Бонбони от мандаринови кори и орехи

Бях си харесала тези бонбони преди година-две, но все не успявах да се снабдя с чисти (нетретирани) мандарини. Когато обаче миналата седмица попаднах на такива, мигновено се сетих за запазената рецепта. И хапвайки с огромна наслада сочните мандаринки (естествено добре измити предварително), старателно запазвах всяко парченце кора. Когато се събра прилично количество (малко повече от 200 г, от около 10-12 плода), пристъпих към действие. На пръв поглед рецептата изглежда доста пипкава, защото корите се слагат да заврат и после се прецеждат цели седем пъти (предполагам, за да се извлече горчивината им), но в крайна сметка приготвянето ѝ не е толкова трудно и времеемко. Даже внесох малко подобрения за по-здравословен вариант – замених захарта със стафиди (които пък освен сладост привнасят и допълнителен аромат) и оставих орехите сурови; добавих и малко ром за повече разкош… А бонбоните са пленяващи със своята простота – приготвят се от съвсем малко, и то елементарни съставки (но пак подчертавам, че е важно мандарините да не са третирани с химикали).


1 ч.ч. (около 300 г) пюре от мандаринови кори
1 ч.ч. (160 г) светли стафиди
5-6 капки (струйчица) лимонов сок
150 г орехи
ванилия
1 с.л. ром

2 черни шоколада (200 г)


Мандариновите кори се слагат в подходяща тенджера и се заливат със студена вода, колкото да ги покрива. Тенджерата се слага на котлона и когато водата хубаво заври, цялото съдържание се излива в гевгир. Отцедените кори се връщат в тенджерата, заливат се с нова вода – студена, и пак се слагат на котлона. Изчаква се водата пак да заври хубаво (без обаче да се варят излишно), след което корите отново се отцеждат. Процедурата се повтаря общо седем пъти, като последния път корите се оставят да се поварят за няколко минути – да поомекнат (след последното завиране котлонът се изключва и тенджерата се оставя на него за 5-6 минути). Отцеждат се от водата и се прехвърлят в чопър (или блендер, като не е нужно да се чака да изстинат). Пасират се и от полученото пюре се измерва 1 чаена чаша. Ако остане малко пюре, може да се използва и то, като се увеличат пропорционално и останалите продукти (или да се запази за следващия път – почти сигурна съм, че ще повторите бонбоните, още повече, че свършват много бързо).
Орехите се нарязват с нож не прекалено ситно, по-приятно е да се усещат хрускащи парченца от тях в бонбоните.
Премереното пюре се връща в чопъра и се добавят стафидите (светли, за да не се развали цветът на сместа от тъмните), лимоновият сок, ванилията и ромът. Смила се отново го гладка смес, която се прехвърля в купа, прибавят се орехите и се разбърква добре на ръка. Ако има нужда, т.е. сместа е много влажна и мека, се добавя 1 с.л. галета – има я в оригиналната рецепта, но при мен не се наложи (вероятно поради замяната на захарта със стафиди – те са придали по-различна текстура).
От сместа се оформят с ръце малки топчета.

Шоколадът се разтопява и всяко топче се потапя в него, след което се поставя в голяма тава върху хартия за печене. При мен се получи по-голям разход на шоколад от очакваното, предполагам поради две причини – сложих оформените топчета в хладилника, докато приготвях глазурата (за 20-ина минути може би), и прелях разтопения шоколад в малка купичка за сос, за да е по-лесно потапянето на бонбоните; но вероятно поради охладените топчета и студената купичка шоколадът бързо изстина и по-голямо количество от очакваното полепваше по бонбоните. Не че после резултатът е лош, в никакъв случай дори – всеки бонбон е обвит в порядъчен слой глазура. 😊 И все пак следващия път няма да слагам топчетата в хладилника и ще държа разтопения шоколад на топло, докато работя с него.

Готовите бонбони се оставят на хладно, докато се втвърди глазурата, след което се прехвърлят в подходящ съд с капак и се съхраняват в хладилника (иначе глазурата се стопява, ако се държат в топла стая). Излизат около 30 броя (зависи естествено колко големи ще се направят) – при мен бяха 29, но доста от сместа отиде за опитване (направо похапване 😳) преди оформянето на топчетата…

Бонбоните са просто феноменални! Комбинацията от цитруси и шоколад е отдавна известна и призната за ненадмината и тези забележителни бонбони само за пореден път го доказват. Те са истински бижута – с разкошен цвят отвътре, прекрасна текстура и опияняващ аромат, гениални в своята простота (поради малкото продукти, от които се приготвят).

Дори и седемкратното завиране и отцеждане на мандариновите кори не е кой знае колко усложняваща и утежняваща процедура, става доста бързо и гарантирано всяка минута от нея си заслужава. А това, че в рецептата захарта може да се замени с нещо много по-добро (и вкусно!), още повече повишава достойнствата на бонбоните.

И въпреки че е много трудно да оцелеят дълго време, ако успеете да ги опазите от наобикалящото ги час по час домочадие, ще бъдете заслужено възнаградени – като престоят 2-3 дена, стават още по-хубави!

Постна торта Гараш (без печене)

Торта Гараш е ненадмината класика в нашата сладкарска традиция. Но освен че за оригинала се ползват животински продукти, е и доста връткав за приготвяне. Настоящата торта е пълната противоположност – състои се само от растителни продукти и е много бърза и лесна за правене. Така че ако не ви се пекат сложни блатове, не ви се стои с часове в кухнята и изобщо искате една по-здравословна алтернатива, това е идеалният вариант. Той не само че не отстъпва по нищо на оригинала (нито на вид, нито на вкус), а дори много успешно може да му съперничи. Рецептата е на една вдъхновяваща млада дама, но аз направих някои промени – намалих продуктите наполовина (промених и глазурата) и направих малка тортичка (20 см). Кокосовото мляко трябва да е много гъсто, с висок процент кокосово съдържание (среща се и под името кокосова сметана).


блатове:
200 г орехи
100 г фурми
½ ябълка (50 г изчистена)

крем:
1 консерва (400 г) кокосово мляко
200 г черен шоколад

глазура:
100 г черен шоколад
2 с.л. шарлан
3 с.л. гореща вода
1 пак. ванилия

10 г суров шамфъстък за украса


Кокосовото мляко се загрява в тенджера на котлона, дърпа се настрани и се добавя натрошеният шоколад. Оставя се така за 2-3 минути и когато се стопи шоколадът, се разбърква с тел. Кремът се оставя да изстине.
Орехите и фурмите се накълцват в чопър не прекалено фино, добре е да се усещат парченца от орехите. Понеже моята смес стоеше на трохи, добавих и половин ябълка и пасирах отново, така стана като лепкаво тесто (при вас това може да не се наложи).
Половината смес се слага в тортената форма върху хартия за печене (трябва да е по-голяма от дъното, за да се защипе със стената) и се притиска добре, за да се получи равен блат. Изважда се от формата и се оставя настрани (в хладилника).
Стената на тортената форма се слага в поднос и втората част от сместа се разстила вътре на равномерен слой. Върху него се разпределя половината крем и подносът се слага в хладилника, за да стегне кремът (става доста бързо). Тогава отгоре се поставя първият приготвен блат (с помощта на хартията се захлупва, след което тя се отстранява). Върху него се сипва останалият крем, заравнява се добре и тортата отново се слага в хладилника.

На другия ден тортата се освобождава от ринга и се залива с глазурата.
За целта шоколадът се разтопява, добавят се шарланът и ванилията и се разбърква до смесването им. Накрая една по една се добавят трите лъжици гореща вода – от нея сместа става по-пухкава и увеличава обема си, става като кремче. Глазурата се оставя леко да се охлади и се излива върху тортата. Размазва се по цялата ѝ повърхност и съвсем тъничко се намазва и отстрани. Оставя се да стегне и отгоре се поръсва в кръг с наситнените шамфъстъци – за да отговаря и външният вид на тортата на оригиналния Гараш.

Тортата е възхитителна! Просто е изумително как нещо толкова лесно за приготвяне и с толкова малко продукти в него може да бъде толкова добро. При това е изключително близо до оригинала! Ако на някого му липсва старият вкус, горещо препоръчвам настоящия вариант. Блатовете са леко по-влажни от тези на първообраза, но са много свежи и идеално се усеща ореховият вкус и аромат. Кремът също е пълно подобие на автентичния, а с глазурата и зеленото кръгче отгоре нещата стават съвсем трудно различими. Дори и в разрез двете торти са напълно идентични, само дето тази е по-малка и блатовете са само два…

Но дори и приготвена с по-полезни продукти и по по-здравословен начин, с тортичката не трябва да се прекалява – аз я бях предвидила за осем парчета, но спокойно може да се нареже и на десет например.

Двойно шоколадова торта с брашно от спелта и ябълково пюре

Това е същата онази разкошна шоколадова торта, която още от първото ѝ приготвяне ми стана любима и за всички поводи приготвям само нея. Затова нямаше как да не претърпи някои експерименти и вариации. Основното, което исках да пробвам, е да заменя лененото семе с ябълково пюре, а второто – да я направя с брашно от спелта вместо от лимец. За ябълковото пюре знам, че се използва като заместител на яйцата в сладкиши, но досега не го бях ползвала, така че трябваше и това да пробвам.  А спелтеното брашно също ми е много любимо – изключително ароматно е и всички печива с него стават невероятно вкусни. Според наличните в момента продукти настъпиха и някои други козметични промени. И така, замених лимеца със спелта (малко по-голямо количество), портокаловата кора с такава на лайм, червените боровинки със сушени кайсии (домашни са и са леко киселки – много приятни!), лененото семе с ябълково пюре и намалих водата на 200 мл. И крайният резултат отново е великолепна, възхитителна, божествена торта!

Мерителната чаша е 240 мл.

за блата:

3 ч.ч. (375 г) пълнозърнесто брашно от спелта

3 с.л. (25 г) какао

¼ ч.л. смляна ванилия (бурбонска)

1 ч.л. канела

щипка сол

настърганата кора на 1 лимон

настърганата кора на 1 лайм

30 г домашни сушени кайсии

50 г тъмни стафиди

1 ч.ч. (250 г) домашно пюре от ябълки

1 ч.ч. (180 г) кафява захар 

¾ ч.ч. (150 г) шарлан

200 мл вода

1 ч.л. сода за хляб

2 с.л. оцет

за крема:

4 банана (около 450 г обелени)

1 авокадо

100 г шоколадов кувертюр (черен шоколад)

3 с.л. (20 г) разтопено кокосово масло

2 с.л. какао

2 с.л. (50 г) мед 

1 пак. бурбонска ванилова захар

Брашното се пресява в купа. Добавят се останалите сухи съставки – какаото, ванилията, канелата, солта, корите на лимона и лайма и сушените плодове (кайсиите се нарязват на парченца). Всичко се разбърква добре. 

Ябълковото пюре се слага в друга купа и се добавят захарта, шарланът и водата, като се бърка до разтопяването на захарта. Содата се угасява в оцета и се добавя към течните продукти. Накрая се изсипват сухите съставки и всичко се разбърква до хомогенна смес с дървена или телена бъркалка, няма нужда от миксер. Тестото става гъсто, но течно и лепкаво. Излива се в тортена форма (26 см), покрита с хартия за печене, и се пече на 160 градуса на долен реотан с вентилатор около 30-35 мин. – клечката да излезе суха. Ако се препече, блатът ще се изсуши, а трябва да е влажен и сочен. Но има и обратната опасност – в средата да остане недопечен (заради ябълковото пюре), така че пробата с клечката трябва да е точно там. Оставя се във формата да изстине леко, след което се изважда на решетка да доизстине.

Шоколадът се разтопява на водна баня или на най-слабата степен на котлона заедно с кокосовото масло и всички продукти за крема се пасират едновременно в чопър. Готовият крем може да се сложи в хладилника за 2-3 часа, докато изстива блатът – така се сгъстява леко и после се работи много удобно с него.

Напълно изстиналият блат се срязва на две. Долната част се намазва с част от крема (около половината или малко повече), отгоре внимателно се поставя горната част и тортата се намазва отгоре и отстрани с останалия крем. Много лесно преместването и връщането на горната половина става с дъното на тортената форма – просто „се загребва“ с него. Иначе може да се начупи, понеже блатът е много сочен и мекичък; но дори и да се отчупи някое парче, при сглобяването на тортата частите се наместват добре и когато се намаже с крем отвън, нищо не личи…

Отгоре тортата се украсява с плодове според сезона, ядки, кокосови стърготини или кой както намери за добре. В началото на лятото чудесна украса се получава с кайсии – те се връзват идеално както цветово, така и вкусово със съдържанието отдолу; през зимата много подходящи са портокалите и нарът.

Тортата не се различава кой знае колко от другия вариант с лимец и портокалова кора – пак е толкова вкусна и ароматна, неустоима и възхитителна. Всъщност тази с портокаловата украса е „кръстоска“ от двата варианта – с ябълково пюре и лимецово брашно, и също е превъзходна. А от същото тесто може да се направи и фантастично брауни, като отгоре вместо с тортения крем се покрие с шоколадова глазура. То също е умопомрачително вкусно!

Двойно шоколадов сладкиш (брауни)

Винаги съм искала да направя брауни – нежно и влажно (нали такова трябва да е?) и мнооого шоколадово. И все четях и събирах разни рецепти… Но вместо това правех я торти, я разни други сладкиши, включително и шоколадови. Обикновено с някакъв плод – къде вишни, къде круши… но не и истинско брауни! 😉
Тези дни си намислих да направя поредния шоколадов сладкиш – исках да пробвам какво ще се получи от най-хубавата шоколадова торта на света, ако елиминирам крема и сушените плодове от блата (за да стане той гладък и фин). Промених и още нещо – замених лененото семе с домашно ябълково пюре. А за да компенсирам липсата на крем, реших да направя шоколадова глазура. И за моя изненада взе, че се получи… какво? – брауни! Копринено и фино, двойно шоколадово! Най-сетне мечтата ми се сбъдна – брауни в моята кухня! Ако все още не сте схванали иронията ми – просто се гъбаркам с имената на сладкишите… Че нали браунито си е шоколадов сладкиш! Ето какво е нужно за моя (мерителната чаша е 240 мл):


330 г брашно от лимец
3 с.л. (25 г) какао
¼ ч.л. смляна ванилия (бурбонска)
1 ч.л. канела
щипка сол
настърганата кора на 1 лимон
настърганата кора на 2 мандарини

1 ч.ч. (250 г) домашно пюре от ябълки
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
¾ ч.ч. (150 г) шарлан
200 мл вода
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. оцет

глазура:
100 г шоколадов кувертюр (черен шоколад)
2 с.л. (20 г) шарлан
2 с.л. гореща вода


Брашното се пресява в купа. Добавят се останалите сухи съставки – какаото, ванилията, канелата, солта и корите на лимона и мандарините. Всичко се разбърква добре.
Ябълковото пюре се слага в друга купа. Добавят се захарта, шарланът и водата, като се бърка до разтопяването на захарта. Содата се угасява в оцета и се добавя към течните продукти. Накрая се изсипват сухите съставки и всичко се разбърква до хомогенна смес с дървена или телена бъркалка, няма нужда от миксер. Тестото става гъсто, но течно и лепкаво. Излива се в тавичка (20х30 см), покрита с хартия за печене, и се пече на 160 градуса на долен реотан с вентилатор около 30 мин. – клечката да излезе суха. Ако се препече, ще се изсуши, а сладкишът трябва да е влажен и сочен. Оставя се да изстине.

Шоколадовият кувертюр за глазурата се разтопява заедно с шарлана и се разбърква до гладка смес. Накрая една по една се добавят две лъжици гореща вода – от нея сместа става по-пухкава и увеличава обема си, заприличва на кремче. Глазурата се излива върху сладкиша и се размазва по цялата му повърхност.

Сладкишът е истинско бижу! Влажен и сочен, копринено нежен, богат на прекрасни аромати, много шоколадов… За последното естествено има заслуга и глазурата – макар че не е задължителна, с нея десертът има по-завършен вид. При сервиране се украсява с кокосови стърготини и сезонни плодове.

Двойно шоколадови кексчета

По рецептата на най-великата (поне за мен) шоколадова торта на света много успешно могат да се направят и малки кексчета. Те са със същия превъзходен вкус и аромат и в зависимост от повода, по който се приготвя десертът, могат да се окажат дори по-предпочитани – всяко от тях си е отделна завършена порция, много симпатична и удобна за сервиране. И така, да запрятаме ръкави! При продуктите няма нищо ново, само количеството на крема е наполовина от този за тортата.
Мерителната чаша е 240 мл.


тесто:
2¾ ч.ч. (330 г) брашно от лимец (или пълнозърнесто пшеничено)
3 с.л. (25 г) какао
¼ ч.л. смляна ванилия (бурбонска)
1 ч.л. канела
щипка сол
настърганата кора на 1 лимон
настърганата кора на 1 портокал
30 г домашни сушени кайсии (или 50 г червени боровинки)
50 г тъмни стафиди

4 с.л. златно ленено семе + ½ ч.ч. вода
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
¾ ч.ч. (150 г) шарлан
250 мл вода
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. оцет

крем:
2 банана (около 200-220 г обелени)
½ авокадо
50 г кувертюр (черен шоколад)
2 с.л. (10-15 г) разтопено кокосово масло
1 с.л. какао
1 с.л. (25 г) мед
½ пак. бурбонска ванилова захар


Брашното се пресява в купа. Добавят се останалите сухи съставки – какаото, ванилията, канелата, солта, корите на лимона и портокала и сушените плодове. Всичко се разбърква добре.
Лененото семе се смила и се накисва в друга купа в ½ ч.ч. вода. Оставя се няколко минути, докато се получи желеподобна смес. Постепенно се добавят захарта, шарланът и водата, като се бърка до разтопяването на захарта. Содата се угасява в оцета и се добавя към течните продукти. Накрая се изсипват сухите съставки и всичко се разбърква до хомогенна смес с дървена или телена бъркалка, няма нужда от миксер. Тестото става гъсто, но течно и лепкаво. Разпределя се във форми за мъфини – излизат точно 12 броя, без да се пълнят до ръба.

Кексчетата се пекат на 180 градуса на горен и долен реотан около 20 мин. – клечката да излезе суха. Ако се препекат, ще се изсушат, а са много по-хубави влажни и сочни. Оставят се да изстинат леко, след което се изваждат на решетка да доизстинат.

Кексчетата са идеални и спокойно могат да се хапват и само така.

Но с добавка на малко от изкусителния шоколадов крем стават направо неустоими.
Шоколадът се разтопява на водна баня или на най-слабата степен на котлона заедно с кокосовото масло и всички продукти за крема се пасират едновременно в чопър. Готовият крем може да се сложи в хладилника за 2-3 часа, докато изстиват кексчетата – така се сгъстява леко и после се работи много удобно с него.
Оттук нататък има различни възможности. Едната е в средата на всяко кексче да се направи дупка, която да се напълни с крем, като се завърши с шприцована розичка отгоре. За целта обаче е нужен специален сладкарски инструмент.

Ако нямате такава шприцо-помпичка, има и по-лесен начин, който на мен даже ми допада повече, защото така кремът се разпределя по-добре навсякъде. Кексчето се срязва внимателно на две, долната част се намазва с малко крем, поставя се горната част и се намазва отгоре с още крем.

Отгоре кексчетата се украсяват с парченца от плодове според сезона, ядки, кокосови стърготини или кой както намери за добре…

Кексчетата са фантастични! Красиви и с божествен аромат! Хубави са и без крем, но с него стават великолепни! И не само че по нищо не отстъпват на тортата, а даже са по-атрактивни и симпатични заради по-малките си размери. Просто са прелестни…

Постни козуначени кифлички с различни плънки

Кифличките са поредното попълнение в богатия асортимент от изделия, които могат да бъдат приготвени от козуначено тесто. А то е вече многократно изпитано и не се нуждае от никакви промени или подобрения. Затова търсенията ми са насочени към вида на печивата – козунаци с различна форма и плънка (плитка или венец; със стафиди, шоколад и портокалови корички, марципан и шоколадови капки или локум), рула с мармалад (усуканото е фантастично!), бухтички (с конфитюр от сини сливи или боровинково сладко)… Всички те стават чудесни, но на мен не ми е интересно всяка година да правя едни и същи неща. Така се появиха и настоящите кифлички… Те са лесни и приятни за приготвяне, удобни за хапване, а с плънките човек може да се развихри и лесно да получи различни видове; аз заложих на три пълнежа – локум и орехи, мармалад (смес от ябълков и шипков) и шоколадови капки. От долната доза тесто излизат 24 броя.


¼ кубче (10-11 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
50 мл (40 г) зехтин + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
400-450 г брашно
1 шушулка ванилия
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром
3 вида плънка:
- локум и смлени орехи
- смес от ябълков (на калъп) и шипков мармалад плюс малко ром
- шоколадови капки


Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи. Ванилията се разполовява, семенцата се остъргват и заедно с шушулката се слагат в млякото, докато се изчаква маята. Преди млякото да се излее в брашното, шушулката се изважда.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче, в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Тестото се меси малко и после се удря в плота 100 пъти – 2 пъти по 50 с малко месене между двете части. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса).

Без да се премесва, втасалото тесто се разделя на 2 части, всяка от които се разточва на кръгла кора, дебела около ½ см. Кората се нарязва на 12 триъгълника и основата на всеки от тях се резва малко в средата.

Това е една тънкост, с която се цели при навиването ъгълчетата да се изтеглят по-встрани и кифличките да станат по-красиви и добре оформени.

В края на всеки триъгълник се поставя от избраната плънка и се навиват към средата.

Получените кифлички се огъват леко и се подреждат в тава, покрита с хартия за печене.

Оставят се да втасат на топло около час (отново във фурната). Когато са увеличили значително обема си, фурната се включва (кифличките си остават вътре) на 160 градуса на долен реотан и вентилатор и се пекат 14-15 мин. – до златисто. Аз разделям кифличките в 2 тави и ги пека отделно. За втората тава (фурната е вече загрята) времето за печене може да е малко по-кратко.

Готовите кифлички се оставят да изстинат, въпреки че могат да се подхванат и още топли – при тях няма нужда да се чака пълното им охлаждане, защото няма да се режат като големите козунаци или рула.

Всички кифлички (независимо дали са с локум, мармалад или шоколад) стават чудесни – мекички и пухкави отвътре и с хрупкава коричка отвън.

На мен най са ми на сърце – или на небце 😉 – тези с мармалад заради по-сочната плънка, но не се отказвам и от останалите… И така, в желанието си да опита всички видове, човек не усеща как бройката им намалява безвъзвратно…

Постен сладкиш с череши и шоколадова глазура

Преди време си харесах този сладкиш в един много приятен сайт и миналата седмица, съвсем навреме – в сезона на черешите! – се сетих за него. Въпреки че черешите са от плодовете, които харесвам сурови, все пак реших да го пробвам. Сладкишът е много хубав и най-накрая намерих приложение на брашното от рожков, което търпеливо чакаше на рафта да му обърна внимание някой слънчев ден. Всъщност оригиналната рецепта е с какао и кафе вместо рожков и вода, но аз реших да следвам адаптираната, нали тя ме примами… Единствено ми се наложи да сложа повече брашно (ползвах пълнозърнесто от спелта), защото с посоченото в рецептата количество тестото ми остана прекалено рядко, направо чорбаво…
Мерителната чаша е 240 мл.


500 г череши
300 г пълнозърнесто брашно от спелта (пшеничено или от лимец)
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
1/3 ч.ч. (30 г) брашно от рожков
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия
¼ ч.л. сол

1 ч.ч. вода
½ ч.ч. (100 г) зехтин
1 ч.л. сода бикарбонат
2 с.л. ябълков  оцет

глазура:
100 г шоколадов кувертюр (черен шоколад)
2 с.л. шарлан
2 с.л. гореща вода
1 пак. ванилия

30-40 г орехи


Черешите се изчистват от костилките.
Брашното и рожковът се пресяват в купа, добавят се захарта, ванилията и солта и се разбърква добре.
В друга купа содата се угасява в оцета и се добавят зехтинът и водата. Разбърква се добре и се прибавя сухата смес. Бърка се с телена бъркалка, докато продуктите се смесят и захарта се стопи. Тестото се излива в покрита с хартия за печене тортена форма (26 см) и отгоре се разпределят черешите. Сладкишът се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан около 30 мин. Когато е готов, се оставя да се охлади малко и се освобождава от формата за печене. Прехвърля се в поднос и се оставя да изстине напълно.
Шоколадовият кувертюр за глазурата се разтопява, добавят се шарланът и ванилията и се разбърква до усвояването им. Накрая една по една се добавят две лъжици гореща вода – от нея сместа става по-пухкава и увеличава обема си, става като кремче. Глазурата се излива върху сладкиша и се размазва по цялата му повърхност (може съвсем тъничко да се намаже и отстрани).

Украсява се с цели череши или друго по желание, много вкусно става и ако се поръси отгоре с по-едро смлени орехи (даже горещо ги препоръчвам, въпреки че не намериха място на снимките). Количеството на глазурата не е голямо, но е достатъчно; по желание обаче може да се сложи повече кувертюр – още 20-30 до 50 г, като пропорционално се увеличат и шарланът и горещата вода.

Сладкишът се приготвя много бързо и лесно, най-трудната и неприятна част е чистенето на черешите. В тази връзка – един приятелски съвет: използвайте череши, които се делят лесно от костилката! Десертът е много добър на вкус и е идеален за тези, които предпочитат рожкова пред какаото. По-хубав е охладен и с всеки изминал ден става все по-добър… Е, зависи колко ще го оставите да преживее… 😉 И все пак му липсва онзи Уау! ефект като на шоколадовата торта с шоколадовия крем…

Черешите се вписаха добре в тестото, но фаворитът ми за подобни десерти си остават вишните – с киселия си вкус правят сладкиша изключително приятен, а и са по-сочни от черешите. Но ако вие не сте любители на киселината на вишните – това е вашият сладкиш!