Бананово мляко от пъпешови семки

Оказа се, че дори на върли фенове на шоколада под всякаква форма като мен може понякога да им се прище и нещо без какао. Затова при едно от последните приготвяния на мляко от пъпешови семки само подсладих напитката с малко мед и останах много доволна. Но следващия път реших да поекспериментирам още по темата и да сложа банан вместо мед. Получи се нещо невероятно – приятно сладичко, с разкошен аромат и идеална гъстота. Количествата на продуктите са според големината на пъпешите, при мен бяха следните:


375 г пъпешово семе (цялата изгребана сърцевина от два пъпеша)
550 г вода
1 банан


Сърцевината на пъпешите се блендира с част от водата. Сместа се прецежда и с останалата вода се промива съдържанието на цедката (аз ползвам за целта едра и ситна цедка, като през едрата прецеждам два пъти, защото първия път бъркам и мачкам едрите частички с лъжица и част от тях преминават през ситото; след това минавам още веднъж през ситната). Добавя се бананът и се разбива пак за кратко. Готовата напитка се сипва в чаши и се консумира с неописуемо блаженство…

Напитката е превъзходна – божествена на аромат, идеална на сладост и чудесна на гъстота. С всяка глътка от нея човек наистина се размазва от удоволствие! А как ѝ подхожда едно резенче бананов кекс…

Кокосов крем с прасковена заливка

Когато външността на прасковите лъже и не са апетитни за ядене в нормалния им вид – сурови, разочарованието е мотив да се намери изход от ситуацията. Като се поразрових из архива на десертите, които съм си запазвала преди време, защото са ми допаднали, открих един интересен сладкиш. Да, това трябваше да е сладкиш от три слоя, който се приготвя в тавичка и после се реже на красиви парчета. Но понеже аз направих доста замени на продукти в рецептата (не знам и доколко коректна е била тя изобщо), се наложи моя да го сервирам… с лъжица… Десертът обаче се оказа разкошен – много лек, свеж, нежен и ароматен. Затова не закъсня и новата идея – следващия път да го направя в чашки под формата на крем! За щастие той (следващият опит) не се забави изобщо, защото този път попаднах на праскови, които трябваше да се оползотворяват бързо. Единственото, което промених от предишния опит, е че намалих наполовина количеството на продуктите, защото прецених, че 12 чашки (или купички) ще ни дойдат прекалено много…
Средният слой в рецептата, от която тръгнах, беше от натрошени на ситно бисквити; понеже аз нямах подходящи в момента, импровизирах със смлени заедно орехи и овесени ядки. Оказа се, че в крайния резултат тази смес изобщо не напомня бисквити, но за сметка на това се усеща чудесен вкус и аромат на орехи, който идеално допълва десерта. Нишестето, което ползвах, е от тапиока, но би трябвало да стане и с пшеничено или царевично.


крем:
1 консерва (400 г) кокосово мляко
2½ с.л. (30 г) оризов грис (или пшеничен)
1½ с.л. (15 г) нишесте от тапиока
5 с.л. (85 г) светла кафява захар
настъргана кора от ½ лимон
2/3 пак. ванилова захар

орехов слой:
½ ч.ч. (50 г) орехи
¼ ч.ч. (25 г) фини овесени ядки
1 с.л. кафява захар
1 ч.л. какао
1/3 пак. ванилова захар (останалата от крема)

заливка:
250 г праскови (вече изчистени)
½ ч.ч. (120 г) вода
2½ с.л. (45 г) кафява захар
1½ с.л. (15 г) нишесте от тапиока
настъргана кора от ½ лимон


Всички продукти за крема се слагат заедно в тенджера, разбъркват се добре и се сваряват на крем при непрекъснато бъркане. Котлонът не трябва да е на максимална степен (при мен – на 7 от 9), а като заври сместа, се намалява (на 5). За се разбъркат по-лесно продуктите в началото и за да не се образуват бучки, грисът, нишестето и захарта се смесват добре предварително. Когато кремът се сгъсти, се разпределя в 6 купички или чашки. Оставя се да изстива.

Прасковите се изчистват от костилките, нарязват се на парчета и се слагат в тенджерка на котлона с водата и лимоновата кора. Когато заврат, се добавят захарта и нишестето (пак смесени предварително) и се оставят да поврат 1 минута. Котлонът е добре даже да се изключи и се бърка непрекъснато, защото след добавянето на нишестето течността моментално се сгъстява. Тенджерата се сваля от котлона и прасковите се пасират с пасатор до гладка смес, която се оставя да изстине добре.

Всички продукти за ореховия слой едновременно се смилат в чопър на ситно (може да не е съвсем на прах, за да се усещат парченца от орехите). Сместа се разпределя равномерно върху изстиналия крем, като накрая се притиска нежно, за да се уплътни добре. Отгоре се излива изстиналото пюре от праскови и купичките се слагат в хладилника до следващия ден. Преди да се сервира, кремът се поръсва отгоре с кокосови стърготини или се украсява с нещо друго по желание.

Кремът е великолепен – много лек и с чудесен букет от аромати, текстури и цветове. Кокосовата основа е изключително нежна и с идеална гъстота, ореховият слой обогатява с превъзходен аромат и лека хрупкавост, а невероятно свежата прасковената заливка е идеалният завършек с прекрасния си сладко-кисел вкус и със златния си цвят. Просто разкош в купичка! И след всеки ден престой в хладилника кремът става още по-хубав!

Патладжани с чесън и магданоз (на фурна)

Бях много щастлива, когато преди няколко години намерих блестящ начин да заменя пърженето в приготвянето на любимите патладжани с чесън и магданоз от детството – установих, че пак толкова апетитни стават и печени на сух тиган. После обаче измислих ново подобрение – вместо да вися права до печката и да се пека заедно с патладжаните в тигана, започнах да ги правя в тава във фурната. Отново на сухо, без никаква мазнина, и отново станаха великолепни. А като се отчете и колко по-лесно и мързеливо стана всичко, няма какво повече да си говорим…
Всъщност направих още нововъведения – замених лилавите патладжани с бели (те нямат нужда от предварително посоляване и изчакване да си пуснат водата) и почнах да ръсвам и по малко оцет при реденето. И нещата се получаваха все по-добре! Продуктите са на око и на вкус, долните количества са ориентировъчни:


2 средни бели патладжана (600 г общо)
4 скилидки чесън
½ връзка магданоз
ябълков оцет на вкус
струйка студенопресован зехтин
сол


Патладжаните се нарязват на дебели кръгове (1 см) и се подреждат на един ред в незалепваща тава (ако са повече, се разделят на два пъти).

Посоляват се леко и се пекат на 200 градуса на горен и долен реотан около 15 мин., след което се обръщат и се допичат още 10-ина мин. През това време чесънът се нарязва на филийки, а магданозът – на ситно.
Когато изстинат, патладжаните се подреждат в купа на редове, като всеки ред се намазва лекичко със зехтин, полива се с малко оцет и се поръсва с чесън и магданоз. Купата се затваря с капак и патладжаните се оставят да престоят няколко часа, преди да се сервират – да се задушат и овкусят.

Естествено могат да се ползват и стандартните лилави патладжани, но преди печенето те трябва да се посолят и да се изчака да си пуснат черната вода.

Патладжаните стават чудни! Като се наредят в затворен съд, се задушават и омекват чудесно. А как се ароматизират от чесъна и магданоза – просто приказка! Тя пък на свой ред се допълва и от нежната сладко-кисела нотка от домашния ябълков оцет…

Домашна вегета

Никога не съм се изкушавала да купувам готови бульони или сухи смеси за овкусяване на супи и други ястия – заради голямото количество сол в тях, мононатриевия глутамат и кой знае още какви съмнителни съставки… Винаги съм предпочитала да си нарежа на ситно лук, морков, чушка или каквото друго преценя на момента за съответната манджа. Но когато попаднах в нета на няколко идеи за домашно приготвени зеленчукови подправки, нямаше как да устоя на предизвикателството да пробвам и аз. Оказа се лесно и интересно занимание, особено ако човек разполага с подходящия домакински помощник. Неее, нямам предвид жива (мъжка 😉) сила, става въпрос за рендето Бьорнер! По-трудното беше да реша какви и колко зеленчуци да използвам. Като за първи опит реших да пробвам с по-малки количества и се спрях на следните:

1 пащърнак
2 моркова
1 глава целина (+ дръжките)
1 червена чушка
1 зелена чушка
1 глава лук


Зеленчуците се почистват и се нарязват на дребни кубчета (аз ползвах ренде Бьорнер с приставката за едри кубчета – дясната от снимката).

Кубчетата се разпределят на тънък слой в големи тави – да съхнат по-лесно и бързо. Тавите се слагат на слънце и при възможност зеленчуците се разбъркват няколко пъти на ден.

При горещо и сухо време (и малко ветрец като бонус) зеленчуковите кубчета са готови за два дни. Прибират се и се съхраняват в буркан.

Подправката е великолепна – цветна и изключително ароматна. А когато е домашно приготвена и без никакви нежелани съставки в нея, става просто върхът! Подходяща е за всякакви ястия, в които се слагат по принцип лук, моркови, чушки, целина и пащърнак. Много добре в нея би се вписал и (половин) стрък праз, но нямах в момента…

От горните продукти при мен излезе 1 купичка вегета, съответно 1 бурканче.

Повечето от нея оставих в този ѝ вид, но с малка част реших да експериментирам и смлях в мелничката на кухненския робот. Резултатът и в двата случая с добър, зависи с какво предназначение ще се ползва подправката (ситната е удобна за поръсване на нещо, което няма да бъде варено).

Сушени чери доматчета

За сушене освен домати сорт рома са подходящи и симпатичните черита. Естествено и при тях има различни сортове, така че за целта трябва да се подбере правилният – да са месести и не толкова сочни. И това са точно тези продълговати сладурчета, с които ни снабдиха щедри приятели! За да се изсушат по-бързо и по-добре, се нарязват на половинки и се подреждат плътно в подходяща тава. След това – всичко е ясно, тавата се слага на слънце.

Достатъчни са им 3-4 дни – в зависимост от времето (колко е горещо и сухо), от силата на слънчевото греене, дали има вятър…

Когато са готови, се съхраняват в буркан – може и само натурални черита, а може и бурканчето се допълни със зехтин. Така се мариноват и се запазват чудесно и след това могат да се ползват за каквито ви хрумне глезотии…

На пръв поглед изглежда, че за мариноването се прахосва много голямо количество зехтин, но той в действителност не се похабява, а също има добро приложение в множество рецепти, защото е прекрасно ароматизиран.