Задушени пресни картофки с копър и чесън

Пролетно време няма нищо по-вкусно от пресните картофки. Толкова са хубави, толкова пухкави и нежни отвътре, че мога да ги ям всеки ден! И въпреки че ги приготвям с какви ли не добавки и подправки – и с чесън и розмарин, и с чесново песто, класиката си остава с копър и чесън.
А най са ми на сърце най-дребните картофчета – не мирясвам, докато не изровя до дъно щайгите на продавачите на пазара… Сготвени цели, картофките имат две предимства – не се разкашкват по време на готвенето и се задушават идеално в собствената си кожица. Защото, естествено, не се белят! Кожицата освен че допринася за по-добрия вкус, е и полезна – съдържа йод. И така, за 2 прилични порции са нужни:


500 г картофи
3-4 стръка пресен чесън (зелената част)
½ ч.л. сол
½ ч.л. самардала (на вкус)
няколко стръка копър
струйка ароматен зехтин


Картофките се измиват добре и се слагат в тенджера с подходяща големина – да се събират свободно на един ред. Добавят се нарязаният на ситно чесън, малко водичка и сол. Картофките се задушават под капак на слаб огън около 20-ина мин., докато омекнат. През това време може да се разбъркват леко – много лесно става с разклащане и подрусване на тенджерата. Когато са готови, капакът се маха, котлонът се усилва и се оставя да се изпари останалата вода. Тенджерата се сваля от котлона, картофките се поливат със струйка ароматен зехтин, поръсват се с наситнения копър и със самардала на вкус. Разбърква се (разклаща се) добре и са готови за сервиране.

Картофките са божествено вкусни! Чудесно ароматизирани, меки и гладки отвътре като масло… Аз слагам само зелената част на чесъна, защото обичаме бялата да си я хрупкаме натурална; но ако е почнал да прави глави, се ползват те – 4-5 скилидки. А за посоляване може да се използва както само сол, така и само самардала. Аз лично предпочитам второто, но съм забелязала, че при термична обработка самардалата губи прекрасния си аромат и затова вече я добавям в края на готвенето. Това обаче не е достатъчно, за да се осолят картофките добре във вътрешността, затова в началото на задушаването слагам и малко сол.

И с един домат натюр са напълно достатъчни за един царски обяд или вечеря (е, вечерта може и чаша студена биричка да се присъедини към компанията). Защото са най-вкусното нещо на света! Дори когато наедреят, пак са ми любимо ястие – вече нарязани на четвъртинки…

Картофена крем супа с карфиол и праз

До неотдавна супите не присъстваха много често в обичайното ни меню. И когато правех такива от дъжд на вятър, все бяха от нарязани на дребни кубчета зеленчуци. Не разбирах защо светът толкова е луднал по крем супите, даже нарочно ги избягвах… Отскоро обаче отново се завърнах към тази течна храна… и то в нейния пасиран вариант. И съответно открих какво улеснение е да сложиш всички зеленчуци, небрежно нарязани, едновременно в тенджерата с вода и после да пасираш всичко за секунди, вместо половин ден да се бориш да наситниш зеленчуците на еднакви кубчета…
А супата си заслужава – много е ароматна и апетитна, а с малко лимонов сок при сервирането става неотразима!


6-7 картофа (700-750 г)
½ глава карфиол (300 г)
1 стрък праз
3 средни моркова
1 стрък девесил (замразен)
4 ч.л. сол (на вкус)
1½ л студена вода
½ връзка магданоз (може и замразен)
лимонов сок
(струйка шарлан)

Картофите, морковите и празът се нарязват на едри парчета, карфиолът се накъсва на розички. Всички зеленчуци заедно с девесила се слагат в тенджера, заливат се с 1½ л студена вода (да се покрият зеленчуците), посоляват се и се сваряват под капак за 20-ина минути. Когато са готови, се добавя магданозът и всичко се пасира фино.
При сервиране всяка порция се полива с много тъничка струйка шарлан (и без него е достатъчно вкусно) и може да се украси със стръкче зеленина. Добавя се и лимонов сок на вкус, а може да се поръси и с малко хранителна мая и лют пипер.

Супата е много бърза и лесна – като всяка крем супа. И много вкусна, естествено – с множество прекрасни аромати от праза, девесила и магданоза. Чудесна е, допълнена от тънка препечена филийка хляб, за една лека и сгряваща вечеря…

Затова е обичана и често приготвяна вкъщи в есенно-зимния период – поне докато има карфиол по пазара…

Вити банички с праз и картофи

Отдавна бях замислила да направя витата баница с праз под формата на малки банички. Но докато се наканя, идеята претърпя промяна – към праза в плънката се присъединиха и варени картофи (може би под влияние на  едни фантастични рогчета)… Баничките станаха превъзходни – много вкусни и ароматни. Продуктите вече не са непознати (ако листата на праза са малко или изобщо ги няма, може да се ползват 2-3 цели стръка):


около 400 г брашно (може да варира в зависимост от марката)
2 с.л. шарлан
1 с.л. оцет
1 ч.л. сол
1 ч.ч. (240 мл) топла вода

8 с.л. шарлан за топчетата

листата на 1 връзка праз (10 стръка)
3 с.л. шарлан
2 ч.л. сол (на вкус)
3-4 щипки чубрица
2-3 щипки сух джоджен
2 сварени картофа (250 г)


Празът се нарязва на ситно и се задушава в малко водичка с 1-1½ ч.л. сол, чубрицата и джоджена, докато омекне. Тогава капакът се маха, за да се изпари излишната вода и да остане само суха плънка. Дърпа се от котлона и се добавя шарланът. Картофите се намачкват и се посоляват с ½ ч.л. сол (на вкус). Прибавят се към праза, разбърква се добре и плънката се разделя на 8 части.
В пресятото брашно (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото) се слага солта, разбърква се и се прави кладенче. В него се сипват водата, олиото и оцетът и се омесва средно меко тесто, докато стане гладка и еластична топка.
От тестото се оформят 8 топчета и се слагат в касерола в затопления шарлан. Покриват се с найлоново фолио, за да не хванат коричка, и се оставят да си починат 20-30 мин. За да се дърпа добре тестото, мазнината трябва да бъде топла (но не прекалено!), затова аз държа касеролата на изключен котлон. Ако по време на работа топчетата и шарланът изстинат, включвам за секунди котлона – не трябва да се загрява прекалено, защото топчетата ще хванат коричка отдолу и няма да могат да се дърпат.

Взема се едно топче, потапя се от всички страни в топлата мазнина и се разтегля върху месал на тънка кора. Поръсва се с 1 с.л. шарлан (от касеролата) и отгоре се разпределя 1/8 от плънката.

Тогава месалът се повдига от едната страна, за да започне кората да се завива на руло, и внимателно се надига нагоре, докато кората се навие цялата.

Важно е корите да се раздърпат внимателно до края, за да не остават дебели ръбчета, които след изпичането ще станат твърди. Също така плънката трябва да се разпределя чак до края на кората по дължина на рулото, което ще се завие – иначе краищата ще останат само тесто без плънка. Двете крайчета се откъсват (за да се отстрани дебелата част на кората).

Полученото руло се навива на охлюв и се слага в голяма тава, покрита с хартия за печене. Останалите топчета тесто се раздърпват и навиват по същия начин.

Баничките се намазват с мазнина и се пекат в предварително загрята на 175 градуса фурна на горен и долен реотан около 35 мин. Като се извадят от фурната, се напръскват с вода и се покриват с кърпа за 10-ина минути.

Баничките са великолепни! С богата и много ароматна плънка и тънки хрупкави кори. Всяка хапка е невероятна наслада за небцето и се искат неимоверни усилия, за да спре човек след първата изядена баничка…
И искам с тях да отбележа рождения ден на скромния ми блог, който днес става на 5 годинки... :)

Зимна северняшка лютика

Северняшките гозби са ми много интересни, но за съжаление доста слабо ги познавам. Затова винаги съм много щастлива, когато попадна на характерна за този регион рецепта. Такава е настоящата лютика от Северозападна България – затова веднага ме привлече. Продуктите са съвсем простички, а приготвянето – изключително лесно. Единственото, което ми липсва в рецептата, е нещо люто – нали все пак става въпрос за лютика. Така че от себе си добавих и малко лют пипер (освен това в продуктите долу намалих и шарлана – малко мазничко ми се видя ястието със 100 мл). Съотношението на картофите и чушките ми хареса, но може да варира според вкуса на всеки. И така, какво е нужно:


7-8 средни картофа (800 г)
6 сухи червени чушки
парче праз (12-14 см)
3 ч.л. сол (на вкус)
½ ч.л. сминдух
½ ч.л. лют пипер (на вкус)
50 мл шарлан


Картофите се сваряват и се обелват.
Чушките се заливат с вода колкото да ги покрие и се слагат да заврат. Оставят се 2-3 мин. във врящата вода, след което се отцеждат и докато са още горещи (става по-лесно) месестата част се остъргва от люспата с нож. Остърганото се слага в подходяща купа и се намачква с дървено чукало.
Празът се нарязва на ситно, слага се при чушките и отново всичко се счуква добре. Накрая се прибавят картофите и също се намачкват – няма нужда да е прекалено фино. Добавят се солта, сминдухът и лютият пипер.
Шарланът се загрява на котлона и се излива при намачканите зеленчуци. Разбърква се, докато се усвои, и това е всичко, лютиката е готова.
Сгорещеният шарлан леко омекотява праза и добавя допълнителен вкус на ястието, но си мисля, че е по-разумно да се остави суров – все пак е студенопресовано олио и не е желателно да минава термична обработка. Така мисля да процедирам следващия път…

Лютиката е чудесно ястие – простичко, но вкусно. С интересен аромат от сминдуха и приятно налютяващо. Много му подхожда чаша домашно червено винце…

Рогчета с праз и картофи

След изключително вкусните пирожки със зеле от миналата година бях твърдо решена да пробвам рецептата и с други плънки – разнообразие да има. И какво по-подходящо за зимата от праз и картофи… При тестото също експериментирах – използвах брашно от спелта, на което вече съм страстна почитателка, толкова са ми вкусни всички печива с него. Резултатът естествено отново е чудесен. Но най-много се радвам на идеята, която ми хрумна при разточването и завиването на топчетата тесто – разточих ги не просто на елипса, а на елипса с „ушички“ или казано по-разбираемо – с форма на камбанка. Благодарение на тази иновация се прегъва съвсем малка площ от разточената кора (само „ушичките“, т.е. колкото да се покрие плънката) и така се избягва наслояването на много тесто в двата края на рогчетата за разлика от варианта със зеле. И понеже празът и картофите вече са си типично нашенска плънка, пирожките станаха рогчета… ;)
Мерителната чаша е 240 мл.


тесто:
310-320 г бяло брашно от спелта (или 280-300 г бяло пшеничено брашно)
½ ч.ч. вода
½ ч.ч. (100 г) шарлан
1 ч.л. сол
1 с.л. оцет

плънка:
1 стрък праз
струйка шарлан (1 с.л.)
1 ч.л. сол (на вкус)
2 щипки чубрица
1-2 щипки сух джоджен
2 сварени картофа (200 г)


Празът се нарязва на ситно и се задушава в малко водичка с ½ ч.л. сол, чубрицата и джоджена, докато омекне. Тогава капакът се маха, за да се изпари излишната вода и да остане само суха плънка. Дърпа се от котлона и се добавя шарланът. Картофите се намачкват и се посоляват с ½ ч.л. сол (на вкус). Прибавят се към праза, разбърква се добре и плънката се разделя на 12 части.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото), в което се сипват водата, шарланът, солта и оцетът. Омесва се меко и еластично тесто, докато спре да лепне много (то е мазно и изглежда сякаш има нужда от още брашно, но не се подлъгвайте да добавяте излишно – изпеченото тесто ще стане твърдо и много ронливо). Разделя се на 12 топчета, които се покриват с найлоново фолио и се оставят да си починат 30-ина мин. Всяко топче се разточва на тънка кора с форма на камбанка (или елипса с две „ушички“ в единия край) – целта е при завиването после да се избегне натрупването на тесто в краищата.

В широкия край се слага плънка, загъва се от двете страни с „ушичките“ и се завива на руло.

Готовите рогчета се подреждат в тава, покрита с хартия за печене, и се поръсват с чубрица или джоджен.

Пекат се в предварително загрята фурна на 200 градуса на горен и долен реотан (без вентилатор) до златисто – около 30 мин. В последните 5 мин. може да се включи и вентилаторът за по-равномерен загар.

Рогчетата са като произведение на изкуството! Запазват идеално формата си след изпичането, плънката е божествено вкусна (и е идеална за случая – изобщо не изтича), а тестото е прекрасно – крехко и изкусително хрупкаво. Особено докато са топли… Просто прелест!

Коледен венец от картофена салата с моркови, кисели краставички и царевица

Тази салата е вариация на любимата някога руска салата, но без грах и естествено без колбас, яйца и майонеза. За сметка на това пък с компенсация – от царевица. Не по-малко вкусна е от традиционната руска салата, а ако се оформи на кръг, покрит със стръкчета копър и с няколко маслинки и кръгчета от морков отгоре, се получава прекрасен коледен венец с добър принос за веселото настроение на сътрапезниците. Този ефектен венец, идеята за който ми дойде от една прекрасна елхичка, може да намери място не само в коледното, но и в новогодишното меню. Така празничната трапеза се сдобива с чудесна украса, при това ядлива…


10 средни картофа (1 кг)
8 кисели краставички
4-5 моркова
1 ч.ч. царевица
зехтин
оцет или лимонов сок
сол на вкус

1 връзка копър
10-ина маслини
1 морков (тънък)


Картофите се сваряват и се обелват. Морковите също се сваряват, но да не омекват много. Зеленчуците се нарязват на дребни кубчета. Добавя се царевицата, посолява се и се овкусява със зехтин и оцет (още по-добре с лимонов сок). Количеството на солта и оцета (лимона) е на вкус, но трябва да се внимава, защото краставичките са кисели и солени, царевицата също е солена. С количествата и съотношението на другите продукти също може да се варира – зависи от големината им и от вкуса на хапващите.
Салатата се разбърква добре; ако се бърка по-дълго, част от картофите се смачкват и се превръщат в приятно подобие на сосче, все едно е добавена и майонеза…

Салатата може да се поднесе и само така, но може и да се оформи на венец в подходяща чиния. В него се набождат плътно стръкчета копър, които да имитират елхови клонки, а отгоре се поставят маслинки и кръгчета от морков (може и суров) – те са „топките“ за украса на венеца.

Когато венецът се сервира на коледната (или новогодишната) трапеза, тя просто грейва; получава се чудесен празничен ефект – салатата е не само много вкусна, но и поднесена оригинално…

Зеленчуци в пакет

Търсейки рецепти с аспержи, попаднах на тази идея на Бон апети. Освен тях тук има и доста други зеленчуци, които задушени в хартия, стават много вкусни. Особено пък ако са пресни, т.е. млади, пролетни. Чесънът и лукът може да се зелени (пресни), но много добре се получава и с млад червен лук на глави и скилидки млечен чесън – обожавам го в тази му фаза на зрялост. Грамажът на продуктите е ориентировъчен; ако се пропусне някой от зеленчуците, няма да е фатално, както може да се добави и нещо друго по желание. Но по една люта чушка в пакетче си е направо задължителна – тя допълва съвършенството!


300 г пресни картофи (5 средни картофа)
5 моркова (около 200 г)
1 тиквичка
1 глава млад червен лук (1 връзка пресен)
4 големи скилидки чесън (2 стръка пресен)
10-12 броя зелени аспержи (около 200 г)
100 г грах (замразен)
100 г чери домати (8 броя)
4 люти чушки
1 ч.л. риган
2 ч.л. сол (на вкус)
струйка зехтин за готвене
20 мл ябълков оцет
4-5 стръка магданоз


Картофите се нарязват на полукръгчета (ако са дребни – на цели кръгчета), морковите – на кръгчета по диагонал, тиквичката – на едри кубчета, лукът – на дебели полумесеци, чесънът – на филийки. На аспержите се отрязва долната част, обелват се и се нарязват на 3.

Всички зеленчуци се слагат в голяма купа, поръсват се с ригана, солта, зехтина и оцета и се разбъркват. Сместа се разпределя върху 4 парчета хартия за печене, които се загъват добре на пакети, като във всеки се добавя и по една люта чушка.

Пакетите се подреждат в голяма тава и се пекат в предварително загрята фурна на 180 градуса на долен и горен реотан около 40 мин.

Всеки пакет се срязва отгоре на кръст по диагонал, разтваря се и се поръсва с наситнен магданоз, преди да се сервира.

Зеленчуците стават превъзходни! Задушават се много добре в хартията, без да стават като сварени, и смесват вкусовете и ароматите си в прекрасна хармония. Лесно, вкусно, а защо не и изискано ястие! И много цветно! Идеално е за чаша студена биричка… Който не обича люто, може да пропусне чушките, макар че като са цели, те не олютяват останалото съдържание на пакета.

А това е най-добрата оценка за вкусовите качества на зеленчуковите пакетчета – даже и котаракът ни сладко-сладко си хапна от тях…

Постно картофено пюре

Бяхме си купили едни картофи – уж български, но със звучното име Аризона (става въпрос за сорта). Когато сготвих с тях най-обикновена картофена манджа, се оказа, че много се разваряват. За манджата това е супер, но аз реших, че по тази причина ще са идеални и за пюре. И така, останалите (бяха 1,2 кг) метнах в тенджерата няколко дена по-късно да се варят… Накрая се оказа, че не съм се излъгала – пюрето се получи леко и пухкаво, не стана и жилаво, както се случва понякога. Казват, че причина за това е многото бъркане, но сега си мисля, че от значение е и сортът, не само бъркането.
За да бъде пюрето постно, друг път му слагам само зехтин (или шарлан – зависи от настроението ми в момента) и домашен ябълков оцет, но тогава по-скоро прилича на намачкана картофена салата. Затова сега реших да заменя оцета с… вода. И каква по-удачна от тази, в която се вариха картофите? Тя си мирише чудесно на картофи и пюрето не стана като измито…


12 картофа (1,2 кг)
2 ч.л. сол (на вкус)
1 ч.ч. вода от варенето на картофите
ароматен зехтин на вкус


Картофите се сваряват и се обелват. Още топли се намачкват с преса, като постепенно се добавят солта, водата и зехтинът. Не слагайте всичката вода наведнъж, за не се озовете накрая с картофена крем супа вместо с пюре 😉, добавяйте на части и преценявайте каква гъстота ви харесва. Същото важи и за солта и зехтина – и те са на вкус. Най-добре е през цялото време да се ползва преса и да няма бъркане и премятане на картофите с вилица.

Пюрето е много хубаво – пухкаво и мекичко, с много добра текстура и вкус, въпреки че е с вода, а не с мляко. Даже и на другия ден след престой в хладилника не се е втвърдило и пак е чудесно!
Може да се ползва за гарнитура, като канапе под задушени зеленчуци или да се хапва направо с лъжичка от купата…

Кюфтета от карфиол и картофи

500 г картофи (5-6 картофа)
500 г карфиол (½ глава)
1 глава лук
1 парче праз (7-8 см)
1 морков
3 щипки сух джоджен
няколко клонки мащерка
2 ч.л. сол
царевично брашно за овалване
струйка зехтин (шарлан)


Картофите се сваряват, обелват се и се пасират. Карфиолът се накълцва в чопър. Лукът и празът се нарязват на ситно, морковът се настъргва. Всички зеленчуци се объркват добре заедно с джоджена, листенцата мащерка и сол на вкус. От сместа се оформят кюфтета, които с поръсване, потупване и прехвърляне от длан в длан се овалват в царевично брашно (сместа е мека и кюфтето се деформира, ако брашното е в чиния). Подреждат се в подмазана незалепваща тава и се пекат на 200 градуса на горен и долен реотан с вентилатор около 20 мин. – докато се запекат добре отдолу.

Обръщат се и се допичат още 15-ина мин., за да получат хубава коричка и от другата страна. Готовите кюфтета се намазват със студенопресован зехтин или шарлан.

По време на печенето кюфтетата първо се надуват и дори се напукват, но за съжаление после спадат и се разливат. Това обаче по никакъв начин не повлиява на вкуса им и на удоволствието от хапването им… 😉 Хубави са, ароматни и приятни като консистенция, карфиолът изобщо не се натрапва. Излизат около 12 броя (зависи от големината им естествено).