Шоко-пъпеш (какаово мляко от пъпешови семки)

Пъпешите са много обичани вкъщи и почти всеки ден през лятото присъстват на трапезата ни, обикновено на закуска. На семето им обаче се гледаше като на отпадък. Но откакто неотдавна научих, че и семките са полезни и може да се ползват за направата на мляко, от плода се изхвърлят само корите. Така не само се оползотворява и семето (всъщност не просто самите семки, а цялата вътрешност при почистването на пъпеша), а и се получава една възхитителна напитка, носеща върховна наслада на всички сетива. Количеството на продуктите може да варира и е въпрос на предпочитания и вкус (колко да е гъста, сладка и какаова напитката), зависи и от сладостта и големината на пъпешите (ако са по-дребни, събирам сърцевината от два броя). На мен ми харесва напитката да е по-плътна, гъстичка и наситено какаова и затова залагам на следното съотношение (излизат 3 чаши):


300 г семе от пъпеш (цялата сърцевина)
500 г вода
2 с.л. (15 г) какао 
2-3 с.л. кленов сироп (50-60 г, според сладостта на пъпеша)


Сърцевината на пъпеша се блендира с половината от водата. Сместа се прецежда и с останалата вода се промива съдържанието на цедката (аз ползвам за целта едра цедка, като прецеждам два пъти, защото първия път бъркам и мачкам едрите частички с лъжица и част от тях преминават през ситото). Добавят се какаото и кленовият сироп и се разбива пак за кратко. Готовата напитка се сипва в чаши и се пийва с безмерно удоволствие.

Напитката е превъзходна – гъстичка и плътна, много ароматна и естествено много какаова. Може да се приготви и с по-малко какао (в такъв случай и кленовият сироп ще се намали), но тогава не е толкова богата и не носи същата наслада… А за да е приятна за консумация веднага след приготвянето, е добре пъпешовата сърцевина и водата да са предварително охладени (при блендирането продуктите леко се затоплят) – на нас това ни е достатъчно, защото не сме любители на ледените напитки, дори и през лятото. Другият вариант е готовата смес да се сложи за известно време в хладилника преди сервиране.

Постен кекс с банани без захар

Откакто открих какво вълшебство представлява кексът с банани, е май най-често приготвяният сладкиш вкъщи (да не останете с впечатление обаче, че всеки ден пека десерти). Предимствата му са много – прави се изключително лесно и бързо, не изисква някакви специални продукти и накрая се отплаща с невероятен вкус и аромат. Затова реших да го направя още по-добър, като заменя захарта с фурми. Кексът отново стана фантастичен!
Мерителната чаша е 240 мл.

3 банана (350 г обелени)
150 г фурми (от пресните)
½ ч.ч. (120 г) вода
½ ч.ч. (100 г) олио по избор (шарлан, зехтин)
2 ч.ч. (250 г) пълнозърнесто брашно от спелта
1 бакпулвер
1 ч.л. канела
щипка сол
100 г нарязани на едро орехи


Фурмите, изчистени от костилките, се блендират с водата и сместа се прехвърля в купа. Бананите се намачкват с вилица в чиния и се прибавят към фурмите. Добавя се олиото и се разбърква с тел до усвояване на мазнината.
В друга купа се пресява брашното заедно с бакпулвера, канелата и солта, добавят се орехите и се разбърква.
Сухата смес се добавя към течната и се разбърква за кратко, до смесване на продуктите.
Получава се гъсто тесто, което се изсипва в кексова форма и се заравнява отгоре. Пече се на 160 градуса на долен реотан с вентилатор около 35 мин.
Готовият кекс се оставя във формата за малко да поизстине, след което се изважда върху решетка.

Преди сервиране се поръсва с кокосови стърготини или нещо друго предпочитано, може да се украси и със сезонни плодове.

Кексът е божествен! Невероятно ароматен, идеален на сладост, пухкав и нежен отвътре. Докато се вади от формата, създава усещане, че е недопечен, но като изстине, е чудесен – мекичък и приятно влажен (не клисав!, просто не е сух).

И като си отрежете парченце (или пък две? 😉), скрийте добре останалото, защото кексът е просто неустоим!

Киноа с тиквички и моркови (сурови)

Киноа с тиквички и моркови вече съм готвила – но тогава зеленчуците бяха нарязани на много тънки лентички или на пръчици и бяха минали макар и минимална термична обработка. Този път обаче реших да подходя различно – оставих ги сурови, затова ги настъргах на едрото ренде и ги прибавих към още горещите нежни зрънца. Това е напълно достатъчно, за да омекнат съвсем лекичко зеленчуците, без да бъдат готвени излишно. А от опит знам, че много подходяща подправка за киноата е кориандърът, така че отново заложих на него. И крайният резултат беше повече от задоволителен – вкусно и ароматно ястие, дори и без добавяне на никаква мазнина (не, не съм забравила олиото в списъка с продуктите 😉).
Мерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. киноа
1 бейби тиквичка (140-150 г)
1 малък морков
2 скилидки чесън
няколко стръка кориандър
1 ч.л. сол


Киноата се накисва от предната вечер в студена вода. Преди варенето се измива много добре.
1 ч.ч. вода се слага да заври. Добавят се киноата, наситненият чесън и солта и се вари около 20 мин. на слаб огън – докато поеме всичката вода.
Малко преди да е готова киноата, се добавя наситненият кориандър.
Тенджерата се сваля от котлона, тиквичката и морковът се настъргват на едрото ренде, прибавят се към киноата и всичко се разбърква добре.

Както и останалите рецепти с киноа, и това ястие е изключително вкусно, лесно и експресно. А когато тиквичката и морковът не се готвят предварително, всичко става още по-бързо. Но това не е единственият бонус в случая – не е тайна, че най-добре е зеленчуците да се хапват сурови. А ако не се ползва и екстрахирана мазнина, нещата се подобряват още повече!

Таратор от слънчоглед

Тараторът е любимо лятно ястие вероятно на целокупния български народ, но едва ли мнозина знаят, че първообразът му няма нищо общо с киселото мляко. В миналото се е приготвял само с вода (в някои случаи са добавяли и счукани орехи – така течността се замътва и побелява) и се е ползвал за разхлаждане на нивата. Така че вариантът със слънчоглед съвсем не е толкова еретичен, колкото би се сторил на свикналите с млечния вкус. А тараторът със слънчогледово мляко е прекрасен – свеж, лек и с разкошен аромат. И е блестяща алтернатива за отказалите се от млечни продукти, на които им липсва обичаната студена супа. Долните продукти са идеални за 4 порции:


100 г белени слънчогледови семки
700 мл вода
сок от 1 лимон
3 скилидки чесън
1 ч.л. сол
1 средна краставица (200 г)
струйка ябълков оцет
няколко стръка копър


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и се блендира заедно с половината от водата, лимоновия сок (включително и пулпът, останал след изстискването на лимона), чесъна и ½ ч.л. сол до гладка смес.
Краставицата се нарязва на дребни кубчета, овкусява се с малко оцет и ½ ч.л. сол и се добавя наситненият копър. Разбърква се и се налива слънчогледовото мляко. Разрежда се с останалата вода – по желание тараторът може да остави и по-гъст, но на мен ми харесва по-разреден. Освен това целта ми е и да не се получава консумация на голямо количество слънчоглед наведнъж.

Тараторът е чудесен – с прекрасен аромат на чесън и копър и леко накиселяващ, което го прави много трудно различим от варианта с кисело мляко. Ако човек не знае какво му е сервирано, няма и да разбере какво хапва… Много е лек и свеж и е идеална храна за летните жеги.

Постна питка с бира и шарена сол

Вече съм установила, че прекрасни питки и тестени изделия стават и без животинско мляко, масло и яйца. Но все още продължавам да експериментирам с количеството на брашното и течността. Разбрала съм, че ¼ пакетче прясна мая е напълно достатъчно за една средна питка, затова пробите се въртят около течните съставки. Опитите започнаха с 300 мл вода, минаха през 400 мл, водата стана бира, за да се стигне до 500 мл от кехлибарената напитка. И всеки път питката става чудесна – пухкава и чудесно бухнала. Какъв е смисълът тогава от препоръчителното за 1 кг брашно 1 пакетче (42 г) прясна мая? Да стане питката фалшиво обемна и с неприятен дъх? Е, това не е за мен – с голямо щастие и удовлетворение открих, че забележителен ефект се постига и с минималните 10 г – това е доста успокояващ съвестта факт, като се има предвид колко много се отрича (заслужено или не) маята в последните години. Но трябва да се отбележи все пак, че тестото е замесено с бира, не с вода. А как ме развесели 8-годишната ми племенница (е, тя си пада малко ласкателка и артистка де) – само при вида на настоящата питка, преди дори да я е опитала, заяви: „Лельо, ти си експерт по питките!“ Какво сложни думи само знае това дете! 😁


¼ кубче прясна мая
1 ч.л. захар
500 мл затоплена бира

100 г зехтин
2 ч.л. сол
около 900 г брашно (зависи от марката)

зехтин за намазване на корите
шарена сол


Маята се разбърква със захарта, мъничко вода и 1 лъжица брашно и се оставя във фурната на 50 градуса да шупне. Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето), добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се наливат зехтинът, бирата и шупналата мая. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. За да се изглади по-бързо и лесно, тестото се удря в плота 100 пъти – 2 пъти по 50 с малко месене между двете части. Оформя се на гладка топка и се оставя да втаса за 40-50 мин. във фурната.

Втасалото тесто се разделя на 5 топки. Всяка от тях се разточва на тънка кора (около 30 см в диаметър), намазва се тъничко със зехтин и се поръсва с шарена сол. Корите се нареждат една върху друга и се нарязват на 16 триъгълника.

Всеки триъгълник се навива на руло, като се равнява по едното бедро, а не като кифличка (да стърчат ъгълчета и от двете страни). Получават се рулца с формата на фунийка.

Десет от тях се нареждат в кръг по края на тава с диаметър 26 см, с останалите пет се прави втори кръг, а последната се поставя за център. Питката се оставя да втаса отново 1 час във фурната на 50 градуса.

Питката може да се оформи и в по-голяма тава без стени – пак е красива, но става малко по-ниска и разлята.

Втасалата питка се пече на 160 градуса на долен реотан с вентилатор 35 мин. (понеже ползвам фурната за втасването, тя няма кога да се загрее предварително, затова я включвам, докато питката е вътре, и така загрява).
Готовата питка се изважда от тавата върху скара да изстива – така става невероятно хрупкава и отдолу.

Питката е фантастична! Мекичка, пухкава, ароматна – просто съвършена! И каква красавица е само! А тази хрупкава коричка… Мммм, неустоима е… Учудващо е как само с ¼ кубче мая на 500 г течност (и почти килограм брашно) може да бухне толкова много, но наистина е супернежна и въздушна. Може би заслугата е на бирата…