Картофени брускети „Дворяни“

Брускетките със зелении от двора се оказаха толкова сполучливи – свежи и апетитни, че опитите продължиха, но с различна подложка. Оказа се, че зелената смес чудесно се връзва и с печени картофи, и с домати, а успешно може да се експериментира и с други зеленчуци… Вариантът с домати би влязъл по-скоро в графата „Салати“, докато този с картофено канапе си е чисто основно ястие, с него човек би могъл преспокойно да се нахрани добре. Картофените брускетки са идеални за тези, които по някаква причина избягват хляба и тестените изделия, но със сигурност ще се харесат на всички, защото са прекрасни! Количеството на продуктите е на око и на вкус, според наличностите и желаните порции…

няколко средни картофа (с еднаква големина)

сол (самардала) на вкус

подправки по избор (къри или сух джоджен, сух чесън…)

бучица кокосово масло (колкото лешник)

10-15 връхчета коприва

букетче киселец

букетче магданоз

шепа орехи

1 стрък пресен чесън (1-2 скилидки)

½ ч.л. сол

сокът на 1 лимон (на вкус)

В затоплена незалепваща тава (мушка се във фурната за кратко, докато тя загрява) се слага малко кокосово масло, за да се разтопи. Картофите се нарязват на кръгчета с дебелина около 1 см. Подреждат се на един ред в тавата, след което се обръщат (омаслената долна страна да дойде отгоре). Посоляват се и се поръсват с предпочитана подправка – сух чесън, къри или сух джоджен, може и само самардала (или каквото друго предпочитате). Пекат се на 200 градуса на горен и долен реотан, докато се зачервят приятно. Като се извадят от фурната, се оставят да се охладят малко.

Всички останали продукти се пасират в чопър до хомогенна смес. Въпрос на вкус е колко едро/дребно ще се накълцат зелениите.

Зелената смес се разпределя върху картофените кръгчета и брускетките се подреждат в чиния или плато за сервиране. Украсяват се с листенца магданоз, парченца домат или кой както предпочита.

Брускетите са прекрасни – красиви и свежи, много апетитни и засищащи. Могат да минат както за предястие, така и за основно – аз лично ги предпочитам за основно с един домат натюр към тях… Е, може и чаша биричка… 😉

Пролетна яхния от грах (с пресен лук)

Много рядко готвя грах и миналата седмица си наумих, че ми се хапва максимално простичка манджица с него. Тогава си спомних, че преди година-две пробвах рецептата на Супичка и останах много доволна. Реших пак да заложа на нея, но с малки промени – сезонът предразполага да се ползва пресен вместо стар лук (нарязах само перата, главичките оставих за салата), а доматите още не са наболели, така че се спрях на консервирани. Пропуснах и брашното – сосчето остава по-рядко, но на мен така ми харесва (който желае, може да добави 2-3 лъжици заедно с граха). И естествено приложих моя начин на готвене – с добавяне на мазнината в края, след свалянето на тенджерата от котлона. Въпреки че грахът се позагуби сред зеления лук, се получи разкошна яхниийка – изключително вкусна и ароматна. Заслугите са както на домашния грах и домати (отгледани от майка и татко – няма как да не са най-вкусните на света!), така и на по-голямото количество копър – той е идеалната подправка за това ястие, макар че не се стърпях да добавя и малко магданоз…

400 г грах (пресен или замразен)

2 връзки пресен лук (само зелената част)

3 тънки моркова

1 ч.л. червен пипер

2 ч.л. сол (на вкус)

около 1 л вода

1 бурканче (200 мл) домати

½ връзка копър

5-6 стръка магданоз

струйка шарлан

Перата на лука се нарязват на ситно, морковите – на кубчета и се слагат в суха тенджера на среден огън. Бъркат се непрекъснато няколко минути, докато лукът слегне. Добавят се грахът, червеният пипер и солта, разбърква се добре и се налива водата – около 1 л, ако искате ястието да е с повече сосче, или колкото да покрие зеленчуците за по-гъст вариант. Оставя се да заври, котлонът се намалява и ястието се готви до готовност на граха. Тогава се добавят доматите и котлонът се изключва (ако се ползва пресен домат, се слага по-рано, заедно с граха). След няколко минути се добавят наситненият копър и магданоз, налива се малко шарлан (той спокойно може и да се пропусне) и се разбърква. Оставя се да престои 15-20 мин., преди да се сервира.

Ястието е прекрасно – гениално простичко и лесно, изключително вкусно и ароматно. И полезно, естествено – и заради продуктите в него, и заради щадящия начин на готвене.

Пролетна салата от киселец и магданоз

Киселецът освен с всякакви други диворастящи зелении много добре може да се съчетае и с по-стандартни продукти като краставиците например… Така се разчупва и статуквото, че краставиците се комбинират само с лук и магданоз. В случая количеството на магданоза е по-голямо, не само колкото за цвят и аромат, а полето за импровизации е много широко. И както обикновено, всичко е на око, на вкус и според наличностите:


букетче киселец
букетче магданоз
½ краставица
2-3 стръка пресен лук
4-5 стръка пресен чесън (перата)
маслини за украса
сол на вкус

домашен ябълков оцет или лимонов сок

(струйчица студенопресован зехтин или шарлан)

Краставицата се нарязва на полукръгчета, зелениите – на ситно. На чесъна ползвам само перата, останалата част предпочитаме да си я хрускаме цяла. Всичко се слага в купа, овкусява се със сол, домашен ябълков оцет или лимонов сок (внимавайте – както показва и името му, киселецът е кисел) и се разбърква. Който желае, може да сложи и мъничко зехтин или шарлан, но е по-добре това да се пропусне и да се компенсира с няколко маслинки.

И това е! Експресна и вкусна салата, много свежа и ароматна. И малко по-различна от обичайната, с която сме свикнали…

Брускети “Дворяни”

В тези брускети няма нищо по-особено от варианта с коприва, освен че тук имат участие и други зелении – магданоз и киселец. Но така е, като по двора е пораснало всичко… Обикновено от диворастящите зелении правя салата, но изобретих и този начин, който е по-привлекателен и по-примамващ за хапване… Брускетките се приготвят много лесно и бързо, а са безкрайно полезни и вкусни. Количеството на продуктите както обикновено не е стриктно определено – действайте според наличностите, на око и на вкус.


10-15 връхчета коприва
букетче киселец
букетче магданоз
шепа орехи
1 стрък пресен чесън
½ ч.л. сол
сокът на 1 лимон (на вкус)
пълнозърнест хляб

Всички продукти (без хляба естествено) се пасират в чопър до хомогенна смес. Въпрос на вкус е колко едро/дребно ще се накълцат зелениите.
Хлябът се нарязва на тънки филийки, които се срязват наполовина, препичат се (много по-лесно и бързо става на тостера) и се оставят да изстинат. Важното е филийките да са хрупкави. Отгоре се разпределя от зелената смес и брускетките се подреждат в чиния или плато за сервиране. Украсяват се с цветенца от двора – глухарчета и парички, които също се хапват.

Брускетите са много вкусни, свежи и красиви. Може да се хапват като разядка или заедно с основното ястие (все пак са с хляб), а защо не и за закуска… Важното да се храним с нещо полезно и красиво! А когато това се случва на двора, на чист въздух, сред зеленина и цветя, е просто безценно!

Крем супа със саламура от туршия

Съвсем безпредметно е да се обсъжда колко е полезна домашната натурална туршия; приготвена само с вода и сол, това е истинска храна, с истински живот вътре в нея – на полезни бактерии. Какво да правим обаче със саламурата, когато зеленчуците в буркана свършат? Колкото и да е странно за някого, тя също може да се използва (в крайна сметка млечнокиселите бактерии са в нея, утаени на дъното) – както просто за пийване, така и за готвене. Не съм сигурна колко и дали полезните бактерии оцеляват след термичната обработка, но знам, че в миналото бабите ни са готвели със саламурата. Пък и предпочитам да използвам за нещо полезно тази пробиотична течност, вместо да я излея с лека ръка в канала. Миналата зима готвих елда с праз със саламура вместо вода и се получи чудесно ястие, а сега реших да я вложа в съвсем простичка супа, с минимум продукти. Сложих саламурата от един трилитров буркан (излезе точно 1 л), но в зависимост от това колко е кисела и солена вашата, може количеството ѝ да се намали и да се компенсира с вода, просто преценете според ситуацията.


3 големи картофа (700 г)
3 стръка праз
1 глава целина (300 г)
7-8 клонки мащерка
1 л саламура
700-800 мл вода
копър
магданоз
босилек

(шарлан)
хранителна мая
лют пипер


Зеленчуците се почистват и се нарязват на едри парчета. Слагат се в тенджера и се налива вода, колкото да ги покрие. Добавя се мащерката и се вари 25-30 мин. – до омекване на зеленчуците. Тогава се добавят зелените подправки (може и замразени) и всичко се пасира, след което се налива саламурата. При сервиране всяка порция се полива с тъничка струйка шарлан (за още по-здравословен вариант може и да се пропусне) и по желание се поръсва с хранителна мая и лют пипер.

Макар и с малко по-различен от обичайния вкус, супата е доста добра; почти не се усеща специфичната миризма на саламурата (което ме притесняваше в началото) благодарение на праза и подправките. Моята се получи добре на сол, но е леееко киселка – просто няма нужда от лимон при сервирането 😉, а освен това шарланът и хранителната мая напълно балансират нещата. Ако все пак се притеснявате от такъв ефект, достатъчно е да намалите саламурата и да увеличите водата. А препечените филийки са идеалната и напълно достатъчна добавка към супата за една лека и приятна вечеря.

Шарен боб (бял боб със зеленчуци)

Неее, бобът не е шарен, а най-обикновен бял. Шарена е гозбата! Затова удоволствието от нея е двойно – хем е изключително вкусна, хем е прелестна и на външен вид. А това се постига благодарение както на различните (и на цвят) зеленчуци, така и на зелените подправки, които през лятото са пресни, а през зимата може и замразени.


300 г стар бял боб
1 глава лук
1-2 моркова
1 чушка (½ зелена и ½ червена)
½ средна глава целина
1 пащърнак
1 малко бурканче домати или 1-2 пресни
3-4 ч.л. сол (на вкус)
девесил, джоджен, босилек, магданоз

(ароматен зехтин)



Бобът се накисва в студена вода за минимум 24 часа, може и за 48 (става още по-хубав!), като за това време водата се сменя 3-4 пъти. Изплаква се добре и се слага на котлона. Като заври, водата се излива, бобът се измива от пяната и се налива нова вода – гореща. След като заври отново, котлонът се намалява на най-ниската степен. Вари се, докато започне да поомеква. През това време лукът се нарязва на ситно, чушката – на лентички, морковите, пащърнакът и целината – на дребни кубчета. Ако се ползват пресни домати, се обелват и също се нарязват на ситно.
Когато бобът спре да тропа по лъжицата при разбъркване (т.е. е почти готов), се посолява на вкус и се добавят нарязаните лук, моркови, пащърнак и целина. Доварява се и тогава се слагат чушките и доматите. Оставя се да клокне още малко, добавят се наситнените подправки и котлонът се изключва. Когато поизстине малко, може да се налее струйка ароматен зехтин, но дори и без него гозбата е прекрасна.

Бобът е фантастичен! Изключително вкусен и ароматен – благодарение както на зеленчуците (особено пащърнака и целината), така и на подправките. Някой ще каже: „Що щат босилек и магданоз в бобена манджа? Правилната подправка тук е джоджен (и евентуално девесил)“! Ами пробвайте и ще разберете! ;) Че даже и малко чубрица би се вписала добре.

На вид гозбата също е много привлекателна – наистина е шарена и много цветна. И поне за моя вкус всякаква запръжка е излишна – така ястието е по-леко, но не е задължително да е чорба, може да се сготви по-гъстичко (както правя аз). А ако бобът се накисне преди готвенето за 2 денонощия, покълва и става още по-вкусен и полезен.

Френска леща с лютеница

Френска леща… от Канада! Ами така пише на пакета, там е расла! И с добавка на нашенска лютеница – ама че интернационална гозба! Сега вече сериозно: явно става въпрос за сорт леща – френска. Нямам представа дали се отглежда и във Франция и изобщо дали има износ. Добре, че с това са се заели канадците. Защото се оказа, че много ми харесва на вкус! Тъмнозелена е на цвят и е по-дребничка от нашенската или от турската, с която е залят пазарът. Докато я оглеждах в магазина, се чудех дали да я купя и как се готви туй чудо, но сега вече знам – ще си купя пак! За да пробвам и други рецепти с нея! Толкова е вкусна! А за начало заложих на старата позната рецепта със зеленчуци, като реших да заменя домата с лютеница.


250 г френска леща
около 1½ л вода
1 глава лук
1 морков
1 чушка (зелена)
4-5 скилидки чесън
3 ч.л. сол (на вкус)
3-4 с.л. лютеница
2-3 стръка прясна чубрица (или 2-3 щипки суха)
няколко стръка магданоз
(2-3 чаши саламура от туршия)


Лещата се накисва от предния ден в студена вода. На другия ден се измива и се изцежда.
Всички зеленчуци и магданозът се нарязват на ситно.
Водата се слага да заври и се добавят лещата, солта, лукът, морковът, чушката и чесънът. Когато отново заври, котлонът се намалява и се готви около 15-20 мин. – докато лещата се свари и зеленчуците омекнат. Тогава се добавят лютеницата и чубрицата и се вари още няколко минути. Тенджерата се оставя на изключен котлон и когато поизстине малко, се слага магданозът. Мазнина е излишно да се добавя, защото в лютеницата си има.

Лещата може да се сервира със салата според сезона и варен ориз – той е препоръчителна компания на бобовите, освен това си подхождат и вкусово.

Много приятно изненадана останах от непознатата досега за мен френска леща – дребничка, симпатична и изключително вкусна! С лютеница вместо домат гозбата стана също много апетитна, с по-различен и интересен вкус. И е много удобен вариант за зимата, когато не желая да купувам пресни домати, а винаги се намира някое бурканче домашна лютеничка…

Естествено ястието може да се приготви и с най-обикновена кафява леща, което по никакъв начин не разваля прекрасния му вкус. А ако в началото се започне с по-малко вода (и сол също!) и след свалянето от котлона в готовата гозба се налее саламура от туршия, нещата стават феноменални! Получава се забележително богатство на вкусове и аромати, както и чудесен пробиотичен ефект на ястието. Само внимавайте със солта, защото саламурата е солена.

Лилави картофи на пара

С настоящата публикация нямам намерение да уча когото и да било как се варят картофи на пара. Искам нещо друго – просто да покажа едни сладурски лилави аметистчета. Да, въпросните картофки са точно такива – аметистоволилави и почти толкова скъпоценни (в смисъл, че се срещат все още рядко – като истинските скъпоценни камъни). Самата аз за първи път се докосвам до този сорт благодарение на щедростта и голямото сърце на една непозната до миналата седмица дама. Тя беше толкова великодушна да ми изпрати малко от своята реколта (без да съм си и помисляла да я моля за такова нещо), че сърце не ми даде да ѝ откажа, за да не обидя порива ѝ да твори добрини… Жестът, който направи за мен, просто ме оставя без думи!... Благодаря ѝ от душа!
И така, ето ги въпросните лилави картофки вече сварени на пара.

По съвет на производителката им ги приготвих по възможно най-простичкия начин, с минимално подправки и аромати, за да усетя най-добре вкуса им. А той е много интересен и приятен, малко по-различен е от този на обикновените картофи, макар че разликата не е чак огромна.


лилави картофи
сол на вкус
струйка зехтин
пресен магданоз


Сварените картофки нарязах и овкусих единствено със сол, зехтин и ситно нарязан магданоз. И останахме очаровани от вкуса им!

По-голямата отлика е в текстурата – лилавите сладурчета са малко по-твърди, по-плътни и стоят по-хлебни, затова са и по-засищащи от другите. Или напомнят малко на кестени, както сполучливо ги сравни производителката им. Кората им също е по-различна – по-твърда и по-дебела, поне като е сварена. Защото за да не хабя излишно от тези неголеми грудки, ги сварих с кората и тогава ги обелих.
Така че ако имате възможност да опитате този сорт картофи, не се колебайте, няма да съжалявате! Много са вкусни!

Кюфтета от елда

Месото и месните продукти изобщо не ми липсват, така че нямам стремеж и потребност да правя растителни луканки (от цвекло), салами (от грах) или шницели (от кой знае какво). Така че настоящите кюфтенца са просто по-различен начин да хапнем елда – тази полезна и диетична храна. А на тези, на които им е трудно да се разделят с месните кюфтета, ще им допаднат много – досущ приличат на направени от кайма (за това допринасят и подправките естествено).


1 ч.ч. (180 г) елда (натурална зелена)
1 морков
1 средно голям картоф (суров)
1 глава лук
2 ч.л. сол
½ ч.л. червен пипер
½ ч.л. кимион
няколко стръка магданоз
шарлан за намазване


Елдата се накисва от предния ден в студена вода. Измива се добре и се сварява в 1 ч.ч. вода (съотношение 1:1), като се добавя и 1 ч.л. сол. Мерителната чаша е 240 мл.
Морковът и картофът се настъргват на ситно ренде, магданозът и лукът се нарязват на ситно и всичко се слага в купа.
Елдата се смила в чопър и се добавя заедно с червения пипер, кимиона и още 1 ч.л. сол (на вкус) към зеленчуците. Всичко се омесва – най-лесно става с ръка, понеже елдата е много лепкава – и от сместа се оформят кюфтета с намокрени ръце.

Подреждат се в незалепваща тава (ако не е такава, леко се подмазва) и се пекат 15 минути на 200 градуса на долен реотан с вентилатор, докато хванат коричка отдолу. Тогава се обръщат и се допичат за още 15-ина минути, за да се запекат и от другата страна. Като се извадят от фурната, се поливат с тънка струйка шарлан.

Кюфтетата са прекрасни – много вкусни, с чудесен аромат и текстура! Отвътре са мекички и сочни, а отвън – с хрупкава коричка. Могат да се сервират с всякакъв сос, но за мен идеалната комбинация е с доматен. И малко задушен зелен фасул за гарнитура… А студената биричка си е направо задължителна! ;)

Салата от манголд, авокадо и магданоз

Манголдът е зеленолистен зеленчук, за който в последно време се сипят купища суперлативи. Аз не залитам особено по такива пропаганди, но неведоми са пътищата манголдови – съвсем изненадващо два стръка от него се озоваха в нашата малка градинка. Една позната на мъжа ми му беше дала няколко коренчета разсад на различни неща, някои от които той така и не запомнил какви са. Когато въпросните растения пораснаха малко, ги оприличихме на цвекло и така си ги нарочихме. Даже ползвахме няколко пъти листа от тях в разни салати, мислейки ги за цвекло… Но когато на втората година (есента растенията не изглеждаха задоволително големи и ги оставихме да презимуват в земята) решихме да извадим главите цвекло, се оказахме неприятно изненадани – имаше само малки коренища и никакво подобие на глави… И чак тогава след известно проучване в интернет установих, че нашето цвекло всъщност е манголд! Така че обрах листата – с прекрасен наситенозелен цвят, гладки и лъскави, – и ги скътах в хладилника за утрешната салатка… Те не се отличават с особен вкус и аромат, но са приятни за ядене (не са горчиви, тръпчиви или кисели например като някои други зелении).


1 букетче листа (20-ина) от манголд
3 стръка пресен чесън
1 малка китка магданоз
1 авокадо
сок от 1 лайм
1 главичка пресен лук
сол на вкус


Авокадото се обелва и се намачква със сока от лайм в салатена купа. Добавят се наситненият чесън и солта и се разбърква. Листата манголд, лукът и магданозът се нарязват на ситно и се прибавят към авокадото. Всичко се разбърква добре и е готово за сервиране.

Салатата е много свежа и приятна, с чудесни аромати от чесъна, лука, магданоза и особено лайма. И полезна, разбира се – всички зелении освен на прекрасни миризми са богати и на множество витамини и минерали. А авокадото някак облагородява целия този треволяк с нежната си текстура и обединява всичко в една прекрасна симфония…

Картофена крем супа с карфиол и праз

До неотдавна супите не присъстваха много често в обичайното ни меню. И когато правех такива от дъжд на вятър, все бяха от нарязани на дребни кубчета зеленчуци. Не разбирах защо светът толкова е луднал по крем супите, даже нарочно ги избягвах… Отскоро обаче отново се завърнах към тази течна храна… и то в нейния пасиран вариант. И съответно открих какво улеснение е да сложиш всички зеленчуци, небрежно нарязани, едновременно в тенджерата с вода и после да пасираш всичко за секунди, вместо половин ден да се бориш да наситниш зеленчуците на еднакви кубчета…
А супата си заслужава – много е ароматна и апетитна, а с малко лимонов сок при сервирането става неотразима!


6-7 картофа (700-750 г)
½ глава карфиол (300 г)
1 стрък праз
3 средни моркова
1 стрък девесил (замразен)
4 ч.л. сол (на вкус)
1½ л студена вода
½ връзка магданоз (може и замразен)
лимонов сок
(струйка шарлан)

Картофите, морковите и празът се нарязват на едри парчета, карфиолът се накъсва на розички. Всички зеленчуци заедно с девесила се слагат в тенджера, заливат се с 1½ л студена вода (да се покрият зеленчуците), посоляват се и се сваряват под капак за 20-ина минути. Когато са готови, се добавя магданозът и всичко се пасира фино.
При сервиране всяка порция се полива с много тъничка струйка шарлан (и без него е достатъчно вкусно) и може да се украси със стръкче зеленина. Добавя се и лимонов сок на вкус, а може да се поръси и с малко хранителна мая и лют пипер.

Супата е много бърза и лесна – като всяка крем супа. И много вкусна, естествено – с множество прекрасни аромати от праза, девесила и магданоза. Чудесна е, допълнена от тънка препечена филийка хляб, за една лека и сгряваща вечеря…

Затова е обичана и често приготвяна вкъщи в есенно-зимния период – поне докато има карфиол по пазара…

Салата от авокадо, чушки и домати

Комбинацията от домати и авокадо е прекрасна и ми е много любима. Оказа се обаче, че много добре към нея се вписва и сурова червена чушка – тя добавя известна сладост и хрупкавост на салатата. Лаймът, чесънът и червеният лук са ясни…


2 домата
1 авокадо
1 червена чушка
2 скилидки чесън
1 малка главичка червен лук
1 лайм – кора и сок (+пулпата)
няколко стръка магданоз
няколко стръка кориандър
сол на вкус


Авокадото се нарязва и се полива със сока от лайм, добавят се и кората, наситненият чесън и кориандър и всичко се разбърква. Оставя се така да се овкусява, докато се нарежат останалите зеленчуци: доматът – на хапки, чушката – на лентички, лукът – на полумесеци, магданозът – на ситно и всичко се добавя към авокадото. Посолява се на вкус и се разбърква добре.

Салатата е разкошна – свежа и ароматна, просто прелестна! Няма нужда от добавяне на мазнина, авокадото е достатъчно. А когато е добре узряло, при разбъркването се размазва и се образува божествено сосче… Мммм…

Освен с червена чушка доматите и авокадото се връзват чудесно и със зелена салата или диворастящи зелении, а чесънът прекрасно може да се замени с дивия си братовчед…