Меломакарони със сок от мандарини

Тези меломакарони ме доближават още повече до поставената преди няколко години цел – да пробвам различните рецепти от прекрасния сайт My Cooking Book Blog. Авторката публикува всяка година нова рецепта, което хич не ме улеснява, а изборът наистина е труден! Досега съм приготвила четири и все са невероятни – и тези на Стельос Парлярос, и пияните, и настоящите – всички ме докараха до възторг. Само тези с орехи и сусам не ми допаднаха толкова много – не че са по-лоши от останалите, пак са си чудесни, просто стават малко по-различни (имат и бакпулвер в тестото и се поръсват с орехи и сусам преди печенето), което влияе на моя вкус и предпочитания. Явно ми допада повече текстурата на другите видове само с малко сода (те са по-плътни, но крехки и ронливи за разлика от последните, които са по-пухкави и порести), както и предпочитам суровите орехи пред печените. Но за някого пък тези неща може да са предимство!
Да се върнем обаче на настоящата рецепта. Мислех, че след пияните меломакарони никоя друга рецепта вече няма да ми се хареса достатъчно, но тази ѝ е достойна конкуренция! По-различното тук е, че сиропът не е обичайният от захар и вода, а от мандаринен сок (такъв е сокът и в тестото). В началото лееекичко ми липсваше по-силният дъх на канела и карамфил и особено на узото в сиропа, но това чудесно се компенсира от аромата на мандарините. Сладките са много вкусни, а сиропът е умопомрачителен! Ароматен, много сладък естествено и с леко кисела жилка от мандарините – не очаквах такъв свеж ефект! Божествен е! Наистина няма нужда от други аромати (подправки). Затвърди се и опитът, че е по-добре сладките да се сиропират горещи в студен сироп – наистина стават по-хрупкави и апетитни от обратния вариант. Излязоха 37 сладки по 30 г. от 2/3 доза на оригиналната рецепта.


200 г прясно изцеден сок от мандарини
½ ч.л. сода бикарбонат
20 г кафява захар
¼ ч.л. канела
щипка сол
настъргана кора от 2 мандарини
300 г зехтин
600 г брашно

50-60 г орехи

200 г прясно изцеден сок от мандарини
275 г кафява захар
60 г мед


Първо се приготвя сиропът, за да има време да изстине. Всъщност през зимата това не е проблем – на терасата става много бързо.
Сокът от мандарини и захарта се смесват в малка тенджерка и се слагат на котлона, като се разбърква периодично, докато се стопи захарта. Когато заври, котлонът се изключва и сиропът ври 1 минута. Оставя се да изстине малко и тогава се добавя медът. Готовият сироп се оставя да изстине напълно. Може да се сложи в хладилника, докато се изпекат сладките.

В купа се сипва сокът от мандарини и се слага содата да се угаси.
Добавят се захарта, канелата, солта и мандариновата кора. Разбърква се с телена бъркалка, докато се разтопи захарта, и се налива зехтинът. Отново се разбърква, докато се смесят продуктите, и се прибавя брашното. Разбърква се с дървена лъжица колкото да се смесят продуктите и да се получи хомогенна маса. Не трябва да се бърка излишно, защото ще започне да отделя мазнина и ще стане жилаво, а готовите сладки – твърди и сбити.

Късат се парченца по 30 г и се оформят на топчета. Нареждат се в тава, покрита с хартия за печене, и отгоре се прави шарка – в случая с вилица на кръст.

Сладките се пекат в предварително загрята на 170 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 19-20 мин., докато повърхността им се зачерви, а отдолу се получи приятна коричка. Двете тави може да се пекат едновременно, но по някое време трябва да се сменят местата им. Аз ги пека поотделно и докато се пече втората партида, сиропирам първата.

Докато се пекат сладките, се приготвят подходящ съд, в който ще се подреждат, и орехите за поръсването (смилат се на ситно, но не съвсем фино).
Току-що извадените от фурната сладки се пускат в студения сироп (колкото се събират спокойно в тенджерата) и се държат в него 2-3 минути, като се обръщат.

Изваждат се с решетъчна лъжица, отцеждат се и се подреждат плътно в голям съд (тава). Всяка сладка се поръсва отгоре с орехи. Продължава се така и с останалите.

Докато се допече втората тава, сиропът се връща в хладилника, за да се охлади отново.

По желание готовите сладки може да се поръсят и със струйка мед.
Съхраняват се в стъклен съд с капак или в метална кутия, за да не изсъхват.

Сладките са уникални и феноменални! Много ароматни, сочни отвътре и хрупкави отвън, с изключително свежа кисела нотка от мандарините, която идеално балансира сладостта на сиропа. Просто са прекрасни…

Двойно шоколадови кексчета

По рецептата на най-великата (поне за мен) шоколадова торта на света много успешно могат да се направят и малки кексчета. Те са със същия превъзходен вкус и аромат и в зависимост от повода, по който се приготвя десертът, могат да се окажат дори по-предпочитани – всяко от тях си е отделна завършена порция, много симпатична и удобна за сервиране. И така, да запрятаме ръкави! При продуктите няма нищо ново, само количеството на крема е наполовина от този за тортата.
Мерителната чаша е 240 мл.


тесто:
2¾ ч.ч. (330 г) брашно от лимец (или пълнозърнесто пшеничено)
3 с.л. (25 г) какао
¼ ч.л. смляна ванилия (бурбонска)
1 ч.л. канела
щипка сол
настърганата кора на 1 лимон
настърганата кора на 1 портокал
30 г домашни сушени кайсии (или 50 г червени боровинки)
50 г тъмни стафиди

4 с.л. златно ленено семе + ½ ч.ч. вода
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
¾ ч.ч. (150 г) шарлан
250 мл вода
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. оцет

крем:
2 банана (около 200-220 г обелени)
½ авокадо
50 г кувертюр (черен шоколад)
2 с.л. (10-15 г) разтопено кокосово масло
1 с.л. какао
1 с.л. (25 г) мед
½ пак. бурбонска ванилова захар


Брашното се пресява в купа. Добавят се останалите сухи съставки – какаото, ванилията, канелата, солта, корите на лимона и портокала и сушените плодове. Всичко се разбърква добре.
Лененото семе се смила и се накисва в друга купа в ½ ч.ч. вода. Оставя се няколко минути, докато се получи желеподобна смес. Постепенно се добавят захарта, шарланът и водата, като се бърка до разтопяването на захарта. Содата се угасява в оцета и се добавя към течните продукти. Накрая се изсипват сухите съставки и всичко се разбърква до хомогенна смес с дървена или телена бъркалка, няма нужда от миксер. Тестото става гъсто, но течно и лепкаво. Разпределя се във форми за мъфини – излизат точно 12 броя, без да се пълнят до ръба.

Кексчетата се пекат на 180 градуса на горен и долен реотан около 20 мин. – клечката да излезе суха. Ако се препекат, ще се изсушат, а са много по-хубави влажни и сочни. Оставят се да изстинат леко, след което се изваждат на решетка да доизстинат.

Кексчетата са идеални и спокойно могат да се хапват и само така.

Но с добавка на малко от изкусителния шоколадов крем стават направо неустоими.
Шоколадът се разтопява на водна баня или на най-слабата степен на котлона заедно с кокосовото масло и всички продукти за крема се пасират едновременно в чопър. Готовият крем може да се сложи в хладилника за 2-3 часа, докато изстиват кексчетата – така се сгъстява леко и после се работи много удобно с него.
Оттук нататък има различни възможности. Едната е в средата на всяко кексче да се направи дупка, която да се напълни с крем, като се завърши с шприцована розичка отгоре. За целта обаче е нужен специален сладкарски инструмент.

Ако нямате такава шприцо-помпичка, има и по-лесен начин, който на мен даже ми допада повече, защото така кремът се разпределя по-добре навсякъде. Кексчето се срязва внимателно на две, долната част се намазва с малко крем, поставя се горната част и се намазва отгоре с още крем.

Отгоре кексчетата се украсяват с парченца от плодове според сезона, ядки, кокосови стърготини или кой както намери за добре…

Кексчетата са фантастични! Красиви и с божествен аромат! Хубави са и без крем, но с него стават великолепни! И не само че по нищо не отстъпват на тортата, а даже са по-атрактивни и симпатични заради по-малките си размери. Просто са прелестни…

Постен сладкиш с дюли

Това е поредният прекрасен сладкиш, който открих преди време в любимия ми сайт My Cooking Book – изключително лесен и бърз за приготвяне. Най-трудното в цялата работа е чистенето и рязането на дюлите, които са доста твърд плод. Но оттам нататък всичко става сякаш от само себе си, не са нужни и много съдове или уреди, които после да се мият. При първото приготвяне следвах стриктно оригиналната рецепта и сложих бяло брашно и посоченото количество олио (на снимките това е по-светлото печиво).

Сладкишът стана великолепен, но впоследствие реших, че мазнината е излишно (и притеснително) много и оттогава я намалявам наполовина, а бялото брашно заменям с любимото ми пълнозърнесто от спелта. Резултатът отново е прекрасен – много свеж и изключително ароматен десерт, дори по-вкусен от първия.

1 кг дюли (вече изчистени)

1 ч.ч. (180 г) кафява захар

2 ч.л. канела

½ ч.ч. (100 г) олио по избор (шарлан или зехтин)

1 ч.ч. (100 г) орехи

3 ч.ч. (375 г) пълнозърнесто спелтено брашно

1 бакпулвер

настъргана кора от 1 лимон

Дюлите се нарязват на кубчета, слагат се в голяма тенджера и се добавят захарта и 1 ч.л. канела. Тенджерата се слага на умерен огън, като се разбърква периодично. След 1-2 минути захарта започва да се стопява, а плодовете пускат сок. Варят се така 7-8 мин. – докато омекнат леко, без да се разваряват.
През това време брашното се пресява заедно с бакпулвера и останалата канела. Орехите се нарязват с нож на едро.
Тенджерата се сваля от огъня и към дюлите се добавят последователно шарланът, орехите, лимоновата кора и брашното с бакпулвера и канелата. Разбърква се добре с дървена бъркалка. Получава се гъста лепкава смес, която се разпределя в тава (22х32 см), постлана с хартия за печене. Заглажда се с лъжица и се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на горен и долен реотан около 30 мин.
По желание изпеченият сладкиш може да се поръси с пудра захар и канела, но аз не съм ѝ почитателка (на пудрата захар де) – пък и без нея сладкишът е красив.

Сладкишът е прекрасен, много е ароматен и с чудесна текстура – дюлите придават мекота и свежест, а орехите осигуряват хрупкавия елемент. Много успешно може да се приготви и с други плодове – ябълки, круши или тиква, но различните плодове (в зависимост от твърдостта си) ще изискват различно време за варене в началото. С пълнозърнесто спелтено брашно естествено става по-тъмен, но кой би приел това за недостатък?

Реден ябълков сладкиш с грис и слънчоглед

Това е първият ябълков сладкиш с грис, който започнах да приготвям преди години. На тази база по-късно продължих да експериментирам и така се родиха един толкова ябълков, че прилича повече на грис халва, и неговият безглутенов вариант. Но и този си заслужава вниманието! А по-различното и интересно при него е, че е на редове. Мерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. пшеничен грис
1 ч.ч. брашно
1 ч.ч. кафява захар
1 ч.л. бакпулвер
1 ч.л. канела
1 кг ябълки
1 лимон – сок и кора
5 с.л. шарлан
5 с.л. белени слънчогледови семки
5 с.л. стафиди


Сухите продукти (грисът, брашното, захарта, бакпулверът, канелата и настърганата лимонова кора) се смесват в купа. Ябълките се настъргват на едро ренде и се добавят лимоновият сок, шарланът, слънчогледовите семки и стафидите и се разбърква.
Сладкишът се оформя на 3 реда, като се редуват суха и ябълкова смес. В средно голяма тавичка (около 20х30 см) се започва с 1/3 от сухата смес – това е точно 1 ч.ч. (тавичката първо може да се покрие с хартия за печене). Върху нея се разпределя 1/3 от ябълковата смес и се продължава така, като се редуват суха и ябълкова смес. Сладкишът трябва да завърши с ябълки. Пече се в предварително загрята фурна на 160 градуса на долен реотан с вентилатор около 50 мин. (ако отгоре започне да се изсушава много, вентилаторът може да се спре).

Сладкишът е много свеж и приятен, с прекрасен аромат. Слънчогледовите семки са малко необичайни в състава му (по традиция на почит са орехите), но са много добро попадение – осигуряват хрупкавия елемент и са чудесна комбинация с ябълките. Стафидите също не са за пренебрегване…

Тиква с мед, орехи и канела

Тиквата е царицата на есенно-зимните десерти – с прелестен цвят, добри вкусови качества и завидни лечебни свойства, затова е на почит на трапезата ни. Хубава е и пълнена, и на кремче, и в тиквеник или кексчета, но най-често си я хапваме просто сварена и после поръсена с мед, орехи и канела. Рецептата е много сложна, трудна за приготвяне и за измерване на продуктите са нужни аптекарски везни… 😉 Е, шегичка де! 😄 Единствената тънкост е подслаждането – тиквата се полива с мед след сваряването, за да не се унищожават полезните му свойства с термична обработка. А, и още нещо – първо се поръсват орехите, за да залепнат по меда, и после канелата (в обратния ред орехите се задържат трудно и изпадат настрани).

няколко резена тиква
мед на вкус
смлени орехи
канела


Тиквата се обелва и се нарязва на парчета – толкова, колкото да се запълни съдът, в който ще се вари (аз ползвам голям тиган с капак – по-удобно е от дълбока тенджера). На дъното на тигана се налива малко водичка и тиквата се вари на слаб огън до омекване. Когато е готова, ако е останала вода, капакът се маха, докато се изпари излишното. Тиквата трябва да остане съвсем суха, даже ако е по-сладка, леко се карамелизира по дъното. Мммм…
Парчетата тиква се нареждат в чиния и тогава се поливат със струйка мед на вкус. Отгоре се поръсва със смлени (но не прекалено ситно) орехи и канела. И това е всичко!

Бърз, вкусен, лек и полезен десерт! И красив – това оранжево просто грее в чинията! Тиквата е вкусна и още топла, и охладена на другия ден.

Хубава е и само с канела – това е идеалната подправка за нея, но с орехи нещата минават в по-горна класа. Това е един от малкото десерти, от които на човек му става приятно и леко на стомаха, след като вече е хапнал добре преди това…

Много ябълков сладкиш (безглутенов)

Това е вече познатият сладкиш с много ябълки, този път в безглутенов вариант – за да бъде такъв обаче, трябва да се внимава какъв бакпулвер (или алтернативен набухвател) се използва. А целта е същата като при предишния – доста ябълки са оползотворени, вместо да се развалят, при положение че не могат да бъдат изядени своевременно сурови. Съвсем естествено сладкишът е все така сочен, ароматен и вкусен. И се оказа, че се харесва не само на мен, а и на всички, които го опитаха… Нещо повече дори – получих големи похвали и поздравления! 😇
Количеството на ябълките е по-голямо от обичайните рецепти – 1 кг, и то вече изчистени (следователно трябва да се приготвят 1,300-1,500 кг в зависимост от състоянието на плодовете, т.е. колко ще се наложи да се изрязва и изхвърля).
Mерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. (180 г) оризов грис
1 ч.ч. (120 г) царевично брашно
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
1 пак. (10 г) бакпулвер
1 бурбонска ванилова захар
1 ч.л. канела
1 кг ябълки (претеглени в изчистен вид)
1 лимон – сок и кора
½ ч.ч. (100 г) шарлан
100 г орехи (нарязани на едро)
100 г стафиди


Сухите продукти (грисът, брашното, захарта, бакпулверът, ванилията и канелата) се смесват в купа. Ябълките се настъргват на едро ренде (без да се белят) или за по-лесно се смилат в кухненски робот. Прехвърлят се в купа и се добавят лимоновият сок, настърганата кора, шарланът, орехите и стафидите (без да се накисват предварително) и се разбърква. Добавят се сухите съставки и отново се разбърква добре само с дървена бъркалка. Получава се много сочно тесто и прекалено ябълково. Изсипва се в тава (около 22х32 см), застлана с хартия за печене. Сладкишът се пече в предварително загрята фурна на 160 градуса на долен реотан с вентилатор 50 мин. Накрая може да се запече само отгоре за 4-5 мин. до хубава коричка.

Сладкишът е разкошен – много ябълков, влажен, сочен и ароматен. Стафидите допълват богатството от аромати и текстури, а орехите осигуряват хрупкавия елемент…

Постен сладкиш с мед и круши

Обичам всякакви плодове и си ги хапвам с огромно удоволствие ежедневно – според сезона им. Крушите не правят изключение – те са прекрасен плод и ги обожавам за закуска. Но когато са сочни и поне леко хрупкави. Когато презреят обаче, стават меки и сипкави и вече не са ми приятни за ядене. И тогава на помощ идва една простичка рецепта за сладкиш с мед на „Бон апети“, която в оригинал (както я показаха в предаването) май няма да ми допадне съвсем – без никакъв крем или сироп за моя вкус ще е прекалено суха (в тестото няма никаква мазнина дори). Затова реших да комбинирам в едно двете – сухия сладкиш и сипкавите круши – и определено полученият резултат вече заслужава внимание. Блатът поема от влагата на крушите, а това, че те са сипкави, във вътрешността на сладкиша дори е предимство – получава се един прекрасен кремест слой.


350 г брашно
1 ванилия
1 ч.л. канела
200 г орехи
1 ч.л. портокалови корички
80 г мед
160 г кафява захар
300 мл вода
1 ч.л. сода бикарбонат
1 с.л. ябълков оцет
3 капки портокалова есенция
4-5 круши (презрели, меки и сипкави)


Брашното се пресява, добавят се ванилията и канелата, разбърква се и се оформя кладенче.
Орехите и портокаловите корички се смилат в блендер и част от тях се заделят за поръсване.
Медът, захарта и водата се слагат в малка тенджерка на слаб огън, докато захарта се разтвори, и се оставят да се охладят леко.
Крушите се почистват от семките и се нарязват на четвъртинки.
Содата се угасява в оцета и заедно с орехите и портокаловата есенция се добавя към медената смес, като се разбърква добре.
Течните съставки се наливат в брашното и се разбърква, докато сместа се хомогенизира.
Половината тесто се излива в застлана с хартия за печене тортена форма с диаметър 26 см. Отгоре плътно се подреждат крушите и се покриват с останалото тесто. Заравнява се и се поръсва със заделените орехи. Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен реотан с вентилатор около 20 минути.
След като изстине, сладкишът се нарязва и се поднася поръсен със струйка мед.

Сладкишът е много приятен и апетитен и ухае чудесно. Сипкавите круши са оползотворени прекрасно – превръщат се в сочна и креместа вътрешност и идеално допълват леко суховатия блат. Сладкишът има и още едно достойнство – в него няма никаква мазнина. Единственото ми угризение е, че медът претърпява термична обработка… Но следващия път ще го заменя с петмез или сироп от агаве например...

Двойно шоколадова торта

Това е най-хубавата торта, която съм яла някога!!! Е, може малко и да пресилвам нещата, защото отдавна не бях правила и хапвала никаква торта… Но със сигурност е най-хубавата шоколадова торта, която съм приготвяла лично! Щом я правя 4 пъти за малко повече от 2 месеца (е, хайде, единият път беше под формата на кексчета), значи наистина си заслужава и суперлативите не са прекалени. Сочна, изключително ароматна и много шоколадова! Мммм…… Последното изпълнение беше от вчера, и то без никакъв повод! С единственото намерение цял ден да ям само торта – на закуска, обяд и вечеря! Като първо, второ и трето! Наистина е божествено вкусна!!!
Рецептата е на Стефи Божилова – държа да го уточня, макар че няма нищо специално и уникално нито в блата, нито в крема; даже самата аз съм правила сладкиш с подобно тесто и подобни кремчета. Но браво на Стефи, че е обединила всичко в една уникално вкусна торта! Единствено не можах да разбера защо слага ленено семе в крема, а не в блата – според мен мястото му е в тестото. Все пак първия път спазих рецептата, но блатът се сряза трудно, горната част почти се разпадна и като цяло беше доста трошлив, затова при втория опит сложих смляно ленено семе в блата, а в крема го пропуснах – смятам, че така нещата се подобриха. Понеже кисело соево мляко няма откъде да намеря, първия път го замених с оризово, но в следващите опити се оказа, че блатът се получава брилянтно и просто с вода (добавих и оцет за содата). Промених малко и количествата на някои продукти в крема, но то е за мое удобство. Какво да правя с половин останало авокадо? – по-лесно ми е да го сложа цялото! Също така намалявам малко и количеството на кокосовото масло – то присъства масово по рецептите за торти и сладкиши без животински продукти, и то в големи количества, което аз не одобрявам особено… Но дори и с тези промени кремът става идеален! А блатът – о, блатът! – той е божествен! Сочен и с богатство от аромати! Може да се приготви и с пълнозърнесто пшеничено брашно, но аз използвам от лимец. А сушените плодове довършват съвършенството – освен аромат стафидите привнасят сладост, а червените боровинки (евентуално домашните сушени кайсии) – приятна кисела нотка.
Мерителната чаша е 240 мл.


за блата:
330 г брашно от лимец (или пълнозърнесто пшеничено)
3 с.л. (25 г) какао
¼ ч.л. смляна ванилия (бурбонска)
1 ч.л. канела
щипка сол
настърганата кора на 1 лимон
настърганата кора на 1 портокал
50 г червени боровинки (или 30 г домашни сушени кайсии)
50 г тъмни стафиди

4 с.л. златно ленено семе + ½ ч.ч. вода
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
¾ ч.ч. (150 г) шарлан
250 мл вода (растително мляко)
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. оцет

за крема:
4 банана (около 450 г обелени)
1 авокадо
100 г шоколадов кувертюр (черен шоколад)
3 с.л. (20 г) разтопено кокосово масло
2 с.л. какао
2 с.л. (50 г) мед
1 пак. бурбонска ванилова захар

Брашното се пресява в купа. Добавят се останалите сухи съставки – какаото, ванилията, канелата, солта, корите на лимона и портокала и сушените плодове. Всичко се разбърква добре.
Лененото семе се смила и се накисва в друга купа в ½ ч.ч. вода. Оставя се няколко минути, докато се получи желеподобна смес. Постепенно се добавят захарта, шарланът и водата (или растителното мляко), като се бърка до разтопяването на захарта. Содата се угасява в оцета и се добавя към течните продукти. Накрая се изсипват сухите съставки и всичко се разбърква до хомогенна смес с дървена или телена бъркалка, няма нужда от миксер. Тестото става гъсто, но течно и лепкаво. Излива се в тортена форма (26 см), покрита с хартия за печене, и се пече на 180 градуса на горен и долен реотан около 30 мин. – клечката да излезе суха (може и на 160 градуса на долен реотан с вентилатор за същото време – струва ми се, че при печене на вентилатор блатът се получава по-равен, иначе в средата става доста по-висок). Ако се препече, ще се изсуши, а трябва да е влажен и сочен. Оставя се във формата да изстине леко, след което се изважда на решетка да доизстине.

Шоколадът се разтопява на водна баня или на най-слабата степен на котлона заедно с кокосовото масло и всички продукти за крема се пасират едновременно в чопър. Готовият крем може да се сложи в хладилника за 2-3 часа, докато изстива блатът – така се сгъстява леко и после се работи много удобно с него.

Напълно изстиналият блат се срязва на две. Долната част се намазва с част от крема (около половината или малко повече), отгоре внимателно се поставя горната част и тортата се намазва отгоре и отстрани с останалия крем. Много лесно преместването и връщането на горната половина става с дъното на тортената форма – просто „се загребва“ с него. Иначе може да се начупи, понеже блатът е много сочен и мекичък; но дори и да се отчупи някое парче, при сглобяването на тортата частите се наместват добре и когато се намаже с крем отвън, нищо не личи…

Отгоре тортата се украсява с плодове според сезона, ядки, кокосови стърготини или кой както намери за добре… За да се запази по-дълго свежестта на плодовете, се намазват лекичко с мед (по-лесно става преди да се наредят). Така получават и чудесен блясък и тортата е като излязла от кулинарен журнал! ;)

Тортата е феноменална! Божествено вкусна! Много шоколадова и с букет от аромати! Просто всяка хапка те кара да се размазваш от удоволствие, защото вкусовата експлозия в устата поражда вълна от блаженство по цялото тяло… И не усещаш как парчето в чинията намалява и изчезва, а ти се иска то никога да не свършва и блаженството да няма край… И вече нищо друго няма значение, защото си в рая!...