Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката хумус. Сортиране по дата Показване на всички публикации
Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката хумус. Сортиране по дата Показване на всички публикации

27 януари 2022

Златен сос (от нахут)




Сладко-кисело-лют сос вече съм правила, но на друга основа – сусамов тахан. Тук таханът е само добавка към друг основен продукт – нахут. Ако човек се замисли малко, ще установи, че вторият сос е всъщност разреден хумус, но има и някои съставки, които раздалечават двете неща. Важното е, че сосът е прекрасен на вкус, подходящ е за множество ястия и е с цвят на течно злато. Количеството или изобщо участието на някои от продуктите (особено на лютия пипер) подлежи на корекция според вкуса на всеки.


1 ч.ч. (180 г) сварен нахут (отцеден)
1-2 скилидки чесън
сокът от ½ малък лимон (40-50 г)
1 с.л. сусамов тахан
1 с.л. хранителна мая
2 с.л. кленов сироп
1/3 ч.л. сол
¼ ч.л. куркума
¼ ч.л. къри
¼ ч.л. лют червен пипер (на вкус)
1/3 ч.ч. вода


Всички съставки се блендират едновременно до гладка смес. Ако е необходимо, сосът може да се коригира на гъстота с още малко вода (трябва да се има предвид, че като престои в хладилника, се сгъстява).






Сосът е много бърз и лесен за приготвяне, а е много ефектен на вид (заради цвета си) и чудесен на вкус. Изненадващо пухкав и нежен е и може да се комбинира с какво ли не – всякакви печени или задушени зеленчуци, разни вкуснотии от типа на завита в питка плънка (рулца, бурито…) и всичко друго, което ви хрумне.






В моя случай беше идеално допълнение към печените сладки картофи и пащърнак – освежи ги много приятно и прекрасно балансира вкусовете.








16 май 2014

Тарта с тахан, шоколад и портокалов сок




Тартите по принцип не са сред обичайните сладкиши, които приготвям, по една или друга причина... Но когато видях една такава с шоколад и тахан в Готварската книга на Мария Митева-Христоу, не мирясах, докато не я приготвих. И останах очарована! Това е невероятен десерт – ароматен и кремест, и на всичкото отгоре постен! Лично аз обичам такива сладкиши – сочни и кремести. А комбинацията от шоколад и портокал ми е любима! Така че препоръчвам тартата горещо! Още повече, че наистина не е лесно да се намери традиционен сладкиш без животински продукти. Или ще има масло в тестото, или сметана и крем сирене в пълнежа. А тук вълшебството се дължи на сусамовия тахан. Оказва се, че това е великолепен продукт – може да се използва и в солени, и в сладки ястия; и в салати, и в тестени, и в десерти. До миналата година го бях ползвала само за приготвянето на баба гануш и хумус и затова сега съм много щастлива, че откривам все повече негови приложения – първо беше експериментът с катмерчетата; после открих, че е много подходящ и просто за намазване върху филия с малко подправки отгоре за закуска сутрин; а сега се оказва, че с него стават чудесни кремчета! А как се връзва само с портокаловия сок и шоколада!... Така че желаещите да изпробват нови и на пръв поглед странни комбинации, да не се колебаят нито за миг!
Продуктите за сладкиша са с моите иновации на рецептата, но може да предпочетете и оригиналния вариант – убедена съм, че ще е достатъчно вкусно и по двата начина.


тестена основа:
200 г пълнозърнесто брашно
60 г кафява захар (смляна)
30 г бадеми, смлени на ситно
60 г зехтин
60 г прясно изцеден портокалов сок
настъргана кора от 1 портокал
1 ванилия

пълнеж:
340 г прясно изцеден портокалов сок
340 г натурален шоколад или кувертюр (с 50-60 % какао)
340 г сусамов тахан (суров на „Балчо“)
50 г (2 с.л.) пчелен мед
настъргана кора от 1 портокал
какао за поръсване


В купа се смесват сухите съставки – брашното, захарта и смлените бадеми. Прави се кладенче и в него се изсипват зехтинът, портокаловият сок, настърганата кора и ванилията. Разбърква се, докато се образува топка от меко тесто, което се разточва върху парче хартия за печене. Диаметърът на кората трябва да е достатъчно голям, за да покрие дъното и стените на формата за печене (22-24 см). Тавата (без да се подмазва) се захлупва върху кората и всичко се обръща обратно заедно с хартията, тестото се намества и чак тогава хартията се отстранява. Тестото се разпределя равномерно с пръсти по дъното и стените на формата и се надупчва по дъното с вилица. Пече се на 160 градуса с вентилатор около 15 мин. Готовата тестена основа се оставя да се охлади напълно, изважда се от тартената форма и се поставя в чиния или поднос, в който ще се сервира десертът.
Портокаловият сок се загрява до завиране. Сваля се от огъня и в него се изсипва начупеният шоколад, като трябва всичкият да потъне в сока. Оставя се да постои малко, докато шоколадът се размекне, добавят се настърганата портокалова кора и медът и се разбърква с дървена лъжица, докато шоколадът се разтопи напълно. След това се добавя сусамовият тахан и разбъркването продължава до хомогенна пухкава смес. Полученият крем се налива в изстиналата тестена основа и сладкишът се оставя на стайна температура за няколко часа, докато пълнежът стегне. Когато повърхността му засъхне, се поръсва с какао.
По препоръка на авторката на рецептата тартата се съхранява на стайна температура, не в хладилник. Ако се прави през по-топлите месеци, може да се охлади леко, преди да се сервира.




В оригиналната рецепта брашното беше бяло, аз реших да го заменя с пълнозърнесто. С него тестото става по-твърдо и грубо, по-трудно е да се разточи и кората да се прехвърли във формата за печене. Трябва и да се внимава да не се препече, че да не стане на твърда кора, както се получи при мен за съжаление... Наложи се да сложа целия поднос със сладкиша в найлонова торбичка, за да омекне основата. Замених и пудрата захар с кафява, като я смлях в мелничката на кухненския робот. Ванилията и портокаловата кора също са моя добавка – оказа се, че са чудесно допълнение. С тези промени тестената основа стана невероятно вкусна и ароматна, тестото беше изключително вкусно даже и сурово!
Намалих малко количеството на продуктите за пълнежа от рецептата източник по две съображения: първо, според авторката на оригиналната рецепта кремът е много за тарта от 22 см и немалка част от него остава, и второ, таханът, който ползвах (суров натурален на „Балчо“), е в буркан от 340 г – затова сложих същия грамаж и от останалите продукти. Моята тавичка обаче е малко по-голяма, макар и по-плитка и изобщо не ми остана крем. Следващия път ще пробвам с пълнозърнест тахан – по принцип си купувам от него, но се колебаех дали ще е подходящ за сладкиша.
Що се отнася до степента на сладост на тартата – доста е сладка, но за мен е добре, нали все пак е сладкиш; в крайна сметка всичко зависи от шоколада, който се ползва, и от вкуса на консуматорите. Опция е да се пропусне медът в пълнежа, поне аз така смятам да направя следващия път, защото съм решила да пробвам с друг шоколад, който е малко по-сладък от първия.
И още едно уточнение – от авторката на оригиналната рецепта се научих да меря, т.е. да тегля дори и течните продукти в грамове, така че не се чудете на „60 г зехтин“ в списъка с продуктите – той не е равен на 60 мл, за разлика от портокаловия сок (и водата и явно повечето течности), от който 60 г = 60 мл.








04 октомври 2018

Замразени печени чушки




Фризерът е нещото, с което се опитваме да излъжем майката природа (или по-скоро лъжем самите себе си), че различни продукти могат да са налични целогодишно. Не съм от тези, които тъпчат по чекмеджетата му какви ли не плодове и зеленчуци – смятам, че те са полезна и пълноценна храна само в суров вид и затова гледам да им се насладя, когато са в сезона си. Но все пак и аз като някоя предвидлива катеричка си правя известни запаси за зимата. И това, без което не мога, са печените чушки. Те са сред нещата, които много обичам. Хубави са и само така, без нищо друго, но намират място и в много рецепти за салати, пастети, хайвери или основни ястия. И е огромно удобство и удоволствие „когато сняг забръска“ човек да извади от фризера едно пакетче с печени чушки и да спретне някоя интересна салата, апетитен айвар или по-различен хумус… А как ще мине любимият зелник без тях? Те са цветовият акцент в тази уникална баница. Много са благодатни и за приготвяне на коктейлни хапки
Чушките могат да се консервират и в буркани, но това е по-сложно и трудоемко. Освен това претърпяват още една термична обработка при стерилизацията. Затова аз предпочитам замразяването във фризера. А когато се размразят преди употреба, имат вид и вкус на току-що изпечени!




Съвсем очаквано, тук рецепта няма – всичко е толкова просто и добре познато на всички. Чушките се изпичат на когото както му е удобно (аз ползвам една стара скара – така се придава и опушеният елемент), обелват се и се оставят да се отцедят известно време. Тогава се разпределят в найлонови торбички по 5-6, 10-ина или повече на брой (кой както прецени). Пликчетата се загъват добре и готовите пакетчета се слагат във фризера. И това е! Готови сме за зимата!





26 януари 2020

Арабски питки с брашно от спелта




И преди съм правила арабски питки, но винаги с бяло пшеничено брашно. Получавали са се добре, но след като ги направих със спелтено, вече само по изключение бих се върнала към стария вариант. С брашно от спелта питките станаха зашеметяващи на вкус и изключително нежни и мекички. Всъщност за да станат меки и да не се чупят при огъване, си има някои тънкости – първо, да не се препичат, и второ – още горещи се завиват с кърпа и се слагат в найлонова торбичка. Така се задушават и стават душичка!


180 г бяло брашно от спелта
100 г вода
1 с.л. зехтин
½ ч.л. сол


Брашното (не всичкото наведнъж) се пресява в купа, добавя се солта и се разбърква. Оформя се на кладенче, в което се сипват водата и зехтинът и се омесва средно меко тесто, което да не лепне по ръцете. Разделя се на 4 топчета, които се покриват с фолио и се оставят да си починат 20 мин. Понеже след почивката топчетата омекват много, се премесват и се разточват на тънки кори с диаметър 18-20 см. Слагат се в голяма тава, покрита с хартия за печене, и се пекат на 250 градуса на горен и долен реотан 6 мин., докато порозовеят отгоре. По време на печенето много се надуват, но после спадат.




Още горещи питките се слагат една върху друга в чиния и се завиват с кърпа (суха), след което се слагат в найлонова торбичка за 20-ина мин. Това е важно, за да се задушат и да омекнат и да могат да се огъват, без да се чупят.




Тогава са готови да се присъединят към апетитния хумус, който вече ги очаква на трапезата – защото какво е този чудесен близкоизточен специалитет без тънките и деликатни питки, с които да се гребва от него и да се хапва с наслада…






Така задушените питки са фантастични – мекички и много нежни, просто прекрасни! И са невероятно вкусни – със сигурност заради брашното от спелта.










30 ноември 2017

Яхния от нахут и печурки




Отдавна съм си набелязала няколко рецепти за манджици с нахут, защото освен дежурния хумус (макар и различни видове) и една салата друго с него не съм приготвяла, но досега така и не им се усмихна щастието да ги пробвам… Но когато завчера попаднах на въпросната яхния с печурки, веднага разбрах – сега е моментът! Защото по щастливо стечение на обстоятелствата в хладилника имах и сварен нахут, и няколко кафяви печурки. Остана да си набавя само пресни чушки, които все още се намират на пазара… В резултат се получи много апетитно ястие, пъстро, цветно и ароматно! И точно за Андреевден – нали от днес денят започва да расте с едно просено зрънце и на трапезата трябва да има нещо набъбващо при готвене…


1 ч.ч. сварен нахут
1 глава лук
1 морков
2 чушки – зелена и червена
2-3 скилидки чесън
5-6 едри печурки (150-160 г)
2 с.л. доматено пюре
1-2 ч.л. червен пипер
1 с.л. чубрица
2 ч.л. сол (на вкус)
струйка шарлан
няколко стръка магданоз


Лукът, морковът и чушките се нарязват на едри кубчета, чесънът – на шайбички, гъбите – на осминки (или повече в зависимост от големината им).
Лукът се запича за 4-5 мин. в суха тенджера на средно силен котлон. Когато стане златист и замирише приятно, се налива малко водичка и се слагат морковите, чушките и чесънът. Оставят се да се задушат за 7-8 мин. и се добавят гъбите. След 4-5 мин. се слагат червеният пипер, чубрицата и доматеното пюре и се разбърква добре. Добавя се нахутът, посолява се и налива вряща вода – колкото да покрие зеленчуците. Ястието с оставя да къкри още 5-6 мин. и когато се свали от котлона, се налива струйка шарлан и се поръсва с наситнен магданоз. Оставя се да престои няколко минути и е готово за сервиране. Всяка порция може отново да се поръси с магданоз.




Яхнията е пъстра и много вкусна. Противно на всякакви класически рецепти добавям мазнината в края, след приключване на готвенето. От това ястието не губи, напротив – вкусът му е превъзходен, а е по-здравословно без термична обработка на мазнината.








21 януари 2020

Хумус




Хумусът е едно от съкровищата – в случая кулинарно – на Близкия Изток. Едва ли вече има някой, който не е чувал за него; сигурна съм даже, че е любимо ястие на много хора. Приготвя се лесно и бързо (ако изключим времето за накисване на нахута) и е идеален за какво ли не – може да се хапва и просто с някакъв хляб, става за всякакви сандвичи или рулца, чудесно се комбинира и с различни зеленчуци… При това търпи всевъзможни вариации – към „базовия модел“ могат да се добавят печени моркови, чушки, патладжани или цвекло, а защо не и червен боб и сушени домати… И всеки път резултатът е зашеметяващ! Но за класическия вариант са необходими само сусамов тахан, чесън, лимонов сок и кимион – за моя вкус тези количества са идеалните:


1 ч.ч. (200 г) сух нахут (450 г сварен)
5 с.л. сусамов тахан
5 скилидки чесън
сок от 1 лимон
1½ ч.л. сол
1 ч.л. кимион
малко вода от варенето

за сервирането:
струйка зехтин
щипка червен пипер



Нахутът се накисва в студена вода за поне 24 часа (може и повече), като за това време водата се сменя 2-3 пъти. Изплаква се добре и се слага на котлона. Като заври, водата се излива, нахутът се измива от пяната и се налива нова вода – гореща. След като заври отново, котлонът се намалява на най-ниската степен. Вари се, докато омекне – около 1 час или малко повече. Оставя се да поизстине. Няколко зърна се оставят за украса при сервирането.
Всички продукти едновременно се слагат в блендер и се пасират (с малко водичка от варенето на нахута) до гладка смес. Сипва се в чиния и се полива със струйка зехтин, а отгоре се поръсва с червен пипер и цели зърна нахут.




Хумусът е фантастичен! Прекрасен е на вкус и аромат, а както знаят всички любители на този близкоизточен специалитет – върви в компанията на арабски питки, домашни най-добре. Отчупва се парченце от хляба и с него се загребва… Мммм…