Какаово-фъстъчен крем

Приготвяйки симпатичното бананово-фъстъчено брауни, на етапа преди добавянето на овесените ядки установих, че получената до момента смес е чудесно какаово кремче. Затова не се колебах особено да го изпробвам и като самостоятелен десерт. Приготвя се изключително бързо и лесно, а се отплаща с чудесен вкус и аромат на банани и фъстъци. И естествено – на какао… И понеже браунито не е много сладко (поне за моя вкус трябва да е по-сладичко, нали все пак е сладкиш), добавих и малко мед.


2 средни банана (200 г обелени)
50 г фъстъчено масло
15 г какао
1 с.л. мед (на вкус)


Бананите се пасират в чопър. Добавят се фъстъченото масло, какаото и медът и се разбива отново до гладка смес. Кремът се разпределя в чашки и се поръсва с кокосови стърготини или нещо друго по желание за украса.

Кремчето е разкошно! С чудесна текстура, с прекрасен и трудно устоим аромат на банани, фъстъци и какао. Които пък освен всичко друго представляват и една полезна и здравословна комбинация…

Бананово-фъстъчено брауни само с 4 съставки

Това е едно прекрасно сладкишче – приготвя се за нула време и с малко и достъпни съставки. Важно е бананите да са добре узрели (да са почнали да се появяват тъмни петънца по кората) – така са хем сладки, хем много ароматни. И ако не си падате по много сладки и тежки десерти, няма нужда от друг подсладител. Както и от други аромати или есенции – фъстъченото масло и какаото също ухаят разкошно. Продуктите са за малка тавичка (20х20 см); ако нямате такава, увеличете количеството им пропорционално, за да не се загуби браунито на дъното на тавата…


3 средни банана (300 г обелени)
75 г фъстъчено масло
25 г какао
50 г овесени ядки (фини)


Бананите се пасират в чопър. Добавят се фъстъченото масло, какаото и овесените ядки и се разбива отново. Получената смес се изсипва в тавичка с размери 20х20 см, покрита с хартия за печене (понеже е много гъста, трябва да се размаже с шпатула или лъжица). Пече се 15 мин. в предварително загрята на 180 градуса фурна на горен и долен реотан. Като се извади от фурната, печивото е доста меко (изглежда недопечено), но като изстине, става идеално.

Браунито става тъничко, но е чудесно – много вкусно и супер ароматно, мекичко и нежно, леко пружиниращо. Приятно е на сладост, но поне за моя вкус може да е леееко по-сладко (въпреки че бананите бяха добре узрели), така че другия път може да сложа и 5-6 фурми...

Двойно шоколадов сладкиш (брауни)

Винаги съм искала да направя брауни – нежно и влажно (нали такова трябва да е?) и мнооого шоколадово. И все четях и събирах разни рецепти… Но вместо това правех я торти, я разни други сладкиши, включително и шоколадови. Обикновено с някакъв плод – къде вишни, къде круши… но не и истинско брауни! 😉
Тези дни си намислих да направя поредния шоколадов сладкиш – исках да пробвам какво ще се получи от най-хубавата шоколадова торта на света, ако елиминирам крема и сушените плодове от блата (за да стане той гладък и фин). Промених и още нещо – замених лененото семе с домашно ябълково пюре. А за да компенсирам липсата на крем, реших да направя шоколадова глазура. И за моя изненада взе, че се получи… какво? – брауни! Копринено и фино, двойно шоколадово! Най-сетне мечтата ми се сбъдна – брауни в моята кухня! Ако все още не сте схванали иронията ми – просто се гъбаркам с имената на сладкишите… Че нали браунито си е шоколадов сладкиш! Ето какво е нужно за моя (мерителната чаша е 240 мл):


330 г брашно от лимец
3 с.л. (25 г) какао
¼ ч.л. смляна ванилия (бурбонска)
1 ч.л. канела
щипка сол
настърганата кора на 1 лимон
настърганата кора на 2 мандарини

1 ч.ч. (250 г) домашно пюре от ябълки
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
¾ ч.ч. (150 г) шарлан
200 мл вода
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. оцет

глазура:
100 г шоколадов кувертюр (черен шоколад)
2 с.л. (20 г) шарлан
2 с.л. гореща вода


Брашното се пресява в купа. Добавят се останалите сухи съставки – какаото, ванилията, канелата, солта и корите на лимона и мандарините. Всичко се разбърква добре.
Ябълковото пюре се слага в друга купа. Добавят се захарта, шарланът и водата, като се бърка до разтопяването на захарта. Содата се угасява в оцета и се добавя към течните продукти. Накрая се изсипват сухите съставки и всичко се разбърква до хомогенна смес с дървена или телена бъркалка, няма нужда от миксер. Тестото става гъсто, но течно и лепкаво. Излива се в тавичка (20х30 см), покрита с хартия за печене, и се пече на 160 градуса на долен реотан с вентилатор около 30 мин. – клечката да излезе суха. Ако се препече, ще се изсуши, а сладкишът трябва да е влажен и сочен. Оставя се да изстине.

Шоколадовият кувертюр за глазурата се разтопява заедно с шарлана и се разбърква до гладка смес. Накрая една по една се добавят две лъжици гореща вода – от нея сместа става по-пухкава и увеличава обема си, заприличва на кремче. Глазурата се излива върху сладкиша и се размазва по цялата му повърхност.

Сладкишът е истинско бижу! Влажен и сочен, копринено нежен, богат на прекрасни аромати, много шоколадов… За последното естествено има заслуга и глазурата – макар че не е задължителна, с нея десертът има по-завършен вид. При сервиране се украсява с кокосови стърготини и сезонни плодове.

Двойно шоколадови кексчета

По рецептата на най-великата (поне за мен) шоколадова торта на света много успешно могат да се направят и малки кексчета. Те са със същия превъзходен вкус и аромат и в зависимост от повода, по който се приготвя десертът, могат да се окажат дори по-предпочитани – всяко от тях си е отделна завършена порция, много симпатична и удобна за сервиране. И така, да запрятаме ръкави! При продуктите няма нищо ново, само количеството на крема е наполовина от този за тортата.
Мерителната чаша е 240 мл.


тесто:
2¾ ч.ч. (330 г) брашно от лимец (или пълнозърнесто пшеничено)
3 с.л. (25 г) какао
¼ ч.л. смляна ванилия (бурбонска)
1 ч.л. канела
щипка сол
настърганата кора на 1 лимон
настърганата кора на 1 портокал
30 г домашни сушени кайсии (или 50 г червени боровинки)
50 г тъмни стафиди

4 с.л. златно ленено семе + ½ ч.ч. вода
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
¾ ч.ч. (150 г) шарлан
250 мл вода
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. оцет

крем:
2 банана (около 200-220 г обелени)
½ авокадо
50 г кувертюр (черен шоколад)
2 с.л. (10-15 г) разтопено кокосово масло
1 с.л. какао
1 с.л. (25 г) мед
½ пак. бурбонска ванилова захар


Брашното се пресява в купа. Добавят се останалите сухи съставки – какаото, ванилията, канелата, солта, корите на лимона и портокала и сушените плодове. Всичко се разбърква добре.
Лененото семе се смила и се накисва в друга купа в ½ ч.ч. вода. Оставя се няколко минути, докато се получи желеподобна смес. Постепенно се добавят захарта, шарланът и водата, като се бърка до разтопяването на захарта. Содата се угасява в оцета и се добавя към течните продукти. Накрая се изсипват сухите съставки и всичко се разбърква до хомогенна смес с дървена или телена бъркалка, няма нужда от миксер. Тестото става гъсто, но течно и лепкаво. Разпределя се във форми за мъфини – излизат точно 12 броя, без да се пълнят до ръба.

Кексчетата се пекат на 180 градуса на горен и долен реотан около 20 мин. – клечката да излезе суха. Ако се препекат, ще се изсушат, а са много по-хубави влажни и сочни. Оставят се да изстинат леко, след което се изваждат на решетка да доизстинат.

Кексчетата са идеални и спокойно могат да се хапват и само така.

Но с добавка на малко от изкусителния шоколадов крем стават направо неустоими.
Шоколадът се разтопява на водна баня или на най-слабата степен на котлона заедно с кокосовото масло и всички продукти за крема се пасират едновременно в чопър. Готовият крем може да се сложи в хладилника за 2-3 часа, докато изстиват кексчетата – така се сгъстява леко и после се работи много удобно с него.
Оттук нататък има различни възможности. Едната е в средата на всяко кексче да се направи дупка, която да се напълни с крем, като се завърши с шприцована розичка отгоре. За целта обаче е нужен специален сладкарски инструмент.

Ако нямате такава шприцо-помпичка, има и по-лесен начин, който на мен даже ми допада повече, защото така кремът се разпределя по-добре навсякъде. Кексчето се срязва внимателно на две, долната част се намазва с малко крем, поставя се горната част и се намазва отгоре с още крем.

Отгоре кексчетата се украсяват с парченца от плодове според сезона, ядки, кокосови стърготини или кой както намери за добре…

Кексчетата са фантастични! Красиви и с божествен аромат! Хубави са и без крем, но с него стават великолепни! И не само че по нищо не отстъпват на тортата, а даже са по-атрактивни и симпатични заради по-малките си размери. Просто са прелестни…

Бисквитена торта с крем от сладки картофи

Бърза, лесна, с малко продукти. Много шоколадова, много креместа и сочна. С необичаен крем – от сладки картофи. Струва си човек да я приготви! Единственият компромис в състава ѝ са бисквитите (купешки са за съжаление)…


300 г бисквити
2 сладки картофа (около 600 г обелени и почистени)
2 с.л. (30 г) кокосово масло
50 г какао
150 г мед (на вкус)
200 мл вода от варенето на картофите
50 г орехи


Картофите се обелват и се нарязват на кубчета. Слагат се в тенджера и се налива вода, колкото да ги покрие. Сваряват се до омекване (за 20-ина минути). Оставят се да изстинат малко (да не са врели) и се пасират в блендер заедно с кокосовото масло, какаото, меда и водата от варенето на картофите. Получава се много фин шоколадов крем, гъст, но леко течен.
В подходяща тавичка или тортена форма се разстила малко крем. Отгоре се нарежда ред бисквити и се покриват със слой крем. Продължава се така до изчерпване на продуктите. При мен се получиха 3 реда от бисквити, защото слагах по-дебел слой крем между тях, а и тавичката ми явно беше по-голяма от необходимото. Така оформената торта се оставя за няколко часа на стайна температура, след което се поръсва отгоре с едро нарязани орехи и се прибира в хладилника. Добре е да се консумира на следващия ден.

Със същото количество крем спокойно може да се направят и повече етажи (в същата тавичка), като се увеличат бисквитите. Тогава тортата ще стане по-висока и по-представителна, но и малко по-суха, а сега е много сочна и креместа, точно по моя вкус! И много шоколадова! Изобщо не се разбира, че кремът е от сладки картофи. Бисквитките са с аромат на карамел и понеже са тънки, не се налага да се топят в някаква течност.

Тортата се прави много лесно и за отрицателно време – най-мъчното нещо е беленето на картофите и най-много време отнема охлаждането им… Блендирането на крема след това и реденето на пластовете е като детска игра. А тортичката е безумно вкусна! И идеална за приготвяне в летните жеги, защото няма печене на блатове и варене на кремове…

Домашна нутела

Уникален течен шоколад! Божествен! Пристрастяващ! При това без вредни съставки като захар, някакви съмнителни мазнини и какви ли не други подобрители, сгъстители, аромати… А освен всичко друго се приготвя за отрицателно време. Откъдето и да го погледнеш – само достойнства, без недостатъци (е, може би само един – свършва бързо!). Отдавна не съм опитвала купен от магазина, но вече няма как да се случи…
Рецептата е на No sugar, но аз направих някои промени – замених лешниците с готов лешников тахан и поради това пропуснах кокосовото масло – таханът си е достатъчно мазен. Това повлия малко и на количеството на останалите продукти – целта беше да ги съобразя с ½ бурканче.


10 какаови зърна (10 г)
10 фурми (100 г)
40 г какао
150 мл вода (студена)
150 г лешников тахан (½ бурканче)


Какаовите зърна се смилат в блендер. Добавят се какаото, фурмите, водата и таханът и се разбива добре до гладка смес. Готовият крем се пресипва в бурканче и може да се съхранява в хладилника спокойно и по-дълго, но при мен повече от 4-5 дни просто не се е задържал.

Така буквално за секунди имаме умопомрачителна домашна нутела. Прекрасно шоколадова, великолепно креместа, приятно сладичка (по желание количеството на фурмите може да се намали, но на мен така ми харесва) и с чудесен аромат от какаовите зърна. Нежна и кадифена… С една дума – прелест!

Процедурата по приготвянето може да се скъси още малко, ако какаовите зърна не се мелят самостоятелно в началото, а едновременно с останалите продукти. Но тогава не успяват да се смелят ситно и леко се усещат, което пък спокойно може да мине за ефект, а не за дефект на шоколада… (Е, може би зависи с колко мощен блендер разполагате.) С количеството на водата може да се варира в зависимост от желаната гъстота. Но със 150 г се получава точно шоколадов крем – леко стичащ се от лъжицата, без да е рядък, просто идеален. А като се сложи в хладилника (ако изобщо остане какво да се прибира), се сгъстява леко.

Малко е трудно е да се каже точно какво количество нутела се получава – би трябвало да е около 450 г, но след многократното опитване и облизването на лъжицата, ножчето и чашата на блендера остава значително по-малко… Идеална е за хапване и с лъжичка направо от буркана, но каква по-добра компания от нея за любимите палачинки…

Какаов крем от кестени и банани

За да отстраня единствения дрееебен недостатък на превъзходния крем от кестени и банани – няколко часа след приготвянето му малко потъмнява, – реших да добавя към останалите продукти и какао. И подобно на шоколадовия крем с лайм, който си е същински шоколадов мус, се получи отличен десерт! И така, няма нищо по-различно от предишния вариант, а крайният резултат отново е блестящ.


300 г кестени (сварени и обелени)
3 с.л. мед (на вкус)
1 с.л. ром
2 средни банана
2 с.л. какао


Всички продукти се пасират едновременно в чопър или блендер до гладка смес и кремът се разпределя в подходящи купички или чашки. Отгоре украсява с кокосови стърготини или нещо друго, което да контрастира на шоколадовия цвят.

Кремът е великолепен – хем шоколадов, хем много ароматен, хем нежен и пухкав… И е идеално решение за кестени, които се белят много трудно – дори и да не се обели вътрешната тъничка обвивка, тя се пасира идеално, а какаото маскира по-тъмния нюанс, който би придала на крема.

Вишнев сладкиш с грис

Вишните май са единственият плод (освен ябълките), който ползвам за сладкиши – предпочитам плодовете сурови. Но когато разполагаш с голямо дърво, отрупано с щедро количество от приятно киселките плодчета, просто ти е жал да ги оставиш да изгният нахалост. И въпреки че разполагам с блестящи рецепти като Венецът на Горгона, един много шоколадов и много сочен сладкиш или пък класически пай с вишни, на човек му се иска да експериментира и да сътвори нещо по-различно. Така ми хрумна идеята за настоящия сладкиш – той е много добре познат, но във вариант с ябълки. Оказа се, че вишните също са много подходящи за целта! Естествено аз внесох и някои промени – понеже комбинацията от вишни и шоколад е божествена, добавих към сухите съставки и какао. Сладкишът се приготвя много бързо и лесно, ако изключим чистенето на вишните – това е най-пипкавата и времеемка част…
Мерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. брашно (120 г)
1 ч.ч. грис (150 г)
1 ч.ч. кафява захар (200 г)
50 г какао
1 пак. бакпулвер
1 ванилия
щипка сол
настъргана кора от ½ лимон
1,200-1,300 кг вишни
½ ч.ч. (100 г) зехтин


Вишните се почистват от дръжките и костилките (количеството им трябва да е такова, че да се подредят плътно на 2 реда в тавата).
Брашното се пресява в купа и се добавят останалите сухи съставки – грисът, захарта, какаото, бакпулверът, ванилията, солта и лимоновата кора. Всичко се разбърква много добре.
Сладкишът се оформя, като в тава (20х30 см) се редуват 1/3 от сухата смес (това е 1 ч.ч.), половината вишни (плътно подредени), 1/3 суха смес, останалите вишни и последната 1/3 суха смес. Тавата няма нужда от подмазване или от хартия за печене.

Отгоре се полива със зехтина и сока, който се е отделил от изчистените вишни. Сладкишът се пече в предварително загрята фурна на 160 градуса на долен реотан с вентилатор около 50 мин. Оставя се да изстине добре, преди да се сервира, а на другия ден е още по вкусен… По желание може да се поръси с нещо за по-завършен вид – в случая това са кокосови стърготини.

Сладкишът е чудесен – много шоколадов и много вишнев и сочен. Доста прилича на другия шоколадов сладкиш с вишни, но не са абсолютно еднакви – благодарение на гриса тук се получава по-различна текстура и се усеща едно лекичко и много приятно хрускане.

Понеже целта ми е да се оползотворят максимално количество вишни и да се получи много сочен сладкиш, той леко киселее. За мен това е изключително приятен ефект, но любителите на по-сладките десерти може да увеличат малко захарта в сместа или да поръсят готовия сладкиш отгоре с пудра захар (смляна кафява). Друг вариант е да се намали количеството на вишните – това може да се постигне, ако се ползва по-малка тавичка.

Двойно шоколадова торта

Това е най-хубавата торта, която съм яла някога!!! Е, може малко и да пресилвам нещата, защото отдавна не бях правила и хапвала никаква торта… Но със сигурност е най-хубавата шоколадова торта, която съм приготвяла лично! Щом я правя 4 пъти за малко повече от 2 месеца (е, хайде, единият път беше под формата на кексчета), значи наистина си заслужава и суперлативите не са прекалени. Сочна, изключително ароматна и много шоколадова! Мммм…… Последното изпълнение беше от вчера, и то без никакъв повод! С единственото намерение цял ден да ям само торта – на закуска, обяд и вечеря! Като първо, второ и трето! Наистина е божествено вкусна!!!
Рецептата е на Стефи Божилова – държа да го уточня, макар че няма нищо специално и уникално нито в блата, нито в крема; даже самата аз съм правила сладкиш с подобно тесто и подобни кремчета. Но браво на Стефи, че е обединила всичко в една уникално вкусна торта! Единствено не можах да разбера защо слага ленено семе в крема, а не в блата – според мен мястото му е в тестото. Все пак първия път спазих рецептата, но блатът се сряза трудно, горната част почти се разпадна и като цяло беше доста трошлив, затова при втория опит сложих смляно ленено семе в блата, а в крема го пропуснах – смятам, че така нещата се подобриха. Понеже кисело соево мляко няма откъде да намеря, първия път го замених с оризово, но в следващите опити се оказа, че блатът се получава брилянтно и просто с вода (добавих и оцет за содата). Промених малко и количествата на някои продукти в крема, но то е за мое удобство. Какво да правя с половин останало авокадо? – по-лесно ми е да го сложа цялото! Също така намалявам малко и количеството на кокосовото масло – то присъства масово по рецептите за торти и сладкиши без животински продукти, и то в големи количества, което аз не одобрявам особено… Но дори и с тези промени кремът става идеален! А блатът – о, блатът! – той е божествен! Сочен и с богатство от аромати! Може да се приготви и с пълнозърнесто пшеничено брашно, но аз използвам от лимец. А сушените плодове довършват съвършенството – освен аромат стафидите привнасят сладост, а червените боровинки (евентуално домашните сушени кайсии) – приятна кисела нотка.
Мерителната чаша е 240 мл.


за блата:
330 г брашно от лимец (или пълнозърнесто пшеничено)
3 с.л. (25 г) какао
¼ ч.л. смляна ванилия (бурбонска)
1 ч.л. канела
щипка сол
настърганата кора на 1 лимон
настърганата кора на 1 портокал
50 г червени боровинки (или 30 г домашни сушени кайсии)
50 г тъмни стафиди

4 с.л. златно ленено семе + ½ ч.ч. вода
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
¾ ч.ч. (150 г) шарлан
250 мл вода (растително мляко)
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. оцет

за крема:
4 банана (около 450 г обелени)
1 авокадо
100 г шоколадов кувертюр (черен шоколад)
3 с.л. (20 г) разтопено кокосово масло
2 с.л. какао
2 с.л. (50 г) мед
1 пак. бурбонска ванилова захар

Брашното се пресява в купа. Добавят се останалите сухи съставки – какаото, ванилията, канелата, солта, корите на лимона и портокала и сушените плодове. Всичко се разбърква добре.
Лененото семе се смила и се накисва в друга купа в ½ ч.ч. вода. Оставя се няколко минути, докато се получи желеподобна смес. Постепенно се добавят захарта, шарланът и водата (или растителното мляко), като се бърка до разтопяването на захарта. Содата се угасява в оцета и се добавя към течните продукти. Накрая се изсипват сухите съставки и всичко се разбърква до хомогенна смес с дървена или телена бъркалка, няма нужда от миксер. Тестото става гъсто, но течно и лепкаво. Излива се в тортена форма (26 см), покрита с хартия за печене, и се пече на 180 градуса на горен и долен реотан около 30 мин. – клечката да излезе суха (може и на 160 градуса на долен реотан с вентилатор за същото време – струва ми се, че при печене на вентилатор блатът се получава по-равен, иначе в средата става доста по-висок). Ако се препече, ще се изсуши, а трябва да е влажен и сочен. Оставя се във формата да изстине леко, след което се изважда на решетка да доизстине.

Шоколадът се разтопява на водна баня или на най-слабата степен на котлона заедно с кокосовото масло и всички продукти за крема се пасират едновременно в чопър. Готовият крем може да се сложи в хладилника за 2-3 часа, докато изстива блатът – така се сгъстява леко и после се работи много удобно с него.

Напълно изстиналият блат се срязва на две. Долната част се намазва с част от крема (около половината или малко повече), отгоре внимателно се поставя горната част и тортата се намазва отгоре и отстрани с останалия крем. Много лесно преместването и връщането на горната половина става с дъното на тортената форма – просто „се загребва“ с него. Иначе може да се начупи, понеже блатът е много сочен и мекичък; но дори и да се отчупи някое парче, при сглобяването на тортата частите се наместват добре и когато се намаже с крем отвън, нищо не личи…

Отгоре тортата се украсява с плодове според сезона, ядки, кокосови стърготини или кой както намери за добре… За да се запази по-дълго свежестта на плодовете, се намазват лекичко с мед (по-лесно става преди да се наредят). Така получават и чудесен блясък и тортата е като излязла от кулинарен журнал! ;)

Тортата е феноменална! Божествено вкусна! Много шоколадова и с букет от аромати! Просто всяка хапка те кара да се размазваш от удоволствие, защото вкусовата експлозия в устата поражда вълна от блаженство по цялото тяло… И не усещаш как парчето в чинията намалява и изчезва, а ти се иска то никога да не свършва и блаженството да няма край… И вече нищо друго няма значение, защото си в рая!...