Задушено червено зеле по северноевропейски

Странно, ненормално, особено – не, просто нетипично за нашите географски ширини и за нашенския вкус, според който зелето (дори и прясното) трябва да е солено и леко киселко. А това е сладко! На всичкото отгоре – с необичайни подправки! Че кой ти слага хвойна, бахар и карамфил на зеле?! Дано тези обяснения не откажат никого, защото вкусът на това зеле е фантастичен! Заслужава си риска да се приготви! Дано само ви се намират плодчета хвойна… Е, и без тях ще стане, но вкусът ще загуби част от очарованието си…


½ глава червено зеле
1 малка глава червен лук
2 малки ябълки (сладки)
2 малки дафинови листа
3 плодчета хвойна
3 зърна бахар
4 пъпки карамфил
½ ч.л. кимион
1½ ч.л. сол (на вкус)
1 с.л. ябълков оцет
струйка олио по избор


Зелето се нарязва на тънко, лукът – на полумесеци, ябълките – на филийки. Зелето се запържва за 10-ина минути в малко олио, като се посолява. Когато се слегне, се добавят лукът и ябълките и се налива малко водичка. Добавят се дафиновите листа, хвойната, бахарът, карамфилът, кимионът и оцетът и ястието се оставя на слаб огън да се задушава под капак. Готви се така около половин час – докато зелето омекне, но не прекалено. Лукът и ябълките вече не личат – това също е признак, че ястието е готово. Тогава тенджерата се оставя без капак на силен огън, за да се изпари останалата течност.
В оригиналните рецепти има и захар, но установих, че доста хора я пропускат (или заменят с нещо друго – някакво сладко или сироп). Аз също я пропуснах, но моите ябълки са сладки.

Зелето стана фантастично! Наистина е като излязло от някоя вълшебна приказка на северните народи – приказно ароматно и нежно сладко (солта и оцетът добре балансират сладостта). Ако знаете само какво ухание се носи из кухнята, докато се готви – не ми стигат думите! Просто разкош!

По правило в северните страни го ползват за гарнитура към различни други ястия, аз пък реших да му добавя сварени картофи – получи се чудесна комбинация. Особено ако картофките се овкусят с малко самардала…

Пълнозърнести индийски хлебчета с карфиол

Откакто преди няколко години приготвих индийските хлебчета с карфиол, съм влюбена в тях! Великолепни са – тънички, много вкусни, изключително ароматни и леко люти, просто разкош! И оттогава всяка година, щом пищните бели глави карфиол разцъфнат по пазара, не пропускам да ги направя отново. Този път обаче реших да внеса малка промяна – замених бялото брашно с пълнозърнесто, и то от спелта. То също ми е любимо – с него всички печива стават невероятно вкусни заради чудесния му аромат. И този път не ме подведе – карфиолените питки станаха прекрасни! Леееко по-груби са от тези с бяло брашно, но това не е никакъв недостатък.


380 г пълнозърнесто брашно от спелта
200 мл топла вода
1 ч.л. сол
2 с.л. олио по избор (шарлан, зехтин)
1 с.л. оцет

5-6 големи розички карфиол (около 200 г)
½ малка глава лук
1 люта чушка
15 г пресен джинджифил (колкото фалангата на палеца)
½ ч.л. куркума
½ ч.л. кориандър
½ ч.л. кимион
1 ч.л. сол
струйчица олио по избор


Брашното (не всичкото наведнъж) се пресява и се оформя на кладенче, в което се изсипват водата, зехтинът, оцетът и солта. Омесва се тесто, което не лепне по ръцете, и се разделя на 6 топки. Топчетата се покриват с фолио и се оставят да си починат 10-15 мин.
Карфиолът, лукът, чушката и джинджифилът се накълцват на ситно в чопър и заедно с подправките се задушават в мазнината до леко омекване. Готовата плънка се оставя да се охлади.
Всяко топче от тестото се разточва на кора с диаметър около 20-25 см (в средата може да се остави по-дебела, а краищата да се изтънят леко) и в средата се поставя 1/6 от плънката.

Краищата се загъват към центъра, за да се получи вързопче (внимава се вътре да не остане въздух) и се притискат да се слепят.

Вързопчето се разточва внимателно до тънка питка, без да се разкъса и плънката да излезе.

Така получените питки се пекат на сух тиган на средно силен котлон от двете страни до приятен загар.

Изпечените хлебчета се намазват със зехтин или друго предпочитано олио, но и без това са достатъчно апетитни.

Хлебчетата са много ароматни и вкусни, като към очарованието на индийските подправки се добавя и чудесното ухание на брашното от спелта.

А приятната лютивина ги прави върховни! Е, за тези, които обичат люто естествено; останалите могат да пропуснат чушката…

Скордаля с пащърнак, моркови и грах

Скордалята е характерна за гръцката кухня чеснова разядка, следователно може да се сервира самостоятелно. Но се получава много добра комбинация, ако се ползва за основа, към която да се добавят и различни зеленчуци. От своя страна пащърнакът и морковите на фурна са достатъчни човек да се нахрани с тях, но ако към тях се добави нещо въглехидратно (картофената скордаля), положението става по-добро. А малко задушен грах си е направо бонус! Така се роди настоящото ястие – комбинация от няколко други, които спокойно могат да се хапват и поотделно.


1½ кг картофи
6 скилидки чесън (или повече)
2/3 ч.ч. зехтин
1/3 ч.ч. ябълков оцет
2½ ч.л. сол (на вкус)

3-4 корена (около 500 г) пащърнак
2-3 скилидки чесън
1 стрък розмарин
струйка зехтин
½ ч.л. сол (на вкус)

3-4 моркова
струйка зехтин
сух риган
кориандър
кимион
сол на вкус

1 ч.ч. грах
струйка зехтин
сол на вкус
няколко стръка копър


Картофите за скордалята се сваряват и се пасират, като се добавят пресованият чесън, зехтинът, оцетът и солта. Това си е всъщност постно картофено пюре с повечко чесън.
Пащърнакът се нарязва на пръчици, посолява се, добавят листенцата розмарин, чесънът и зехтинът и се пече на умерена фурна 20-25 мин.
Морковите (също на пръчици) се задушават в тенджера с малко водичка и зехтин със сух риган, кориандър и кимион за няколко минути – докато загубят твърдостта си, но да останат хрупкави. Има опция да се изпекат по същия начин като пащърнака.
Грахът се задушава за съвсем кратко (за да не загуби цвета си) в малко зехтин, като се посолява на вкус. Като се свали от котлона, се добавя наситнен копър.
В чиния се оформя канапе от скордаля и отгоре се слагат пащърнак, моркови и грах.

Получената комбинация е чудесна – и вкусово, и цветово. Всички компоненти са прекрасни и самостоятелно, но си подхождат много добре и се допълват взаимно.

Кюфтета от елда

Месото и месните продукти изобщо не ми липсват, така че нямам стремеж и потребност да правя растителни луканки (от цвекло), салами (от грах) или шницели (от кой знае какво). Така че настоящите кюфтенца са просто по-различен начин да хапнем елда – тази полезна и диетична храна. А на тези, на които им е трудно да се разделят с месните кюфтета, ще им допаднат много – досущ приличат на направени от кайма (за това допринасят и подправките естествено).


1 ч.ч. (180 г) елда (натурална зелена)
1 морков
1 средно голям картоф (суров)
1 глава лук
2 ч.л. сол
½ ч.л. червен пипер
½ ч.л. кимион
няколко стръка магданоз
шарлан за намазване


Елдата се накисва от предния ден в студена вода. Измива се добре и се сварява в 1 ч.ч. вода (съотношение 1:1), като се добавя и 1 ч.л. сол. Мерителната чаша е 240 мл.
Морковът и картофът се настъргват на ситно ренде, магданозът и лукът се нарязват на ситно и всичко се слага в купа.
Елдата се смила в чопър и се добавя заедно с червения пипер, кимиона и още 1 ч.л. сол (на вкус) към зеленчуците. Всичко се омесва – най-лесно става с ръка, понеже елдата е много лепкава – и от сместа се оформят кюфтета с намокрени ръце.

Подреждат се в незалепваща тава (ако не е такава, леко се подмазва) и се пекат 15 минути на 200 градуса на долен реотан с вентилатор, докато хванат коричка отдолу. Тогава се обръщат и се допичат за още 15-ина минути, за да се запекат и от другата страна. Като се извадят от фурната, се поливат с тънка струйка шарлан.

Кюфтетата са прекрасни – много вкусни, с чудесен аромат и текстура! Отвътре са мекички и сочни, а отвън – с хрупкава коричка. Могат да се сервират с всякакъв сос, но за мен идеалната комбинация е с доматен. И малко задушен зелен фасул за гарнитура… А студената биричка си е направо задължителна! ;)

Хумус с цвекло

½ ч.ч. сух нахут (225 г сварен)
4-5 резенчета (50 г) печено цвекло
2-3 скилидки чесън
сокът от ½ лимон
3 с.л. зехтин
½ ч.л. кимион
1 ч.л. сол


Нахутът се накисва в студена вода от предната вечер – колкото по-дълго се кисне, толкова по-бързо се сварява. На другия ден се изплаква добре и се слага да се вари. Като заври, водата се излива, налива се нова вода – гореща, и след като заври отново, котлонът се намалява (не знам дали е нужно, но по аналогия с боба изхвърлям първата вода след завирането). Вари се, докато омекне – около 1 час (или малко повече).
Всички продукти се слагат едновременно в блендера, добавя се около 1/3 ч.ч. (80 мл) вода от варенето на нахута и всичко се разбива на гладко пюре.

Хумусът е разкошен – и на цвят, и на вкус! Подобно на варианта с моркови пропуснах тахана – реших, че ще развали прелестното розово (ползвам само пълнозърнест тахан), но вкусът се получи блестящ и така! Надявам се, че странният за хумус розов цвят няма да ви направи подозрителни към вкусовите му качества и да го подминете скептично, както се случи с мен, когато за първи път видях снимка на хумус с цвекло. Но понеже съм експериментаторски настроена по темата, след вариантите с моркови, патладжани и печени чушки ми се искаше да пробвам и други видове; а и „розовото“ червейче в мозъка ми човъркаше ли, човъркаше… И след известно време това стана факт – за мое щастие! Хумусът наистина е прекрасен! И естествено върви с хляб – този път изневерих на традиционните арабски питки с лаваш.

Не си струва да се вари само половин чаша нахут – при мен количеството му беше по-голямо, но от него направих и други видове хумус – с червен боб и сушени домати и мусбаха. 1 ч.ч. (от 240 мл) сух нахут е 200 г; след като се свари, излизат около 450 г (2½ ч.ч.).

А тук хумусът с цвекло е в компанията на още три вида – с моркови, печени чушки и патладжани.

Хумус с червен боб и сушени домати

½ ч.ч. сух нахут (225 г сварен)
75 г червен боб от консерва (1/3 ч.ч.)
20 г сушени домати
2-3 скилидки чесън
сокът от ½ лимон
3 с.л. зехтин
3 с.л. сусамов тахан
½ ч.л. кимион
1 ч.л. сол

Нахутът се накисва в студена вода от предната вечер – колкото по-дълго се кисне, толкова по-бързо се сварява. На другия ден се изплаква добре и се слага да се вари. Като заври, водата се излива, налива се нова вода – гореща, и след като заври отново, котлонът се намалява (не знам дали е нужно, но по аналогия с боба изхвърлям първата вода след завирането). Вари се, докато омекне – около 1 час (или малко повече).
Всички продукти се слагат едновременно в блендера, добавя се около ½ ч.ч. вода от варенето на нахута и всичко се разбива на гладко пюре. Ако се наложи, може да се добави още малко вода, за да може блендерът да смели всичко добре.

Хумусът е много интересен на вкус – с малко по-плътна текстура от червения боб и приятна нотка от сушените домати. Признавам си, че идеята за боба и доматите не е моя, но пък аз дообогатих ползваната рецепта с лимонов сок и кимион – те липсваха в нея. Традиционно хумусът се сервира с хляб – в случая обичайните арабски питки замених с лаваш. А как добре се вписа в едни изкусителни рулца с този тънък арменски хляб – намерението ми беше да го ползвам вместо сос, а той се оказа чудесен слепващ материал при завиването на рулцата!

Не си струва да се вари само половин чаша нахут – при мен количеството му беше по-голямо, но от него направих и други видове хумус – с цвекло и мусабах. 1 ч.ч. (от 240 мл) сух нахут е 200 г; след като се свари, излизат около 450 г (2½ ч.ч.).

Кладница на фурна

Това е една чиния, визуално безкрайно далеч от съвършенството на Мастършеф. Но за сметка на това съдържанието ѝ е умопомрачително вкусно! А как само ухае цялата кухня, докато ястието е във фурната… Ммм… Иначе нещата са от прости по-прости – един основен продукт, няколко подправки и бързо и лесно приготвяне. Подправките са на око, така че всеки ще прецени сам за себе си колко да ръсне… Но комбинацията им ми е любима и крайният резултат винаги е много добър! Количеството на гъбите също е по желание (една опаковка от магазина е 300 г).


300 г кладница
сух чесън
пипер меланж
кимион
кориандър
сол
струйка соев сос
струйка шарлан
100 мл бяло вино


Гъбите се почистват и се подреждат на един пласт в голяма тава (може да се застъпват съвсем малко). Поръсват се с подправките на вкус – чесънът и кориандърът може да са повече, пиперът и солта – по-пестеливо (и соевият сос е солен). Поливат се с малко соев сос, налива се виното и тавата се покрива с алуминиево фолио. Гъбите се пекат 20 мин. на 180 градуса. Като се извадят от фурната, се поливат с тънка струйчица шарлан.

Изпечените гъби са фантастични – божествено вкусни и ароматни, с изкусително сосче. Без съмнение комбинацията от горните подправки е изключително успешна…

Крем супа от червена леща

Досега бях подправяла леща с куркума и кимион само в едно пюре (резултатът беше чудесен) и изобщо не съм и предполагала, че някога ще използвам дафинов лист... Но когато попаднах на настоящата рецепта, бях твърдо решена да я спазя с най-голяма точност – просто бях любопитна какво ще се получи. Единствените отклонения, които допуснах, е, че си накиснах лещата от предната вечер във вода и избегнах запръжката в началото. Е, и лещичката ми беше малко повече от 1 ч.ч. (беше 250 г, т.е. около чаша и четвърт), та напълних и мерителните лъжички с връх… 😉 Важното е, че в крайна сметка се получи превъзходна супа – вкусна, изключително ароматна и много засищаща. А как сгрява в студената зимна вечер…


250 г червена леща
1 морков
1 глава лук
½ ч.л. куркума
½ ч.л. къри
½ ч.л. кимион
1 голям дафинов лист
1½ ч.л. сол (на вкус)
1 л гореща вода
струйка шарлан


Лещата се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се изплаква добре.
Морковът и лукът се нарязват на кубчета (не е важно с какъв размер, после всичко ще се пасира). Лукът се запича в суха тенджера на среден огън при непрекъснато бъркане, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се морковите и подправките и се разбърква за малко. Изсипва се измитата леща, налива се водата и като заври, котлонът се намалява. Вари се до омекване на лещата – около 25 мин. Дафиновият лист се изважда и всичко се пасира гладко. В зависимост от желаната гъстота може да се налее още гореща вода.
При сервиране всяка порция може да се полее с тъничка струйка шарлан, но още по-добре е той да се замени с някакви семена (чудесно става с конопено); освен това може да се поръси или украси с каквото друго ви хрумне.

Супата е разкошна – приготвя се бързо и лесно, много е вкусна и ароматна и блажено сгряваща не само стомаха, а и цялото тяло… Може да се добави и малко червен пипер (особено ако липсва в състава на кърито).

Праз с пълнозърнест ориз

Досега не ми се беше случвало кафяв ориз при варенето да стане лепкав (въпреки че го плакнах доста пъти след накисването) и като го разбърках накрая, се сби страшно и стана на буци. Не ми иде отвътре да сервирам такова нещо, затова заразмишлявах с какво да го комбинирам, за да избегна този неприятен ефект. И понеже скоро не съм готвила нещо с праз, се насочих в тази посока… Така във въображението ми се роди едно съвсем непретенциозно, но изключително ароматно ястие – като ще е кашаво, поне да е вкусно! Първоначално смятах да разчитам за това само на праза, но после се поразмислих и какви подправки бих могла да добавя… Имам опит, че празът идеално си върви с чубрица. В нета обаче всички рецепти за праз с ориз са като преписани една от друга – единствената подправка, която срещнах, е черен пипер. А моето ястие (във въображението ми) ухаеше на нещо нетривиално… Така в тенджерата при праза постепенно се озоваха чубрица, кориандър, кимион и чесън, а накрая съвършенството се допълни от малко самардала. Ръсих всичко на око и на вкус, така че долните количества са приблизителни, но с изброените подправки ястието стана божествено вкусно и уникално! Наистина е единствено на фона на останалите рецепти само с черен пипер…


1 ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
2 стръка праз
1 морков
2 малки скилидки чесън
½ с.л. ронена чубрица
½ ч.л. кориандър
¼ ч.л. кимион
½ ч.л. самардала
1 ч.л. сол
струйка шарлан


Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Изплаква се добре и се сварява в 2 ч.ч. вода и 1 ч.л. сол.
Празът се нарязва на тънки колелца, морковът – на полукръгчета и се задушават в малко шарлан и водичка (вместо вода може зелева чорба) на слаб огън. Добавят се чесънът на шайбички, стритата чубрица, кориандърът и кимионът и се готви до омекване на праза. Тогава се добавя свареният ориз, разбърква се добре и се оставя на котлона още 1-2 мин., докато се смесят вкусовете и ароматите. Накрая се поръсва със самардала на вкус – внимание, солена е! – и струйка шарлан и се разбърква отново. Добавям самардалата накрая, защото съм забелязала, че по време на готвенето превъзходният ѝ аромат се губи.

Полученото ястие не блести с вида си, но е поразително вкусно! Простичко и непретенциозно е, но изключително ароматно и сполучливо – благодарение на необичайни подправки! И не е задължително да попаднете на скашкващ се ориз, за да го приготвите…

А така изглежда ястието, приготвено с хубав кафяв ориз – всяко зрънце си стои отделно. Има и още нещо обаче – в рецептата няма и капчица мазнина, тя е компенсирана от маслини. Празът в началото се запича в суха тенджера, след което се слагат морковите и останалите продукти. Готвенето продължава по обичайния начин, като дори след края на термичната обработка не се добавя шарлан. Съществена разлика във вкуса с първия вариант няма (като се изключи прекрасният аромат на маслините), липсата на олио трудно не се забелязва, а за сметка на това съвсем успешно се избягват екстрахираните мазнини.

Постна мусака (с леща)

Едва ли има вегетарианец или изцяло растителнояден, на когото да не липсва традиционната нашенска мусака. Много добра алтернатива на оригинала е вариантът със соева кайма и през годините съм се възползвала от него. Но напоследък се появяват доста противоречиви данни за соята като цяло и за продуктите, направени от нея, включително и споменатите вече соеви гранули. Оказа се обаче, че има и други възможности – прекрасен заместител на каймата е… лещата! И на цвят, и като консистенция, дори и на вкус тя е чудесен имитатор! Стигнах до това откритие, след като миналата година попаднах на една чудесна рецепта – леща с картофи по македонски. Наистина ястието поразително напомня мусака! Затова реших да експериментирам с рецептата, като за да се доближа максимално до желания резултат, малко увеличих количеството на картофите. И нещата се получиха идеално! Остана да измисля само каква да бъде заливката (без яйца и мляко естествено) – че как мусака без заливка? След известно ровичкане из любимата вегетарианска група във Фейсбук се спрях на нахутеното брашно. Въпреки че вече имам известен опит с разни форми на фарината и знам, че особено тази на тиган досущ прилича на омлет, до последно имах притеснения какво ли ще се получи… Оказа се, че притесненията ми са били напразни и заливката беше попадение в десетката, просто фантастична! Абсолютна имитация на традиционната заливка с яйца! А какъв вкус и аромат само! Ммм… И тези препечени крайчета… Ммм…


250 г леща
1 средна глава лук
1 голям морков
¼ глава (50 г) целина
около 1 кг картофи
1 домат (може и от консерва)
3 скилидки чесън
1-2 ч.л. червен пипер
1 ч.л. кимион
щипка пипер меланж
няколко клонки мащерка (или чубрица)

струйка шарлан

4 ч.л. сол (на вкус)

заливка:
1 ч.ч. нахутено брашно
1 ч.ч. вода (240 мл)
1 ч.л. сол
струйка зехтин за готвене


Лещата се накисва в студена вода от предната вечер.
На другия ден първо се приготвя сместа за заливката – поне 2 часа предварително. Нахутеното брашно се пресява в купа, добавя се солта и постепенно се налива водата. Разбърква се с тел до гладко тесто – получава се рядко, подобно на палачинково. Добавя се зехтинът и отново се разбърква. Оставя се да престои поне 2 часа (може и повече).
Лещата се измива добре, слага се в тенджера, залива се със студена вода колкото да я покрие и се вари около 10 мин. (до полуготовност). Овкусява се с 1½ ч.л. сол.
Лукът, морковът и целината се нарязват на дребни кубчета и се задушават в струйка шарлан и малко вода. През това време доматът се обелва и се нарязва на ситно (през зимата естествено може да се ползва консерва), картофите се нарязват на дребни кубчета, чесънът – на ситно.
Когато зеленчуците омекнат леко, към тях се прибавят лещата (включително и водата, останала от варенето – тя не е много), чесънът, доматите, картофите и подправките. Слага се още малко сол (2-2½ ч.л.) и всичко се разбърква добре. Сместа се прехвърля в тавичка и се пече 40-45 мин. на 180 градуса – до омекване на картофите и изпаряване на излишната течност. Изважда се от фурната, полива се с малко шарлан – струйка направо от бутилката, и отгоре се излива нахутената смес. Мусаката се допича само на горен реотан (грил) до зачервяване.

Уникална мусака с феноменална заливка! Абсолютно копие на оригиналната рецепта! А ако сварената леща се намачка, преди да се добави към задушените зеленчуци, ще имитира кайма максимално!

Пирожки със зеле

Пирожки, пурички, рулца – името не е от значение. Понеже видях рецептата от една рускиня, „пирожки“ ми звучи най по руски, макар че самата тя си ги беше наименувала „трубочки“ (тръбички)... Важното е, че е много вкусно и разширява възможностите за приготвяне на нещо тестеничко, което да е по-различно от типичните нашенски тестени изделия с дежурна плънка от сирене… Пирожките наистина си заслужават, много са хубави даже и с леките промени, направени от мен при тестото, за да стане постно.
Мерителната чаша е 240 мл.


тесто:
2¼ ч.ч. брашно (280-300 г)
½ ч.ч. вода
½ ч.ч. шарлан (олио по избор)
1 ч.л. сол
1 с.л. оцет

плънка:
1 малка зелка (¾ средна) – около 1-1,2 кг
1 глава лук
1 морков
струйка шарлан (2-3 с.л.)
2-2½ ч.л. сол (на вкус)
1 ч.л. кориандър
¼ ч.л. кимион
щипка черен пипер

кориандър или кимион за поръсване

Зелето и лукът се нарязват на ситно, морковът се настъргва на едро ренде.
Лукът и морковът се задушават в струйка шарлан и малко водичка за 1-2 мин. Добавя се зелето и още малко вода, посолява се, подправя се с кориандъра, кимиона и черния пипер и се задушава още 20-ина мин. Ако е останала течност, тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишното. Когато плънката се свали от котлона, се добавя още малко шарлан. Оставя се да изстине.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче, в което се сипват водата, шарланът, солта и оцетът. Омесва се меко и еластично тесто и се разделя на 12 топчета. Всяко топче се разточва на тънка кора и в единия край се слага плънка.

Загъва се от двете страни и се завива на руло.

Готовите пирожки се подреждат в тава, покрита с хартия за печене, и се поръсват с кориандър или кимион.

Пекат се в предварително загрята фурна на 200 градуса на горен и долен реотан (без вентилатор) до златисто – около 30 мин. В последните 5 мин. може да се включи и вентилаторът за по-равномерен загар.

Пирожките са фантастични! Плънката е божествено вкусна, а тестото е прекрасно. И докато са топли, са прелестно хрупкави… От коментарите под рецептата научих, че това са типични молдовски пирожки, които обикновено се приготвят с кисело зеле (а не както е в случая с прясно), така че това ще е следващият опит!