Бобена салата с червени чушки и лютеница

Бях замислила да спретна набързо най-простичкия възможен вариант на салата от боб – само с малко червен лук и оцет, даже и магданоз нямах под ръка. Но после се сетих, че имам и две червени чушки в хладилника, а бях приготвила и едно бурканче сос барбекю (вместо домати) за картофената манджа довечера. Така салатата от представите ми претърпя значително развитие… Единственото зелено, с което разполагах, беше босилек, но се оказа, че той се вписва чудесно в неочакваната импровизация. Сол и мазнина не съм добавяла – и в боба (салатен от буркан), и в соса има. Но за моя вкус е необходим и малко оцет, домашен естествено… Количеството на останалите продукти може да варира според желанието на всеки.


400 г сварен (отцеден) едър боб
½ глава червен лук
½ сурова червена чушка
3 с.л. лютеница (сос барбекю при мен)
пресен босилек (и/или магданоз)
ябълков оцет на вкус


Бобът се отцежда от течността, лукът се нарязва на полумесеци, чушката – на тънки лентички. Всичко се слага в купа, добавят се лютеницата и наситненият босилек и се разбърква добре. По желание се овкусява с малко оцет. Добре е салатата да престои известно време, преди да се сервира, за да се смесят вкусовете.

Салатата не е кой знае каква иновация, по-скоро е реплика на класическия зимен вариант с праз и лютеница. Но е много вкусна и изключително свежа заради приятно хрускащата сурова чушка (досега съм ползвала все печени в комбинация с боб – с авокадо или с други зеленчуци), което естествено е по-полезният вариант.

Домашна вегета

Никога не съм се изкушавала да купувам готови бульони или сухи смеси за овкусяване на супи и други ястия – заради голямото количество сол в тях, мононатриевия глутамат и кой знае още какви съмнителни съставки… Винаги съм предпочитала да си нарежа на ситно лук, морков, чушка или каквото друго преценя на момента за съответната манджа. Но когато попаднах в нета на няколко идеи за домашно приготвени зеленчукови подправки, нямаше как да устоя на предизвикателството да пробвам и аз. Оказа се лесно и интересно занимание, особено ако човек разполага с подходящия домакински помощник. Неее, нямам предвид жива (мъжка 😉) сила, става въпрос за рендето Бьорнер! По-трудното беше да реша какви и колко зеленчуци да използвам. Като за първи опит реших да пробвам с по-малки количества и се спрях на следните:

1 пащърнак
2 моркова
1 глава целина (+ дръжките)
1 червена чушка
1 зелена чушка
1 глава лук


Зеленчуците се почистват и се нарязват на дребни кубчета (аз ползвах ренде Бьорнер с приставката за едри кубчета – дясната от снимката).

Кубчетата се разпределят на тънък слой в големи тави – да съхнат по-лесно и бързо. Тавите се слагат на слънце и при възможност зеленчуците се разбъркват няколко пъти на ден.

При горещо и сухо време (и малко ветрец като бонус) зеленчуковите кубчета са готови за два дни. Прибират се и се съхраняват в буркан.

Подправката е великолепна – цветна и изключително ароматна. А когато е домашно приготвена и без никакви нежелани съставки в нея, става просто върхът! Подходяща е за всякакви ястия, в които се слагат по принцип лук, моркови, чушки, целина и пащърнак. Много добре в нея би се вписал и (половин) стрък праз, но нямах в момента…

От горните продукти при мен излезе 1 купичка вегета, съответно 1 бурканче.

Повечето от нея оставих в този ѝ вид, но с малка част реших да експериментирам и смлях в мелничката на кухненския робот. Резултатът и в двата случая с добър, зависи с какво предназначение ще се ползва подправката (ситната е удобна за поръсване на нещо, което няма да бъде варено).

Доматен сос за зимата

Доматеният сос освен за консумация в момента може да се приготви и за зимата – в бурканчета, които да се замразят или да се стерилизират. Първият начин е по-лесен (избягва се етапът с търсенето на голяма тенджера и врящата и пръскаща вода), но пък зависи колко място има във фризера. Важното е, че човек има избор!
А приготвянето на соса е по обичайния начин – без запръжки (изобщо без никаква мазнина), без захар, по възможно най-щадящия и здравословен начин.


2 кг домати
1 голяма глава лук
7-8 скилидки чесън
1 морков
1 ч.л. сол
2 щипки сух риган (или 1-2 стръкчета пресен)
1 малко стръкче розмарин
2 дафинови листа
няколко листа босилек


Доматите се обелват и се нарязват небрежно.
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се доматите и чесънът, нарязан на шайбички. Морковът се настъргва на едро ренде и се слага при доматите. Посолява се, поръсва се с ригана и наситнения розмарин, пускат се дафиновите листа и тенджерата се оставя без капак на среден към слаб огън, докато се изпари течността. От време на време се разбърква, за да не загори. Готовият сос се дърпа от котлона и се добавя наситненият босилек. Пасира се до гладка консистенция и се насипва в бурканчета.

Оттук нататък възможностите са две – бурканчетата се стерилизират за 15-20 мин. или се оставят да изстинат и се прибират във фризера. Да се слага зехтин след пасирането на соса (преди сипването в бурканчетата) е напълно излишно – просто няма смисъл той да бъде замразяван, а още по-малко пък варен; който желае, когато си отвори бурканче през зимата, може да си добави тогава.

Естествено сос може да се направи и през зимата с домати от консерва (даже италианците твърдят, че се готви само така, не от пресни домати!), но безспорно си е удобство да си отвориш бурканче с вече готов материал…

Постен борш с кисело зеле и цвекло

Боршът е известен като класическа украинска супа, но всъщност го има и в други източноевропейски кухни. Най-характерният продукт в него е цвеклото, на което се дължи и невероятният червен цвят на ястието. Оттам нататък – вариации най-различни, включително и моята… Всъщност попаднах на рецептата в една кулинарна група и веднага ме грабна, но както обикновено си направих мои нововъведения. Заместих част от водата със зелева чорба, която добавих накрая, за да не минава термична обработка и да се запазят максимално полезните ѝ вещества. Това обаче наложи зеленчуците в началото да се варят без сол, което на този етап ги кара да изглеждат блудкави. В крайна сметка зелевата чорба оправя всичко, но е нужно да се изчака малко, преди да се консумира супата, за да имат време кореноплодните да си поемат сол от бульона и да се овкусят. И все пак трябва да се внимава с количеството ѝ, ако е много солена – или да се намали, или да се разреди с вода. По желание няколко картофчета може да се смачкат с опакото на лъжицата по стената на тенджерата, за да се замъти леко боршът.


1 глава лук
250 г кисело зеле
1 малка глава цвекло (около 150-200 г)
3-4 картофа (350-400 г обелени)

2 филийки целина (100 г) или няколко стръка керевиз
2 моркова (100 г)

700 мл гореща вода
2 дафинови листа
пипер меланж
1 л зелева чорба
(струйка зехтин)


Лукът и зелето се нарязват не прекалено ситно, цвеклото, картофите и целината – на кубчета, морковите – на кръгчета.
Лукът се запича на суха тенджера, докато омекне леко и замирише приятно. Добавя се зелето и се готви още няколко минути, като се бърка. Поетапно се добавят цвеклото, картофите, целината и морковите, като след всяко се разбърква за няколко секунди. Зеленчуците се заливат с вода – колкото да ги покрие, добавят се дафиновите листа и пиперът и се вари 30-40 мин. (до омекване на зелето, но не прекалено). Котлонът се изключва и се добавят зелевата чорба и по желание – малко зехтин. Готовата супа се оставя да престои известно време, преди да се сервира, за да се овкусят зеленчуците от зелевата чорба (да си поемат сол).

Боршът е великолепен – и на цвят, и на вкус! Това просто е съвършената пробиотична и антивирусна храна. Даже и предубедените (към варено цвекло и кисело зеле в супа) останаха очаровани. Много добре допълва супата лютият пипер – или направо в тенджерата, ако всички обичат люто, или пък поръсен в индивидуалната порция.

Картофени кюфтета с листа от пащърнак

След успешната комбинация на листата от пащърнак с ориз продължих да търся и други начини да използвам тази свежа и ароматна зеленина, която ми беше жал да изхвърля. Още повече, че добивът от нея беше много по-богат, отколкото от подземната част, заради която естествено се сади пащърнакът…

1 кг картофи (10 средни)
1 голяма връзка листа от пащърнак (250 г)
1 глава лук
по няколко стръка джоджен, чубрица и риган
3 ч.л. сол
царевично брашно за овалване
струйчица зехтин


Картофите се сваряват, обелват се и се намачкват с 1½ ч.л. сол. Пащърнакът се нарязва на ситно и се задушава в съвсем малко водичка, докато се слегне. Посолява се с 1½ ч.л. сол. Лукът и подправките се нарязват на ситно и всичко се омесва. Оформят се кюфтета (излязоха ми 20 броя), овалват се в царевично брашно и се подреждат в суха незалепваща тава (или върху хартия за печене).

Пекат се 15-ина минути на 200 градуса с вентилатор, докато хванат коричка отдолу, след което се обръщат и се допичат още малко (да се запекат и от другата страна). Като се извадят от фурната, се поливат с малко зехтин.

Може да се сервират със сос по желание (в случая – сос барбекю), а може и самостоятелно – пак са достатъчно хубави.

Кюфтетата може да изглеждат доста странни за някого, но всъщност са чудесни – освен че са много вкусни и с прекрасна коричка, са идеално решение за използване на прелестните листа на пащърнака. Приготвят се бързо и лесно, по здравословен и щадящ начин. А когато се хапват на открито на двора, удоволствието е още по-голямо!

Есенен ориз с листа от пащърнак

Оризът със зелении е обичано и често приготвяно ястие в българската кухня, но май основно с пролетна суровина – коприва, киселец, лапад. Аз лично добавям и по-непопулярните живовляк, червена мъртва коприва и врабчови чревца или казано иначе – каквото открия по двора. Но съвсем спокойно това простичко и полезно ястие може да се приготви и с някои от даровете на есента. Такова богатство се оказа реколтата ни от пащърнак, който тази година посадих за първи път – повечето от корените бяха съвсем дребни (бейби пащърнак 😉), но за сметка на това листната маса беше в изобилие. И как да не му стане жал на човек да изхвърли тази прекрасна ароматна и свежа зеленина, особено когато всичко е отгледано екологично чисто! А стръковете наистина ухаят чудесно!

Тогава ми хрумна да запазя поне част от тях – щом като в употреба влизат листата на цвеклото и морковите например, защо да не се използват и тези на пащърнака? И понеже ми се сториха малко по-груби, реших, че няма да са подходящи за салата – така остана възможността да бъдат сготвени. Можеше да е с елда, булгур, киноа или нещо друго, но аз заложих на обичайното – пълнозърнест ориз…

1 ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
1 голяма връзка листа от пащърнак
1 глава лук

1 морков
10-ина стръка прясна чубрица
5-6 стръка риган
7-8 клончета мащерка
1 стръкче розмарин
10-ина листа босилек
2 ч.л. сол
(струйка зехтин)

Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Изплаква се добре и се сварява в 2 ч.ч. вода и 1 ч.л. сол.
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера на среден огън, докато стане златист и замирише приятно.
Всички зелении, включително и подправките, се нарязват на ситно, морковът се настъргва на едро ренде и всичко едновременно се добавя към лука. Налива се малко водичка, посолява се леко и с периодично разбъркване зелениите се задушават 15-ина минути, докато се слегнат и омекнат приятно. Ако водата не е достатъчно, се налива още – по-добре е да се добавя на няколко пъти по малко, за да не стане много течността. Накрая се добавя свареният ориз и се разбърква добре. След като тенджерата се свали от котлона, се полива със струйка зехтин и отново се разбърква.

Ястието е с малко странен (в смисъл на непознат досега) вкус – листата от пащърнак нямат аромата на копривата или другите пролетни зелении. Но е достатъчно добро, за да бъде похапнато с апетит и голяма радост, че и зелената част на любимия пащърнак може да бъде оползотворена. Пък и тук е ролята на зелените подправки – те дават прекрасен аромат на манджицата. А ако се пропусне финалното добавяне на зехтин, тя става по-здравословна, но не и по-малко вкусна…

Червена салата (с червена бамя)

Бамята не е чест гост в моята кухня за съжаление – доста рядко попадам на нея на пазара, а знам, че много полезен зеленчук. Затова когато я видях миналата седмица на една сергия, не можех да я подмина безучастно… При това беше не каква да е бамя, а червена! Това беше изненада за мен, защото досега съм виждала само зелена. Но продавачът беше много убедителен, че тази била даже по-хубава.

Първоначалната ми идея беше да я приготвя по изпитаната вече рецепта печена на фурна и овкусена след това с оцет и сол. Но после се сетих, че в коментар под същата рецепта една мила и компетентна дама беше споделила, че бамята е много вкусна и сурова в салати. Още тогава се запалих по тази идея и сега не ми оставаше друго, освен да я пробвам. И понеже бамята е червена (е, само отвън, отвътре си е зелена), реших да я комбинирам само с червени зеленчуци. Който желае, може да пропусне оцета, но аз съм от тези, които го слагат дори на домати… И така, за две порции са достатъчни:


2 розови домата
1 червена чушка (сурова)
1 малка глава червен лук
10-ина червени бамички
сол на вкус
ябълков оцет (по желание)
струйка зехтин


Лукът се нарязва на полумесеци и се намачква с ръка. Доматите се нарязват на хапки, чушката – на лентички, бамите – на кръгчета. Всичко се слага в подходяща купа или чиния и се подправя със сол, ябълков оцет и зехтин на вкус. Разбърква се и салатата е готова за сервиране.

Салатата е чудесна – свежа и вкусна. Оказа се, че наистина бамята е много приятна сурова. Не се отличава с някакъв особен вкус и е трудно да се опише точно, но със сигурност така е още по-полезна. И заедно с чушката хрупкат много апетитно…

Бурито с червен боб, ориз, царевица и чушка

Мексиканската кухня, или поне някои постни нейни представители, вече са твърдо в графата ми „Любими“. Тако или бурито – няма значение, еднакво вкусно е! То и доколкото схванах, особена разлика между тях няма – най-вече е в големината и формата (т.е. начина на прегъване на тортията). Така че с една и съща плънка направих и двете: за тако тортията прегънах на две като полумесец, а за бурито я завих на руло. А бурито на испански означава магаренце – дали заради товарния помощник на легендарния мексиканец, който продавал тази храна на улицата, или защото видът ѝ наподобява магарешки ушички, не е много сигурно…
За 8 порции са необходими:


за тортиите:
100 г пълнозърнесто брашно
100 г царевично брашно
½ ч.л. бакпулвер
50 г олио по избор
1 ч.л. сол
100 мл топла вода

плънка:
1 глава червен лук
1 зелена чушка
½ ч.ч. сварен пълнозърнест (кафяв) ориз
1 ч.ч. сварен червен боб
½ ч.ч. царевица от консерва
лют пипер на вкус (или люта чушка)
няколко стръка пресен кориандър
струйка зехтин
1 домат
листа зелена салата


Брашната, бакпулверът и солта се пресяват, смесват се и се оформят на кладенче, в което се изсипват олиото и водата. Омесва се тесто (ако е необходимо, се добавя още малко брашно – за поръсване на плота), покрива се с найлоново фолио и се оставя да си почине 20-ина мин.
Отпочиналото тесто се разделя на осем топки и всяка се разточва на много тънка кора (с дебелината на лист). Ако залепват, плотът се намазнява леко. Пекат се на сух тиган от двете страни на силен огън за съвсем кратко. Не трябва да се препичат, защото ще станат твърди (хрупкави) и ще се чупят при огъване.

Лукът се нарязва на полумесеци и се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато мекне и замирише приятно. Чушката се нарязва на лентички, прибавя се към лука и се запича още малко (да не омеква). Добавят се оризът, бобът, царевицата, лютият пипер и наситненият кориандър и всичко се разбърква. Ако е необходимо, се посолява на вкус (но бобът и царевицата са от консерва и са си солени, оризът също е посолен при варенето). Щом продуктите се загреят, котлонът се изключва и се бърка още малко, за да не загорят. Тенджерата се оставя за няколко минути на изключения котлон, за да се смесят вкусовете. Накрая се добавя струйка зехтин (или олио по избор).

Доматът се нарязва на тънки полукръгчета.
На всяка тортия се слагат две резенчета домат (може под тях да се сложи и листо зелена залата) и отгоре се разпределя от плънката. Тортията се завива на руло и буритото е готово за сервиране.

Всъщност за да отговяря на името си (да прилича на магарешки ушички), рулото би трябвало да се прегъне на две. Но за целта тортиите трябва да са по-големи и рулата да станат по-дълги. В крайна сметка и без да са прегънати, буритата са великолепни! И определено са по-лесни за ядене от такото заради формата си – при такото плънката изпада много лесно, докато тук всичко си е вътре в рулцето. Дори за още по-голямо удобство единият край на буритото може да се увие в салфетка или хартия, но това са екстри, ако се хапва на улицата…

Буритата са върховни! Плънката е божествена – приятно люта, с прелестна хрупкавост от чушката, изключително апетитна и ароматна. Последното се дължи на кориандъра, който придава типичното за мексиканската кухня звучене, но трябва да се внимава с количеството му, защото има много силна миризма. Тортиите също са фантастични – мекички (лесно се огъват, без да се чупят) и невероятно вкусни. И са много по-добро решение от купешките…

Резене с домати, лук и чесън

Резенето не е обичаен продукт в нашето меню и нямам особен опит с него. Може би за съжаление, защото се оказа с много интересен и приятен аромат (макар и малко странен в първия момент), който си струва да се опита. И добре, че любопитството ми надделя над колебанията какво да правя с него, за да се обогатя с нещо ново и непознато за мен досега… И ето как реших да го използвам:


2 глави резене (около 500 г общо)
1-2 моркова
1 глава лук
4-5 скилидки чесън
2 домата
2½ ч.л. сол
щипка черен пипер
(струйка зехтин екстра върджин)
½ връзка магданоз


Резенето се срязва на две или на четири (по-големите глави) по дължина и после се нарязва на ивички, морковът – на пръчици, лукът – на полумесеци, чесънът – на филийки.
Лукът се запича в суха тенджера на слаб огън, докато омекне и замирише приятно. Прибавят се резенето, морковите и чесънът и се задушава още няколко минути, като се бърка непрекъснато. Ако се наложи (за да не загарят зеленчуците), се налива и малко водичка. Добавят се солта, черният пипер и настърганите домати и ястието се готви още 15-ина мин. без капак, за да се изпари излишната течност. Зеленчуците остават леко хрупкави; ако ги предпочитате по-меки, времето за готвене ще бъде по-дълго. Тенджерата се сваля от котлона и по желание се добавя струйка зехтин (без него е по-здравословно). При сервиране всяка порция се поръсва с наситнен магданоз.

Ястието е вкусно и леко, с приятен аромат и чудесно сосче. Резенето се оказа много свеж и интересен продукт и се надявам и занапред да намира място на трапезата ни.

Сос „Ромеско“

Рецептата за този сос видях в „Бон апети“. Родината му е Испания и по-точно областта Каталуня. Заинтригува ме и нямаше как да не го пробвам, но с някои промени от представеното от Лора и Стоян. Получи се вкусен и пикантен резултат, макар и не толкова екзотичен, колкото очаквах. Оказа се, че донякъде напомня на нашенския айвар, въпреки че в айвара няма домати, а патладжани. И все пак сосът си заслужава да се приготви, защото става лесно и сравнително бързо, тъй като всички зеленчуци се пекат във фурната.


4 червени чушки
2 домата (месести)
1 глава лук
2 скилидки чесън
1 филия хляб (пълнозърнест)
40 г (¼ ч.ч.) сурови бадеми
50 г зехтин екстра върджин
2 с.л. ябълков оцет
1 ч.л. пушен червен пипер
щипка чили на прах
няколко листа мента
1½ ч.л. сол
щипка черен пипер


Чушките се избушват, доматите се нарязват на четвъртинки, лукът (без да се бели) – на шестинки и всичко се подрежда в тава – добре е да е върху хартия за печене, за да не загарят соковете по тавата. Зеленчуците се слагат в загрята на 200 градуса фурна на долен реотан с вентилатор, като след 7-8 мин. се добавят и скилидките чесън (необелени). Пекат се общо около 25 мин.

Когато са готови, чушките се слагат в тенджера да се задушат и се обелват, лукът и чесънът също. Филията са препича на тостер и се оставя да изстине. Всички продукти се слагат едновременно в чопър или блендер и се смилат на гладко пюре.

Сосът е много приятен и апетитен. Подхожда на различни зеленчуци, много добре се връзва също и с хлебчета или крекери. Идва сякаш малко по-гъст от стандартното разбиране за сос, но какво от това…

Постен гювеч

Свързвам гювеча с летните празници при баба, когато се събирахме всички и тя ни гощаваше сладко-сладко с това традиционно нашенско ястие. Спомням си с умиление онези отдавна отминали времена и винаги, когато намисля и аз да сготвя гювеч, те изплуват в съзнанието ми… Е, тогава той не беше постен, но и без месо пак е толкова вкусен. За съжаление не помня как точно го приготвяше баба, май първо запържваше продуктите (или поне някои от тях) и след това ги слагаше на редове в гювеча. При мен обаче не само, че ястието е постно, но и няма такива предварителни запръжки. Даже още повече – мазнината добавям накрая, след приключване на термичната обработка. Едно обаче съм запомнила – доматите се слагат към края на печенето, след като картофите вече са омекнали, защото иначе киселината ги стяга и не могат да станат вкусни и пръхкави.
Постарах се да повторя точно зеленчуците, които слагаше баба в нейния чуден гювеч (моркови май нямаше, те са от мен, както и чубрицата и мащерката):


7-8 картофа (около 1 кг или малко повече)
2 моркова
2 средни глави лук
1 патладжан
2 червени чушки
1 зелена чушка
2 стиски зелен фасул
1 шепа бамя
4 домата (месести)
няколко клонки чубрица
няколко клонки мащерка
6 ч.л. сол
½ ч.ч. вода
няколко стръка магданоз
(струйка шарлан)


Картофите се нарязват на едри резени, морковите – на дебели кръгчета под ъгъл, лукът – на полумесеци, патладжанът – на едри кубчета, чушките – на широки ленти, зеленият фасул – на парчета по 4-5 см, бамята остава цяла. Всички зеленчуци, чубрицата и мащерката се слагат в гювеч (в горния ред). Посоляват се на вкус и се налива водата. Гювечът се слага в студена или леко затоплена фурна и се пече около час-час и 10 мин. на 200 градуса. Когато картофите омекнат (след 40-45 мин.), се добавят доматите, обелени и нарязани на ситно. Ястието се допича още известно време, като може да се остави без капак, за да се изпари излишната течност. Защото както се твърди по всички рецепти, гювечът трябва да остане само на мазнинка. Моята мазнинка обаче добавям след изпичането, за да не претърпява шарланът термична обработка. А за още по-здравословен резултат спокойно може и да се пропусне – ястието не губи нищо от вкусовите си качества.

Сервира се, като се сипва от всички видове зеленчуци, а порциите се поръсват с наситнен магданоз (баба слагаше магданоза в гювеча заедно с доматите, но аз не искам той да се готви, а да си остане пресен).

Гювечът е прекрасен – освен че ме връща назад в едно много щастливо време, е изключително вкусен и доставя наслада на сетивата и в настоящето. Много е богат, пъстър и цветен и съвсем не е за подценяване, че е сготвен здравословно, макар и нетрадиционно…

Тако с червен боб, ориз, царевица и чушка

Не познавам в детайли мексиканската кухня, но това, което съм опитвала от нея (постно, разбира се), много ми допада. Едно от най-типичните ястия е тако – представлява прегъната на две тортия с плънка, която може да бъде най-различна. Аз естествено залагам на растителна – от червен боб, ориз, царевица, чушка и лук. Закъде обаче без най-характерните за Мексико кориандър и лют пипер (или чушки)? Тортиите също са домашно приготвени – от 50:50 пълнозърнесто пшеничено и царевично брашно. И така, за 8 порции са необходими:


за тортиите:
100 г пълнозърнесто брашно
100 г царевично брашно
½ ч.л. бакпулвер
50 г олио по избор
1 ч.л. сол
100 мл топла вода

плънка:
1 глава червен лук
1 зелена чушка
½ ч.ч. сварен пълнозърнест (кафяв) ориз
1 ч.ч. сварен червен боб
½ ч.ч. царевица от консерва
лют пипер на вкус (или люта чушка)
няколко стръка пресен кориандър
струйка зехтин
1 домат
листа зелена салата


Брашната, бакпулверът и солта се пресяват, смесват се и се оформят на кладенче, в което се изсипват олиото и водата. Омесва се тесто (ако е необходимо, се добавя още малко брашно – за поръсване на плота), покрива се с найлоново фолио и се оставя да си почине 20-ина мин.
Отпочиналото тесто се разделя на осем топки и всяка се разточва на много тънка кора (с дебелината на лист). Ако залепват, плотът се намазнява леко. Пекат се на сух тиган от двете страни на силен огън за съвсем кратко. Не трябва да се препичат, защото ще станат твърди (хрупкави) и ще се чупят при огъване.

Лукът се нарязва на полумесеци и се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато мекне и замирише приятно. Чушката се нарязва на лентички, прибавя се към лука и се запича още малко (да не омеква). Добавят се оризът, бобът, царевицата, лютият пипер и наситненият кориандър и всичко се разбърква. Ако е необходимо, се посолява на вкус (но бобът и царевицата са от консерва и са си солени, оризът също е посолен при варенето). Щом продуктите се загреят, котлонът се изключва и се бърка още малко, за да не загорят. Тенджерата се оставя за няколко минути на изключения котлон, за да се смесят вкусовете. Накрая се добавя струйка зехтин (или олио по избор).

Доматът се нарязва на тънки полукръгчета.
На всяка тортия се слагат две резенчета домат (може под тях да се сложи и листо зелена залата) и отгоре се разпределя от плънката. Тортията се прегъва на две и такото е готово!

Такото (още не съм измислила как да му казвам в множествено число; според правилата на българския език би трябвало да е „тàка“, но нещо не ми звучи добре) е превъзходно! Тортиите са великолепни – мекички (лесно се огъват, без да се чупят) и невероятно вкусни. Плънката също е божествена – изключително апетитна и ароматна, приятно люта, с прелестна хрупкавост от чушката. Кориандърът прави чудеса, но не трябва да се прекалява с количеството му, защото има много силна миризма. А не препоръчвам да се пропуска или заменя с друга подправка, защото той придава специфичния мексикански вкус на ястието.