Елда с тиквички, моркови и чушки

Това е вариация на една много успешна и любима рецепта, в която просто замених киноата с елда. Всичко останало е същото – и продуктите, и начинът на приготвяне. Ястието е по-различно на вкус, но пак толкова апетитно и ароматно. Първия път, когато ми хрумна идеята за него, го приготвих с цяла чаша елда, но тя превзе и заглуши зеленчуците. При следващия опит я намалих наполовина и ястието ми хареса повече – стана по-балансирано. В крайна сметка всеки ще си прецени дали го предпочита по-елдено или по-зеленчуково. Естествено зависи и колко големи са тиквичката, морковът и чушката…
Мерителната чаша е 240 мл.

½ ч.ч. елда (натурална зелена)
1 ч.ч. вода
1 тиквичка
1 морков
1 чушка (цветът е според сезона и предпочитанията)
3-4 скилидки чесън
7-8 клончета прясна мащерка
4-5 стръка пресен джоджен
2 ч.л. сол (на вкус)
струйка зехтин за готвене


Елдата се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и се сварява във вряща вода с ½ ч.л. сол. Ако е не е достатъчно солено, може да се доовкуси с малко самардала.
Тиквичката и морковът се нарязват с белачка на дълги тънки ленти, чушката – на лентички, чесънът – на филийки, джодженът – на ситно (мащерката също може да се нареже, ако е младичка, а може и да се остави на клонки). Зехтинът се загрява в тенджера или голям тиган и се добавят всички зеленчуци и подправки наведнъж. Бъркат се непрекъснато, но внимателно, за да не се накъсат лентите, и се готвят така буквално за минута-две – докато се слегнат, но да не омекват много. Посоляват се с 1½ ч.л. сол (на вкус), разбъркват се и се добавя сварената елда. По желание може да се полее със струйка студенопресован зехтин (ароматен). Разбърква се отново и е готово за сервиране.

Ястието е прекрасно – леко, диетично, цветно и вкусно. И същевременно хранително и засищащо… Ако на някого не се харесва достатъчно специфичният аромат на елдата, може да добави щипка-две сух джоджен, докато се вари, или да сложи самардала вместо сол.

Пастет от слънчоглед с печени чушки

Слънчогледовият пастет намира все повече нови приложения в кухнята ми. Освен че може да се хапва и самостоятелно – като салатка или за намазване на филийка, – е идеален за пълнене или шприцоване на различни зеленчуци, за коктейлни хапки, а за баници, пайове и кошнички е направо трепач. Той е моят многофункционален заместител на сиренето и изварата в различни рецепти. Така че съвсем логично се появи и идеята да го комбинирам с печени чушки като заместник на катъка (още повече, че това, което се предлага в търговската мрежа под това име, е далеч от истината). И съвсем очаквано се получи много апетитно и красиво ястие – салатка, предястие, разядка или кой както иска да си го нарича...


200 г суров белен слънчоглед
сокът на 1 лимон
1 ч.л. сол
малко водичка (за пасирането)
3-4 скилидки чесън
4-5 стръка копър (може и замразен)
7-8 стръка магданоз
няколко листа босилек
2 с.л. зехтин

3-4 печени чушки
1 ч.л. сол


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и всички продукти без чушките (включително и пулпът, останал след изстискването на лимона) се блендират заедно до гладка смес. Чушките се нарязват на ситно или се накълцват с нож на дъската, посоляват се и се добавят към слънчогледовата смес. Разбърква се добре и пастетът е готов за сервиране.

Пастетът е чудесен – свеж и апетитен, с много приятен цвят и вкус. И за пореден път слънчогледът се доказа като прекрасна алтернатива на млечните продукти.

Конфитюр от смокини без захар

Тази година се оказа много благодатна за смокините – всички дървета по двора са отрупани с плод. Има и за закуска сутрин, и за сушене, и за рояците цвърчащи и чирикащи помощници и въпреки това остават още неизползвани. Така че трябваше да се търсят и други начини за тяхното оползотворяване. Класическо сладко не ми се правеше, въпреки че имам изпитана рецепта от майка – тя е майсторка на брилянтно сладко от смокини, с идеално запазени цели плодове и без нито една семчица в сиропа. Но смокините се белят (ако някоя се разкъса при беленето, не се ползва) и се слага голямо количество захар. А аз исках да избегна тези две неща. Освен това моите смокини са от едрите (известни като цариградски) и не са подходящи за целта. Така че измислих друго – много по-бързо, лесно и полезно. Е, направо си е мързеливо... Просто ги нарязах (необелени) в голямата тава и – марш във фурната... Само с малко водичка и нищо повече, без никаква захар – смокините са си толкова сладки, че трудно можеш да изядеш повече от две наведнъж... А количеството им е според наличностите (при мен бяха една касетка) и според големината на тавата...

Смокините се нарязват на едри парчета и се слагат в тава. Налива се малко водичка (за да не залепнат за дъното) и се пекат на 180-200 градуса на долен и горен реотан до изпаряване на излишната течност.

Когато са готови, по желание може да се намачкат, за да се получи по-еднородна смес, а може да се оставят и така – да си личат отделните парченца (аз избрах втория вариант). Насипват се в бурканчета, които след това се стерилизират за 10-15 мин. (засечени след завирането на водата).

Досега никога не съм стерилизирала сладката, които правя, но винаги пълня бурканчетата с горещо съдържание и ги затварям веднага. Но този път пекох смокините вечерта и не ми се разправяше по нощите да ги насипвам в буркани, така че просто оставих тавата да изстива във фурната. Мислех на другия ден да я загрея отново и тогава да пълня, но после реших, че ще е по-лесно, а и по-разумно да насипя конфитюра студен и след това да стерилизирам бурканчетата – за по-сигурно, за да не се развалят много бързо поради липсата на захар.

И така, получи се великолепен съвсем натурален конфитюр – от необелени смокини, без никаква захар, без никакви други добавки (като лимонтузу) или аромати. Идеален е на сладост, с прекрасно ухание, а ситните семенца така приятно хрускат в устата... Мммм... И колко лесно и мързеливо се приготвя – просто трепач! Няма белене на смокини, няма варене в тенджера на няколко пъти в продължение на 2-3 дни (както процедирам с ягодите, кайсиите и боровинките), няма висене права до котлона... И най-важното – няма захар! Това ме радва най-много в цялата история!

Пъпеш, праскови и смокини със сусамов тахан

Когато смокиновите дървета по двора са отрупани с плод, няма как тези сладки и ароматни съкровища да не се озоват в чинията за закуска. Смокините са изключително полезни, защото са богати на различни ценни вещества, така че в разгара на лятото е добре често да присъстват в менюто ни.

Под тях може да има и други плодове – в случая пъпеш и праскова. А заливката от тахан е ясна, тя е неизменна...

Ако пък смокините са като тези – едри като круши – и две-три от тях са предостатъчни… Толкова са сладки и сочни! И са още по-вкусни, когато си ги хапваш направо от дървото, а не сервирани в чиния и нарязани с нож...

Морковени пръчици със семена

Вкъщи сокове не се правят особено често, въпреки че разполагаме с добра техника – споделям убеждението, че плодовете и зеленчуците са по-полезни в своята цялост. И все пак от време на време пием сок от моркови. Но винаги ме е било яд да изхвърлям сухия остатък (пулпа), защото обикновено не ми достига време или вдъхновение да се занимавам с него. Но при последното изстискване на морковите твърдо реших – този път ще употребя и стърготините! Потърсих някакви рецепти из нета, но те не ме удовлетвориха и затова се наложи да поекспериментирам сама. И какво щастие – още от първия път се получиха фантастични пръчици! Понеже пулпът беше 400 г (получен с бавнооборотна сокоизстисквачка), реших да пробвам само с половината от него и съобразих останалите продукти с това количество. За мой късмет се получи тесто точно колкото за голямата тава. Много ме теглеше към любимото ми пълнозърнесто брашно от спелта, но по малко странни обстоятелства неодавна се сдобих с два пакета типово, така че трябва да ползвам и него... Но смятам, че пръчиците ще се получат добре и с други видове брашно, евентуално само може да се наложи да се коригира количеството му. И понеже първият опит свърши очаквано бързо (той беше с вода), още на следващия ден оползотворих и останалите 200 г пулп, като този път замених водата с вино. Ако се чудите кои са по-хубави – и по двата начина стават чудни (макар че има лека, но не особено съществена разлика във вкуса), така че всеки ще си избере каква течност да ползва. С вино стават малко по-хрупкави и сякаш по-бързо се изпичат (затова и на снимките са леко по-тъмни, първите с вода имаха по-свеж оранжев цвят), но прясно изпечени и тези с вода са хрупкави. А на другия ден и двата вида омекват, но пак са толкова хубави. Ако останат до тогава де...


200 г пулп от моркови
50 г зехтин
50 мл бяло вино (или вода)
2 ч.л. сол
20 г маково семе
20 г сусам
20 г ленено семе
20 г конопено семе
2 ч.л. стрит риган
2 ч.л. стрита балканска чубрица
200 г типово брашно
1 бакпулвер


Морковеният пулп се слага в купа и се добавят зехтинът и виното (водата). Разбърква се и се добавят семената и брашното (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето), смесено с бакпулвера. Омесва се меко тесто, което се разточва върху хартия за печене на тънка кора. Заедно с хартията се приплъзва в тавата и с кръгъл нож се нарязва на тънки лентички.

Пече се в предварително загрята на 200 градуса фурна на долен реотан с вентилатор около 15 мин. Тавата се изважда от фурната и прорезите се минават втори път с ножа, като пръчиците леко се раздалечават, след което се допичат още 3-4 мин. Оставят се да изстиват в тавата (който има търпение да чака...) – така стават хрупкави.

Пръчиците са прелестни – прясно изпечени (още топли или вече изстинали) са изкусително хрупкави отвън и мекички и въздушни отвътре. Не са твърди като солети или гризини, под апетитната коричка са нежни и пухкави. И са наистина чудесно оползотворяване на морковения пулп, защото са с голямо количество от него – 1:1 с брашното (в нета намерих една примамлива рецепта, но беше само с 50 г пулп на доста повече брашно), с което слагат край на всички угризения за в бъдеще, че изхвърлям нещо употребимо...