Постен кекс с банани

Доста отдавна чета и си запазвам разни рецепти за бананови кексове, но все не се наканвах да пробвам някоя, защото винаги съм предпочитала да си хапваме плодовете сурови. Докато накрая не реших да прежаля няколко банана и да направя един кекс с тях. Спрях се на изключително простичка и изчистена рецепта, с минимум продукти и аромати. И каква беше изненадата ми, когато от кексовата форма излезе нещо невероятно ароматно и изключително вкусно! Бях много впечатлена! И как ме е яд сега, че не съм пекла и по-рано това сладичко изкушение… Колко много съм пропуснала… Но сега компенсирам – правя кекса вече няколко пъти за последните месеци. И все още не мога да му се наситя!
Ако бананите не са достатъчно сладки, увеличете захарта на 1 чаша.
Мерителната чаша е 240 мл, а за тези, които като мен предпочитат да теглят продуктите на кантарче, давам и грамажите.


3 банана (350 г обелени)
½ ч.ч. (90 г) кафява захар
½ ч.ч. (100 г) олио по избор (шарлан, зехтин)
2 ч.ч. (250 г) пълнозърнесто брашно от спелта
1 бакпулвер
1 ч.л. канела
щипка сол
100 г нарязани на едро орехи


Бананите се намачкват с вилица в чиния и се поръсват със захарта. Разбъркват се и се оставят да престоят така, докато се прави сухата смес.
В купа се пресява брашното, добавят се бакпулверът, канелата, солта и орехите и се разбърква.
Банановата смес прехвърля в друга купа и се добавя олиото. Разбърква се с тел до усвояване на мазнината и се добавя сухата смес. Разбърква се отново до смесване на продуктите.

Получава се гъсто тесто, което се изсипва в кексова форма и се заравнява отгоре. Пече се на 160 градуса на долен реотан с вентилатор около 30 мин.
Готовият кекс се оставя във формата за малко да поизстине, след което се изважда върху решетка.

Преди сервиране се поръсва с кокосови стърготини или каквото намерите за добре.

Кексът е великолепен! Как може толкова време да му се каня и чак сега да го направя! Много мекичък и пухкав и невероятно ароматен! А с орехите е трепач – те осигуряват хрупкавия елемент в нежната вътрешност… Сладкишът е доста спорен, защото едно резенче от него е достатъчно за десерт, а може да е и прекрасна добавка към чаша кафе или чай.

Арабски питки с брашно от спелта

И преди съм правила арабски питки, но винаги с бяло пшеничено брашно. Получавали са се добре, но след като ги направих със спелтено, вече само по изключение бих се върнала към стария вариант. С брашно от спелта питките станаха зашеметяващи на вкус и изключително нежни и мекички. Всъщност за да станат меки и да не се чупят при огъване, си има някои тънкости – първо, да не се препичат, и второ – още горещи се завиват с кърпа и се слагат в найлонова торбичка. Така се задушават и стават душичка!


180 г бяло брашно от спелта
100 г вода
1 с.л. зехтин
½ ч.л. сол


Брашното (не всичкото наведнъж) се пресява в купа, добавя се солта и се разбърква. Оформя се на кладенче, в което се сипват водата и зехтинът и се омесва средно меко тесто, което да не лепне по ръцете. Разделя се на 4 топчета, които се покриват с фолио и се оставят да си починат 20 мин. Понеже след почивката топчетата омекват много, се премесват и се разточват на тънки кори с диаметър 18-20 см. Слагат се в голяма тава, покрита с хартия за печене, и се пекат на 250 градуса на горен и долен реотан 6 мин., докато порозовеят отгоре. По време на печенето много се надуват, но после спадат.

Още горещи питките се слагат една върху друга в чиния и се завиват с кърпа (суха), след което се слагат в найлонова торбичка за 20-ина мин. Това е важно, за да се задушат и да омекнат и да могат да се огъват, без да се чупят.

Тогава са готови да се присъединят към апетитния хумус, който вече ги очаква на трапезата – защото какво е този чудесен близкоизточен специалитет без тънките и деликатни питки, с които да се гребва от него и да се хапва с наслада…

Така задушените питки са фантастични – мекички и много нежни, просто прекрасни! И са невероятно вкусни – със сигурност заради брашното от спелта.

Сладкиш с круши и рожков

Когато крушите постоят по-дълго време, някои от тях омекват и стават сипкави. Понеже не ги обичам такива, започвам да мисля как да ги оползотворя. И най-лесното, което може да се измисли, е някакъв сладкиш (другият удачен вариант е нарязани в купичка с разни добавки за закуска). Исках сладкишът да е с пълнозърнесто брашно, с подходящи за крушите подправки и… защо не рожков? Така реших да използвам изпробвано вече тесто, но тогава мъничко не му достигна, за да ме остави без дъх. Този път обаче се получи – специфичният аромат на рожкова чудесно си пасна с крушите, а богатството от източни подправки и лимоновата кора сътвориха вълшебство! Сладкишът се получи божествено ароматен и много сочен – точно по мой вкус, с доминиращо плодово присъствие. Ако решите, може да намалите количеството на крушите (зависи и колко са големи естествено).
Мерителната чаша е 240 мл.


4-6 сипкави круши
300 г пълнозърнесто брашно от спелта (пшеничено или от лимец)
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
1/3 ч.ч. (30 г) брашно от рожков
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия

¼ ч.л. сол
3 пъпки карамфил
5 шушулки кардамон (само семенцата)
1 ч.л. канела
кора от 1 лимон

1 ч.ч. вода
½ ч.ч. (100 г) зехтин
1 ч.л. сода бикарбонат
2 с.л. ябълков оцет


Крушите се нарязват на четвъртинки и се почистват от семената.
Брашното и рожковът се пресяват в купа, добавят се захарта, ванилията, солта, счуканият карамфил и кардамон, канелата и настърганата лимонова кора и се разбърква добре.
В друга купа содата се угасява в оцета и се добавят зехтинът и водата. Разбърква се добре и се прибавя сухата смес. Бърка се с телена бъркалка, докато продуктите се смесят и захарта се стопи.
Малко повече от половината тесто се излива в покрита с хартия за печене тава (20х30 см) и отгоре се разпределят крушите. Покрива се с останалото тесто и сладкишът се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан около 30 мин.

Сладкишът е невероятно ароматен и разкошно сочен, все едно е сиропиран. Меките круши, които иначе не обичам, тук вече са предимство – с тях вътрешността става нежна и креместа. А щедрата комбинация от приказни аромати в тестото прави нещата вълшебни…

Рогчета с кисело зеле и праз

Въпреки че останах много доволна от пирожките с прясно зеле, още тогава реших, че някой ден ще пробвам да ги направя и с кисело – от коментарите под руската рецепта научих, че така се приготвят типичните молдовски пирожки. Е, преди това се отклоних малко от целта с едни рогчета с картофи и праз – от тях ми дойде идеята към зелето да добавя и праз. А тази комбинация пък ми е добре позната и много любима от един приказен царски зелник (сега обаче пропускам боба, но не и сушената чушка). И така, тръгвайки от Русия и Молдова, минавайки през нашенския Северозапад, стигаме до настоящите рогчета…
Мерителната чаша е 240 мл.


тесто:
310 г бяло брашно от спелта (или 280-300 г бяло пшеничено брашно)
½ ч.ч. вода
½ ч.ч. (100 г) олио по избор (шарлан, зехтин)
1 ч.л. сол
1 с.л. оцет

плънка:
400 г кисело зеле
2-3 стръка праз
1 сушена чушка
2-3 щипки чубрица
струйка олио по избор


Зелето се нарязва и се запържва за кратко в олио, после се долива малко зелева чорба и се оставя да се задуши известно време. Празът се нарязва на кръгчета и се добавя към зелето. Когато омекне, се добавят начупената на ситно чушка и чубрицата и всичко се оставя за още няколко минути на изключен котлон. Сол не се слага – зелето си е солено. Трябва да се внимава и колко е солена зелевата чорба – ако е необходимо, да се разреди с вода.

Брашното се пресява и се оформя на кладенче (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото), в което се сипват водата, шарланът, солта и оцетът. Омесва се меко и еластично тесто, докато спре да лепне много (то е мазно и изглежда сякаш има нужда от още брашно, но не се подлъгвайте да добавяте излишно – изпеченото тесто ще стане твърдо и много ронливо). Разделя се на 2 топки, които се покриват с найлоново фолио и се оставят да си починат 30-ина мин. Всяка топка се разточва на голяма тънка кора, която се нарязва на 8 триъгълника (ако се ползва брашно от спелта, тестото се премесва, преди да се разточи, защото след почивката омеква много и после трудно се работи с него).

В основата на всеки триъгълник се слага от плънката (по-добре да е повечко), ъгълчетата се загъват върху нея и се завива на руло. Полученото рулце се огъва леко, за да стане като рогче.

Готовите рогчета се подреждат в тава, покрита с хартия за печене. Може да се поръсят с чубрица за красота.

Пекат се в предварително загрята фурна на 200 градуса на горен и долен реотан (без вентилатор) 30-32 мин. – до златисто. В последните 4-5 мин. може да се включи и вентилаторът за по-равномерен загар.

Рогчетата са разкошни – много ароматни (ако се ползва брашно от спелта – още повече!), с чудесна плънка – цветна и вкусна, и тъничка и хрупкава тестена обвивка. Явяват се като вариация на божествено вкусния зелник, но са по-компактни, симпатични и удобни за сервиране и хапване.

Постна питка Слънце с шарена сол

¼ кубче (10 г) прясна мая
1 ч.л. захар
300 мл топла вода
50 г (5 с.л.) шарлан или зехтин
2 ч.л. сол
550-600 г бяло пшеничено брашно (зависи от марката) или 570 г бяло от спелта

шарлан (зехтин) за намазване
шарена сол


Маята се разбърква със захарта, малко топла водичка и 1-2 лъжици брашно и получената кашица се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява, добавя се солта и се оформя на кладенче. В него се наливат шупналата мая, шарланът и водата. Омесва се средно меко тесто, което да не лепне по ръцете, и се оставя да втаса 40-45 мин. (във фурната на 50 градуса).
Втасалото тесто се разделя на 5 топки, като всяка се разточва на тънка кора (може и по-дебело, важното е да са с еднаква големина). Намазват се с шарлан и се поръсват плътно с шарена сол без последната. Нареждат се една върху друга и в центъра на кръга се поставя чаша, като се притиска леко. Напластените кори се нарязват на 16 части, без да се разрязва центърът.

Всеки получен лъч се усуква 4 пъти, като на следващия се обръща посоката. Ъгълчетата се подгъват навътре.

Питката се намазва леко с шарлан и се оставя да втаса отново 40-45 мин.

Втасалата питка се пече на 160 градуса на долен реотан с вентилатор 30 мин. (понеже ползвам фурната за втасването, тя няма кога да се загрее предварително, затова я включвам, докато питката е вътре, и така загрява).

Готовата питка за завива с кърпа за 10-ина мин. и е готова за сервиране.

Питката е превъзходна! Пухкава, много ароматна и с прекрасни шарки във вътрешността, получени от шарената сол. Може да се направи по-голяма (и съответно по-тънка) или по-малка и по-дебела в зависимост от това, колко тънко се разточват корите.

Питката си е напълно самодостатъчна, но добра добавка към нея – особено през зимните месеци – е чесновият хайвер. А ако се направи с брашно от спелта, става още по-вкусна и ароматна!

Пълнозърнести индийски хлебчета с карфиол

Откакто преди няколко години приготвих индийските хлебчета с карфиол, съм влюбена в тях! Великолепни са – тънички, много вкусни, изключително ароматни и леко люти, просто разкош! И оттогава всяка година, щом пищните бели глави карфиол разцъфнат по пазара, не пропускам да ги направя отново. Този път обаче реших да внеса малка промяна – замених бялото брашно с пълнозърнесто, и то от спелта. То също ми е любимо – с него всички печива стават невероятно вкусни заради чудесния му аромат. И този път не ме подведе – карфиолените питки станаха прекрасни! Леееко по-груби са от тези с бяло брашно, но това не е никакъв недостатък.


380 г пълнозърнесто брашно от спелта
200 мл топла вода
1 ч.л. сол
2 с.л. олио по избор (шарлан, зехтин)
1 с.л. оцет

5-6 големи розички карфиол (около 200 г)
½ малка глава лук
1 люта чушка
15 г пресен джинджифил (колкото фалангата на палеца)
½ ч.л. куркума
½ ч.л. кориандър
½ ч.л. кимион
1 ч.л. сол
струйчица олио по избор


Брашното (не всичкото наведнъж) се пресява и се оформя на кладенче, в което се изсипват водата, зехтинът, оцетът и солта. Омесва се тесто, което не лепне по ръцете, и се разделя на 6 топки. Топчетата се покриват с фолио и се оставят да си починат 10-15 мин.
Карфиолът, лукът, чушката и джинджифилът се накълцват на ситно в чопър и заедно с подправките се задушават в мазнината до леко омекване. Готовата плънка се оставя да се охлади.
Всяко топче от тестото се разточва на кора с диаметър около 20-25 см (в средата може да се остави по-дебела, а краищата да се изтънят леко) и в средата се поставя 1/6 от плънката.

Краищата се загъват към центъра, за да се получи вързопче (внимава се вътре да не остане въздух) и се притискат да се слепят.

Вързопчето се разточва внимателно до тънка питка, без да се разкъса и плънката да излезе.

Така получените питки се пекат на сух тиган на средно силен котлон от двете страни до приятен загар.

Изпечените хлебчета се намазват със зехтин или друго предпочитано олио, но и без това са достатъчно апетитни.

Хлебчетата са много ароматни и вкусни, като към очарованието на индийските подправки се добавя и чудесното ухание на брашното от спелта.

А приятната лютивина ги прави върховни! Е, за тези, които обичат люто естествено; останалите могат да пропуснат чушката…

Постен сладкиш с дюли

Това е поредният прекрасен сладкиш, който открих преди време в любимия ми сайт My Cooking Book – изключително лесен и бърз за приготвяне. Най-трудното в цялата работа е чистенето и рязането на дюлите, които са доста твърд плод. Но оттам нататък всичко става сякаш от само себе си, не са нужни и много съдове или уреди, които после да се мият. При първото приготвяне следвах стриктно оригиналната рецепта и сложих бяло брашно и посоченото количество олио (на снимките това е по-светлото печиво).

Сладкишът стана великолепен, но впоследствие реших, че мазнината е излишно (и притеснително) много и оттогава я намалявам наполовина, а бялото брашно заменям с любимото ми пълнозърнесто от спелта. Резултатът отново е прекрасен – много свеж и изключително ароматен десерт, дори по-вкусен от първия.

1 кг дюли (вече изчистени)

1 ч.ч. (180 г) кафява захар

2 ч.л. канела

½ ч.ч. (100 г) олио по избор (шарлан или зехтин)

1 ч.ч. (100 г) орехи

3 ч.ч. (375 г) пълнозърнесто спелтено брашно

1 бакпулвер

настъргана кора от 1 лимон

Дюлите се нарязват на кубчета, слагат се в голяма тенджера и се добавят захарта и 1 ч.л. канела. Тенджерата се слага на умерен огън, като се разбърква периодично. След 1-2 минути захарта започва да се стопява, а плодовете пускат сок. Варят се така 7-8 мин. – докато омекнат леко, без да се разваряват.
През това време брашното се пресява заедно с бакпулвера и останалата канела. Орехите се нарязват с нож на едро.
Тенджерата се сваля от огъня и към дюлите се добавят последователно шарланът, орехите, лимоновата кора и брашното с бакпулвера и канелата. Разбърква се добре с дървена бъркалка. Получава се гъста лепкава смес, която се разпределя в тава (22х32 см), постлана с хартия за печене. Заглажда се с лъжица и се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на горен и долен реотан около 30 мин.
По желание изпеченият сладкиш може да се поръси с пудра захар и канела, но аз не съм ѝ почитателка (на пудрата захар де) – пък и без нея сладкишът е красив.

Сладкишът е прекрасен, много е ароматен и с чудесна текстура – дюлите придават мекота и свежест, а орехите осигуряват хрупкавия елемент. Много успешно може да се приготви и с други плодове – ябълки, круши или тиква, но различните плодове (в зависимост от твърдостта си) ще изискват различно време за варене в началото. С пълнозърнесто спелтено брашно естествено става по-тъмен, но кой би приел това за недостатък?