Елда с тиквички, моркови и чушки

Това е вариация на една много успешна и любима рецепта, в която просто замених киноата с елда. Всичко останало е същото – и продуктите, и начинът на приготвяне. Ястието е по-различно на вкус, но пак толкова апетитно и ароматно. Първия път, когато ми хрумна идеята за него, го приготвих с цяла чаша елда, но тя превзе и заглуши зеленчуците. При следващия опит я намалих наполовина и ястието ми хареса повече – стана по-балансирано. В крайна сметка всеки ще си прецени дали го предпочита по-елдено или по-зеленчуково. Естествено зависи и колко големи са тиквичката, морковът и чушката…
Мерителната чаша е 240 мл.

½ ч.ч. елда (натурална зелена)
1 ч.ч. вода
1 тиквичка
1 морков
1 чушка (цветът е според сезона и предпочитанията)
3-4 скилидки чесън
7-8 клончета прясна мащерка
4-5 стръка пресен джоджен
2 ч.л. сол (на вкус)
струйка зехтин за готвене


Елдата се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и се сварява във вряща вода с ½ ч.л. сол. Ако е не е достатъчно солено, може да се доовкуси с малко самардала.
Тиквичката и морковът се нарязват с белачка на дълги тънки ленти, чушката – на лентички, чесънът – на филийки, джодженът – на ситно (мащерката също може да се нареже, ако е младичка, а може и да се остави на клонки). Зехтинът се загрява в тенджера или голям тиган и се добавят всички зеленчуци и подправки наведнъж. Бъркат се непрекъснато, но внимателно, за да не се накъсат лентите, и се готвят така буквално за минута-две – докато се слегнат, но да не омекват много. Посоляват се с 1½ ч.л. сол (на вкус), разбъркват се и се добавя сварената елда. По желание може да се полее със струйка студенопресован зехтин (ароматен). Разбърква се отново и е готово за сервиране.

Ястието е прекрасно – леко, диетично, цветно и вкусно. И същевременно хранително и засищащо… Ако на някого не се харесва достатъчно специфичният аромат на елдата, може да добави щипка-две сух джоджен, докато се вари, или да сложи самардала вместо сол.

Фузили от лимец с доматен сос и гъби

Това не е нова рецепта (то и какво ли ново да има в комбинацията на доматен сос и гъби), нова е само основната съставка – царевичните фузили отстъпиха мястото си на лимецови. Тогава търсех безглутенов вариант на примамливото италианско тестено изделие и бях много любопитна да опитам вкуса на царевичната алтернатива, докато сега целта ми е да представя един нов поне за мене продукт – паста от лимец. Извънредно съм щастлива, че открих такъв артикул на пазара, още повече произведен от българска фирма. На същия производител много ми хареса и пенето от спелта. Според мен тези два вида макарони са съвършената алтернатива на царевичния им братовчед (към който продължавам да съм скептична), както и на класиката от бяло брашно, пък било то и от твърда пшеница...


1 пакет (250 г) фузили от лимец

400 г гъби
струйка зехтин за готвене
1-2 скилидки чесън
½ ч.л. сол (на вкус)
щипка риган
5-6 клонки мащерка

1 консерва (800 г) домати в доматен сос
1 средна глава лук
3-4 скилидки чесън
1 морков
щипка сух риган
1 дафинов лист
сол на вкус
няколко листа босилек
струйка студенопресован зехтин (ароматен)

2-3 ч.л. хранителна мая за поръсване


Гъбите се нарязват на филийки и се запържват в малко зехтин без капак за кратко. Като си пуснат сока, се добавят чесънът, риганът и мащерката и се посоляват. Разбъркват се и се оставят без капак да се изпари течността.

Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера. Като стане златист и замирише приятно, се добавят доматите, чесънът, настърганият на ситно ренде морков, риганът и дафиновият лист. Тенджерата се похлупва (когато доматите са от консерва, нямат нужда от изпаряване, а и пръска много) и сосът се оставя да къкри на слаб огън – не иска много време, колкото морковът да се сготви. Дърпа се от котлона, поръсва се с наситнен босилек, добавя се малко зехтин и се разбърква.

Фузилите се сваряват алденте в подсолена вода и се изцеждат (указаните на пакета 6-8 минути са много, достатъчни са не повече от 4-5).

В соса се прибавят задушените гъби и фузилите и всичко се разбърква добре. Сипва се в чинии и се поръсва с малко хранителна мая, която идеално имитира вкуса и аромата на задължителния за ястието пармезан. Завършва се с листенца пресен босилек или нещо друго зеленко. Който желае, може да добави и чаша бяло вино…

Лимецовите фузили заедно с пенето от спелта (всъщност външният вид няма никакво значение, просто това е решението на производителя) според мен са най-добрият избор за паста. Много са сполучливи – и като форма, и като вкус. Не се разпадат или разкашкват при варене и са изключително вкусни. И не пораждат никакви угризения у мен, които някога ме спохождаха, хапвайки класическите макарони от бяло брашно...

Картофи със зелен фасул и моркови на фурна

Както често заявявам, любителка съм на простичките ястия – с малко продукти и лесно и щадящо приготвяне. Така се появи една елементарна рецепта за задушени картофи със зелен фасул и моркови. И въпреки че резултатът беше съвсем удовлетворяващ, ми хрумна следващата идея – вместо задушени в тенджера да приготвя зеленчуците на фурна. И съвсем очаквано отново се получи много апетитно ястие, цветно и радващо очите и небцето… Картофи и моркови пека често и в тях не съм се съмнявала, но се оказа, че и зеленият фасул е не по-малко добър печен, отколкото задушен. А когато ястието вече беше готово, ми хрумна, че много добре между зеленчуците биха се вписали и цели необелени скилидки чесън, но това ще остане за следващия път…

500 г картофи

300 г зелен фасул

200 г моркови (3 броя)

10-ина клонки мащерка

сол на вкус

струйка олио по избор

няколко стръка копър

Всички зеленчуци се нарязват на пръчици и се слагат в тава (ако картофите са пресни, няма нужда да се белят). Добавя се мащерката, посолява се, налива се струйчица олио и се разбърква. Пече се на 180 градуса на долен реотан с вентилатор около 40 мин. – до готовност на картофите. Като се извади от фурната, се поръсва с наситнен копър.

Ястието е съвсем простичко, но много вкусно! Цветно и апетитно, ароматно и разчупва статуквото на обичайните печени картофи и задушен зелен фасул…

Постно ризото с кладница

Ризотото е емблематично италианско ястие, простичко и лесно за приготвяне, стига да се знаят някои тънкости. Защото това не е просто сварен ориз с гъби или зеленчуци, а сочно и креместо ястие, но не и чорбаво. Как се постига тази специфична текстура? Първо, трябва да се използва правилният сорт ориз (например арборио) – топчест и нишестен. Второ, за да се получи креместият ефект, по време на варенето течността се добавя на части при непрекъснато бъркане – така от движението на зрънцата ориз в тенджерата се освобождава нишестето. И още нещо много важно – за да се за запази въпросното нишесте за ястието, оризът не се мие преди варенето! Това е единственият компромис, който направих при приготвянето на ризотото, защото по правило винаги накисвам ориза (за останалите ястия) от предния ден. Но тук просто нямаше как… За сметка на това пък съвсем успешно избегнах задължителното в традиционните рецепти запържване – първо на лука, после и на ориза. Първо запекох лука на суха тенджера (прилагам тази техника в много други манджи), а след добавянето на зехтина и ориза само разбърках и веднага налях виното. Така няма никакво пържене, но това не попречи на ястието да стане невероятно вкусно! Последната тънкост е да се прецени колко течност да се сложи и кога оризът е готов. При мен 1 литър бульон стигна точно за 200 г ориз и когато беше поета и последната част от него, оризът беше добре сварен (без да е разварен и омекнал прекалено), а ястието – сочно и креместо. За варенето може да се ползва и просто вода, но е по-добре да се свари бульон (за по-богат вкус и аромат). Аз се колебах между две възможности – да сваря за 7-8 мин. гъбите и да ползвам гъбения бульон или да направя зеленчуков. В крайна сметка реших, че не искам гъбите да са като измити в ризотото (т.е. сварени), затова ги задуших в малко зехтин и се спрях на втория вариант на бульон. Всичко това е достатъчно за 4 порции.


200 г ориз арборио
1 глава лук
1 скилидка чесън
150 мл бяло вино
студенопресован зехтин
1 с.л. хранителна мая + още малко за поръсване при сервиране

300 г кладница
струйка зехтин
1 скилидка чесън
3-4 клонки мащерка
½ ч.л. сол

за бульона:
1 л вода
1 глава лук
1 морков
1 корен пащърнак (или стрък целина)
2 ч.л. сол


Първо се приготвя бульонът, като зеленчуците се нарязват на едро, заливат се със студена вода, добавя се солта и се варят 20-ина минути след завирането. Когато е готов, бульонът се прецежда, но се държи горещ.
Гъбите се накъсват по дължина на ивици и се запържват в голяма тенджера за 2-3 мин. в малко зехтин на слаб огън, като се разбъркват непрекъснато, за да не загорят. В един момент започват лекичко да си пускат сок и тогава се добавят чесънът, нарязан на ситно, мащерката и солта. Оставят се да се задушават под капак още 5-6 мин. Изваждат се в чиния и в същата тенджера (без да се мие) се сипват лукът и чесънът, нарязани на ситно. Запичат се на сухо няколко минути на среден огън – докато замиришат приятно и омекнат леко. Тогава се налива мъничко зехтин и се добавя оризът. Разбърква се за кратко и се налива виното. Когато оризът го поеме и почти не е останала течност в тенджерата, се налива малко от бульона – колкото да покрие ориза. Вари се при непрекъснато бъркане, докато почти всичкият бульон се поеме. Тогава се налива нова порция бульон и всичко се повтаря до свършването на течността и сваряването на ориза до почти готовност (не трябва да е разварен, а алденте). След добавянето на последния бульон, докато все още има течност в тенджерата, се изсипват гъбите и се разбърква. Ястието се доварява до получаване на креместа текстура – не трябва да е чорбаво, нито твърде сухо. Тогава се налива още малко зехтин и се разбърква. Накрая се овкусява с 1 с.л. хранителна мая. Ако не сте сигурни дали оризът е добре сготвен, може да се ориентирате по времето за варенето му – отнема 18 минути (толкова пише и на пакета).

В дълбока чиния се сипва ризото и се поръсва с хранителна мая, а малко див лук придава цвят и свежест на порцията.

Ризотото е божествено! Кладницата се оказа много добър избор (вместо обичайните печурки и/или манатарки по повечето рецепти) –  тя придава превъзходен аромат на ястието, а с хранителната мая (която замества пармезана от класическата рецепта) нещата достигат до съвършенството…

Крем супа със саламура от туршия

Съвсем безпредметно е да се обсъжда колко е полезна домашната натурална туршия; приготвена само с вода и сол, това е истинска храна, с истински живот вътре в нея – на полезни бактерии. Какво да правим обаче със саламурата, когато зеленчуците в буркана свършат? Колкото и да е странно за някого, тя също може да се използва (в крайна сметка млечнокиселите бактерии са в нея, утаени на дъното) – както просто за пийване, така и за готвене. Не съм сигурна колко и дали полезните бактерии оцеляват след термичната обработка, но знам, че в миналото бабите ни са готвели със саламурата. Пък и предпочитам да използвам за нещо полезно тази пробиотична течност, вместо да я излея с лека ръка в канала. Миналата зима готвих елда с праз със саламура вместо вода и се получи чудесно ястие, а сега реших да я вложа в съвсем простичка супа, с минимум продукти. Сложих саламурата от един трилитров буркан (излезе точно 1 л), но в зависимост от това колко е кисела и солена вашата, може количеството ѝ да се намали и да се компенсира с вода, просто преценете според ситуацията.


3 големи картофа (700 г)
3 стръка праз
1 глава целина (300 г)
7-8 клонки мащерка
1 л саламура
700-800 мл вода
копър
магданоз
босилек

(шарлан)
хранителна мая
лют пипер


Зеленчуците се почистват и се нарязват на едри парчета. Слагат се в тенджера и се налива вода, колкото да ги покрие. Добавя се мащерката и се вари 25-30 мин. – до омекване на зеленчуците. Тогава се добавят зелените подправки (може и замразени) и всичко се пасира, след което се налива саламурата. При сервиране всяка порция се полива с тъничка струйка шарлан (за още по-здравословен вариант може и да се пропусне) и по желание се поръсва с хранителна мая и лют пипер.

Макар и с малко по-различен от обичайния вкус, супата е доста добра; почти не се усеща специфичната миризма на саламурата (което ме притесняваше в началото) благодарение на праза и подправките. Моята се получи добре на сол, но е леееко киселка – просто няма нужда от лимон при сервирането 😉, а освен това шарланът и хранителната мая напълно балансират нещата. Ако все пак се притеснявате от такъв ефект, достатъчно е да намалите саламурата и да увеличите водата. А препечените филийки са идеалната и напълно достатъчна добавка към супата за една лека и приятна вечеря.

Пене от спелта с броколи и сметанов сос

Като всеки жив човек и аз понякога се изкушавам от продукти, които по принцип не одобрявам. Не за друго, а поне веднъж да видя какво представлява и вероятно повече няма да повторя. Така в количката ми в магазина се озова готварската соева сметана. Идеята ми беше да я комбинирам със задушени или сварени на пара броколи, но в последствие всичко това се добави към един пакет паста. В случая – пене от спелта. Естествено може да се ползва паста с всякаква друга форма и от други съставки, но тази от спелта много ми хареса. Пробвала съм и фузили от лимец на същия производител – и те са превъзходни. В крайна сметка се получи нещо много добро – и вкусно, и ароматно, а и цветно (за да постигна последното, реших да добавя и моркови и царевица). А най-добрата атестация дойде от двамата мъжкари вкъщи – мъжът ми, който изобщо не си пада по макарони и броколи, доста ги похвали, а котаракът старателно си облиза паничката…


1 пакет (250 г) пене от спелта
1 глава (500 г) броколи
2 глави лук
2 моркова
½ консерва от 340 г царевица
500 мл готварска соева сметана
10-ина клонки мащерка
щипка сух риган
2½ ч.л. сол (на вкус)
хранителна мая за поръсване


Броколите се накълцват в чопъра на ниска степен – отделно кочана (обелен) и малките кочанчета на розичките и после самите розички; розичките буквално на 2 пъти за по 2 секунди, кочаните – малко повече. Целта е да се получат парченца с големина около 5-6 мм, т.е. да не станат на трохи и да се загубят при готвенето. Така накълцаните броколи се оставят да престоят час и половина, за да се образува ценното вещество сулфорафан.
Лукът се нарязва на дебели полумесеци, морковите се настъргват на едро ренде. Пенето се сварява в подсолена вода за максимум 4-5 мин. (не се подвеждайте по 6-8, препоръчани на пакета) и се отцежда.

Лукът се запича в суха тенджера без капак на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно, като се разбърква често. Налива се малко водичка и се задушава 7-8 минути на слаб огън, докато омекне. Тогава се налива сметаната и се добавят солта, мащерката и риганът. Котлонът се усилва и щом заври, се добавят наситнените броколи и морковите, разбърква се и се готви не повече от 4-5 мин. – просто броколите да омекнат съвсем леко, не да се преварят. Тенджерата се дърпа от котлона и се слага царевицата. Изсипва се свареното пене и се разбърква внимателно, за да не се разкъса пастата. Сервира се веднага, като всяка порция се поръсва с хранителна мая – става още по-вкусно и ароматно.

Въпреки че в суров вид соевата сметана не се отличава с кой знае какъв приятен вкус (и имах сериозни притеснения за крайния резултат), ястието се получи доста вкусно и ароматно, пък и цветно. Заслугата за прекрасния аромат е на задушения лук, мащерката, ригана и хранителната мая, а цветовите акценти са благодарение на морковите и царевицата (изпълниха идеално предназначението си). А ако имате малко търпение да не почнете веднага съдържанието на чинията (за разлика от мен), може да си налеете и чаша бяло вино, ще върви идеално!

Пене от ръж и киноа със зелении

По това време на годината дворът на селската ни къща е пълен с какви ли не свежи прелести с приказно зелен цвят – коприва, киселец, живовляк, глухарчета, на които кога да обърнеш внимание, ако не сега… Обичайната компания на тези зелении в повечето пролетни манджи е оризът. Но когато човек разполага с нов продукт (за първи път ползвам пене от ръж и киноа) и му е мерак да го пробва, му идват разни нестандартни идеи… А пенето не ме разочарова и се оказа много добро на вкус.


1 пакет пене от ръж и киноа (250 г)
1 голяма купа със зелении – коприва, киселец, живовляк, листа от глухарчета
1 морков
1 връзка пресен лук
листата на 1 връзка пресен чесън
10-ина стръка джоджен
5-6 стръка риган
7-8 клончета мащерка
1 стръкче розмарин
2 ч.л. сол (на вкус)
струйка зехтин


Пенето се сварява според инструкциите на пакета. Полива се със съвсем малко зехтин (или шарлан), за да не се слепват отделните тръбички.

Всички зелении, включително и подправките, се нарязват на ситно, морковът се настъргва на едро ренде и всичко едновременно се слага в тенджера със съвсем малко водичка (може да се добавят и 2-3 щипки сух джоджен, защото ароматът на пресния е все още слабичък). Посолява се леко и с периодично разбъркване зелениите се задушават няколко минути, докато се слегнат и омекнат приятно, но не и да станат на пюре (т.е. цели се възможно най-кратка термична обработка; затова водата трябва да е минимално количество – да не се налага по-дълго готвене за изпаряване на излишната течност). Накрая се добавя пенето и се разбърква внимателно, за да не стане пастата на каша.

Ястието е малко нетрадиционно, но си е порядъчно вкусно и изключително ароматно. Става много бързо и си заслужава да се приготви, даже и с друг вид паста. А ето как изглежда пакетът на въпросното пене:

Елда с праз

Това ястие е чудесна алтернатива на популярното праз с ориз. Елдата е забележителна култура и е добре да я включваме по-често в менюто си. Но понеже не е много известна у нас, доста хора (както и самата аз до преди няколко години) не знаят какво да я правят. Тогава идва спасителният съвет – да я използваме вместо ориз. И наистина тази замяна е много добра – и киселото зеле, и зеленчуците (тиквички, чушки, броколи), и празът се получават много добре в компанията на елда. А аз вкарах в рецептата още една иновация – вместо вода ползвах саламура от натуралната туршия. Това е чудесна пробиотична напитка и в миналото бабите ни редовно са я ползвали за готвене. В такъв случай на ястието не се добавя сол (дори ако саламурата е по-солена, може да се разреди с малко вода). Мерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. (180 г) елда (натурална зелена)
2 стръка праз
1 морков
4-5 клончета мащерка
2 щипки сушена чубрица
2 ч.ч. саламура от туршия
(струйчица зехтин)


Елдата се накисва от предния ден в студена вода. На другия ден се измива добре и се отцежда.
Празът се нарязва на колелца, морковът – на полукръгчета (или на пръчици) и се запичат на суха тенджера, като се бърка честичко. Добавят се листенцата мащерка и чубрицата, елдата и саламурата и се разбърква. Всичко се прехвърля в малка тавичка и се запича във фурната за 20-25 мин. на 180 градуса на горен и долен реотан (докато елдата поеме течността). По желание готовото ястие може да се полее с малко студенопресован зехтин, но за по-здравословен вариант може и без това. Няма нужда от добавяне на сол – саламурата е достатъчно солена.

Естествено ястието може да се приготви и с вода вместо със саламура – тогава ще трябва да се добави сол на вкус.

Ястието е простичко и непретенциозно, но много вкусно и ароматно – ухае прекрасно от праза и подправките, а саламурата е чудесно попадение – от нея се усеща приятна леко кисела нотка и дъх на ферментирали зеленчуци…

Спагети с лук, кладница и кокосово мляко

Тези неугледни спагети са най-вкусните на света или поне които аз съм опитвала някога. Те са любимата ми и дежурна (заедно тази с доматен сос и гъби) рецепта за паста – независимо кой вид и форма ще се ползва, резултатът винаги е блестящ. Получава се божествено вкусен и ароматен сос, който направо действа пристрастяващо…
Обикновено ползвам традиционните спагети от твърда пшеница, но еднакво добре се получава и с пълнозърнести, и с царевични (т.е. безглутенови), които си купих неотдавна от Лидл заедно с вече изпробваните фузили – и всеки път си облизвам пръстите…
За задушаването на лука и на гъбите е добре да се ползва минимално количество зехтин, защото кокосовото мляко е доста мазно.


½ пакет спагети (250 г)

2 глави лук (може и червен)
1 ч.л. мусковадо

300 г кладница
2 скилидки чесън
струйка соев сос
3-4 клонки мащерка

струйка зехтин за готвене
1½ ч.л. сол (+ за варенето на спагетите)

1 кутия (400 мл) кокосово мляко (сметана)
1 стръкче розмарин
щипка сух риган

2-3 ч.л. хранителна мая за поръсване


Спагетите се сваряват алденте в подсолена вода (може да се капне и малко зехтин, за да не се слепват). Дори е по-добре да бъдат малко твърди, защото в края се добавят към соса и се оставят да се доварят в него 1-2 мин.
Лукът се нарязва на кръгове или полумесеци и се задушава в малко водичка и зехтин с мусковадото, докато омекне; посолява се на вкус (1 ч.л. сол).
Гъбите се накъсват по дължина на ивици и се запържват в голяма тенджера за 2-3 мин. в малко зехтин на слаб огън, като се разбъркват непрекъснато, за да не загорят. В един момент започват лекичко да си пускат сок и тогава се добавят чесънът, нарязан на филийки, соевият сос и мащерката. Оставят се да се задушават под капак още 7-8 мин. Подправят се със сол (½ ч.л.) и към тях се добавят лукът, кокосовото мляко, наситненият розмарин, риганът и отцедените спагети. Разбърква се внимателно и се оставя на слаб огън още за 1-2 минути, за да се смесят вкусовете и ароматите.
Спагетите се сипват се в чинии и се поръсват с малко хранителна мая, която идеално имитира вкуса и аромата на пармезан (всъщност и без нея е достатъчно вкусно), а чаша бяло вино си е направо задължителна…

Спагетите са уникално вкусни, а сосът е божествен! Ароматите на гъбите и кокосовото мляко са толкова всепоглъщащи, че дори и в безглутеновия вариант изобщо не се усеща царевичният вкус на спагетите, които на вид и консистенция след варенето идеално напомнят на традиционните от твърда пшеница. Как ли е постигнат този ефект само с царевично брашно и вода? (други съставки не са упоменати на етикета…) А така изглеждат царевичните спагети:

Пюре от броколи

Свикнали сме да хапваме броколите нарязани на розички и обикновено в комбинация с други зеленчуци или зърнени храни, но съвсем случайно открих, че има и друг приятен начин да им се насладим. Докато се чудех как по-интересно да поднеса вече задушените с различни подправки розички, ми хрумна… да ги пюрирам! И така, след като в играта се включи и пасаторът, се получи нещо по-различно на външен вид, но пак толкова свежо и апетитно.


1 глава броколи (500 г)
4-5 скилидки чесън
2-3 стръка пресен джоджен
5-6 клонки мащерка
няколко листа босилек
1 ч.л. сол (на вкус)
1 ч.л. самардала
(струйка ароматен зехтин)


Главата броколи се нарязва на розички, кочанът се обелва и също се нарязва на парчета. Всичко се слага в тенджера заедно с чесъна, джоджена и мащерката и на дъното се налива малко водичка. Посолява се и се задушава на слаб огън около 10-ина минути – докато броколите леко омекнат, но преди да са променили цвета си. Тенджерата се дърпа от котлона, добавят се босилекът и самардалата и всичко се пасира до гладка смес. Накрая се добавя малко зехтин (което съвсем не е задължително).

Съвсем изненадващо за мен, се получи превъзходно пюре! Надмина всичките ми очаквания! Много приятно на вкус, аромат и текстура. За овкусяването му може да се ползва или само сол, или само самардала, но трябва да се внимава с количеството им – самардалата съдържа порядъчно количество сол. А нея я слагам накрая, защото съм забелязала, че по време на готвенето губи аромата си.
Пюрето се връзва чудесно с картофи – на салата, пюре или печени, с ориз и какво ли още не… И е идеален начин за оползотворяване на някоя залежала в хладилника глава броколи…

Замразени зелени подправки

Какво е гозба без подправки?! Какво би се получило в тенджерата без уханните треви или семена? Подправките са това, което вдъхва живот на всяко ястие, придава му аромат и очарование и го прави радост за небцето. Те са много благодатно поле за импровизации, защото само една или комбинация от тях може да прави една и съща гозба различна всеки път.
Всеки творец в кухнята си има предпочитани подправки, както и предпочитани начини на съхранението им. Но едва ли има някой, който да не уважава най-много пресните – естествено когато става въпрос за зелените такива. За съжаление повечето от тях са сезонни и се налага да се прибягва до някакви методи, ако искаме да ги ползваме целогодишно. Най-често употребяваната технология е сушенето. И няма нищо лошо в сушената чубрица, джоджен или риган например, даже напротив – какво е леща без ронена чубрица, боб без джоджен или пица без стрит риган! Но всички подправки при сушенето доста променят аромата си и някои от тях вече не са толкова приятни. Опитвали ли сте сушен магданоз? Той мирише на сено! Няма нищо общо с прекрасния аромат на свежите стръкове. А бурканчето, натъпкано с наситнен магданоз и сол в хладилника заради голямото количество сол не е добра опция за мен. Тогава ми хрумна… да го замразя! И о, небеса! Във фризера магданозът запази уникалния си аромат и естествения си зелен цвят. Единственото изискване е да се нареже предварително, за да може изваден от фризера, да е готов за употреба (рязането в замразен вид не е удобно и приятно). Копърът също губи много от чудесното си ухание в сушен вид, така че и той започна да намира място във фризера при магданоза. Постепенно към тях почнаха да се присъединяват босилекът, девесилът и кориандърът… Не съм пробвала да суша кориандър, но босилека и девесила определено ги предпочитам с пресния им аромат, а във фризера той се запазва непроменен.
Някои подправки като споменатите вече чубрица, джоджен, риган или мащерка са много приятни и сушени, но започнах да се изкушавам да замразявам и от тях – искам да разполагам и с двете възможности и да избирам коя от тях да ползвам в зависимост от ястието или от настроението си… Определено бобът става различен с пресен (евентуално замразен) и със сушен джоджен и девесил…

И така, какво е необходимо да се направи, за да разполагаме с идеален заместител на пресните зелени подправки и през зимата, особено когато човек сам си отглежда повечето от тях?
Съответната подправка се нарязва на ситно и се слага в найлоново пликче или подходяща кутийка, а защо не и бурканче – всеки сам ще си прецени. Единствено мащерката оставям на клонки – после така я ползвам при готвенето. Няма нужда от сол или каквото и да било друго.

Найлончето се притиска, за да излезе максимално въздухът, и се завързва. Така то заема най-малко място във фризера (с кутийка или бурканче този ефект няма да може да се постигне). На полученото пакетче се слага етикетче с името на съдържанието, защото когато замръзнат, повечето подправки почват да изглеждат еднакво и ще падне голямо ровене, мирисане и опитване, докато се намери точно определена. И пакетчето е готово да се отправи към фризера!

Когато ни потрябва някоя подправка, пликчето се развързва и по най-бързия начин се взема от съдържанието му – може да се гребне с лъжица, да се вземе просто с пръсти или да се ръсне малко направо в тенджерата – и веднага се връща във фризера. Трябва да се действа наистина светкавично, защото останалото количество в найлончето се размразява много бързо.

И така, дори в снежните зимни дни гозбите ни могат да ухаят на лятна градинка и пресни подправки. Моите определено ухаят… В публикуваните рецепти, ако не е изрично отбелязано, че използваната подправка е прясна или сушена, често става въпрос за замразения вариант…

Кюфтета от карфиол и картофи

500 г картофи (5-6 картофа)
500 г карфиол (½ глава)
1 глава лук
1 парче праз (7-8 см)
1 морков
3 щипки сух джоджен
няколко клонки мащерка
2 ч.л. сол
царевично брашно за овалване
струйка зехтин (шарлан)


Картофите се сваряват, обелват се и се пасират. Карфиолът се накълцва в чопър. Лукът и празът се нарязват на ситно, морковът се настъргва. Всички зеленчуци се объркват добре заедно с джоджена, листенцата мащерка и сол на вкус. От сместа се оформят кюфтета, които с поръсване, потупване и прехвърляне от длан в длан се овалват в царевично брашно (сместа е мека и кюфтето се деформира, ако брашното е в чиния). Подреждат се в подмазана незалепваща тава и се пекат на 200 градуса на горен и долен реотан с вентилатор около 20 мин. – докато се запекат добре отдолу.

Обръщат се и се допичат още 15-ина мин., за да получат хубава коричка и от другата страна. Готовите кюфтета се намазват със студенопресован зехтин или шарлан.

По време на печенето кюфтетата първо се надуват и дори се напукват, но за съжаление после спадат и се разливат. Това обаче по никакъв начин не повлиява на вкуса им и на удоволствието от хапването им… 😉 Хубави са, ароматни и приятни като консистенция, карфиолът изобщо не се натрапва. Излизат около 12 броя (зависи от големината им естествено).