Какаов крем от кестени и банани

За да отстраня единствения дрееебен недостатък на превъзходния крем от кестени и банани – няколко часа след приготвянето му малко потъмнява, – реших да добавя към останалите продукти и какао. И подобно на шоколадовия крем с лайм, който си е същински шоколадов мус, се получи отличен десерт! И така, няма нищо по-различно от предишния вариант, а крайният резултат отново е блестящ.


300 г кестени (сварени и обелени)
3 с.л. мед (на вкус)
1 с.л. ром
2 средни банана
2 с.л. какао


Всички продукти се пасират едновременно в чопър или блендер до гладка смес и кремът се разпределя в подходящи купички или чашки. Отгоре украсява с кокосови стърготини или нещо друго, което да контрастира на шоколадовия цвят.

Кремът е великолепен – хем шоколадов, хем много ароматен, хем нежен и пухкав… И е идеално решение за кестени, които се белят много трудно – дори и да не се обели вътрешната тъничка обвивка, тя се пасира идеално, а какаото маскира по-тъмния нюанс, който би придала на крема.

Крем от кестени и банани

Първият ми опит за крем от кестени преди няколко години беше с кокосово мляко, мед и ванилия. Резултатът не беше чак толкова лош, но не ме задоволи достатъчно – кремът можеше да е малко по-лек, по-сладък и по-ароматен, затова продължих с опитите. Тогава замених кокосовото мляко с банани и това се оказа блестящо попадение – бананите отстраниха всички недостатъци наведнъж! Вкусът и ароматът им се връзва чудесно с кестените и кремчето стана великолепно – много приятно, ароматно и сладичко (е, тук винаги може да се играе с количеството мед). Въпреки този отличен резултат обаче не исках да приключа с опитите с кокосово мляко и така се роди друг шедьовър (колко съм скромна само) – крем от кестени с кокосова сметана и лайм, а след него дойде и вариантът с какао, който си е същински шоколадов мус, ммм…
Но да се върнем на варианта с банани. За 4 купички са необходими:


300 г кестени (сварени и обелени)
3 с.л. мед (течен)
1 с.л. ром
2 средни банана


Всички продукти се пасират едновременно в чопър или блендер до гладка смес, която се разпределя в подходящи купички или чашки. Отгоре може да се поръси с нещо за украса – какао, кокосови стърготини или нещо друго.

Получава се фантастичен крем! И на вкус, и на аромат! Май е малко сладичък, но нали все пак е десерт! Всъщност всеки може да регулира (т.е. да намали) количеството на меда според предпочитанията си и според сладостта на бананите. Кремчето е прекрасно както току-що приготвено, така и на другия ден след престой в хладилника. Известно време след приготвянето му малко потъмнява, но това изобщо не се отразява на чудесния му вкус. А за да избегна този проблем с потъмняването, ми хрумна да добавя към продуктите и какао, но така се появи нов вид – какаов крем от кестени и банани…

Замразени сурови чушки

Пресни чушки по магазините има целогодишно, затова на доста хора идеята да се замразяват за зимата може да се стори налудничава. Още повече че замразените плодове и зеленчуци губят много от достойнствата на пресните. Но пък свежи чушки през януари например звучи някак неуместно (оставяме настрана въпроса с цената им)… И тогава изпадаме пред дилемата – пресни, но вносни (и третирани с незнайно какво) и отгледани извън сезона или замразени, но расли на въздух и на слънце по нашите земи, евентуално в собствена градина или поне на някой щедър приятел? Аз лично предпочитам втория вариант. Е, когато се извадят от фризера, нямат вида и вкуса на пресния зеленчук, но за бобеца и лещата например са идеални – в готовото ястие изобщо не се познава, че чушката не е била прясна. Много добре се вписват и в пица заедно с други зеленчуци…

Избират се хубави и здрави чушки – зелени, червени и каквито други цветове желаете. Почистват се от дръжките и семената и се нарязват – може на лентички, може на кубчета, а защо не и по двата начина. Всяка чушка се слага в малко пликче или се завива в найлоново фолио и така оформените пакетчета се прибират във фризера. И когато през зимата ни потрябва една чушка, вадим едно пакетче и готово!
В зависимост от ястието, за което ще се ползват, чушките се размразяват преди употреба (за пицата например – даже парченцата трябва и да се подсушат) или директно се пускат в тенджерата (за различните манджи). Но е добре да се слагат към края на готвенето, защото след замразяването са изгубили своята свежест и хрупкавост и нямат нужда от дълго варене.

Замразени печени чушки

Фризерът е нещото, с което се опитваме да излъжем майката природа (или по-скоро лъжем самите себе си), че различни продукти могат да са налични целогодишно. Не съм от тези, които тъпчат по чекмеджетата му какви ли не плодове и зеленчуци – смятам, че те са полезна и пълноценна храна само в суров вид и затова гледам да им се насладя, когато са в сезона си. Но все пак и аз като някоя предвидлива катеричка си правя известни запаси за зимата. И това, без което не мога, са печените чушки. Те са сред нещата, които много обичам. Хубави са и само така, без нищо друго, но намират място и в много рецепти за салати, пастети, хайвери или основни ястия. И е огромно удобство и удоволствие „когато сняг забръска“ човек да извади от фризера едно пакетче с печени чушки и да спретне някоя интересна салата, апетитен айвар или по-различен хумус… А как ще мине любимият зелник без тях? Те са цветовият акцент в тази уникална баница. Много са благодатни и за приготвяне на коктейлни хапки…
Чушките могат да се консервират и в буркани, но това е по-сложно и трудоемко. Освен това претърпяват още една термична обработка при стерилизацията. Затова аз предпочитам замразяването във фризера. А когато се размразят преди употреба, имат вид и вкус на току-що изпечени!

Съвсем очаквано, тук рецепта няма – всичко е толкова просто и добре познато на всички. Чушките се изпичат на когото както му е удобно (аз ползвам една стара скара – така се придава и опушеният елемент), обелват се и се оставят да се отцедят известно време. Тогава се разпределят в найлонови торбички по 5-6, 10-ина или повече на брой (кой както прецени). Пликчетата се загъват добре и готовите пакетчета се слагат във фризера. И това е! Готови сме за зимата!

Сицилианска капоната

Сицилианската капоната си е най-обикновена лятна манджа от патладжани, не кой знае колко по-различна от нашенската такава. И все пак отлики има – те се дължат на характерните средиземноморски продукти и подправки като маслини и каперси, които придават специфичния вкус на това изкусително ястие. Защото зад звучното и непознато или поне малко познато у нас име капоната се крие едно много апетитно и ароматно ястие. Не че нашенската лятна манджа с патладжани е лоша, но винаги е интересно човек да опита и други вкусове и комбинации на познати продукти.
Попаднах на рецептата случайно преди година-две и веднага ме заинтригува, а после се оказа, че нетът е пълен с вариации по темата. В което няма нищо учудващо – едва ли всички сицилианки готвят по абсолютно един и същи начин въпросното ястие, какво остава пък за интерпретациите на българска почва. Но аз твърдо следвах набелязаната първоначално рецепта и останах предоволна! Странно ми се видя присъствието на бадеми в списъка с продукти и бях на косъм да ги пропусна, но добре, че не го направих – те придават хрупкавия елемент в ястието и го правят по-интересно и апетитно. Вероятно в Сицилия не ползват бадеми, а кедрови ядки, но нали такава рецепта си бях харесала… спазих си я докрай (е, май само черния пипер пропуснах)… Даже се прежалих да пържа, самоуспокоявайки се, че това всъщност е сотиране (запържване за кратко в силно нагорещена мазнина) и не е толкова вредно като обичайното пържене; при това пропуснах второто пържене след добавянето на лука и чесъна.
И така, за 3-4 порции са нужни:


2 патладжана (550-600 г)
1½ ч.л. сол (на вкус)
2 ч.л. сух риган
50 г зехтин за готвене
1 глава лук
2-3 скилидки чесън
1 връзка магданоз
2 с.л. каперси
1/3 ч.ч. (50 г) зелени маслини без костилки
2 с.л. ябълков оцет
3 средни домата (550-600 г)
30 г бадеми


Патладжаните се нарязват на кръгове с дебелина 1 пръст и след това на половинки, а по-големите – на четвъртинки. Посоляват се и се оставят 20-30 мин. да си пуснат горчивата вода. Измиват се и се подсушават.
Лукът се нарязва на полумесеци, чесънът – на филийки (може и по-ситно), магданозът – на ситно, маслините – на половинки или третинки, каперсите и бадемите се накълцват с нож на дъската. Доматите се обелват и се нарязват на едри парчета.
В дълбок тиган или тенджера зехтинът се загрява до висока температура. Изсипват се патладжаните и риганът и се сотират около 5 минути, като се раздрусват и разбъркват, за да се запържат от всички страни. Мазнината трябва да е достатъчно, за да не се налага да се долива, и температурата ѝ да е наистина висока. В противен случай патладжаните ще я попият и ще станат тежки, а пърженето става още по-вредно.
Когато патладжаните станат златисти, се добавят лукът, чесънът и магданозените дръжки, веднага след тях – каперсите, маслините и оцетът, също и доматите. Разбърква се и ястието се оставя на слаб огън за 10 минути, като се бърка от време на време. Накрая се добавят бадемите и се готви още 5 минути.
Тенджерата се сваля от котлона и когато поизстине леко, се добавя наситненият магданоз и се разбърква.
Капонатата се сервира с филия хубав хляб или още по-добре – с традиционна италианска фокача ;).

Ястието е изключително апетитно, с богатство от вкусове и аромати, също и текстури: приятно кисело от оцета и каперсите, сладко от лука, солено от маслините, а бадемите със своята хрупкавост го правят уникално и всяка хапка е прекрасна!