Сушени чери доматчета

За сушене освен домати сорт рома са подходящи и симпатичните черита. Естествено и при тях има различни сортове, така че за целта трябва да се подбере правилният – да са месести и не толкова сочни. И това са точно тези продълговати сладурчета, с които ни снабдиха щедри приятели! За да се изсушат по-бързо и по-добре, се нарязват на половинки и се подреждат плътно в подходяща тава. След това – всичко е ясно, тавата се слага на слънце.

Достатъчни са им 3-4 дни – в зависимост от времето (колко е горещо и сухо), от силата на слънчевото греене, дали има вятър…

Когато са готови, се съхраняват в буркан – може и само натурални черита, а може и бурканчето се допълни със зехтин. Така се мариноват и се запазват чудесно и след това могат да се ползват за каквито ви хрумне глезотии…

На пръв поглед изглежда, че за мариноването се прахосва много голямо количество зехтин, но той в действителност не се похабява, а също има добро приложение в множество рецепти, защото е прекрасно ароматизиран.

Доматен сос за зимата

Доматеният сос освен за консумация в момента може да се приготви и за зимата – в бурканчета, които да се замразят или да се стерилизират. Първият начин е по-лесен (избягва се етапът с търсенето на голяма тенджера и врящата и пръскаща вода), но пък зависи колко място има във фризера. Важното е, че човек има избор!
А приготвянето на соса е по обичайния начин – без запръжки (изобщо без никаква мазнина), без захар, по възможно най-щадящия и здравословен начин.


2 кг домати
1 голяма глава лук
7-8 скилидки чесън
1 морков
1 ч.л. сол
2 щипки сух риган (или 1-2 стръкчета пресен)
1 малко стръкче розмарин
2 дафинови листа
няколко листа босилек


Доматите се обелват и се нарязват небрежно.
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се доматите и чесънът, нарязан на шайбички. Морковът се настъргва на едро ренде и се слага при доматите. Посолява се, поръсва се с ригана и наситнения розмарин, пускат се дафиновите листа и тенджерата се оставя без капак на среден към слаб огън, докато се изпари течността. От време на време се разбърква, за да не загори. Готовият сос се дърпа от котлона и се добавя наситненият босилек. Пасира се до гладка консистенция и се насипва в бурканчета.

Оттук нататък възможностите са две – бурканчетата се стерилизират за 15-20 мин. или се оставят да изстинат и се прибират във фризера. Да се слага зехтин след пасирането на соса (преди сипването в бурканчетата) е напълно излишно – просто няма смисъл той да бъде замразяван, а още по-малко пък варен; който желае, когато си отвори бурканче през зимата, може да си добави тогава.

Естествено сос може да се направи и през зимата с домати от консерва (даже италианците твърдят, че се готви само така, не от пресни домати!), но безспорно си е удобство да си отвориш бурканче с вече готов материал…

Мармалад от бъзак (без захар)

Друг популярен начин освен чрез сушене да се съхранят за зимата полезните зрънца на бъза (или по-точно на бъзака) е от тях да се направи мармалад. Това е и едно от най-прилаганите от големия български лечител Петър Димков лекарства. В книгата му „Българска народна медицина“ бъзовият мармалад се препоръчва при какви ли не болести и неразположения. Ето какво пише за него в книгата си „Сто години за всеки (Рецептите на Петър Димков)“ Николай Антонов:

„Притежава в най-концентриран вид всички благотворни въздействия на растението, регулира стомашно-чревната и пикочо-половата система, действа антиканцерогенно, кожата побелява, погледът се избистря, повишава се тонусът на живот.“

Мармаладът се приготвя много лесно, трудната (и цапаща!) част е оронването на зрънцата. Важно е обаче да се ползват хубави и добре узрели плодчета бъзак (зелените са отровни). Количеството е според това, колко краен продукт желаете да получите или просто с колко суровина разполагате… При мен от 2 кг изчистени плодчета излязоха тези 6 бурканчета. А според следния популярен в нета цитат всяко от тях си е чисто съкровище!

“Навремето нашите умни търговци – разказваше Лечителя Петър Димков, – понеже са знаели тези рецепти, приготвяли мармалад от бъз и го продавали в буркани в Цариград. Ханъмите какво ли не давали за този мармалад!”

И за да бъде съкровището съвсем безспорно, то се приготвя без захар. Още повече, че като се отвори бурканчето, винаги може да се разбърка с мед (всъщност в повечето рецепти самият Димков препоръчва да се приема 1 ч.л. бъзов мармалад, смесен с мед).

Плодчетата бъзак се оронват от дръжките с помощта на вилица.

Слагат се в тенджера и като се разбърква (така се отделя по-бързо сокът), се варят около половин час – докато мармаладът леко се сгъсти.

Понеже ароматът на бъзака не е особено приятен, аз добавих и няколко листа индрише (то също е билка, използвана от Димков в някои рецепти). Горещият мармалад се насипва в бурканчета, които се стерилизират за 15 мин.

Мармаладът се взема по 1 ч.л. преди ядене. Понеже не е най-приятното нещо на света, може да се смеси и с мед. Ние си хапваме от него профилактично – през зимата си слагаме по 1 лъжичка в купичката с плодове за закуска (независимо какви са – омекнали круши или райски ябълки).

Сладки от смокини и ядки от киноа

Когато смокините започнат да зреят по много наведнъж и не могат да бъдат изядени в правилното им състояние – сурови, и когато нямам под ръка банани и овесени ядки (но пък имам такива от киноа), се раждат такива иновации. И за да не звучи написаното дотук като безсмислица, обяснявам – настоящите сладки са вариация на така популярните сред хранещите се без животински продукти, без глутен и без захар сладки от банани и овесени ядки. Понеже смокините не могат да се похвалят със силния и завладяващ аромат на бананите, заложих и на малко канела и лимонова кора. И резултатът е учудващо свеж и приятен!


300 г смокини, много узрели
10 с.л. (80 г) ядки от киноа
½ ч.л. канела
настъргана кора от ½ малък лимон
кокосови стърготини за поръсване
кокосово масло за подмазване на тавата


Смокините (аз не ги беля) се пасират в чопър и се прехвърлят в купа или дълбока чиния. Добавят се ядките от киноа, разбърква се и сместа се оставя за около час да набъбнат и омекнат ядките.

Прибавят се канелата и лимоновата кора, разбърква се отново и с лъжица се оформят кръгчета в подмазана тава. В зависимост от големината им излизат 12-14 броя.

Поръсват се с кокосови стърготини и се пекат в предварително загрята на 180 градуса фурна на горен и долен реотан 13-14 мин. – докато се зачервят по крайчетата. Кокосовото масло за подмазване върши двояка работа – пречи на сладките да залепнат и ги ароматизира допълнително.

Сладките са много приятни и с нежна текстура, влажни и мекички, с прелестна хрупкавост от смокиновите семенца. Добре са на сладост (освен ако не сте любители на тежките убийствено сладки десерти) и с чудесен аромат. Подходящи са за похапване по всяко време и са свежа добавка към кафето, чая или сиропа от бъз…

Ориз басмати (с кокосово масло)

Оризът басмати в моята класация е царят на оризите – изящен на вид, с невероятен аромат. Приема се по-скоро за деликатес на трапезата (може би заради по-високата си цена) и вероятно заради това се ползва предимно за гарнитура. Готви се лесно, защото се сварява много бързо, особено белият. И макар че точно белият е доста рядък гостенин в моята кухня (предпочитам пълнозърнестите продукти), този път направих изключение от правилото.
Сигурна съм, че всеки любител на басмати знае как се вари това съкровище – според обичайните инструкции оризът се изсипва във вряща подсолена вода (в съотношение 1:1¾) и се вари на слаб огън, докато поеме всичката вода. Но понеже аз задължително накисвам всички зърнени и бобови храни преди варене, трябваше да открия ново съотношение ориз : вода. Оказа се доста лесно – 1:1 (1 чаша сух ориз се накисва и после се вари в 1 чаша вода). И оризът пак става прекрасен! Има обаче две тънкости: първо, когато оризът поеме водата, се дръпва от котлона и се оставя да се задуши за няколко минути; и второ (прочетох това в една статия за индийската кухня), като е готов, се разбърква леко с вилица, за да стане пръхкав.


1 ч.ч. (180 г) ориз басмати (бял)
1 ч.ч. (240 г) вода
1 ч.л. сол
(бучица кокосово масло)


Оризът се накисва в студена вода от предната вечер. На другия ден се измива добре и се изсипва във врящата вода, в която е добавена и солта. Похлупва се и след като заври, котлонът се намалява. Оставя се да ври на тих огън, докато поеме водата. Тогава тенджерата се дръпва от котлона, оризът се разбърква нежно с вилица и се оставя да се задуши за няколко минути, преди да се сервира.

Оризът става прекрасен – добре е сварен, без да е разварен; по-скоро е леко алденте, но ако водата се увеличи, после при разбъркването се натрошава.
Много е хубав и само така (особено ако ще се ползва за гарнитура), но по желание преди разбъркването може да се добави и някаква мазнина – струйчица шарлан или бучица кокосово масло. И първият вариант е достатъчно добър, но вторият просто е зашеметяващ – басмати с кокосово масло е идеалната комбинация, божествено вкусна и ароматна и е някак по-естествена (като се има предвид произходът на продуктите). И в този случай изобщо не е нужно основно ястие, към което да се добави оризът, или пък някакви зеленчуци към него. Уверявам Ви, че не Ви трябва нищо друго освен лъжица! Може и по-голяма!!! 😁