Коктейлни (новогодишни) хапки

Коктейлните хапки са много подходящи за новогодишната трапеза, но не само; могат да се приготвят и при всякакъв друг повод. Вариантите сигурно са безброй, но през зимата асортиментът малко се стеснява заради избора на сезонни зеленчуци. За канапе се спрях на моркови и кисели краставички, а за „горния етаж“ – на картофено пюре и слънчогледов пастет. И маслинки за украса. За другия вид заложих на мариновано тофу, завито в лентички печена чушка. И всичко се получи чудесно – и красиво на външен вид, и изключително вкусно.
Количеството на продуктите е в зависимост от желаното количество хапки. За една чиния (като тази на снимките) са нужни:


1 по-дебел морков
1 по-дебела кисела краставичка
2-3 с.л. картофено пюре
2-3 с.л. слънчогледов пастет
5-6 маслини без костилка (зелени и черни)
2 печени чушки
5-6 кубчета мариновано тофу
листенца магданоз за украса


Добре е картофеното пюре, слънчогледовия пастет и маринованото тофу да се приготвят ден-два предварително, за да има време да се овкусят добре (пък и самото сглобяване на хапките после става много бързо).
За пюрето се сваряват картофи, обелват се, намачкват се и се овкусяват със сол, ябълков оцет и ароматен зехтин на вкус. Разбърква се добре, като не се прекалява, за да не стане пюрето жилаво.
За пастета слънчогледовите семки се накисват в студена вода от предната вечер. На другия ден се измиват добре и се пасират с малко вода и лимонов сок до гладка смес. Добавят се малко чесън, копър, риган, магданоз и сол и пак се пасира. Накрая се овкусява с ароматен зехтин.
Тофуто се нарязва на парчета, слага се в подходящ съд и се поръсва с нарязани на ситно пресни или сухи подправки – босилек, чубрица, риган – и пресован чесън. Полива се със зехтин и се оставя да престои поне едно денонощие в хладилника.

Морковът се сварява леко (да не омеква много) и се оставя да изстине. Повече от ясно е, че никой няма да вари само един морков; може да се сварят повече – или за по-голямо количество хапки, или да се ползват за друга салата. Изстиналият морков и краставичката се нарязват на дебели кръгчета (морковените леко се посоляват) и се подреждат едно до друго. Върху всяко кръгче се шприцова розичка от картофено пюре или слънчогледов пастет, като се кръстосват (морков + картофено пюре, морков + слънчогледов пастет, краставичка + картофено пюре, краставичка + слънчогледов пастет), т.е. да се получат повече комбинации. Отгоре се украсяват с шайбичка маслинка.
Печените чушки (предварително посолени) се нарязват по дължина на 4-5 еднакви ленти, в края се поставя кубче мариновано тофу и се завива. Излишното от чушката се отрязва. Украсява се с листенце магданоз.

Готовите хапки се подреждат в подходяща чиния или плато, украсяват се с още малко магданоз и са готови към тях да се присъедини бутилка изстудено бяло вино…

Задушена кладница

Прекрасна рецепта за приготвяне на една прекрасна гъба – кладницата наистина е очарователна със своя вкус и аромат. Идеална е за неконсумиращите месо, а на постещите, които правят това с голямо усилие, ще дойде дюшеш, защото поразително напомня пилешко – и на вкус, и като консистенция. Тази прилика е толкова голяма, че чак е малко стряскаща (поне за немесоядни от доста време като мен)… А рецептата е елементарна и се приготвя за 15-ина минути!


300 г кладница
струйка олио (зехтин за готвене)
2 скилидки чесън
1-2 с.л. соев сос
няколко стръка копър
сол и черен пипер на вкус
2-3 стръка магданоз


Гъбите се накъсват по дължина на ивички и се запържват за 2-3 мин. в малко мазнина на слаб огън, като се разбъркват непрекъснато, за да не загорят. В един момент започват лекичко да си пускат сок и тогава се добавят чесънът, нарязан на филийки, и соевият сос. Оставят се да се задушават под капак още 7-8 мин. (ако се готвят дълго, стават жилави). Подправят се със сол и черен пипер на вкус и се поръсват със ситно нарязания копър. Тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишната течност, и когато се дръпне от котлона, гъбите се поръсват с наситнения магданоз.

Задушени по този начин, гъбите са уникално вкусни! Стават и за основно, и за гарнитура. Рецептата е чудесна алтернатива на панирането, което май е най-популярният начин за приготвяне на кладница. А копърът и магданозът могат много успешно да се заменят с няколко клонки мащерка.

Мачкани пресни картофи на фурна

Съвсем случайно попаднах на тази рецепта в кулинарния конкурс на Дир.бг. Дистанцирам се изцяло от спора за авторството ѝ, но идеята картофите да се смачкат леко, за да проникнат ароматите и във вътрешността им, много ми допадна. А ако се изпекат до хрупкава коричка, стават уникално вкусни! Единственото, което пропуснах, е лютият пипер, понеже вкъщи само аз съм фен на лютото. Но този пропуск лесно може да се компенсира с добавка на някоя люта чушка. Продуктите са за 2 порции:


10-ина средни (½ кг) пресни картофa
½ с.л. самардала
1 ч.л. куркума
няколко стръка копър
3-4 скилидки чесън
струйчица зехтин


Картофите се измиват добре и се нарязват на половинки по дължина. Задушават се в тенджера с малко водичка за 20 мин., докато омекнат леко, след което се прехвърлят в тавичка с незалепващо покритие. Поръсват се със самардалата, куркумата, наситнения копър, пресования чесън и зехтина и се разбъркват добре, за да се овкусят равномерно. Подреждат се със срязаната част надолу и всяка половинка се притиска леко с удобен прибор (решетъчна лъжица или прибор за картофено пюре), за да се смачка малко и подправките да проникнат във вътрешността ѝ, като се внимава да не се разкъса и разпадне на парчета.

Картофите се пекат в загрята фурна на 180 градуса с вентилатор около 20-25 мин., докато се получи приятна коричка. Трудно ще станат хрупкави, защото са много воднисти (освен ако не се пекат доста по-дълго или пък на доста по-висока температура, което аз не бих им причинила) – този изкусителен ефект може да се постигне с по-стари картофи.

Картофките могат да се приготвят и с други подправки – с комбинация от чесън, куркума, кимион, кориандър и червен пипер пак се получава много вкусен резултат.
И да не забравите биричката!

Чесново песто

Когато пресният чесън започне да наедрява (да одъртява 😉), зелената му част става твърда и жилава и вече не е приятна за хапване. Но понеже не обичам да изхвърлям употребими неща, измислих как да оползотворя дебелите стръкове. Щом се прави песто от всякакви зелении (босилек, магданоз, коприва, че даже и от морковени листа), защо да не се получи и от зелената част на чесъна? Естествено има и други начини за използването ѝ – да се нареже на ситно и да се сложи в някаква манджа, но по-добрият вариант е да се възползваме от полезните ѝ свойства в суров вид.

1 връзка пресен чесън (само зелената част)

1 малък стрък розмарин

няколко клонки мащерка

няколко стръка копър

ябълков оцет на вкус

сол на вкус

малко вода

Всички продукти се пасират едновременно с пасатор или блендер до гладка смес. За да се улесни пасирането, може да се сложи и малко водичка. Количеството на оцета е на вкус; много подходящ за целта е и балсамовият, но откакто сама си приготвих домашен ябълков оцет, вече не признавам друг… Естествено ще стане много добре и с лимонов сок. Може да се варира и със зелените подправки – всичко е въпрос на вкус и настроение!

Пестото е много добро. Идеална добавка е към пресни картофки, тиквички на грил и задушена кладница, ще върви и с други зеленчуци. Родителите ми правят с подобна паста пукани люти чушки и стават чудесни.

Картофи с чубрица и маслини

Неотдавна в сайта на "Бон апети" попаднах на една интересна, а оказа се и много вкусна рецепта за картофи с чубрица и маслини. Въпреки че аз малко модифицирам техните рецепти (те доста използват пърженето и запръжките като метод за приготвяне на храна), ястието наистина е много вкусно и богато на аромати. На пръв поглед изглежда малко връткаво (картофите първо да се сварят и после да се пекат, лукът да се приготви отделно), но не е чак толкова сложно и си струва да се приготви. Още повече, че картофите може да са сварени и лукът да е задушен предварително (защо не дори и от предния ден) и преди сервиране само да се запекат и да се разбъркат с подправките – това си е голямо улеснение за всяка домакиня!


10-ина средни картофа (1 кг)
2 глави лук
4 скилидки чесън
струйчица зехтин
1 връзка магданоз
1 връзка копър
2 щипки сушена чубрица
20-ина зелени маслини без костилка (100-120 г)
сол на вкус


Картофите се измиват добре и се сваряват.
През това време лукът се нарязва на полумесеци и се задушава в малко водичка и зехтин с щипка сол, докато омекне. Чесънът се нарязва на ситно.
Сварените картофи се нарязват на едри кубчета (аз не ги беля) и се слагат в леко подмазана тава. Добавят се чесънът, лукът и чубрицата, посолява се на вкус и се разбърква леко. Пекат се на 200 градуса около 15 мин. – докато станат златисти.
Маслините се нарязват на шайби, магданозът и копърът – на ситно.
Запечените картофи се поръсват с магданоза, копъра и маслините и всичко се разбърква добре. Оставя се за няколко минути да се смесят вкусовете и се сервира.

Приготвени по този начин, картофките наистина са много вкусни! Подправките им пасват изключително добре и чудесно се комбинират по между си!

Лятна манджа с тиквички

Ако сте на тиквена диета 😉 или иначе казано – разполагате с много тиквички, и обичайните семейни рецепти вече ви доскучават, тази манджица е една добра нова възможност. Приготвя се бързо и лесно, а е много лека и вкусна. Това е всъщност вариант на популярната лятната манджа с патладжани – оказа се, че става и с тиквички и е не по-малко апетитна.

1 голяма глава лук

2-3 тиквички

1-2 чушки (зелени)

1-2 домата

3-4 скилидки чесън

няколко стръка магданоз

няколко стръка копър

няколко листа босилек

1 стръкче чубрица

2 ч.л. сол (на вкус)

(струйка студенопресован зехтин)

Лукът се нарязва на полумесеци, тиквичките – на четвърт по дължина и после на резенчета, чушките – на лентички, доматите – на кубчета, чесънът и зелените подправки – на ситно.

Лукът се слага в суха тенджера на слаб огън за минута-две, като се разбърква непрекъснато. Когато се запече леко и си пусне аромата, се добавят тиквичките и чушките, посолява се и се задушава още няколко минути (в зависимост от това колко меки искате да са зеленчуците, аз ги предпочитам леко хрупкави). Тогава се прибавят доматите, чесънът и магданозените дръжки и готвенето продължава до омекване на доматите. Междувременно се добавят и босилекът и чубрицата. Когато ястието е готово, се сваля от огъня и се овкусява с магданоз и копър. По желание може да се добави и струйчица студенопресован зехтин, но и без него е изключително вкусно (пък и по-леко).

Манджата е изключително простичка и лесна, а е забележително вкусна и лека, просто идеална за летните жеги. При сервиране докато е още топла, отбива течност в чинията (видно е и на снимките), но когато поизстине, остава само приятно сосче. Ако не желаете никаква течност, просто догответе ястието след прибавянето на доматите без капак. 

При по-нататъшни приготвяния на рецептата установих, че доста добре в нея се вписват и 1-2 моркова. А ако сте смелчаци в кухнята (или просто в момента не разполагате с босилек и чубрица като мен 😉), ги заменете с мащерка и пресен кориандър – крайният резултат е просто очарователен! Тогава и копърът става излишен…

Кюфтета от картофи и тиквички

2 тиквички
4-5 картофа (същият грамаж като тиквичките)
1 глава лук
няколко листа босилек
няколко стръка копър
няколко стръка чубрица
сол на вкус
царевично брашно за овалване
струйка ароматен зехтин


Картофите се сваряват с кората, обелват се и се намачкват. Тиквичките се настъргват на едрото ренде и се посоляват. Оставят се за 10-ина минути да им се отцеди водата и се изстискват. Лукът се нарязва на ситно, също и зелените подправки и всички продукти се смесват, като се добавя и сол на вкус. Сместа се омесва добре, много лесно става с ръка. От нея се оформят кюфтета, овалват се в царевично брашно и се поставят в тавичка с незалепващо покритие (всъщност кюфтетата са много меки и се смачкват, ако трябва да се овалят в чиния с брашно; по-добре става, ако се поръсват с брашното и се потупват и премятат от ръка в ръка).

Пекат се 15-ина минути на около 200 градуса с вентилатор, докато хванат коричка отдолу, след което се обръщат и се допичат още малко (да се запекат и от другата страна). Като се извадят от фурната, се поливат с малко ароматен зехтин.

Може да се сервират със сос по избор (в случая – доматен), а може и самостоятелно, като мезе за биричката…

Кюфтетата може да се приготвят и със сурови картофи, настъргани на едрото ренде – така значително се съкращава времето за готвене и се избягва двойната термична обработка на картофите. Но се получават с малко по-различен вкус и консистенция (в никакъв случай нямам предвид по-лош!) – с варени картофи кюфтетата стават по-пухкави и нежни, което съвсем не означава, че другите не ги бива. Във втория случай обаче трябва да се добави и малко брашно – няколко лъжици, колкото сместа да се събере и да стане лепкава, за да могат да се оформят кюфтета от нея.

И противно на притесненията ми дали ще се получи нещо вкусно без яйце и сирене в сместа, рецептата е много добра! Кюфтетата са много вкусни и ароматни.

Картофи със зелен фасул

Отдавна се каня да си сготвя (естествено, че си ги ям сама!) картофи със зелен фасул. Но реших да не е обичайната яхния, а да са просто задушени. Първоначалният замисъл беше да ги овкуся само с чесън и копър, но после идеята се доразви в посока на малко лук и един морков (за цвят!), че даже и няколко листа свеж босилек си намериха място в тенджерата… Продуктите бяха на око и гледах да не са голямо количество, че да не ми омръзва да ям едно и също цяла седмица. И така, за 2-3 порции са нужни:


2-3 картофа
200-250 г зелен фасул
1 морков
1 малка глава лук
2-3 скилидки чесън
няколко листа босилек
няколко стръка копър
щипка сол
самардала на вкус
(ароматен зехтин)


Картофите се измиват добре и без да се белят (ако са пресни), се нарязват на едри кубчета. Зеленият фасул се почиства и се нарязва на парчета, морковът – на къси пръчици, лукът – на полумесеци и чесънът – на филийки. Всички зеленчуци заедно с наситнения босилек се слагат в тенджера с малко водичка и се посоляват леко. Оставят се да се задушат на най-слабата степен на котлона около 20-25 мин. – до омекване на картофите. Останалите зеленчуци не е нужно да омекват прекалено много, за да не станат на каша. Съвсем в края се добавя ситно нарязаният копър, поръсва се със самардала на вкус и ако има останала вода, се оставя да се изпари. По желание след като тенджерата се свали от котлона, задушените зеленчуци може да се полеят с малко ароматен зехтин, но са прекрасни и без никаква мазнина – забележително леки и свежи са.

Ястието е съвсем елементарно и непретенциозно, но е много вкусно. И как му върви чаша студена биричка… Мммм…

Картофи и тиквички с лук и зелени подправки на фурна

Напоследък в българския език навлиза нова дума – „редено“. Като съществително име и наименование на ястие (зеленчуци, нарязани на кръгчета и подредени изправени или застъпени леко като керемидки) това наистина е новост, поне за мен. Но този начин на оформяне на печените тиквички например изобщо не ми е непознат – майка ми ги реди така откакто се помня. А в последните години експериментирах и с други зеленчуци – получава се много добър резултат и с патладжани, също и с картофи. Но винаги досега съм подреждала в тавата само един вид зеленчук. В този смисъл долната рецепта също е новост в нашата кухня. Но със сигурност ще бъде често експлоатирана, като ще има и варианти с други зеленчуци – през зимата тиквичките ще бъдат заменени с едри гъби например!


1 тиквичка
2-3 картофа
2 глави лук
1-2 ч.л. сол
1 стрък розмарин
няколко листа босилек
няколко стръка копър
1 стръкче прясна чубрица
1-2 скилидки чесън
50-100 мл бира
3-4 щипки царевичен грис
олио (или кокосово масло) за подмазване
(ароматен зехтин)


Тиквичката се нарязва на колелца, посолява се и се оставя да си пусне водата, докато се приготвят останалите продукти. Картофите се измиват добре и без да се белят, се нарязват на колелца със същата дебелина като тиквичката. Диаметърът на картофите трябва да е същият като на тиквичката, за да станат картофените и тиквените шайби с еднаква големина, добре е и да са еднакъв брой. Лукът също се нарязва на тънки кръгчета. (За картофите ползвах рендето Бьорнер на дебелина N3, а за лука – N2.)
Тавичката се подмазва съвсем леко, тиквичките се отцеждат от водата и като се редуват с картофи и лук, се нареждат като керемидки. Отгоре се разпределят нарязаните на ситно зелени подправки и се поръсва с малко царевичен грис (ей така, за разкош и за по-завършен вид; спокойно може и без него). Налива се малко бира (естествено, че може и просто водичка) и се посолява, като е добре солта да се разтвори в бирата, за да се разпредели равномерно.

Ястието се пече на 200-220 градуса до омекване на картофите. Може в началото тавичката да се покрие с фолио – към края на печенето се маха и се допича, докато се изпари течността. Като се извади от фурната, ястието се полива с малко ароматен зехтин, преди да се сервира (пък може и да не е ароматен, важното е да се добави в края, за да не се подлага на термична обработка). А дори и да не добавите мазнина накрая (дали съвсем целенасочено или просто забравите, щом видите готовата вкуснотия), гарантирам, че пак е много апетитно!

Това е вторият ми опит на ястието – първия път не сложих лук и вместо с бира залях картофите и тиквичките с 1 домат, настърган на едро ренде, като в него разбърках зелените подправки и наситнен чесън (който сега забравих). Пак стана вкусно, но вариантът без домат ми хареса повече; от него картофите стават като стъклени – някак си се стягат от киселината му и придобиват по-различен вкус. Може би за да се избегне този ефект върху тях, доматът трябва да се добави по-късно, когато са почти готови. Правя всичките тези „анализи“, защото вариантът с домат изобщо не е лош, а за някого дори може да е предпочитан; все пак разни хора – разни вкусове… А на външен вид дори е по-добър – по-цветен е!

Таханов сос

 

Рецепти за таханов сос в нета има колкото искаш! И няма две еднакви – като се почне от разликите в количеството на основните продукти и се свърши с подправките, които също са различни навсякъде – може да се срещнат рецепти с магданоз, с черен пипер, с кимион, с всевъзможни зелении (керевиз, кориандър…), с лют пипер и даже с джинджифил… Моят сос пък е с копър – и как иначе, след като беше предназначен за тиквички на фурна! Що се отнася до основните продукти, те са ясни – тахан, лимонов сок, чесън, зехтин (не ми се ще да се спирам и на вариантите с кисело мляко, те са извън моето полезрение). Даже според мен няма особен смисъл да се дават и някакви точни количества и пропорции – струва ми се, че всеки би действал на око и на вкус. Да не говорим, че един лимон например може да е по-сочен или не толкова сочен, по-кисел или не толкова кисел… Така че дали ще се сложи сокът от цял или от половин, зависи както от самия лимон, така и от това колко кисело обича човек. А освен това може да се добави и малко водичка за разреждане. И все пак ето съотношението на използваните от мен продукти:


60 г сусамов тахан
1-2 скилидки чесън
сокът от 1 лимон
½ ч.л. сол
пресен копър


Копърът се нарязва на ситно, чесънът се пресова и всички продукти се смесват, като се разбърква до гладка смес. Аз лично умишлено пропуснах зехтина – таханът си е достатъчно мазен, но който желае, може да добави малко. Сосът в случая е бял, защото е приготвен с тахан от белен сусам, но то е по изключение… Откакто опитах тахан от пълнозърнест сусам, първият вече не намира място в сърцето ми…

Със соса могат да се гарнират всякакви зеленчукови ястия и съвсем естествено се оказа изключително подходящ и за най-обикновени печени тиквички – идеален заместител е на традиционния млечно-чеснов сос!
А в зависимост от това, за какво ястие е предназначен сосът, копърът може да се замени с друга подправка.

Картофено-гъбени колибки

Обичам картофи (особено печени) във всякаква форма, а комбинацията им с гъби също ми допада много. Затова като видях тази рецепта, веднага си я харесах и си наумих да я приготвя някой ден. Но при мен се получиха не филии, а колибки! На друг пък може да му се получат кулички или кой знае какво друго… В крайна сметка оформлението и наименованието на ястието не са толкова важни; по-важното е, че е вкусно и е приготвено от добре съчетаващи се помежду си продукти. Количеството им е трудно да се определи с точност, аз лично карах на око и на вкус, както всъщност се случва с повечето ми кулинарни изпълнения… Пък и зависи от големината на зеленчуците:


3 средни картофа
5-6 гъби
7-8 с.л. замразен грах
щипка ситно нарязан копър
щипка риган
олио (по избор)
ароматен зехтин
сол на вкус
стръкчета пресен розмарин


В тенджерка се загрява съвсем малко олио и се изсипва грахът (без да се размразява). Задушава се буквално за 1-2 мин., докато грахът се размрази – той не е твърд и няма нужда да се чака да омеква. Сваля се от котлона и се намачква на пюре с вилица, като се добавят 1-2 с.л. зехтин (ароматен) и 1-2 с.л. вода (с вилица сместа не може да стане идеално гладка, но това не е проблем; който желае, може да ползва блендер). Посолява се на вкус и се добавя малко нарязан на ситно копър. Всичко се разбърква добре.
Картофите се измиват добре и без да се белят (особено ако са пресни), се нарязват на филийки и се посоляват. Гъбите също се измиват и се нарязват на филийки, след което се поръсват със сол и с малко сух риган. Продуктите започват да се редят, като резенче картоф се намазва с малко от граховото пюре; отгоре се слагат 2-3 резенчета гъби (да го покрият), пак намазани с грахово пюре;

още един ред от намазани гъби и се завършва с картоф. За да се получат колибки, картофите не трябва да са много едри и се нарязват на четири резена, като големите се слагат отдолу за основа, а крайните се поставят отгоре. За да се улесни малко мазането с граховата смес, горният слой гъби не се маже, а се намазва картофът, с който се завършва реденето, и се захлупва върху гъбите.

Отгоре се намазва лекичко с олио и колибките се пекат на 180 градуса 40-50 мин., докато картофите омекнат. Ако пък картофите са по-големи и трябва да се нарежат на повече от четири филийки, при реденето ще се получат кулички вместо колибки (горното резенче картоф ще бъде равно вместо заоблено). Но тогава ще трябва да се увеличи количеството на гъбите и на граха.

Отгоре забодох по едно стръкче розмарин, но то е по-скоро за красота, отколкото за аромат – сложено по този начин, не успява да ароматизира особено картофа, в който е боднато. Обаче като се изпече, се получава нещо като розмаринов чипс – много хрупкав и изключително приятен да се схруска!
А ситно нарязан розмарин може да се наръси и върху картофените резени, преди да се намажат с граховата смес – тогава картофите ще се овкусят идеално.