четвъртък, 24 април 2014 г.

Постен козунак с шоколад и портокалови корички




 
След първия, и то супер успешен опит за постен козунак изобщо нямах никаква нужда от чудене, за да направя още един по същата рецепта за тестото, но с друга плънка. Винаги съм искала да направя козунак с портокалови корички (каквото е италианското панетоне), но реших да заменя стафидите с парченца шоколад. Това е моя любима комбинация – портокал (още повече захаросани корички) и шоколад! На всичкото отгоре първият козунак взе да намалява със застрашителни темпове и беше абсурд да остане до неделя. А то до неделя месих и още веднъж – този път двойна доза! Така че в рамките на няколко дена направих 4 козунака.
Но да се върнем на настоящия – с парченца шоколад и портокалови корички. Отново се получи много пухкаво и ароматно тесто, с много хубав вкус и делящо се на конци. Само шоколадът малко издъни работата, но за това по-надолу. Затова изберете такъв, за който знаете, че и след изпичане запазва добрия си вкус и консистенция. Количеството също е по желание, но не се подлъгвайте като мен по девиза на Мечо Пух "Колкото повече..."



¼ кубче (10-11 г) прясна мая
200 мл кокосово мляко
100 г кафява захар
50 мл зехтин + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
400-450 г брашно
1 шушулка ванилия
настъргана кора от 1 портокал
1 с.л. портокалови корички
2 с.л. ром
50 г черен шоколад
20-30 г филирани бадеми за украса



Портокаловите корички (домашно производство са) се накисват в рома и се оставят да набъбнат.
Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи. Ванилията се разполовява, семенцата се остъргват и заедно с шушулката се слагат в млякото, докато се изчаква маята. Преди млякото да се излее в брашното, шушулката се изважда.
Брашното се пресява (добре е да се започне с около 400 г и после да се добавя колкото е необходимо за омесването на тестото) и се оформя на кладенче, в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, настърганата портокалова кора и отцеденият от портокаловите корички ром. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса). След това се премесва за десетина минути и се оставя да втаса още веднъж. Докато тестото втасва, шоколадът се нарязва на дребни кубчета. (Моят шоколад беше 125 г, но използвах само 110 г от него, т.е. само целите кубчета; стърготините и прекалено дребните парченца, получени при рязането, ги отделих.)
Без да се премесва, повторно втасалото тесто се разделя на 3 части, от които с нежно натискане с пръсти и разтегляне се оформят три дълги тънки ленти. Поръсват се с шоколадовите парченца и портокаловите корички, прегъват се надве по дължина, краищата се притискат, за да прилепнат, и се усукват. Целта е шоколадът и коричките да останат във вътрешността на тестото, за да не се опират по стените на формата и при печенето да прегорят, а шоколадът да омаже целия козунак.





Трите фитила се сплитат на плитка, която се прехвърля в подмазана форма за печене, намазва се отгоре със зехтин и се оставя на топло да втаса около 1 час.





 


Когато тестото удвои обема си, пак лекичко се намазва със зехтин и се поръсва с бадеми и малко кристална захар. Пече се в загрята фурна на 160 градуса с вентилатор около 30-35 мин. до златисто кафяво. Готовият козунак се изважда от формата и се оставя да изстине върху решетка.














Който няма търпение да чака козунака да изстине, може да го почне още топъл, но не съвсем врял – тогава се чупи на конци! Ако все пак предпочитате да го режете на филийки, трябва да е добре изстинал.





Козунакът е много вкусен и ароматен, но... има едно "но"... Явно не съм използвала правилния шоколад. Като фенка на това божествено лакомство заложих на такъв с 81% какао, но явно съм се подлъгала, че колкото повече, толкова по-добре. Може би и като консистенция шоколадът не беше подходящ. По-добре е да се избере някакъв, който е малко по-сладък, за да стане по-сладък и самият козунак. Не че моят беше горчив (нито шоколадът, нито козунакът!), но на крайния резултат му липсваше малко сладост, поне като го сравнявам с този със стафидите. Пък и самият шоколад след изпичането се мажеше малко странно, чак се ронеше даже, а суров на блокче е просто великолепен! От това също останах малко разочарована, защото си представях козунака с цели леко хрускащи шоколадови парченца вътре... Поради тези причини реших, че и количеството на шоколада е прекалено много – вероятно 50-60 г ще са идеални за горната доза тесто. Предполагам, че нещата ще се получат по-добре с кувертюр, но трябва да се пробва как ще стои той след изпичането...
Иначе нарязан на филийки, козунакът изглежда великолепно!







2 коментара:

  1. Здравейте, може ли да попитам какво брашно използвахте?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравейте и извинявайте за закъснелия отговор, чак сега видях въпроса...
      Брашното е бяло, тип 500; ако питате за производителя - вече ми е трудно да си спомня, козунакът е отпреди две години. Но гледам да е без консерванти и други добавки - и от известно време си купувам брашно на АД "Загоре" Стара Загора. Дано това, което пише на пакета, да отговаря на истината...

      Изтриване