Постна руска салата с майонеза без олио

В миналото не минаваше Нова година или друг голям семеен празник по нашите земи без руска салата. Това е класика, любима на мнозина, а за мен специално – и с голяма сантиментална стойност (особено откакто от менюто ми излязоха животинските продукти)… Доста години не бях опитвала това любимо от детството блюдо и стоически отказвах дори да мисля за него. Но напоследък започнах да правя опити за модификации само с растителни продукти. Така се появи един много добър вариант само от картофи, моркови, кисели краставички и царевица и със зехтин вместо майонеза (ако се бърка по-дълго, част от картофите се смачкват и се превръщат в приятно подобие на майонеза), който беше предназначен за новогодишната трапеза под формата на венец или елхички и звездички. Но това не ми беше достатъчно – исках да заменя и щедрото количество зехтин с по-здравословна алтернатива. Тогава реших да ползвам за майонеза вече изпитаният слънчогледов сос без олио, като употребя течността от консервата грах (наложи се да добавя и малко от саламурата на краставичките, за да станат 150 г). Въпреки че се получава малко по-рядък от стандарта за майонеза, сосът е идеален на гъстота, когато започне да се разбърква с нарязаните на кубчета зеленчуци. И последно уточнение – някой ще рече: „Що щат царевица и лимонов сок в руската салата?“ Ами така ми е по-вкусно – обичам да ми е по-киселко, а царевицата идеално имитира жълтъците на сварените яйца в салатата. Количествата и съотношението на продуктите е по желание – на око, на цвят и на вкус; ето колко използвах аз:


10 средни картофа (1 кг)
10-ина кисели краставички (300 г)
4-5 моркова (300 г)
1½ ч.ч. (220 г) грах от консерва
1½ ч.ч. (220 г) царевица
лимонов сок на вкус
2-3 ч.л. сол (на вкус)

100 г белен суров слънчоглед
110 г аквафаба от граха
40 г саламура от краставичките
100 г сок от лимон (включително и пулпът)
½ ч.л. сол
1 ч.л. горчица


Картофите се сваряват и се обелват. Морковите също се сваряват, но да не омекват много (за 7-8 мин., ако са по-тънки – за по-кратко). Картофите и морковите се нарязват на дребни кубчета, посоляват се и се разбъркват леко. Краставичките също се нарязват на дребни кубчета и заедно с граха и царевицата се добавят към картофите. Сипва се лимоновият сок и всичко се разбърква. Количеството на солта и лимона е на вкус, но трябва да се внимава, защото краставичките са кисели и солени, царевицата и грахът също са солени. С количествата и съотношението на другите продукти също може да се варира – зависи от вкуса на всеки.
Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и всички продукти за майонезата се блендират заедно до гладка пухкава смес. Добавя се към зеленчуците и се разбърква добре.

Салатата е феноменална! Особено като престои малко, за да се овкусят добре всички зеленчуци. Трябват върховни усилия на волята, за да се спре човек навреме, преди неусетно да е погълнал огромно количество…

И на вид, и на вкус е идеална имитация на класическата руска салата. А е в пъти по-лека и здравословна от нея. Толкова съм доволна от резултата! Душата ми ликува, небцето ми пирува! И не ме питайте колко изядох направо от купата с голямата вилица, докато пишех рецептата! 😊

Постна торта Гараш (без печене)

Торта Гараш е ненадмината класика в нашата сладкарска традиция. Но освен че за оригинала се ползват животински продукти, е и доста връткав за приготвяне. Настоящата торта е пълната противоположност – състои се само от растителни продукти и е много бърза и лесна за правене. Така че ако не ви се пекат сложни блатове, не ви се стои с часове в кухнята и изобщо искате една по-здравословна алтернатива, това е идеалният вариант. Той не само че не отстъпва по нищо на оригинала (нито на вид, нито на вкус), а дори много успешно може да му съперничи. Рецептата е на една вдъхновяваща млада дама, но аз направих някои промени – намалих продуктите наполовина (промених и глазурата) и направих малка тортичка (20 см). Кокосовото мляко трябва да е много гъсто, с висок процент кокосово съдържание (среща се и под името кокосова сметана).


блатове:
200 г орехи
100 г фурми
½ ябълка (50 г изчистена)

крем:
1 консерва (400 г) кокосово мляко
200 г черен шоколад

глазура:
100 г черен шоколад
2 с.л. шарлан
3 с.л. гореща вода
1 пак. ванилия

10 г суров шамфъстък за украса


Кокосовото мляко се загрява в тенджера на котлона, дърпа се настрани и се добавя натрошеният шоколад. Оставя се така за 2-3 минути и когато се стопи шоколадът, се разбърква с тел. Кремът се оставя да изстине.
Орехите и фурмите се накълцват в чопър не прекалено фино, добре е да се усещат парченца от орехите. Понеже моята смес стоеше на трохи, добавих и половин ябълка и пасирах отново, така стана като лепкаво тесто (при вас това може да не се наложи).
Половината смес се слага в тортената форма върху хартия за печене (трябва да е по-голяма от дъното, за да се защипе със стената) и се притиска добре, за да се получи равен блат. Изважда се от формата и се оставя настрани (в хладилника).
Стената на тортената форма се слага в поднос и втората част от сместа се разстила вътре на равномерен слой. Върху него се разпределя половината крем и подносът се слага в хладилника, за да стегне кремът (става доста бързо). Тогава отгоре се поставя първият приготвен блат (с помощта на хартията се захлупва, след което тя се отстранява). Върху него се сипва останалият крем, заравнява се добре и тортата отново се слага в хладилника.

На другия ден тортата се освобождава от ринга и се залива с глазурата.
За целта шоколадът се разтопява, добавят се шарланът и ванилията и се разбърква до смесването им. Накрая една по една се добавят трите лъжици гореща вода – от нея сместа става по-пухкава и увеличава обема си, става като кремче. Глазурата се оставя леко да се охлади и се излива върху тортата. Размазва се по цялата ѝ повърхност и съвсем тъничко се намазва и отстрани. Оставя се да стегне и отгоре се поръсва в кръг с наситнените шамфъстъци – за да отговаря и външният вид на тортата на оригиналния Гараш.

Тортата е възхитителна! Просто е изумително как нещо толкова лесно за приготвяне и с толкова малко продукти в него може да бъде толкова добро. При това е изключително близо до оригинала! Ако на някого му липсва старият вкус, горещо препоръчвам настоящия вариант. Блатовете са леко по-влажни от тези на първообраза, но са много свежи и идеално се усеща ореховият вкус и аромат. Кремът също е пълно подобие на автентичния, а с глазурата и зеленото кръгче отгоре нещата стават съвсем трудно различими. Дори и в разрез двете торти са напълно идентични, само дето тази е по-малка и блатовете са само два…

Но дори и приготвена с по-полезни продукти и по по-здравословен начин, с тортичката не трябва да се прекалява – аз я бях предвидила за осем парчета, но спокойно може да се нареже и на десет например.

Райски ябълки с овесени трици, тахан и орехи

Райските ябълки – добре узрели и омекнали, са любима закуска в зимните месеци. Може да се комбинират с какво ли не – само с малко сусамов тахан и зрънца нар, с накиснат (покълнал) лимец и орехи или пък по аналогия със сипкавите круши – с овесени трици. Към тях естествено чудесно се връзват и любимият тахан и шепа орехчета, както и лъжичка от еликсира на Петър Димков – мармалад от бъзак (без никаква захар). А защо не и някоя сочна и свежа мандаринка… И така, за една купичка са нужни:

2 райски ябълки (не много едри)
3 с.л. овесени трици
2 ч.л. пълнозърнест сусамов тахан (или от тиквени семки)
шепа орехи
1 ч.л. мармалад от бъзак
1 мандарина


Райските ябълки се обелват (както се бели мек или попарен за секунди домат) или просто се изстискват от обвивката в купичка. Слагат се триците и се разбърква. Добавят се таханът, начупените на едро орехи и лъжичка мармалад от бъзак и сместа се оставя за няколко минути, за да набъбнат и омекнат триците.

Комбинацията в купичката е върховна – вкусна, здравословна и засищаща, и е много добро съчетание на продукти за енергично начало на деня. Овесените трици са прекрасен избор за закуска – те са нискокалорични и със завидно действие върху работата на червата. А в компанията на сладките райски ябълки, хрупкавите орехи и ароматния тахан дори и мармаладът от бъзак (въпреки специфичния си и не толкова привлекателен вкус и аромат) става по-приятен за консумация.

Закуската е достатъчно богата и е чудесна и на този етап, но към нея може да се добави и една мандаринка (или портокал), която действа много освежаващо и балансиращо на сладостта на райските ябълки.

Пълнени кралски печурки с просо

Доскоро познанството ми с просото беше само онлайн – срещала съм разни рецепти с негово участие и съм чела колко е полезно, но все не стигах до среща на живо с него, въпреки че открай време му се каня. След като обаче неотдавна си купих едно пакетче с тези дребни бледожълти зрънца, започнах да се оглеждам и за рецепта, която да ми хареса. Така си набелязах едни пълнени гъби портобело с просо и разни зеленчуци, но при първото им приготвяне… замених просото с амарант. Гъбките естествено станаха чудесни и реших да ги повторя вече с плънка от просо. Е, този път не разполагах с портобело, така че използвах едри кралски (кафяви) печурки. И резултатът отново е блестящ!


½ ч.ч. (100 г) просо
1 ч.ч. (240 г) вода
½ ч.л. сол
7 едри кралски печурки (опаковка от 500 г)
1 глава лук
1 морков
щипка мащерка


Просото се накисва от предния ден в студена вода. Измива се добре и се сварява във вряща вода с ¼ ч.л. сол – докато поеме всичката течност.
Гъбите (пънчетата се махат) се посоляват леко и се пекат за 10-ина мин. на 200 градуса на долен и горен реотан.
Лукът и пънчетата се нарязват на ситно, морковът се настъргва на ренде.
Лукът се запича на суха тенджера, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се морковът, пънчетата, мащерката и останалата ¼ ч.л. сол и зеленчуците се готвят 1-2 мин. (докато спадне обемът им). Прибавя се просото и се разбърква. С получената плънка се пълнят гъбите (малко от нея ми остана) и се запичат за още 15 мин. При сервиране всяка гъба може да се освежи с листенце магданоз или нещо друго зелено за цветен акцент.

Гъбите са великолепни – кралските печурки безусловно заслужават името си, а и плънката в тях е разкошна. Просото наистина е много вкусно и съвсем незаслужено е толкова непопулярен и рядко използван продукт. Със сигурност скоро ще има и други опити с него!

Пастет от печен лук и тофу

Ако обичате печен лук и обожавате аромата му, то това е за вас! Не ми стигат думите, за да опиша този пастет – той е пристрастяващо вкусен, зашеметяващо ароматен, изключително нежен и фин, просто божествен! При това са нужни само няколко, и то съвсем простички продукта, за да се приготви.


4 големи глави лук (около 700 г)
100 г тофу
2 с.л. (40 г) слънчогледов тахан
сок от 1 малък лимон (50 г или на вкус)
½ ч.л. сол
самардала за поръсване


Главите лук се измиват и се срязват на четири, без да се белят (отрязват се само брадата и върхът). Пекат се на 200 градуса на горен и долен реотан около 45-50 мин., като по някое време парчетата се завъртат, за да се запекат и откъм срезовете.
Резените лук се обелват и се оставят да се охладят малко. Всички продукти едновременно се блендират до гладка смес. Пастетът се сервира с тънки филийки препечен хляб или с някакви крекери, с които може направо да се гребва от купичката. Много добре би се комбинирал и с всякакви печени или задушени зеленчуци.

Понеже е леко сладък (приятно, не като десерт!), много добре се получава, ако при сервиране се поръси със самардала – тя хем дообогатява букета от аромати, хем създава прекрасен баланс на вкусовете.

Пастетът е невероятен, просто е върхът! Супергладък и фин и с божествен аромат – печеният лук наистина ухае феноменално! И за пореден път се убеждавам, че слънчогледовият тахан е идеален за подобни разядки – и като аромат, и като текстура. При блендирането на съставките може да се добави и малко магданоз или друга зелена подправка, но това ще се случи следващия път…