Киноа с тиквички, моркови и чушки

Въпреки че следвам правилото да се храним основно с местни и сезонни продукти, от време на време посягам към киноата. Оказа се, че тези дребнички зрънца са ми много вкусни и си ги хапвам с огромно удоволствие… А след много успешната комбинация с броколи трябваше да опитам и други варианти…


1 ч.ч. (180 г) киноа

1 ч.ч. вода
1 тиквичка
1 морков
1 чушка (цветът е според сезона и предпочитанията)
3-4 скилидки чесън
7-8 клончета прясна мащерка
4-5 стръка пресен джоджен
2½ ч.л. сол (на вкус)
струйка зехтин за готвене


Киноата се накисва от предната вечер в студена вода. Измива се много добре и се сварява в 1 ч.ч вряща вода с 1 ч.л. сол на слаб огън – докато поеме всичката вода.
Тиквичката и морковът се нарязват с белачка на дълги тънки ленти, чушката – на лентички, чесънът – на филийки, джодженът – на ситно (мащерката също може да се нареже, ако е младичка, а може и да се остави на клонки). Зехтинът се загрява в тенджера или голям тиган и се добавят всички зеленчуци и подправки наведнъж. Бъркат се непрекъснато, но внимателно, за да не се накъсат лентите, и се готвят така буквално за минута-две – докато се слегнат, но да не омекват много. Посоляват се с 1½ ч.л. сол (на вкус), разбъркват се и се добавя сварената киноа. Разбърква се отново и е готово за сервиране.

Ястието е божествено вкусно! И за да е такова, изобщо не е задължително зеленчуците да се оформят по горния начин, спокойно може да се нарежат на кубчета или пръчици, но на ленти е по-ефектно, а и се сготвят по-бързо…

Така пък изглежда ястието с червена киноа и нарязани на много тънки пръчици зеленчуци. Джодженът е заменен с пресен (може и замразен) кориандър и отново е много вкусно и ароматно. Само трябва да се има предвид, че червената киноа има нужда от двойно повече вода за варенето, т.е. 2 ч.ч. вода за 1 ч.ч. киноа.

Фарината с тиквички и лук

Фаринатата е изключително печиво – и заради своята простота, и заради вкуса и вида си. Освен изчистения „базов модел“ има и варианти с различни зеленчуци и други подправки (освен розмарина), така че е време за експерименти! Първата вариация по темата е с тиквичка в тестото и задушен лук като плънка отгоре. Резултатът отново си заслужава – вкусна и много ароматна фарината, която лекичко започва да се доближава до любимата на всички пица… Ако като плънка се добавят и други зеленчуци освен лука, приликата с пицата ще стане още по-осезателна, но това ще бъде някой нов вариант…

Долните продукти са за тава с диаметър 26 см:


1 ч.ч. нахутено брашно (100 г)
1 ч.ч. топла вода (240 мл)
1½ ч.л. сол
4-5 с.л. зехтин за готвене
стръкче розмарин
няколко листа босилек
1 малка тиквичка
1 глава червен лук


Брашното се пресява в купа, добавя се ½ ч.л. сол и постепенно се налива водата. Разбърква се с тел до гладко тесто – получава се рядко, подобно на палачинково. Добавят се 2 с.л. зехтин и нарязаният на ситно розмарин и отново се разбърква. Оставя се да престои поне 2 часа (може и повече).
Лукът се нарязва на полумесеци и се слага в суха тенджера на средно силен котлон, като се разбърква непрекъснато, за да не залепне. Като се запече и замирише приятно, се добавя съвсем малко водичка, ½ ч.л. сол и струйка зехтин. Разбърква се и се оставя да се задушава 10-ина минути на слаб огън – докато омекне. Ако е останала вода, капакът се маха, за да се изпари излишното.
Тиквичката се настъргва на едрото ренде, посолява се с ½ ч.л. сол, разбърква се и се изстисква хубаво. Добавя се към нахутеното тесто заедно с нарязания босилек и се разбърква много добре.
Фурната се загрява на 230 градуса и вътре се слага тавата (добре е да е незалепваща) да се сгорещи. Изважда се от фурната, налива се малко зехтин (1-2 с.л. – да се подмаже обилно) и се излива тестото. Пече се на горен и долен реотан 15 мин., след което отгоре се разпределя задушеният лук и се допича още 7-8 мин.

Получава се много вкусно печиво – с хрупкава тестена коричка и много ароматно от лука и зелените подправки. Прекрасно е!

Готовата фарината се нарязва на триъгълни парчета и се сервира топла.

Задушени зеленчуци на грил

Лесно, вкусно, лятно – зеленчуците, изпечени на скара или грил, след което овкусени с чесън и зелени подправки и задушени под капак, са един от хитовете на лятото. Леко, цветно и апетитно ястие! Най-подходящи за целта са тиквичките, патладжаните и чушките, но и морковите не са за пренебрегване, а ароматът на печения лук е умопомрачителен! Няколко люти чушлета допълват картината, а чесънът и зелените подправки правят нещата съвършени. Видът и количеството на зеленчуците е по желание и според сезона, подправките са на вкус.


2 тиквички
2 моркова
2 глави червен лук
1 патладжан
2-3 зелени чушки
7-8 люти чушки
½ глава чесън (7-8 скилидки)
няколко клонки мащерка
стръкчета розмарин
стръкчета чубрица
листа босилек
струйка студенопресован зехтин
ябълков оцет
сол на вкус


Тиквичките, патладжаните и морковите се нарязват на тънки филийки или по дължина, или по диагонал, лукът – на шайби, чушките – на 2, 3 или 4 парчета според формата им. Чесънът се обелва и също се нарязва на тънки шайбички. Зелените подправки може да се нарежат на ситно или да се оставят на стръкчета.
Така нарязаните зеленчуци и лютите чушки се пекат на скара или грил по няколко минути от всяка страна. Когато са готови, се слагат в тенджера, като се посоляват на вкус и върху всеки ред се поръсва чесън и подправки (по желание патладжанът може да се осоли преди печенето и да се остави за 20-30 минути, за да си пусне горчивата вода). Поливат се със струйка зехтин и ябълков оцет на вкус и се разбъркват чрез разклащане на тенджерата. Оставят се похлупени да се задушат и да си поемат аромати по възможност няколко часа.

Хубави са и изстинали, но по желание може преди сервиране да се претоплят леко.

Зеленчуците стават превъзходни – изключително апетитни и ароматни. Може да се хапват и само така – единствено зеленчуци, но може да се сервират и с предварително сварен ориз – много им върви.

Пица "Зелена вегана"

За 2 големи пици (30 см):

1/8 кубче прясна мая
½ ч.л. захар
200 мл топла вода
350-360 г брашно
1 ч.л. сол
2-3 с.л. зехтин

5-6 лъжици доматен сос (домашен, фино пасиран)
2 малки тиквички
2 зелени чушки
10-ина зелени маслини без костилка
сух риган

ароматен зехтин
няколко листа пресен босилек


Тиквичките се нарязват на тънки кръгчета, посоляват се на вкус и без да се чака да си пуснат водата, се запичат на сух тиган за по 2-3 мин. от двете страни. Оставят се да изстинат.

Маята се разбърква на кашица със захарта, малко топла водичка и 1 лъжица брашно и се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява, добавя се солта и се разбърква. Оформя се на кладенче, в което се сипват шупналата мая, водата и зехтинът и се омесва тесто, докато стане на гладка топка и спре да лепне по ръцете. Разделя се на две топки, които се овалват в брашно, покрива се с фолио и се оставя да си почине за 20 мин.

През това време чушките се почистват от семките и се нарязват на кръгчета, маслините също се нарязват на шайби.

Всяка от леко втасалите топки тесто се изтънява до кора с големината на тавата с леко натискане с длани и завъртане върху набрашнен плот. Ако е нужно, ръцете се набрашняват допълнително. Целта е да се получи кора с равномерна дебелина. Много по-лесно това се постига с точилка, но тогава тестото се смачква и крайният резултат не е толкова добър – това е съвет на специалисти пицари; и наистина тестото, оформено само с длани, без точилка, става по-хубаво и пухкаво след изпичането.
Така оформените тестени кори се намазват с предварително приготвен доматен сос и отгоре се подреждат тиквичките, чушките и маслините. Поръсва се със стрит риган и пиците се пекат 10 мин. на максимално загрята фурна (при мен това е 250 градуса) с вентилатор. След изваждане от фурната пицата се полива с тъъъничка струйка ароматен зехтин и се поръсва с нарязани на лентички листа босилек.

Пицата е уникално вкусна и богата на аромати. Този път имах предварително приготвен доматен сос и реших да се доближа максимално до оригиналната италианска пица (обикновено слагам резенчета пресен домат или доматена салца, даже и с домашна лютеница съм пробвала). Зеленият цвят не беше предварително поставена цел, просто това се получи от продуктите, с които разполагах (е, доматеният сос си е съвсем червен де). Но пък се получи оригинално – и като визия, и като наименование на крайния продукт. А босилекът, който понякога пропускам при правенето на пица (невинаги ми се намира в прясно състояние), просто довърши композицията – и като цвят, и като аромат!

Сармички от тиквички с мариновано тофу и домат

Количеството на зеленчуците е в зависимост от желания брой сармички, от долните продукти се получават 10-ина сармички (естествено всичко зависи от големината на зеленчуците).
Добре е тиквичките да са еднакво дебели в двата края и да са по-дълги, за да се получат еднакви ленти и плънката да се загъне добре (иначе при печенето сармичките може да се развият).


2 тиквички
1 домат
100 г тофу
няколко листа босилек
няколко стръкчета чубрица
щипка сух риган
1-2 скилидки чесън
сол на вкус
струйка зехтин


Тофуто се нарязва на парчета и се поръсва с наситнените подправки и пресования чесън, посолява се на вкус и се полива с малко зехтин. Оставя се да се маринова – колкото по-дълго, толкова по-добре (може да издържи няколко дена в хладилника).
Тиквичките се нарязват по дължина на много тънки резени (N2 на ренде Бьорнер), посоляват се леко и се оставят за 10-ина мин. Целта е да омекнат леко, за да могат да се огъват лесно. Отцеждат се от водата и се подсушават. Две ленти се слагат на кръст, в средата се поставя тънко парченце тофу,

а върху него – резенче домат (големината им трябва да е такава, че да позволява да бъдат завити).

Краищата на тиквичките се загъват върху плънката, като първо се загъва долната лента

и после горната. Получава се нещо като сармичка или пакетче.

Така оформените сармички се пекат на скара или грил тиган по няколко минути от всяка страна – до приятен загар, след което може да се полеят със струйка зехтин (още по-добре – ароматен).

Сармичките са превъзходни, изключително вкусни и ароматни; чудесни са и като предястие, и като основно, и като мезе за биричката…

Тиквички на грил с чесново песто

3 тиквички
сол на вкус
2-3 с.л. чесново песто


Тиквичките се нарязват на тънки кръгчета или лентички (при мен N3 на ренде Бьорнер – стават много фини и красиви, но може да са и по-дебели) и се посоляват. Без да се изчаква да си пуснат водата (така остават леко хрупкави), се пекат на грил скара или тиган за 1-2 мин. от всяка страна. Готовите тиквички се слагат в тенджера или друг съд с капак и се добавя чесновото песто. Разбърква се внимателно, за да се овкусят всички резенчета, но без да се разкъсат. Оставят се да се задушат 10-ина мин. и са готови за сервиране.

Естествено количеството на тиквичките и на пестото е съвсем неангажиращо – зависи от броя на порциите, които трябва да се приготвят. Важното е, че овкусени по този начин, тиквичките са великолепни!

Лятна манджа с тиквички

Ако сте на тиквена диета 😉 или иначе казано – разполагате с много тиквички, и обичайните семейни рецепти вече ви доскучават, тази манджица е една добра нова възможност. Приготвя се бързо и лесно, а е много лека и вкусна. Това е всъщност вариант на популярната лятната манджа с патладжани – оказа се, че става и с тиквички и е не по-малко апетитна.

1 голяма глава лук

2-3 тиквички

1-2 чушки (зелени)

1-2 домата

3-4 скилидки чесън

няколко стръка магданоз

няколко стръка копър

няколко листа босилек

1 стръкче чубрица

2 ч.л. сол (на вкус)

(струйка студенопресован зехтин)

Лукът се нарязва на полумесеци, тиквичките – на четвърт по дължина и после на резенчета, чушките – на лентички, доматите – на кубчета, чесънът и зелените подправки – на ситно.

Лукът се слага в суха тенджера на слаб огън за минута-две, като се разбърква непрекъснато. Когато се запече леко и си пусне аромата, се добавят тиквичките и чушките, посолява се и се задушава още няколко минути (в зависимост от това колко меки искате да са зеленчуците, аз ги предпочитам леко хрупкави). Тогава се прибавят доматите, чесънът и магданозените дръжки и готвенето продължава до омекване на доматите. Междувременно се добавят и босилекът и чубрицата. Когато ястието е готово, се сваля от огъня и се овкусява с магданоз и копър. По желание може да се добави и струйчица студенопресован зехтин, но и без него е изключително вкусно (пък и по-леко).

Манджата е изключително простичка и лесна, а е забележително вкусна и лека, просто идеална за летните жеги. При сервиране докато е още топла, отбива течност в чинията (видно е и на снимките), но когато поизстине, остава само приятно сосче. Ако не желаете никаква течност, просто догответе ястието след прибавянето на доматите без капак. 

При по-нататъшни приготвяния на рецептата установих, че доста добре в нея се вписват и 1-2 моркова. А ако сте смелчаци в кухнята (или просто в момента не разполагате с босилек и чубрица като мен 😉), ги заменете с мащерка и пресен кориандър – крайният резултат е просто очарователен! Тогава и копърът става излишен…

Кюфтета от картофи и тиквички

2 тиквички
4-5 картофа (същият грамаж като тиквичките)
1 глава лук
няколко листа босилек
няколко стръка копър
няколко стръка чубрица
сол на вкус
царевично брашно за овалване
струйка ароматен зехтин


Картофите се сваряват с кората, обелват се и се намачкват. Тиквичките се настъргват на едрото ренде и се посоляват. Оставят се за 10-ина минути да им се отцеди водата и се изстискват. Лукът се нарязва на ситно, също и зелените подправки и всички продукти се смесват, като се добавя и сол на вкус. Сместа се омесва добре, много лесно става с ръка. От нея се оформят кюфтета, овалват се в царевично брашно и се поставят в тавичка с незалепващо покритие (всъщност кюфтетата са много меки и се смачкват, ако трябва да се овалят в чиния с брашно; по-добре става, ако се поръсват с брашното и се потупват и премятат от ръка в ръка).

Пекат се 15-ина минути на около 200 градуса с вентилатор, докато хванат коричка отдолу, след което се обръщат и се допичат още малко (да се запекат и от другата страна). Като се извадят от фурната, се поливат с малко ароматен зехтин.

Може да се сервират със сос по избор (в случая – доматен), а може и самостоятелно, като мезе за биричката…

Кюфтетата може да се приготвят и със сурови картофи, настъргани на едрото ренде – така значително се съкращава времето за готвене и се избягва двойната термична обработка на картофите. Но се получават с малко по-различен вкус и консистенция (в никакъв случай нямам предвид по-лош!) – с варени картофи кюфтетата стават по-пухкави и нежни, което съвсем не означава, че другите не ги бива. Във втория случай обаче трябва да се добави и малко брашно – няколко лъжици, колкото сместа да се събере и да стане лепкава, за да могат да се оформят кюфтета от нея.

И противно на притесненията ми дали ще се получи нещо вкусно без яйце и сирене в сместа, рецептата е много добра! Кюфтетата са много вкусни и ароматни.

Картофи и тиквички с лук и зелени подправки на фурна

Напоследък в българския език навлиза нова дума – „редено“. Като съществително име и наименование на ястие (зеленчуци, нарязани на кръгчета и подредени изправени или застъпени леко като керемидки) това наистина е новост, поне за мен. Но този начин на оформяне на печените тиквички например изобщо не ми е непознат – майка ми ги реди така откакто се помня. А в последните години експериментирах и с други зеленчуци – получава се много добър резултат и с патладжани, също и с картофи. Но винаги досега съм подреждала в тавата само един вид зеленчук. В този смисъл долната рецепта също е новост в нашата кухня. Но със сигурност ще бъде често експлоатирана, като ще има и варианти с други зеленчуци – през зимата тиквичките ще бъдат заменени с едри гъби например!


1 тиквичка
2-3 картофа
2 глави лук
1-2 ч.л. сол
1 стрък розмарин
няколко листа босилек
няколко стръка копър
1 стръкче прясна чубрица
1-2 скилидки чесън
50-100 мл бира
3-4 щипки царевичен грис
олио (или кокосово масло) за подмазване
(ароматен зехтин)


Тиквичката се нарязва на колелца, посолява се и се оставя да си пусне водата, докато се приготвят останалите продукти. Картофите се измиват добре и без да се белят, се нарязват на колелца със същата дебелина като тиквичката. Диаметърът на картофите трябва да е същият като на тиквичката, за да станат картофените и тиквените шайби с еднаква големина, добре е и да са еднакъв брой. Лукът също се нарязва на тънки кръгчета. (За картофите ползвах рендето Бьорнер на дебелина N3, а за лука – N2.)
Тавичката се подмазва съвсем леко, тиквичките се отцеждат от водата и като се редуват с картофи и лук, се нареждат като керемидки. Отгоре се разпределят нарязаните на ситно зелени подправки и се поръсва с малко царевичен грис (ей така, за разкош и за по-завършен вид; спокойно може и без него). Налива се малко бира (естествено, че може и просто водичка) и се посолява, като е добре солта да се разтвори в бирата, за да се разпредели равномерно.

Ястието се пече на 200-220 градуса до омекване на картофите. Може в началото тавичката да се покрие с фолио – към края на печенето се маха и се допича, докато се изпари течността. Като се извади от фурната, ястието се полива с малко ароматен зехтин, преди да се сервира (пък може и да не е ароматен, важното е да се добави в края, за да не се подлага на термична обработка). А дори и да не добавите мазнина накрая (дали съвсем целенасочено или просто забравите, щом видите готовата вкуснотия), гарантирам, че пак е много апетитно!

Това е вторият ми опит на ястието – първия път не сложих лук и вместо с бира залях картофите и тиквичките с 1 домат, настърган на едро ренде, като в него разбърках зелените подправки и наситнен чесън (който сега забравих). Пак стана вкусно, но вариантът без домат ми хареса повече; от него картофите стават като стъклени – някак си се стягат от киселината му и придобиват по-различен вкус. Може би за да се избегне този ефект върху тях, доматът трябва да се добави по-късно, когато са почти готови. Правя всичките тези „анализи“, защото вариантът с домат изобщо не е лош, а за някого дори може да е предпочитан; все пак разни хора – разни вкусове… А на външен вид дори е по-добър – по-цветен е!

Тиквички на фурна

Това е поредната елементарна и непретенциозна рецепта, но е на голяма почит на нашата трапеза. И е най-често, да не кажа единствената, приготвяна с тиквички вкъщи... А то рецепти с тиквички колкото щеш... Няма нужда и от кой знае какви обяснения и наставления по приготвянето. Броят на тиквичките е според големината на тавата. Може да се овалят във всякакъв вид брашно (и бяло, и дори пълнозърнесто), но аз предпочитам царевичното – така стават много приятни и с хрупкава коричка, особено докато са топли. Пък и нали напоследък все повече се говори за глутена и за това, че е добре да се избягва поне малко… Преди поливах тиквичките с малко олио преди печенето, но сега ползвам за целта ароматен зехтин, който естествено добавям, след като се извадят от фурната. Идеята е зехтинът да не преминава термична обработка, но и по този начин тиквичките си поемат мазнина и дори се ароматизират. Стават превъзходни и са чудесна алтернатива на пържените – вкъщи от много години не се пържи нищо с изключение на мекиците в неделя сутрин. Ароматният зехтин не е задължителен – може да се замени с натурален, т.е. без никакви аромати, или с друго предпочитано олио. Но пак е по-добре то да се полее върху вече изпечените тиквички, а не да се слага преди печенето.


4-5 тиквички
2-3 ч.л. сол
царевично брашно за овалване
олио за подмазване на тавата
ароматен зехтин


Тиквичките (може и да не се белят, само се измиват добре) се нарязват на колелца, посоляват се, разбъркват се и се оставят 20-30 мин. да си пуснат водата. Изцеждат се и всяко кръгче се овалва в царевично брашно. Нареждат се стъпаловидно в подмазана тава и без да се поливат с повече мазнина, се пекат в предварително загрята фурна на максимална мощност с вентилатор 30-40 мин. до зачервяване.

Като се извадят от фурната, веднага се поливат с ароматен зехтин на тънка струйка.

Тиквичките са хубави и само така, без нищо друго (само със салата или дори само с резенчета домат), но чудесно допълнение е и таханово-чесновият сос.