Пастет от слънчоглед

От слънчогледови семки може да се направи уникално вкусен пастет, който поразително напомня вкуса на крема сирене или извара, особено ако се овкуси по подходящ начин. По тази причина той има много приложения – за намазване на филийка, за салати (за пълнене или шприцоване на различни зеленчуци) и коктейлни хапки, дори и за баница. Приготвя се елементарно лесно – всички продукти се блендират и готово! Единственото неудобство е да се изчака накисването на слънчогледа…
За да се доближи пастетът максимално до вкуса на извара или крема сирене, най-важно е участието на лимоновия сок, естествено и без сол няма как да се мине. Ако ще се ползва за баница, се спира дотук. Но ако ще се приготвят салати или предястия, се добавят чесън и любими зелени подправки. Оттам нататък всичко е въпрос на въображение…
От долните продукти се получава 480 г пастет.

200 г суров белен слънчоглед
сокът на 1 лимон
1 ч.л. сол
малко водичка (за пасирането)
3-4 скилидки чесън (1 стрък пресен)
4-5 стръка копър (може и замразен)
7-8 стръка магданоз
щипка сух риган (или няколко стръка пресен)
няколко листа босилек
2 с.л. ароматен зехтин (или 6-7 зелени обезкостени маслини, 20-25 г)


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и всички продукти (включително и пулпът, останал след изстискването на лимона) се блендират заедно до гладка смес.

Зехтинът спокойно може да се пропусне или да се замени с няколко маслини – целта е да се премахнат екстрахираните мазнини от храненето. А пастетът става също толкова вкусен и ароматен.

Този начин на приготвяне е по-удобен, но подправките се загубват и пастетът леко позеленява. Затова може да не се блендират (или поне част от тях), а да се нарежат на ситно и да се добавят накрая – така ще се забелязват в пастета, а и няма да го оцветят.

Фарината с тиквички и лук

Фаринатата е изключително печиво – и заради своята простота, и заради вкуса и вида си. Освен изчистения „базов модел“ има и варианти с различни зеленчуци и други подправки (освен розмарина), така че е време за експерименти! Първата вариация по темата е с тиквичка в тестото и задушен лук като плънка отгоре. Резултатът отново си заслужава – вкусна и много ароматна фарината, която лекичко започва да се доближава до любимата на всички пица… Ако като плънка се добавят и други зеленчуци освен лука, приликата с пицата ще стане още по-осезателна, но това ще бъде някой нов вариант…

Долните продукти са за тава с диаметър 26 см:


1 ч.ч. нахутено брашно (100 г)
1 ч.ч. топла вода (240 мл)
1½ ч.л. сол
4-5 с.л. зехтин за готвене
стръкче розмарин
няколко листа босилек
1 малка тиквичка
1 глава червен лук


Брашното се пресява в купа, добавя се ½ ч.л. сол и постепенно се налива водата. Разбърква се с тел до гладко тесто – получава се рядко, подобно на палачинково. Добавят се 2 с.л. зехтин и нарязаният на ситно розмарин и отново се разбърква. Оставя се да престои поне 2 часа (може и повече).
Лукът се нарязва на полумесеци и се слага в суха тенджера на средно силен котлон, като се разбърква непрекъснато, за да не залепне. Като се запече и замирише приятно, се добавя съвсем малко водичка, ½ ч.л. сол и струйка зехтин. Разбърква се и се оставя да се задушава 10-ина минути на слаб огън – докато омекне. Ако е останала вода, капакът се маха, за да се изпари излишното.
Тиквичката се настъргва на едрото ренде, посолява се с ½ ч.л. сол, разбърква се и се изстисква хубаво. Добавя се към нахутеното тесто заедно с нарязания босилек и се разбърква много добре.
Фурната се загрява на 230 градуса и вътре се слага тавата (добре е да е незалепваща) да се сгорещи. Изважда се от фурната, налива се малко зехтин (1-2 с.л. – да се подмаже обилно) и се излива тестото. Пече се на горен и долен реотан 15 мин., след което отгоре се разпределя задушеният лук и се допича още 7-8 мин.

Получава се много вкусно печиво – с хрупкава тестена коричка и много ароматно от лука и зелените подправки. Прекрасно е!

Готовата фарината се нарязва на триъгълни парчета и се сервира топла.

Задушени зеленчуци на грил

Лесно, вкусно, лятно – зеленчуците, изпечени на скара или грил, след което овкусени с чесън и зелени подправки и задушени под капак, са един от хитовете на лятото. Леко, цветно и апетитно ястие! Най-подходящи за целта са тиквичките, патладжаните и чушките, но и морковите не са за пренебрегване, а ароматът на печения лук е умопомрачителен! Няколко люти чушлета допълват картината, а чесънът и зелените подправки правят нещата съвършени. Видът и количеството на зеленчуците е по желание и според сезона, подправките са на вкус.


2 тиквички
2 моркова
2 глави червен лук
1 патладжан
2-3 зелени чушки
7-8 люти чушки
½ глава чесън (7-8 скилидки)
няколко клонки мащерка
стръкчета розмарин
стръкчета чубрица
листа босилек
струйка студенопресован зехтин
ябълков оцет
сол на вкус


Тиквичките, патладжаните и морковите се нарязват на тънки филийки или по дължина, или по диагонал, лукът – на шайби, чушките – на 2, 3 или 4 парчета според формата им. Чесънът се обелва и също се нарязва на тънки шайбички. Зелените подправки може да се нарежат на ситно или да се оставят на стръкчета.
Така нарязаните зеленчуци и лютите чушки се пекат на скара или грил по няколко минути от всяка страна. Когато са готови, се слагат в тенджера, като се посоляват на вкус и върху всеки ред се поръсва чесън и подправки (по желание патладжанът може да се осоли преди печенето и да се остави за 20-30 минути, за да си пусне горчивата вода). Поливат се със струйка зехтин и ябълков оцет на вкус и се разбъркват чрез разклащане на тенджерата. Оставят се похлупени да се задушат и да си поемат аромати по възможност няколко часа.

Хубави са и изстинали, но по желание може преди сервиране да се претоплят леко.

Зеленчуците стават превъзходни – изключително апетитни и ароматни. Може да се хапват и само така – единствено зеленчуци, но може да се сервират и с предварително сварен ориз – много им върви.

Коктейлни (новогодишни) хапки

Коктейлните хапки са много подходящи за новогодишната трапеза, но не само; могат да се приготвят и при всякакъв друг повод. Вариантите сигурно са безброй, но през зимата асортиментът малко се стеснява заради избора на сезонни зеленчуци. За канапе се спрях на моркови и кисели краставички, а за „горния етаж“ – на картофено пюре и слънчогледов пастет. И маслинки за украса. За другия вид заложих на мариновано тофу, завито в лентички печена чушка. И всичко се получи чудесно – и красиво на външен вид, и изключително вкусно.
Количеството на продуктите е в зависимост от желаното количество хапки. За една чиния (като тази на снимките) са нужни:


1 по-дебел морков
1 по-дебела кисела краставичка
2-3 с.л. картофено пюре
2-3 с.л. слънчогледов пастет
5-6 маслини без костилка (зелени и черни)
2 печени чушки
5-6 кубчета мариновано тофу
листенца магданоз за украса


Добре е картофеното пюре, слънчогледовия пастет и маринованото тофу да се приготвят ден-два предварително, за да има време да се овкусят добре (пък и самото сглобяване на хапките после става много бързо).
За пюрето се сваряват картофи, обелват се, намачкват се и се овкусяват със сол, ябълков оцет и ароматен зехтин на вкус. Разбърква се добре, като не се прекалява, за да не стане пюрето жилаво.
За пастета слънчогледовите семки се накисват в студена вода от предната вечер. На другия ден се измиват добре и се пасират с малко вода и лимонов сок до гладка смес. Добавят се малко чесън, копър, риган, магданоз и сол и пак се пасира. Накрая се овкусява с ароматен зехтин.
Тофуто се нарязва на парчета, слага се в подходящ съд и се поръсва с нарязани на ситно пресни или сухи подправки – босилек, чубрица, риган – и пресован чесън. Полива се със зехтин и се оставя да престои поне едно денонощие в хладилника.

Морковът се сварява леко (да не омеква много) и се оставя да изстине. Повече от ясно е, че никой няма да вари само един морков; може да се сварят повече – или за по-голямо количество хапки, или да се ползват за друга салата. Изстиналият морков и краставичката се нарязват на дебели кръгчета (морковените леко се посоляват) и се подреждат едно до друго. Върху всяко кръгче се шприцова розичка от картофено пюре или слънчогледов пастет, като се кръстосват (морков + картофено пюре, морков + слънчогледов пастет, краставичка + картофено пюре, краставичка + слънчогледов пастет), т.е. да се получат повече комбинации. Отгоре се украсяват с шайбичка маслинка.
Печените чушки (предварително посолени) се нарязват по дължина на 4-5 еднакви ленти, в края се поставя кубче мариновано тофу и се завива. Излишното от чушката се отрязва. Украсява се с листенце магданоз.

Готовите хапки се подреждат в подходяща чиния или плато, украсяват се с още малко магданоз и са готови към тях да се присъедини бутилка изстудено бяло вино…

Пица "Вегана" с броколи, чушки и лук

За 2 големи пици (30 см) са нужни:

1/8 кубче прясна мая
½ ч.л. захар
200 мл топла вода
350-360 г брашно
1 ч.л. сол
2 с.л. зехтин за готвене

7-8 с.л. доматен сос
10-ина розички броколи
1 голяма червена чушка
1 голяма глава червен лук
1½ ч.л. сол
щипка кафява захар Мусковадо
1-2 с.л. зехтин за готвене
сух риган

няколко листенца пресен босилек
струйка ароматен зехтин


Розичките броколи се нарязват на по-дребни парченца (включително и дръжките) и се задушават на слаб огън в съвсем малко водичка и зехтин плюс ½ ч.л. сол за 4-5 мин. – само да променят цвета и аромата си, трябва да останат хрупкави.
Лукът се нарязва на шайби, които се разделят на отделните пръстенчета. Задушава се на слаб огън със захарта и 1 ч.л. сол в малко вода и зехтин за 7-8 мин. – докато омекне, но не прекалено.
Чушката се почиства от семките и се нарязва на лентички.

Маята се разбърква на кашица със захарта, малко топла водичка и 1 лъжица брашно и се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява, добавя се солта и се разбърква. Оформя се на кладенче, в което се сипват шупналата мая, водата и зехтинът и се омесва тесто, докато стане на гладка топка и спре да лепне по ръцете. Разделя се на две топки, които се овалват в брашно, покриват се с фолио и се оставят да си починат за 20 мин. Ако се оставят за по-дълго време, тестото се отпуска прекалено много (т.е. втасва) и после се работи трудно с него.

Всяка топка тесто се изтънява до кора с големината на тавата (30 см) с леко натискане с длани и завъртане върху набрашнен плот. Ако е нужно, ръцете се набрашняват допълнително. Целта е да се получи кора с равномерна дебелина. Много по-лесно това се постига с точилка, но тогава тестото се смачква и крайният резултат не е толкова добър – това е съвет на специалисти пицари; и наистина тестото, оформено само с длани, без точилка, става по-хубаво и пухкаво след изпичането.
Така оформените тестени кори се прехвърлят в тавите (с дупки за по-добро изпичане отдолу), намазват се с предварително приготвен доматен сос и отгоре се подреждат лукът, розичките броколи и лентичките чушка. Поръсва се със стрит риган и пиците се пекат 10 мин. на максимално загрята фурна (при мен това е 250 градуса) с вентилатор. След изваждане от фурната пицата се полива с тъъъничка струйка ароматен зехтин и се украсява с пресни листа босилек, а още по-добре е босилекът да е нарязан на тънки лентички, за да се разпредели равномерно навсякъде.

Пицата е превъзходна – богата, вкусна и много ароматна. Тестото е тънко и хрупкаво отдолу с щедро количество плънка отгоре. Лукът придава лека сладост, броколите и чушката – свежест. А заслугата за прекрасния аромат е на ригана и босилека. Важно е зеленчуците да са предварително овкусени (и леко сготвени – без чушката), за да бъде добър крайният резултат.

Идеална добавка към пицата е чаша бяло вино. И не бройте колко парчета сте изяли – оставете се на блаженството, което се разлива от небцето и стомаха по цялото тяло…

Салата „Краят на лятото“ – от домати, печени чушки и нахут

Какво по-характерно за края на лятото от печените чушки – ароматът им се носи отвсякъде, от дворове и тераси… Все още се намират и хубави домати, а пресният лук преживява ренесанс след пролетното си изобилие. Само нахутът не е обвързан с конкретен сезон, може да се свари целогодишно, но е добра добавка към горните зеленчуци. А свежестта на салатата идва от пресните подправки – все още са зелени и ароматни.


1 голям розов домат
2 печени зелени чушки
100 г сварен нахут
1 малка глава чесън
1 стрък пресен лук
няколко стръка магданоз
няколко листа босилек
няколко листа джоджен
оцет балсамико (тъмен)
(струйка студенопресован зехтин)
сол


Чесънът се увива в алуминиево фолио и се пече 20-30 мин. на 180 градуса (някак не върви цяла фурна да работи за такава дреболия, затова е добре да се пече заедно с друго ястие). Когато изстине, скилидките се обелват.
Доматът се нарязва на хапки, чушките се накъсват по дължина на лентички, зелените подправки се нарязват на ситно и всички продукти се слагат в купа. Подправя се със сол, зехтин (той спокойно може и да се пропусне за по-здравословен вариант) и оцет на вкус и се разбърква.

Салатата е много вкусна и свежа и въпреки носталгичното звучене на името ѝ, създава приятно настроение и удоволствие от добрата храна.

Нестандартен доматен сос

2 кг домати
1 голяма глава лук
7-8 скилидки чесън
1 морков
1 ч.л. сол
2 щипки сух риган (или 1-2 стръкчета пресен)
1 малко стръкче розмарин
2 дафинови листа
няколко листа босилек
струйка студенопресован зехтин (може и ароматен)


Доматите се обелват и се нарязват небрежно.
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се доматите и половината чесън, нарязан на шайбички. Морковът се настъргва на едро ренде и се слага при доматите. Посолява се, поръсва се с ригана и наситнения розмарин, пускат се дафиновите листа и тенджерата се оставя без капак на среден към слаб огън, докато се изпари течността. От време на време се разбърква, за да не загори. Когато ястието почти е достигнало желаната гъстота, се добавя останалият чесън и се готви още няколко минути.
Готовият сос се дърпа от котлона и се добавят наситненият босилек и малко зехтин.
По желание сосът може да се пасира до гладка консистенция, а може да се остави и така – да личат парченцата домати, лук, чесън и морков – зависи от предпочитанията ви или от предназначението на соса.

Понякога беленето на доматите ми е много отегчително и пипкаво и тогава ползвам друг похват – нарязвам ги на четвъртинки, почиствам дръжката и настъргвам на едрото ренде, докато в ръката ми остане само люспата.

Както добре се вижда от горното описание, приготвянето на соса не е по класическия метод със запържване на лука и чесъна в началото и добавяне на захар за убиване на киселината на доматите. За да избегна запръжката, първо сварявам зеленчуците до изпаряването на течността, а мазнината добавям чак след свалянето от котлона – така спокойно мога да ползвам екстра върджин зехтин, без да го унищожавам с термична обработка. Захарта пък заменям с настърган морков – така сосът ми харесва, не ми киселее, а морковът изобщо не ми пречи на вкуса…
На някого може да се види голяма разправия чесънът да се слага на два пъти – естествено може да се сложи всичкият наведнъж. Въпросът е, че по време на готвенето ароматът му се променя, а на мен ми харесва и по двата начина – и сготвен, и не чак дотам. Затова искам да постигна и двата ефекта в моя сос (е, може и да се заблуждавам, че в един и същи сос ще получа и двата аромата – и на сготвен, и на полусуров чесън, и дано желанието ми не ви се стори прекалено наивно и смешно; но пък може това да е щипката чудатост, която прави моя сос уникален и толкова вкусен!). В зависимост от това кой чеснов аромат предпочитате, добавете чесъна в началото или към края на готвенето.

Доматеният сос е идеална добавка към чушки, тиквички на фурна или картофени кюфтета и си е направо задължителен за пица и някои рецепти със спагети…

Пица "Зелена вегана"

За 2 големи пици (30 см):

1/8 кубче прясна мая
½ ч.л. захар
200 мл топла вода
350-360 г брашно
1 ч.л. сол
2-3 с.л. зехтин

5-6 лъжици доматен сос (домашен, фино пасиран)
2 малки тиквички
2 зелени чушки
10-ина зелени маслини без костилка
сух риган

ароматен зехтин
няколко листа пресен босилек


Тиквичките се нарязват на тънки кръгчета, посоляват се на вкус и без да се чака да си пуснат водата, се запичат на сух тиган за по 2-3 мин. от двете страни. Оставят се да изстинат.

Маята се разбърква на кашица със захарта, малко топла водичка и 1 лъжица брашно и се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява, добавя се солта и се разбърква. Оформя се на кладенче, в което се сипват шупналата мая, водата и зехтинът и се омесва тесто, докато стане на гладка топка и спре да лепне по ръцете. Разделя се на две топки, които се овалват в брашно, покрива се с фолио и се оставя да си почине за 20 мин.

През това време чушките се почистват от семките и се нарязват на кръгчета, маслините също се нарязват на шайби.

Всяка от леко втасалите топки тесто се изтънява до кора с големината на тавата с леко натискане с длани и завъртане върху набрашнен плот. Ако е нужно, ръцете се набрашняват допълнително. Целта е да се получи кора с равномерна дебелина. Много по-лесно това се постига с точилка, но тогава тестото се смачква и крайният резултат не е толкова добър – това е съвет на специалисти пицари; и наистина тестото, оформено само с длани, без точилка, става по-хубаво и пухкаво след изпичането.
Така оформените тестени кори се намазват с предварително приготвен доматен сос и отгоре се подреждат тиквичките, чушките и маслините. Поръсва се със стрит риган и пиците се пекат 10 мин. на максимално загрята фурна (при мен това е 250 градуса) с вентилатор. След изваждане от фурната пицата се полива с тъъъничка струйка ароматен зехтин и се поръсва с нарязани на лентички листа босилек.

Пицата е уникално вкусна и богата на аромати. Този път имах предварително приготвен доматен сос и реших да се доближа максимално до оригиналната италианска пица (обикновено слагам резенчета пресен домат или доматена салца, даже и с домашна лютеница съм пробвала). Зеленият цвят не беше предварително поставена цел, просто това се получи от продуктите, с които разполагах (е, доматеният сос си е съвсем червен де). Но пък се получи оригинално – и като визия, и като наименование на крайния продукт. А босилекът, който понякога пропускам при правенето на пица (невинаги ми се намира в прясно състояние), просто довърши композицията – и като цвят, и като аромат!

Лятна манджа с тиквички

Ако сте на тиквена диета 😉 или иначе казано – разполагате с много тиквички, и обичайните семейни рецепти вече ви доскучават, тази манджица е една добра нова възможност. Приготвя се бързо и лесно, а е много лека и вкусна. Това е всъщност вариант на популярната лятната манджа с патладжани – оказа се, че става и с тиквички и е не по-малко апетитна.

1 голяма глава лук

2-3 тиквички

1-2 чушки (зелени)

1-2 домата

3-4 скилидки чесън

няколко стръка магданоз

няколко стръка копър

няколко листа босилек

1 стръкче чубрица

2 ч.л. сол (на вкус)

(струйка студенопресован зехтин)

Лукът се нарязва на полумесеци, тиквичките – на четвърт по дължина и после на резенчета, чушките – на лентички, доматите – на кубчета, чесънът и зелените подправки – на ситно.

Лукът се слага в суха тенджера на слаб огън за минута-две, като се разбърква непрекъснато. Когато се запече леко и си пусне аромата, се добавят тиквичките и чушките, посолява се и се задушава още няколко минути (в зависимост от това колко меки искате да са зеленчуците, аз ги предпочитам леко хрупкави). Тогава се прибавят доматите, чесънът и магданозените дръжки и готвенето продължава до омекване на доматите. Междувременно се добавят и босилекът и чубрицата. Когато ястието е готово, се сваля от огъня и се овкусява с магданоз и копър. По желание може да се добави и струйчица студенопресован зехтин, но и без него е изключително вкусно (пък и по-леко).

Манджата е изключително простичка и лесна, а е забележително вкусна и лека, просто идеална за летните жеги. При сервиране докато е още топла, отбива течност в чинията (видно е и на снимките), но когато поизстине, остава само приятно сосче. Ако не желаете никаква течност, просто догответе ястието след прибавянето на доматите без капак. 

При по-нататъшни приготвяния на рецептата установих, че доста добре в нея се вписват и 1-2 моркова. А ако сте смелчаци в кухнята (или просто в момента не разполагате с босилек и чубрица като мен 😉), ги заменете с мащерка и пресен кориандър – крайният резултат е просто очарователен! Тогава и копърът става излишен…

Доматени питки с чубрица и босилек

Тази година реколтата ми от чубрица надмина всякакви разумни граници – в сандъчето за разсад поникна толкова много, че непрекъснато се чудех къде да й намеря приложение, за да се освободи място за не повече от 6-8 коренчета, които да се развиват нормално. Рязах в салати наред с магданоза, раздавах и на приятелки, а тя не свършва! Междувременно пък случайно си купих едни великолепни крекерчета – много тънки и хрупкави, с домати в тестото и божествения аромат на босилек. Тогава ми хрумна блестящата идея, че може да омеся нещо домашно вместо с вода… с доматен сок! И без това ми се намират 1-2 буркана домашно производство. Щом като може за тесто да се ползва портокалов сок, защо нещата да не се получат и с доматен? Оказа се, че из нета има подобни рецепти (за хлябове, пайове и т.н.), но повечето са с доматен концентрат/салца, а после в тестото се слага и вода. Това ме убеди допълнително, че моята идея да се ползва директно доматен сок, изобщо не е лоша! И така, въображението ми взе да рисува едни малки пухкави питки, ухаещи на домати и… естествено чубрица! И нещата просто си дойдоха на мястото! За съжаление ми отне известно време да осъществя идеята си. А като започнах да обмислям конкретно съставките и пропорциите на тестото, ми хрумна да го обогатя и с малко пълнозърнесто и ръжено брашно освен бялото. И най-накрая – как към домати и чубрица човек да не добави и малко босилек и риган? А защо не и чесън? Обратното би било кощунство!
Първоначално мислех да оформя питките по друг начин, но в крайна сметка се спрях на най-бързия и лесен метод. Важното е, че се получи успешно тесто и много вкусни и ароматни питки. Така че следващия път ще си поиграя повече, заслужава си! ;)


¼ кубче прясна мая
50 мл хладка вода
1 ч.л. захар
300 мл доматен сок
6 с.л. зехтин
2 ч.л. сол (доматеният сок беше солен)
150 г ръжено брашно
150 г пълнозърнесто брашно
150 г бяло брашно + 70-80 г за доизмесване и 2-3 с.л. за маята
½ с.л. сух риган

зехтин за намазване
няколко клонки прясна чубрица
няколко листа пресен босилек
1-2 ч.л. сух чесън
10-ина натурални маслини
10-ина зелени маслини


Маята се разбърква със захарта, водата и 2-3 лъжици брашно и получената кашица се оставя на топло да шупне.
Брашната се пресяват, добавят се солта и риганът и се оформя кладенче. В него се наливат шупналата мая, зехтинът и леко затопления доматен сок. Омесва се средно меко тесто и се оставя да втаса около 30 мин. (във фурната на 50 градуса).

Втасалото тесто се разточва на правоъгълна кора с дебелина около ½ см, намазва се със зехтин и се поръсва с наситнените подправки, разбъркани със сухия чесън, и нарязаните маслини. 

Kората се навива на руло и се нарязва на 12 парчета, които се подреждат изправени в подмазана форма за мъфини, намазват се със зехтин

и се оставят да втасат отново около 40-50 мин.

Втасалите питки се пекат на 160 градуса с вентилатор около 30-35 мин. (понеже ползвам фурната за втасването, тя няма кога да се загрее предварително, затова я включвам, докато питките са вътре, и така загрява).

Готовите питки за завиват с кърпа за 10-ина мин. и тогава се изваждат от формата.

Питките наистина са много хубави – вкусни и ароматни, а тестото е меко и пухкаво въпреки ръженото и пълнозърнестото брашно. И изобщо не е задължително да се консумират с доматен сок – идеално вървят и с биричка! ;) А защо не и с добре охладено бяло вино… Вероятно ще бъдат добра добавка и към сутрешното кафе…

Краставици с дресинг от тученица и босилек

Една извънредно свежа и стилна салата, издържана изключително в зелено! При това много ароматна и в добавка – хидратираща (заради високия процент вода в краставиците, както и заради сочния дресинг...), т.е. максимално подходяща за летните жеги. И идеален начин да включим полезната тученица в менюто си (не че не я слагам просто нарязана в какви да е други салати наравно с магданоза...)

1-2 краставици
(струйчица зехтин)
маслини за украса

за дресинга:
няколко стръка тученица
няколко листа босилек
няколко стръка магданоз
2-3 скилидки чесън
крайчетата на краставиците откъм дръжката
сол на вкус
оцет (ябълков или светъл балсамов) на вкус

Всички продукти за дресинга се пюрират с пасатор в дълбок и тесен съд или в друг удобен уред (крайчетата на краставиците улесняват пасирането).

Краставиците се нарязват и се заливат с дресинга, добавя се мъничко зехтин (зехтинът може да се сложи и в дресинга, но аз реших, че не искам да остава по съдовете и приборите; а може и да се пропусне изобщо, за да се премахнат екстрахираните мазнини от храненето), разбърква се и се украсява с маслините. Елементарно, но красиво и вкусно!

Спокойно би могло да се добави и зелен лук, нарязан на ситно…