Палачинка от овесени трици

Прекрасна диетична и нискокалорична закуска може да се направи от овесени трици. И какъв по-вкусен начин от… палачинки! Една палачинка е достатъчна за една порция и за нея са необходими 3 с.л. трици – това е оптималното количество за тиган с диаметър на дъното 19-20 см (според производителя е 24 см, но нали мерят горния ръб). Естествено всеки е свободен да приготви колкото си иска палачинки – ако реши, че една не му е достатъчна… Но имайте предвид, че палачинките стават по-груби от обикновените с брашно и са доста засищащи, а овесените трици не зная дали е разумно да се приемат в много големи количества, защото може да подразнят нечий стомах или черва. Иначе точно в това е достойнството им – съдържат водонеразтворими фибри и с това способстват перисталтиката и прочистват чревния тракт. Препоръчителни са и за диабетици. Ето продуктите за една палачинка:


3 с.л. с връх овесени трици (около 35 г)
50-55 мл студена вода
щипка сол
мъничка бучица (2 г) кокосово масло

Триците се слагат в купичка или дълбока чиния и се добавят водата и солта. Разбърква се и се оставя за няколко минути, докато триците набъбнат. Водата може да не се слага всичката наведнъж – по-добре е да се добавя по малко, докато триците я попиват, но е важно да не остане излишна течност – тогава много ще пръска при изсипването в тигана.

Тиганът се загрява добре и се подмазва с кокосовото масло. Изсипват се набъбналите овесени трици, като се разпределят с лъжица на тънък равномерен слой по цялото дъно. Палачинката се пече на среден към силен котлон (зависи от тигана – трябва да се внимава да не изгори бързо). Когато се запечата отдолу, се обръща да се запече и от другата страна (не е добре да се бърза с обръщането, за да не се разкъса, изчаква се да се втвърди отдолу). Ако е необходимо, може да се обърне още веднъж от първата страна – да се получи приятен загар. Препоръчително е тиганът да е незалепващ, за да не се разкъсва палачинката и да се обърне лесно. Ако случайно сместа залепне за дъното, внимателно се отлепва с дървена лопатка.

Палачинката става невероятна – изкусително хрупкава, много вкусна и ароматна. С малко по-груба текстура е (в сравнение с палачинките от брашно), но като се направи тъничка, е великолепна. Изяжда се бързо и на човек му се струва, че не е ял достатъчно, но всъщност е много засищаща и малко след това стомахът се усеща приятно запълнен (без да му е тежко от преяждане). Сервирам я в чинията върху салфетка, за да не се овлажни отдолу – тогава се губи прелестната хрупкавост.

Палачинката може да се комбинира с какво ли не – който каквото предпочита, но и самостоятелно си е чудесна. Много добре я допълват фъстъченото масло и/или любимото сладко от ягоди. А също и чаша горещо ароматно кафе – комбинацията си заслужава!

Крем от тиква и портокали

Не знаех, че има такъв крем. Докато не го направих миналата седмица… Съвсем случайно – за да оползотворя един резен тиква, 3 портокала и 1 мандарина… След като ги сварих и блендирах, стана фантастичен крем! Изобщо не очаквах толкова добър резултат! И понеже действах на око и на вкус, без точни грамажи, се наложи да го направя още веднъж, за да си запиша някакви пропорции все пак… Пък и толкова много ми хареса, че исках пак да си хапна от това вълшебно нещо в чаша с цвят на старо злато… И така, при втория опит се оказа, че съотношението на тиквата към цитрусите е горе-долу 2:1 – на почти 1 кг тиква сложих 3 портокала и 2 мандарини с общо тегло около 500 г (всичко е чисто тегло, обелено и почистено). Естествено всеки може да промени това съотношение по свой вкус… Както и може да се ползват само портокали или само мандарини. Моите портокали са от сорта за сок, т.е. не са много големи, но са сочни; мандаринките са със средна големина. Останалите продукти са на вкус, особено медът – зависи колко е сладка тиквата.


1 кг тиква (почистена и нарязана на кубчета)
3 портокала (335 г обелени)
2 мандарини (170 г обелени)
5-6 пъпки карамфил
2 ч.л. канела
150 мл вода
60 г кокосово масло
50 г мед (на вкус и зависи колко е сладка тиквата)
30 г орехи – за поръсване


Тиквата се обелва и се нарязва на кубчета. Портокалите и мандарините се обелват и заедно с тиквата се слагат в тенджера на котлона. Налива се и малко вода, за да може тиквата да се свари по-лесно. Добавят се канелата и карамфилът. Когато тиквата омекне, котлонът се усилва и тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишната течност. Оставя се да поизстине малко и карамфилчетата се изваждат.
Сварените плодове се прехвърлят в блендер, добавят се кокосовото масло и медът и се пасира до фина смес. Готовият крем се разпределя в подходящи чаши или купички и се слага в хладилника.

Преди да се сервира, се поръсва отгоре с нарязани на ситно орехи.

Кремът е наистина феноменален! Изключително приятен и лек, копринено нежен, с прекрасна свежа и ароматна нотка от портокалите и мандарините. А поръсен с орехите става трепач! Не си и помисляйте да ги пропуснете!

Не съм предполагала, че може да съществува такъв крем – от такива продукти, с такъв цвят, вкус и аромат. Очарована съм! И много щастлива от откритието си! Някой ден ще го изпробвам и в някоя тортичка…

Ако се консумира веднага след приготвянето или след кратко охлаждане, кремът е с характерната за този десерт консистенция – много гъст, но леко течен. След по-дълъг престой в хладилника (поне до следващия ден) обаче се втвърдява и като се гребне с лъжичката, запазва формата си – т.е. спокойно би се рязал с нож и би могъл да се ползва за тарти и други подобни сладкиши…

Сладки картофи и карфиол на фурна

Сладките картофи отдавна вече са ми в графа „Любими“. Много ми допадат и на вкус, и на цвят, и като текстура. Идеални са в какви ли не варианти – печени, пълнени, в къри, че дори и за шоколадов крем за торта! И много често ме спасяват, когато трябва да приготвя нещо набързичко – просто нарязвам един картоф на пръчици, поръсвам с малко къри и сух чесън и мятам във фурната. Ако пък е сезонът на карфиола – няколко розички също имат запазено място в тавата. Напоследък този прекрасен кичест зеленчук намира доста приложения в кухнята ни…
За 2-3 порции са необходими:


1 сладък картоф
няколко розички карфиол
къри
сух чесън
1 ч.л. сол (на вкус)
бучица кокосово масло (колкото лешник)


В затоплена незалепваща тава (мушка се във фурната за кратко, докато тя загрява) се слага малко кокосово масло, за да се разтопи. Картофът се обелва и се нарязва на пръчици, карфиолът се накъсва на дребни розички и всичко се слага в тавата. Поръсва се с къри, сух чесън и сол на вкус и се разбърква. Зеленчуците се пекат 20-ина мин. на 200 градуса на горен и долен реотан – до омекване на картофите.

Ястието е съвсем простичко, приготвя се много лесно и бързо, а се отплаща с разкошен вкус и аромат. Подхожда му салата според сезона, особено домашна туршийка, но най-добре го допълва един неустоим сос – сладко-кисело-лют на основата на сусамов тахан. Просто не мога да си представя едното без другото – сякаш са сиамски близнаци!

Двойно шоколадови кексчета

По рецептата на най-великата (поне за мен) шоколадова торта на света много успешно могат да се направят и малки кексчета. Те са със същия превъзходен вкус и аромат и в зависимост от повода, по който се приготвя десертът, могат да се окажат дори по-предпочитани – всяко от тях си е отделна завършена порция, много симпатична и удобна за сервиране. И така, да запрятаме ръкави! При продуктите няма нищо ново, само количеството на крема е наполовина от този за тортата.
Мерителната чаша е 240 мл.


тесто:
2¾ ч.ч. (330 г) брашно от лимец (или пълнозърнесто пшеничено)
3 с.л. (25 г) какао
¼ ч.л. смляна ванилия (бурбонска)
1 ч.л. канела
щипка сол
настърганата кора на 1 лимон
настърганата кора на 1 портокал
30 г домашни сушени кайсии (или 50 г червени боровинки)
50 г тъмни стафиди

4 с.л. златно ленено семе + ½ ч.ч. вода
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
¾ ч.ч. (150 г) шарлан
250 мл вода
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. оцет

крем:
2 банана (около 200-220 г обелени)
½ авокадо
50 г кувертюр (черен шоколад)
2 с.л. (10-15 г) разтопено кокосово масло
1 с.л. какао
1 с.л. (25 г) мед
½ пак. бурбонска ванилова захар


Брашното се пресява в купа. Добавят се останалите сухи съставки – какаото, ванилията, канелата, солта, корите на лимона и портокала и сушените плодове. Всичко се разбърква добре.
Лененото семе се смила и се накисва в друга купа в ½ ч.ч. вода. Оставя се няколко минути, докато се получи желеподобна смес. Постепенно се добавят захарта, шарланът и водата, като се бърка до разтопяването на захарта. Содата се угасява в оцета и се добавя към течните продукти. Накрая се изсипват сухите съставки и всичко се разбърква до хомогенна смес с дървена или телена бъркалка, няма нужда от миксер. Тестото става гъсто, но течно и лепкаво. Разпределя се във форми за мъфини – излизат точно 12 броя, без да се пълнят до ръба.

Кексчетата се пекат на 180 градуса на горен и долен реотан около 20 мин. – клечката да излезе суха. Ако се препекат, ще се изсушат, а са много по-хубави влажни и сочни. Оставят се да изстинат леко, след което се изваждат на решетка да доизстинат.

Кексчетата са идеални и спокойно могат да се хапват и само така.

Но с добавка на малко от изкусителния шоколадов крем стават направо неустоими.
Шоколадът се разтопява на водна баня или на най-слабата степен на котлона заедно с кокосовото масло и всички продукти за крема се пасират едновременно в чопър. Готовият крем може да се сложи в хладилника за 2-3 часа, докато изстиват кексчетата – така се сгъстява леко и после се работи много удобно с него.
Оттук нататък има различни възможности. Едната е в средата на всяко кексче да се направи дупка, която да се напълни с крем, като се завърши с шприцована розичка отгоре. За целта обаче е нужен специален сладкарски инструмент.

Ако нямате такава шприцо-помпичка, има и по-лесен начин, който на мен даже ми допада повече, защото така кремът се разпределя по-добре навсякъде. Кексчето се срязва внимателно на две, долната част се намазва с малко крем, поставя се горната част и се намазва отгоре с още крем.

Отгоре кексчетата се украсяват с парченца от плодове според сезона, ядки, кокосови стърготини или кой както намери за добре…

Кексчетата са фантастични! Красиви и с божествен аромат! Хубави са и без крем, но с него стават великолепни! И не само че по нищо не отстъпват на тортата, а даже са по-атрактивни и симпатични заради по-малките си размери. Просто са прелестни…

Бисквитена торта с крем от сладки картофи

Бърза, лесна, с малко продукти. Много шоколадова, много креместа и сочна. С необичаен крем – от сладки картофи. Струва си човек да я приготви! Единственият компромис в състава ѝ са бисквитите (купешки са за съжаление)…


300 г бисквити
2 сладки картофа (около 600 г обелени и почистени)
2 с.л. (30 г) кокосово масло
50 г какао
150 г мед (на вкус)
200 мл вода от варенето на картофите
50 г орехи


Картофите се обелват и се нарязват на кубчета. Слагат се в тенджера и се налива вода, колкото да ги покрие. Сваряват се до омекване (за 20-ина минути). Оставят се да изстинат малко (да не са врели) и се пасират в блендер заедно с кокосовото масло, какаото, меда и водата от варенето на картофите. Получава се много фин шоколадов крем, гъст, но леко течен.
В подходяща тавичка или тортена форма се разстила малко крем. Отгоре се нарежда ред бисквити и се покриват със слой крем. Продължава се така до изчерпване на продуктите. При мен се получиха 3 реда от бисквити, защото слагах по-дебел слой крем между тях, а и тавичката ми явно беше по-голяма от необходимото. Така оформената торта се оставя за няколко часа на стайна температура, след което се поръсва отгоре с едро нарязани орехи и се прибира в хладилника. Добре е да се консумира на следващия ден.

Със същото количество крем спокойно може да се направят и повече етажи (в същата тавичка), като се увеличат бисквитите. Тогава тортата ще стане по-висока и по-представителна, но и малко по-суха, а сега е много сочна и креместа, точно по моя вкус! И много шоколадова! Изобщо не се разбира, че кремът е от сладки картофи. Бисквитките са с аромат на карамел и понеже са тънки, не се налага да се топят в някаква течност.

Тортата се прави много лесно и за отрицателно време – най-мъчното нещо е беленето на картофите и най-много време отнема охлаждането им… Блендирането на крема след това и реденето на пластовете е като детска игра. А тортичката е безумно вкусна! И идеална за приготвяне в летните жеги, защото няма печене на блатове и варене на кремове…

Двойно шоколадова торта

Това е най-хубавата торта, която съм яла някога!!! Е, може малко и да пресилвам нещата, защото отдавна не бях правила и хапвала никаква торта… Но със сигурност е най-хубавата шоколадова торта, която съм приготвяла лично! Щом я правя 4 пъти за малко повече от 2 месеца (е, хайде, единият път беше под формата на кексчета), значи наистина си заслужава и суперлативите не са прекалени. Сочна, изключително ароматна и много шоколадова! Мммм…… Последното изпълнение беше от вчера, и то без никакъв повод! С единственото намерение цял ден да ям само торта – на закуска, обяд и вечеря! Като първо, второ и трето! Наистина е божествено вкусна!!!
Рецептата е на Стефи Божилова – държа да го уточня, макар че няма нищо специално и уникално нито в блата, нито в крема; даже самата аз съм правила сладкиш с подобно тесто и подобни кремчета. Но браво на Стефи, че е обединила всичко в една уникално вкусна торта! Единствено не можах да разбера защо слага ленено семе в крема, а не в блата – според мен мястото му е в тестото. Все пак първия път спазих рецептата, но блатът се сряза трудно, горната част почти се разпадна и като цяло беше доста трошлив, затова при втория опит сложих смляно ленено семе в блата, а в крема го пропуснах – смятам, че така нещата се подобриха. Понеже кисело соево мляко няма откъде да намеря, първия път го замених с оризово, но в следващите опити се оказа, че блатът се получава брилянтно и просто с вода (добавих и оцет за содата). Промених малко и количествата на някои продукти в крема, но то е за мое удобство. Какво да правя с половин останало авокадо? – по-лесно ми е да го сложа цялото! Също така намалявам малко и количеството на кокосовото масло – то присъства масово по рецептите за торти и сладкиши без животински продукти, и то в големи количества, което аз не одобрявам особено… Но дори и с тези промени кремът става идеален! А блатът – о, блатът! – той е божествен! Сочен и с богатство от аромати! Може да се приготви и с пълнозърнесто пшеничено брашно, но аз използвам от лимец. А сушените плодове довършват съвършенството – освен аромат стафидите привнасят сладост, а червените боровинки (евентуално домашните сушени кайсии) – приятна кисела нотка.
Мерителната чаша е 240 мл.


за блата:
330 г брашно от лимец (или пълнозърнесто пшеничено)
3 с.л. (25 г) какао
¼ ч.л. смляна ванилия (бурбонска)
1 ч.л. канела
щипка сол
настърганата кора на 1 лимон
настърганата кора на 1 портокал
50 г червени боровинки (или 30 г домашни сушени кайсии)
50 г тъмни стафиди

4 с.л. златно ленено семе + ½ ч.ч. вода
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
¾ ч.ч. (150 г) шарлан
250 мл вода (растително мляко)
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. оцет

за крема:
4 банана (около 450 г обелени)
1 авокадо
100 г шоколадов кувертюр (черен шоколад)
3 с.л. (20 г) разтопено кокосово масло
2 с.л. какао
2 с.л. (50 г) мед
1 пак. бурбонска ванилова захар

Брашното се пресява в купа. Добавят се останалите сухи съставки – какаото, ванилията, канелата, солта, корите на лимона и портокала и сушените плодове. Всичко се разбърква добре.
Лененото семе се смила и се накисва в друга купа в ½ ч.ч. вода. Оставя се няколко минути, докато се получи желеподобна смес. Постепенно се добавят захарта, шарланът и водата (или растителното мляко), като се бърка до разтопяването на захарта. Содата се угасява в оцета и се добавя към течните продукти. Накрая се изсипват сухите съставки и всичко се разбърква до хомогенна смес с дървена или телена бъркалка, няма нужда от миксер. Тестото става гъсто, но течно и лепкаво. Излива се в тортена форма (26 см), покрита с хартия за печене, и се пече на 180 градуса на горен и долен реотан около 30 мин. – клечката да излезе суха (може и на 160 градуса на долен реотан с вентилатор за същото време – струва ми се, че при печене на вентилатор блатът се получава по-равен, иначе в средата става доста по-висок). Ако се препече, ще се изсуши, а трябва да е влажен и сочен. Оставя се във формата да изстине леко, след което се изважда на решетка да доизстине.

Шоколадът се разтопява на водна баня или на най-слабата степен на котлона заедно с кокосовото масло и всички продукти за крема се пасират едновременно в чопър. Готовият крем може да се сложи в хладилника за 2-3 часа, докато изстива блатът – така се сгъстява леко и после се работи много удобно с него.

Напълно изстиналият блат се срязва на две. Долната част се намазва с част от крема (около половината или малко повече), отгоре внимателно се поставя горната част и тортата се намазва отгоре и отстрани с останалия крем. Много лесно преместването и връщането на горната половина става с дъното на тортената форма – просто „се загребва“ с него. Иначе може да се начупи, понеже блатът е много сочен и мекичък; но дори и да се отчупи някое парче, при сглобяването на тортата частите се наместват добре и когато се намаже с крем отвън, нищо не личи…

Отгоре тортата се украсява с плодове според сезона, ядки, кокосови стърготини или кой както намери за добре… За да се запази по-дълго свежестта на плодовете, се намазват лекичко с мед (по-лесно става преди да се наредят). Така получават и чудесен блясък и тортата е като излязла от кулинарен журнал! ;)

Тортата е феноменална! Божествено вкусна! Много шоколадова и с букет от аромати! Просто всяка хапка те кара да се размазваш от удоволствие, защото вкусовата експлозия в устата поражда вълна от блаженство по цялото тяло… И не усещаш как парчето в чинията намалява и изчезва, а ти се иска то никога да не свършва и блаженството да няма край… И вече нищо друго няма значение, защото си в рая!...

Сладки картофи и патладжани в къри сос

Сладки картофи и патладжани в къри сос – звучи прекалено екзотично и малко странно като комбинация на продукти; и ако човек не е експериментаторски настроен, може като нищо да пропусне тази уникално вкусна манджа. Толкова вкусна, че вече съм пристрастена!!! Докато има нещо в чинията, не мога да се спра – въпреки угризенията, че не успявам да следвам мъдрите съвети на разни умни хора да се яде бавно, да се дъвче дълго и да се наслаждаваш на всяка хапка. Просто докато не видя дъното на чинията, не мирясвам! Защото изобщо не мога да устоя на комбинацията от вкусове и аромати… и на божественото сосче…
Иначе става въпрос за нещо, което съвсем доскоро за мен беше тера инкогнита – никога преди не бях готвила или опитвала дори сладки картофи, само бях чела разни статии за техните полезни качества. И когато преди няколко месеца попаднах съвсем случайно на рецептата на Дона Петкова, бях заинтригувана и реших, че е крайно време да пробвам какво е това животно сладък картоф. Като попрочетох тук-там за него и най-вече след като го опитах, се оказа, че нито е толкова сладък, нито е картоф, т.е. не е от същото ботаническо семейство, а е много далечен роднина на познатия ни картоф. Консистенцията му, че дори и вкусът и цветът, са по-скоро като на тиква – наистина намирам голяма прилика с нея. Но важното е, че не е толкова странен на вкус и скоро мисля да пробвам и други начини на приготвянето му, даже вече съм си набелязала 1-2 рецепти…
Но да се върнем на ястието, което толкова ме впечатли и пристрасти. Когато го приготвих за първи път преди няколко месеца, дори не успях да го снимам. Но при втория опит миналата седмица поправих този пропуск.
За 3-4 порции са нужни:


1 с.л. кокосово масло
1 глава лук
1 скилидка чесън
1 с.л. къри паста
1 консерва (400 мл) кокосово мляко, може и домашно
1 лайм – сокът и кората
2 ч.л. кафява захар
1 голям патладжан
1 сладък картоф
няколко стръка пресен кориандър
сол на вкус


Всички продукти трябва да са приготвени предварително – обелени, нарязани, настъргани, изстискани и каквото друго се изисква от тях, защото готвенето и добавянето им един след друг става много бързо.
Първо се приготвя патладжанът – нарязва се на по-едри кубчета, посолява се и се оставя за около 30 мин. да се отцеди горчивият сок, след което се изплаква. Сладкият картоф (аз не го беля, само почиствам ако има нещо черно или наранено по кората) се нарязва на кубчета с големината на патладжанените. Лукът и чесънът се нарязват на ситно. Кората на лайма се настъргва, а той се изстисква (пулпата, останала при изстискването, също се използва). За улеснение на готвенето после в сока може да се добавят кората, пулпата и захарта.
Кокосовото масло се загрява, слагат се лукът и чесънът и се разбърква енергично за 10 секунди. Добавя се къри пастата и се разбърква. Веднага след това се наливат кокосовото мляко и сокът на лайма заедно с пулпата, кората и захарта и се бърка отново енергично за 10 секунди. Накрая се добавят патладжанът и сладкият картоф. Посолява се на вкус и се оставя да къкри на слаб огън 20-25 мин. до омекване на зеленчуците. Маха се от котлона и се гарнира с нарязания кориандър. Сервира се със сварен ориз, в случая – пълнозърнест басмати.

По съвет на авторката на рецептата, ако нямате къри паста, може да я замените с комбинация от червен, черен пипер и куркума (явно тя има предвид червена къри паста), а за по-екзотичен и лютив вкус може да се прибави чили или пресен / сух джинджифил. Моята къри паста обаче е зелена и горещо я препоръчвам – в нея има и джинджифил, и кориандър, и ред още подправки и с нея ястието става божествено! И въпреки че самата паста е люта, сложих и 2 малки люти чушлета, нарязани на ситно, още в началото заедно с лука и чесъна (но всеки си знае колко люто може да понесе). Е, не се стърпях да ръсна и по малко червен пипер и куркума де… (понеже липсват в пастата). А от мерак и нетърпение да опитам по-скоро вълшебството в чинията, забравих да поръся с кориандър – добре, че в къри пастата има…
Ето каква точно къри паста ползвам:

Съдържа: лимонена трева, люти чушлета, лук, чесън, див джинджифил, галанга, сол, вода, лимонена кора, свеж кориандър, кимион, кориандър на прах, бял пипер.

Ако сосът се сгъсти твърде много (явно поради сгъстителите в консервираното кокосово мляко), може да се добави малко водичка. Ако пък ползвате домашно мляко, то е по-редичко и тогава може да сгъстите соса, като намачкате няколко парченца сладък картоф.

Манджата е уникално вкусна! Убедена съм, че това се дължи на множеството подправки в зелената къри паста – ако се ползват само черен, червен пипер и куркума, няма да бъде толкова вкусно и ароматно. Голяма е заслугата на джинджифила, кимиона и кориандъра. Но черешката на тортата е лаймът – придава невероятна свежест и аромат! Оказва се, че това дребно плодче е мултифункционално – подхожда идеално и на салати, и на основни, и на десерти; а за напитки – независимо безалкохолни или алкохолни, т.е. прословутото мохито – да не говорим…