Пастет от печен лук и тофу

Ако обичате печен лук и обожавате аромата му, то това е за вас! Не ми стигат думите, за да опиша този пастет – той е пристрастяващо вкусен, зашеметяващо ароматен, изключително нежен и фин, просто божествен! При това са нужни само няколко, и то съвсем простички продукта, за да се приготви.


4 големи глави лук (около 700 г)
100 г тофу
2 с.л. (40 г) слънчогледов тахан
сок от 1 малък лимон (50 г или на вкус)
½ ч.л. сол
самардала за поръсване


Главите лук се измиват и се срязват на четири, без да се белят (отрязват се само брадата и върхът). Пекат се на 200 градуса на горен и долен реотан около 45-50 мин., като по някое време парчетата се завъртат, за да се запекат и откъм срезовете.
Резените лук се обелват и се оставят да се охладят малко. Всички продукти едновременно се блендират до гладка смес. Пастетът се сервира с тънки филийки препечен хляб или с някакви крекери, с които може направо да се гребва от купичката. Много добре би се комбинирал и с всякакви печени или задушени зеленчуци.

Понеже е леко сладък (приятно, не като десерт!), много добре се получава, ако при сервиране се поръси със самардала – тя хем дообогатява букета от аромати, хем създава прекрасен баланс на вкусовете.

Пастетът е невероятен, просто е върхът! Супергладък и фин и с божествен аромат – печеният лук наистина ухае феноменално! И за пореден път се убеждавам, че слънчогледовият тахан е идеален за подобни разядки – и като аромат, и като текстура. При блендирането на съставките може да се добави и малко магданоз или друга зелена подправка, но това ще се случи следващия път…

Златен сос (от нахут)

Сладко-кисело-лют сос вече съм правила, но на друга основа – сусамов тахан. Тук таханът е само добавка към друг основен продукт – нахут. Ако човек се замисли малко, ще установи, че вторият сос е всъщност разреден хумус, но има и някои съставки, които раздалечават двете неща. Важното е, че сосът е прекрасен на вкус, подходящ е за множество ястия и е с цвят на течно злато. Количеството или изобщо участието на някои от продуктите (особено на лютия пипер) подлежи на корекция според вкуса на всеки.


1 ч.ч. (180 г) сварен нахут (отцеден)
1-2 скилидки чесън
сокът от ½ малък лимон (40-50 г)
1 с.л. сусамов тахан
1 с.л. хранителна мая
2 с.л. кленов сироп
1/3 ч.л. сол
¼ ч.л. куркума
¼ ч.л. къри
¼ ч.л. лют червен пипер (на вкус)
1/3 ч.ч. вода


Всички съставки се блендират едновременно до гладка смес. Ако е необходимо, сосът може да се коригира на гъстота с още малко вода (трябва да се има предвид, че като престои в хладилника, се сгъстява).

Сосът е много бърз и лесен за приготвяне, а е много ефектен на вид (заради цвета си) и чудесен на вкус. Изненадващо пухкав и нежен е и може да се комбинира с какво ли не – всякакви печени или задушени зеленчуци, разни вкуснотии от типа на завита в питка плънка (рулца, бурито…) и всичко друго, което ви хрумне.

В моя случай беше идеално допълнение към печените сладки картофи и пащърнак – освежи ги много приятно и прекрасно балансира вкусовете.

Вити банички с праз и слънчогледов пастет

Обожавам баници (особено домашно дърпани 😊) и въпреки че ги правя доста рядко, ми е много интересно да експериментирам с нови плънки и комбинации от продукти, както и с начина им на оформяне. Така се роди и настоящата идея – да комбинирам две добре познати и любими плънки: праз (само листата – така се оползотворяват идеално, но ще стане и с цели стръкове) и слънчогледов пастет. Освен това реших да разнообразя и формата – вместо една голяма баница или малки охлювчета, направих елипси. Промених и друго – не ползвах месал за завиване на корите, а ги дърпах и загъвах направо на плота и отново се получиха прекрасни банички…


380-400 г брашно (зависи от марката)
2 с.л. шарлан
1 с.л. оцет
1 ч.л. сол
1 ч.ч. (240 мл) топла вода

листата на 1 връзка праз (10 стръка)
1-1½ ч.л. сол (на вкус)
2-3 щипки чубрица
2-3 щипки джоджен
50 г белен суров слънчоглед
сок от ½ лимон (или по-малко – зависи от големината)
½ ч.л. сол

8 с.л. шарлан за топчетата


Слънчогледовите семки се накисват от предната вечер в студена вода. На другия ден се измиват добре и се пасират с лимоновия сок и солта.
Празът се нарязва на ситно и се задушава в малко водичка със солта, чубрицата и джоджена, докато омекне. Тогава капакът се маха, за да се изпари излишната вода и да остане само суха плънка. Дърпа се от котлона, добавя се слънчогледовата смес и се разбърква. Оставя се да се охлади и се разделя на 8 части.
В пресятото брашно (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото) се слага солта, разбърква се и се прави кладенче. В него се сипват водата, олиото и оцетът и се омесва средно меко тесто, докато стане гладка и еластична топка.
От тестото се оформят 8 топчета и се слагат в касерола в затопления шарлан. Покриват се с найлоново фолио, за да не хванат коричка, и се оставят да си починат 20-30 мин. За да се дърпа добре тестото, мазнината трябва да бъде топла (но не прекалено!), затова аз държа касеролата на котлона на функция подгряване. Ако нямате такава, дръжте на изключен котлон. Ако по време на работа топчетата и шарланът изстинат, котлонът се включва за секунди – не трябва да се загрява прекалено, защото топчетата ще хванат коричка отдолу и няма да могат да се дърпат.

Взема се едно топче, потапя се от всички страни в топлата мазнина и се разтегля на плота на тънка кора.

Поръсва се с 1 с.л. шарлан (от касеролата) и се прегъва на три.

Отгоре се разпределя 1/8 от плънката и се навива на руло. Важно е корите да се раздърпат внимателно до края, за да не остават дебели ръбчета, които след изпичането ще станат твърди. Също така плънката трябва да се разпределя чак до края на кората по дължина на рулото, което ще се завие – иначе краищата ще останат само тесто без плънка.

Двете крайчета се откъсват (за да се отстрани дебелата част на кората). Полученото руло се оформя като елипса (може и да се навие на охлюв) и се слага в тавата.

Останалите топчета тесто се раздърпват по същия начин и баничките се подреждат в тавата.

Намазват се с мазнина и се пекат в предварително загрята на 180 градуса фурна на горен и долен реотан около 30 мин. Като се извадят от фурната, се напръскват с вода и се покриват с кърпа за 10-ина минути.

Баничките са прекрасни! Корите са тънки, изкусително хрупкави и много вкусни. Плънката също си заслужава – дори бих казала, че комбинацията от праз и слънчоглед е по-добра от вариантите само с праз или само със слънчогледов пастет…

Естествено може да се направи и една голяма вита баница, която също е разкошна – красива и вкусна. За да бъдат обаче всички рула еднакви, е добре корите да се дърпат и да се завиват с месал. Но дори и да са малко неравни, едва ли някой ще ги върне… 😉

Пастет от морковено-цвеклов пулп

Търсейки други начини да оползотворя сухия остатък от сока от моркови и цвекло, ми хрумна нова идея. Оказа се, че освен в кюфтета и тестени пръчици пулпът може да се превъплъти и в… пастет! И то какъв само! Получи се изненадващо добър – с превъзходен сладко-кисел вкус и разкошен аромат. Текстурата му също е забележителна – невероятно гладък и фин е, учудващо лек и приятен. Обикновено за разни сосове и пастети ползвам сусамов тахан, но този път сякаш някой свише ме бутна да посегна към буркана със слънчогледовия. И установих, че той е блестяща компания за морковено-цвекловата смес – придава ѝ върховен аромат и прави пастета пухкав и кремест, без да става мазен и тежък. Трябва да се отбележи и чудесният баланс между сладко (от кореноплодните) и кисело (от лимоновия сок) – самото съвършенство!
Количеството на продуктите може да варира според наличностите (по-конкретно на пулпа) и вкуса на всеки.


400 г пулп от моркови и цвекло (от 10 моркова и ½ голяма глава цвекло)
200 г вода
10-ина клонки мащерка
½ ч.л. сол
сокът от 1 среден лимон (на вкус)
3 с.л. (60 г) слънчогледов тахан
1-2 скилидки чесън


Пулпът се слага в тенджера заедно с водата, мащерката и солта. Вари се (по-скоро се задушава, защото водата веднага се поема от пулпа) 10-ина мин. – докато омекне, като се разбърква, за да не загори.
Като изстине, клонките мащерка се изваждат, пулпът се прехвърля в блендер, добавят се лимоновият сок, таханът и чесънът и всичко се блендира до гладка смес.

Получава се феноменален пастет – много лек, кремест и фин, разкошен на вкус и аромат. С прекрасно съчетание на сладко и кисело в едно и идеална гъстота – какво повече да желае човек… И как да не е безкрайно щастлив, че е открил такова бижу…

Галет със слънчогледов пастет, киселец и коприва

Всяка година по време на бума на пролетните зелении, с повод (за някой празник) или без, поне веднъж правя един забележителен пай с форма на слънце. Изключително е красив и невероятно вкусен, но е малко връткав за приготвяне, затова си изисква повече време и по-специална нагласа. Тогава ми хрумна идеята от същите продукти (намалени наполовина) да оформя галет. И наистина всичко се получи много по-лесно и бързо, а е пак толкова вкусно. Даже допълнително улесних нещата, като намалих видовете зелении само до киселец, и то суров, без предварително задушаване (само с него разполагах в момента). Но при следващия опит добавих и малко коприва и пресен лук, с което нещата станаха още по-добри… 😇 В крайна сметка галетът може да се приготви с каквато разполагате или обичате зеленина – изобщо не се съмнявам в блестящия краен резултат!


тесто:
200 г пълнозърнесто брашно от спелта
45 мл (40 г) зехтин
100 мл затоплено бяло вино
1 ч.л. сол

плънка:
100 г белено слънчогледово семе
сокът от ½ лимон
2/3 ч.л. сол (на вкус)
букетче киселец (40-50 г)

шепа коприва (30 г)

2 стръка зелен лук

по 1 щипка джоджен, риган и чубрица (сушени)

Брашното (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месене и разточване) се пресява, добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се изсипват зехтинът и виното. Омесва се тесто, покрива с найлоново фолио и се оставя да си почине, докато се приготвя плънката.

Слънчогледът се накисва от предната вечер във вода, измива се добре и се пасира в чопър (или блендер) заедно с лимоновия сок и солта.

Киселецът, копривата и лукът се нарязват на ситно и заедно с подправките се добавят към пастета, като се разбърква добре (може зелениите да се добавят към вече пасирания слънчоглед и да се смелят заедно с него).

Тестото се разточва върху хартия за печене на кръг с диаметър 27-28 см. В средата, като се оставят 3 пръста до края, се разпределя плънката.

Останалото непокрито тесто се загъва навътре върху плънката. Така оформеният галет се премества в тавата заедно с хартията.

Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан 30 мин. – до златист загар отгоре.

Галетът е фантастичен! Хем се надявах на точно такъв резултат, хем имах известни притеснения – дали плънката ще е достатъчно (или пък няма да е прекалено много), как ще е на киселина, дали тестото ще се изпече добре, или пък няма да стане сухо и твърдо… За щастие нито едно от тези опасения не се оправда. Плънката е чудесна на вкус и аромати и накиселява в рамките на приятното, а количеството ѝ е съвършено. Тестото пък е вълшебно – вкусно и хрупкаво, идеално изпечено. 

Поради начина на оформяне в пая „Слънце“ хрупкат само връхчетата, а в галета тестото е хрупкаво отвсякъде (включително и отдолу, дори и след като се премести в чиния). Единственият му недостатък е, че се получава не много голям (около 20 см в диаметър) и се замислям дали следващия път да не направя направо два… 😉

Таратор от слънчоглед

Тараторът е любимо лятно ястие вероятно на целокупния български народ, но едва ли мнозина знаят, че първообразът му няма нищо общо с киселото мляко. В миналото се е приготвял само с вода (в някои случаи са добавяли и счукани орехи – така течността се замътва и побелява) и се е ползвал за разхлаждане на нивата. Така че вариантът със слънчоглед съвсем не е толкова еретичен, колкото би се сторил на свикналите с млечния вкус. А тараторът със слънчогледово мляко е прекрасен – свеж, лек и с разкошен аромат. И е блестяща алтернатива за отказалите се от млечни продукти, на които им липсва обичаната студена супа. Долните продукти са идеални за 4 порции:


100 г белени слънчогледови семки
700 мл вода
сок от 1 лимон
3 скилидки чесън
1 ч.л. сол
1 средна краставица (200 г)
струйка ябълков оцет
няколко стръка копър


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и се блендира заедно с половината от водата, лимоновия сок (включително и пулпът, останал след изстискването на лимона), чесъна и ½ ч.л. сол до гладка смес.
Краставицата се нарязва на дребни кубчета, овкусява се с малко оцет и ½ ч.л. сол и се добавя наситненият копър. Разбърква се и се налива слънчогледовото мляко. Разрежда се с останалата вода – по желание тараторът може да остави и по-гъст, но на мен ми харесва по-разреден. Освен това целта ми е и да не се получава консумация на голямо количество слънчоглед наведнъж.

Тараторът е чудесен – с прекрасен аромат на чесън и копър и леко накиселяващ, което го прави много трудно различим от варианта с кисело мляко. Ако човек не знае какво му е сервирано, няма и да разбере какво хапва… Много е лек и свеж и е идеална храна за летните жеги.

Студена напитка от липов цвят

Втората половина на юни е най-ароматното време в годината – навсякъде се носи опияняващото ухание на цъфнали липи и минавайки по улицата, човек няма как да не вдигне взор към отрупаните със златни цветчета клони и да не вдиша с пълни гърди този упойващ аромат. А след залез слънце, когато всички прозорци са широко отворени за живителния вечерен хлад, заедно с него домовете се пълнят и с божественото липово благоухание…

Традиционно липовият цвят се използва за чай – сигурно няма българско семейство, което да не разчита на неговите лечебни свойства и да не разполага с пакет прилежно изсушени цветове в някой шкаф; чаят от липа вероятно е най-таченият и популярен нашенски чай – лековит и ароматен. Но на мен понякога този аромат ми идва малко тежичък (може би ако се прекали със запарването на сухата билка) и поради тази причина липовият чай не е в графата ми „Любими“. Така ми дойде вдъхновението да се насладим на току-що набраните златни цветчета под формата на студена напитка – тя стана изключително приятна, с много по-лек и ефирен аромат от горещия чай и е идеална за летните жеги.
За еднолитрова кана са нужни:


2 шепи липов цвят
студена вода
мед на вкус
сокът на ½ лимон (на вкус)


Липовите цветове се слагат в каната (без да се препълва и натъпква) и се заливат със студена вода. Намачкват се с дървена бъркалка и се оставят да престоят поне едно денонощие – най-добре в хладилника, ако е горещо. През това време може да се разбъркат и намачкат още няколко пъти.

На другия ден накиснатите цветове се изстискват и получената течност се прецежда. Подслажда се с мед (или друго по желание) и се добавя лимонов сок на вкус. При нужда може да се разреди с още вода. Готовата напитка се съхранява в хладилника.

Напитката е божествена – изключително ароматна, освежаваща и разхлаждаща. Според мен многократно превъзхожда топлия чай от липа с невероятния си дъх на пресен цвят (който се променя при сушенето) – много по-свеж, нежен и лек е от този на запарката. И всичко това я прави предпочитана за горещите юнски дни…

Слънчогледов сос без олио

Слънчогледовият сос не е новост за нашата трапеза, но този заслужава специално внимание – усъвършенстван е в здравословна посока, защото в състава му няма никаква екстрахирана мазнина. Базата, от която тръгнах, е превъзходна и като вкус, и като текстура. Но 50-те г зехтин в състава ѝ ме притесняваха – не може ли без тях или поне с по-малко, нали все пак слънчогледът съдържа значително количество мазнини? Нямаше как да разбера, докато не пробвам – и добре, че се заех, защото опитите си струваха! Първия път просто пропуснах зехтина – получи се приличен сос, с чудесен вкус, осезаемо по-лек, но не толкова плътен. Затова продължих да мисля по темата – как да постигна тази приятна плътност без никаква мазнина? Тогава ме осени идеята, че идеалният за целта продукт е аквафабата – може би защото от предния ден ми беше останала течността от една консерва бял боб и се чудех за какво да я използвам… И така, резултатът от втория опит се оказа блестящ! Пухкав и нежен сос, много лек и въздушен, с чудесна плътност, и то без капка мазнина!!! Аквафабата, с която разполагах, беше 110 г, затова добавих 40 г вода; ако не бях направила това, сосът щеше да се получи по-гъст и щеше да е съвършената майонеза!


100 г белени слънчогледови семки
½ ч.л. мед
2 скилидки чесън
1 ч.л. дижонска горчица
сок от 1 лимон
½ ч.л. сол
щипка черен пипер
150 мл аквафаба (течността от консерва боб)


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и всички продукти се блендират заедно до гладка смес. Сосът е може би мааалко по-гъстичък от необходимото, но все пак е прекрасен.

Сосът действително е уникален – много лек и нежен, пухкав и въздушен. И е просто сензационен! Наистина невероятно е как без никаква мазнина се получава такава прекрасна плътност, но всичко е благодарение на аквафабата. А сосчето върви на всичко, за което се сети човек…

Сироп от бъз цвят с мед

Сиропът от цветове на бъз е нещо прекрасно и си струва човек да си го приготви, за да може да му се наслаждава и през месеците, когато ароматните бели цветове вече няма да са налични. Влагането на голямо количество захар в него обаче възпира доста хора, а други просто търсят алтернативи. И понеже съм от вторите, реших да поекспериментирам.

Така първоначално намалих захарта в популярната рецепта наполовина, а после продължих да изпробвам и нови възможности. И понеже за мен най-добрият заместител е медът, заложих на него.
Технологията на приготвяне и пропорциите са същите като на варианта със захар – ½ кг мед на 1 л течност. Сиропът не само се получи не по-лош от първообраза си, а е и по-ароматен и със сигурност по-полезен. Единственото ми притеснение беше, че медът ще предизвика по-бърза ферментация (отколкото захарта), затова прибрах готовия сироп за съхранение в хладилника.


цветове бъз
студена вода
мед
сок от 2-3 лимона


Цветовете бъз се слагат в съд с подходяща големина – аз ползвам порцеланова купа или глинен гювеч.

Заливат се с толкова вода, колкото да се покрият (и колкото позволява съдът) и се притискат с чиния или друго подходящо.

Съдът се оставя на хладно място за поне едно денонощие (спокойно може и две). Тогава съдържанието се изстисква с ръце, добавя се лимоновият сок и всичко се прецежда добре (аз ползвам филтърен плат, може и няколко слоя тензух). Получиха ми се 2 л прецедена течност и по аналогия на варианта със захар реших да сложа 1 буркан мед (почти 1 кг е), т.е. ½ кг мед на 1 л течност. Разбърква се до пълното разтваряне на меда и сиропът се налива в подходящи бутилки, които се затварят добре. Съхранява се в хладилника – аз поне нямам друг вариант, а съм чела за случаи, когато сиропът (този със захар!) започва да ферментира в бутилките и изстрелва капачките като ракети, а за вариацията с мед ми се видя още по-опасно…

Сиропът се консумира, като се разрежда с вода на вкус, а спокойно в каната може да се добавят и няколко резенчета пресен лимон. Прекрасен е на вкус и аромат и е наистина полезен за разлика от варианта със захар. Идеален е и за подслаждане на любимия билков чай, а предполагам, че в съвсем малки количества (по глътка-две) може да се пийва и неразреден като сироп за кашлица…