Елда с тиквички, моркови и чушки

Това е вариация на една много успешна и любима рецепта, в която просто замених киноата с елда. Всичко останало е същото – и продуктите, и начинът на приготвяне. Ястието е по-различно на вкус, но пак толкова апетитно и ароматно. Първия път, когато ми хрумна идеята за него, го приготвих с цяла чаша елда, но тя превзе и заглуши зеленчуците. При следващия опит я намалих наполовина и ястието ми хареса повече – стана по-балансирано. В крайна сметка всеки ще си прецени дали го предпочита по-елдено или по-зеленчуково. Естествено зависи и колко големи са тиквичката, морковът и чушката…
Мерителната чаша е 240 мл.

½ ч.ч. елда (натурална зелена)
1 ч.ч. вода
1 тиквичка
1 морков
1 чушка (цветът е според сезона и предпочитанията)
3-4 скилидки чесън
7-8 клончета прясна мащерка
4-5 стръка пресен джоджен
2 ч.л. сол (на вкус)
струйка зехтин за готвене


Елдата се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и се сварява във вряща вода с ½ ч.л. сол. Ако е не е достатъчно солено, може да се доовкуси с малко самардала.
Тиквичката и морковът се нарязват с белачка на дълги тънки ленти, чушката – на лентички, чесънът – на филийки, джодженът – на ситно (мащерката също може да се нареже, ако е младичка, а може и да се остави на клонки). Зехтинът се загрява в тенджера или голям тиган и се добавят всички зеленчуци и подправки наведнъж. Бъркат се непрекъснато, но внимателно, за да не се накъсат лентите, и се готвят така буквално за минута-две – докато се слегнат, но да не омекват много. Посоляват се с 1½ ч.л. сол (на вкус), разбъркват се и се добавя сварената елда. По желание може да се полее със струйка студенопресован зехтин (ароматен). Разбърква се отново и е готово за сервиране.

Ястието е прекрасно – леко, диетично, цветно и вкусно. И същевременно хранително и засищащо… Ако на някого не се харесва достатъчно специфичният аромат на елдата, може да добави щипка-две сух джоджен, докато се вари, или да сложи самардала вместо сол.

Шарен боб (бял боб със зеленчуци)

Неее, бобът не е шарен, а най-обикновен бял. Шарена е гозбата! Затова удоволствието от нея е двойно – хем е изключително вкусна, хем е прелестна и на външен вид. А това се постига благодарение както на различните (и на цвят) зеленчуци, така и на зелените подправки, които през лятото са пресни, а през зимата може и замразени.


300 г стар бял боб
1 глава лук
1-2 моркова
1 чушка (½ зелена и ½ червена)
½ средна глава целина
1 пащърнак
1 малко бурканче домати или 1-2 пресни
3-4 ч.л. сол (на вкус)
девесил, джоджен, босилек, магданоз

(ароматен зехтин)



Бобът се накисва в студена вода за минимум 24 часа, може и за 48 (става още по-хубав!), като за това време водата се сменя 3-4 пъти. Изплаква се добре и се слага на котлона. Като заври, водата се излива, бобът се измива от пяната и се налива нова вода – гореща. След като заври отново, котлонът се намалява на най-ниската степен. Вари се, докато започне да поомеква. През това време лукът се нарязва на ситно, чушката – на лентички, морковите, пащърнакът и целината – на дребни кубчета. Ако се ползват пресни домати, се обелват и също се нарязват на ситно.
Когато бобът спре да тропа по лъжицата при разбъркване (т.е. е почти готов), се посолява на вкус и се добавят нарязаните лук, моркови, пащърнак и целина. Доварява се и тогава се слагат чушките и доматите. Оставя се да клокне още малко, добавят се наситнените подправки и котлонът се изключва. Когато поизстине малко, може да се налее струйка ароматен зехтин, но дори и без него гозбата е прекрасна.

Бобът е фантастичен! Изключително вкусен и ароматен – благодарение както на зеленчуците (особено пащърнака и целината), така и на подправките. Някой ще каже: „Що щат босилек и магданоз в бобена манджа? Правилната подправка тук е джоджен (и евентуално девесил)“! Ами пробвайте и ще разберете! ;) Че даже и малко чубрица би се вписала добре.

На вид гозбата също е много привлекателна – наистина е шарена и много цветна. И поне за моя вкус всякаква запръжка е излишна – така ястието е по-леко, но не е задължително да е чорба, може да се сготви по-гъстичко (както правя аз). А ако бобът се накисне преди готвенето за 2 денонощия, покълва и става още по-вкусен и полезен.

Броколи с елда

И двете съставки на това ястие влизат в графата на полезните и диетични продукти – много са препоръчвани от специалистите на желаещите да се хранят здравословно или пък да отслабнат. И броколите, и елдата са богати на множество витамини и минерали, а съдържат малко калории. Затова освен вкусно, ястието е и полезно и диетично. И се приготвя много бързо и лесно, както и другото, от което взех идеята – прекрасната комбинация на броколи с киноа. За някои елдата не е сред любимите продукти заради специфичния ѝ аромат, но това може лесно да се „замаскира“ с приятни подправки като джоджен и самардала, също и чесън.


1 глава броколи (500 г)
1 ч.ч. с връх (200 г) елда (натурална зелена)
2 ч.ч. вода
1 ч.л. сол
2 скилидки чесън
1-2 щипки сух джоджен
1½-2 ч.л. самардала (на вкус)
струйка ароматен зехтин


Броколите се накъсват на розички и се сваряват на пара. Поръсват се със самардала на вкус и се разбъркват, за да се осолят равномерно.
Елдата се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и се сварява във вряща вода със солта, наситнения чесън и джоджена. Когато е готова, се доовкусява с ½ ч.л. самардала (на вкус). Изсипва се при броколите, полива се със струйка ароматен зехтин и се разбърква.

Ястието е чудесно – бързо, леко и здравословно! Богато е на множество полезни вещества и същевременно нискокалорично. По желание при сервиране може да се полее със соев сос.

Боб със зеле и праз на фурна

Боб със зеле е една от любимите манджи на детството ми. Този път обаче реших да разнообразя познатия вкус с нови притурки – праз и сушени чушки. Те добавят още прекрасни аромати и правят обичаната манджа по-богата и пак изключително вкусна. Имах само малка чуденка каква подправка да използвам – джоджен (който съм слагала досега в стария вариант) или чубрица (установих, че тя прекрасно се съчетава с киселото зеле и праза). И както обикновено решавам такива дилеми – избрах и двете…


300 г шарен боб
1 кисела зелка (около 1 кг)
3 стръка праз
2-3 сушени червени чушки
3-4 ч.л. червен пипер
4-5 щипки чубрица
2 щипки сух джоджен
3 ч.ч. зелева чорба
струйка шарлан


Бобът се накисва за 48 часа в студена вода (през това време водата се сменя 3-4 пъти). Измива се добре и се слага да заври, след  което водата се изхвърля. Измива се отново от пяната, налива се гореща вода и се оставя да се свари.
През това време зелето се нарязва на ситно, празът – на колелца, чушките – също на ситно (много лесно става с ножица). Зелето се запържва в малко шарлан за 7-8 минути, докато се слегне, и се добавя празът. Задушава се още 10-ина минути и се добавят чушките, червеният пипер, чубрицата, джодженът и отцеденият боб. Разбърква се и сместа се прехвърля в тавичка. Налива се зелева чорба, колкото да покрие всичко (ако е много солена, може да се разреди с малко вода от варенето на боба, но имайте предвид, че той е варен без сол и ще си дръпне, празът също).
Пече се на 180 градуса на долен реотан  50-55 мин. – докато омекне зелето. Готовото ястие се полива с още малко шарлан – така той не претърпява термична обработка.

Манджата стана уникално вкусна! Невероятно ароматна, цветна и апетитна. Беше идеална на сол – бобът и празът се бяха овкусили чудесно от зелевата чорба (моята не е много солена и нямаше нужда от разреждане), която пък се беше изпарила по време на печенето и ястието не беше чорбаво и воднисто. И няма как – макар и с известно неудоволствие – да не призная, че ми допада малко повече от варианта на детството ми… Естествено заради ароматите, заслугата за които е на праза и сушените чушки… А какво върви най-много на тази прекрасна манджица? Люти чушки, разбира се! Е, който иска, може и чаша червено винце да си налее…

Лозови сарми с жасминов ориз

Приготвянето на лозови сарми с жасминов ориз по нищо не се различава от това на лозовите сарми с кафяв ориз. Единствената разлика е в количеството на водата, която е необходима за сваряването на ориза. За кафявия (предварително накиснат) са необходими 2 ч.ч., а за жасминовия – 1½ ч.ч. Е, има и още една разлика – във вкуса. Така както сармите с кафяв ориз са по-вкусни и ароматни от тези с бял, така и сармите с жасминов ориз превъзхождат с уханието си първите.


1 ч.ч. (180 г) пълнозърнест жасминов ориз
1 глава лук
2 ч.л. сух джоджен
1-1½ ч.л. сушена чубрица
няколко стръка копър
1 ч.л. сол
20-30 лозови листа (в зависимост от големината им)
3-4 с.л. шарлан
1½ ч.ч. вода


Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Измива се добре и се сварява до полуготовност в ½ ч.ч. вода и солта.
Лозовите листа се попарват с вряла вода буквално за секунди – докато променят цвета си, и се отцеждат (през зимата се ползват и замразени, предварително попарени).
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера, докато омекне малко и замирише приятно. Котлонът се изключва и се добавят полусвареният ориз, джодженът, чубрицата, наситненият копър и струйчица шарлан. Разбърква се добре (няма нужда от повече готвене).
Завиват се сарми, като лозовите листа се поставят с лицевата част надолу, слага се от плънката, загъва се първо от близката страна и после отляво и отдясно.

Навива се на рулце, но не трябва да е прекалено стегнато, защото оризът още ще се надува и листото може да се скъса. Сармите се нареждат плътно, но все пак свободно в голяма тенджера или тиган (в тиган е по-удобно – плитък е) на един ред, не трябва да се нагъчкват прекалено, защото иначе лозовите листа остават много воднисти.

Заливат се с 1 ч.ч. гореща вода (с която е изплакната тенджерата от плънката) – сармите точно се покриват. Варят се, докато си поемат водата.
Когато са готови, се поливат със струйка шарлан и се намазват всички равномерно – така хем мазнината не претърпява термична обработка, хем и сармичките получават чудесен блясък – стават като тъмнозелени скъпоценни камъчета.

Сармите стават фантастични – изключително ароматни както от подправките, така и от жасминовия ориз. Който пък има още един плюс – доста по-нежен и деликатен е от кафявия и с него плънката е по-фина и елегантна. Какво по-подходящо бижу за новогодишната трапеза!

Наситнени броколи с киноа

Настоящото ястие е вариация на вече изпробвано и одобрено друго подобно, като тук картофите за заменени от предварително сварена киноа. Запазва се идеята броколите да се накълцат и да престоят така час и половина преди готвене. Така съветват китайски учени, за да се образува сулфорафан – това е ценното вещество, което действа противораково.


1 глава (500 г) броколи
2 моркова
1 ч.ч. замразен грах
1 ч.ч. царевица
бучка кокосово масло (25 г)
3-4 скилидки чесън
3-4 щипки сух джоджен
3 ч.л. самардала (на вкус)
1 ч.ч. киноа
1 ч.ч. вода
1 ч.л. сол


Мерителната чаша е 240 мл.
Киноата се накисва от предната вечер в студена вода. Измива се много добре и се сварява в 1 ч.ч вряща вода с 1 ч.л. сол на слаб огън – докато поеме всичката вода.
Броколите се накълцват в чопъра на ниска степен – отделно кочана (обелен) и малките кочанчета на розичките и после самите розички; розичките буквално на 2 пъти за по 2 секунди, кочаните – малко повече. Целта е да се получат парченца с големина около 5-6 мм, т.е. да не станат на трохи и да се загубят при готвенето. Накълцаните броколи се оставят да престоят час и половина.
Морковите се нарязват на кубчета (или тънки полукръгчета – зависи от дебелината им; може да се оформят и с белачка на тънки лентички), чесънът се нарязва на шайбички.
Кокосовото масло (или друга предпочитана мазнина) се загрява в тенджера и едновременно се слагат броколите, морковите и грахът. Добавят се чесънът и джодженът и се готви при непрекъснато бъркане максимум 4-5 минути. Накрая се слага царевицата. Тенджерата се сваля от котлона и зеленчуците се поръсват със самардала. Добавя се сварената киноа и всичко се разбърква добре. Ястието се оставя няколко минути да се смесят ароматите, преди да се сервира (добре се получава, ако за оформянето на порциите се ползва ринг).

Ястието е много вкусно, с богатство от цветове и аромати в състава си. И ако са прави китайските учени – изключително полезно!

Лозови сарми с пълнозърнест ориз

Свързвам лозовите сармички с ходенето при баба в детските години – правеше по цяла голяма тенджера на няколко реда (помните ли едновремешните електрически тенджери? баба ползваше нея, но само долната част, без оригиналния капак). Готовите сармички още горещи поливаше с олио – стават лъскави като скъпоценни камъни (как се казваха онези тъмнозелените?) и уникално вкусни! Майка също им е голяма майсторка, така че имам много добри учителки. Но аз си вървя по свой път – не правя запръжка на лука в началото и не ползвам бял ориз, който се сварява много лесно. Аз съм по по-трудните неща – усложнявам си живота с кафяв ориз, който иска предварително накисване и доста продължително варене. Но пък ми е изключително вкусен (а и нали е по-полезен), така че от години си купувам само от него. А сармичките стават превъзходни!


1 ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
1 глава лук
2 ч.л. сух джоджен
1-1½ ч.л. сушена чубрица
няколко стръка копър
1 ч.л. сол
20-30 лозови листа (в зависимост от големината им)
3-4 с.л. шарлан
2 ч.ч. вода


Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Измива се добре и се сварява до полуготовност в 1 ч.ч. вода и солта.
Лозовите листа се попарват с вряла вода буквално за секунди – докато променят цвета си, и се отцеждат (през зимата се ползват и замразени, предварително попарени).
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера, докато омекне малко и замирише приятно. Котлонът се изключва и се добавят полусвареният ориз, джодженът, чубрицата, наситненият копър и струйчица шарлан. Разбърква се добре (ако загаря по дъното на тенджерата, може да се сложи и малко водичка).
Завиват се сарми, като лозовите листа се поставят с лицевата част надолу, слага се от плънката, загъва се първо от близката страна и после отляво и отдясно.

Навива се на рулце, но не трябва да е прекалено стегнато, защото оризът още ще се надува и листото може да се скъса. Сармите се нареждат в голяма тенджера или тиган (в тиган е по-удобно – плитък е) на един ред.

Заливат се с 1 ч.ч. гореща вода (с която е изплакната тенджерата от плънката) – сармите точно се покриват. Варят се, докато си поемат водата.
Когато са готови, се поливат със струйка шарлан и се намазват всички равномерно – така мазнината не претърпява термична обработка и сармичките получават чудесен блясък. И стават досущ като бабините! А когато се хапват, се усеща и прекрасният аромат на шарлан…

И неусетно колелото на времето за завърта назад и човек се връща в най-хубавите детски години… Особено когато сармичките се сервират с чесън (за баба това беше закон!) и в ретро чиниите от младостта на майка и татко, с които се сдобих неотдавна…

Пене от ръж и киноа със зелении

По това време на годината дворът на селската ни къща е пълен с какви ли не свежи прелести с приказно зелен цвят – коприва, киселец, живовляк, глухарчета, на които кога да обърнеш внимание, ако не сега… Обичайната компания на тези зелении в повечето пролетни манджи е оризът. Но когато човек разполага с нов продукт (за първи път ползвам пене от ръж и киноа) и му е мерак да го пробва, му идват разни нестандартни идеи… А пенето не ме разочарова и се оказа много добро на вкус.


1 пакет пене от ръж и киноа (250 г)
1 голяма купа със зелении – коприва, киселец, живовляк, листа от глухарчета
1 морков
1 връзка пресен лук
листата на 1 връзка пресен чесън
10-ина стръка джоджен
5-6 стръка риган
7-8 клончета мащерка
1 стръкче розмарин
2 ч.л. сол (на вкус)
струйка зехтин


Пенето се сварява според инструкциите на пакета. Полива се със съвсем малко зехтин (или шарлан), за да не се слепват отделните тръбички.

Всички зелении, включително и подправките, се нарязват на ситно, морковът се настъргва на едро ренде и всичко едновременно се слага в тенджера със съвсем малко водичка (може да се добавят и 2-3 щипки сух джоджен, защото ароматът на пресния е все още слабичък). Посолява се леко и с периодично разбъркване зелениите се задушават няколко минути, докато се слегнат и омекнат приятно, но не и да станат на пюре (т.е. цели се възможно най-кратка термична обработка; затова водата трябва да е минимално количество – да не се налага по-дълго готвене за изпаряване на излишната течност). Накрая се добавя пенето и се разбърква внимателно, за да не стане пастата на каша.

Ястието е малко нетрадиционно, но си е порядъчно вкусно и изключително ароматно. Става много бързо и си заслужава да се приготви, даже и с друг вид паста. А ето как изглежда пакетът на въпросното пене:

Вити банички с праз и картофи

Отдавна бях замислила да направя витата баница с праз под формата на малки банички. Но докато се наканя, идеята претърпя промяна – към праза в плънката се присъединиха и варени картофи (може би под влияние на  едни фантастични рогчета)… Баничките станаха превъзходни – много вкусни и ароматни. Продуктите вече не са непознати (ако листата на праза са малко или изобщо ги няма, може да се ползват 2-3 цели стръка):


около 400 г брашно (може да варира в зависимост от марката)
2 с.л. шарлан
1 с.л. оцет
1 ч.л. сол
1 ч.ч. (240 мл) топла вода

8 с.л. шарлан за топчетата

листата на 1 връзка праз (10 стръка)
3 с.л. шарлан
2 ч.л. сол (на вкус)
3-4 щипки чубрица
2-3 щипки сух джоджен
2 сварени картофа (250 г)


Празът се нарязва на ситно и се задушава в малко водичка с 1-1½ ч.л. сол, чубрицата и джоджена, докато омекне. Тогава капакът се маха, за да се изпари излишната вода и да остане само суха плънка. Дърпа се от котлона и се добавя шарланът. Картофите се намачкват и се посоляват с ½ ч.л. сол (на вкус). Прибавят се към праза, разбърква се добре и плънката се разделя на 8 части.
В пресятото брашно (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото) се слага солта, разбърква се и се прави кладенче. В него се сипват водата, олиото и оцетът и се омесва средно меко тесто, докато стане гладка и еластична топка.
От тестото се оформят 8 топчета и се слагат в касерола в затопления шарлан. Покриват се с найлоново фолио, за да не хванат коричка, и се оставят да си починат 20-30 мин. За да се дърпа добре тестото, мазнината трябва да бъде топла (но не прекалено!), затова аз държа касеролата на изключен котлон. Ако по време на работа топчетата и шарланът изстинат, включвам за секунди котлона – не трябва да се загрява прекалено, защото топчетата ще хванат коричка отдолу и няма да могат да се дърпат.

Взема се едно топче, потапя се от всички страни в топлата мазнина и се разтегля върху месал на тънка кора. Поръсва се с 1 с.л. шарлан (от касеролата) и отгоре се разпределя 1/8 от плънката.

Тогава месалът се повдига от едната страна, за да започне кората да се завива на руло, и внимателно се надига нагоре, докато кората се навие цялата.

Важно е корите да се раздърпат внимателно до края, за да не остават дебели ръбчета, които след изпичането ще станат твърди. Също така плънката трябва да се разпределя чак до края на кората по дължина на рулото, което ще се завие – иначе краищата ще останат само тесто без плънка. Двете крайчета се откъсват (за да се отстрани дебелата част на кората).

Полученото руло се навива на охлюв и се слага в голяма тава, покрита с хартия за печене. Останалите топчета тесто се раздърпват и навиват по същия начин.

Баничките се намазват с мазнина и се пекат в предварително загрята на 175 градуса фурна на горен и долен реотан около 35 мин. Като се извадят от фурната, се напръскват с вода и се покриват с кърпа за 10-ина минути.

Баничките са великолепни! С богата и много ароматна плънка и тънки хрупкави кори. Всяка хапка е невероятна наслада за небцето и се искат неимоверни усилия, за да спре човек след първата изядена баничка…
И искам с тях да отбележа рождения ден на скромния ми блог, който днес става на 5 годинки... :)

Рогчета с праз и картофи

След изключително вкусните пирожки със зеле от миналата година бях твърдо решена да пробвам рецептата и с други плънки – разнообразие да има. И какво по-подходящо за зимата от праз и картофи… При тестото също експериментирах – използвах брашно от спелта, на което вече съм страстна почитателка, толкова са ми вкусни всички печива с него. Резултатът естествено отново е чудесен. Но най-много се радвам на идеята, която ми хрумна при разточването и завиването на топчетата тесто – разточих ги не просто на елипса, а на елипса с „ушички“ или казано по-разбираемо – с форма на камбанка. Благодарение на тази иновация се прегъва съвсем малка площ от разточената кора (само „ушичките“, т.е. колкото да се покрие плънката) и така се избягва наслояването на много тесто в двата края на рогчетата за разлика от варианта със зеле. И понеже празът и картофите вече са си типично нашенска плънка, пирожките станаха рогчета… ;)
Мерителната чаша е 240 мл.


тесто:
310-320 г бяло брашно от спелта (или 280-300 г бяло пшеничено брашно)
½ ч.ч. вода
½ ч.ч. (100 г) шарлан
1 ч.л. сол
1 с.л. оцет

плънка:
1 стрък праз
струйка шарлан (1 с.л.)
1 ч.л. сол (на вкус)
2 щипки чубрица
1-2 щипки сух джоджен
2 сварени картофа (200 г)


Празът се нарязва на ситно и се задушава в малко водичка с ½ ч.л. сол, чубрицата и джоджена, докато омекне. Тогава капакът се маха, за да се изпари излишната вода и да остане само суха плънка. Дърпа се от котлона и се добавя шарланът. Картофите се намачкват и се посоляват с ½ ч.л. сол (на вкус). Прибавят се към праза, разбърква се добре и плънката се разделя на 12 части.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото), в което се сипват водата, шарланът, солта и оцетът. Омесва се меко и еластично тесто, докато спре да лепне много (то е мазно и изглежда сякаш има нужда от още брашно, но не се подлъгвайте да добавяте излишно – изпеченото тесто ще стане твърдо и много ронливо). Разделя се на 12 топчета, които се покриват с найлоново фолио и се оставят да си починат 30-ина мин. Всяко топче се разточва на тънка кора с форма на камбанка (или елипса с две „ушички“ в единия край) – целта е при завиването после да се избегне натрупването на тесто в краищата.

В широкия край се слага плънка, загъва се от двете страни с „ушичките“ и се завива на руло.

Готовите рогчета се подреждат в тава, покрита с хартия за печене, и се поръсват с чубрица или джоджен.

Пекат се в предварително загрята фурна на 200 градуса на горен и долен реотан (без вентилатор) до златисто – около 30 мин. В последните 5 мин. може да се включи и вентилаторът за по-равномерен загар.

Рогчетата са като произведение на изкуството! Запазват идеално формата си след изпичането, плънката е божествено вкусна (и е идеална за случая – изобщо не изтича), а тестото е прекрасно – крехко и изкусително хрупкаво. Особено докато са топли… Просто прелест!