Пастет от печен лук и тофу

Ако обичате печен лук и обожавате аромата му, то това е за вас! Не ми стигат думите, за да опиша този пастет – той е пристрастяващо вкусен, зашеметяващо ароматен, изключително нежен и фин, просто божествен! При това са нужни само няколко, и то съвсем простички продукта, за да се приготви.


4 големи глави лук (около 700 г)
100 г тофу
2 с.л. (40 г) слънчогледов тахан
сок от 1 малък лимон (50 г или на вкус)
½ ч.л. сол
самардала за поръсване


Главите лук се измиват и се срязват на четири, без да се белят (отрязват се само брадата и върхът). Пекат се на 200 градуса на горен и долен реотан около 45-50 мин., като по някое време парчетата се завъртат, за да се запекат и откъм срезовете.
Резените лук се обелват и се оставят да се охладят малко. Всички продукти едновременно се блендират до гладка смес. Пастетът се сервира с тънки филийки препечен хляб или с някакви крекери, с които може направо да се гребва от купичката. Много добре би се комбинирал и с всякакви печени или задушени зеленчуци.

Понеже е леко сладък (приятно, не като десерт!), много добре се получава, ако при сервиране се поръси със самардала – тя хем дообогатява букета от аромати, хем създава прекрасен баланс на вкусовете.

Пастетът е невероятен, просто е върхът! Супергладък и фин и с божествен аромат – печеният лук наистина ухае феноменално! И за пореден път се убеждавам, че слънчогледовият тахан е идеален за подобни разядки – и като аромат, и като текстура. При блендирането на съставките може да се добави и малко магданоз или друга зелена подправка, но това ще се случи следващия път…

Салата от алабаш и моркови

Алабашът е прекрасен кореноплод – много е свеж, с мек вкус и приятна сладникава нотка (за разлика от налютяващата ряпа например). И естествено – с полезни свойства, заради което си заслужава по-често да му обръщаме внимание. Чудесна есенно-зимна (т.е. сезонна) салатка става с него, особено пък ако се комбинира с някой морков. Количествата на продуктите зависят от големината им и от броя порции, които се целят; за 2 порции са достатъчни:


1/3 средно голяма глава алабаш
1 морков

щипка сол

ябълков оцет на вкус

няколко маслини

листенца от алабаша за украса


Алабашът се измива добре (аз не го белих заради прекрасния цвят на кората му) и заедно с моркова се настъргва на едро ренде. Овкусява се с малко сол и домашен ябълков оцет и салатата е готова. Добавят се няколко маслинки – хем за украса, хем да компенсират пропуснатата мазнина.

Ако главата алабаш е с листа, в никакъв случай не ги изхвърляйте – те също са годни за консумация. Нарязват се на ситно и се добавят към салатата, а най-дребничките може да се оставят цели за украса.

Салатата може да се подреди на редове, а може и да се разбърка преди сервиране – и по двата начина е достатъчно красива. И е все толкова вкусна и полезна.

Картофи с гъби и моркови на фурна

Печените картофки често присъстват на нашата трапеза – те са вкусни и здравословни. По-често са сами в тавата, но понякога компания им правят и други зеленчуци – грах и моркови, тиквички, лук, зелен фасул… Този път обаче освен морковите към тях се присъединиха и няколко гъбки печурки. Само не питайте какви са количествата на зеленчуците – карайте на око и на вкус!


няколко картофа
2-3 моркова
няколко печурки
1-2 щипки мащерка
1-2 щипки джоджен
1 ч.л. сол (на вкус)
бучица кокосово масло (колкото лешник)


В затоплена незалепваща тава (мушка се във фурната за кратко, докато тя загрява) се слага малко кокосово масло, за да се разтопи. Картофите се обелват и се нарязват на дебели резени, морковите – на кръгчета под ъгъл, гъбите – на четвъртинки или шестинки (зависи от големината им) и всичко се слага в тавата. Поръсва се с мащерка, джоджен и сол на вкус и се разбърква. Зеленчуците се пекат 30-35 мин. на 200 градуса на горен и долен реотан – до омекване на картофите.

Ястието е съвсем простичко, приготвя се много лесно и бързо, а е забележително вкусно и ароматно. Гъбите и картофите си подхождат много, а морковите внасят цвят и свежест във всяка порция.

Мляко от тиквени семки

На семената на повечето плодове и зеленчуци обикновено се гледа като на непотребна (невкусна, твърда, дразнеща стомаха, разваляща вида на ястията и т.н.) част от продукта и затова се отстраняват и изхвърлят. Но понеже е всеизвестно, че в тях се съдържат много полезни вещества, пък и изобщо не обичам да изхвърлям храна или ядливи части от продуктите, гледам да ги оставям в съответното ястие или поне (макар и понякога с цената на малки неудобства) да ги използвам по друг начин.
Затова много се въодушевих, когато научих, че от семките на тиквата може да се направи мляко. По принцип не съм почитателка на ядковите млека, просто нямам необходимост от такива, но много ми допадна този начин за оползотворяване на тиквените семки – алтернативата е беленето им една по една до припадък… А то, млякото, се прави много лесно и е чудесна база за разни шейкове (смятам, че е по-добре да се консумира сурово, т.е. да не се ползва за разни печива или топли напитки). Трудно е да се дадат точни количества на продуктите, защото в зависимост от големината на тиквата количеството (и грамажът) на семките е различно. С водата също може да се варира – млякото може да се направи по-концентрирано или по-рядко според предпочитанията. Така че е най-добре да се започне с по-малко количество вода, защото винаги може да се добави при необходимост. Пък и нали се ползва допълнително вода за промиване на пулпа в цедката (аз поне така практикувам). И все пак ето някакви приблизителни съотношения:


80 г тиквени семки (необелени)
500-600 мл вода


Семките се блендират с по-голямата част от водата. Сместа се прецежда и с останалата вода се промива съдържанието на цедката (аз прецеждам два пъти – първия път с по-едра цедка, втория – с по-ситна). И готово!

Млякото става чудесно – леко и с много приятен аромат. За него може да се ползват само самите семки, но аз смятам, че е по-добре да се употреби цялата сърцевина – тази влакнеста хлъзгава вътрешност не изглежда особено приятна за консумация, но съм чела, че е много полезна, а блендирана в млякото вече не е никакъв проблем. Дори от нея млякото придобива много нежен бледожълт цвят.

Понеже правя млякото веднага след нарязването на тиквата, семките нямат нужда от накисване. Но могат да се измият и изсушат, за да се съхранят за по-нататъшна консумация. Тогава ще е по-добре да се накиснат във вода преди блендирането.

Млякото е чудесно за консумация и само така, но може да му се добави и нещо от сорта на щипка канела или ванилия, какао или пък някакъв подсладител (фурми, мед, кленов сироп…). С негово участие стават и прекрасни коктейли като този разкошен бананов шейк например.

Златен сос (от нахут)

Сладко-кисело-лют сос вече съм правила, но на друга основа – сусамов тахан. Тук таханът е само добавка към друг основен продукт – нахут. Ако човек се замисли малко, ще установи, че вторият сос е всъщност разреден хумус, но има и някои съставки, които раздалечават двете неща. Важното е, че сосът е прекрасен на вкус, подходящ е за множество ястия и е с цвят на течно злато. Количеството или изобщо участието на някои от продуктите (особено на лютия пипер) подлежи на корекция според вкуса на всеки.


1 ч.ч. (180 г) сварен нахут (отцеден)
1-2 скилидки чесън
сокът от ½ малък лимон (40-50 г)
1 с.л. сусамов тахан
1 с.л. хранителна мая
2 с.л. кленов сироп
1/3 ч.л. сол
¼ ч.л. куркума
¼ ч.л. къри
¼ ч.л. лют червен пипер (на вкус)
1/3 ч.ч. вода


Всички съставки се блендират едновременно до гладка смес. Ако е необходимо, сосът може да се коригира на гъстота с още малко вода (трябва да се има предвид, че като престои в хладилника, се сгъстява).

Сосът е много бърз и лесен за приготвяне, а е много ефектен на вид (заради цвета си) и чудесен на вкус. Изненадващо пухкав и нежен е и може да се комбинира с какво ли не – всякакви печени или задушени зеленчуци, разни вкуснотии от типа на завита в питка плънка (рулца, бурито…) и всичко друго, което ви хрумне.

В моя случай беше идеално допълнение към печените сладки картофи и пащърнак – освежи ги много приятно и прекрасно балансира вкусовете.