03 юли 2023

Жасминов ориз (с кокосово масло)




В оризовата ми класация жасминовият е на второ място, но на съвсем ниско стъпалце след водача басмати – подобно на него е изключително нежен на вид и със завиден аромат. Съществената разлика между двата сорта е произходът им – родината на басмати е подножието на Хималаите (Пакистан и Северна Индия), а на жасминовия – Тайланд. Но в моето сърце са изключително близки – обожавам и двата, като предпочитам пълнозърнестите им варианти. За съжаление и този път кривнах от правилото, изкушавайки се с един пакет бял жасмин, но неотклонно спазих практиката си да го накисвам преди варене (така се променя съотношението ориз : вода, което обикновено се препоръчва на пакета). И бъдете готови за ястие буквално аламинут – белият за разлика от пълнозърнестия се сварява за отрицателно време, за по-малко от 5 минути. А когато поеме всичката вода, го дръпвам от котлона и прилагам двете дежурни хитринки: първо, разбърквам го леко с вилица, за да стане пръхкав; и второ, оставям го да се задуши за няколко минути.


1 ч.ч. (180 г) жасминов ориз (бял)
1 ч.ч. (240 г) вода
1 ч.л. сол
(бучица кокосово масло)


Оризът се накисва в студена вода от предната вечер (междувременно водата може да се смени). На другия ден се измива добре и се изсипва във врящата вода, в която е добавена и солта. Похлупва се и след като заври, котлонът се намалява. Оставя се да ври на тих огън, докато поеме водата – става забележително бързо. Тогава тенджерата се дръпва от котлона, оризът се разбърква нежно с вилица и се оставя да се задуши за няколко минути, преди да се сервира.




Оризът става фантастичен – изключително нежен и ароматен. Може да се остави и само така (особено ако ще се ползва за гарнитура, най-вече за някое тайландско къри), но по желание преди разбъркването може да се добави бучица кокосово масло. Така става още по-вкусен и ароматен, а за цвят и за разкош отгоре може да се ръсне и малко грах, минат за 1-2 минути на огъня с минимално количество кокосово масло и наситнен копър. И тогава вече е съвсем достатъчен и за основно ястие, няма нужда да е гарнитура към нещо друго…








21 юни 2023

Сурова шоколадово-морковена торта




Преди няколко години тази тортичка беше извънредно популярна в една от кулинарните групи в социалната мрежа; не си спомням авторката ѝ, но тогава вероятно не остана някой, който да не я пробва. И всички бяха очаровани от нея. Приготвя се изключително лесно и бързо, със здравословни и съвсем достъпни продукти. Според първоначалната рецепта блатът на тортата се печеше, но беше дадена и опция да се остави суров; аз заложих на втората възможност и така и не пробвах първата, останах си и в последствие на суровия вариант. И съм изключително доволна от избора си – така тортата става невероятно свежа и лека, с разкошно хрускаща основа; и не е за пренебрегване – по-здравословна.
И така, за 20-сантиметрова тортена форма са необходими:


блат:
100 г моркови
125 г орехи
100 г фурми
25 г кокосови стърготини
½ с.л. какао
настъргана кора на ½ лимон

крем:
4 банана (400 г обелени)
100 г шоколад
50 г орехи


Орехите за блата се накисват от предния ден в студена вода. На другия ден се измиват добре (междувременно водата може да се смени) и заедно с останалите продукти за блата се смилат в чопър. Сместа остава леко груба, не е съвсем фино смляна, но в това е очарованието ѝ – да хруска лекичко.
Стената на тортена форма се слага в поднос и сместа се разпределя вътре на равномерен слой.
Шоколадът се разтопява и заедно с бананите и орехите се блендира до гладка смес. Кремът се излива върху блата и тортата се прибира в хладилника за около денонощие. Когато стегне, се освобождава от тортената форма и се украсява по желание – с пресни плодове, кокосови стърготини или кой каквото предпочита.






Тортичката е просто фантастична – много креместа, много шоколадова, но в същото време лека като приказна фея. Чудесна е на сладост, прекрасна е на аромати. Забележително свежа и нежна е едновременно – блатът хруска изключително приятно, кремът е супергладък и фин и двата слоя чудесно се допълват един друг. И понеже тортата е толкова лека, парчето изчезва от чинията неусетно, така че спокойно може да се направи двойна доза (естествено в по-голяма форма).




Забележка:
Първоначалният вариант на рецептата беше с 80 г шоколад и 30 г орехи в крема. Както се вижда от снимките обаче, той е малко по-течен, отколкото трябва да бъде, за да се режат – без човек да се изядосва – хубави парчета. Затова при поредното приготвяне на тортата увеличих малко количеството на шоколада и орехите (за същия грамаж банани) – закръглих ги съответно на 100 г и на 50 г. Така кремът стана идеален на твърдост и гъстота, за да могат да се режат красиви парчета, като същевременно се запази изключително фин, лек и приятен. Тези положителни промени отразих и в рецептата горе.






05 юни 2023

Кюфтенца от червена леща и булгур




Настоящите кюфтенца вече са добре познати на мнозина – те са една от емблемите на турската кухня. Дори и тези, които не са ги опитвали досега, ще бъдат спечелени веднага от чудесния им вкус и простотата на приготвянето им, както и от обикновените продукти в състава им. Лично на мен много ми допада това, че се приготвят лесно, бързо и с минимална термична обработка. Единственото, което ми причинява известни неудобства, е чушковото пюре, което използват турските готвачи, понеже обикновено не разполагам с такова. Но много успешно го замествам с лютеница и дори смея да твърдя, че така кюфтенцата стават още по-хубави (заради киселината на лютеницата). И с още нещо се отклонявам от „правилата“ – не запържвам лука в олио, запичам го на суха тенджера; също така накисвам лещата предварително във вода, въпреки че това в оригиналната рецепта не се прави. А като почитателка на диворастящите зелении за канапе вместо зелена салата използвам киселец – по листенце за кюфтенце. 😉 Получава се доста добре, защото кюфтетата и без това имат нужда от киселина при сервирането. Дори стават още по-вкусни, ако освен като добавка накрая лимонов сок се сложи и в сместа.
Мерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. (200 г) червена леща
½ ч.ч. (90 г) ситен булгур
2 ч.ч. вода

1 малка глава лук
2 с.л. чушково пюре (или лютеница)
1 с.л. червен пипер
½ ч.л. кимион
1 ч.л. сол (на вкус)
½ връзка магданоз
2-3 стръка пресен лук

за сервиране:
1 лимон
зелена салата (листа киселец)


Лещата се накисва от предния ден в студена вода, измива се добре, залива се с 2 чаши вода и се сварява, докато омекне (става на каша). Добавя се булгурът, разбърква се и сместа се оставя да престои ½ час, за да поеме булгурът останалата течност.
Лукът се запича в суха тенджера на средно силен огън, докато стане златист и замирише приятно, като се разбърква често. Добавят се чушковото пюре, червеният пипер, кимионът и солта и се бърка за кратко на изключен котлон. Получената смес се прибавя към лещата.
Пресният лук и магданозът се нарязват на ситно и също се добавят към лещената смес. Разбърква се добре и с ръце се оформят продълговати кюфтенца, които се подреждат в чиния или поднос върху листа зелена салата. Сервират се с резенчета лимон (сок от ½ лимон може да се добави и в сместа – така стават още по-апетитни). Кюфтенцата се хапват, като се вземат с ръка заедно с парченце маруля, в което се загъват.






Кюфтенцата са прекрасни – вкусни и с много приятни аромати, леки и в същото време засищащи. И напълно съответстват на моите разбирания за приготвяне на храната – щадящо и с минимална термична обработка. А как само им върви и таханово сосче (сладко-кисело-люто)… Направо си е задължително! 😉








31 май 2023

Студена напитка от акация




В края на пролетта, няколко седмици преди златоцветните липи да започнат да разпръскват повсеместно опияняващото си ухание, човек може да се наслади и на други цъфтящи и божествено ароматни дървета. През май от жилавите акации, гъсто отрупани с кичести бели гроздове от прелестни нежни цветчета, също се носи омагьосващо сетивата благоухание. Като деца много обичахме да си похапваме от тези сладки на вкус цветчета, а като възрастни почнахме да ги ползваме за чай през зимата. Тогава ми хрумна идеята, че подобно на другите цъфтящи дървета (бъз и липа), билки и цветя и от тях ще се получи чудесна студена напитка. И не се излъгах – получи се изключително нежна и ефирна напитка с вълшебен аромат.
За една кана (около литър и половина) са нужни:


2 шепи цветове на акация
студена вода
мед на вкус
сокът на ½ лимон (на вкус)


Акациевите цветове се слагат в каната (без да се препълва и натъпква) и се заливат със студена вода. Намачкват се с дървена бъркалка и се оставят да престоят поне едно денонощие. През това време може да се разбъркат и намачкат още няколко пъти.




На другия ден накиснатите цветове се изстискват и получената течност се прецежда. Подслажда се с мед (или друго по желание) и се добавя лимонов сок на вкус. При нужда може да се разреди с още вода. Готовата напитка се съхранява в хладилника.




Напитката е невероятно уханна, нежна и вдъхновяваща. Ароматът ѝ е досущ като на пресните цветове – лек и ефирен, просто е вълшебен. И всяка глътка от нея е върховна наслада за всички сетива…








18 май 2023

Студена напитка от мащерка




До неотдавна мащерката вкъщи имаше само две приложения – за горещ лековит чай през зимата или за ароматна подправка за някои ястия. Докато по аналогия с останалите студени напитки, които приготвям през пролетта и лятото от какво ли не, ми хрумна да направя същото с от нея. И така, след напитките от маточина, мента, лавандула, маслодайни рози, бъз, глухарчета и липов цвят се появи и тази. И подобно на всички останали е изключително приятна – свежа и ароматна. Със сигурност – и полезна.




За една кана са нужни:


2 шепи мащерка
студена вода
мед на вкус
сокът на 1 лимон (на вкус)


Мащерката се слага в каната (без да се препълва и натъпква) и се залива със студена вода. Намачква се с дървена бъркалка и се оставя да престои поне едно денонощие. През това време може да се разбърка и намачка още няколко пъти.




На другия ден накиснатите цветове се изстискват и получената течност се прецежда. Подслажда се с мед (или друго по желание) и се добавя лимонов сок на вкус. Може да се разреди с още вода, ако ароматът е много силен – така се получава и по-голямо крайно количество, поне 2 литра. Готовата напитка се съхранява в хладилника.






Подобно на всички останали студени напитки от различни цветя и билки, които са на почит вкъщи, и тази е чудесна – ароматна и освежаваща. Уханието ѝ е по-леко и по-приятно от това на горещия чай от мащерка, а не се съмнявам, че е пак толкова полезна. А след добавянето на лимоновия сок придоби по-различен цвят от очакваното (останалите напитки са в жълтата гама) – стана прелестно нежнорозова…