Картофи с гъби и моркови на фурна

Печените картофки често присъстват на нашата трапеза – те са вкусни и здравословни. По-често са сами в тавата, но понякога компания им правят и други зеленчуци – грах и моркови, тиквички, лук, зелен фасул… Този път обаче освен морковите към тях се присъединиха и няколко гъбки печурки. Само не питайте какви са количествата на зеленчуците – карайте на око и на вкус!


няколко картофа
2-3 моркова
няколко печурки
1-2 щипки мащерка
1-2 щипки джоджен
1 ч.л. сол (на вкус)
бучица кокосово масло (колкото лешник)


В затоплена незалепваща тава (мушка се във фурната за кратко, докато тя загрява) се слага малко кокосово масло, за да се разтопи. Картофите се обелват и се нарязват на дебели резени, морковите – на кръгчета под ъгъл, гъбите – на четвъртинки или шестинки (зависи от големината им) и всичко се слага в тавата. Поръсва се с мащерка, джоджен и сол на вкус и се разбърква. Зеленчуците се пекат 30-35 мин. на 200 градуса на горен и долен реотан – до омекване на картофите.

Ястието е съвсем простичко, приготвя се много лесно и бързо, а е забележително вкусно и ароматно. Гъбите и картофите си подхождат много, а морковите внасят цвят и свежест във всяка порция.

Мляко от тиквени семки

На семената на повечето плодове и зеленчуци обикновено се гледа като на непотребна (невкусна, твърда, дразнеща стомаха, разваляща вида на ястията и т.н.) част от продукта и затова се отстраняват и изхвърлят. Но понеже е всеизвестно, че в тях се съдържат много полезни вещества, пък и изобщо не обичам да изхвърлям храна или ядливи части от продуктите, гледам да ги оставям в съответното ястие или поне (макар и понякога с цената на малки неудобства) да ги използвам по друг начин.
Затова много се въодушевих, когато научих, че от семките на тиквата може да се направи мляко. По принцип не съм почитателка на ядковите млека, просто нямам необходимост от такива, но много ми допадна този начин за оползотворяване на тиквените семки – алтернативата е беленето им една по една до припадък… А то, млякото, се прави много лесно и е чудесна база за разни шейкове (смятам, че е по-добре да се консумира сурово, т.е. да не се ползва за разни печива или топли напитки). Трудно е да се дадат точни количества на продуктите, защото в зависимост от големината на тиквата количеството (и грамажът) на семките е различно. С водата също може да се варира – млякото може да се направи по-концентрирано или по-рядко според предпочитанията. Така че е най-добре да се започне с по-малко количество вода, защото винаги може да се добави при необходимост. Пък и нали се ползва допълнително вода за промиване на пулпа в цедката (аз поне така практикувам). И все пак ето някакви приблизителни съотношения:


80 г тиквени семки (необелени)
500-600 мл вода


Семките се блендират с по-голямата част от водата. Сместа се прецежда и с останалата вода се промива съдържанието на цедката (аз прецеждам два пъти – първия път с по-едра цедка, втория – с по-ситна). И готово!

Млякото става чудесно – леко и с много приятен аромат. За него може да се ползват само самите семки, но аз смятам, че е по-добре да се употреби цялата сърцевина – тази влакнеста хлъзгава вътрешност не изглежда особено приятна за консумация, но съм чела, че е много полезна, а блендирана в млякото вече не е никакъв проблем. Дори от нея млякото придобива много нежен бледожълт цвят.

Понеже правя млякото веднага след нарязването на тиквата, семките нямат нужда от накисване. Но могат да се измият и изсушат, за да се съхранят за по-нататъшна консумация. Тогава ще е по-добре да се накиснат във вода преди блендирането.

Млякото е чудесно за консумация и само така, но може да му се добави и нещо от сорта на щипка канела или ванилия, какао или пък някакъв подсладител (фурми, мед, кленов сироп…). С негово участие стават и прекрасни коктейли като този разкошен бананов шейк например.

Златен сос (от нахут)

Сладко-кисело-лют сос вече съм правила, но на друга основа – сусамов тахан. Тук таханът е само добавка към друг основен продукт – нахут. Ако човек се замисли малко, ще установи, че вторият сос е всъщност разреден хумус, но има и някои съставки, които раздалечават двете неща. Важното е, че сосът е прекрасен на вкус, подходящ е за множество ястия и е с цвят на течно злато. Количеството или изобщо участието на някои от продуктите (особено на лютия пипер) подлежи на корекция според вкуса на всеки.


1 ч.ч. (180 г) сварен нахут (отцеден)
1-2 скилидки чесън
сокът от ½ малък лимон (40-50 г)
1 с.л. сусамов тахан
1 с.л. хранителна мая
2 с.л. кленов сироп
1/3 ч.л. сол
¼ ч.л. куркума
¼ ч.л. къри
¼ ч.л. лют червен пипер (на вкус)
1/3 ч.ч. вода


Всички съставки се блендират едновременно до гладка смес. Ако е необходимо, сосът може да се коригира на гъстота с още малко вода (трябва да се има предвид, че като престои в хладилника, се сгъстява).

Сосът е много бърз и лесен за приготвяне, а е много ефектен на вид (заради цвета си) и чудесен на вкус. Изненадващо пухкав и нежен е и може да се комбинира с какво ли не – всякакви печени или задушени зеленчуци, разни вкуснотии от типа на завита в питка плънка (рулца, бурито…) и всичко друго, което ви хрумне.

В моя случай беше идеално допълнение към печените сладки картофи и пащърнак – освежи ги много приятно и прекрасно балансира вкусовете.

Вити банички с праз и слънчогледов пастет

Обожавам баници (особено домашно дърпани 😊) и въпреки че ги правя доста рядко, ми е много интересно да експериментирам с нови плънки и комбинации от продукти, както и с начина им на оформяне. Така се роди и настоящата идея – да комбинирам две добре познати и любими плънки: праз (само листата – така се оползотворяват идеално, но ще стане и с цели стръкове) и слънчогледов пастет. Освен това реших да разнообразя и формата – вместо една голяма баница или малки охлювчета, направих елипси. Промених и друго – не ползвах месал за завиване на корите, а ги дърпах и загъвах направо на плота и отново се получиха прекрасни банички…


380-400 г брашно (зависи от марката)
2 с.л. шарлан
1 с.л. оцет
1 ч.л. сол
1 ч.ч. (240 мл) топла вода

листата на 1 връзка праз (10 стръка)
1-1½ ч.л. сол (на вкус)
2-3 щипки чубрица
2-3 щипки джоджен
50 г белен суров слънчоглед
сок от ½ лимон (или по-малко – зависи от големината)
½ ч.л. сол

8 с.л. шарлан за топчетата


Слънчогледовите семки се накисват от предната вечер в студена вода. На другия ден се измиват добре и се пасират с лимоновия сок и солта.
Празът се нарязва на ситно и се задушава в малко водичка със солта, чубрицата и джоджена, докато омекне. Тогава капакът се маха, за да се изпари излишната вода и да остане само суха плънка. Дърпа се от котлона, добавя се слънчогледовата смес и се разбърква. Оставя се да се охлади и се разделя на 8 части.
В пресятото брашно (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото) се слага солта, разбърква се и се прави кладенче. В него се сипват водата, олиото и оцетът и се омесва средно меко тесто, докато стане гладка и еластична топка.
От тестото се оформят 8 топчета и се слагат в касерола в затопления шарлан. Покриват се с найлоново фолио, за да не хванат коричка, и се оставят да си починат 20-30 мин. За да се дърпа добре тестото, мазнината трябва да бъде топла (но не прекалено!), затова аз държа касеролата на котлона на функция подгряване. Ако нямате такава, дръжте на изключен котлон. Ако по време на работа топчетата и шарланът изстинат, котлонът се включва за секунди – не трябва да се загрява прекалено, защото топчетата ще хванат коричка отдолу и няма да могат да се дърпат.

Взема се едно топче, потапя се от всички страни в топлата мазнина и се разтегля на плота на тънка кора.

Поръсва се с 1 с.л. шарлан (от касеролата) и се прегъва на три.

Отгоре се разпределя 1/8 от плънката и се навива на руло. Важно е корите да се раздърпат внимателно до края, за да не остават дебели ръбчета, които след изпичането ще станат твърди. Също така плънката трябва да се разпределя чак до края на кората по дължина на рулото, което ще се завие – иначе краищата ще останат само тесто без плънка.

Двете крайчета се откъсват (за да се отстрани дебелата част на кората). Полученото руло се оформя като елипса (може и да се навие на охлюв) и се слага в тавата.

Останалите топчета тесто се раздърпват по същия начин и баничките се подреждат в тавата.

Намазват се с мазнина и се пекат в предварително загрята на 180 градуса фурна на горен и долен реотан около 30 мин. Като се извадят от фурната, се напръскват с вода и се покриват с кърпа за 10-ина минути.

Баничките са прекрасни! Корите са тънки, изкусително хрупкави и много вкусни. Плънката също си заслужава – дори бих казала, че комбинацията от праз и слънчоглед е по-добра от вариантите само с праз или само със слънчогледов пастет…

Естествено може да се направи и една голяма вита баница, която също е разкошна – красива и вкусна. За да бъдат обаче всички рула еднакви, е добре корите да се дърпат и да се завиват с месал. Но дори и да са малко неравни, едва ли някой ще ги върне… 😉

Райски ябълки със сусамов тахан и нар

Семпло, вкусно и здравословно – такова е съдържанието на тази купичка, предназначена за закуска. Райските ябълки са ни любими и си ги хапваме сутрин в комбинация с различни продукти – с покълнал лимец или трици например, но са превъзходни и в този по-простичък вариант само с тахан и нар. Понеже нашите плодове не са много едри, в една порция влизат:


2 райски ябълки
2 ч.л. пълнозърнест сусамов тахан
шепа зърна от нар


Райските ябълки се обелват (както се бели мек или попарен за секунди домат) или просто се изстискват от обвивката в купичка. Добавят се сусамовият тахан и зърната нар и закуската е готова.

Комбинацията, макар и семпла, е прекрасна – много е вкусна и свежа. Добре узрелите и омекнали райски ябълки са божествени, а нарът чудесно балансира сладостта им. Какво по-добро за начало на деня!