Вита баница с праз

Баницата с праз е едно от най-вкусните неща на света – тънки хрупкави кори (особено когато са домашно приготвени) и божествено ароматна плънка. Дали ще е напластена, или ще бъде вита, няма никакво значение – оформлението ѝ не влияе на вкусовите ѝ достойнства. Така че за разнообразие на по-често приготвяния катмер този път баницата е вита.


380-400 г брашно
2 с.л. шарлан
1 с.л. оцет
1 ч.л. сол
1 ч.ч. (240 мл) топла вода

листата на 1 връзка праз (10 стръка)
1-1½  ч.л. сол (на вкус)
2-3 щипки чубрица
2-3 щипки сух джоджен (няколко връхчета пресен)

8 с.л. шарлан за топчетата


Празът се нарязва на ситно и се задушава в малко водичка със солта, чубрицата и джоджена (ако се ползва сух), докато омекне. Тогава капакът се маха, за да се изпари излишната вода и да остане само суха плънка. Дърпа се от котлона (ако джодженът е пресен, се добавя сега), оставя се да се охлади и се разделя на 8 части.

В пресятото брашно (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото) се слага солта, разбърква се и се прави кладенче. В него се сипват водата, олиото и оцетът и се омесва средно меко тесто, докато стане гладка и еластична топка.
От тестото се оформят 8 топчета и се слагат в касерола в затопления шарлан. Покриват се с найлоново фолио, за да не хванат коричка, и се оставят да си починат 20-30 мин. За да се дърпа добре тестото, мазнината трябва да бъде топла (но не прекалено!), затова аз държа касеролата на изключен котлон. Ако по време на работа топчетата и шарланът изстинат, включвам за секунди котлона – не трябва да се загрява прекалено, защото топчетата ще хванат коричка отдолу и няма да могат да се дърпат.

Взема се едно топче, потапя се от всички страни в топлата мазнина и се разтегля върху месал на тънка кора. Поръсва се с 1 с.л. шарлан (от касеролата) и отгоре се разпределя 1/8 от праза.

Тогава месалът се повдига от едната страна, за да започне кората да се завива на руло, и внимателно се надига нагоре, докато кората се навие цялата.

Важно е корите да се раздърпат внимателно до края, за да не остават дебели ръбчета, които след изпичането ще станат твърди. Също така плънката трябва да се разпределя чак до края на кората по дължина на рулото, което ще се завие – иначе краищата ще останат само тесто без плънка.
Двете крайчета се откъсват (за да се отстрани дебелата част на кората).

Полученото руло се навива на охлюв и се слага в средата на тавата. Останалите топчета тесто се раздърпват по същия начин и получените рула се навиват едно след друго около първото.

Баницата се намазва с мазнина и се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на горен и долен реотан около 30 мин. Като се извади от фурната, се напръсква с вода и се покрива с кърпа за 10-ина минути.

Баницата е уникално вкусна! Ароматна, с много плънка и е прекрасно оползотворяване на листата на праза, които май за друго не стават (поне по всички рецепти се ползва само бялата част). Корите са тънки, изкусително хрупкави и много вкусни.

А ако към вече задушения праз се добави и 100-ина грама слънчогледов пастет (получен от 50 г слънчоглед, сок от ½ лимон и ½ ч.л. сол), плънката става още по-хубава. Комбинацията от двете е чудесна и бих казала, че баницата е дори по-добра от вариантите само с праз или само със слънчогледов пастет…

Пюре от броколи

Свикнали сме да хапваме броколите нарязани на розички и обикновено в комбинация с други зеленчуци или зърнени храни, но съвсем случайно открих, че има и друг приятен начин да им се насладим. Докато се чудех как по-интересно да поднеса вече задушените с различни подправки розички, ми хрумна… да ги пюрирам! И така, след като в играта се включи и пасаторът, се получи нещо по-различно на външен вид, но пак толкова свежо и апетитно.


1 глава броколи (500 г)
4-5 скилидки чесън
2-3 стръка пресен джоджен
5-6 клонки мащерка
няколко листа босилек
1 ч.л. сол (на вкус)
1 ч.л. самардала
(струйка ароматен зехтин)


Главата броколи се нарязва на розички, кочанът се обелва и също се нарязва на парчета. Всичко се слага в тенджера заедно с чесъна, джоджена и мащерката и на дъното се налива малко водичка. Посолява се и се задушава на слаб огън около 10-ина минути – докато броколите леко омекнат, но преди да са променили цвета си. Тенджерата се дърпа от котлона, добавят се босилекът и самардалата и всичко се пасира до гладка смес. Накрая се добавя малко зехтин (което съвсем не е задължително).

Съвсем изненадващо за мен, се получи превъзходно пюре! Надмина всичките ми очаквания! Много приятно на вкус, аромат и текстура. За овкусяването му може да се ползва или само сол, или само самардала, но трябва да се внимава с количеството им – самардалата съдържа порядъчно количество сол. А нея я слагам накрая, защото съм забелязала, че по време на готвенето губи аромата си.
Пюрето се връзва чудесно с картофи – на салата, пюре или печени, с ориз и какво ли още не… И е идеален начин за оползотворяване на някоя залежала в хладилника глава броколи…

Замразени зелени подправки

Какво е гозба без подправки?! Какво би се получило в тенджерата без уханните треви или семена? Подправките са това, което вдъхва живот на всяко ястие, придава му аромат и очарование и го прави радост за небцето. Те са много благодатно поле за импровизации, защото само една или комбинация от тях може да прави една и съща гозба различна всеки път.
Всеки творец в кухнята си има предпочитани подправки, както и предпочитани начини на съхранението им. Но едва ли има някой, който да не уважава най-много пресните – естествено когато става въпрос за зелените такива. За съжаление повечето от тях са сезонни и се налага да се прибягва до някакви методи, ако искаме да ги ползваме целогодишно. Най-често употребяваната технология е сушенето. И няма нищо лошо в сушената чубрица, джоджен или риган например, даже напротив – какво е леща без ронена чубрица, боб без джоджен или пица без стрит риган! Но всички подправки при сушенето доста променят аромата си и някои от тях вече не са толкова приятни. Опитвали ли сте сушен магданоз? Той мирише на сено! Няма нищо общо с прекрасния аромат на свежите стръкове. А бурканчето, натъпкано с наситнен магданоз и сол в хладилника заради голямото количество сол не е добра опция за мен. Тогава ми хрумна… да го замразя! И о, небеса! Във фризера магданозът запази уникалния си аромат и естествения си зелен цвят. Единственото изискване е да се нареже предварително, за да може изваден от фризера, да е готов за употреба (рязането в замразен вид не е удобно и приятно). Копърът също губи много от чудесното си ухание в сушен вид, така че и той започна да намира място във фризера при магданоза. Постепенно към тях почнаха да се присъединяват босилекът, девесилът и кориандърът… Не съм пробвала да суша кориандър, но босилека и девесила определено ги предпочитам с пресния им аромат, а във фризера той се запазва непроменен.
Някои подправки като споменатите вече чубрица, джоджен, риган или мащерка са много приятни и сушени, но започнах да се изкушавам да замразявам и от тях – искам да разполагам и с двете възможности и да избирам коя от тях да ползвам в зависимост от ястието или от настроението си… Определено бобът става различен с пресен (евентуално замразен) и със сушен джоджен и девесил…

И така, какво е необходимо да се направи, за да разполагаме с идеален заместител на пресните зелени подправки и през зимата, особено когато човек сам си отглежда повечето от тях?
Съответната подправка се нарязва на ситно и се слага в найлоново пликче или подходяща кутийка, а защо не и бурканче – всеки сам ще си прецени. Единствено мащерката оставям на клонки – после така я ползвам при готвенето. Няма нужда от сол или каквото и да било друго.

Найлончето се притиска, за да излезе максимално въздухът, и се завързва. Така то заема най-малко място във фризера (с кутийка или бурканче този ефект няма да може да се постигне). На полученото пакетче се слага етикетче с името на съдържанието, защото когато замръзнат, повечето подправки почват да изглеждат еднакво и ще падне голямо ровене, мирисане и опитване, докато се намери точно определена. И пакетчето е готово да се отправи към фризера!

Когато ни потрябва някоя подправка, пликчето се развързва и по най-бързия начин се взема от съдържанието му – може да се гребне с лъжица, да се вземе просто с пръсти или да се ръсне малко направо в тенджерата – и веднага се връща във фризера. Трябва да се действа наистина светкавично, защото останалото количество в найлончето се размразява много бързо.

И така, дори в снежните зимни дни гозбите ни могат да ухаят на лятна градинка и пресни подправки. Моите определено ухаят… В публикуваните рецепти, ако не е изрично отбелязано, че използваната подправка е прясна или сушена, често става въпрос за замразения вариант…

Пролетен ориз (със зелении)

Какво по-подходящо за великденската трапеза от ястие със зелении? Има различни варианти и комбинации с тях, но аз заложих на кафяв ориз. Както обикновено, той е накиснат предварително във вода и сварен отделно и се прибавя накрая, когато зелениите са задушени и омекнали. А зелениите са каквото има по двора – една голяма купа, пълна с киселец, коприва, живовляк, червена мъртва коприва, лапад, врабчови чревца… Е, и една връзка пресен лук се вписва много добре, а морковът е просто за цвят… Подправките също са налични по двора – джоджен, риган, мащерка и розмарин. Бързо и много вкусно ястие! И колкото и да е елементарно, е чудесно за празника! Особено пък ако е комбинирано със суперсвежата и полезна салата от глухарчета и е последвано от пухкав и ароматен козунак за десерт… Прекрасно великденско меню!


1 ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
1 голяма купа със зелении:
- коприва
- киселец
- живовляк
- врабчови чревца
- червена мъртва коприва
- лапад
1 морков
1 връзка пресен лук
10-ина стръка джоджен
5-6 стръка риган
7-8 клончета мащерка
1 стръкче розмарин
4-5 щипки сух джоджен
2 ч.л. сол

(струйка зехтин)


Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Изплаква се добре и се сварява в 2 ч.ч. вода и 1 ч.л. сол. Докато се вари, може да се добавят 1-2 щипки сух джоджен, за да се ароматизира допълнително.
Всички зелении, включително и подправките, се нарязват на ситно, морковът се настъргва на едро ренде и всичко едновременно се слага в тенджера с малко водичка. Добавям и 2-3 щипки сух джоджен, защото ароматът на пресния е все още слабичък. Посолява се леко и с периодично разбъркване зелениите се задушават няколко минути, докато се слегнат и омекнат приятно, но не и да станат на каша (т.е. цели се минимална термична обработка). Ако водата не е достатъчно, се налива още – по-добре е да се добавя на няколко пъти по малко, за да не стане много течността. Накрая се добавя свареният ориз и се разбърква добре. След като тенджерата се свали от котлона, се полива със струйка зехтин и отново се разбърква.

Ястието е прекрасно – пролетно, много вкусно и изключително ароматно. И какво по-подходящо от него за празничен обяд на двора – на зелената тревичка до градинката с нежните иглики и златните нарциси и на шарена сянка под разлистващите се вече дървета! Спокойно дори и празник като Великден може да се отбележи с постно меню!

А за да бъде ястието още по-здравословно, може зехтинът в края да се пропусне. Обещавам, че е не по-малко вкусно!

Кюфтета от карфиол и картофи

500 г картофи (5-6 картофа)
500 г карфиол (½ глава)
1 глава лук
1 парче праз (7-8 см)
1 морков
3 щипки сух джоджен
няколко клонки мащерка
2 ч.л. сол
царевично брашно за овалване
струйка зехтин (шарлан)


Картофите се сваряват, обелват се и се пасират. Карфиолът се накълцва в чопър. Лукът и празът се нарязват на ситно, морковът се настъргва. Всички зеленчуци се объркват добре заедно с джоджена, листенцата мащерка и сол на вкус. От сместа се оформят кюфтета, които с поръсване, потупване и прехвърляне от длан в длан се овалват в царевично брашно (сместа е мека и кюфтето се деформира, ако брашното е в чиния). Подреждат се в подмазана незалепваща тава и се пекат на 200 градуса на горен и долен реотан с вентилатор около 20 мин. – докато се запекат добре отдолу.

Обръщат се и се допичат още 15-ина мин., за да получат хубава коричка и от другата страна. Готовите кюфтета се намазват със студенопресован зехтин или шарлан.

По време на печенето кюфтетата първо се надуват и дори се напукват, но за съжаление после спадат и се разливат. Това обаче по никакъв начин не повлиява на вкуса им и на удоволствието от хапването им… 😉 Хубави са, ароматни и приятни като консистенция, карфиолът изобщо не се натрапва. Излизат около 12 броя (зависи от големината им естествено).

Наситнени броколи с моркови, грах, царевица и картофи

Настоящата рецепта беше провокирана от една статия, в която според китайски учени броколите трябва да се накълцат на ситно и да престоят така час и половина преди готвене, за да се образува в тях сулфорафан – това е ценното вещество, което действа противораково. Аз обаче реших да обогатя и оцветя нещата и с някои други зеленчуци… Крайният резултат е простичко и непретенциозно ястие, но много вкусно и ароматно. И ако са прави китайските учени – супер полезно! 😉 Количеството и съотношението на отделните продукти е на око и на вкус, долните мерки са ориентировъчни:


250-300 г броколи
3 сварени картофа (250 г)
2 моркова
½ ч.ч. замразен грах
¾ ч.ч. царевица
бучка кокосово масло (25 г)
3 скилидки чесън
2-3 щипки сух джоджен
2 ч.л. самардала (на вкус)


Броколите се накълцват в чопъра на ниска степен – отделно кочана (обелен) и малките кочанчета на розичките и после самите розички; розичките буквално на 2 пъти за по 2 секунди, кочаните – малко повече. Целта е да се получат парченца с големина около 5-6 мм, т.е. да не станат на трохи и да се загубят при готвенето. Така накълцаните броколи се оставят да престоят час и половина.
Картофите се нарязват на не много дребни кубчета и се поръсват със самардала на вкус, за да могат да си поемат сол и да се овкусят предварително. Морковите се оформят с белачка на тънки лентички, чесънът се нарязва на шайбички.
Кокосовото масло (или друга предпочитана мазнина) се загрява в тенджера и едновременно се слагат броколите, картофите, морковите и грахът. Добавят се чесънът и джодженът и се готви при непрекъснато бъркане максимум 4-5 минути. Накрая се слага царевицата. Тенджерата се сваля от котлона и зеленчуците се поръсват със самардала. Разбъркват се добре и се оставят няколко минути да се овкусят, преди да се сервират.

Зеленчуците са си прекрасни и самостоятелно, но много добре се комбинират със сварена отделно елда (защо не и ориз или киноа например)… В този случай (а и изобщо) картофите спокойно може да се пропуснат – пак е достатъчно вкусно и засищащо.

Боб със зеле (бурания)

Бобът със зеле е другото ястие, което ми действа особено носталгично, освен зелето с ориз. Винаги ме кара да си спомня за детството, за баба и за хубавите моменти, прекарани покрай нея. Баба му беше голяма майсторка, въпреки че няма кой знае каква философѝя в приготвянето му – това си е най-обикновена и непретенциозна народна манджа, известна и с не кой знае колко добре звучащото име буранѝя. Но за мен е специална, защото ме пренася в едно прекрасно време, безвъзвратно отминало… Ястието може да се сготви и с бял боб, но смътните ми спомени от кухнята на баба са за шарен боб – с него ставало по-вкусно! Въпреки своята простота (или може би точно поради това) в миналото това е била много тачена и често приготвяна манджа. А когато се сетя за нея, в съзнанието ми изплува и още един спомен, много мил и забавен – една съседка на баба разказваше следното: „Аз като си готвя боб, за да не ми омръзва, първия ден го ям бял (т.е. незапържен), втория ден – със запръжка, а на третия – със зеле!“ Уникална народна мъдрост! Жената живееше сама и наистина е неприятно да ядеш една тенджера каквато и да е манджа цяла седмица. Затова тя си разнообразявала менюто на следващия ден със запръжка на боба от брашно и червен пипер, а на третия добавяла и кисело зеле…
Освен че ме изпълва с такива мили спомени, настоящата манджа ми е и много вкусна – предполагам, че ще допадне на всеки любител на киселото зеле.


300 г шарен боб
1 морков
1 глава лук
1 средна кисела зелка (800-900 г)
4-5 ч.л. червен пипер
2 ч.л. сол (на вкус)
2-3 щипки сух джоджен
струйка шарлан


Бобът се накисва от предния ден в студена вода. Измива се добре и се слага да заври, след  което водата се изхвърля. Измива се отново от пяната, налива се гореща вода и се оставя да се вари. Малко преди да е съвсем готов, се добавят лукът, нарязан на ситно, морковът на кубчета и сол на вкус и се доварява.
През това време зелето се нарязва на ситно и се запържва в малко шарлан. Поръсва се с червения пипер и се разбърква още съвсем малко, за да не загори пиперът. Налива се водичка (може и зелева чорба) и се оставя 25-30 мин. да се задушава на слаб огън. Когато омекне, се добавя свареният боб, като може да се налее и част от течността – според предпочитанията ви. Поръсва се със стрит джоджен, разбърква се и се оставя още няколко минути на котлона (може и изключен). Ястието няма нужда от повече готвене, необходимо е само да се смесят вкусовете. Накрая по желание може да се добави още мъничко шарлан – според вкуса и разбиранията на всеки.

Количествата на боба и на зелето са ориентировъчни, всеки може да промени съотношението им според собствените си предпочитания. Ако едната съставка ви се вижда повече, не слагайте цялото количество. И зелето, и бобът са си хубави и самодостатъчни и поотделно, така че могат да бъдат оползотворени като отделно ястие. На мен например ми остана около половината боб (заедно с течността – това си е идеално самостоятелно ястие!), защото целях по-малко крайно количество и ползвах само половин зелка (около 400 г). И все пак излязоха поне 4 порции, така че съобразете продуктите с вашите нужди.

Картофена манджа

Картофената манджа беше първата, която започнах да готвя като млада домакиня преди доста години. Тогава списъкът с продуктите и подправките, които използвах, беше доста по-къс (картофи, лук, моркови, домати, червен пипер и босилек), правех и запръжка в началото на готвенето (слагах и брашно за леко сгъстяване), но през годините рецептата ми се разви и дообогати с още зеленчуци и аромати. Всъщност всеки път манджата се получава различна, защото в зависимост от наличните продукти или настроението си може да пропусна или добавя някой зеленчук или подправка (този път изпуснах босилека, но го компенсирах с чубрица и джоджен, а кимионът и кориандърът бяха моментна хрумка). Но най-голямата промяна е свързана с мазнината – вече не запържвам в началото зеленчуците в нея, а я добавям накрая, след приключване на готвенето. Отдавна спрях да слагам и брашно – чорбицата се сгъстява и уплътнява от самите картофи, които се разваряват леко. Затова е важно доматите да се добавят по-късно, когато картофите са (почти) готови. Ако пък попадна на неразваряващи се, смачквам няколко от тях с опакото на лъжицата по стената на тенджерата и всичко става идеално!


1 кг картофи (10-ина картофа)
1 глава лук
2-3 моркова
1 резен целина (глава)
1 чушка (може и замразена)
1 малко бурканче домати (или пресен домат през лятото)
½ ч.ч. грах (замразен)
2 ч.л. червен пипер
½ ч.л. кориандър
½ ч.л. кимион
щипка сушена чубрица
2-3 щипки сух джоджен
2 стръка целина – листата + дръжките
няколко стръка магданоз
3 ч.л. сол (на вкус)

2 ч.ч. саламура от туршия (на вкус)
(струйка шарлан)


Картофите се нарязват на едри кубчета, морковите и целината – на дребни, лукът – на къси полумесеци, чушката – на лентички.
Лукът се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно, като се разбърква често. Добавят се морковите, картофите, червеният пипер, кориандърът и кимионът и се разбърква още малко. Налива се вряла вода, колкото да покрие зеленчуците, добавят се целината (главата и наситнените дръжки), чушката, чубрицата и джодженът, посолява се и се оставя да ври на слаб огън 15-ина мин. Когато картофите са почти готови, се слагат доматите и нарязаните на ситно листа целина (сега е моментът да се сложи и чушката, ако се ползва замразена). Оставя се да клокне 5 мин., котлонът се изключва и се добавя грахът – това му е напълно достатъчно да се сготви. Когато ястието леко поизстине, се добавят наситненият магданоз и шарланът. Разбърква се добре и манджата е готова за сервиране.

Ако картофите не са сипкави и не се разваряват приятно, за да се замъти малко чорбицата, няколко картофа се смачкват с опакото на лъжицата по стената на тенджерата и се разбърква.
Част от продуктите и подправките зависят от сезона – ако няма пресни, ползвам замразена чушка и консервирани домати; целина – есенно време, а през лятото най-подходящи са пресен джоджен и босилек (кимионът и кориандърът може да се пропуснат), но всичко е въпрос на вкус и импровизация…

Гозбата се получава много добре, ако се сготви с минимално количество вода и когато е готова (даже леко поизстинала), се добави саламура от туршия – така става хем по-вкусна и ароматна, хем по-полезна (но тогава трябва да се сложи по-малко сол). А още по-здравословна става, ако накрая се пропусне мазнината – гарантирам, че никой няма да забележи!

Киноа с тиквички, моркови и чушки

Въпреки че следвам правилото да се храним основно с местни и сезонни продукти, от време на време посягам към киноата. Оказа се, че тези дребнички зрънца са ми много вкусни и си ги хапвам с огромно удоволствие… А след много успешната комбинация с броколи трябваше да опитам и други варианти…


1 ч.ч. (180 г) киноа

1 ч.ч. вода
1 тиквичка
1 морков
1 чушка (цветът е според сезона и предпочитанията)
3-4 скилидки чесън
7-8 клончета прясна мащерка
4-5 стръка пресен джоджен
2½ ч.л. сол (на вкус)
струйка зехтин за готвене


Киноата се накисва от предната вечер в студена вода. Измива се много добре и се сварява в 1 ч.ч вряща вода с 1 ч.л. сол на слаб огън – докато поеме всичката вода.
Тиквичката и морковът се нарязват с белачка на дълги тънки ленти, чушката – на лентички, чесънът – на филийки, джодженът – на ситно (мащерката също може да се нареже, ако е младичка, а може и да се остави на клонки). Зехтинът се загрява в тенджера или голям тиган и се добавят всички зеленчуци и подправки наведнъж. Бъркат се непрекъснато, но внимателно, за да не се накъсат лентите, и се готвят така буквално за минута-две – докато се слегнат, но да не омекват много. Посоляват се с 1½ ч.л. сол (на вкус), разбъркват се и се добавя сварената киноа. Разбърква се отново и е готово за сервиране.

Ястието е божествено вкусно! И за да е такова, изобщо не е задължително зеленчуците да се оформят по горния начин, спокойно може да се нарежат на кубчета или пръчици, но на ленти е по-ефектно, а и се сготвят по-бързо…

Така пък изглежда ястието с червена киноа и нарязани на много тънки пръчици зеленчуци. Джодженът е заменен с пресен (може и замразен) кориандър и отново е много вкусно и ароматно. Само трябва да се има предвид, че червената киноа има нужда от двойно повече вода за варенето, т.е. 2 ч.ч. вода за 1 ч.ч. киноа.

Пролетни кошнички с коприва, киселец и слънчоглед

Тези приказни кошнички са въплъщение на убеждението ми, че храната трябва да е полезна, вкусна и красива. Те са реплика на един изключителен пай с лапад и много зелени подправки – красив и невероятно вкусен. Беше върховно удоволствие човек да си хапне от него. Но тази прелест има един малък недостатък – зелениите претърпяват термична обработка, което противоречи на разбиранията ми за правилната храна. И понеже тестото е много вкусно и чудесно се връзва с подобна плънка, реших да променя нещата, та хем в рецептата да се запази доброто тесто, хем и плънката да остане сурова. И така, не беше трудно да се роди идеята за въпросните кошнички – тестото се изпича предварително и после се пълни с полезна сурова плънка от коприва, киселец, магданоз и разни други зелении… Така и вълкът сит, и агнето цяло! А крайният резултат е забележителен – изключително красиви, вкусни и ароматни пролетни кошнички!
За разлика от пая тук брашното е по-малко, защото тестото няма да се разточва и няма нужда да е по-твърдо; даже напротив – трябва да е по-меко, за да се разпредели по-лесно във формичките. Бройката на кошничките зависи от големината на формичките и от това, колко дебело/тънко ще се разпредели тестото в тях – с формички с диаметър в горната част 6 см излизат 45-50 броя.
Плънката подлежи на всякакви вариации и комбинации, количеството на зеленолистните е ориентировъчно и все пак би трябвало спокойно да стигне за всички кошнички.


375 г пълнозърнесто брашно
9 с.л. зехтин
200 мл затоплено бяло вино
1 ч.л. сол

80-100 г коприва
1 букетче киселец (50-60 г)
1 връзка магданоз
4-5 стръка пресен чесън
2 стръка пресен лук
няколко стръка джоджен

200 слънчоглед, накиснат от предния ден във вода
1 ч.л. сол (на вкус)
1 лимон (или повече – зависи колко е голям и кисел)

глухарчета
червена мъртва коприва


Брашното се пресява (не всичкото наведнъж), добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се изсипват зехтинът и виното. Омесва се тесто – няма нужда да се меси дълго, само колкото да се събере на гладка топка. Трябва да е мекичко и пухкаво (ако е необходимо, се добавя още брашно).
От тестото се късат топчета с големината на орех (14-15 г) и с пръсти се разпределят във формичките (няма нужда да се подмазват предварително) така, че да се покрият плътно, но не прекалено дебело дъното и стените. Ако формичките не достигат за всичкото тесто, кошничките се правят на два пъти.

Тестото на дъното се набожда с вилица и кошничките се пекат на 175 градуса в предварително загрята фурна на долен и горен реотан около 15 мин. Изваждат се от формичките (става много лесно, изпадат сами като се обърнат) и се оставят да изстинат.

През това време се приготвя плънката.
Слънчогледът се пасира със солта, лимоновия сок и пулпа, останал след изстискването. Ако е необходимо, се слага и малко водичка, за да стане сместа гладка. Добавят се чесънът, лукът и магданозът и пак се пасира. Сместа се прехвърля в купа. Копривата се намачква, за да се обезвредят парливите частици. Заедно с киселеца се нарязват на ситно и се разбъркват със слънчогледовия пастет. Може всички зелении да се пасират заедно със слънчогледа или пък всички да се нарежат, но аз реших така – копривата и киселецът да се усещат в плънката, а чесънът и лукът да са наситнени по-фино (както и магданозът заради дръжките). Кошничките се напълват с плънката и се украсяват с глухарчета, червена мъртва коприва или други ядливи цветя.

Кошничките са изключително красиви и ароматни, с невероятен свеж вкус. Доставят неимоверно удоволствие първо на душата, защото се консумират първо с очите, а след това и на небцето. Създават ведро пролетно настроение на масата с тези малки слънчица, накацали отгоре им, а когато човек си отхапе от тях, това настроение се разлива по цялото му тяло…