Рулца с лаваш, хумус и мексиканска плънка

В тези рулца си дават среща три национални кухни – мексиканската, арменската и арабската. Плънката от боб, ориз и царевица, подправена с пресен кориандър, е вдъхновена от кухнята на далечно Мексико. Завита е в характерния тънък арменски хляб лаваш, който пък преди това е намазан с един от деликатесите на Близкия изток – хумуса… Естествено всичко може да се приготви само в мексикански стил – ако се ползват тортии и гуакамоле вместо лаваш и хумус, и тогава би се получило тако или бурито. Но и тази комбинация на вкусове и аромати от цял свят си заслужава. Още повече, че аз обогатих плънката и с малко българска кладница и малко останал от хумуса нахут… От целия този интернационален сбор на вкуснотии само лавашът е купен.


1 ч.ч. червен боб от консерва
1 ч.ч. сварен пълнозърнест (кафяв) ориз
1 ч.ч. царевица
½ ч.ч. сварен нахут
5-6 гъбки кладница (около 100 г), предварително печени
1 зелена чушка
1 глава червен лук
няколко стръка пресен (замразен) кориандър
люта чушка
хумус
лаваш


Лукът се нарязва на полумесеци и се запича в суха тенджера на средно силен котлон. Чушката и гъбите се нарязват на лентички, лютата чушка – на ситно, и заедно с останалите продукти се добавят към лука. Държи се на котлона колкото да се загреят продуктите, няма нужда от дълго готвене.

Една кора лаваш се срязва на 4 и всяко парче се намазва с хумус. Отгоре се слага от плънката и се завива на стегнато рулце.

Използвах лаваш вместо тортии, защото наскоро го открих и ми е интересно и забавно да експериментирам с него. А идеята ми за хумус в рецептата беше да е в ролята на сос, въпреки че на гъстота няма нищо общо. Но точно това пък се оказа бонус в оформянето на рулцата – завиват се много лесно и не се развиват благодарение на хумуса, който се яви като лепило. Получи се и още един много добър ефект от него – добави леко кисела нотка, като дообогати останалите вкусове и аромати и направи рулцата изключително апетитни. Но не беше приготвен по класическата рецепта – този път в състава му имаше сушени домати и малко червен боб…

Рулцата са много апетитни, с богатство от вкусове и аромати. Ако не обичате люто, може да не слагате лютите чушки в плънката, а да поръсвате с тях само част от рулцата, преди да ги завиете – за ревностните любители на мексиканската кухня.

В рулцата много добре се вписват и резенчета домат (обаче не сготвен като част от плънката, а добавен върху нея при завиването), но може да се сервира и отделно като салата, в случая с тученица.

Пица "Зимна вегана" с пащърнак, лук, чушки и царевица

Какво правите, ако сте си намислили да завъртите една пица с гъби, лук, чушки и царевица, приготвили сте повечето продукти, но ви липсват гъбите и се окаже, че и в кварталния магазин няма? Отказвате се и отлагате всичко за друг ден? Неее!!! Просто импровизирате и заменяте липсващите гъби с ... каквото има в хладилника… А в моя се намериха … няколко корена пащърнак! Просто исках пицата да е богата и с много гарнитура, не ми се щеше да бъде предимно тесто. И така се роди нова пица под слънцето! ;) Сигурна съм, че доста хора ще погледнат на нея скептично и не биха си направили труда да пробват „този буламач“, но за мен се получи нещо невероятно вкусно и ароматно. Пащърнакът се задушава предварително (целта е да омекне леко) и се овкусява с розмарин и чесън, така че става превъзходен. И се връзва прекрасно с останалите зеленчуци. Тогава защо да няма пица с пащърнак?
За 2 големи пици (30 см) са нужни:


1/8 кубче прясна мая
½ ч.л. захар
200 мл топла вода
350-360 г брашно
1 ч.л. сол
2 с.л. зехтин за готвене

7-8 с.л. доматен сос
2 глави червен лук
2 замразени чушки – зелена и червена
5-6 с.л. царевица
1 корен пащърнак
2-3 скилидки чесън
1 малко стръкче розмарин
½ ч.л. сол (на вкус)
струйка зехтин за готвене
сух риган


Чушките се размразяват и се подсушават (моите са предварително нарязани на лентички).
Лукът се нарязва на шайби, които се разделят на отделните пръстенчета (може да се нареже и просто на полумесеци). Задушава се на слаб огън в малко вода и зехтин с 1 ч.л. сол за 7-8 мин. – докато омекне, но не прекалено. Ако е останала течност, тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишното.
Пащърнакът се нарязват на къси пръчици (или всякаква друга форма) и се задушава с чесъна, розмарина и солта в малко зехтин и водичка за 7-8 мин. – целта е да омекне леко, без да стане не пюре. Ако е нужно, накрая се оставя да се изпари излишната течност.

Маята се разбърква на кашица със захарта, малко топла водичка и 1 лъжица брашно и се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява, добавя се солта и се разбърква. Оформя се на кладенче, в което се сипват шупналата мая, водата и зехтинът и се омесва тесто, докато стане на гладка топка и спре да лепне по ръцете. Разделя се на две топки, които се овалват в брашно, покриват се с фолио и се оставят да си починат за 20 мин. Ако се оставят за по-дълго време, тестото се отпуска прекалено много (т.е. втасва) и после се работи трудно с него.

Всяка топка тесто се изтънява до кора с големината на тавата (30 см) с леко натискане с длани и завъртане върху набрашнен плот. Ако е нужно, ръцете се набрашняват допълнително. Целта е да се получи кора с равномерна дебелина. Много по-лесно това се постига с точилка, но тогава тестото се смачква и крайният резултат не е толкова добър – това е съвет на специалисти пицари; и наистина тестото, оформено само с длани, без точилка, става по-хубаво и пухкаво след изпичането.
Така оформените тестени кори се прехвърлят в тавите (с дупки за по-добро изпичане отдолу) и се намазват с предварително приготвен доматен сос. Отгоре се подреждат лукът, пащърнакът и чушката и се разпределя царевицата. Поръсва се със стрит риган и пиците се пекат 8-10 мин. на максимално загрята фурна (250 градуса) с вентилатор – докато тестото по края се зачерви приятно. След изваждане от фурната пицата може да се украси с пресни листа босилек (ако ви се намират) и/или да се поръси с малко хранителна мая – заместител на класическия за случая пармезан.

Колкото и да странно звучи пица с пащърнак, тя е чудесна – богата, пъстра и много ароматна. Тестото е тънко и пухкаво, божествено хрупкаво по края и отдолу. Лукът и пащърнакът, сготвени и подправени предварително, са божествено вкусни. А чушката почти не се усеща, че е била замразена…

Наситнени броколи с моркови, грах, царевица и картофи

Настоящата рецепта беше провокирана от една статия, в която според китайски учени броколите трябва да се накълцат на ситно и да престоят така час и половина преди готвене, за да се образува в тях сулфорафан – това е ценното вещество, което действа противораково. Аз обаче реших да обогатя и оцветя нещата и с някои други зеленчуци… Крайният резултат е простичко и непретенциозно ястие, но много вкусно и ароматно. И ако са прави китайските учени – супер полезно! 😉 Количеството и съотношението на отделните продукти е на око и на вкус, долните мерки са ориентировъчни:


250-300 г броколи
3 сварени картофа (250 г)
2 моркова
½ ч.ч. замразен грах
¾ ч.ч. царевица
бучка кокосово масло (25 г)
3 скилидки чесън
2-3 щипки сух джоджен
2 ч.л. самардала (на вкус)


Броколите се накълцват в чопъра на ниска степен – отделно кочана (обелен) и малките кочанчета на розичките и после самите розички; розичките буквално на 2 пъти за по 2 секунди, кочаните – малко повече. Целта е да се получат парченца с големина около 5-6 мм, т.е. да не станат на трохи и да се загубят при готвенето. Така накълцаните броколи се оставят да престоят час и половина.
Картофите се нарязват на не много дребни кубчета и се поръсват със самардала на вкус, за да могат да си поемат сол и да се овкусят предварително. Морковите се оформят с белачка на тънки лентички, чесънът се нарязва на шайбички.
Кокосовото масло (или друга предпочитана мазнина) се загрява в тенджера и едновременно се слагат броколите, картофите, морковите и грахът. Добавят се чесънът и джодженът и се готви при непрекъснато бъркане максимум 4-5 минути. Накрая се слага царевицата. Тенджерата се сваля от котлона и зеленчуците се поръсват със самардала. Разбъркват се добре и се оставят няколко минути да се овкусят, преди да се сервират.

Зеленчуците са си прекрасни и самостоятелно, но много добре се комбинират със сварена отделно елда (защо не и ориз или киноа например)… В този случай (а и изобщо) картофите спокойно може да се пропуснат – пак е достатъчно вкусно и засищащо.

Пица "Зимна вегана" с гъби, лук, чушки и царевица

Пицата е всесезонно печиво, няма ограничения откъм годишни времена. Тогава кое ѝ е зимното на моята? Просто използвам (все)сезонни зеленчуци, а тези, които не са в сезона си през зимата, предпочитам да заменя с домашно замразени, какъвто е случаят с чушката…
За 2 големи пици (30 см) са нужни:


1/8 кубче прясна мая
½ ч.л. захар
200 мл топла вода
350-360 г брашно
1 ч.л. сол
2 с.л. зехтин за готвене

7-8 с.л. доматен сос
2 глави червен лук
1 замразена чушка
5-6 с.л. царевица
300-400 г гъби
1-2 скилидки чесън
1 малко стръкче розмарин
1½ ч.л. сол (на вкус)
струйка зехтин за готвене
сух риган


Чушката се размразява и се подсушава (моите са предварително нарязани на лентички).
Лукът се нарязва на шайби, които се разделят на отделните пръстенчета. Задушава се на слаб огън в малко вода и зехтин с 1 ч.л. сол за 7-8 мин. – докато омекне, но не прекалено. Ако е останала течност, тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишното.
Гъбите се нарязват на филийки и се запържват в малко зехтин без капак за кратко. Като си пуснат сока, се добавят чесънът, щипка риган и нарязаният на ситно розмарин и се посоляват. Разбъркват се и се оставят без капак да се изпари течността.

Маята се разбърква на кашица със захарта, малко топла водичка и 1 лъжица брашно и се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява, добавя се солта и се разбърква. Оформя се на кладенче, в което се сипват шупналата мая, водата и зехтинът и се омесва тесто, докато стане на гладка топка и спре да лепне по ръцете. Разделя се на две топки, които се овалват в брашно, покриват се с фолио и се оставят да си починат за 20 мин. Ако се оставят за по-дълго време, тестото се отпуска прекалено много (т.е. втасва) и после се работи трудно с него.

Всяка топка тесто се изтънява до кора с големината на тавата (30 см) с леко натискане с длани и завъртане върху набрашнен плот. Ако е нужно, ръцете се набрашняват допълнително. Целта е да се получи кора с равномерна дебелина. Много по-лесно това се постига с точилка, но тогава тестото се смачква и крайният резултат не е толкова добър – това е съвет на специалисти пицари; и наистина тестото, оформено само с длани, без точилка, става по-хубаво и пухкаво след изпичането.
Така оформените тестени кори се прехвърлят в тавите (с дупки за по-добро изпичане отдолу) и се намазват с предварително приготвен доматен сос.

Отгоре се подреждат лукът, гъбите и чушката и се разпределя царевицата. Поръсва се със стрит риган и пиците се пекат 8-10 мин. на максимално загрята фурна (250 градуса) с вентилатор – докато тестото по края се зачерви приятно. След изваждане от фурната пицата може да се украси с пресни листа босилек (ако ви се намират) и/или да се поръси с малко хранителна мая – заместител на класическия за случая пармезан.

Пицата е чудесна – богата, цветна и много ароматна. Тестото е тънко и пухкаво, идеално изпечено. Лукът и гъбите, сготвени и подправени предварително, са божествено вкусни. А чушката почти не може да се познае, че е била замразена…

Пълнозърнест ориз с моркови, грах и царевица

Ориз със зеленчуци е вероятно най-простото нещо на света и няма нужда от кой знае какви рецепти и напътствия. Но ако говорим за ястие от бял ориз, който се сварява директно. А аз от години ползвам кафяв ориз – толкова ми хареса, когато го опитах за първи път, че оттогава готвя само с него. Има прекрасен вкус и аромат (някои го определят като леко орехов) и всичко, приготвено с него, става великолепно. Но той си има своите тънкости – иска по-дълго варене и повече вода (съотношението с водата е 1:4), а най-добре е първо да се накисне. Така хем се сварява по-бързо, хем се изпълняват препоръките за по-здравословно хранене зърнените, ядките, семената и бобовите да се накисват във вода преди готвене. Е, тогава се променя съотношението с водата – става 1:2.


1 ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
2 моркова (нарязани – 1 ч.ч.)
1 ч.ч. замразен грах
1 ч.ч. царевица
1½ ч.л. сол
черен пипер на вкус
½ ч.л. кориандър
(струйка зехтин)

Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Изплаква се добре и се сварява в 2 ч.ч. вода и 1 ч.л. сол. Когато дръпне всичката вода (трябва да е добре сварен), се добавят черният пипер и кориандърът и се разбърква.
Морковите се нарязват на кубчета и в друга тенджера се задушават на слаб огън в малко водичка за 5-6 мин. Не трябва да омекват много, а да останат хрупкави. Тогава се изсипва замразеният грах (без да се размразява предварително), поръсва се с ½ ч.л. сол и всичко за задушава за още 2-3 минути. Ако се готви по-дълго, зеленчуците омекват, а грахът губи хубавия си цвят. Накрая се добавят царевицата и свареният ориз (царевицата няма нужда от термична обработка) и се разбърква добре. Котлонът се изключва и тенджерата се оставя за няколко минути на него, за да се смесят вкусовете и ароматите.

Ястието може да се сервира със соев сос, но и така си е прекрасно – много е вкусно, с чудесен аромат от кафявия ориз и леко хрупкави и свежи зеленчуци. Ако не ги харесвате така, задушете ги за по-дълго време, просто аз не ги обичам меки. Количеството на ориза може да е повече, но на мен така ми харесва – с повече зеленчуци, които да се усещат по-осезателно.

Който не иска да приеме, че оризът е хубав и без никаква мазнина, може след края на термичната обработка да добави и струйчица зехтин (или шарлан), но без тях ястието по-здравословно. И обещавам, че е не по-малко вкусно!

Шарена зелева салата

Една салата колкото стандартна и обикновена, толкова красива и вкусна. Един от даровете на есента – с наболялото вече зеле и последните хубави пресни чушки. Разноцветните съставки обаче я правят не само пъстра и красива, а и много полезна.


¼ средна зелка
1 морков
½ зелена чушка
½ червена чушка
3-4 с.л. царевица
2 стръка целина
сол
(струйчица шарлан)
ябълков оцет на вкус


Зелето се нарязва на тънки ивички (N2 на ренде Бьорнер например), слага се в купа и се намачква с ръце. Чушките се нарязват на лентички със същата дебелина, морковът се настъргва, листата целина се нарязват на ситно и всичко заедно с царевицата се слага при зелето. Добавя се сол, шарлан и оцет на вкус и се разбърква добре.

Шарланът със слънчогледовото си ухание придава невероятен аромат (за по-здравословен вариант може и да се пропусне), а ако оцетът е натурален домашен, то салатата е самото съвършенство!
Ако пък някой има идеи за зеленчуци с друг цвят, които да доразкрасят салатата, да се обажда! 😉

Царевица на скара

През лятото и в началото на есента царевицата присъства в нашенския пейзаж повсеместно – на плажа, на улицата, по пазари и панаири… Продавачи с казани или гигантски тенджери, пълни с топла варена царевица, ухаеща изкусително, могат да се видят къде ли не. Един кочан от тази вкуснотия може да мине и като междинна закуска, и като основно ястие. Всъщност нужно ли е човек да е гладен, за да хапне една царевичка? ;)
Естествено е много хубава и така, т.е. варена, но когато си я приготвям вкъщи, предпочитам да я изпека. Не че има някаква огромна разлика във вкуса, но ми допада повече печена. Опасенията на някои, че при печенето ще се изсуши и ще стане твърда, са неоснователни. Защото се пече не обелена, а с листата, в които е обвит кочанът! По този начин зрънцата се задушават и остават сочни, но все пак не са така воднисти като на варената. А имаме и бонус – приятният аромат на пушек! Естествено най-добрият вариант е царевицата да се опече на истински огън или по-точно на жар, но в домашни условия става и на електрическа скара.

Добре е преди печенето да се откъсне косата, която виси на върха, за да не се подпали (пък и може да се ползва за чай при някои здравословни проблеми), като се внимава да не се развият обвивните листа. Целта е те да останат като фолио, което да предпази вътрешността от изсушаване и изгаряне. Пече се до черно отвън, за да бъде добре изпечена царевицата отвътре, но трябва да се внимава много да не се подпалят листата и да стане сериозна беля. Изпечената царевица се оставя за няколко минути – да изстине малко и да се задуши, и тогава се обелва.

Оттам нататък овкусяването е по желание – може само със сол, а може да се поръсят всякакви други подправки… И – мммм… Изключително вкусно!

Зеленчукови хапки

Идеята за тези хапки с чудна шарена плънка се роди след неуспешен опит да обогатя сока от ябълки и моркови с един корен пащърнак – оказа се, че просто не подлежи на настъргване в сокоизстисквачката. А беше срязан на две и трябваше да бъде оползотворен някак. Съвсем отделно от това миналата седмица се обзаведох с дълго желаните формички за тесто – за оформяне на хапки, пелмени, мини калцоне и т.н. и ръцете ме сърбяха да ги пробвам. И така, получи се 2 в 1 – хем изпробвах новите си придобивки, хем пласирах изостаналия пащърнак. Естествено добавих и още зеленчуци в плънката – исках тя да е богата и разноцветна, за да бъдат хапките и красиви, и вкусни. И такива се получиха! Естествено плънката търпи всякакви вариации – и като състав, и като количество на зеленчуците, долните продукти са съвсем ориентировъчни. А за тестото заложих на добре познатото от пицата, но двойна доза. Излязоха 13 хапки (е, малко по-големички са де) със средната формичка и 5 с най-малката (за остатъчните парчета тесто).


1 корен пащърнак
1 червена чушка
1 морков
1 глава лук
1 ч.ч. замразен грах
1 ч.ч. (замразена) царевица
2 ч.л. сол
няколко листа босилек
риган
струйка олио (по избор)

½ ч.л. суха мая
200 мл топла вода
1 ч.л. захар
1 ч.л. сол
2 с.л. олио по избор (от гроздови семки, шарлан или зехтин)

350-360 г брашно


Пащърнакът, чушката, морковът и лукът се нарязват на дребни кубчета и се задушават в малко олио и водичка за няколко минути. Добавят се грахът, царевицата, солта, риганът и наситненият босилек. Готвенето продължава още съвсем малко – докато се овкусят зеленчуците и се изпари водата. Обичам зеленчуците да хрупкат лекичко, а не да са на меки и кашави. Плънката се оставя да се охлажда.

Брашното се пресява, добавя се солта и се оформя на кладенче. Маята се разтваря във водата и без да се чака да шупне, се излива в кладенчето. Добавят се захарта и олиото и се омесва меко тесто. Оформя се на топка и се оставя да си почине 15-20 мин.
Тестото се разточва на набрашнен плот на кора с дебелина 3-4 мм – плотът трябва да е обилно посипан с брашно и кората не трябва да се разточва прекалено тънко, за да не залепне тестото.
Със съответната формичка се изрязват кръгове. Всяко кръгче се поставя във формичката, в средата се слага от плънката (аз слагах повечко, по 2 с.л. за средния размер), ръбът се намазва с водичка и формичката се сгъва. Останалото тесто (изрезките) се премесва, разточва се отново и пак се изрязват кръгчета.

Получените хапки (или питки – на когото както му харесва) се подреждат в тава върху хартия за печене и се оставят да втасат 40-50 мин. След това се намазват с олио и се поръсват със стрит риган или нещо друго – за украса. Пекат се в предварително загрята фурна на максимална температура с вентилатор около 10 мин. (докато се зачервят приятно). Като се извадят от фурната, се завиват с кърпа за 10-ина минути, за да омекне горната коричка.

Хапките са чудесни и като основно ястие, и като закуска; хубави са както току-що опечени, така и претоплени на другия ден. По желание може да се гарнират с някакъв сос.

Постни солени кексчета

1 стрък праз
1 червена чушка (сурова, печена или замразена)
1 ч.ч. царевица
50-60 г обезкостени маслини (каламата)
30 г сушени домати (мариновани в зехтин)
няколко стръкчета розмарин
2 щипки сушен риган
2 щипки сушена чубрица
няколко стръка пресен кориандър (или замразен)

4 с.л. ленено семе
1½ ч.ч. вода
½ ч.ч. (100 г) олио по избор (зехтин, шарлан)

1 ч.ч. (125 г) пълнозърнесто брашно от спелта
1 ч.ч. (120 г) царевично брашно
1 пак. бакпулвер
2 ч.л. сол
черен сусам или слънчоглед (или други семена) за поръсване


Мерителната чаша е 240 мл.
Празът се нарязва на ситно, чушката – на къси лентички, маслините – на половинки (или третинки), сушените домати – на дребни парченца. Кориандърът (ако е пресен) и розмаринът също се нарязват на ситно.
Лененото семе се смила и се накисва в купа с ½ чаша вода, докато стане на желе.
В друга купа се смесват брашната (пресяват се), бакпулверът и солта.
Към лененото семе се добавят останалата чаша вода, олиото, зеленчуците и подправките и всичко се разбърква добре. Добавят се брашната и се разбърква само до смесване на продуктите. Сместа се разпределя в хартиени чашки, които са подредени във форма за мъфини.

Пекат се на 160 градуса на долен реотан с вентилатор 35 мин., като се проверява с клечка дали са изпечени.

Кексчетата са фантастични – отвътре са мекички и нежни, с мозайка от цветни парченца, с прекрасна коричка отгоре и много ароматни. Заслугата за последното е на любимото ми брашно от спелта, на праза и подправките. Маслините и царевицата допринасят за богатството от вкусове, но вкусът умами определено се дължи на сушените домати – те внасят както балансираща кисела нотка, така и прекрасен аромат.

Правила съм кексчетата няколко пъти и в различни модификации и вариации – със сурова, печена или замразена чушка, със или без маслини, със замразена или консервирана царевица, със или без сушени домати, с мащерка или кориандър (освен останалите подправки), даже и къри съм слагала… Става и с поръска (слънчоглед, черен сусам или други семена) или без. И всички варианти са достатъчно добри. В началото задушавах праза предварително, но по-лесно, а не по-малко вкусно е и със суров. През пролетта пък той спокойно може да се замени с пресен лук. Изобщо – възможности много! Но това, което вече не бих пропуснала, са сушените домати – те носят този прекрасен умами вкус и правят кексчетата пристрастяващи…

Салата айсберг с моркови, царевица и зелен лук

Тази рецепта не е нищо особено – нито е сложно да се измисли, нито да се приготви. Но си заслужава вниманието, тъй като салатата айсберг е много интересна и приятна на вкус, а крайният резултат е толкова пъстър и красив! Въпросната салата е нещо средно между зеле и маруля, но с голям бонус – липсват недостатъците на двете: тя е по-нежна и крехка от зелето и не нагарча като марулята, даже напротив – има леко сладникав вкус.
Рецептата не само е елементарна, но и няма строги изисквания от кое колко да се сложи – всичко е въпрос на вкус и на това колко големи са главата айсберг, морковите или зеленият лук. Даже може някой от зеленчуците да се пропусне или да се добави нещо друго… Но долният вариант е вероятно най-лесният за изпълнение, тъй като продуктите са "подръчни материали" във всяка кухня. Количеството им би стигнало за 3-4 порции:


½ салата айсберг
1-2 моркова
4-5 с.л. царевица
4-5 стръка зелен лук
маслини за украса
сол на вкус
зехтин (ароматен)
оцет – светъл балсамов или ябълков


Салатата айсберг се нарязва на едро или се накъсва и се слага в купа. Морковите се настъргват на едро ренде и се прибавят заедно с царевицата и ситно нарязания лук. Овкусява се със сол, оцет и зехтин, разбърква се и се украсява отгоре с маслини.

Много добре в салатата се вписват и 3-4 репички и 2-3 стръка пресен чесън – обогатяват я и на цвят, и на вкус.

Макар и толкова простичка, салатата е прекрасна – изключително свежа, цветна и красива. И е чудесно разнообразие от обичайните за зимата туршии и салати от кисело зеле или кореноплодни...