Усукано козуначено руло с мармалад

Това руло е поредната стъпка (и мисля – върхът!) по дългия път на подобряване на любимото печиво. Правя козуначени рула от доста години, но те са малко капризни – или плънката ще ми е малко, или ще изтече (ако е повече), или ще останат малко недопечени в средата… Така че всяка година променям по нещо, за да усъвършенствам крайния резултат. Добра крачка беше замяната на обичайните мармалади или конфитюри (те са леко течни) с ябълковия мармалад на калъп и последните две-три години се получиха красиви и с богата плънка рула. Но въпросният ябълков мармалад е твърд (реже се с нож), което води до две неудобства – не може да се маже (тестото се смачква) и не позволява рулото да се навие и усуче, както съм правила преди. Затова тази година реших да го „разредя“ с малко шипков – той е домашно, макар и не собствено производство и е редичък. Добавих и малко ром... Така се получи чудесна консистенция – достатъчно гъста, за да не изтича плънката, и достатъчно мека, за да може да се намаже, – както и прекрасен вкус и аромат. А тестото е вече добре познато – при него няма нужда от подобрения…


¼ кубче (10-11 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
50 мл (40 г) зехтин + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
400-450 г брашно
1 шушулка ванилия
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром
300 г мармалад – смес от ябълков (на калъп) и шипков плюс малко ром


Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи. Ванилията се разполовява, семенцата се остъргват и заедно с шушулката се слагат в млякото, докато се изчаква маята. Преди млякото да се излее в брашното, шушулката се изважда.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче, в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Тестото се меси малко и после се удря в плота 100 пъти – 2 пъти по 50 с малко месене между двете части. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса).

Без да се премесва, втасалото тесто се разделя на 2 части, от които с нежно натискане с пръсти и разтегляне се оформят две правоъгълни кори. Отгоре по дължина се разпределя мармаладът

и корите се навиват, след което се усукват.

Двете рула се събират в единия край,

усукват се заедно и се оформят на кръг.

Полученото кръгче се прехвърля в кексова форма с дупка, намазва се отгоре със зехтин и се оставя на топло да втаса около час-час и половина.

Когато тестото изпълни формата, пак лекичко се намазва със зехтин, поръсва се с малко кристална захар и по сплитките се набучкват обелени бадеми. Пече се в предварително загрята на 160 градуса фурна 35 мин. (до златистокафяво) на долен реотан с вентилатор.

Готовото руло се изважда от формата и се оставя да изстине върху решетка. Това е най-трудната част – чакането, но е задължителна, за да може рулото да се нареже добре на красиви резени, без да се смачка отвътре.

Рулото е феноменално, направо божествено! Изпечено е чудесно, в средата не е клисаво заради мармалада, който пък всичкият си е вътре (не е изтекъл), въпреки че е множко – точно по мой вкус!

А какви шарки се появяват, когато се нареже – все едно гениален художник е мацвал с четката, давайки простор на въображението си! Външно рулото също е великолепно – с прекрасна форма и примамлив вид. А коричката е просто неустоима…

Идеално се комбинира с кафе, чай или домашна напитка от глухарчета...

Спагети с лук, кладница и кокосово мляко

Тези неугледни спагети са най-вкусните на света или поне които аз съм опитвала някога. Те са любимата ми и дежурна (заедно тази с доматен сос и гъби) рецепта за паста – независимо кой вид и форма ще се ползва, резултатът винаги е блестящ. Получава се божествено вкусен и ароматен сос, който направо действа пристрастяващо…
Обикновено ползвам традиционните спагети от твърда пшеница, но еднакво добре се получава и с пълнозърнести, и с царевични (т.е. безглутенови), които си купих неотдавна от Лидл заедно с вече изпробваните фузили – и всеки път си облизвам пръстите…
За задушаването на лука и на гъбите е добре да се ползва минимално количество зехтин, защото кокосовото мляко е доста мазно.


½ пакет спагети (250 г)

2 глави лук (може и червен)
1 ч.л. мусковадо

300 г кладница
2 скилидки чесън
струйка соев сос
3-4 клонки мащерка

струйка зехтин за готвене
1½ ч.л. сол (+ за варенето на спагетите)

1 кутия (400 мл) кокосово мляко (сметана)
1 стръкче розмарин
щипка сух риган

2-3 ч.л. хранителна мая за поръсване


Спагетите се сваряват алденте в подсолена вода (може да се капне и малко зехтин, за да не се слепват). Дори е по-добре да бъдат малко твърди, защото в края се добавят към соса и се оставят да се доварят в него 1-2 мин.
Лукът се нарязва на кръгове или полумесеци и се задушава в малко водичка и зехтин с мусковадото, докато омекне; посолява се на вкус (1 ч.л. сол).
Гъбите се накъсват по дължина на ивици и се запържват в голяма тенджера за 2-3 мин. в малко зехтин на слаб огън, като се разбъркват непрекъснато, за да не загорят. В един момент започват лекичко да си пускат сок и тогава се добавят чесънът, нарязан на филийки, соевият сос и мащерката. Оставят се да се задушават под капак още 7-8 мин. Подправят се със сол (½ ч.л.) и към тях се добавят лукът, кокосовото мляко, наситненият розмарин, риганът и отцедените спагети. Разбърква се внимателно и се оставя на слаб огън още за 1-2 минути, за да се смесят вкусовете и ароматите.
Спагетите се сипват се в чинии и се поръсват с малко хранителна мая, която идеално имитира вкуса и аромата на пармезан (всъщност и без нея е достатъчно вкусно), а чаша бяло вино си е направо задължителна…

Спагетите са уникално вкусни, а сосът е божествен! Ароматите на гъбите и кокосовото мляко са толкова всепоглъщащи, че дори и в безглутеновия вариант изобщо не се усеща царевичният вкус на спагетите, които на вид и консистенция след варенето идеално напомнят на традиционните от твърда пшеница. Как ли е постигнат този ефект само с царевично брашно и вода? (други съставки не са упоменати на етикета…) А така изглеждат царевичните спагети:

Постни кравайчета с брашно от спелта

След големия кравай от завчера ми остана половината консерва кокосово мляко, която трябваше да бъде оползотворена. Възможности за това има много, но краваят беше толкова хубав, сладичък и божествено ароматен, че реших да повторя същото тесто. Но определено не в същата форма… 😊 Винаги съм искала да направя нещо от сорта на колачета или гевречета, но много трудно се наканвам (само веднъж съм правила брецели)… Затова сега просто нямаше как да не ми хрумне идеята от вече изпитаното прекрасно тесто да направя малки кравайчета. Реших да направя и още един експеримент – да заменя бялото пшеничено брашно с такова от спелта. Всичко приготвено с него ми е изключително вкусно, така се получи и този път. Обаче като за първи път имах лек неуспех – въпреки че станаха чудни на вкус, кравайчетата малко се разляха… Но понеже не се отказвам, докато не постигна своето, борбата с тестото от спелтено брашно продължи и при следващите опити установих откъде идва проблемът – просто то не трябва да се оставя да втасва толкова дълго, колкото това от пшеничено. И така – следващия път и спелтените кравайчета бухнаха прекрасно и станаха симпатични дебеланковци като пшеничените си братовчеди!


¼ кубче (10 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
1 бурбонска ванилова захар (или ¼ ч.л. смляна ванилия)
370 г бяло брашно от спелта

Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи. Прибавя се и ваниловата захар.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче (не всичкото наведнъж), в което се изливат млякото със захарта и маята. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Тестото се меси малко и после се удря в плота 100 пъти – 2 пъти по 50 с малко месене между двете части. По този начин тестото се изглажда идеално и без дълго месене. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса за 20-25 мин. на топло (във фурната на 50 градуса).
Втасалото тесто се премесва леко и се разделя на 8 топчета. Оставят се 5-6 мин. да си починат и от всяко топче се оформя фитил, дълъг около 30 см. Фитилите се прехвърлят в покрита с хартия за печене тава и двата края се кръстосват, за да се оформи кръгче, като краищата се оставят малко да стърчат.

Кравайчетата се намазват със зехтин и се оставят да втасат за 20 мин. Пекат се на 160 градуса на долен реотан с вентилатор 17-18 мин. – до златиста коричка. Понеже ползвам фурната за втасването, я включвам докато те са вътре.

Кравайчетата са прекрасни! Много симпатични, приятно сладички и невероятно ароматни, пухкави и прилично дебелички. 😉 Чудесни са и за десерт, и за закуска – в компанията на прясно изцеден портокалов сок.

Дори и първите, които не бухнаха нагоре, а се разляха леко, са фантастични, особено с чаша кафе и домашен нектар от праскови… Важното е, че са големи сладури и без никакво съмнение са много по-вкусни и ароматни от другите с пшеничено брашно!

Постен кравай

“Разбрали някога българите, че водата помни, и почнали да ù приказват. А водата дава живот, без нея и без слънцето сме загубени. Отредили ù на водата голям празник – три дни, на 5-и, 6-и и 7-и януари. (…) …баш през нощта, срещу 6-и, по потайна доба се нарича водата. Тогаз чува водата най-много. На водата можеш да речеш най-скъпите си тайни и желания и тя може да ги обърне и да ти ги сбъдне.” (Из „Стопанката на Господ“, Розмари Де Мео). На 6-и януари са Мъжки водици, а на 7-и – Женски водици. Това е много стар народен празник с дълбока символика и смисъл. Върху него църквата е нагодила своя празник Богоявление – да заличи доколкото е възможно старата вяра… Но това е друга тема…
По традиция за празника се прави кравай. Месенето на хляб (съпроводен и с наричане) е част от всички народни празници, така че по тази логика обичаят за кравая идва от старите времена и от празника Водици (мога само силно да се надявам, че тук църквата няма пръст…).
Едва ли някогашните българи са разполагали с кокосово мляко и бурбонска ванилия 😉, но това е моят начин да заменя животинските продукти:

¼ кубче (10 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
1 бурбонска ванилова захар (или ¼ ч.л. смляна ванилия)
300-320 г брашно (може и малко повече – зависи от марката)

Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи. Прибавя се и ваниловата захар.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче (не всичкото наведнъж), в което се изливат млякото със захарта и маята. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Тестото се меси малко и после се удря в плота 100 пъти – 2 пъти по 50 с малко месене между двете части. По този начин тестото се изглажда идеално и без дълго месене. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса).

Втасалото тесто се премесва леко, като от него се отделя малко за украса (колкото орех), и се оформя на дълъг фитил. Прехвърля се в тава, покрита с хартия за печене, и се завива на кръг. Краваят се намазва със зехтин и се оставя да втаса 1 час. От заделеното тесто се оформят тънки фитилчета, от които се правят фигурки и се поставят върху втасалия кравай.

Краваят се пече в предварително загрята на 175 градуса фурна на долен и горен реотан 18-20 мин. – до златистокафява коричка. Оставя се да изстине, преди да се нареже.

Краваят е фантастичен! Мекичък и пухкав, приятно сладичък, с прекрасен аромат на ванилия и уникален лек дъх от кокосовото мляко, просто самото съвършенство! Чудесен е както още леко топъл, така и напълно изстинал на другия ден. И е толкова изкушаващ, че човек без никакви угризения изневерява на любимата си закуска от ябълки с тахан…

Постни козуначени бухти със сладко от боровинки

Това не е нова рецепта за други козуначени бухти – тестото и начинът на оформяне са си съвсем същите, различна е само плънката. Естествено освен изключително подходящия за целта конфитюр от сини сливи може да се ползват и други – от ягоди или боровинки, както е в случая… Важното е да е от плодове, които имат кисела нотка, и цветово да контрастира на тестото.
Бройката на бухтичките може да бъде 12, 16, 18… – всичко е по желание и зависи от големината им и от формичките за печене. Хартиените чашки за печене не са препоръчителни – после доста трудно се отлепват, макар че понякога човек се подлъгва, защото не е много приятно и ако конфитюрът изтече и залепне по дъното на формичката…


¼ кубче (10-11 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
50 мл (40 г) зехтин + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
400-450 г брашно
1 шушулка ванилия
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром
1 бурканче домашно сладко от боровинки


Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи. Ванилията се разполовява, семенцата се остъргват и заедно с шушулката се слагат в млякото, докато се изчаква маята. Преди млякото да се излее в брашното, шушулката се изважда.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче (не всичкото наведнъж), в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Тестото се меси малко и после се удря в плота 100 пъти – 2 пъти по 50 с малко месене между двете части. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса).

Без да се премесва отново, тестото се разделя на 16 топки. Всяка топка се разточва на кора с диаметър около педя (да не е прекалено тънка) и се намазва с около 1 с.л. конфитюр, без да се стига до края.

Кората се навива на руло, усуква се

и се завързва на възелче.

Така получените бухтички се поставят във форма за мъфини, намазват се със зехтин и се оставят да втасат 1 час, може и повече. После пак се намазват много внимателно със зехтин, поръсват се със захар и се пекат 20-25 мин. на 160 градуса на долен реотан с вентилатор до светлокафява коричка.

Готовите бухтички се оставят да изстинат и са готови да украсят празничната трапеза.

Бухтичките са прекрасни – ароматни, пухкави и делящи се на конци. Сладкото от боровинки е изключително удачен вариант за плънка – и като цвят, и като вкус и аромат!

Постно козуначено руло с мармалад

Козуначеното руло е не по-малко популярно и обичано от стандартните сплетени на плитка или оформени като венец козунаци. Прави се от същото тесто, но е по-сочно и ароматно и по-сладичко от тях… Мммм… И идеален за целта е шипковият мармалад (е, хайде, в краен случай може и от сини сливи ;), важното е да има кисела жилка). Но поради неговата консистенция (леко течен е) е малко по-трудно да се постигне съвършен резултат – освен риск вътрешността да не се изпече добре, има и опасност мармаладът да изтече… Е, това важи за такива като мен, които не признават малко количество плънка за каквото и печиво да става въпрос… Тогава ми хрумна идеята да заменя класическия шипков мармалад с такъв, който се продава нарязан на калъпчета – ябълков е и е чудесен на вкус и аромат. Така се изключва опасността от изтичане на плънката, но все пак не трябва да се прекалява с количеството ѝ, за да може да се изпече добре вътрешността на рулото.


¼ кубче (10-11 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
50 мл (40 г) зехтин + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
400-450 г брашно
1 шушулка ванилия
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром
1 калъп (400-450 г) мармалад


Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи. Ванилията се разполовява, семенцата се остъргват и заедно с шушулката се слагат в млякото, докато се изчаква маята. Преди млякото да се излее в брашното, шушулката се изважда.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче (не всичкото наведнъж), в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Тестото се меси малко и после се удря в плота 100 пъти – 2 пъти по 50 с малко месене между двете части. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса).

През това време мармаладът се нарязва на тънки филийки. Ето как изглежда, докато е още на калъп:

Без да се премесва отново, тестото се разточва на голяма правоъгълна кора, като късата страна трябва да е с дължината на формата за печене. Върху 2/3 от кората се подреждат плътно лентички от мармалада и се навива на руло, като се започва от страната с мармалада. Крайчетата се смачкват и се загъват навътре.

Рулото се поставя в подмазана форма за печене, намазва се със зехтин и се оставя да втаса около час-час и половина.

После пак се намазва внимателно със зехтин, поръсва се със захар и се пече 30 мин. на 160 градуса на долен реотан с вентилатор до златистокафяво.

Готовото руло се изважда от формата и се оставя да изстине върху решетка.

Рулото е превъзходно – пухкаво и ароматно, с прекрасна спиралка от мармалад в средата. Но за да се получи този ефект, трябва да се остави да изстине добре, преди да се нареже, защото иначе вътрешността се смачква и става на тесто… Така че не се подлъгвайте по изкусителната коричка, докато рулото е още топло! ;)

Постни козуначени бухти с конфитюр от сини сливи

Ще кажете – откъде пък накъде бухти, като това са си чисти миникозуначета? Пък и бухтите нали се пържат? Ами така си тръгна името от преди години, когато правех подобни тестени вкуснотии, но солени – те нямаше как да се нарекат козуначета… Така си останаха и преформените в сладък вариант тестени възелчета… Кой както иска да си ги нарича, но за мен си остават бухтички и това е нещото, по което моите козуначени изделия се отличават от всички останали рецепти…
Тестото е същото като на останалите козунаци – вече изпитаната и многократно одобрена рецепта. От една доза могат да излязат 12 или 16 (а защо не и повече) броя в зависимост от големината им. 12 е най-удобната бройка за форма за мъфини с 12 гнезда, но тогава бухтите стават доста големи и излизат над чашките на формата. Но има и форми с по 6 гнезда, така че тогава тестото може да се раздели на 16 или 18 топки. А може да се ползват и индивидуални формички за печене. Просто всеки ще реши как му е най-удобно. Хартиените чашки за печене не са препоръчителни – после доста трудно се отлепват, макар че понякога човек се подлъгва, защото не е много приятно и ако конфитюрът изтече и залепне по дъното на формичката…


¼ кубче (10-11 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
50 мл (40 г) зехтин + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
400-450 г брашно
1 шушулка ванилия
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром
1 бурканче домашен конфитюр от сини сливи


Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи. Ванилията се разполовява, семенцата се остъргват и заедно с шушулката се слагат в млякото, докато се изчаква маята. Преди млякото да се излее в брашното, шушулката се изважда.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче (не всичкото наведнъж), в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Тестото се меси малко и после се удря в плота 100 пъти – 2 пъти по 50 с малко месене между двете части. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса).

Без да се премесва отново, тестото се разделя на 16 топки. Всяка топка се разточва на кора с диаметър около педя (да не е прекалено тънка) и се намазва с около 1 с.л. конфитюр, без да се стига до края.

Кората се навива на руло, усуква се

и се завързва на възелче.

Така получените бухтички се поставят във форма за мъфини, намазват се със зехтин и се оставят да втасат 1 час, може и повече. После пак се намазват много внимателно със зехтин, поръсват се със захар и се пекат 20-25 мин. на 160 градуса на долен реотан с вентилатор до светлокафява коричка.

Готовите бухтички се оставят да изстинат и са готови да украсят празничната трапеза.

Бухтичките са прекрасни – ароматни, пухкави и делящи се на конци. Конфитюрът с леко киселата си жилка добавя голяма свежест, а за цвят просто няма какво да говорим…