Брускети с коприва

Копривата е изключително богата на минерали и витамини и всички я чакаме с нетърпение напролет, за да презаредим жизнените си сили след изтощителната зима. Има разнообразни рецепти с нейно участие, но според мен погрешно всички те са на готвени ястия – супи, каши, запеканки… А на всички е известно какво се случва с витамин С (който в копривата е в огромни количества) при термична обработка. Затова съм убедена, че за да се възползваме напълно от полезните й вещества, тя трябва да се консумира сурова. Но много хора се притесняват от това и винаги ме питат „Ама как така сурова?! Не пари ли?“ Не, не пари! След като се измие (най-лесно става в голяма купа с щипката за пържоли 😉), се загъва в домакинска кърпа да се подсуши, като същевременно се намачква. Така хем се подсушава, хем парливите власинки се „обезвреждат“. Тогава спокойно се нарязва и се ползва за салата заедно с други зелении или плодове и зеленчуци. А ако се предвижда пасиране или накълцване в чопър, както е в настоящата рецепта, дори няма нужда от мачкане с кърпата. Тези, които не са опитвали сурова коприва, ще останат очаровани от приятния ѝ вкус и аромат!
Количеството на продуктите не е стриктно определено – действайте на око и на вкус! Имах идея да добавя и пера от пресен лук и зелени подправки (копър, босилек), но се отказах, за да доминира свежият аромат на копривата.


100-ина г коприва
100 г орехи
перата на 1 връзка пресен чесън
½ ч.л. сол
5-6 сушени домата, мариновани в зехтин
сокът на ½ лимон (на вкус)
пълнозърнеста багета (хляб по избор)


Всички продукти (без хляба де 😉) се пасират в чопър до хомогенна смес. Представях си я по-едро накълцана, но и така не е зле…
Багетата се нарязва на филийки, които се препичат на тостера и се оставят да изстинат – става далеч по-лесно и бързо от обичайното запичане във фурна. Важното е филийките да са хрупкави. Отгоре се разпределя от копривената смес и брускетките се подреждат в чиния или плато за сервиране.

Брускетите са много вкусни, свежи и красиви. Лимоновият сок освен че освежава и придава приятна киселинност на копривата, я предпазва от потъмняване. А най-важното е, че двете съставки си действат синергично – известно е, че за по-добро усвояване на желязото (от копривата) е нужен витамин С, осигурен от лимона (въпреки че и самата коприва е изключително богата на този витамин).
Глухарчетата са с двояка функция – и за украса, и за хапване. А който не го е срам, може да изяде и тези от вазата… 😉

Чесново песто

Когато пресният чесън започне да наедрява (да одъртява 😉), зелената му част става твърда и жилава и вече не е приятна за хапване. Но понеже не обичам да изхвърлям употребими неща, измислих как да оползотворя дебелите стръкове. Щом се прави песто от всякакви зелении (босилек, магданоз, коприва, че даже и от морковени листа), защо да не се получи и от зелената част на чесъна? Естествено има и други начини за използването ѝ – да се нареже на ситно и да се сложи в някаква манджа, но по-добрият вариант е да се възползваме от полезните ѝ свойства в суров вид.

1 връзка пресен чесън (само зелената част)

1 малък стрък розмарин

няколко клонки мащерка

няколко стръка копър

ябълков оцет на вкус

сол на вкус

малко вода

Всички продукти се пасират едновременно с пасатор или блендер до гладка смес. За да се улесни пасирането, може да се сложи и малко водичка. Количеството на оцета е на вкус; много подходящ за целта е и балсамовият, но откакто сама си приготвих домашен ябълков оцет, вече не признавам друг… Естествено ще стане много добре и с лимонов сок. Може да се варира и със зелените подправки – всичко е въпрос на вкус и настроение!

Пестото е много добро. Идеална добавка е към пресни картофки, тиквички на грил и задушена кладница, ще върви и с други зеленчуци. Родителите ми правят с подобна паста пукани люти чушки и стават чудесни.

Пастет от авокадо

Пюре, пастет или мус – няма кой знае какво значение. Важното е, че се прави много бързо и лесно, а е изключително вкусно и полезно (ама че клише! по всички реклами го използват безразборно!). Да не говорим и за прекрасния зелен цвят! Но все пак внимавайте с лука и особено с кориандъра – да не прекалите с количеството им и да се получи прекалено миризлива каша… Иначе рецептата не е нищо ново под слънцето, това си е просто гуакамоле без домат в него. Но и така е достатъчно вкусно и си заслужава да се приготви.


1 авокадо
1-2 стръка пресен лук
1-2 скилидки чесън (или 1-2 стръка пресен)
няколко стръка пресен кориандър
сок от 1 лайм (или ½ – на вкус)
½ ч.л. сол

Авокадото се срязва на четири и се обелва. В чопър се пасират лукът, чесънът и кориандърът с лаймовия сок и солта до желаната консистенция (да станат на каша) и чак тогава се добавя авокадото – то няма нужда от прекалено дълго пасиране. Пастетът е готов буквално за минута! Може да се намаже на филийка, да се гарнира с тортия чипс или просто да се сервира в купичка и да се хапва направо с голямата вилица… 😉

Сокът от лайм може в краен случай да се замени с лимонов и пак е много вкусно, но авокадо и лайм е перфектната комбинация!

А как си върви само – и вкусово, и цветово – това прелестнозелено съкровище с чери доматки… Мммм… Тогава и филийката, и тортията стават излишни…

Зелена салата с домати, авокадо и лайм

От миналата седмица имам нова любима салата! Получи се в резултат на случайна импровизация и съчетаване на продукти, използвани и преди, но явно този път в нова комбинация. Толкова е вкусна, свежа и ароматна, че след като я разбърках, не можех да спра да я опитвам, докато приготвя и останалите ястия. И на всяка хапка умирах от удоволствие и възхита!
Салатата наистина е превъзходна – освен на авокадото (трябва да е много добре узряло и омекнало!) това се дължи и на лайма – оказа се, че един лайм може да направи чудеса! Сокът му е изключително приятен на вкус – леко кисел и много ароматен, и досега за салати (най-вече гуакамоле) бях ползвала единствено него, кора съм слагала за аромат само в сладкиши. Но се оказа, че кората е изключително подходяща и за овкусяване на салата! Придава й много свеж и лек аромат и я прави някак загадъчна и интересна… Останалите продукти са си съвсем обичайните за зелена пролетна салата:


1 малка къдрава салата
1 домат
1 авокадо
1 лайм – кора и сок
1-2 стръка пресен лук
1-2 стръка пресен чесън
магданоз
сол на вкус

Всички зелении и доматът се нарязват и се слагат в купа. Кората на лайма се настъргва и се добавя в салатата, сокът се изстисква. Авокадото се намачква с вилица (няма нужда да е прекалено фино), разбърква се със сока от лайм и се добавя в купата. Всичко се разбърква добре, като се посолява на вкус.

Салатата е добре да се консумира веднага след объркването, защото като престои малко, започва да се променя и да се губят свежестта и очарованието й.

Постен лападен пай „Слънце“

Това е един много оригинален италиански пай – и извънредно красив, и изключително вкусен. Нетът е пълен с рецепти и снимки, но аз видях за първи път тази красота тук и естествено я преформих според своите разбирания. Италианската рецепта логично е с рикота и пармезан в плънката и със спанак, но става вкусно с всякаква зеления или дори комбинация от 3-4 вида. Първия път, когато го приготвих, разполагах с лапад и ползвах него; последваха импровизации с букет от няколко зелении – киселец, коприва, лозови и липови листа, и резултатът отново беше впечатляващ! Другите промени в плънката са ясни – слънчогледовият пастет замества сирената, а без аромати накъде?! – затова са пресният лук и чесън и зелените подправки. Аз слагам много подправки, но ако нямате или не обичате някоя от тях, спокойно може да я пропуснете или да я заместите с друга предпочитана… Освен това замених бялото брашно с пълнозърнесто (обикновено пшеничено, но много добре става и със спелта) – получава се изключително успешно постно тесто, приятно и лесно за работа, вкусно и ароматно. Много е подходящо и за други постни тестени нещица (разни тарти, кошнички и тем подобни)!


тесто:
400-420 г пълнозърнесто брашно (пшеничено или от спелта)
90 мл (80 г) зехтин
200 мл затоплено бяло вино
2 ч.л. сол

плънка:
300 г лапад (или комбинация от зелении – киселец, коприва, лозови, липови листа…)
1 връзка пресен лук (5-6 стръка)
1 връзка пресен чесън (5-6 стръка – зелената част)
1 ч.л. сол
зелени подправки – джоджен, магданоз, риган, розмарин, чубрица

200 г белено слънчогледово семе
сокът от 1 голям лимон
1 ч.л. сол (на вкус)

 
Брашното се пресява, добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се изсипват зехтинът и виното. Омесва се тесто, разделя се на две топки (едната е мааалко по-голяма – за отгоре), покрива с найлоново фолио и се оставя да си почине, докато се приготвя плънката.
Лападът (съответно зелениите), лукът и чесънът се нарязват и се задушават с малко вода и 1 ч.л. сол за съвсем кратко, само да спадне обемът им. Свалят се от котлона и се добавят зелените подправки, нарязани на ситно – може да са пресни, сушени или дори замразени. Сместа се разбърква добре и се оставя да изстива.
Слънчогледът се накисва от предната вечер във вода, измива се добре и се пасира заедно с лимоновия сок и солта. Полученият пастет се добавя към зелениите и се разбърква добре.

Едната топка тесто се разточва върху хартия за печене на кръг с диаметър около 30 см. Заедно с хартията се приплъзва в тавата.

Отгоре се разпределя плънката, като се оставя 1 см до края на тестото.

Втората (по-голямата) топка тесто се разточва на кора със същата дебелина и с помощта на точилката (премята се внимателно върху нея) се прехвърля върху плънката. Краищата на двете кори се притискат с вилица, за да не изтече плънката, а в средата се поставя чаша, за да маркира центъра (т.е. слънцето). Останалото извън чашата тесто се нарязва радиално с остър нож (аз ползвах този за пица) на парчета с дебелина около 2 пръста,

след което всяко парче се завърта странично – получават се лъчите.

Така оформеният пай се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан около 35 мин., като накрая може да се запече за 1-2 мин. само на грил за приятна коричка (да се внимава да не изгори!!!).

Паят става прекрасен с всякаква зеления, но е изключително хубав, ако в плънката се сложи киселец – крайният резултат накиселява много приятно, но трябва да се внимава с количеството му, за да не стане прекалено кисело; най-добре е да е около една трета от общото количество зелении (да се внимава и с лимоновия сок в слънчогледовия пастет). Лозовите листа също се усещат много приятно, а колкото и да е странно за някого, липовите се оказаха чудесно попадение! Щом 1-годишната ми племенница също си хапна с апетит от пая, а 5-годишната ѝ кака си облиза пръстите и поръча на майка си и тя да ѝ направи, няма какво повече да говорим… А аз не очаквах, че даже ще го опитат заради зелената плънка (е, малката какво ти разбира, но голямата наистина много ме изненада – не само че го хареса, а че изобщо го яде)…

Паят е чудесен и върви перфектно с остатъка от бялото вино, а защо не и с чаша студена биричка… Така че – добър апетит и наздраве!
А така изглежда с брашно от спелта – пак толкова красив, но още по-вкусен!

Задушени пресни картофки с розмарин и чесън

Това е основната рецепта за пресни картофи вкъщи. Приготвя се най-лесно и най-бързо, а резултатът е изключително вкусен. Необходими са дребни пресни картофки – такова количество, че да се съберат на един ред в тенджерата, в която ще се готвят, като не са натъпкани плътно един до друг, за да могат да се разбъркват от време на време чрез разклащане на тенджерата. Ако картофите са едри и се нарежат на парчета, по време на готвенето се разпадат (особено ако се разбъркват с лъжица) или залепват за дъното. А дребните остават цели и са по-красиви при сервирането – независимо дали като основно ястие, или като гарнитура. Ароматите подлежат на импровизации – розмаринът може да се замени с копър (все пак това е класиката) или друга предпочитана подправка – защо не риган, мащерка, босилек или дори джоджен… Зехтинът също би могъл да бъде натурален, особено при положение, че при задушаването на картофките има достатъчно благоухания, но с ароматен вкусът става уникален!


дребни пресни картофи
сол на вкус
зелената част на 2-3 стръка пресен чесън
няколко стръкчета розмарин
ароматен зехтин


Картофите се измиват много добре и без да се белят, се слагат в тенджера заедно с нарязания на ситно чесън и розмарин. Налива се малко вода – да покрие дъното, посолява се и тенджерата (с капак естествено!) се слага на котлона на най-силната степен.

Когато водата заври, котлонът се намалява на най-слабото и картофите се оставят да се задушат, докато омекнат. От време на време тенджерата се разклаща, за да се разбъркат картофките. Ако по време на готвенето водата изври, се долива още. Ако пък е останала вода, когато картофите са вече готови, се оставя да се изпари. Тогава се свалят от котлона и се налива малко ароматен зехтин. Разклащат се или се разбъркват внимателно и се оставят за 2-3 мин., преди да се сервират, за да си поемат мазнина и аромат.
Картофките са приказно вкусни! Розмаринът, който е една от любимите ми подправки, чудесно се връзва с тях и това е поредното му удачно приложение.

Салата от авокадо и домати

Споделям убеждението, че най-добрата храна за човека е тази, отгледана в региона, в който той живее. Всеизвестно е, че плодовете, расли на другия край на света, са обрани зелени и са третирани с всевъзможни препарати, за да издържат дългото пътуване до нашите магазини. Вкусовите, а предполагам и полезните качества на узрелите насила плодове нямат нищо общо с откъснатите в идеална зрялост от дървото такива. И все пак как да се лиши човек от сладостта и аромата на банана например? За лимоните, портокалите и грейпфрутите се самоуспокоявам, че растат в близки до нашата географски ширини, но от време на време се изкушавам от някой екзотичен плод, каквото е авокадото. Да не говорим пък колко много се пише напоследък за неговите полезни качества за какво ли не… Явно тези статии повлияват от време на време и на моя избор, когато мина през зеленчуковия щанд в магазина…
Когато преди години за първи път си купих авокадо, изтръшках нета за рецепта за гуакамоле, защото единственото, което бях чувала с авокадо, беше гуакамолето. После открих още рецепти за разни мусове, пастети и салати (че даже и за сладки кремчета), но да не се отклоняваме от темата – един ден след четене на доста рецепти в нета съвсем спонтанно се роди настоящата салата. Тя много ми допадна и ми стана любима, но чак след време осъзнах, че съставките в нея са (почти) същите като в гуакамолето, т.е. съвсем не съм открила Америка… Но в крайна сметка продуктите са поднесени в друг вид, а има и някои мои иновации…
И така, ето за какво говоря:


2 средни домата (или 1 голям)
1 авокадо
2-3 стръка пресен лук
няколко пера пресен чесън (или 1-2 скилидки)
няколко стръка магданоз
няколко стръка пресен кориандър
сол
балсамов оцет (тъмен)


Доматите се нарязват и се слагат в купата. Авокадото се срязва на 4 по дължина, обелва се (става по-лесно, отколкото да се издълбава с лъжица, когато е омекнало) и се нарязва на тънки резенчета. Добавя се към доматите и се поръсва със ситно нарязаните лук, чесън, магданоз и кориандър (ако лукът вече има оформени главички, може резенчетата да се разделят на пръстенчета – за по-голям ефект). Поръсва се със сол и се полива с оцет на вкус. Салатата се разбърква, а ако се бърка малко по-дълго, авокадото леко се размазва по доматите и се получава едно божествено сосче!

Излишно е на салатата да се прави кой знае каква подредба, все пак накрая всичко се обърква – нали думата „салата“ идва от италиански и означава точно това – бърканица!
Салатата е изключително вкусна, но не се притеснявайте, ако решите да я направите извън сезона на пресния лук и чесън. Просто нарежете една малка главичка червен лук на тънки полумесеци и ще получите също отличен резултат. Не пропускайте да добавите и 1-2 смачкани или нарязани на ситно скилидки чесън. Салатата спокойно може да мине и без магданоза и кориандъра, но определено с тях е по-свежа и по-богата. А ако балсамовият оцет се замени с пресен сок от лайм, нещата се доближават още повече до Мексико…