Постен кравай

“Разбрали някога българите, че водата помни, и почнали да ù приказват. А водата дава живот, без нея и без слънцето сме загубени. Отредили ù на водата голям празник – три дни, на 5-и, 6-и и 7-и януари. (…) …баш през нощта, срещу 6-и, по потайна доба се нарича водата. Тогаз чува водата най-много. На водата можеш да речеш най-скъпите си тайни и желания и тя може да ги обърне и да ти ги сбъдне.” (Из „Стопанката на Господ“, Розмари Де Мео). На 6-и януари са Мъжки водици, а на 7-и – Женски водици. Това е много стар народен празник с дълбока символика и смисъл. Върху него църквата е нагодила своя празник Богоявление – да заличи доколкото е възможно старата вяра… Но това е друга тема…
По традиция за празника се прави кравай. Месенето на хляб (съпроводен и с наричане) е част от всички народни празници, така че по тази логика обичаят за кравая идва от старите времена и от празника Водици (мога само силно да се надявам, че тук църквата няма пръст…).
Едва ли някогашните българи са разполагали с кокосово мляко и бурбонска ванилия 😉, но това е моят начин да заменя животинските продукти:

¼ кубче (10 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
1 бурбонска ванилова захар (или ¼ ч.л. смляна ванилия)
300-320 г брашно (може и малко повече – зависи от марката)

Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи. Прибавя се и ваниловата захар.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче (не всичкото наведнъж), в което се изливат млякото със захарта и маята. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Тестото се меси малко и после се удря в плота 100 пъти – 2 пъти по 50 с малко месене между двете части. По този начин тестото се изглажда идеално и без дълго месене. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса).

Втасалото тесто се премесва леко, като от него се отделя малко за украса (колкото орех), и се оформя на дълъг фитил. Прехвърля се в тава, покрита с хартия за печене, и се завива на кръг. Краваят се намазва със зехтин и се оставя да втаса 1 час. От заделеното тесто се оформят тънки фитилчета, от които се правят фигурки и се поставят върху втасалия кравай.

Краваят се пече в предварително загрята на 175 градуса фурна на долен и горен реотан 18-20 мин. – до златистокафява коричка. Оставя се да изстине, преди да се нареже.

Краваят е фантастичен! Мекичък и пухкав, приятно сладичък, с прекрасен аромат на ванилия и уникален лек дъх от кокосовото мляко, просто самото съвършенство! Чудесен е както още леко топъл, така и напълно изстинал на другия ден. И е толкова изкушаващ, че човек без никакви угризения изневерява на любимата си закуска от ябълки с тахан…

Тиква с мед, орехи и канела

Тиквата е царицата на есенно-зимните десерти – с прелестен цвят, добри вкусови качества и завидни лечебни свойства, затова е на почит на трапезата ни. Хубава е и пълнена, и на кремче, и в тиквеник или кексчета, но най-често си я хапваме просто сварена и после поръсена с мед, орехи и канела. Рецептата е много сложна, трудна за приготвяне и за измерване на продуктите са нужни аптекарски везни… 😉 Е, шегичка де! 😄 Единствената тънкост е подслаждането – тиквата се полива с мед след сваряването, за да не се унищожават полезните му свойства с термична обработка. А, и още нещо – първо се поръсват орехите, за да залепнат по меда, и после канелата (в обратния ред орехите се задържат трудно и изпадат настрани).

няколко резена тиква
мед на вкус
смлени орехи
канела


Тиквата се обелва и се нарязва на парчета – толкова, колкото да се запълни съдът, в който ще се вари (аз ползвам голям тиган с капак – по-удобно е от дълбока тенджера). На дъното на тигана се налива малко водичка и тиквата се вари на слаб огън до омекване. Когато е готова, ако е останала вода, капакът се маха, докато се изпари излишното. Тиквата трябва да остане съвсем суха, даже ако е по-сладка, леко се карамелизира по дъното. Мммм…
Парчетата тиква се нареждат в чиния и тогава се поливат със струйка мед на вкус. Отгоре се поръсва със смлени (но не прекалено ситно) орехи и канела. И това е всичко!

Бърз, вкусен, лек и полезен десерт! И красив – това оранжево просто грее в чинията! Тиквата е вкусна и още топла, и охладена на другия ден.

Хубава е и само с канела – това е идеалната подправка за нея, но с орехи нещата минават в по-горна класа. Това е един от малкото десерти, от които на човек му става приятно и леко на стомаха, след като вече е хапнал добре преди това…

Банички от лаваш със зеле и ориз (сармички с лаваш)

Когато няколко дена след Бъдни вечер в хладилника се подмятат разни съдинки с остатъци от празничните сарми, а в шкафа „отлежава“ един неизползван пакет с лаваш, на човек му идват интересни идеи… Плънката за сармите се доварява до омекване на ориза, крайчетата на зелевите листа с жилката се нарязват на ситно и се задушават в малко мазнина, а корите лаваш се нарязват на ивици. И започва навиване… на банички! Ако на някого му харесва – може и сармички да бъдат! Името не е от голямо значение, важното е, че се получава нещо интересно и красиво на вид и много добро на вкус. Изкусително хрупкави кори с богата плънка… Оказва се, че лавашът е много благодатна почва за всякакви импровизации...
Количествата на продуктите са според остатъците, с които разполагаме. От това ще зависи и броят на получените банички.


оризова плънка (с гъби и моркови)
крайчетата на зелевите листа с жилката
струйка зехтин за готвене
червен пипер за цвят
1 дафинов лист
кори лаваш
шарлан за намазване


Оризовата плънка се доварява в малко водичка до омекване (да се внимава с количеството на водата, за да не се разкашка прекалено оризът, макар че в случая няма да е фатално).
Зелевите крайчета се нарязват на тънко и се запържват за няколко минути в зехтина. Добавя се червеният пипер, разбърква се и се налива малко зелева чорба и / или вода (за да не стане много солено). Слага се и дафиновият лист и зелето се задушава до леко омекване.
Корите лаваш се нарязват на ленти с широчина 8 см (може и с друг размер естествено, но за мен това е оптималният вариант) и се намазват лекичко с шарлан. В единия край на всяка ивица се слага по 1 лъжица от зелето и ориза и започва да се загъва и навива, като се оформят триъгълни банички.

За да станат баничките с тази форма, най-важно е първото прегъване – ръбът на прегънатата част трябва да е перпендикулярен на дължината на кората. Оттам нататък завиването си върви само, просто трябва да се следва посоката на лентата… Добре е плънката да е повече, за не останат баничките полупразни, така че ако се опитва за изпадне, се набутва навътре с пръсти.

Така оформените триъгълничета се намазват и отгоре с шарлан и се пекат в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан около 10-12 мин., докато станат хрупкави – това много лесно се проверява с почукване с пръст.

За да останат така очарователно хрупкави, не се напръскват с вода и не се завиват с кърпа, както се прави обичайно с баниците.

Колкото и странна да е плънката за някого, баничките са наистина много вкусни. И засищащи. А хрупкавите кори лаваш са божествени! Така че тези импровизирани сармички с лаваш са идеални като основно ястие за обяд или вечеря и с малко хубава натурална туршийка и чаша домашно червено винце нещата стават съвършени…

Новогодишни късмето-подаръчета и късмето-задачки

Няма как новогодишната нощ да мине без късмети – без значение дали ще бъдат в баницата, под формата на малки картички или в друг вариант. За настъпващата година трябва да бъдат отправени най-хубавите пожелания, защото всеки очаква с надежда в сърцето те да се сбъднат. Но за да се разведри атмосферата и да се повдигне настроението на празнуващите, обичайните благопожелания може да се заменят с остроумни и с чувство за хумор такива.
В последните години нетът се напълни с новогодишни пожелания – едно от друго по-интересни и оригинални. Обикновено са в рима и по правило обещават на притежателя си най-вече някаква материална придобивка. Тези късметчета пожелания са остроумно съчинени и са достатъчни и просто написани или разпечатани на листче. Ако обаче обещаната печалба „се илюстрира“ с някакво дребно предметче, смехът до сълзи е гарантиран. Така хем е много весело и забавно, хем се получава 2 в 1 ефект – към късметчето има и закачливо подаръче. Ето пример за 12 такива късметчета и подходящи подаръчета към тях (идеята съм заимствала от една сръчна вещица):

Белачка за зеленчуци:
ЯСТИЯ ВКУСНИ С ЛЮБОВ ЩЕ ДЕКОРИРАШ
И АПЕТИТА НА ОКОЛНИТЕ ЩЕ ПРОВОКИРАШ!

Лак за нокти:
СЕРИОЗЕН КУРС ТИ ПРЕДСТОИ
С ПИЕНЕ И ТАНЦИ ДО ЗОРИ.
ЗА ТЯХ ТИ СЕ ПОДГОТВИ!

Календарче (с провокативна картинка):
ГОДИНАТА ЗАПОЧВА ВЕЧЕ –
ЩЕ СТИГНЕШ В НЕЯ НАДАЛЕЧЕ!

Запалка:
ЛЮБОВ СЪРЦЕТО ТИ ЩЕ ГРЕЕ,
КОГАТО ЗИМА ПРЕСПИ ВЪН ЗАВЕЕ!

Сантиметър:
С ФИТНЕС СЕ ЗАХВАЩАШ ЗДРАВО
И ЩЕ ПРИДОБИЕШ СТРОЙНО ТЯЛО!

Детско портмоне:
КОЛКОТО ЗВЕЗДИЧКИ НА НЕБЕТО,
ТОЛКОВА ПАРИЧКИ В ПОРТМОНЕТО!

Малка чашка:
ЩЕ СЕ СБЪДНЕ ТВОЯТА МАНИЯ
ДА СИ ДУШАТА НА ЦЯЛАТА КОМПАНИЯ,
НО ЕДНО ПОМНИ –
ВСЕ ПАК ЧАШКИТЕ МЕРИ!

Детска количка:
ЧАКА ТЕ ЩАСТИЕ НА ЧЕТИРИ КОЛЕЛА –
ДОГОДИНА ЩЕ ИМАШ НОВА КОЛА!

Балон:
ЩЕ ИЗПЪКНЕШ С КАЧЕСТВА ПРЕД ДРУГИТЕ
И СЕ ИЗДИГАШ – ТВОИ СА ЗАСЛУГИТЕ!

Карти „Черен Петър“:
ОТ РАБОТА ГЛАВАТА ВЕЧЕ ТЕ БОЛИ,
ОТПУСНИ СЕ, ОТДАЙ СЕ НА ЗАБАВНИТЕ ИГРИ!

Презерватив:
ЗАБРАВИЛ ВСЯКАКЪВ КОМПЛЕКС,
ЩЕ МИСЛИШ ТИ САМО ЗА СЕКС.

Детска свирка:
ЩЕ СЕ РЕДЯТ КУПОН ПОДИР КУПОН,
ОЧАКВА СЕ ОТ ТЕБ ДА ДАВАШ ТОН.

Естествено могат да се подготвят и други късметчета, както и подаръчетата към тях да са различни, всичко е въпрос на личен избор и чувство за хумор. Но е много забавно, ако лакът за нокти се падне на мъж, чашката на трезвеник или „Черният Петър“ – на сериозен и улегнал човек…
Как празнуващите ще се сдобият с тези късмето-подаръчета, е въпрос на настроение и фантазия – могат да бъдат разиграни в томбола, да бъдат раздадени от Снежанка или да бъдат сложени в чувала на Дядо Мраз (не, няма грешка – Дядо Коледа носи подаръците на Коледа, а Дядо Мраз – на Нова година) и всеки да си вади каквото напипа… Важното е да е весело и всички да се забавляват до изнемога!

Някои късметчета пък са в повелителна форма – за да се изпълни пожеланието, този, който си го е изтеглил, трябва да извърши някакво действие. Как звучи например призивът на връх Нова година да правиш лицеви опори или пък да изхвърлиш обувката си през вратата или прозореца… А още по-смешно и забавно е изпълнението на задачката – тогава цялата компания се залива от смях, докато „клетникът“ се старае „да заработи“ късмета си… Определено тези задачки-закачки допринасят много за доброто настроение в празничната нощ! А още подобни може да се намерят в кулата на вече споменатата вещица…

Новогодишни късметчета

Всеки знае, че мястото на късметите за Новата година е в баницата. Но за да бъде още по-весела новогодишната нощ и още по-богата на хубави пожелания за следващите 365 дни, късметчетата може да се направят и под формата на миниатюрни картички. И когато те са в закачливи рими, веселбата е още по-голяма. А ако всичко това е част от някоя забавна игра, гарантирано коремът ще ви боли от смях!

Картичките естествено могат да се купят и от магазина, но е много по-приятно, когато човек сам си ги изработи. А за такива като мен, които не могат да рисуват и да стихоплетстват, нетът е пълен с шаблони с всевъзможни коледни и новогодишни мотиви и с римувани късмети… Остава само избраните картинки да се разпечатат, изрежат и оцветят, а вътре да се напишат (или залепят напечатани) и закачливите късметчета пожелания…

Независимо къде и с кого ще празнувате в новогодишната нощ, тези късметчета са идеални; все пак трябва да се предвидят толкова бройки, колкото са хората в компанията. Ако са много, текстовете могат и да се повтарят – важното е всеки да получи късметче, за да е успешна и пълна с благодат Новата година!