Украса от топки за прозореца

По Коледа топките са навсякъде – на елхата, в разни купи и съдинки, окачени по какви ли не дръжчици и рафтчета или разпилени небрежно по масата в компанията на умопомрачително вкусните коледни сладки… А защо не и висящи на красиви панделки на бравата на прозореца? Без съмнение с десетина топки и няколко метра подходяща лента може да се направи наистина ефектна украса за прозореца. При това не са нужни кой знае какви умения и сръчност, а само:


10-ина топки (в два цвята и с различна големина)
4-5 метра лента (златиста или цветна, може и карирана)
ножица


От лентата се отрязват парчета с различна дължина – толкова на брой, колкото са топките. Целта е топките да бъдат подредени каскадно. В единия край на всяка лента се завързва на панделка по една топка (на лентички с различна дължина се редуват и топки с различен цвят и големина). Другите краища на лентите се събират и се завързват или зашиват заедно. Към тях се прикрепя друга лентичка, с която цялата каскада да се завърже на бравата на прозореца. Завързването трябва да стане здраво, за да не изпадне всичко при отваряне на прозореца… А той пък трябва да се отваря съвсем внимателно!

В крайна сметка се получава една много интересна и не толкова популярна украса. За съжаление снимките не могат да предадат достатъчно добре тази ефектна каскада от топки – през деня светлината идва отзад (отвън), а вечерните пък са със светкавица… Но въпреки всичко Снежко е неотлъчно на пост – в компанията на две прелестни елхички сестрички…

Коледни букети

В епохата на изкуствените елхи няма по-свежа и ведра коледна украса от ваза с истинска растителност. Дали ще са елхови (по-вероятно смърчови) клонки, японски чашкодрян, шипки, бръшлян, див чимшир, дрян или комбинация от тях, няма значение – важно е букетът да е красиво подреден и да създава празнично настроение. То и няма как иначе – зеленото (на клонките) и червеното (на плодчетата) са характерните коледни цветове. И така, хайде на разходка из града или в гората! Но да бъдем милостиви към дърветата и храстите, от които ще си берем, и да не късаме повече от това, което ни е нужно за един букет.
Аз лично си набавям смърчовите клонки винаги от едно и също място – живущите в един блок всяка година режат клони от смърча пред блока и просто ги захвърлят под дървото. Много ми е жал за тези въргалящи се по земята клони, но така поне не ми се налага да чупя и аз и само си избирам красиви връхчета от тях. Те са идеални и за иняжденския венец, а доста често по тях дори има шишарки! Тогава букетът става великолепен! Каква по-естествена украса за него от истински шишарки? Едно клонче с усмихващи се топло червени шипки, една-две клонки напъпил дрян, няколко стръка свеж бръшлян и букетът е готов!

Към букета може да се добавят и каквито се намерят по поляните изсъхнали цветя или билки – като например няколко стръка бял равнец. Дъбово клонче с няколко жълъдчета на върха също е чудесно допълнение.

Много оригинален букет се получава и от дивия чимшир (бодлив залист) – неговите червени топчести плодове просто греят на зелените клонки и предизвикват радост и усмивка. Но с него трябва да се внимава – да не се унищожава излишно, защото е рядко разпространен в природата и е полезна билка, а се бере изключително трудно без ножица.

За да внесе свежест и настроение у дома, няма нужда букетът да е голям, може да е от къси клонки в малка вазичка – тогава даже е по-нежен и очарователен.

С плеядата си червени пъпки (или плодчета – кой знае?) японският чашкодрян е чудесен и самостоятелно, но прелестни комбинации се получават и със смърчови клонки – със или без шишарки.

Няма значение и кое ще преобладава в букета – чашкодрянът или смърчът – резултатът винаги е отличен!

А няколко разцъфнали от топлината в стаята пъпки дрян правят композицията приказна!

Естествено всяка година букетите са различни – в зависимост от наличните клонки и стръкове. А ако в средата се постави чаена свещичка, става и прекрасен свещник от естествени материали…

Езикова бележка:

Думите „чимшир“ и „чемшир“ са дублети. В нета масово се среща вариантът „чемшир“, но в българския език думата е заета през турски от персийското şimşir, затова ми се струва по-редно да се използва формата „чимшир“ (така препоръчват и в сайта Как се пише?).

Круши със сусамов тахан

Другата характерна за есенно-зимния период закуска са крушите. Също като ябълките те са домашно производство и подобно на тях чудесно се връзват с тахан – комбинацията е много добра. Сочни и сладки, те жадно са събирали цяло лято топлите слънчеви лъчи, за да ни ги дарят сега така щедро.

Закуската може да включва само круши и тахан, но може преди тях в чинията да намери място и някоя прекрасна ябълка, а накрая да се завърши с ароматна жълта дюля... Всичко е въпрос на настроение и на това, какво има във фруктиерата…

Ябълки със сусамов тахан – дежурната есенно-зимна закуска

Когато летните плодове преминат, идва време на ябълките да заемат мястото им на сутрешната трапеза. Естествено, в компанията на любимия сусамов тахан. Не че няма ябълки, зреещи и през лятото, но тогава предпочитам да хапвам праскови, пъпеши, малини и боровинки… И така, още в началото на есента от чинията започват да ми се усмихват примамливо едни жълто-червени красавици, сочни, ароматни и крехки. В моя случай те са домашни и са еко, био или органик – на който както му харесва. Не са пръскани, не са торени, расли са в чист район в подножието на Родопите. Не знам какъв точно сорт са, но е от хубавите стари сортове и вкусът им е невероятен! Садил ги е дядото на мъжа ми преди кой знае колко години…

Издържат почти без никакви поражения цяла зима (ако оцелеят толкова де) и така сме подсигурени за няколко месеца с прекрасна и полезна закуска. А по моето скромно мнение ценни са и семките, така че си хапвам и тях. Е, към ябълката може да добавя и някоя круша или дюля…

Понякога си мисля, че не е зле някоя сутрин да разнообразя менюто си – все пак цяла есен и зима всеки ден ябълки си е малко скучно… И решавам на другия ден да си препека филийка например… Но когато стана сутринта и се зачудя какво да приготвя за закуска, пак се оглеждам към фруктиерата – просто не ми се яде друго! Излиза, че изобщо не ми е омръзнало всеки ден да ям ябълки и си ги хапвам със същия апетит.

И няма как да не се сетя за мисълта на Учителя Дънов, че ябълката е най-добрият плод за нас, българите – в нея се съдържа всичко, от което ние имаме нужда.

Вита баница с праз

Баницата с праз е едно от най-вкусните неща на света – тънки хрупкави кори (особено когато са домашно приготвени) и божествено ароматна плънка. Дали ще е напластена, или ще бъде вита, няма никакво значение – оформлението ѝ не влияе на вкусовите ѝ достойнства. Така че за разнообразие на по-често приготвяния катмер този път баницата е вита.


380-400 г брашно
2 с.л. шарлан
1 с.л. оцет
1 ч.л. сол
1 ч.ч. (240 мл) топла вода

листата на 1 връзка праз (10 стръка)
1-1½  ч.л. сол (на вкус)
2-3 щипки чубрица
2-3 щипки сух джоджен (няколко връхчета пресен)

8 с.л. шарлан за топчетата


Празът се нарязва на ситно и се задушава в малко водичка със солта, чубрицата и джоджена (ако се ползва сух), докато омекне. Тогава капакът се маха, за да се изпари излишната вода и да остане само суха плънка. Дърпа се от котлона (ако джодженът е пресен, се добавя сега), оставя се да се охлади и се разделя на 8 части.

В пресятото брашно (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото) се слага солта, разбърква се и се прави кладенче. В него се сипват водата, олиото и оцетът и се омесва средно меко тесто, докато стане гладка и еластична топка.
От тестото се оформят 8 топчета и се слагат в касерола в затопления шарлан. Покриват се с найлоново фолио, за да не хванат коричка, и се оставят да си починат 20-30 мин. За да се дърпа добре тестото, мазнината трябва да бъде топла (но не прекалено!), затова аз държа касеролата на изключен котлон. Ако по време на работа топчетата и шарланът изстинат, включвам за секунди котлона – не трябва да се загрява прекалено, защото топчетата ще хванат коричка отдолу и няма да могат да се дърпат.

Взема се едно топче, потапя се от всички страни в топлата мазнина и се разтегля върху месал на тънка кора. Поръсва се с 1 с.л. шарлан (от касеролата) и отгоре се разпределя 1/8 от праза.

Тогава месалът се повдига от едната страна, за да започне кората да се завива на руло, и внимателно се надига нагоре, докато кората се навие цялата.

Важно е корите да се раздърпат внимателно до края, за да не остават дебели ръбчета, които след изпичането ще станат твърди. Също така плънката трябва да се разпределя чак до края на кората по дължина на рулото, което ще се завие – иначе краищата ще останат само тесто без плънка.
Двете крайчета се откъсват (за да се отстрани дебелата част на кората).

Полученото руло се навива на охлюв и се слага в средата на тавата. Останалите топчета тесто се раздърпват по същия начин и получените рула се навиват едно след друго около първото.

Баницата се намазва с мазнина и се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на горен и долен реотан около 30 мин. Като се извади от фурната, се напръсква с вода и се покрива с кърпа за 10-ина минути.

Баницата е уникално вкусна! Ароматна, с много плънка и е прекрасно оползотворяване на листата на праза, които май за друго не стават (поне по всички рецепти се ползва само бялата част). Корите са тънки, изкусително хрупкави и много вкусни.

А ако към вече задушения праз се добави и 100-ина грама слънчогледов пастет (получен от 50 г слънчоглед, сок от ½ лимон и ½ ч.л. сол), плънката става още по-хубава. Комбинацията от двете е чудесна и бих казала, че баницата е дори по-добра от вариантите само с праз или само със слънчогледов пастет…