разнесе ухание на канела, карамфил, кардамон и печени плодове… Изобщо самият външен вид на тиквата (независимо печена или варена) ми създава невероятен уют и настроение – може би заради цвета й (оранжевото на слънцето) или просто заради топлината, идваща от фурната или котлона в хладните есенни вечери… А може би и заради двете едновременно…

1 малка тиква (около 1,500 кг)
1-2 круши
2-3 ябълки
шепа стафиди
1 кутия (140 г) локум – цветен
1-2 ч.л. канела
4-5 пъпки карамфил
7-8 шушулки кардамон
2-3 с.л. ром


Тиквата се срязва на две по дължина и вътрешността се издълбава. Моята беше сорт матилда и се оказа, че семенната част е съвсем малка, затова се наложи да издълбая и част от месото, за да се отвори достатъчно пространство за плънката (много лесно става с лъжицата за сладолед). Отдолу се резва по малко, за да не се клатят резените, като се сложат в тавата.
Карамфилът и кардамонът се счукват или смилат и с част от тях плюс малко канела се поръсват тиквените половинки. Ако тиквата не е достатъчно сладка, може да се полее със сироп от агаве или от някакво домашно сладко – смокини например (а защо не да се ползват и плодовете), или пък да се поръси с малко кафява захар; няколко наситнени фурми също ще свършат добра работа.
Ябълките и крушите се почистват от семената (няма нужда да се белят) и се нарязват на дребни кубчета. Смесват се със стафидите, останалите подправки и локума, нарязан на малки парченца, и всичко се разбърква. С тази смес се пълнят тиквените половинки и отгоре се поливат с малко ром. Ако е необходимо, плънката може да се притисне леко отгоре, за да се събере в отворите – и без това плодовете се слягат при печенето.

На дъното на тавичката се налива малко вода, покрива се с фолио и се пече на 150 градуса около 2½ -3 часа – до омекване на тиквата. Накрая фолиото се маха и тиквата се запича отгоре до приятен загар.

В плънката може да се сложат и някакви ядки, орехи например, но аз забравих… Но и така е достатъчно вкусно и ароматно! Лек и много приятен десерт! И (ако изключим локума) здравословен! – да не забравяме да отбележим полезните качества на тиквата…

И като стана дума за локума – той е глезотията в тази рецепта; много подходящ избор е цветният локум (с аромат на рози) – чудесно обогатява букета от аромати. Но внимавайте с него – четете етикета със съставките, защото някои оцветители са от животински произход. А ако не сте фенове на локума изобщо, може да го замените с фурми или други сушени плодове, с плодове от сладко или друг предпочитан подсладител. Или пък вече изпечената тиква може да се полее с мед. Важното е да ви е вкусно и сладко!

Леко сиропиран сладкиш с тахан, бадеми и стафиди

Още един великолепен сладкиш от прекрасния блог на Мария Митева-Христоу! Възхитена съм от него! Още едно попадение в десетката на постен сладкиш, и то отново с тахан в състава си! И отново сочен, ароматен и изключително вкусен, макар и съвсем различен по вид от тартата с тахан и шоколад. Добре, че става сладичък, иначе цяла тава от него може да изчезне само за няколко часа…
Интересното в настоящата рецепта не е само наличието на тахан, а и това, че сладкишът е сиропиран. Но не очаквайте подобие на баклава или тулумбички, където сиропът се лее щедро и десертът трудно се преглъща от сладост; тук начинът на сиропиране е по-различен – сиропът е в по-малко количество и само колкото да се навлажни леко вече изпеченото тесто. И резултатът наистина е много добър!
Този път останах по-близо до оригиналната рецепта, защото и там препоръките са за пълнозърнесто брашно; аз замених само бялата захар с кафява, като малко намалих и количеството ѝ. Затова и моят сладкиш се получи по-тъмен, но пак си е красив – с един такъв изкусителен карамелен цвят… А с брашно от спелта става още по-вкусен!


300 г пълнозърнесто брашно (пшеничено или от спелта)
150 г кафява захар
1 пак. бакпулвер
1 равна ч.л. сол
280 г сусамов тахан
250 мл прясно изцеден портокалов сок
настъргана кора от 1 портокал
180 г бадеми (може да се накиснат от предния ден във вода)
140 г стафиди
40-50 мл ром

за сиропа:
150 г кафява захар
180 мл вода
настъргана кора от 1 лимон
настъргана кора от 1 портокал

Стафидите се накисват в рома за поне 30 минути, като се разбъркват от време на време, за да се напоят всички равномерно.
В купа се смесват сухите съставки – брашното, захарта, солта и бакпулверът. Добавят се сусамовият тахан, портокаловият сок и настърганата кора. Разбърква се с дървена лъжица за кратко, колкото да се смесят продуктите. Добавят се бадемите (нарязани на едри парчета) и стафидите и отново се разбърква, за да се разпределят равномерно в сместа.
Тестото се изсипва в покрита с хартия за печене тава (30х20 см или малко по-голяма) и се заравнява отгоре – понеже е много гъсто, най-лесно става със силиконова шпатула (или със супена лъжица, която се намокря периодично с вода). 

Сладкишът се пече в предварително загрята фурна на 160 градуса с вентилатор около 30-40 мин. или докато се зачерви отгоре. Изважда се от фурната и оставя да се охлади напълно.

Продуктите за сиропа се смесват в малка тенджерка и се слагат на котлона. Разбъркват се с дървена лъжица, докато захарта се разтопи, и когато сместа заври, котлонът се намалява и сиропът се оставя да ври тихо за 10-ина минути. Студеният сладкиш се залива с горещия сироп и се оставя, докато го попие и изстине.
Съхранява се на стайна температура, покрит с найлоново фолио, но може да се прибере в хладилника за около 2 часа, за да охлади и да е по-лесно да се нареже. Всяко парче може да се поръси за красота с малко канела и пудра захар, но аз реших, че и така е достатъчно сладък. И красив...

Сладкишът е божествен! Невероятно ароматен, с огромно количество стафиди и бадеми в него. Комбинацията от стафиди, напоени в ром, и портокалови и лимонови кори е просто умопомрачителна! Истинско пиршество за всички вкусови рецептори...

Постен козунак със стафиди

Това е най-хубавият козунак, който някога съм правила! А съм правила доста – и стандартни козунаци със стафиди и бадеми, и оформени на руло с плънка от мармалад. Някои се получаваха наистина великолепни, но съм имала и издънки (една година тестото превтаса и спадна и… не ми се разказва повече, даже не искам да си спомням трагичния резултат…). Всички тези козунаци съм ги правила с изключително желание и удоволствие, но настоящият го правих с върховен трепет – какво ще излезе, дали изобщо ще се получи нещо, и с непрестанни молитви за успешен резултат. Защото той е различен, при това е по съвсем нова и неизпитвана досега рецепта. Това е козунак без яйца и масло и с друг вид мляко – кокосово, а за рецепта реших да се доверя на самата себе си – адаптирах старата си такава с яйца, мляко и масло. Затова е и тази еуфория около приготвянето и опитването му – много се притеснявах дали количеството и съотношението на продуктите е оптималното. В крайна сметка се оказа, че всичко е прекрасно – получи се божествен козунак, точно този от мечтите ми! Мек и пухкав, на конци и с изключителен вкус и аромат! По-хубав не съм опитвала! Даже и невеганът вкъщи го оцени и получих искрена похвала!
Количествата на продуктите са малки, колкото за един козунак, но нали първо трябваше да пробвам дали рецептата е удачна. За повече козунаци просто трябва да се удвоят, утроят... и т.н.


¼ кубче (10-11 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
50 мл (40 г) зехтин + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
400-450 г брашно (зависи от брашното, на мен ми отидоха 430 г)
1 шушулка ванилия
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром
100 г тъмни стафиди
20-30 г филирани бадеми за украса

Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи. Ванилията се разполовява, семенцата се остъргват и заедно с шушулката се слагат в млякото, докато се изчаква маята. Преди млякото да се излее в брашното, шушулката се изважда.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче, в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса). След това се премесва за десетина минути и се оставя да втаса още веднъж.

Без да се премесва, повторно втасалото тесто се разделя на 3 части, от които с нежно натискане с пръсти и разтегляне се оформят три дълги тънки ленти. Поръсват се със стафидите, прегъват се на две по дължина, краищата се притискат, за да прилепнат, и се усукват. Целта е стафидите да останат във вътрешността на тестото, защото ако просто се налепят по фитилите или се омесят вътре в тестото, голяма част от тях ще се опират по стените на формата и при печенето прегарят.

Получените фитили се сплитат на плитка, която се прехвърля в подмазана форма за печене, намазва се отгоре със зехтин и се оставя на топло да втаса около 1 час.

Когато тестото удвои обема си, пак лекичко се намазва със зехтин

и се поръсва с бадеми и малко кристална захар. Пече се в загрята фурна на 160 градуса с вентилатор около 30-35 мин. до златистокафяво.

Готовият козунак се изважда от формата и се оставя да изстине върху решетка. Който има търпение, може да го чака, а който иска може да го почне още топъл (е, не врял де!) – чупи се на конци! Но за да се реже с нож, е хубаво да е добре изстинал. Току-що изваден от формата изглежда малко мазен, но като се поохлади, става чудесен.

  

Козунакът се получи малко тъмничък, но това се дължи на кафявата захар и зехтина. А се оказа, че зехтинът е много добър избор на мазнина – става хубаво тесто с него и не, после не мирише на маслини! 😉 Кокосов мирис от млякото също не се усеща, но това не е проблем при това богатство на аромати, предоставено от лимоновата кора и истинската ванилия… просто пиршество за вкусовите рецептори! Направих компромис само с брашното, но това е един от малкото случаи, в които ползвам бяло брашно (всъщност не беше от най-белите, беше някакъв "тип 850"). Все пак исках да получа козунак, а не сладък черен хляб... Единственият му недостатък е, че бадемите се ронят много лесно, защото не могат да залепнат стабилно. Така че при следващите козунаци отгоре поръсвах само със захар.

От същото тесто освен козунак на плитка със стафиди могат да се направят всякакви други форми и с други плънки – плитка с шоколад и портокалови корички или с локум, венец със стафиди или с марципан и шоколадови капки, руло с мармалад (може и усукано). Много красиви и удобни за сервиране и хапване са по-дребничките – бухтички с конфитюр от сини сливи или със сладко от боровинки; кифличките пък предлагат голямо разнообразие от плънки… Изобщо – избор голям! И всички си заслужават… 😇 Защото на празника трябва да е вкусно и уютно!

Постни кексчета с тиква и стафиди

Преди няколко месеца, в разгара на сезона на тиквите, доста порових из нета за веган рецепта за кекс(чета) или сладкиш с тиква. Открих доста рецепти и в крайна сметка си харесах няколко. Но бях раздвоена коя от тях да приготвя. Имаше какви ли не варианти – със сурова или предварително сварена тиква, с различни видове брашно и подсладители, различни подправки, с или без украса отгоре...
В крайна сметка се спрях на сурова настъргана тиква (според мен двойната термична обработка е излишна – от полезните качества на този прекрасен плод едва ли остава много), комбинация от пълнозърнесто и царевично брашно, задължително кафява (нерафинирана) захар и комбинация от няколко подправки; от една рецепта си харесах идеята за посипка и за разкош добавих стафиди, накиснати в ром... И така, след доста четене и обмисляне се роди долната рецепта, която въпреки заемките от други рецепти, в крайна сметка си е мое откритие. И явно е сполучлива, защото крайният резултат много ми хареса – пухкави кексчета с изключителен аромат и богат вкус! Е, получих някои суперлативи и от други хора де...
И така, ето нужните продукти (мерителната чаша е 240 мл):


2 ч.ч. (300 г) настъргана сурова тиква
1 ч.ч. (160 г) тъмни стафиди
3-4 с.л. ром

4 с.л. златно ленено семе
1 ч.ч. вода
½ ч.ч. (100 г) шарлан
1 ч.ч. (180 г) кафява захар

1 ч.ч. (125 г) пълнозърнесто брашно
1 ч.ч. (120 г) царевично брашно
1 пак. бакпулвер
1 ч.л. канела
3-4 пъпки карамфил – счукани
3-4 шушулки кардамон – счукани (само семенцата)
щипка сол

посипка:
1 шепа орехи (30 г)
1 с.л. кафява захар


Стафидите се накисват в рома, докато се приготвят останалите съставки.
Лененото семе се смила и се накисва в купа за разбиване с половината вода за поне 10 мин., докато набъбне и стане подобно на желе.
В друга купа се смесват брашната, бакпулверът и подправките.
Към лененото семе се добавят шарланът, захарта и останалата вода и се разбърква добре (може да се изчака малко да се поразтопи захарта). Прибавят се сухите съставки и се разбърква с тел само до смесване на продуктите. Добавят се тиквата и стафидите и отново се разбърква до хомогенна смес. Тестото се разпределя в хартиени чашки, които са подредени във форма за мъфини. Излизат точно 12 броя, напълнени почти до ръба. Няма нужда формичките да се оставят 1/3 празни, защото тестото не се надува както това с яйца.
Орехите се смилат в мелничка заедно със захарта и се поръсват върху кексчетата. Притиска се леко отгоре, за да залепне посипката и да не се изрони след изпичането.

Кексчетата се пекат в предварително загрята фурна на 160 градуса на долен реотан с вентилатор 35 минути. Най-добре е да се проверява с клечка дали са готови.
Оставят се да изстинат върху решетка.

Кексчетата са превъзходни и са чудесна добавка към следобедното кафе, а защо не чай или друга топла напитка – въпросът е малко да разпуснем и да се поглезим...

Езикова бележка:

В Речника на чуждите думи от 1993 г. присъства думата кардамон с обяснението, че е дошла в български от руското кардамон, но в немски е Kardamom, във френски – cardamome, латински – cardamomum, старогръцки – καρδαμωμον. Все пак името на подправката е Elettaria cardamomum и тогава би трябвало и на български да се пише кардамом... Затова и на практика нещата стоят доста... объркано... В различни сайтове и рецепти има сериозен разнобой в изписването на думата – може да се срещне както с н, така и с м... В крайна сметка кое е правилното? Излиза, че цялата тази неразбория дължим на руснаците – това е поредната каша, забъркана от тях...
За съжаление съвременните български езиковеди и академици мълчат по въпроса – думата я няма нито в последния правописен речник от миналата година, нито в по-старите... Търсих без успех и в правоговорния... Успях да я намеря само в още един речник на чуждите думи (по-нов от вече споменатия, на друго издателство и авторски колектив) и в един българско-английски – навсякъде думата е изписана кардамон! Така че за мен това е меродавният правопис на думата – въпреки че речниците, в които фигурира, не са правописни или правоговорни, все пак са речници и на тях може да се разчита за правописа на думите... И не ми остава друго, освен да се надявам, че следващият "нов" или "официален" (както се озаглавяват в последните години) правописен речник няма да е фототипно издание на старите, а ще съдържа в себе си спорната дума (пък и още доста други, липсващи досега)!