14 ноември 2021

Прясно зеле с нахут в гювеч




Комбинацията зеле с нахут не само че няма никакви традиции в нашето семейство, но дори не съм и предполагала, че изобщо съществува. Виж, боб със зеле (кисело обаче) си е друга работа… Но щом видях тази рецепта в една група в социалните мрежи, ме грабна – снимката, естествено! – от пръв поглед. Може би просто всичко се случи в правилния момент – времето почна да захладнява и дойде сезонът на топлите манджици, а за киселото зеле все още е рано. Пък и тъкмо се канех да готвя любимото ми прясно зеле – защо да не му добавя и нахут и да го метна в гювеча вместо в тенджера… Единственото, което пропуснах от харесаната рецепта, беше празът – в момента нямах, а и нали се бях настроила за друго ястие, в което той не присъства… Въпреки това стана чудно вкусно – то и няма друг вариант, защото всичко в гювеч става феноменално.


½ средна зелка (около 750 г)
350 г сварен нахут (отцеден)
2 моркова
2 домата (или консерва – около 400 г)
2 ч.л. къри
2 ч.л. червен пипер
1-2 ч.л. сол (на вкус и в зависимост дали нахутът е солен)
100 г от водата на нахута


Зелето се нарязва на едро, морковите – на полукръгчета, доматите – небрежно. Слагат се в гювеч заедно с нахута и се поръсват с къри, червен пипер и сол (ако всички вкъщи ядат люто, може да се ръсне и малко лют пипер). Налива се малко вода от варенето на нахута, гювечът се слага във фурната и се пече около час и половина на 170-180 градуса.






Ястието е неочаквано вкусно – оказа се, че непознатата досега комбинация на прясно зеле с нахут е много удачна. Сигурна съм, че празът би направил нещата още по-добри, защото придава разкошен аромат на всички ястия, но това ще бъде доказано и на практика следващия път. А ако се пропусне лютият пипер в началото, после любителите му може да си поръсят порцията с него или пък да го заменят с някоя люта чушчица…










12 ноември 2021

Лешниково-кокосови сладки (псевдотрюфели)




Тези сладки трудно могат да бъдат описани с думи – просто трябва да се опитат, за да усети човек тяхната божествена прелест. Неочаквано вкусни, удивително ароматни, леки и ефирни и с върховна текстура – те са като дребни бижута в чиния. Отвътре са мекички и влажни, изключително нежни и фини – същински трюфелчета! – а ароматът им е завладяващ.


250 г изчистени ябълки
1 банан (100 г обелен)
40 г сусамов тахан
2 с.л. златен сироп (меласа)
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. ябълков оцет
50 г кокосови стърготини
100 г лешниково брашно (смлени лешници)
40 г кокосово брашно


Ябълките (аз не ги беля) се накълцват в чопър. Добавят се бананът, таханът, златният сироп и угасената в оцета сода и се пасира до гладка смес. Прибавят се кокосовите стърготини и лешниковото брашно и се разбива още до смесване на всички продукти. Накрая се слага кокосовото брашно – последно, защото с него се регулира гъстотата (ако се наложи, количеството му може да се коригира). Получава се мека смес, с която се работи много лесно (чудно вкусна е и сурова – може да се ползва за бонбони без печене, без содата естествено).




От нея с ръце се оформят топчета (моите са с големината на орех и излязоха 27 броя) и се подреждат в тава върху хартия за печене.




Сладките се пекат в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор около 14-15 мин. На пръв поглед изглеждат недопечени и на допир са прекалено меки, но като изстинат, се стягат.
Сладките се съхраняват в купа (кутия) с капак – така омекват и заприличват поразително на трюфелчета, въпреки че в тях няма никакво какао (шоколад). Ако оцелеят повече от 2-3 дена (последните от моите издържаха седмица), е добре купата да се прибере в хладилника.






Текстурата на сладките, която се получи, ме накара да се замисля дали изобщо има някаква нужда от сода в сместа, но понеже така намерих рецептата в една група в социалните мрежи, така я изпълних (всъщност в източника имаше и яйца, които аз пропуснах, което пък вероятно породи ефекта на трюфели). Следващият опит обаче ще бъде без сода, за проба…




Сладките наистина са смайващо хубави – с всяка хапчица по цялото тяло се разлива неописуемо блаженство и човек изпитва дълбока благодарност, че е открил и опитал този шедьовър. И няма по-подходяща компания за следобедното кафе (ако сте пропуснали сутрешното) от тях – поне за мен всичко останало, опитвано досега, бледнее пред тези малки бижута.








14 октомври 2021

Галет със слънчогледов пастет и киселец




Всяка година по време на бума на пролетните зелении, с повод (за някой празник) или без, поне веднъж правя един забележителен пай с форма на слънце. Изключително е красив и невероятно вкусен, но е малко връткав за приготвяне, затова си изисква повече време и по-специална нагласа. Тогава ми хрумна идеята от същите продукти (намалени наполовина) да оформя галет. И наистина всичко се получи много по-лесно и бързо, а е пак толкова вкусно. Даже допълнително улесних нещата, като намалих видовете зелении само до киселец, и то суров, без предварително задушаване (само с него разполагах в момента 😉, иначе и малко коприва би се вписала идеално в цялостната картинка).


тесто:
200 г пълнозърнесто брашно от спелта
45 мл (40 г) зехтин
100 мл затоплено бяло вино
1 ч.л. сол

плънка:
100 г белено слънчогледово семе
сокът от ½ лимон
2/3 ч.л. сол (на вкус)
букетче киселец (40-50 г)
по 1 щипка джоджен, риган и чубрица (сушени)


Брашното (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месене и разточване) се пресява, добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се изсипват зехтинът и виното. Омесва се тесто, покрива с найлоново фолио и се оставя да си почине, докато се приготвя плънката.
Слънчогледът се накисва от предната вечер във вода, измива се добре и се пасира заедно с лимоновия сок и солта.
Киселецът се нарязва на ситно и заедно с подправките се добавя към пастета, като се разбърква добре.
Тестото се разточва върху хартия за печене на кръг с диаметър 27-28 см. В средата, като се оставят 3 пръста до края, се разпределя плънката.




Останалото непокрито тесто се загъва навътре върху плънката. Така оформеният галет се премества в тавата заедно с хартията.




Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан 30 мин. – до златист загар отгоре.




Галетът е фантастичен! Хем се надявах на точно такъв резултат, хем имах известни притеснения – дали плънката ще е достатъчно (или пък няма да е прекалено много), как ще е на киселина, дали тестото ще се изпече добре, или пък няма да стане сухо и твърдо… За щастие нито едно от тези опасения не се оправда. Плънката е чудесна на вкус и аромати и накиселява в рамките на приятното, а количеството ѝ е съвършено. Тестото пък е вълшебно – вкусно и хрупкаво, идеално изпечено. 






Поради начина на оформяне в пая „Слънце“ хрупкат само връхчетата, а в галета тестото е хрупкаво отвсякъде (включително и отдолу, дори и след като се премести в чиния). Единственият му недостатък е, че се получава не много голям (около 20 см в диаметър) и се замислям дали следващия път да не направя направо два… 😉










12 октомври 2021

Бананово-кестенова бисквитена торта с шоколадов крем




В последните години кестените ми станаха голяма слабост – и съвсем натурални (просто сварени), и претворени в различни кремчета. А кремчето освен да се приготви самостоятелно в чашки, може да се включи и в състава на някоя тортичка… Е, този път тя е максимално бърза и лесна, защото е бисквитена. И понеже от опит знам, че кестените прекрасно се връзват с аромата на банани, избрах и съответните бисквити.




А кремът просто нямаше как да не е много шоколадов…


3 кутии „Мюсли бисквити с бананов чипс и стафиди“ на фирма "Боровец"
500 г кестени (сварени и обелени)
4 банана (500 г обелени)
1 консерва (400 мл) кокосово мляко
100 г мед (на вкус)
4 с.л. (32 г) какао
2 с.л. ром
1 пак. бурбонска ванилова захар


Всички продукти за крема (без бисквитите) се блендират до гладка смес. В подходяща тавичка (22х22 см) се нареждат плътно бисквити и се покриват с 1/3 от крема. Продължава се така до изчерпване на продуктите (получават се 3 реда от бисквити и крем). Така оформената торта се оставя за няколко часа на стайна температура, след което се поръсва отгоре с кокосови стърготини, може и зрънца нар или каквото друго предпочитате за украса и се прибира в хладилника. Добре е да се консумира на следващия ден.






Тортата е приказно вкусна и сочна, с разкошен аромат на банани, какао и ванилия и с божествен крем – копринено нежен и фин, но с прекрасна плътност от кестените. Приготвя се за отрицателно време, стига преди това да сте намерили доброволци за беленето на кестените… 😉






Тортата не изглежда много голяма, но е добре да се режат по-малки парчета, защото е доста плътна и засищаща. И всяка хапка от нея е подарък за небцето…










07 октомври 2021

Питки розички с шарена сол




От същото тесто като розичките с патладжани могат да се направят всякакви други вариации с различни плънки или подправки. Тестото е изключително удачно – много вкусно, пухкаво и неустоимо хрупкаво, докато питките са топли. Но и на другия ден те никак не са лоши!


1/8 кубче (5 г) прясна мая
½ ч.л. захар
50 г зехтин
200 г затоплена бира
1 ч.л. сол
380-400 г бяло брашно

зехтин за намазване на корите
шарена сол


Маята се разбърква със захарта, мъничко вода и 1 лъжица брашно и се оставя във фурната на 50 градуса да шупне. Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето), добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се наливат зехтинът, бирата и втасалата мая. Омесва се средно меко тесто и се оставя да втаса за 30-40 мин. във фурната.
Втасалото тесто се разделя на 12 топчета и всяко от тях се разточва на дълга и тясна елипсовидна кора. Намазва се съвсем лекичко със зехтин и се поръсва с шарена сол.




Едната половина по дължина се загъва върху другата и получената сгъвка се навива на рулце,




което се поставя изправено във форма за мъфини.




Готовите питки се слагат отново във фурната на 50 градуса да втасат за 40-50 мин.




Когато бухнат достатъчно, както са вътре, фурната се включва на долен реотан с вентилатор и питките се пекат на 160 градуса 25 мин.




Готовите розички се изваждат от формата върху скара да изстиват, за да останат хрупкави.




Розичките са великолепни – изключително красиви, с неустоимо ухание от шарената сол и с божествено хрупкава коричка. Даже и изстинали и омекнали на другия ден, пак са невероятно вкусни. И са все така пухкави и въздушно нежни…






Питките може да се направят и малко по-големи – тогава ще излязат по-малко бройки, но са пак толкова прелестни и апетитни.