Крем супа със саламура от туршия

Съвсем безпредметно е да се обсъжда колко е полезна домашната натурална туршия; приготвена само с вода и сол, това е истинска храна, с истински живот вътре в нея – на полезни бактерии. Какво да правим обаче със саламурата, когато зеленчуците в буркана свършат? Колкото и да е странно за някого, тя също може да се използва (в крайна сметка млечнокиселите бактерии са в нея, утаени на дъното) – както просто за пийване, така и за готвене. Не съм сигурна колко и дали полезните бактерии оцеляват след термичната обработка, но знам, че в миналото бабите ни са готвели със саламурата. Пък и предпочитам да използвам за нещо полезно тази пробиотична течност, вместо да я излея с лека ръка в канала. Миналата зима готвих елда с праз със саламура вместо вода и се получи чудесно ястие, а сега реших да я вложа в съвсем простичка супа, с минимум продукти. Сложих саламурата от един трилитров буркан (излезе точно 1 л), но в зависимост от това колко е кисела и солена вашата, може количеството ѝ да се намали и да се компенсира с вода, просто преценете според ситуацията.


3 големи картофа (700 г)
3 стръка праз
1 глава целина (300 г)
7-8 клонки мащерка
1 л саламура
700-800 мл вода
копър
магданоз
босилек

(шарлан)
хранителна мая
лют пипер


Зеленчуците се почистват и се нарязват на едри парчета. Слагат се в тенджера и се налива вода, колкото да ги покрие. Добавя се мащерката и се вари 25-30 мин. – до омекване на зеленчуците. Тогава се добавят зелените подправки (може и замразени) и всичко се пасира, след което се налива саламурата. При сервиране всяка порция се полива с тъничка струйка шарлан (за още по-здравословен вариант може и да се пропусне) и по желание се поръсва с хранителна мая и лют пипер.

Макар и с малко по-различен от обичайния вкус, супата е доста добра; почти не се усеща специфичната миризма на саламурата (което ме притесняваше в началото) благодарение на праза и подправките. Моята се получи добре на сол, но е леееко киселка – просто няма нужда от лимон при сервирането 😉, а освен това шарланът и хранителната мая напълно балансират нещата. Ако все пак се притеснявате от такъв ефект, достатъчно е да намалите саламурата и да увеличите водата. А препечените филийки са идеалната и напълно достатъчна добавка към супата за една лека и приятна вечеря.

Шарен боб (бял боб със зеленчуци)

Неее, бобът не е шарен, а най-обикновен бял. Шарена е гозбата! Затова удоволствието от нея е двойно – хем е изключително вкусна, хем е прелестна и на външен вид. А това се постига благодарение както на различните (и на цвят) зеленчуци, така и на зелените подправки, които през лятото са пресни, а през зимата може и замразени.


300 г стар бял боб
1 глава лук
1-2 моркова
1 чушка (½ зелена и ½ червена)
½ средна глава целина
1 пащърнак
1 малко бурканче домати или 1-2 пресни
3-4 ч.л. сол (на вкус)
девесил, джоджен, босилек, магданоз

(ароматен зехтин)



Бобът се накисва в студена вода за минимум 24 часа, може и за 48 (става още по-хубав!), като за това време водата се сменя 3-4 пъти. Изплаква се добре и се слага на котлона. Като заври, водата се излива, бобът се измива от пяната и се налива нова вода – гореща. След като заври отново, котлонът се намалява на най-ниската степен. Вари се, докато започне да поомеква. През това време лукът се нарязва на ситно, чушката – на лентички, морковите, пащърнакът и целината – на дребни кубчета. Ако се ползват пресни домати, се обелват и също се нарязват на ситно.
Когато бобът спре да тропа по лъжицата при разбъркване (т.е. е почти готов), се посолява на вкус и се добавят нарязаните лук, моркови, пащърнак и целина. Доварява се и тогава се слагат чушките и доматите. Оставя се да клокне още малко, добавят се наситнените подправки и котлонът се изключва. Когато поизстине малко, може да се налее струйка ароматен зехтин, но дори и без него гозбата е прекрасна.

Бобът е фантастичен! Изключително вкусен и ароматен – благодарение както на зеленчуците (особено пащърнака и целината), така и на подправките. Някой ще каже: „Що щат босилек и магданоз в бобена манджа? Правилната подправка тук е джоджен (и евентуално девесил)“! Ами пробвайте и ще разберете! ;) Че даже и малко чубрица би се вписала добре.

На вид гозбата също е много привлекателна – наистина е шарена и много цветна. И поне за моя вкус всякаква запръжка е излишна – така ястието е по-леко, но не е задължително да е чорба, може да се сготви по-гъстичко (както правя аз). А ако бобът се накисне преди готвенето за 2 денонощия, покълва и става още по-вкусен и полезен.

Чушки и домати с булгур

Когато не ми се врътка много из кухнята или времето ми е по-ограничено, а ми се хапват любимите пълнени чушки, ги заменям с разтъпкани (същите продукти, но чушките са нарязани и разбъркани с останалите). А когато пък не разполагам с накиснат от предния ден кафяв ориз, на помощ идва булгурът. Той е обработен вече продукт и няма смисъл от накисване, а се готви, т.е. набъбва буквално за минути. Така се роди идеята за настоящото ястие – с много лук, много домати и изключително апетитно и ароматно. А те, ароматите, са от любимите ми нашенски подправки – чубрица и босилек (въпреки че булгурът е характерен за арабската кухня и много биха подхождали и по-екзотични подправки). Количеството и съотношението на продуктите е на око и на вкус, но понеже се получи добра комбинация, ги давам така:


3 средни (2 големи) глави лук
6-7 чушки (800 г)
5 домата (около 1 кг)
250 булгур
250 мл вряща вода
4 ч.л. сол
няколко стръка прясна чубрица
няколко стръка пресен босилек
(струйка студенопресован зехтин)


Лукът се нарязва на полумесеци, чушките – на лентички, доматите се обелват и се нарязват на едро.
Лукът се запича в суха тенджера без капак на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно, като се разбърква често. Добавят се чушките и половината сол (2 ч.л.) и се оставят няколко минути да се запекат и те (по-скоро се задушават, защото си пускат водичка).
Слагат се доматите, останалата сол и наситнената чубрица и всичко се задушава още 4-5 мин., вече с капак. Тогава се налива водата и се изсипва булгурът. Разбърква се добре, котлонът се изключва и ястието се оставя захлупено, докато булгурът поеме всичката течност. Накрая се добавят наситненият босилек и зехтинът (последният спокойно може да се пропусне) и всичко се разбърква отново.

Ястието става чудесно – много вкусно, много доматено (за моя вкус това е плюс) и много ароматно. Булгурът набъбва идеално и поема всичката течност. Ако случайно този ефект не се постигне (булгурът е останал малко твърд и ястието е сухо и сбито или пък има излишна течност), проблемът се решава много лесно – или се добавя още малко гореща водичка, или пък още малко булгур и се изчаква, докато се получи желаната гъстота. И тогава се изискват върховни усилия на волята човек да спре да опитва директно от тенджерата… Все пак трябва да остане нещо и за сервиране…

Домати с босилково песто

Босилковото песто за мен е деликатес – просто обожавам босилека и го слагам на какво ли не. Пестото е чудесна добавка към много ястия, но най-любима ми е комбинацията с домати. А когато се намесят една хрупкава зелена чушка и няколко маслинки, нещата стават съвършени. Е, и балсамовият оцет и ароматният зехтин имат заслуга…


1 розов домат
кръгчета зелена чушка
няколко лъжички босилково песто
няколко капки тъмен балсамов оцет
струйчица ароматен зехтин
маслинки
листа босилек за украса


Доматът се нарязва на дебели шайби, които се подреждат в чиния. Върху всеки резен се слагат кръгче чушка и по 1-2 ч.л. песто. Полива се с малко балсамов оцет и зехтин и се украсява с маслини и листа босилек. Изключително елементарно, но много ефектно и вкусно!

Салатата е изключително красива и божествено вкусна. Всяка хапка от нея е невероятна наслада за небцето и ме пренася някъде из небесните селения…

Мариновано тофу

Тофуто е един от хранителните продукти, обект на много спорове във веганските среди – някои го препоръчват горещо, други изцяло го отричат. Причината е в суровината, от която се прави – соята. Дали тя е добра храна по принцип (заради състава си и влиянието ѝ върху хормоналния баланс на организма), дали не е ГМО и т.н. Освен това тофуто не се слави като някаква апетитна и примамлива храна; доста хора го определят като блудкаво и безвкусно. Така че всеки решава сам за себе си дали и колко често да го консумира. На мен определено не ми е ежедневна храна, но от време на време го ползвам като заместител на сиренето в някои рецепти. Пък и нали било един от растителните източници на Б12…
Тофуто, което обикновено си купувам аз, е два вида – едното е в саламура и е по-приятно (киселко и солено) на вкус, другото е вакуумирано (то е по-блудкаво). Това ме накара да се замисля как да направя този продукт по-приятен и вкусен. И открих своя начин – мариновам го със зелени подправки и чесън в зехтин. Подобрено по този начин, тофуто може да се хапва и в този си вид, т.е. без последваща кулинарна обработка. А комбинацията от подправки може да се съобрази с вкуса и предпочитанията на всеки…


калъпче (или две) тофу
няколко листа босилек
няколко стръкчета чубрица
няколко листа риган (щипка сух)
клонка розмарин
2-3 скилидки чесън
студенопресован зехтин


Тофуто се нарязва на филийки (или парчета по желание), които се подреждат плътно в кутийка с подходяща големина – целта е кутийката да се запълни максимално, за да няма нужда от прекалено много зехтин. Подправките се нарязват или накъсват на листенца, чесънът се смачква (може и да се нареже на филийки) и се слагат при тофуто, като се набутват внимателно и между отделните парчета.

Всичко се залива със зехтин – да се покрият добре тофуто и подправките. Кутийката се затваря и се прибира в хладилника за поне 2-3 дена. Няма точно определено време за мариноването – колкото по-дълго стои, толкова по-ароматно става тофуто. И трайността му е достатъчно голяма, стига да е добре покрито със зехтин. Затова е важно когато се вади от кутийката, останалите парчета да се наместват отново, за да не се показват над зехтина. Когато тофуто свърши, в същия зехтин може да се сложи нова доза. Ако пък не ви се занимава повече, зехтинът в никакъв случай не се изхвърля – прецежда се и се ползва салати или готвене; той също се ароматизира и става прекрасен!
Мариновано по този начин, тофуто неимоверно подобрява своя вкус – ароматизира се чудесно от чесъна и зелените подправки и се „облагородява“ от зехтина. Чудесно е за влагане в други рецепти – разни коктейлни хапки или сармички от тиквички, но си е напълно достатъчно и за самостоятелна консумация върху филийка хляб или резени домат например…

Пюре от броколи

Свикнали сме да хапваме броколите нарязани на розички и обикновено в комбинация с други зеленчуци или зърнени храни, но съвсем случайно открих, че има и друг приятен начин да им се насладим. Докато се чудех как по-интересно да поднеса вече задушените с различни подправки розички, ми хрумна… да ги пюрирам! И така, след като в играта се включи и пасаторът, се получи нещо по-различно на външен вид, но пак толкова свежо и апетитно.


1 глава броколи (500 г)
4-5 скилидки чесън
2-3 стръка пресен джоджен
5-6 клонки мащерка
няколко листа босилек
1 ч.л. сол (на вкус)
1 ч.л. самардала
(струйка ароматен зехтин)


Главата броколи се нарязва на розички, кочанът се обелва и също се нарязва на парчета. Всичко се слага в тенджера заедно с чесъна, джоджена и мащерката и на дъното се налива малко водичка. Посолява се и се задушава на слаб огън около 10-ина минути – докато броколите леко омекнат, но преди да са променили цвета си. Тенджерата се дърпа от котлона, добавят се босилекът и самардалата и всичко се пасира до гладка смес. Накрая се добавя малко зехтин (което съвсем не е задължително).

Съвсем изненадващо за мен, се получи превъзходно пюре! Надмина всичките ми очаквания! Много приятно на вкус, аромат и текстура. За овкусяването му може да се ползва или само сол, или само самардала, но трябва да се внимава с количеството им – самардалата съдържа порядъчно количество сол. А нея я слагам накрая, защото съм забелязала, че по време на готвенето губи аромата си.
Пюрето се връзва чудесно с картофи – на салата, пюре или печени, с ориз и какво ли още не… И е идеален начин за оползотворяване на някоя залежала в хладилника глава броколи…

Аспержи с чери домати на фурна

Доскоро бях опитвала аспержи само навън, не бях купувала и готвила самата аз. Тази година за първи път си купих от тези така хвалени зеленчуци и естествено се почна едно чудене – как да ги сготвя? Така попаднах на една доста добра рецепта на Гответе с мен; простичка и лесна е и много вкусна! За 2 порции са нужни:


250 г зелени аспержи
струйка зехтин за готвене
200 г чери домати
2 скилидки чесън
10-ина листа пресен босилек
1 с.л. балсамов оцет (тъмен)
сол на вкус
смлян пипер меланж


Долната част на аспержите се отчупва и се обелват. Слагат се в малка тавичка (да са на един ред), поръсват се със сол и пипер меланж на вкус и се поливат със струйка зехтин. Разбъркват се и се пекат в предварително загрята на 200 градуса фурна на долен и горен реотан 7-8 мин.
През това време доматите се нарязват на кръгчета, босилекът – на лентички, чесънът се накълцва на ситно или се пресова. Всичко се слага в купа, добавят се оцетът и сол на вкус и се разбърква. Доматената смес заедно с отделилия се сок се разпределя върху запечените аспержи и тавата се връща във фурната за още 7-8 мин., като се превключва на функция грил – целта е да се запекат приятно и доматите.

Ястието е експресно, изключително вкусно и ароматно, съвсем леко и приятно. Комбинацията от босилек, чесън и балсамов оцет е божествена и просто прави чудеса! Идеално е и самостоятелно, но ако се притеснявате, че няма да ви засити достатъчно, много му върви сварен кафяв ориз. И една препоръка – доматите е добре да са чери или поне някакъв месест сорт, защото ако са по-сочни, при печенето се разкашкват и ястието става прекалено чорбаво.

Замразени зелени подправки

Какво е гозба без подправки?! Какво би се получило в тенджерата без уханните треви или семена? Подправките са това, което вдъхва живот на всяко ястие, придава му аромат и очарование и го прави радост за небцето. Те са много благодатно поле за импровизации, защото само една или комбинация от тях може да прави една и съща гозба различна всеки път.
Всеки творец в кухнята си има предпочитани подправки, както и предпочитани начини на съхранението им. Но едва ли има някой, който да не уважава най-много пресните – естествено когато става въпрос за зелените такива. За съжаление повечето от тях са сезонни и се налага да се прибягва до някакви методи, ако искаме да ги ползваме целогодишно. Най-често употребяваната технология е сушенето. И няма нищо лошо в сушената чубрица, джоджен или риган например, даже напротив – какво е леща без ронена чубрица, боб без джоджен или пица без стрит риган! Но всички подправки при сушенето доста променят аромата си и някои от тях вече не са толкова приятни. Опитвали ли сте сушен магданоз? Той мирише на сено! Няма нищо общо с прекрасния аромат на свежите стръкове. А бурканчето, натъпкано с наситнен магданоз и сол в хладилника заради голямото количество сол не е добра опция за мен. Тогава ми хрумна… да го замразя! И о, небеса! Във фризера магданозът запази уникалния си аромат и естествения си зелен цвят. Единственото изискване е да се нареже предварително, за да може изваден от фризера, да е готов за употреба (рязането в замразен вид не е удобно и приятно). Копърът също губи много от чудесното си ухание в сушен вид, така че и той започна да намира място във фризера при магданоза. Постепенно към тях почнаха да се присъединяват босилекът, девесилът и кориандърът… Не съм пробвала да суша кориандър, но босилека и девесила определено ги предпочитам с пресния им аромат, а във фризера той се запазва непроменен.
Някои подправки като споменатите вече чубрица, джоджен, риган или мащерка са много приятни и сушени, но започнах да се изкушавам да замразявам и от тях – искам да разполагам и с двете възможности и да избирам коя от тях да ползвам в зависимост от ястието или от настроението си… Определено бобът става различен с пресен (евентуално замразен) и със сушен джоджен и девесил…

И така, какво е необходимо да се направи, за да разполагаме с идеален заместител на пресните зелени подправки и през зимата, особено когато човек сам си отглежда повечето от тях?
Съответната подправка се нарязва на ситно и се слага в найлоново пликче или подходяща кутийка, а защо не и бурканче – всеки сам ще си прецени. Единствено мащерката оставям на клонки – после така я ползвам при готвенето. Няма нужда от сол или каквото и да било друго.

Найлончето се притиска, за да излезе максимално въздухът, и се завързва. Така то заема най-малко място във фризера (с кутийка или бурканче този ефект няма да може да се постигне). На полученото пакетче се слага етикетче с името на съдържанието, защото когато замръзнат, повечето подправки почват да изглеждат еднакво и ще падне голямо ровене, мирисане и опитване, докато се намери точно определена. И пакетчето е готово да се отправи към фризера!

Когато ни потрябва някоя подправка, пликчето се развързва и по най-бързия начин се взема от съдържанието му – може да се гребне с лъжица, да се вземе просто с пръсти или да се ръсне малко направо в тенджерата – и веднага се връща във фризера. Трябва да се действа наистина светкавично, защото останалото количество в найлончето се размразява много бързо.

И така, дори в снежните зимни дни гозбите ни могат да ухаят на лятна градинка и пресни подправки. Моите определено ухаят… В публикуваните рецепти, ако не е изрично отбелязано, че използваната подправка е прясна или сушена, често става въпрос за замразения вариант…

Постен миш-маш

Прекрасен миш-маш може да се получи и без яйца и сирене, като те изключително успешно се заменят с тофу (е, приликата е по-скоро във вида, не чак толкова във вкуса). Чесън в традиционното ястие май не се слага, но аз реших да го вмъкна, за да овкуси допълнително зеленчуците; който желае, може да го пропусне. Обичайната зелена подправка е магданоз, но ако по изключение не разполагам с него, много вкусно се получава и с босилек. А когато чушките са предварително изпечени и обелени, ястието се приготвя буквално за няколко минути. За 2 порции (всъщност количеството и съотношението на продуктите може да се променя според вкуса на всеки) са необходими:


1 глава лук
4 печени чушки
2 домата
2 скилидки чесън

10-ина листа босилек
100 г тофу
1½ ч.л. сол (на вкус)
струйка шарлан (студенопресован зехтин)
няколко стръка магданоз


Лукът се нарязва на полумесеци, чушките – на лентички, доматите – на кубчета, чесънът и босилекът – на ситно, тофуто се намачква с вилица.

Лукът се запича в сух тиган на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се чушките, доматите, чесънът и босилекът, посолява се и се разбърква за минута-две. Тогава се прибавя тофуто, разбърква се и котлонът се изключва. Миш-машът се оставя на изключения котлон още 3-4 минути – докато вкусовете се смесят. Тиганът се дърпа от котлона и който желае, може да полее ястието със струйка шарлан, но и без добавянето на никаква мазнина пак е достатъчно вкусно.

Преди да се сервира, всяка порция може да се поръси с хранителна мая – тя имитира в много голяма степен вкуса и аромата на сиренето.

Миш-машът е фантастичен – невероятно е вкусен и трудно може да се различи от оригинала със сирене и яйца. Понеже целта ми е да не пържа нищо, в началото, когато сътворих тази рецепта, добавях мазнината накрая, след като сваля тигана от котлона. Но после установих, че пак толкова апетитно става и без никаква мазнина – оказа се, че тя не влияе особено на вкуса на ястието. А така със сигурност е още по-здравословно!

Ако по изключение не разполагам магданоз, и босилекът върши работа – и вътре в ястието, и за украса отгоре. И пак става чудно вкусно! Но иначе всяка порция се поръсва с нарязан на ситно магданоз. Тофуто може да се нареже и на кубчета, но ако се намачка с вилица, максимално имитира на външен вид оригинала със сирене и яйца.

Царевични фузили с доматен сос и гъби

Паста с доматен сос и гъби – нищо ново под слънцето, дори и в моята хралупка се намира една такава рецепта… Кое е по-различното тук? Този път спагетите са заменени от фузили, и то царевични, т.е. безглутенови! Бях виждала вече тези изкушаващи с прекрасния си златист цвят спиралки (има и спагети) в Лидл, но чак последния път реших да ги пробвам – първо, от любопитство – що е то паста от царевично брашно и как се получава без слепващите свойства на глутена, и второ, през последните няколко месеца установих, че без глутен се чувствам по-добре. И така, рецептата е тривиална, но смятам, че е добра новина за всички любители на италианската паста, които просто искат да ограничат глутена в менюто си или наистина трябва да го избягват.


½ пакет царевични фузили (250 г)

400 г гъби
струйка зехтин за готвене
1-2 скилидки чесън
½ ч.л. сол (на вкус)
щипка риган
5-6 клонки мащерка

1 консерва (800 г) домати в доматен сос
1 средна глава лук
3-4 скилидки чесън
1 морков
щипка сух риган
1 дафинов лист
сол на вкус
няколко листа босилек
струйка студенопресован зехтин (ароматен)

2-3 ч.л. хранителна мая за поръсване


Фузилите се сваряват алденте в подсолена вода и се изцеждат.

През това време гъбите се нарязват на филийки и се запържват в малко зехтин без капак за кратко. Като си пуснат сока, се добавят чесънът, риганът и мащерката и се посоляват. Разбъркват се и се оставят без капак да се изпари течността.

Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера. Като стане златист и замирише приятно, се добавят доматите, чесънът, настърганият на ситно ренде морков, риганът и дафиновият лист. Тенджерата се похлупва (когато доматите са от консерва, нямат нужда от изпаряване, а и пръска много) и сосът се оставя да къкри на слаб огън – не иска много време, колкото морковът да се сготви. Дърпа се от котлона, поръсва се с наситнен босилек, добавя се малко зехтин и се разбърква.

В соса се прибавят задушените гъби и изцедените фузили и всичко се разбърква добре. Сипва се в чинии и се поръсва с малко хранителна мая, която идеално имитира вкуса и аромата на задължителния за ястието пармезан. Завършва се с листенца пресен босилек. Чудесна добавка е чаша бяло вино…

Царевичните фузили напълно имитират традиционната паста от твърда пшеница – сварени алденте, са със същата консистенция като пшеничените, известна разлика (но не фатална) има само във вкуса – лекичко се усеща ароматът на царевица. Така че за хората с непоносимост към глутен са много добра алтернатива на любимото италианско ястие. Но все пак остава въпросът, който ме гложди като упорито червейче – как са постигнати тази форма и консистенция на пастата само с царевично брашно и вода (само те са изписани на етикета), т.е. без слепващото свойства на глутена?... Дали няма и други неупоменати съставки?!

Пълнени чушки с пълнозърнест ориз

Със сигурност всяка домакиня може да сготви пълнени чушки. Но моите са различни – с пълнозърнест ориз са, без обичайните запръжки и мазнината се добавя след свалянето от котлона (а може да се мине и съвсем без нея). Обожавам и богатството от подправки – на някого може да му се видят прекалено много и може да пропусне някоя от тях, но за мен всяка има своето място в ястието. Освен това обичам в плънката заедно с ориза да се усещат и парченца от зеленчуци, затова ги режа по-едро. А пълнозърнестият ориз има своите особености – накисва се предварително във вода и въпреки това изисква по-дълго готвене. Затова предварително го сварявам до полуготовност, преди да го добавя в плънката.

Мерителната чаша е 240 мл.

10 средно големи чушки (цветът е по желание и според сезона)

1 ч.ч. (180 г) пълнозърнест (кафяв) ориз 

1 ч.ч. вода

1 ч.л. сол

1 глава лук
1 морков
1 чушка
1 домат
няколко стръкчета чубрица
1 стръкче розмарин
½ ч.л. кимион
1 ч.л. кориандър
1 ч.л. червен пипер
щипка черен пипер
няколко листа босилек
1/3 връзка магданоз
1 ч.л. сол
(студенопресован зехтин)

Оризът се накисва в студена вода от предната вечер. На другия ден се измива добре и се сварява до полуготовност в 1 ч.ч. вода и 1 ч.л. сол – вари се, докато поеме всичката вода.

Лукът се нарязва на полумесеци, морковът, чушката и доматът (той се обелва) – на кубчета. Зелените подправки се нарязват на ситно.

Чушките се избушват и се посоляват отвътре.

Лукът се запича в суха тенджера на средно силен котлон. Добавят се морковът, чушката, чубрицата, розмаринът, кимионът, кориандърът, червеният и черният пипер и солта. Бърка се непрекъснато 2-3 мин. (иначе зеленчуците загарят веднага, защото няма мазнина или течност) и се добавят доматите и оризът. Готви се още 1-2 мин., като се разбърква, и тенджерата се сваля от котлона. Тогава се добавят босилекът и магданозът.

Чушките се напълват с плънката без да се натъпкват, подреждат се в подходяща на големина тенджера и се налива 1 ч.ч. вода (с нея се изплаква тенджерата от плънката, а може за варенето да се ползва и същата тенджера, без да се мие). Варят се на слаб огън около 40-50 мин. (до омекване на ориза).

С течността, останала от варенето, може да се направи сос. Чушките се изваждат внимателно в друг съд, течността се прецежда в малка тенджерка и се слага на котлона да заври. Добавя се 1-2 с.л. брашно, разтворено в студена вода, и се бърка непрекъснато до сгъстяването на соса. Количеството на брашното е в зависимост от количеството на течността, но сосът винаги може да се коригира, като се добави още малко вода или съответно брашно. Посолява се на вкус и се подправя с малко лимонов сок и прясно настъргано индийско орехче.

По желание чушките се поливат (или по-скоро намазват) с малко студенопресован зехтин, като се капва по малко и във вътрешността им (това спокойно може да се пропусне), и се сервират със соса.

Чушките са божествено вкусни! Много ароматни – както от подправките, така и от самия пълнозърнест ориз – и с цветни парченца зеленчуци вътре. Ако не ви се разправя с бъркането на сос, прекрасни са и без него!

А така изглеждат сготвени без никаква мазнина – нито намазани отвън, нито капнато във вътрешността им. Външно не се различават особено, нали? Същото важи и за вкуса!