Пица "Вегана" с броколи, гъби и лук

За 2 големи пици (30 см) са нужни:

1/8 кубче прясна мая
½ ч.л. захар
200 мл топла вода
350-360 г брашно
1 ч.л. сол
2 с.л. зехтин за готвене

7-8 с.л. доматен сос
10-ина розички броколи
300-400 г гъби
1-2 скилидки чесън
1 малко стръкче розмарин
1 голяма глава червен лук
2 ч.л. сол
щипка кафява захар Мусковадо
2-3 с.л. зехтин за готвене
сух риган


Розичките броколи се нарязват на по-дребни парченца (включително и дръжките) и се задушават на слаб огън в съвсем малко водичка и зехтин с ½ ч.л. сол за 4-5 мин. – само да променят цвета и аромата си, трябва да останат хрупкави.
Гъбите се нарязват на филийки и се запържват в малко зехтин без капак за кратко. Като си пуснат сока, се добавят чесънът, щипка риган и нарязаният на ситно розмарин и се посоляват. Разбъркват се и се оставят без капак да се изпари течността.
Лукът се нарязва на шайби, които се разделят на отделните пръстенчета. Задушава се на слаб огън със захарта и 1 ч.л. сол в малко вода и зехтин за 7-8 мин. – докато омекне, но не прекалено.

Маята се разбърква на кашица със захарта, малко топла водичка и 1 лъжица брашно и се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява, добавя се солта и се разбърква. Оформя се на кладенче, в което се сипват шупналата мая, водата и зехтинът и се омесва тесто, докато стане на гладка топка и спре да лепне по ръцете. Разделя се на две топки, които се овалват в брашно, покриват се с фолио и се оставят да си починат за 20 мин. Ако се оставят за по-дълго време, тестото се отпуска прекалено много (т.е. втасва) и после се работи трудно с него.

Всяка топка тесто се изтънява до кора с големината на тавата (30 см) с леко натискане с длани и завъртане върху набрашнен плот. Ако е нужно, ръцете се набрашняват допълнително. Целта е да се получи кора с равномерна дебелина. Много по-лесно това се постига с точилка, но тогава тестото се смачква и крайният резултат не е толкова добър – това е съвет на специалисти пицари; и наистина тестото, оформено само с длани, без точилка, става по-хубаво и пухкаво след изпичането.
Така оформените тестени кори се прехвърлят в тавите (с дупки за по-добро изпичане отдолу), намазват се с предварително приготвен доматен сос и отгоре се подреждат лукът, гъбите и розичките броколи. Поръсва се със стрит риган и пиците се пекат 10 мин. на максимално загрята фурна (при мен това е 250 градуса) с вентилатор.

Пицата е разкошна – много ароматна и вкусна, с богата и цветна плънка. Тестото е нежно и тънко, прелестно хрупкаво отдолу и щедро гарнирано отгоре. Лукът придава лека сладост и невероятен аромат, гъбите – плътност, броколите – свежест. Важно е зеленчуците да са предварително овкусени (и леко сготвени), за да бъде добър крайният резултат. При сервиране пицата може да се поръси с хранителна мая – тя добавя допълнително вкус и аромат, наподобявайки поразително пармезан.

Скордаля с пащърнак, моркови и грах

Скордалята е характерна за гръцката кухня чеснова разядка, следователно може да се сервира самостоятелно. Но се получава много добра комбинация, ако се ползва за основа, към която да се добавят и различни зеленчуци. От своя страна пащърнакът и морковите на фурна са достатъчни човек да се нахрани с тях, но ако към тях се добави нещо въглехидратно (картофената скордаля), положението става по-добро. А малко задушен грах си е направо бонус! Така се роди настоящото ястие – комбинация от няколко други, които спокойно могат да се хапват и поотделно.


1½ кг картофи
6 скилидки чесън (или повече)
2/3 ч.ч. зехтин
1/3 ч.ч. ябълков оцет
2½ ч.л. сол (на вкус)

3-4 корена (около 500 г) пащърнак
2-3 скилидки чесън
1 стрък розмарин
струйка зехтин
½ ч.л. сол (на вкус)

3-4 моркова
струйка зехтин
сух риган
кориандър
кимион
сол на вкус

1 ч.ч. грах
струйка зехтин
сол на вкус
няколко стръка копър


Картофите за скордалята се сваряват и се пасират, като се добавят пресованият чесън, зехтинът, оцетът и солта. Това си е всъщност постно картофено пюре с повечко чесън.
Пащърнакът се нарязва на пръчици, посолява се, добавят листенцата розмарин, чесънът и зехтинът и се пече на умерена фурна 20-25 мин.
Морковите (също на пръчици) се задушават в тенджера с малко водичка и зехтин със сух риган, кориандър и кимион за няколко минути – докато загубят твърдостта си, но да останат хрупкави. Има опция да се изпекат по същия начин като пащърнака.
Грахът се задушава за съвсем кратко (за да не загуби цвета си) в малко зехтин, като се посолява на вкус. Като се свали от котлона, се добавя наситнен копър.
В чиния се оформя канапе от скордаля и отгоре се слагат пащърнак, моркови и грах.

Получената комбинация е чудесна – и вкусово, и цветово. Всички компоненти са прекрасни и самостоятелно, но си подхождат много добре и се допълват взаимно.

Пица "Вегана" с тофу, лук, чушки и домати

За 2 големи пици (30 см) са нужни:

1/8 кубче прясна мая
½ ч.л. захар
200 мл топла вода
350-360 г брашно
1 ч.л. сол
2 с.л. зехтин за готвене

7-8 с.л. доматен сос
250 г тофу
2 зелени чушки
10-на зелени маслини без костилка (мариновани)
2 глави червен лук
1 ч.л. сол
струйка зехтин за готвене
1 голям домат
сух риган за поръсване


Тофуто се нарязва на тънки ивички (32 броя), чушките – на лентички, маслините – на кръгчета. Ако е безсолно, тофуто може да се посоли леко. А когато чушките не са в сезона си, може да се ползват замразени от фризера (размразяват се предварително и се подсушават).
Лукът се нарязва на шайби, които се разделят на отделните пръстенчета (може и на полумесеци). Задушава се на слаб огън в малко вода и зехтин с 1 ч.л. сол за 7-8 мин. – докато омекне, но не прекалено. Ако е останала течност, тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишното.
Доматът се срязва на две и всяка половина се нарязва на тънки филийки (16 броя).

Маята се разбърква на кашица със захарта, малко топла водичка и 1 лъжица брашно и се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява, добавя се солта и се разбърква. Оформя се на кладенче, в което се сипват шупналата мая, водата и зехтинът и се омесва тесто, докато стане на гладка топка и спре да лепне по ръцете. Разделя се на две топки, които се овалват в брашно, покриват се с фолио и се оставят да си починат за 20 мин. Ако се оставят за по-дълго време, тестото се отпуска прекалено много (т.е. втасва) и после се работи трудно с него.

Всяка топка тесто се изтънява до кора с големината на тавата (30 см) с леко натискане с длани и завъртане върху набрашнен плот. Ако е нужно, ръцете се набрашняват допълнително. Целта е да се получи кора с равномерна дебелина. Много по-лесно това се постига с точилка, но тогава тестото се смачква и крайният резултат не е толкова добър – това е съвет на специалисти пицари; и наистина тестото, оформено само с длани, без точилка, става по-хубаво и пухкаво след изпичането.
Така оформените тестени кори се прехвърлят в тавите (с дупки за по-добро изпичане отдолу) и се намазват с предварително приготвен доматен сос. Отгоре радиално и симетрично се подреждат ивичките тофу, върху него – чушките, маслините и лукът и най-отгоре се разпределят доматите. Поръсва се със стрит риган и пиците се пекат 8-10 мин. на максимално загрята фурна (250 градуса) с вентилатор – докато тестото по края се зачерви приятно.

При сервиране се поръсват с малко хранителна мая – идеален заместител на вкуса и аромата на пармезана. Може да се полее и със струйчица зехтин (ако този в лука не ви е достатъчен).

Пицата е великолепна! Тестото както винаги е чудесно – тънко, пухкаво и добре изпечено. Отгоре пък – богатство от цветове, вкусове и аромати. Просто прелест!

Мариновано тофу

Тофуто е един от хранителните продукти, обект на много спорове във веганските среди – някои го препоръчват горещо, други изцяло го отричат. Причината е в суровината, от която се прави – соята. Дали тя е добра храна по принцип (заради състава си и влиянието ѝ върху хормоналния баланс на организма), дали не е ГМО и т.н. Освен това тофуто не се слави като някаква апетитна и примамлива храна; доста хора го определят като блудкаво и безвкусно. Така че всеки решава сам за себе си дали и колко често да го консумира. На мен определено не ми е ежедневна храна, но от време на време го ползвам като заместител на сиренето в някои рецепти. Пък и нали било един от растителните източници на Б12…
Тофуто, което обикновено си купувам аз, е два вида – едното е в саламура и е по-приятно (киселко и солено) на вкус, другото е вакуумирано (то е по-блудкаво). Това ме накара да се замисля как да направя този продукт по-приятен и вкусен. И открих своя начин – мариновам го със зелени подправки и чесън в зехтин. Подобрено по този начин, тофуто може да се хапва и в този си вид, т.е. без последваща кулинарна обработка. А комбинацията от подправки може да се съобрази с вкуса и предпочитанията на всеки…


калъпче (или две) тофу
няколко листа босилек
няколко стръкчета чубрица
няколко листа риган (щипка сух)
клонка розмарин
2-3 скилидки чесън
студенопресован зехтин


Тофуто се нарязва на филийки (или парчета по желание), които се подреждат плътно в кутийка с подходяща големина – целта е кутийката да се запълни максимално, за да няма нужда от прекалено много зехтин. Подправките се нарязват или накъсват на листенца, чесънът се смачква (може и да се нареже на филийки) и се слагат при тофуто, като се набутват внимателно и между отделните парчета.

Всичко се залива със зехтин – да се покрият добре тофуто и подправките. Кутийката се затваря и се прибира в хладилника за поне 2-3 дена. Няма точно определено време за мариноването – колкото по-дълго стои, толкова по-ароматно става тофуто. И трайността му е достатъчно голяма, стига да е добре покрито със зехтин. Затова е важно когато се вади от кутийката, останалите парчета да се наместват отново, за да не се показват над зехтина. Когато тофуто свърши, в същия зехтин може да се сложи нова доза. Ако пък не ви се занимава повече, зехтинът в никакъв случай не се изхвърля – прецежда се и се ползва салати или готвене; той също се ароматизира и става прекрасен!
Мариновано по този начин, тофуто неимоверно подобрява своя вкус – ароматизира се чудесно от чесъна и зелените подправки и се „облагородява“ от зехтина. Чудесно е за влагане в други рецепти – разни коктейлни хапки или сармички от тиквички, но си е напълно достатъчно и за самостоятелна консумация върху филийка хляб или резени домат например…

Пене от ръж и киноа със зелении

По това време на годината дворът на селската ни къща е пълен с какви ли не свежи прелести с приказно зелен цвят – коприва, киселец, живовляк, глухарчета, на които кога да обърнеш внимание, ако не сега… Обичайната компания на тези зелении в повечето пролетни манджи е оризът. Но когато човек разполага с нов продукт (за първи път ползвам пене от ръж и киноа) и му е мерак да го пробва, му идват разни нестандартни идеи… А пенето не ме разочарова и се оказа много добро на вкус.


1 пакет пене от ръж и киноа (250 г)
1 голяма купа със зелении – коприва, киселец, живовляк, листа от глухарчета
1 морков
1 връзка пресен лук
листата на 1 връзка пресен чесън
10-ина стръка джоджен
5-6 стръка риган
7-8 клончета мащерка
1 стръкче розмарин
2 ч.л. сол (на вкус)
струйка зехтин


Пенето се сварява според инструкциите на пакета. Полива се със съвсем малко зехтин (или шарлан), за да не се слепват отделните тръбички.

Всички зелении, включително и подправките, се нарязват на ситно, морковът се настъргва на едро ренде и всичко едновременно се слага в тенджера със съвсем малко водичка (може да се добавят и 2-3 щипки сух джоджен, защото ароматът на пресния е все още слабичък). Посолява се леко и с периодично разбъркване зелениите се задушават няколко минути, докато се слегнат и омекнат приятно, но не и да станат на пюре (т.е. цели се възможно най-кратка термична обработка; затова водата трябва да е минимално количество – да не се налага по-дълго готвене за изпаряване на излишната течност). Накрая се добавя пенето и се разбърква внимателно, за да не стане пастата на каша.

Ястието е малко нетрадиционно, но си е порядъчно вкусно и изключително ароматно. Става много бързо и си заслужава да се приготви, даже и с друг вид паста. А ето как изглежда пакетът на въпросното пене:

Спагети с лук, кладница и кокосово мляко

Тези неугледни спагети са най-вкусните на света или поне които аз съм опитвала някога. Те са любимата ми и дежурна (заедно тази с доматен сос и гъби) рецепта за паста – независимо кой вид и форма ще се ползва, резултатът винаги е блестящ. Получава се божествено вкусен и ароматен сос, който направо действа пристрастяващо…
Обикновено ползвам традиционните спагети от твърда пшеница, но еднакво добре се получава и с пълнозърнести, и с царевични (т.е. безглутенови), които си купих неотдавна от Лидл заедно с вече изпробваните фузили – и всеки път си облизвам пръстите…
За задушаването на лука и на гъбите е добре да се ползва минимално количество зехтин, защото кокосовото мляко е доста мазно.


½ пакет спагети (250 г)

2 глави лук (може и червен)
1 ч.л. мусковадо

300 г кладница
2 скилидки чесън
струйка соев сос
3-4 клонки мащерка

струйка зехтин за готвене
1½ ч.л. сол (+ за варенето на спагетите)

1 кутия (400 мл) кокосово мляко (сметана)
1 стръкче розмарин
щипка сух риган

2-3 ч.л. хранителна мая за поръсване


Спагетите се сваряват алденте в подсолена вода (може да се капне и малко зехтин, за да не се слепват). Дори е по-добре да бъдат малко твърди, защото в края се добавят към соса и се оставят да се доварят в него 1-2 мин.
Лукът се нарязва на кръгове или полумесеци и се задушава в малко водичка и зехтин с мусковадото, докато омекне; посолява се на вкус (1 ч.л. сол).
Гъбите се накъсват по дължина на ивици и се запържват в голяма тенджера за 2-3 мин. в малко зехтин на слаб огън, като се разбъркват непрекъснато, за да не загорят. В един момент започват лекичко да си пускат сок и тогава се добавят чесънът, нарязан на филийки, соевият сос и мащерката. Оставят се да се задушават под капак още 7-8 мин. Подправят се със сол (½ ч.л.) и към тях се добавят лукът, кокосовото мляко, наситненият розмарин, риганът и отцедените спагети. Разбърква се внимателно и се оставя на слаб огън още за 1-2 минути, за да се смесят вкусовете и ароматите.
Спагетите се сипват се в чинии и се поръсват с малко хранителна мая, която идеално имитира вкуса и аромата на пармезан (всъщност и без нея е достатъчно вкусно), а чаша бяло вино си е направо задължителна…

Спагетите са уникално вкусни, а сосът е божествен! Ароматите на гъбите и кокосовото мляко са толкова всепоглъщащи, че дори и в безглутеновия вариант изобщо не се усеща царевичният вкус на спагетите, които на вид и консистенция след варенето идеално напомнят на традиционните от твърда пшеница. Как ли е постигнат този ефект само с царевично брашно и вода? (други съставки не са упоменати на етикета…) А така изглеждат царевичните спагети:

Пица "Лятна вегана" с домати, патладжани и лук

В летните варианти на пица често ползвам тиквички. Но не по-малко подходящи са и патладжаните. Те също се комбинират добре с домати, а карамелизираният червен лук е задължителен във всички пици, които правя – толкова ми харесва вкусът и ароматът, който придава на печивото.
За 2 големи пици (30 см) са нужни:


1/8 кубче прясна мая
½ ч.л. захар
200 мл топла вода
350-360 г брашно
1 ч.л. сол
2 с.л. зехтин за готвене

7-8 с.л. доматен сос
1-2 патладжана
2 глави червен лук
струйка зехтин за готвене
1 ч.л. сол
1-2 домата
сух риган
2-3 ч.л. хранителна мая за поръсване


Патладжаните се нарязват на кръгчета и се запичат за по няколко минути от двете страни на тиган или на скара. Посоляват се леко и се намазват с мъничко зехтин.
Лукът се нарязва на шайби, които се разделят на отделните пръстенчета, или на полумесеци. Задушава се на слаб огън в малко вода и зехтин с 1 ч.л. сол за 7-8 мин. – докато омекне, но не прекалено. Ако е останала течност, тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишното.
Доматите се срязват на две и се нарязват на филийки.

Маята се разбърква на кашица със захарта, малко топла водичка и 1 лъжица брашно и се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява, добавя се солта и се разбърква. Оформя се на кладенче, в което се сипват шупналата мая, водата и зехтинът и се омесва тесто, докато стане на гладка топка и спре да лепне по ръцете. Разделя се на две топки, които се овалват в брашно, покриват се с фолио и се оставят да си починат за 20 мин. Ако се оставят за по-дълго време, тестото се отпуска прекалено много (т.е. втасва) и после се работи трудно с него.

Всяка топка тесто се изтънява до кора с големината на тавата (30 см) с леко натискане с длани и завъртане върху набрашнен плот. Ако е нужно, ръцете се набрашняват допълнително. Целта е да се получи кора с равномерна дебелина. Много по-лесно това се постига с точилка, но тогава тестото се смачква и крайният резултат не е толкова добър – това е съвет на специалисти пицари; и наистина тестото, оформено само с длани, без точилка, става по-хубаво и пухкаво след изпичането.
Така оформените тестени кори се прехвърлят в тавите (с дупки за по-добро изпичане отдолу) и се намазват с предварително приготвен доматен сос (добре се получава и без сос, само доматите са достатъчни). Отгоре се подреждат доматите, лукът и патладжаните. Поръсва се със стрит риган и пиците се пекат 8-10 мин. на максимално загрята фурна (250 градуса) с вентилатор – докато тестото по края се зачерви приятно. При сервиране може да се поръсят с малко хранителна мая – заместител на пармезана.

Пицата е чудесна – вкусна и цветна. Тестото е тънко и пухкаво, идеално изпечено. Лукът придава уникален аромат, а патладжаните са много добро попадение.

Сицилианска капоната

Сицилианската капоната си е най-обикновена лятна манджа от патладжани, не кой знае колко по-различна от нашенската такава. И все пак отлики има – те се дължат на характерните средиземноморски продукти и подправки като маслини и каперси, които придават специфичния вкус на това изкусително ястие. Защото зад звучното и непознато или поне малко познато у нас име капоната се крие едно много апетитно и ароматно ястие. Не че нашенската лятна манджа с патладжани е лоша, но винаги е интересно човек да опита и други вкусове и комбинации на познати продукти.
Попаднах на рецептата случайно преди година-две и веднага ме заинтригува, а после се оказа, че нетът е пълен с вариации по темата. В което няма нищо учудващо – едва ли всички сицилианки готвят по абсолютно един и същи начин въпросното ястие, какво остава пък за интерпретациите на българска почва. Но аз твърдо следвах набелязаната първоначално рецепта и останах предоволна! Странно ми се видя присъствието на бадеми в списъка с продукти и бях на косъм да ги пропусна, но добре, че не го направих – те придават хрупкавия елемент в ястието и го правят по-интересно и апетитно. Вероятно в Сицилия не ползват бадеми, а кедрови ядки, но нали такава рецепта си бях харесала… спазих си я докрай (е, май само черния пипер пропуснах)… Даже се прежалих да пържа, самоуспокоявайки се, че това всъщност е сотиране (запържване за кратко в силно нагорещена мазнина) и не е толкова вредно като обичайното пържене; при това пропуснах второто пържене след добавянето на лука и чесъна.
И така, за 3-4 порции са нужни:


2 патладжана (550-600 г)
1½ ч.л. сол (на вкус)
2 ч.л. сух риган
50 г зехтин за готвене
1 глава лук
2-3 скилидки чесън
1 връзка магданоз
2 с.л. каперси
1/3 ч.ч. (50 г) зелени маслини без костилки
2 с.л. ябълков оцет
3 средни домата (550-600 г)
30 г бадеми


Патладжаните се нарязват на кръгове с дебелина 1 пръст и след това на половинки, а по-големите – на четвъртинки. Посоляват се и се оставят 20-30 мин. да си пуснат горчивата вода. Измиват се и се подсушават.
Лукът се нарязва на полумесеци, чесънът – на филийки (може и по-ситно), магданозът – на ситно, маслините – на половинки или третинки, каперсите и бадемите се накълцват с нож на дъската. Доматите се обелват и се нарязват на едри парчета.
В дълбок тиган или тенджера зехтинът се загрява до висока температура. Изсипват се патладжаните и риганът и се сотират около 5 минути, като се раздрусват и разбъркват, за да се запържат от всички страни. Мазнината трябва да е достатъчно, за да не се налага да се долива, и температурата ѝ да е наистина висока. В противен случай патладжаните ще я попият и ще станат тежки, а пърженето става още по-вредно.
Когато патладжаните станат златисти, се добавят лукът, чесънът и магданозените дръжки, веднага след тях – каперсите, маслините и оцетът, също и доматите. Разбърква се и ястието се оставя на слаб огън за 10 минути, като се бърка от време на време. Накрая се добавят бадемите и се готви още 5 минути.
Тенджерата се сваля от котлона и когато поизстине леко, се добавя наситненият магданоз и се разбърква.
Капонатата се сервира с филия хубав хляб или още по-добре – с традиционна италианска фокача ;).

Ястието е изключително апетитно, с богатство от вкусове и аромати, също и текстури: приятно кисело от оцета и каперсите, сладко от лука, солено от маслините, а бадемите със своята хрупкавост го правят уникално и всяка хапка е прекрасна!

Пица "Лятна вегана" с тиквички, гъби, домати и лук

Лятото със своето богатство от различни зеленчуци позволява какви ли не комбинации за гарниране на пица. Но какво по-характерно за сезона от тиквичките! Те си вървят добре с домати, а гъбите и маслините просто допълват разкоша върху блата. И накрая – закъде без карамелизирания червен лук? Той е дежурен във всички пици, които правя, но ми е толкова любим, че не си представям печивото без него!
За 2 големи пици (30 см) са нужни:


1/8 кубче прясна мая
½ ч.л. захар
200 мл топла вода
350-360 г брашно
1 ч.л. сол
2 с.л. зехтин за готвене

7-8 с.л. доматен сос
2 тънки тиквички
2 глави червен лук
1-2 домата
300-400 г гъби
1-2 скилидки чесън
1 малко стръкче розмарин
1½ ч.л. сол (на вкус)
струйка зехтин за готвене
10-15 маслини без костилка
сух риган


Тиквичките се нарязват на кръгчета, посоляват се леко и без да се изчаква да си пуснат водата, се запичат за по няколко минути от двете страни на тиган или на скара.
Лукът се нарязва на шайби, които се разделят на отделните пръстенчета, или на полумесеци. Задушава се на слаб огън в малко вода и зехтин с 1 ч.л. сол за 7-8 мин. – докато омекне, но не прекалено. Ако е останала течност, тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишното.
Гъбите се нарязват на филийки и се запържват в малко зехтин без капак за кратко. Като си пуснат сока, се добавят чесънът, щипка риган и нарязаният на ситно розмарин и се посоляват. Разбъркват се и се оставят без капак да се изпари течността.
Доматите се нарязват на филийки, маслините – на шайбички.

Маята се разбърква на кашица със захарта, малко топла водичка и 1 лъжица брашно и се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява, добавя се солта и се разбърква. Оформя се на кладенче, в което се сипват шупналата мая, водата и зехтинът и се омесва тесто, докато стане на гладка топка и спре да лепне по ръцете. Разделя се на две топки, които се овалват в брашно, покриват се с фолио и се оставят да си починат за 20 мин. Ако се оставят за по-дълго време, тестото се отпуска прекалено много (т.е. втасва) и после се работи трудно с него.

Всяка топка тесто се изтънява до кора с големината на тавата (30 см) с леко натискане с длани и завъртане върху набрашнен плот. Ако е нужно, ръцете се набрашняват допълнително. Целта е да се получи кора с равномерна дебелина. Много по-лесно това се постига с точилка, но тогава тестото се смачква и крайният резултат не е толкова добър – това е съвет на специалисти пицари; и наистина тестото, оформено само с длани, без точилка, става по-хубаво и пухкаво след изпичането.
Така оформените тестени кори се прехвърлят в тавите (с дупки за по-добро изпичане отдолу) и се намазват с предварително приготвен доматен сос. Отгоре се подреждат доматите, лукът, тиквичките, гъбите и маслините. Поръсва се със стрит риган и пиците се пекат 8-10 мин. на максимално загрята фурна (250 градуса) с вентилатор – докато тестото по края се зачерви приятно. При сервиране може да се поръсят с малко хранителна мая – заместител на пармезана.

Пицата е великолепна – много богата и ароматна. Тестото е тънко и пухкаво, идеално изпечено. Лукът и гъбите, сготвени и подправени предварително, са божествено вкусни. Същото важи и за тиквичките – добре е да са гриловани предварително; ако се ползват сурови, нямат време да се изпекат добре, защото пицата се пече за много кратко време.

Зеленчуци в пакет

Търсейки рецепти с аспержи, попаднах на тази идея на Бон апети. Освен тях тук има и доста други зеленчуци, които задушени в хартия, стават много вкусни. Особено пък ако са пресни, т.е. млади, пролетни. Чесънът и лукът може да се зелени (пресни), но много добре се получава и с млад червен лук на глави и скилидки млечен чесън – обожавам го в тази му фаза на зрялост. Грамажът на продуктите е ориентировъчен; ако се пропусне някой от зеленчуците, няма да е фатално, както може да се добави и нещо друго по желание. Но по една люта чушка в пакетче си е направо задължителна – тя допълва съвършенството!


300 г пресни картофи (5 средни картофа)
5 моркова (около 200 г)
1 тиквичка
1 глава млад червен лук (1 връзка пресен)
4 големи скилидки чесън (2 стръка пресен)
10-12 броя зелени аспержи (около 200 г)
100 г грах (замразен)
100 г чери домати (8 броя)
4 люти чушки
1 ч.л. риган
2 ч.л. сол (на вкус)
струйка зехтин за готвене
20 мл ябълков оцет
4-5 стръка магданоз


Картофите се нарязват на полукръгчета (ако са дребни – на цели кръгчета), морковите – на кръгчета по диагонал, тиквичката – на едри кубчета, лукът – на дебели полумесеци, чесънът – на филийки. На аспержите се отрязва долната част, обелват се и се нарязват на 3.

Всички зеленчуци се слагат в голяма купа, поръсват се с ригана, солта, зехтина и оцета и се разбъркват. Сместа се разпределя върху 4 парчета хартия за печене, които се загъват добре на пакети, като във всеки се добавя и по една люта чушка.

Пакетите се подреждат в голяма тава и се пекат в предварително загрята фурна на 180 градуса на долен и горен реотан около 40 мин.

Всеки пакет се срязва отгоре на кръст по диагонал, разтваря се и се поръсва с наситнен магданоз, преди да се сервира.

Зеленчуците стават превъзходни! Задушават се много добре в хартията, без да стават като сварени, и смесват вкусовете и ароматите си в прекрасна хармония. Лесно, вкусно, а защо не и изискано ястие! И много цветно! Идеално е за чаша студена биричка… Който не обича люто, може да пропусне чушките, макар че като са цели, те не олютяват останалото съдържание на пакета.

А това е най-добрата оценка за вкусовите качества на зеленчуковите пакетчета – даже и котаракът ни сладко-сладко си хапна от тях…

Замразени зелени подправки

Какво е гозба без подправки?! Какво би се получило в тенджерата без уханните треви или семена? Подправките са това, което вдъхва живот на всяко ястие, придава му аромат и очарование и го прави радост за небцето. Те са много благодатно поле за импровизации, защото само една или комбинация от тях може да прави една и съща гозба различна всеки път.
Всеки творец в кухнята си има предпочитани подправки, както и предпочитани начини на съхранението им. Но едва ли има някой, който да не уважава най-много пресните – естествено когато става въпрос за зелените такива. За съжаление повечето от тях са сезонни и се налага да се прибягва до някакви методи, ако искаме да ги ползваме целогодишно. Най-често употребяваната технология е сушенето. И няма нищо лошо в сушената чубрица, джоджен или риган например, даже напротив – какво е леща без ронена чубрица, боб без джоджен или пица без стрит риган! Но всички подправки при сушенето доста променят аромата си и някои от тях вече не са толкова приятни. Опитвали ли сте сушен магданоз? Той мирише на сено! Няма нищо общо с прекрасния аромат на свежите стръкове. А бурканчето, натъпкано с наситнен магданоз и сол в хладилника заради голямото количество сол не е добра опция за мен. Тогава ми хрумна… да го замразя! И о, небеса! Във фризера магданозът запази уникалния си аромат и естествения си зелен цвят. Единственото изискване е да се нареже предварително, за да може изваден от фризера, да е готов за употреба (рязането в замразен вид не е удобно и приятно). Копърът също губи много от чудесното си ухание в сушен вид, така че и той започна да намира място във фризера при магданоза. Постепенно към тях почнаха да се присъединяват босилекът, девесилът и кориандърът… Не съм пробвала да суша кориандър, но босилека и девесила определено ги предпочитам с пресния им аромат, а във фризера той се запазва непроменен.
Някои подправки като споменатите вече чубрица, джоджен, риган или мащерка са много приятни и сушени, но започнах да се изкушавам да замразявам и от тях – искам да разполагам и с двете възможности и да избирам коя от тях да ползвам в зависимост от ястието или от настроението си… Определено бобът става различен с пресен (евентуално замразен) и със сушен джоджен и девесил…

И така, какво е необходимо да се направи, за да разполагаме с идеален заместител на пресните зелени подправки и през зимата, особено когато човек сам си отглежда повечето от тях?
Съответната подправка се нарязва на ситно и се слага в найлоново пликче или подходяща кутийка, а защо не и бурканче – всеки сам ще си прецени. Единствено мащерката оставям на клонки – после така я ползвам при готвенето. Няма нужда от сол или каквото и да било друго.

Найлончето се притиска, за да излезе максимално въздухът, и се завързва. Така то заема най-малко място във фризера (с кутийка или бурканче този ефект няма да може да се постигне). На полученото пакетче се слага етикетче с името на съдържанието, защото когато замръзнат, повечето подправки почват да изглеждат еднакво и ще падне голямо ровене, мирисане и опитване, докато се намери точно определена. И пакетчето е готово да се отправи към фризера!

Когато ни потрябва някоя подправка, пликчето се развързва и по най-бързия начин се взема от съдържанието му – може да се гребне с лъжица, да се вземе просто с пръсти или да се ръсне малко направо в тенджерата – и веднага се връща във фризера. Трябва да се действа наистина светкавично, защото останалото количество в найлончето се размразява много бързо.

И така, дори в снежните зимни дни гозбите ни могат да ухаят на лятна градинка и пресни подправки. Моите определено ухаят… В публикуваните рецепти, ако не е изрично отбелязано, че използваната подправка е прясна или сушена, често става въпрос за замразения вариант…