Френска леща с лютеница

Френска леща… от Канада! Ами така пише на пакета, там е расла! И с добавка на нашенска лютеница – ама че интернационална гозба! Сега вече сериозно: явно става въпрос за сорт леща – френска. Нямам представа дали се отглежда и във Франция и изобщо дали има износ. Добре, че с това са се заели канадците. Защото се оказа, че много ми харесва на вкус! Тъмнозелена е на цвят и е по-дребничка от нашенската или от турската, с която е залят пазарът. Докато я оглеждах в магазина, се чудех дали да я купя и как се готви туй чудо, но сега вече знам – ще си купя пак! За да пробвам и други рецепти с нея! Толкова е вкусна! А за начало заложих на старата позната рецепта със зеленчуци, като реших да заменя домата с лютеница.


250 г френска леща
около 1½ л вода
1 глава лук
1 морков
1 чушка (зелена)
4-5 скилидки чесън
3 ч.л. сол (на вкус)
3-4 с.л. лютеница
2-3 стръка прясна чубрица (или 2-3 щипки суха)
няколко стръка магданоз
(2-3 чаши саламура от туршия)


Лещата се накисва от предния ден в студена вода. На другия ден се измива и се изцежда.
Всички зеленчуци и магданозът се нарязват на ситно.
Водата се слага да заври и се добавят лещата, солта, лукът, морковът, чушката и чесънът. Когато отново заври, котлонът се намалява и се готви около 15-20 мин. – докато лещата се свари и зеленчуците омекнат. Тогава се добавят лютеницата и чубрицата и се вари още няколко минути. Тенджерата се оставя на изключен котлон и когато поизстине малко, се слага магданозът. Мазнина е излишно да се добавя, защото в лютеницата си има.

Лещата може да се сервира със салата според сезона и варен ориз – той е препоръчителна компания на бобовите, освен това си подхождат и вкусово.

Много приятно изненадана останах от непознатата досега за мен френска леща – дребничка, симпатична и изключително вкусна! С лютеница вместо домат гозбата стана също много апетитна, с по-различен и интересен вкус. И е много удобен вариант за зимата, когато не желая да купувам пресни домати, а винаги се намира някое бурканче домашна лютеничка…

Естествено ястието може да се приготви и с най-обикновена кафява леща, което по никакъв начин не разваля прекрасния му вкус. А ако в началото се започне с по-малко вода (и сол също!) и след свалянето от котлона в готовата гозба се налее саламура от туршия, нещата стават феноменални! Получава се забележително богатство на вкусове и аромати, както и чудесен пробиотичен ефект на ястието. Само внимавайте със солта, защото саламурата е солена.

Хумус

Хумусът е едно от съкровищата – в случая кулинарно – на Близкия Изток. Едва ли вече има някой, който не е чувал за него; сигурна съм даже, че е любимо ястие на много хора. Приготвя се лесно и бързо (ако изключим времето за накисване на нахута) и е идеален за какво ли не – може да се хапва и просто с някакъв хляб, става за всякакви сандвичи или рулца, чудесно се комбинира и с различни зеленчуци… При това търпи всевъзможни вариации – към „базовия модел“ могат да се добавят печени моркови, чушки, патладжани или цвекло, а защо не и червен боб и сушени домати… И всеки път резултатът е зашеметяващ! Но за класическия вариант са необходими само сусамов тахан, чесън, лимонов сок и кимион – за моя вкус тези количества са идеалните:


1 ч.ч. (200 г) сух нахут (450 г сварен)
5 с.л. сусамов тахан
5 скилидки чесън
сок от 1 лимон
1½ ч.л. сол
1 ч.л. кимион
малко вода от варенето

за сервирането:
струйка зехтин
щипка червен пипер

Нахутът се накисва в студена вода за поне 24 часа (може и повече), като за това време водата се сменя 2-3 пъти. Изплаква се добре и се слага на котлона. Като заври, водата се излива, нахутът се измива от пяната и се налива нова вода – гореща. След като заври отново, котлонът се намалява на най-ниската степен. Вари се, докато омекне – около 1 час или малко повече. Оставя се да поизстине. Няколко зърна се оставят за украса при сервирането.
Всички продукти едновременно се слагат в блендер и се пасират (с малко водичка от варенето на нахута) до гладка смес. Сипва се в чиния и се полива със струйка зехтин, а отгоре се поръсва с червен пипер и цели зърна нахут.

Хумусът е фантастичен! Прекрасен е на вкус и аромат, а както знаят всички любители на този близкоизточен специалитет – върви в компанията на арабски питки, домашни най-добре. Отчупва се парченце от хляба и с него се загребва… Мммм…

Сладкиш с круши и рожков

Когато крушите постоят по-дълго време, някои от тях омекват и стават сипкави. Понеже не ги обичам такива, започвам да мисля как да ги оползотворя. И най-лесното, което може да се измисли, е някакъв сладкиш (другият удачен вариант е нарязани в купичка с разни добавки за закуска). Исках сладкишът да е с пълнозърнесто брашно, с подходящи за крушите подправки и… защо не рожков? Така реших да използвам изпробвано вече тесто, но тогава мъничко не му достигна, за да ме остави без дъх. Този път обаче се получи – специфичният аромат на рожкова чудесно си пасна с крушите, а богатството от източни подправки и лимоновата кора сътвориха вълшебство! Сладкишът се получи божествено ароматен и много сочен – точно по мой вкус, с доминиращо плодово присъствие. Ако решите, може да намалите количеството на крушите (зависи и колко са големи естествено).
Мерителната чаша е 240 мл.


4-6 сипкави круши
300 г пълнозърнесто брашно от спелта (пшеничено или от лимец)
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
1/3 ч.ч. (30 г) брашно от рожков
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия

¼ ч.л. сол
3 пъпки карамфил
5 шушулки кардамон (само семенцата)
1 ч.л. канела
кора от 1 лимон

1 ч.ч. вода
½ ч.ч. (100 г) зехтин
1 ч.л. сода бикарбонат
2 с.л. ябълков оцет


Крушите се нарязват на четвъртинки и се почистват от семената.
Брашното и рожковът се пресяват в купа, добавят се захарта, ванилията, солта, счуканият карамфил и кардамон, канелата и настърганата лимонова кора и се разбърква добре.
В друга купа содата се угасява в оцета и се добавят зехтинът и водата. Разбърква се добре и се прибавя сухата смес. Бърка се с телена бъркалка, докато продуктите се смесят и захарта се стопи.
Малко повече от половината тесто се излива в покрита с хартия за печене тава (20х30 см) и отгоре се разпределят крушите. Покрива се с останалото тесто и сладкишът се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан около 30 мин.

Сладкишът е невероятно ароматен и разкошно сочен, все едно е сиропиран. Меките круши, които иначе не обичам, тук вече са предимство – с тях вътрешността става нежна и креместа. А щедрата комбинация от приказни аромати в тестото прави нещата вълшебни…

Броколи с елда

И двете съставки на това ястие влизат в графата на полезните и диетични продукти – много са препоръчвани от специалистите на желаещите да се хранят здравословно или пък да отслабнат. И броколите, и елдата са богати на множество витамини и минерали, а съдържат малко калории. Затова освен вкусно, ястието е и полезно и диетично. И се приготвя много бързо и лесно, както и другото, от което взех идеята – прекрасната комбинация на броколи с киноа. За някои елдата не е сред любимите продукти заради специфичния ѝ аромат, но това може лесно да се „замаскира“ с приятни подправки като джоджен и самардала, също и чесън.


1 глава броколи (500 г)
1 ч.ч. с връх (200 г) елда (натурална зелена)
2 ч.ч. вода
1 ч.л. сол
2 скилидки чесън
1-2 щипки сух джоджен
1½-2 ч.л. самардала (на вкус)
струйка ароматен зехтин


Броколите се накъсват на розички и се сваряват на пара. Поръсват се със самардала на вкус и се разбъркват, за да се осолят равномерно.
Елдата се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и се сварява във вряща вода със солта, наситнения чесън и джоджена. Когато е готова, се доовкусява с ½ ч.л. самардала (на вкус). Изсипва се при броколите, полива се със струйка ароматен зехтин и се разбърква.

Ястието е чудесно – бързо, леко и здравословно! Богато е на множество полезни вещества и същевременно нискокалорично. По желание при сервиране може да се полее със соев сос.

Задушено червено зеле по северноевропейски

Странно, ненормално, особено – не, просто нетипично за нашите географски ширини и за нашенския вкус, според който зелето (дори и прясното) трябва да е солено и леко киселко. А това е сладко! На всичкото отгоре – с необичайни подправки! Че кой ти слага хвойна, бахар и карамфил на зеле?! Дано тези обяснения не откажат никого, защото вкусът на това зеле е фантастичен! Заслужава си риска да се приготви! Дано само ви се намират плодчета хвойна… Е, и без тях ще стане, но вкусът ще загуби част от очарованието си…


½ глава червено зеле
1 малка глава червен лук
2 малки ябълки (сладки)
2 малки дафинови листа
3 плодчета хвойна
3 зърна бахар
4 пъпки карамфил
½ ч.л. кимион
1½ ч.л. сол (на вкус)
1 с.л. ябълков оцет
струйка олио по избор


Зелето се нарязва на тънко, лукът – на полумесеци, ябълките – на филийки. Зелето се запържва за 10-ина минути в малко олио, като се посолява. Когато се слегне, се добавят лукът и ябълките и се налива малко водичка. Добавят се дафиновите листа, хвойната, бахарът, карамфилът, кимионът и оцетът и ястието се оставя на слаб огън да се задушава под капак. Готви се така около половин час – докато зелето омекне, но не прекалено. Лукът и ябълките вече не личат – това също е признак, че ястието е готово. Тогава тенджерата се оставя без капак на силен огън, за да се изпари останалата течност.
В оригиналните рецепти има и захар, но установих, че доста хора я пропускат (или заменят с нещо друго – някакво сладко или сироп). Аз също я пропуснах, но моите ябълки са сладки.

Зелето стана фантастично! Наистина е като излязло от някоя вълшебна приказка на северните народи – приказно ароматно и нежно сладко (солта и оцетът добре балансират сладостта). Ако знаете само какво ухание се носи из кухнята, докато се готви – не ми стигат думите! Просто разкош!

По правило в северните страни го ползват за гарнитура към различни други ястия, аз пък реших да му добавя сварени картофи – получи се чудесна комбинация. Особено ако картофките се овкусят с малко самардала…