Сицилианска капоната

Сицилианската капоната си е най-обикновена лятна манджа от патладжани, не кой знае колко по-различна от нашенската такава. И все пак отлики има – те се дължат на характерните средиземноморски продукти и подправки като маслини и каперси, които придават специфичния вкус на това изкусително ястие. Защото зад звучното и непознато или поне малко познато у нас име капоната се крие едно много апетитно и ароматно ястие. Не че нашенската лятна манджа с патладжани е лоша, но винаги е интересно човек да опита и други вкусове и комбинации на познати продукти.
Попаднах на рецептата случайно преди година-две и веднага ме заинтригува, а после се оказа, че нетът е пълен с вариации по темата. В което няма нищо учудващо – едва ли всички сицилианки готвят по абсолютно един и същи начин въпросното ястие, какво остава пък за интерпретациите на българска почва. Но аз твърдо следвах набелязаната първоначално рецепта и останах предоволна! Странно ми се видя присъствието на бадеми в списъка с продукти и бях на косъм да ги пропусна, но добре, че не го направих – те придават хрупкавия елемент в ястието и го правят по-интересно и апетитно. Вероятно в Сицилия не ползват бадеми, а кедрови ядки, но нали такава рецепта си бях харесала… спазих си я докрай (е, май само черния пипер пропуснах)… Даже се прежалих да пържа, самоуспокоявайки се, че това всъщност е сотиране (запържване за кратко в силно нагорещена мазнина) и не е толкова вредно като обичайното пържене; при това пропуснах второто пържене след добавянето на лука и чесъна.
И така, за 3-4 порции са нужни:


2 патладжана (550-600 г)
1½ ч.л. сол (на вкус)
2 ч.л. сух риган
50 г зехтин за готвене
1 глава лук
2-3 скилидки чесън
1 връзка магданоз
2 с.л. каперси
1/3 ч.ч. (50 г) зелени маслини без костилки
2 с.л. ябълков оцет
3 средни домата (550-600 г)
30 г бадеми


Патладжаните се нарязват на кръгове с дебелина 1 пръст и след това на половинки, а по-големите – на четвъртинки. Посоляват се и се оставят 20-30 мин. да си пуснат горчивата вода. Измиват се и се подсушават.
Лукът се нарязва на полумесеци, чесънът – на филийки (може и по-ситно), магданозът – на ситно, маслините – на половинки или третинки, каперсите и бадемите се накълцват с нож на дъската. Доматите се обелват и се нарязват на едри парчета.
В дълбок тиган или тенджера зехтинът се загрява до висока температура. Изсипват се патладжаните и риганът и се сотират около 5 минути, като се раздрусват и разбъркват, за да се запържат от всички страни. Мазнината трябва да е достатъчно, за да не се налага да се долива, и температурата ѝ да е наистина висока. В противен случай патладжаните ще я попият и ще станат тежки, а пърженето става още по-вредно.
Когато патладжаните станат златисти, се добавят лукът, чесънът и магданозените дръжки, веднага след тях – каперсите, маслините и оцетът, също и доматите. Разбърква се и ястието се оставя на слаб огън за 10 минути, като се бърка от време на време. Накрая се добавят бадемите и се готви още 5 минути.
Тенджерата се сваля от котлона и когато поизстине леко, се добавя наситненият магданоз и се разбърква.
Капонатата се сервира с филия хубав хляб или още по-добре – с традиционна италианска фокача ;).

Ястието е изключително апетитно, с богатство от вкусове и аромати, също и текстури: приятно кисело от оцета и каперсите, сладко от лука, солено от маслините, а бадемите със своята хрупкавост го правят уникално и всяка хапка е прекрасна!

Пица "Лятна вегана" с тиквички, гъби, домати и лук

Лятото със своето богатство от различни зеленчуци позволява какви ли не комбинации за гарниране на пица. Но какво по-характерно за сезона от тиквичките! Те си вървят добре с домати, а гъбите и маслините просто допълват разкоша върху блата. И накрая – закъде без карамелизирания червен лук? Той е дежурен във всички пици, които правя, но ми е толкова любим, че не си представям печивото без него!
За 2 големи пици (30 см) са нужни:


1/8 кубче прясна мая
½ ч.л. захар
200 мл топла вода
350-360 г брашно
1 ч.л. сол
2 с.л. зехтин за готвене

7-8 с.л. доматен сос
2 тънки тиквички
2 глави червен лук
1-2 домата
300-400 г гъби
1-2 скилидки чесън
1 малко стръкче розмарин
1½ ч.л. сол (на вкус)
струйка зехтин за готвене
10-15 маслини без костилка
сух риган


Тиквичките се нарязват на кръгчета, посоляват се леко и без да се изчаква да си пуснат водата, се запичат за по няколко минути от двете страни на тиган или на скара.
Лукът се нарязва на шайби, които се разделят на отделните пръстенчета, или на полумесеци. Задушава се на слаб огън в малко вода и зехтин с 1 ч.л. сол за 7-8 мин. – докато омекне, но не прекалено. Ако е останала течност, тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишното.
Гъбите се нарязват на филийки и се запържват в малко зехтин без капак за кратко. Като си пуснат сока, се добавят чесънът, щипка риган и нарязаният на ситно розмарин и се посоляват. Разбъркват се и се оставят без капак да се изпари течността.
Доматите се нарязват на филийки, маслините – на шайбички.

Маята се разбърква на кашица със захарта, малко топла водичка и 1 лъжица брашно и се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява, добавя се солта и се разбърква. Оформя се на кладенче, в което се сипват шупналата мая, водата и зехтинът и се омесва тесто, докато стане на гладка топка и спре да лепне по ръцете. Разделя се на две топки, които се овалват в брашно, покриват се с фолио и се оставят да си починат за 20 мин. Ако се оставят за по-дълго време, тестото се отпуска прекалено много (т.е. втасва) и после се работи трудно с него.

Всяка топка тесто се изтънява до кора с големината на тавата (30 см) с леко натискане с длани и завъртане върху набрашнен плот. Ако е нужно, ръцете се набрашняват допълнително. Целта е да се получи кора с равномерна дебелина. Много по-лесно това се постига с точилка, но тогава тестото се смачква и крайният резултат не е толкова добър – това е съвет на специалисти пицари; и наистина тестото, оформено само с длани, без точилка, става по-хубаво и пухкаво след изпичането.
Така оформените тестени кори се прехвърлят в тавите (с дупки за по-добро изпичане отдолу) и се намазват с предварително приготвен доматен сос. Отгоре се подреждат доматите, лукът, тиквичките, гъбите и маслините. Поръсва се със стрит риган и пиците се пекат 8-10 мин. на максимално загрята фурна (250 градуса) с вентилатор – докато тестото по края се зачерви приятно. При сервиране може да се поръсят с малко хранителна мая – заместител на пармезана.

Пицата е великолепна – много богата и ароматна. Тестото е тънко и пухкаво, идеално изпечено. Лукът и гъбите, сготвени и подправени предварително, са божествено вкусни. Същото важи и за тиквичките – добре е да са гриловани предварително; ако се ползват сурови, нямат време да се изпекат добре, защото пицата се пече за много кратко време.

Пастет от слънчоглед

От слънчогледови семки може да се направи уникално вкусен пастет, който поразително напомня вкуса на крема сирене или извара, особено ако се овкуси по подходящ начин. По тази причина той има много приложения – за намазване на филийка, за салати (за пълнене или шприцоване на различни зеленчуци) и коктейлни хапки, дори и за баница. Приготвя се елементарно лесно – всички продукти се блендират и готово! Единственото неудобство е да се изчака накисването на слънчогледа…
За да се доближи пастетът максимално до вкуса на извара или крема сирене, най-важно е участието на лимоновия сок, естествено и без сол няма как да се мине. Ако ще се ползва за баница, се спира дотук. Но ако ще се приготвят салати или предястия, се добавят чесън и любими зелени подправки. Оттам нататък всичко е въпрос на въображение…
От долните продукти се получава 480 г пастет.

200 г суров белен слънчоглед
сокът на 1 лимон
1 ч.л. сол
малко водичка (за пасирането)
3-4 скилидки чесън (1 стрък пресен)
4-5 стръка копър (може и замразен)
7-8 стръка магданоз
щипка сух риган (или няколко стръка пресен)
няколко листа босилек
2 с.л. ароматен зехтин (или 6-7 зелени обезкостени маслини, 20-25 г)


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и всички продукти (включително и пулпът, останал след изстискването на лимона) се блендират заедно до гладка смес.

Зехтинът спокойно може да се пропусне или да се замени с няколко маслини – целта е да се премахнат екстрахираните мазнини от храненето. А пастетът става също толкова вкусен и ароматен.

Този начин на приготвяне е по-удобен, но подправките се загубват и пастетът леко позеленява. Затова може да не се блендират (или поне част от тях), а да се нарежат на ситно и да се добавят накрая – така ще се забелязват в пастета, а и няма да го оцветят.

Пролетна картофена салата

Това е една много семпла и лесна салата, но вкусна и цветна. Разчупва статуквото, че мястото на репичките е само в зелената салата – оказа се, че и комбинацията им с картофи е много добра (ако листата им са свежи, може и те да се нарежат в салатата). А интересният и необичаен за картофена салата вкус се дължи на каперсите.


1 кг картофи
1 връзка (5 стръка) пресен лук
1 връзка репички
10-ина маслини
2 с.л. каперси
ябълков оцет
2 ч.л. сол (на вкус)
(струйчица зехтин)


Картофите се сваряват, обелват се и се нарязват на кубчета. Лукът се нарязва на ситно, репичките и маслините – на кръгчета, каперсите се накълцват и всичко се прибавя към картофите. Добавят се сол и оцет на вкус и мъничко зехтин (може и съвсем да се пропусне) и се разбърква.

Салата е много свежа и приятна. Репичките и пресният лук я правят цветна и наистина пролетна, а каперсите добавят чудесна нотка със специфичния си вкус.

Коктейлни (новогодишни) хапки

Коктейлните хапки са много подходящи за новогодишната трапеза, но не само; могат да се приготвят и при всякакъв друг повод. Вариантите сигурно са безброй, но през зимата асортиментът малко се стеснява заради избора на сезонни зеленчуци. За канапе се спрях на моркови и кисели краставички, а за „горния етаж“ – на картофено пюре и слънчогледов пастет. И маслинки за украса. За другия вид заложих на мариновано тофу, завито в лентички печена чушка. И всичко се получи чудесно – и красиво на външен вид, и изключително вкусно.
Количеството на продуктите е в зависимост от желаното количество хапки. За една чиния (като тази на снимките) са нужни:


1 по-дебел морков
1 по-дебела кисела краставичка
2-3 с.л. картофено пюре
2-3 с.л. слънчогледов пастет
5-6 маслини без костилка (зелени и черни)
2 печени чушки
5-6 кубчета мариновано тофу
листенца магданоз за украса


Добре е картофеното пюре, слънчогледовия пастет и маринованото тофу да се приготвят ден-два предварително, за да има време да се овкусят добре (пък и самото сглобяване на хапките после става много бързо).
За пюрето се сваряват картофи, обелват се, намачкват се и се овкусяват със сол, ябълков оцет и ароматен зехтин на вкус. Разбърква се добре, като не се прекалява, за да не стане пюрето жилаво.
За пастета слънчогледовите семки се накисват в студена вода от предната вечер. На другия ден се измиват добре и се пасират с малко вода и лимонов сок до гладка смес. Добавят се малко чесън, копър, риган, магданоз и сол и пак се пасира. Накрая се овкусява с ароматен зехтин.
Тофуто се нарязва на парчета, слага се в подходящ съд и се поръсва с нарязани на ситно пресни или сухи подправки – босилек, чубрица, риган – и пресован чесън. Полива се със зехтин и се оставя да престои поне едно денонощие в хладилника.

Морковът се сварява леко (да не омеква много) и се оставя да изстине. Повече от ясно е, че никой няма да вари само един морков; може да се сварят повече – или за по-голямо количество хапки, или да се ползват за друга салата. Изстиналият морков и краставичката се нарязват на дебели кръгчета (морковените леко се посоляват) и се подреждат едно до друго. Върху всяко кръгче се шприцова розичка от картофено пюре или слънчогледов пастет, като се кръстосват (морков + картофено пюре, морков + слънчогледов пастет, краставичка + картофено пюре, краставичка + слънчогледов пастет), т.е. да се получат повече комбинации. Отгоре се украсяват с шайбичка маслинка.
Печените чушки (предварително посолени) се нарязват по дължина на 4-5 еднакви ленти, в края се поставя кубче мариновано тофу и се завива. Излишното от чушката се отрязва. Украсява се с листенце магданоз.

Готовите хапки се подреждат в подходяща чиния или плато, украсяват се с още малко магданоз и са готови към тях да се присъедини бутилка изстудено бяло вино…

Маслинова паста

Маслинова паста се продава и в бурканчета, и насипна, но от домашно приготвената по-хубава няма. Е, все още не си отглеждам маслините, така че са от магазина, но поне си избирам какви да си купя и знам какво друго слагам в пастата. По правило не купувам черни маслини – чела съм стряскащи неща за тях (пък и ми стоят като измити на вкус), а предпочитам натурални, зелени или каламата. Затова когато искам пастата да е с по-тъмен цвят (ползвам я и за питки, така че трябва да има контраст с тестото), залагам на прекрасните каламата. Но има и друг вариант, макар и компромисен – половината маслини да са зелени, половината – черни. А зелените са мариновани и с добавени подправки, ммм… Но понеже черните са по-безвкусни, добавям още подправки по мой избор – това ми е изключително удоволствие при готвенето, не мога да си представя да правя нещо без подправки, т.е. без да вложа никакво творчество…


500 г маслини каламата без костилка (или 250 г черни и 250 г зелени мариновани)
2 скилидки чесън
2 ч.л. каперси
1 стръкче (20-ина см) розмарин
1 ч.л. сух риган
3 с.л. зехтин


Всичко се пасира с пасатор, чопър или блендер до еднородна паста, която се прехвърля в кутия или бурканчета и се съхранява в хладилника. За улесняване на пасирането (а и за вкус) може да се сложи и малко от саламурата на каперсите.

Пастата може да се ползва за разни питки и кифлички, а може да се сервира и с крекери, сухарчета или просто препечени филийки. Чудесна е на вкус – с типични средиземноморски аромати. Мисля си, че и малко босилек чудесно би се вписал в нея…

Питка елхичка

¼ кубче прясна мая
300 мл топличка вода
6 с.л. зехтин
1 ч.л. захар
2 ч.л. сол
550-600 г брашно

250-300 г маслинова паста
сух риган за поръсване


Маята се разбърква със захарта, малко водичка и 1-2 лъжици брашно и получената кашица се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява, добавя се солта и се оформя на кладенче. В него се наливат шупналата мая, зехтинът и водата. Омесва се средно меко тесто и се оставя да втаса 30-40 мин.
Втасалото тесто се разделя на 3 части. Първата топка се разточва на тънка кора с формата на малко крива елипса (по-широка в единия край) и се прехвърля в голяма тава, покрита с хартия за печене. Намазва се плътно с маслинова паста. Втората топка тесто се разточва със същата форма и големина, поставя върху първата и отново се намазва с маслинова паста. Третата топка тесто се разточва по същия начин и се поставя най-отгоре, без да се маже.

Върху получената елипса с остър нож (много е лесно с кръглия за пица) се изрязва контурът на елхичка

и хоризонтално от двете страни се нарязва на ленти с ширина 1 пръст, без да се стига до средата – да се оформи стъблото на елхичката.

Всяка лентичка се усуква – получават се клонките на елхичката, и питката се оставя отново да втаса около час.

Изрезките се нарязват на тънки ленти, които се усукват, оставят се да втасат и се изпичат – получават се чудесни солети или гризини, кой както иска да ги нарича…

Втасалата питка се поръсва със стрит риган (или друга подправка) за красота и се пече на 160 градуса с вентилатор около 30-35 мин. до златист загар. Понеже ползвам фурната за втасването, тя няма кога да се загрее предварително, затова я включвам, докато питката е вътре, и така загрява.

Изпечената питка се завива с кърпа за 10-ина мин. и е готова да украси празничната трапеза.

Пица "Зелена вегана"

За 2 големи пици (30 см):

1/8 кубче прясна мая
½ ч.л. захар
200 мл топла вода
350-360 г брашно
1 ч.л. сол
2-3 с.л. зехтин

5-6 лъжици доматен сос (домашен, фино пасиран)
2 малки тиквички
2 зелени чушки
10-ина зелени маслини без костилка
сух риган

ароматен зехтин
няколко листа пресен босилек


Тиквичките се нарязват на тънки кръгчета, посоляват се на вкус и без да се чака да си пуснат водата, се запичат на сух тиган за по 2-3 мин. от двете страни. Оставят се да изстинат.

Маята се разбърква на кашица със захарта, малко топла водичка и 1 лъжица брашно и се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява, добавя се солта и се разбърква. Оформя се на кладенче, в което се сипват шупналата мая, водата и зехтинът и се омесва тесто, докато стане на гладка топка и спре да лепне по ръцете. Разделя се на две топки, които се овалват в брашно, покрива се с фолио и се оставя да си почине за 20 мин.

През това време чушките се почистват от семките и се нарязват на кръгчета, маслините също се нарязват на шайби.

Всяка от леко втасалите топки тесто се изтънява до кора с големината на тавата с леко натискане с длани и завъртане върху набрашнен плот. Ако е нужно, ръцете се набрашняват допълнително. Целта е да се получи кора с равномерна дебелина. Много по-лесно това се постига с точилка, но тогава тестото се смачква и крайният резултат не е толкова добър – това е съвет на специалисти пицари; и наистина тестото, оформено само с длани, без точилка, става по-хубаво и пухкаво след изпичането.
Така оформените тестени кори се намазват с предварително приготвен доматен сос и отгоре се подреждат тиквичките, чушките и маслините. Поръсва се със стрит риган и пиците се пекат 10 мин. на максимално загрята фурна (при мен това е 250 градуса) с вентилатор. След изваждане от фурната пицата се полива с тъъъничка струйка ароматен зехтин и се поръсва с нарязани на лентички листа босилек.

Пицата е уникално вкусна и богата на аромати. Този път имах предварително приготвен доматен сос и реших да се доближа максимално до оригиналната италианска пица (обикновено слагам резенчета пресен домат или доматена салца, даже и с домашна лютеница съм пробвала). Зеленият цвят не беше предварително поставена цел, просто това се получи от продуктите, с които разполагах (е, доматеният сос си е съвсем червен де). Но пък се получи оригинално – и като визия, и като наименование на крайния продукт. А босилекът, който понякога пропускам при правенето на пица (невинаги ми се намира в прясно състояние), просто довърши композицията – и като цвят, и като аромат!

Картофи с чубрица и маслини

Неотдавна в сайта на "Бон апети" попаднах на една интересна, а оказа се и много вкусна рецепта за картофи с чубрица и маслини. Въпреки че аз малко модифицирам техните рецепти (те доста използват пърженето и запръжките като метод за приготвяне на храна), ястието наистина е много вкусно и богато на аромати. На пръв поглед изглежда малко връткаво (картофите първо да се сварят и после да се пекат, лукът да се приготви отделно), но не е чак толкова сложно и си струва да се приготви. Още повече, че картофите може да са сварени и лукът да е задушен предварително (защо не дори и от предния ден) и преди сервиране само да се запекат и да се разбъркат с подправките – това си е голямо улеснение за всяка домакиня!


10-ина средни картофа (1 кг)
2 глави лук
4 скилидки чесън
струйчица зехтин
1 връзка магданоз
1 връзка копър
2 щипки сушена чубрица
20-ина зелени маслини без костилка (100-120 г)
сол на вкус


Картофите се измиват добре и се сваряват.
През това време лукът се нарязва на полумесеци и се задушава в малко водичка и зехтин с щипка сол, докато омекне. Чесънът се нарязва на ситно.
Сварените картофи се нарязват на едри кубчета (аз не ги беля) и се слагат в леко подмазана тава. Добавят се чесънът, лукът и чубрицата, посолява се на вкус и се разбърква леко. Пекат се на 200 градуса около 15 мин. – докато станат златисти.
Маслините се нарязват на шайби, магданозът и копърът – на ситно.
Запечените картофи се поръсват с магданоза, копъра и маслините и всичко се разбърква добре. Оставя се за няколко минути да се смесят вкусовете и се сервира.

Приготвени по този начин, картофките наистина са много вкусни! Подправките им пасват изключително добре и чудесно се комбинират по между си!

Доматени питки с чубрица и босилек

Тази година реколтата ми от чубрица надмина всякакви разумни граници – в сандъчето за разсад поникна толкова много, че непрекъснато се чудех къде да й намеря приложение, за да се освободи място за не повече от 6-8 коренчета, които да се развиват нормално. Рязах в салати наред с магданоза, раздавах и на приятелки, а тя не свършва! Междувременно пък случайно си купих едни великолепни крекерчета – много тънки и хрупкави, с домати в тестото и божествения аромат на босилек. Тогава ми хрумна блестящата идея, че може да омеся нещо домашно вместо с вода… с доматен сок! И без това ми се намират 1-2 буркана домашно производство. Щом като може за тесто да се ползва портокалов сок, защо нещата да не се получат и с доматен? Оказа се, че из нета има подобни рецепти (за хлябове, пайове и т.н.), но повечето са с доматен концентрат/салца, а после в тестото се слага и вода. Това ме убеди допълнително, че моята идея да се ползва директно доматен сок, изобщо не е лоша! И така, въображението ми взе да рисува едни малки пухкави питки, ухаещи на домати и… естествено чубрица! И нещата просто си дойдоха на мястото! За съжаление ми отне известно време да осъществя идеята си. А като започнах да обмислям конкретно съставките и пропорциите на тестото, ми хрумна да го обогатя и с малко пълнозърнесто и ръжено брашно освен бялото. И най-накрая – как към домати и чубрица човек да не добави и малко босилек и риган? А защо не и чесън? Обратното би било кощунство!
Първоначално мислех да оформя питките по друг начин, но в крайна сметка се спрях на най-бързия и лесен метод. Важното е, че се получи успешно тесто и много вкусни и ароматни питки. Така че следващия път ще си поиграя повече, заслужава си! ;)


¼ кубче прясна мая
50 мл хладка вода
1 ч.л. захар
300 мл доматен сок
6 с.л. зехтин
2 ч.л. сол (доматеният сок беше солен)
150 г ръжено брашно
150 г пълнозърнесто брашно
150 г бяло брашно + 70-80 г за доизмесване и 2-3 с.л. за маята
½ с.л. сух риган

зехтин за намазване
няколко клонки прясна чубрица
няколко листа пресен босилек
1-2 ч.л. сух чесън
10-ина натурални маслини
10-ина зелени маслини


Маята се разбърква със захарта, водата и 2-3 лъжици брашно и получената кашица се оставя на топло да шупне.
Брашната се пресяват, добавят се солта и риганът и се оформя кладенче. В него се наливат шупналата мая, зехтинът и леко затопления доматен сок. Омесва се средно меко тесто и се оставя да втаса около 30 мин. (във фурната на 50 градуса).

Втасалото тесто се разточва на правоъгълна кора с дебелина около ½ см, намазва се със зехтин и се поръсва с наситнените подправки, разбъркани със сухия чесън, и нарязаните маслини. 

Kората се навива на руло и се нарязва на 12 парчета, които се подреждат изправени в подмазана форма за мъфини, намазват се със зехтин

и се оставят да втасат отново около 40-50 мин.

Втасалите питки се пекат на 160 градуса с вентилатор около 30-35 мин. (понеже ползвам фурната за втасването, тя няма кога да се загрее предварително, затова я включвам, докато питките са вътре, и така загрява).

Готовите питки за завиват с кърпа за 10-ина мин. и тогава се изваждат от формата.

Питките наистина са много хубави – вкусни и ароматни, а тестото е меко и пухкаво въпреки ръженото и пълнозърнестото брашно. И изобщо не е задължително да се консумират с доматен сок – идеално вървят и с биричка! ;) А защо не и с добре охладено бяло вино… Вероятно ще бъдат добра добавка и към сутрешното кафе…

Краставици с дресинг от тученица и босилек

Една извънредно свежа и стилна салата, издържана изключително в зелено! При това много ароматна и в добавка – хидратираща (заради високия процент вода в краставиците, както и заради сочния дресинг...), т.е. максимално подходяща за летните жеги. И идеален начин да включим полезната тученица в менюто си (не че не я слагам просто нарязана в какви да е други салати наравно с магданоза...)

1-2 краставици
(струйчица зехтин)
маслини за украса

за дресинга:
няколко стръка тученица
няколко листа босилек
няколко стръка магданоз
2-3 скилидки чесън
крайчетата на краставиците откъм дръжката
сол на вкус
оцет (ябълков или светъл балсамов) на вкус

Всички продукти за дресинга се пюрират с пасатор в дълбок и тесен съд или в друг удобен уред (крайчетата на краставиците улесняват пасирането).

Краставиците се нарязват и се заливат с дресинга, добавя се мъничко зехтин (зехтинът може да се сложи и в дресинга, но аз реших, че не искам да остава по съдовете и приборите; а може и да се пропусне изобщо, за да се премахнат екстрахираните мазнини от храненето), разбърква се и се украсява с маслините. Елементарно, но красиво и вкусно!

Спокойно би могло да се добави и зелен лук, нарязан на ситно…