Зимна северняшка лютика

Северняшките гозби са ми много интересни, но за съжаление доста слабо ги познавам. Затова винаги съм много щастлива, когато попадна на характерна за този регион рецепта. Такава е настоящата лютика от Северозападна България – затова веднага ме привлече. Продуктите са съвсем простички, а приготвянето – изключително лесно. Единственото, което ми липсва в рецептата, е нещо люто – нали все пак става въпрос за лютика. Така че от себе си добавих и малко лют пипер (освен това в продуктите долу намалих и шарлана – малко мазничко ми се видя ястието със 100 мл). Съотношението на картофите и чушките ми хареса, но може да варира според вкуса на всеки. И така, какво е нужно:


7-8 средни картофа (800 г)
6 сухи червени чушки
парче праз (12-14 см)
3 ч.л. сол (на вкус)
½ ч.л. сминдух
½ ч.л. лют пипер (на вкус)
50 мл шарлан


Картофите се сваряват и се обелват.
Чушките се заливат с вода колкото да ги покрие и се слагат да заврат. Оставят се 2-3 мин. във врящата вода, след което се отцеждат и докато са още горещи (става по-лесно) месестата част се остъргва от люспата с нож. Остърганото се слага в подходяща купа и се намачква с дървено чукало.
Празът се нарязва на ситно, слага се при чушките и отново всичко се счуква добре. Накрая се прибавят картофите и също се намачкват – няма нужда да е прекалено фино. Добавят се солта, сминдухът и лютият пипер.
Шарланът се загрява на котлона и се излива при намачканите зеленчуци. Разбърква се, докато се усвои, и това е всичко, лютиката е готова.
Сгорещеният шарлан леко омекотява праза и добавя допълнителен вкус на ястието, но си мисля, че е по-разумно да се остави суров – все пак е студенопресовано олио и не е желателно да минава термична обработка. Така мисля да процедирам следващия път…

Лютиката е чудесно ястие – простичко, но вкусно. С интересен аромат от сминдуха и приятно налютяващо. Много му подхожда чаша домашно червено винце…

Рогчета с праз и картофи

След изключително вкусните пирожки със зеле от миналата година бях твърдо решена да пробвам рецептата и с други плънки – разнообразие да има. И какво по-подходящо за зимата от праз и картофи… При тестото също експериментирах – използвах брашно от спелта, на което вече съм страстна почитателка, толкова са ми вкусни всички печива с него. Резултатът естествено отново е чудесен. Но най-много се радвам на идеята, която ми хрумна при разточването и завиването на топчетата тесто – разточих ги не просто на елипса, а на елипса с „ушички“ или казано по-разбираемо – с форма на камбанка. Благодарение на тази иновация се прегъва съвсем малка площ от разточената кора (само „ушичките“, т.е. колкото да се покрие плънката) и така се избягва наслояването на много тесто в двата края на рогчетата за разлика от варианта със зеле. И понеже празът и картофите вече са си типично нашенска плънка, пирожките станаха рогчета… ;)
Мерителната чаша е 240 мл.


тесто:
310-320 г бяло брашно от спелта (или 280-300 г бяло пшеничено брашно)
½ ч.ч. вода
½ ч.ч. (100 г) шарлан
1 ч.л. сол
1 с.л. оцет

плънка:
1 стрък праз
струйка шарлан (1 с.л.)
1 ч.л. сол (на вкус)
2 щипки чубрица
1-2 щипки сух джоджен
2 сварени картофа (200 г)


Празът се нарязва на ситно и се задушава в малко водичка с ½ ч.л. сол, чубрицата и джоджена, докато омекне. Тогава капакът се маха, за да се изпари излишната вода и да остане само суха плънка. Дърпа се от котлона и се добавя шарланът. Картофите се намачкват и се посоляват с ½ ч.л. сол (на вкус). Прибавят се към праза, разбърква се добре и плънката се разделя на 12 части.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото), в което се сипват водата, шарланът, солта и оцетът. Омесва се меко и еластично тесто, докато спре да лепне много (то е мазно и изглежда сякаш има нужда от още брашно, но не се подлъгвайте да добавяте излишно – изпеченото тесто ще стане твърдо и много ронливо). Разделя се на 12 топчета, които се покриват с найлоново фолио и се оставят да си починат 30-ина мин. Всяко топче се разточва на тънка кора с форма на камбанка (или елипса с две „ушички“ в единия край) – целта е при завиването после да се избегне натрупването на тесто в краищата.

В широкия край се слага плънка, загъва се от двете страни с „ушичките“ и се завива на руло.

Готовите рогчета се подреждат в тава, покрита с хартия за печене, и се поръсват с чубрица или джоджен.

Пекат се в предварително загрята фурна на 200 градуса на горен и долен реотан (без вентилатор) до златисто – около 30 мин. В последните 5 мин. може да се включи и вентилаторът за по-равномерен загар.

Рогчетата са като произведение на изкуството! Запазват идеално формата си след изпичането, плънката е божествено вкусна (и е идеална за случая – изобщо не изтича), а тестото е прекрасно – крехко и изкусително хрупкаво. Особено докато са топли… Просто прелест!

Реден ябълков сладкиш с грис и слънчоглед

Това е първият ябълков сладкиш с грис, който започнах да приготвям преди години. На тази база по-късно продължих да експериментирам и така се родиха един толкова ябълков, че прилича повече на грис халва, и неговият безглутенов вариант. Но и този си заслужава вниманието! А по-различното и интересно при него е, че е на редове. Мерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. пшеничен грис
1 ч.ч. брашно
1 ч.ч. кафява захар
1 ч.л. бакпулвер
1 ч.л. канела
1 кг ябълки
1 лимон – сок и кора
5 с.л. шарлан
5 с.л. белени слънчогледови семки
5 с.л. стафиди


Сухите продукти (грисът, брашното, захарта, бакпулверът, канелата и настърганата лимонова кора) се смесват в купа. Ябълките се настъргват на едро ренде и се добавят лимоновият сок, шарланът, слънчогледовите семки и стафидите и се разбърква.
Сладкишът се оформя на 3 реда, като се редуват суха и ябълкова смес. В средно голяма тавичка (около 20х30 см) се започва с 1/3 от сухата смес – това е точно 1 ч.ч. (тавичката първо може да се покрие с хартия за печене). Върху нея се разпределя 1/3 от ябълковата смес и се продължава така, като се редуват суха и ябълкова смес. Сладкишът трябва да завърши с ябълки. Пече се в предварително загрята фурна на 160 градуса на долен реотан с вентилатор около 50 мин. (ако отгоре започне да се изсушава много, вентилаторът може да се спре).

Сладкишът е много свеж и приятен, с прекрасен аромат. Слънчогледовите семки са малко необичайни в състава му (по традиция на почит са орехите), но са много добро попадение – осигуряват хрупкавия елемент и са чудесна комбинация с ябълките. Стафидите също не са за пренебрегване…

Постни кравайчета с брашно от спелта

След големия кравай от завчера ми остана половината консерва кокосово мляко, която трябваше да бъде оползотворена. Възможности за това има много, но краваят беше толкова хубав, сладичък и божествено ароматен, че реших да повторя същото тесто. Но определено не в същата форма… 😊 Винаги съм искала да направя нещо от сорта на колачета или гевречета, но много трудно се наканвам (само веднъж съм правила брецели)… Затова сега просто нямаше как да не ми хрумне идеята от вече изпитаното прекрасно тесто да направя малки кравайчета. Реших да направя и още един експеримент – да заменя бялото пшеничено брашно с такова от спелта. Всичко приготвено с него ми е изключително вкусно, така се получи и този път. Обаче като за първи път имах лек неуспех – въпреки че станаха чудни на вкус, кравайчетата малко се разляха… Но понеже не се отказвам, докато не постигна своето, борбата с тестото от спелтено брашно продължи и при следващите опити установих откъде идва проблемът – просто то не трябва да се оставя да втасва толкова дълго, колкото това от пшеничено. И така – следващия път и спелтените кравайчета бухнаха прекрасно и станаха симпатични дебеланковци като пшеничените си братовчеди!


¼ кубче (10 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
1 бурбонска ванилова захар (или ¼ ч.л. смляна ванилия)
370 г бяло брашно от спелта

Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи. Прибавя се и ваниловата захар.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче (не всичкото наведнъж), в което се изливат млякото със захарта и маята. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Тестото се меси малко и после се удря в плота 100 пъти – 2 пъти по 50 с малко месене между двете части. По този начин тестото се изглажда идеално и без дълго месене. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса за 20-25 мин. на топло (във фурната на 50 градуса).
Втасалото тесто се премесва леко и се разделя на 8 топчета. Оставят се 5-6 мин. да си починат и от всяко топче се оформя фитил, дълъг около 30 см. Фитилите се прехвърлят в покрита с хартия за печене тава и двата края се кръстосват, за да се оформи кръгче, като краищата се оставят малко да стърчат.

Кравайчетата се намазват със зехтин и се оставят да втасат за 20 мин. Пекат се на 160 градуса на долен реотан с вентилатор 17-18 мин. – до златиста коричка. Понеже ползвам фурната за втасването, я включвам докато те са вътре.

Кравайчетата са прекрасни! Много симпатични, приятно сладички и невероятно ароматни, пухкави и прилично дебелички. 😉 Чудесни са и за десерт, и за закуска – в компанията на прясно изцеден портокалов сок.

Дори и първите, които не бухнаха нагоре, а се разляха леко, са фантастични, особено с чаша кафе и домашен нектар от праскови… Важното е, че са големи сладури и без никакво съмнение са много по-вкусни и ароматни от другите с пшеничено брашно!

Постен кравай

“Разбрали някога българите, че водата помни, и почнали да ù приказват. А водата дава живот, без нея и без слънцето сме загубени. Отредили ù на водата голям празник – три дни, на 5-и, 6-и и 7-и януари. (…) …баш през нощта, срещу 6-и, по потайна доба се нарича водата. Тогаз чува водата най-много. На водата можеш да речеш най-скъпите си тайни и желания и тя може да ги обърне и да ти ги сбъдне.” (Из „Стопанката на Господ“, Розмари Де Мео). На 6-и януари са Мъжки водици, а на 7-и – Женски водици. Това е много стар народен празник с дълбока символика и смисъл. Върху него църквата е нагодила своя празник Богоявление – да заличи доколкото е възможно старата вяра… Но това е друга тема…
По традиция за празника се прави кравай. Месенето на хляб (съпроводен и с наричане) е част от всички народни празници, така че по тази логика обичаят за кравая идва от старите времена и от празника Водици (мога само силно да се надявам, че тук църквата няма пръст…).
Едва ли някогашните българи са разполагали с кокосово мляко и бурбонска ванилия 😉, но това е моят начин да заменя животинските продукти:

¼ кубче (10 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
1 бурбонска ванилова захар (или ¼ ч.л. смляна ванилия)
300-320 г брашно (може и малко повече – зависи от марката)

Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи. Прибавя се и ваниловата захар.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче (не всичкото наведнъж), в което се изливат млякото със захарта и маята. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Тестото се меси малко и после се удря в плота 100 пъти – 2 пъти по 50 с малко месене между двете части. По този начин тестото се изглажда идеално и без дълго месене. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса).

Втасалото тесто се премесва леко, като от него се отделя малко за украса (колкото орех), и се оформя на дълъг фитил. Прехвърля се в тава, покрита с хартия за печене, и се завива на кръг. Краваят се намазва със зехтин и се оставя да втаса 1 час. От заделеното тесто се оформят тънки фитилчета, от които се правят фигурки и се поставят върху втасалия кравай.

Краваят се пече в предварително загрята на 175 градуса фурна на долен и горен реотан 18-20 мин. – до златистокафява коричка. Оставя се да изстине, преди да се нареже.

Краваят е фантастичен! Мекичък и пухкав, приятно сладичък, с прекрасен аромат на ванилия и уникален лек дъх от кокосовото мляко, просто самото съвършенство! Чудесен е както още леко топъл, така и напълно изстинал на другия ден. И е толкова изкушаващ, че човек без никакви угризения изневерява на любимата си закуска от ябълки с тахан…