Царевични тортии

Това са перфектните царевични тортии – прекрасни на вкус, мекички (търпят огъване и навиване) и много нежни. Естествено половината от брашното е пшеничено, защото само от царевично не може да се постигне този резултат – просто не се получава тесто, което може да се меси и точи.


100 г бяло брашно (или пълнозърнесто)
100 г царевично брашно
½ ч.л. бакпулвер
50 г олио по избор
1 ч.л. сол
100 мл топла вода


Брашната, бакпулверът и солта се пресяват, смесват се и се оформят на кладенче, в което се изсипват олиото и водата. Омесва се тесто (ако е необходимо, се добавя още малко брашно – за поръсване на плота), покрива се с найлоново фолио и се оставя да си почине 20-ина мин.
Отпочиналото тесто се разделя на осем топки и всяка се разточва на тънка кора с малко брашно. Пекат се на сух тиган от двете страни на силен огън. Не трябва да се препичат, защото ще станат твърди (хрупкави) и ще се чупят при огъване.

Получават се фантастични тортии – меки (могат да се огъват, без да се счупят) и невероятно вкусни! Могат да се комбинират с какво ли не, и все пак най-подходящи са за мексикански вкуснотии като тако, бурито или за загребване на гуакамоле… Мммм…
От същото тесто може да се направи и чипс – той също става великолепен.

Езикова бележка:

Правилното изговаряне и изписване на името на характерните мексикански питки или чипс на български е тортия. За съжаление масово се употребяват вариантите тортила или тортиля, явно повлияни от правописа на испански – tortilla. Но тук -ll- (двойното -л-) означава един специфичен изключително мек звук (подобен на нашенското й) и думата се изговаря [тортийа]. В мн.ч. се пише и изговаря съответно tortillas [тортийас], но аз смятам, че е по-добре на български да използваме нашето окончание -и – тортии. 

Царевичен тортия чипс

От тестото на тортиите (питките) може да се направи и фантастичен чипс. Вместо да се разделя на топчета, които да се разточват и пекат на тиган, се разточва една голяма кора, нарязва се на триъгълници и се пече във фурната. Крайният резултат е също толкова вкусен като тортиите. Разликата е само в печенето – питките не трябва да се препичат, за да станат мекички (да могат да се огъват и навиват, без да се чупят), докато при чипса се търси точно обратният ефект – той трябва да бъде твърд и хрупкав.


100 г пълнозърнесто брашно (или бяло)
100 г царевично брашно
½ ч.л. бакпулвер
50 г олио по избор
1 ч.л. сол
100 мл топла вода


Брашната, бакпулверът и солта се пресяват, смесват се и се оформят на кладенче, в което се изсипват олиото и водата. Омесва се тесто (ако е необходимо, се добавя още малко брашно – за поръсване на плота), покрива се с найлоново фолио и се оставя да си почине 20-ина мин.
Отпочиналото тесто се разточва на тънка кора върху хартия за печене с размерите на тавата, нарязва се на триъгълници (много е удобно с кръглия нож за пица) и заедно с хартията се прехвърля в тавата.

Пече се в предварително загрята фурна 20 мин. на 160 градуса на долен реотан с вентилатор. При печенето триъгълниците се раздалечават леко един от друг и се получават хрупкави крайчета от всички страни, т.е. получава се истински чипс. Оставят се да изстинат в тавата – така стават твърдички и хрупкави.

Чипсът е невероятен – изключително вкусен и изкусително хрупкав. Може да се хапва и самостоятелно, но по правило е идеалната компания на купичка гуакамоле. Получава се еднакво добре както с бяло, така и с пълнозърнесто брашно – аз лично го предпочитам по втория начин.

Езикова бележка:

Правилното изговаряне и изписване на името на характерните мексикански питки или чипс на български е тортия. За съжаление масово се употребяват вариантите тортила или тортиля, явно повлияни от правописа на испански – tortilla. Но тук -ll- (двойното -л-) означава един специфичен изключително мек звук (подобен на нашенското й) и думата се изговаря [тортийа]. В мн.ч. се пише и изговаря съответно tortillas [тортийас], но аз смятам, че е по-добре на български да използваме нашето окончание -и – тортии. 

Плоска содена питка с три вида брашно

½ ч.ч. (70 г) пълнозърнесто брашно
½ ч.ч. (70 г) ръжено брашно
½ ч.ч. (70 г) царевично брашно
½ ч.л. сол (или самардала)
30 г семена (по 10 г мак, сусам и лен)
1 ч.ч. вода
½ ч.л. сода + 1 с.л. оцет
струйка шарлан


Брашната се пресяват и се добавят солта (самардалата) и семената. Прави се кладенче, в което се наливат водата и угасената в оцета сода. Разбърква се добре с дървена бъркалка. Става много гъсто, но все пак течно тесто.

Фурната се загрява на 180 градуса и вътре се слага тава с незалепващо покритие (30 см) да се сгорещи. Изважда се от фурната, налива се малко шарлан (да се подмаже обилно) и се излива тестото. Заравнява се с лъжица и се пече на горен и долен реотан 25 мин. до златисто.

Оставя се да изстине малко и се нарязва – на квадрати, триъгълници или на когото както му харесва; може и само да се начупи небрежно…

Питката е великолепна! Тънка и изкушаваща, изключително апетитна. С хрупкава горна и долна коричка и нежна вътрешност.

Правила съм я в какви ли не вариации – с два вида брашно (по 105 г пълнозърнесто и царевично), изцяло с лимец, със сол или самардала, с шарена сол, с газирана или обикновена вода, с други семена (конопено, тиквено)… И винаги резултатът е чудесен! Вкусна, ароматна, с фантастично хрупкави крайчета – божествено апетитни от шарлана!

Питката може да се хапва самостоятелно, като хляб към основно ястие или пък да се намаже с разни пастети – в случая с пастет от боб и песто от морковени листа… И все е много вкусно!

Много ябълков сладкиш (безглутенов)

Това е вече познатият сладкиш с много ябълки, този път в безглутенов вариант – за да бъде такъв обаче, трябва да се внимава какъв бакпулвер (или алтернативен набухвател) се използва. А целта е същата като при предишния – доста ябълки са оползотворени, вместо да се развалят, при положение че не могат да бъдат изядени своевременно сурови. Съвсем естествено сладкишът е все така сочен, ароматен и вкусен. И се оказа, че се харесва не само на мен, а и на всички, които го опитаха… Нещо повече дори – получих големи похвали и поздравления! 😇
Количеството на ябълките е по-голямо от обичайните рецепти – 1 кг, и то вече изчистени (следователно трябва да се приготвят 1,300-1,500 кг в зависимост от състоянието на плодовете, т.е. колко ще се наложи да се изрязва и изхвърля).
Mерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. (180 г) оризов грис
1 ч.ч. (120 г) царевично брашно
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
1 пак. (10 г) бакпулвер
1 бурбонска ванилова захар
1 ч.л. канела
1 кг ябълки (претеглени в изчистен вид)
1 лимон – сок и кора
½ ч.ч. (100 г) шарлан
100 г орехи (нарязани на едро)
100 г стафиди


Сухите продукти (грисът, брашното, захарта, бакпулверът, ванилията и канелата) се смесват в купа. Ябълките се настъргват на едро ренде (без да се белят) или за по-лесно се смилат в кухненски робот. Прехвърлят се в купа и се добавят лимоновият сок, настърганата кора, шарланът, орехите и стафидите (без да се накисват предварително) и се разбърква. Добавят се сухите съставки и отново се разбърква добре само с дървена бъркалка. Получава се много сочно тесто и прекалено ябълково. Изсипва се в тава (около 22х32 см), застлана с хартия за печене. Сладкишът се пече в предварително загрята фурна на 160 градуса на долен реотан с вентилатор 50 мин. Накрая може да се запече само отгоре за 4-5 мин. до хубава коричка.

Сладкишът е разкошен – много ябълков, влажен, сочен и ароматен. Стафидите допълват богатството от аромати и текстури, а орехите осигуряват хрупкавия елемент…

Тиквички на ленти на фурна

Винаги съм пекла тиквичките нарязани на кръгчета и наредени стъпаловидно (като керемидки) в кръгла тава – това е представата ми за тиквички на фурна, останала от детството ми. Но от миналата година започнах да пробвам и друг начин – тиквичките се нарязват на ленти по дължина и се нареждат една до друга в тавата без застъпване. Ще кажете – все тиквички! Така е, няма кой знае каква разлика във вкуса. Но като се позамислих, установих, че по втория начин тиквичките стават по-хрупкави и апетитни. Определено начинът на подреждане е важен за качеството на изпичане, а и рязането, овалването в брашно и подреждането в тавата става доста по-бързо. Така че да приготвяме най-голямата тава, с която разполагаме, и да почваме тиквичките! Тяхното количество е според големината на тавата – да се запълни цялата. А с брашното може да се експериментира – става и с пшеничено пълнозърнесто, и с пълнозърнесто от спелта, но сякаш най-приятни са ми с царевично.


4-5 тиквички
сол
царевично брашно за овалване
зехтин (ароматен) или шарлан


Тиквичките се нарязват по дължина на дебели ленти – средните по размер на 4, ако са по-тънки – на 3. Ако се нарежат на много тънко, ще се препекат и изсушат. Посоляват се и се оставят за около час да си пуснат водата. Тогава се изцеждат и всяка лента се овалва в брашно, като се изтупва от излишното. Подреждат се в голяма тава, покрита с хартия за печене, плътно една до друга, но без да се набутват много.

Тавата се слага в предварително загрята на 200 градуса и тиквичките се пекат на горен и долен реотан с вентилатор около 25 мин. – докато се запекат приятно отдолу. Тогава се обръщат и се пекат още 10-ина мин., за да се зачервят и от другата страна. Като се извадят от фурната, всяка лентичка се полива (или по-скоро накапва) с малко студенопресован зехтин или шарлан и това е всичко.

Тиквичките са чудесни и само така, с някаква салата например, но всеки уважаващ себе си лакомник ще добави и някакъв сос – чудесни за целта са тахановият с чесън и копър и слънчогледовият, но много добре се получава и с доматен… В такъв случай зехтинът преспокойно може да се пропусне!

Кюфтета от карфиол и картофи

500 г картофи (5-6 картофа)
500 г карфиол (½ глава)
1 глава лук
1 парче праз (7-8 см)
1 морков
3 щипки сух джоджен
няколко клонки мащерка
2 ч.л. сол
царевично брашно за овалване
струйка зехтин (шарлан)


Картофите се сваряват, обелват се и се пасират. Карфиолът се накълцва в чопър. Лукът и празът се нарязват на ситно, морковът се настъргва. Всички зеленчуци се объркват добре заедно с джоджена, листенцата мащерка и сол на вкус. От сместа се оформят кюфтета, които с поръсване, потупване и прехвърляне от длан в длан се овалват в царевично брашно (сместа е мека и кюфтето се деформира, ако брашното е в чиния). Подреждат се в подмазана незалепваща тава и се пекат на 200 градуса на горен и долен реотан с вентилатор около 20 мин. – докато се запекат добре отдолу.

Обръщат се и се допичат още 15-ина мин., за да получат хубава коричка и от другата страна. Готовите кюфтета се намазват със студенопресован зехтин или шарлан.

По време на печенето кюфтетата първо се надуват и дори се напукват, но за съжаление после спадат и се разливат. Това обаче по никакъв начин не повлиява на вкуса им и на удоволствието от хапването им… 😉 Хубави са, ароматни и приятни като консистенция, карфиолът изобщо не се натрапва. Излизат около 12 броя (зависи от големината им естествено).

Шоколадов сладкиш с вишни

Предпочитам плодовете в натуралния им вид – сурови, затова почти не правя сладкиши с тях. Най-много да забъркам някое кремче, в което не претърпяват термична обработка. За мен печенето на плодове си е разхищение – голяма част от полезните вещества се губят. Затова има само две положения, при които (по изключение) може да престъпя тези си разбирания – или не мога да изям по много от даден плод по някаква причина, или разполагам с твърде големи количества, част от които може да бъде оползотворена под формата на печиво. Случаят с вишните е от първия – и причината е киселият им вкус. Но ако киселината на суровия плод е недостатък, то в сладкиша е бонус! Затова за мен те са перфектни за сладкиши и домашно сладко – сочни и киселки. А при тазгодишната богата реколта (за разлика от черешовата), просто нямаше как да не им обърна внимание…

И понеже комбинацията от вишни и шоколад вече ми е любима след божествения сладкиш „Венецът на Горгона“, реших да експериментирам и да забъркам много шоколадово тесто, в което да има и голямо количество вишни. Обичам сочни и кремести сладкиши и торти, затова вишните наистина са много. И сладкишът се получи точно по моя вкус!

200 г кафява захар
200 мл топла вода
100 г зехтин (или шарлан)
150 г пълнозърнесто брашно
120 г царевично брашно
50 г какао
1 пак. ванилия
1 пак. бакпулвер
щипка сол
кората на 1 лимон
1 кг вишни
кокосови стърготини за украса


Вишните се почистват от дръжките и костилките.
Захарта се разбърква във водата, докато се разтвори, и се налива зехтинът.
Брашната, какаото, ванилията, бакпулверът и солта се пресяват, добавя се настърганата лимонова кора и всичко се смесва. Сухите съставки се добавят към течните и се разбърква с тел много добре.
Половината тесто се изсипва в тавичка с размери 20х30 см, покрита с хартия за печене (при мен алуминиевото фолио е извънредна ситуация). Отгоре се разпределят половината от вишните. Върху тях се разстила останалото тесто и се завършва с останалите вишни. Сладкишът се пече около 50 мин. на 160 градуса на долен реотан с вентилатор.

За завършен вид готовият сладкиш се поръсва с кокосови стърготини (или нещо друго по желание).

Сладкишът е великолепен – много шоколадов и много вишнев. Толкова е сочен, че тестото се доближава до консистенцията на крем. И колкото повече стои, по-хубав става! Е, не успя да преживее много дълго де… 😉

Идеално допълнение е към кафето, а много му върви и чаша студена напитка от маточина и мента. А защо да не се комбинира и с двете?

Кюфтета от картофи и тиквички

2 тиквички
4-5 картофа (същият грамаж като тиквичките)
1 глава лук
няколко листа босилек
няколко стръка копър
няколко стръка чубрица
сол на вкус
царевично брашно за овалване
струйка ароматен зехтин


Картофите се сваряват с кората, обелват се и се намачкват. Тиквичките се настъргват на едрото ренде и се посоляват. Оставят се за 10-ина минути да им се отцеди водата и се изстискват. Лукът се нарязва на ситно, също и зелените подправки и всички продукти се смесват, като се добавя и сол на вкус. Сместа се омесва добре, много лесно става с ръка. От нея се оформят кюфтета, овалват се в царевично брашно и се поставят в тавичка с незалепващо покритие (всъщност кюфтетата са много меки и се смачкват, ако трябва да се овалят в чиния с брашно; по-добре става, ако се поръсват с брашното и се потупват и премятат от ръка в ръка).

Пекат се 15-ина минути на около 200 градуса с вентилатор, докато хванат коричка отдолу, след което се обръщат и се допичат още малко (да се запекат и от другата страна). Като се извадят от фурната, се поливат с малко ароматен зехтин.

Може да се сервират със сос по избор (в случая – доматен), а може и самостоятелно, като мезе за биричката…

Кюфтетата може да се приготвят и със сурови картофи, настъргани на едрото ренде – така значително се съкращава времето за готвене и се избягва двойната термична обработка на картофите. Но се получават с малко по-различен вкус и консистенция (в никакъв случай нямам предвид по-лош!) – с варени картофи кюфтетата стават по-пухкави и нежни, което съвсем не означава, че другите не ги бива. Във втория случай обаче трябва да се добави и малко брашно – няколко лъжици, колкото сместа да се събере и да стане лепкава, за да могат да се оформят кюфтета от нея.

И противно на притесненията ми дали ще се получи нещо вкусно без яйце и сирене в сместа, рецептата е много добра! Кюфтетата са много вкусни и ароматни.

Постни солени кексчета

1 стрък праз
1 червена чушка (сурова, печена или замразена)
1 ч.ч. царевица
50-60 г обезкостени маслини (каламата)
30 г сушени домати (мариновани в зехтин)
няколко стръкчета розмарин
2 щипки сушен риган
2 щипки сушена чубрица
няколко стръка пресен кориандър (или замразен)

4 с.л. ленено семе
1½ ч.ч. вода
½ ч.ч. (100 г) олио по избор (зехтин, шарлан)

1 ч.ч. (125 г) пълнозърнесто брашно от спелта
1 ч.ч. (120 г) царевично брашно
1 пак. бакпулвер
2 ч.л. сол
черен сусам или слънчоглед (или други семена) за поръсване


Мерителната чаша е 240 мл.
Празът се нарязва на ситно, чушката – на къси лентички, маслините – на половинки (или третинки), сушените домати – на дребни парченца. Кориандърът (ако е пресен) и розмаринът също се нарязват на ситно.
Лененото семе се смила и се накисва в купа с ½ чаша вода, докато стане на желе.
В друга купа се смесват брашната (пресяват се), бакпулверът и солта.
Към лененото семе се добавят останалата чаша вода, олиото, зеленчуците и подправките и всичко се разбърква добре. Добавят се брашната и се разбърква само до смесване на продуктите. Сместа се разпределя в хартиени чашки, които са подредени във форма за мъфини.

Пекат се на 160 градуса на долен реотан с вентилатор 35 мин., като се проверява с клечка дали са изпечени.

Кексчетата са фантастични – отвътре са мекички и нежни, с мозайка от цветни парченца, с прекрасна коричка отгоре и много ароматни. Заслугата за последното е на любимото ми брашно от спелта, на праза и подправките. Маслините и царевицата допринасят за богатството от вкусове, но вкусът умами определено се дължи на сушените домати – те внасят както балансираща кисела нотка, така и прекрасен аромат.

Правила съм кексчетата няколко пъти и в различни модификации и вариации – със сурова, печена или замразена чушка, със или без маслини, със замразена или консервирана царевица, със или без сушени домати, с мащерка или кориандър (освен останалите подправки), даже и къри съм слагала… Става и с поръска (слънчоглед, черен сусам или други семена) или без. И всички варианти са достатъчно добри. В началото задушавах праза предварително, но по-лесно, а не по-малко вкусно е и със суров. През пролетта пък той спокойно може да се замени с пресен лук. Изобщо – възможности много! Но това, което вече не бих пропуснала, са сушените домати – те носят този прекрасен умами вкус и правят кексчетата пристрастяващи…