Пролетна яхния от грах (с пресен лук)

Много рядко готвя грах и миналата седмица си наумих, че ми се хапва максимално простичка манджица с него. Тогава си спомних, че преди година-две пробвах рецептата на Супичка и останах много доволна. Реших пак да заложа на нея, но с малки промени – сезонът предразполага да се ползва пресен вместо стар лук (нарязах само перата, главичките оставих за салата), а доматите още не са наболели, така че се спрях на консервирани. Пропуснах и брашното – сосчето остава по-рядко, но на мен така ми харесва (който желае, може да добави 2-3 лъжици заедно с граха). И естествено приложих моя начин на готвене – с добавяне на мазнината в края, след свалянето на тенджерата от котлона. Въпреки че грахът се позагуби сред зеления лук, се получи разкошна яхниийка – изключително вкусна и ароматна. Заслугите са както на домашния грах и домати (отгледани от майка и татко – няма как да не са най-вкусните на света!), така и на по-голямото количество копър – той е идеалната подправка за това ястие, макар че не се стърпях да добавя и малко магданоз…

400 г грах (пресен или замразен)

2 връзки пресен лук (само зелената част)

3 тънки моркова

1 ч.л. червен пипер

2 ч.л. сол (на вкус)

около 1 л вода

1 бурканче (200 мл) домати

½ връзка копър

5-6 стръка магданоз

струйка шарлан

Перата на лука се нарязват на ситно, морковите – на кубчета и се слагат в суха тенджера на среден огън. Бъркат се непрекъснато няколко минути, докато лукът слегне. Добавят се грахът, червеният пипер и солта, разбърква се добре и се налива водата – около 1 л, ако искате ястието да е с повече сосче, или колкото да покрие зеленчуците за по-гъст вариант. Оставя се да заври, котлонът се намалява и ястието се готви до готовност на граха. Тогава се добавят доматите и котлонът се изключва (ако се ползва пресен домат, се слага по-рано, заедно с граха). След няколко минути се добавят наситненият копър и магданоз, налива се малко шарлан (той спокойно може и да се пропусне) и се разбърква. Оставя се да престои 15-20 мин., преди да се сервира.

Ястието е прекрасно – гениално простичко и лесно, изключително вкусно и ароматно. И полезно, естествено – и заради продуктите в него, и заради щадящия начин на готвене.

Пролетна салата от киселец и магданоз

Киселецът освен с всякакви други диворастящи зелении много добре може да се съчетае и с по-стандартни продукти като краставиците например… Така се разчупва и статуквото, че краставиците се комбинират само с лук и магданоз. В случая количеството на магданоза е по-голямо, не само колкото за цвят и аромат, а полето за импровизации е много широко. И както обикновено, всичко е на око, на вкус и според наличностите:


букетче киселец
букетче магданоз
½ краставица
2-3 стръка пресен лук
4-5 стръка пресен чесън (перата)
маслини за украса
сол на вкус

домашен ябълков оцет или лимонов сок

(струйчица студенопресован зехтин или шарлан)

Краставицата се нарязва на полукръгчета, зелениите – на ситно. На чесъна ползвам само перата, останалата част предпочитаме да си я хрускаме цяла. Всичко се слага в купа, овкусява се със сол, домашен ябълков оцет или лимонов сок (внимавайте – както показва и името му, киселецът е кисел) и се разбърква. Който желае, може да сложи и мъничко зехтин или шарлан, но е по-добре това да се пропусне и да се компенсира с няколко маслинки.

И това е! Експресна и вкусна салата, много свежа и ароматна. И малко по-различна от обичайната, с която сме свикнали…

Салата от манголд, авокадо и магданоз

Манголдът е зеленолистен зеленчук, за който в последно време се сипят купища суперлативи. Аз не залитам особено по такива пропаганди, но неведоми са пътищата манголдови – съвсем изненадващо два стръка от него се озоваха в нашата малка градинка. Една позната на мъжа ми му беше дала няколко коренчета разсад на различни неща, някои от които той така и не запомнил какви са. Когато въпросните растения пораснаха малко, ги оприличихме на цвекло и така си ги нарочихме. Даже ползвахме няколко пъти листа от тях в разни салати, мислейки ги за цвекло… Но когато на втората година (есента растенията не изглеждаха задоволително големи и ги оставихме да презимуват в земята) решихме да извадим главите цвекло, се оказахме неприятно изненадани – имаше само малки коренища и никакво подобие на глави… И чак тогава след известно проучване в интернет установих, че нашето цвекло всъщност е манголд! Така че обрах листата – с прекрасен наситенозелен цвят, гладки и лъскави, – и ги скътах в хладилника за утрешната салатка… Те не се отличават с особен вкус и аромат, но са приятни за ядене (не са горчиви, тръпчиви или кисели например като някои други зелении).


1 букетче листа (20-ина) от манголд
3 стръка пресен чесън
1 малка китка магданоз
1 авокадо
сок от 1 лайм
1 главичка пресен лук
сол на вкус


Авокадото се обелва и се намачква със сока от лайм в салатена купа. Добавят се наситненият чесън и солта и се разбърква. Листата манголд, лукът и магданозът се нарязват на ситно и се прибавят към авокадото. Всичко се разбърква добре и е готово за сервиране.

Салатата е много свежа и приятна, с чудесни аромати от чесъна, лука, магданоза и особено лайма. И полезна, разбира се – всички зелении освен на прекрасни миризми са богати и на множество витамини и минерали. А авокадото някак облагородява целия този треволяк с нежната си текстура и обединява всичко в една прекрасна симфония…

Пене от ръж и киноа със зелении

По това време на годината дворът на селската ни къща е пълен с какви ли не свежи прелести с приказно зелен цвят – коприва, киселец, живовляк, глухарчета, на които кога да обърнеш внимание, ако не сега… Обичайната компания на тези зелении в повечето пролетни манджи е оризът. Но когато човек разполага с нов продукт (за първи път ползвам пене от ръж и киноа) и му е мерак да го пробва, му идват разни нестандартни идеи… А пенето не ме разочарова и се оказа много добро на вкус.


1 пакет пене от ръж и киноа (250 г)
1 голяма купа със зелении – коприва, киселец, живовляк, листа от глухарчета
1 морков
1 връзка пресен лук
листата на 1 връзка пресен чесън
10-ина стръка джоджен
5-6 стръка риган
7-8 клончета мащерка
1 стръкче розмарин
2 ч.л. сол (на вкус)
струйка зехтин


Пенето се сварява според инструкциите на пакета. Полива се със съвсем малко зехтин (или шарлан), за да не се слепват отделните тръбички.

Всички зелении, включително и подправките, се нарязват на ситно, морковът се настъргва на едро ренде и всичко едновременно се слага в тенджера със съвсем малко водичка (може да се добавят и 2-3 щипки сух джоджен, защото ароматът на пресния е все още слабичък). Посолява се леко и с периодично разбъркване зелениите се задушават няколко минути, докато се слегнат и омекнат приятно, но не и да станат на пюре (т.е. цели се възможно най-кратка термична обработка; затова водата трябва да е минимално количество – да не се налага по-дълго готвене за изпаряване на излишната течност). Накрая се добавя пенето и се разбърква внимателно, за да не стане пастата на каша.

Ястието е малко нетрадиционно, но си е порядъчно вкусно и изключително ароматно. Става много бързо и си заслужава да се приготви, даже и с друг вид паста. А ето как изглежда пакетът на въпросното пене:

Пролетен ориз (със зелении)

Какво по-подходящо за великденската трапеза от ястие със зелении? Има различни варианти и комбинации с тях, но аз заложих на кафяв ориз. Както обикновено, той е накиснат предварително във вода и сварен отделно и се прибавя накрая, когато зелениите са задушени и омекнали. А зелениите са каквото има по двора – една голяма купа, пълна с киселец, коприва, живовляк, червена мъртва коприва, лапад, врабчови чревца… Е, и една връзка пресен лук се вписва много добре, а морковът е просто за цвят… Подправките също са налични по двора – джоджен, риган, мащерка и розмарин. Бързо и много вкусно ястие! И колкото и да е елементарно, е чудесно за празника! Особено пък ако е комбинирано със суперсвежата и полезна салата от глухарчета и е последвано от пухкав и ароматен козунак за десерт… Прекрасно великденско меню!


1 ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
1 голяма купа със зелении:
- коприва
- киселец
- живовляк
- врабчови чревца
- червена мъртва коприва
- лапад
1 морков
1 връзка пресен лук
10-ина стръка джоджен
5-6 стръка риган
7-8 клончета мащерка
1 стръкче розмарин
4-5 щипки сух джоджен
2 ч.л. сол

(струйка зехтин)


Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Изплаква се добре и се сварява в 2 ч.ч. вода и 1 ч.л. сол. Докато се вари, може да се добавят 1-2 щипки сух джоджен, за да се ароматизира допълнително.
Всички зелении, включително и подправките, се нарязват на ситно, морковът се настъргва на едро ренде и всичко едновременно се слага в тенджера с малко водичка. Добавям и 2-3 щипки сух джоджен, защото ароматът на пресния е все още слабичък. Посолява се леко и с периодично разбъркване зелениите се задушават няколко минути, докато се слегнат и омекнат приятно, но не и да станат на каша (т.е. цели се минимална термична обработка). Ако водата не е достатъчно, се налива още – по-добре е да се добавя на няколко пъти по малко, за да не стане много течността. Накрая се добавя свареният ориз и се разбърква добре. След като тенджерата се свали от котлона, се полива със струйка зехтин и отново се разбърква.

Ястието е прекрасно – пролетно, много вкусно и изключително ароматно. И какво по-подходящо от него за празничен обяд на двора – на зелената тревичка до градинката с нежните иглики и златните нарциси и на шарена сянка под разлистващите се вече дървета! Спокойно дори и празник като Великден може да се отбележи с постно меню!

А за да бъде ястието още по-здравословно, може зехтинът в края да се пропусне. Обещавам, че е не по-малко вкусно!

Фарината на тиган с плънка от кладница, чушки и чери домати

Фаринатата е традиционно италианско печиво от нахутено брашно. Наричат го плосък хляб, но повече прилича на палачинка – и на вид, и като консистенция. По принцип се пече в тава на фурна и се получава изключително вкусно нещо – тънко и ароматно, с хрупкава коричка. Но съвсем спокойно сместа може да се изпече и на тиган – както се прави с истинските палачинки. Получената вкуснотия из нета е популярна и като омлет без яйца. Толкова много имена за едно нещо! Но какво! Заслужава си да се приготви, още повече че подлежи на много експерименти по отношение на плънката и подправките. Аз заложих на следните:


тесто:
1 ч.ч. нахутено брашно (100 г)
1 ч.ч. вода (240 мл)
½ ч.л. сол
2 с.л. зехтин (за готвене)
стръкче розмарин
щипка черен пипер
2 стръка пресен лук
зехтин за пърженето

плънка:
3 листа къдрава салата
150-200 г задушена кладница
1-2 зелени чушки
10-12 чери доматчета


Брашното се пресява в купа, добавя се солта и постепенно се налива водата. Разбърква се с тел до гладко тесто – получава се рядко, подобно на палачинково. Добавят се зехтинът, нарязаният на ситно розмарин и черният пипер, отново се разбърква и купата се покрива с найлоново фолио. Оставя се да престои поне 2 часа (по-добре и повече).
Когато тестото е готово, се добавя нарязаният на ситно лук и се разбърква.
В загрят тиган се сипва мъничко зехтин и част от тестото – да покрие дъното (като за дебела палачинка). Като се запече до златистокафяво, се обръща и от другата страна. Така се продължава и с останалото тесто. От горната доза излизат 3 палачинки в тиган с диаметър 20 см.
На едната половина на готовите палачинки се слага листо къдрава салата (или всякаква друга зеления), отгоре се разпределят няколко гъбки и кръгчета чушка и се завършва с разполовени чери доматчета. Останалата половина на палачинката се захлупва върху плънката и готово! Върху пълнежа може да се добави горчица или друг предпочитан сос, но задушената кладница си е достатъчно сочна и ароматна и аз пропуснах това.

Дали ще наречем получения полумесец фарината, палачинка или омлет, е без значение! Важното е, че е божествено вкусно!
Плънката подлежи на всякакви вариации и заменки, всичко е въпрос на вкус, желание и налични продукти. В тестото също могат да се правят промени с подправките, така всеки път ще се получава ново ястие.

Пролетни кошнички с коприва, киселец и слънчоглед

Тези приказни кошнички са въплъщение на убеждението ми, че храната трябва да е полезна, вкусна и красива. Те са реплика на един изключителен пай с лапад и много зелени подправки – красив и невероятно вкусен. Беше върховно удоволствие човек да си хапне от него. Но тази прелест има един малък недостатък – зелениите претърпяват термична обработка, което противоречи на разбиранията ми за правилната храна. И понеже тестото е много вкусно и чудесно се връзва с подобна плънка, реших да променя нещата, та хем в рецептата да се запази доброто тесто, хем и плънката да остане сурова. И така, не беше трудно да се роди идеята за въпросните кошнички – тестото се изпича предварително и после се пълни с полезна сурова плънка от коприва, киселец, магданоз и разни други зелении… Така и вълкът сит, и агнето цяло! А крайният резултат е забележителен – изключително красиви, вкусни и ароматни пролетни кошнички!
За разлика от пая тук брашното е по-малко, защото тестото няма да се разточва и няма нужда да е по-твърдо; даже напротив – трябва да е по-меко, за да се разпредели по-лесно във формичките. Бройката на кошничките зависи от големината на формичките и от това, колко дебело/тънко ще се разпредели тестото в тях – с формички с диаметър в горната част 6 см излизат 45-50 броя.
Плънката подлежи на всякакви вариации и комбинации, количеството на зеленолистните е ориентировъчно и все пак би трябвало спокойно да стигне за всички кошнички.


375 г пълнозърнесто брашно
9 с.л. зехтин
200 мл затоплено бяло вино
1 ч.л. сол

80-100 г коприва
1 букетче киселец (50-60 г)
1 връзка магданоз
4-5 стръка пресен чесън
2 стръка пресен лук
няколко стръка джоджен

200 слънчоглед, накиснат от предния ден във вода
1 ч.л. сол (на вкус)
1 лимон (или повече – зависи колко е голям и кисел)

глухарчета
червена мъртва коприва


Брашното се пресява (не всичкото наведнъж), добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се изсипват зехтинът и виното. Омесва се тесто – няма нужда да се меси дълго, само колкото да се събере на гладка топка. Трябва да е мекичко и пухкаво (ако е необходимо, се добавя още брашно).
От тестото се късат топчета с големината на орех (14-15 г) и с пръсти се разпределят във формичките (няма нужда да се подмазват предварително) така, че да се покрият плътно, но не прекалено дебело дъното и стените. Ако формичките не достигат за всичкото тесто, кошничките се правят на два пъти.

Тестото на дъното се набожда с вилица и кошничките се пекат на 175 градуса в предварително загрята фурна на долен и горен реотан около 15 мин. Изваждат се от формичките (става много лесно, изпадат сами като се обърнат) и се оставят да изстинат.

През това време се приготвя плънката.
Слънчогледът се пасира със солта, лимоновия сок и пулпа, останал след изстискването. Ако е необходимо, се слага и малко водичка, за да стане сместа гладка. Добавят се чесънът, лукът и магданозът и пак се пасира. Сместа се прехвърля в купа. Копривата се намачква, за да се обезвредят парливите частици. Заедно с киселеца се нарязват на ситно и се разбъркват със слънчогледовия пастет. Може всички зелении да се пасират заедно със слънчогледа или пък всички да се нарежат, но аз реших така – копривата и киселецът да се усещат в плънката, а чесънът и лукът да са наситнени по-фино (както и магданозът заради дръжките). Кошничките се напълват с плънката и се украсяват с глухарчета, червена мъртва коприва или други ядливи цветя.

Кошничките са изключително красиви и ароматни, с невероятен свеж вкус. Доставят неимоверно удоволствие първо на душата, защото се консумират първо с очите, а след това и на небцето. Създават ведро пролетно настроение на масата с тези малки слънчица, накацали отгоре им, а когато човек си отхапе от тях, това настроение се разлива по цялото му тяло…

Пролетна картофена салата

Това е една много семпла и лесна салата, но вкусна и цветна. Разчупва статуквото, че мястото на репичките е само в зелената салата – оказа се, че и комбинацията им с картофи е много добра (ако листата им са свежи, може и те да се нарежат в салатата). А интересният и необичаен за картофена салата вкус се дължи на каперсите.


1 кг картофи
1 връзка (5 стръка) пресен лук
1 връзка репички
10-ина маслини
2 с.л. каперси
ябълков оцет
2 ч.л. сол (на вкус)
(струйчица зехтин)


Картофите се сваряват, обелват се и се нарязват на кубчета. Лукът се нарязва на ситно, репичките и маслините – на кръгчета, каперсите се накълцват и всичко се прибавя към картофите. Добавят се сол и оцет на вкус и мъничко зехтин (може и съвсем да се пропусне) и се разбърква.

Салата е много свежа и приятна. Репичките и пресният лук я правят цветна и наистина пролетна, а каперсите добавят чудесна нотка със специфичния си вкус.

Салата „Краят на лятото“ – от домати, печени чушки и нахут

Какво по-характерно за края на лятото от печените чушки – ароматът им се носи отвсякъде, от дворове и тераси… Все още се намират и хубави домати, а пресният лук преживява ренесанс след пролетното си изобилие. Само нахутът не е обвързан с конкретен сезон, може да се свари целогодишно, но е добра добавка към горните зеленчуци. А свежестта на салатата идва от пресните подправки – все още са зелени и ароматни.


1 голям розов домат
2 печени зелени чушки
100 г сварен нахут
1 малка глава чесън
1 стрък пресен лук
няколко стръка магданоз
няколко листа босилек
няколко листа джоджен
оцет балсамико (тъмен)
(струйка студенопресован зехтин)
сол


Чесънът се увива в алуминиево фолио и се пече 20-30 мин. на 180 градуса (някак не върви цяла фурна да работи за такава дреболия, затова е добре да се пече заедно с друго ястие). Когато изстине, скилидките се обелват.
Доматът се нарязва на хапки, чушките се накъсват по дължина на лентички, зелените подправки се нарязват на ситно и всички продукти се слагат в купа. Подправя се със сол, зехтин (той спокойно може и да се пропусне за по-здравословен вариант) и оцет на вкус и се разбърква.

Салатата е много вкусна и свежа и въпреки носталгичното звучене на името ѝ, създава приятно настроение и удоволствие от добрата храна.

Пастет от авокадо

Пюре, пастет или мус – няма кой знае какво значение. Важното е, че се прави много бързо и лесно, а е изключително вкусно и полезно (ама че клише! по всички реклами го използват безразборно!). Да не говорим и за прекрасния зелен цвят! Но все пак внимавайте с лука и особено с кориандъра – да не прекалите с количеството им и да се получи прекалено миризлива каша… Иначе рецептата не е нищо ново под слънцето, това си е просто гуакамоле без домат в него. Но и така е достатъчно вкусно и си заслужава да се приготви.


1 авокадо
1-2 стръка пресен лук
1-2 скилидки чесън (или 1-2 стръка пресен)
няколко стръка пресен кориандър
сок от 1 лайм (или ½ – на вкус)
½ ч.л. сол

Авокадото се срязва на четири и се обелва. В чопър се пасират лукът, чесънът и кориандърът с лаймовия сок и солта до желаната консистенция (да станат на каша) и чак тогава се добавя авокадото – то няма нужда от прекалено дълго пасиране. Пастетът е готов буквално за минута! Може да се намаже на филийка, да се гарнира с тортия чипс или просто да се сервира в купичка и да се хапва направо с голямата вилица… 😉

Сокът от лайм може в краен случай да се замени с лимонов и пак е много вкусно, но авокадо и лайм е перфектната комбинация!

А как си върви само – и вкусово, и цветово – това прелестнозелено съкровище с чери доматки… Мммм… Тогава и филийката, и тортията стават излишни…

Зелена салата с домати, авокадо и лайм

От миналата седмица имам нова любима салата! Получи се в резултат на случайна импровизация и съчетаване на продукти, използвани и преди, но явно този път в нова комбинация. Толкова е вкусна, свежа и ароматна, че след като я разбърках, не можех да спра да я опитвам, докато приготвя и останалите ястия. И на всяка хапка умирах от удоволствие и възхита!
Салатата наистина е превъзходна – освен на авокадото (трябва да е много добре узряло и омекнало!) това се дължи и на лайма – оказа се, че един лайм може да направи чудеса! Сокът му е изключително приятен на вкус – леко кисел и много ароматен, и досега за салати (най-вече гуакамоле) бях ползвала единствено него, кора съм слагала за аромат само в сладкиши. Но се оказа, че кората е изключително подходяща и за овкусяване на салата! Придава й много свеж и лек аромат и я прави някак загадъчна и интересна… Останалите продукти са си съвсем обичайните за зелена пролетна салата:


1 малка къдрава салата
1 домат
1 авокадо
1 лайм – кора и сок
1-2 стръка пресен лук
1-2 стръка пресен чесън
магданоз
сол на вкус

Всички зелении и доматът се нарязват и се слагат в купа. Кората на лайма се настъргва и се добавя в салатата, сокът се изстисква. Авокадото се намачква с вилица (няма нужда да е прекалено фино), разбърква се със сока от лайм и се добавя в купата. Всичко се разбърква добре, като се посолява на вкус.

Салатата е добре да се консумира веднага след объркването, защото като престои малко, започва да се променя и да се губят свежестта и очарованието й.

Постен лападен пай „Слънце“

Това е един много оригинален италиански пай – и извънредно красив, и изключително вкусен. Нетът е пълен с рецепти и снимки, но аз видях за първи път тази красота тук и естествено я преформих според своите разбирания. Италианската рецепта логично е с рикота и пармезан в плънката и със спанак, но става вкусно с всякаква зеления или дори комбинация от 3-4 вида. Първия път, когато го приготвих, разполагах с лапад и ползвах него; последваха импровизации с букет от няколко зелении – киселец, коприва, лозови и липови листа, и резултатът отново беше впечатляващ! Другите промени в плънката са ясни – слънчогледовият пастет замества сирената, а без аромати накъде?! – затова са пресният лук и чесън и зелените подправки. Аз слагам много подправки, но ако нямате или не обичате някоя от тях, спокойно може да я пропуснете или да я заместите с друга предпочитана… Освен това замених бялото брашно с пълнозърнесто (обикновено пшеничено, но много добре става и със спелта) – получава се изключително успешно постно тесто, приятно и лесно за работа, вкусно и ароматно. Много е подходящо и за други постни тестени нещица (разни тарти, кошнички и тем подобни)!


тесто:
400-420 г пълнозърнесто брашно (пшеничено или от спелта)
90 мл (80 г) зехтин
200 мл затоплено бяло вино
2 ч.л. сол

плънка:
300 г лапад (или комбинация от зелении – киселец, коприва, лозови, липови листа…)
1 връзка пресен лук (5-6 стръка)
1 връзка пресен чесън (5-6 стръка – зелената част)
1 ч.л. сол
зелени подправки – джоджен, магданоз, риган, розмарин, чубрица

200 г белено слънчогледово семе
сокът от 1 голям лимон
1 ч.л. сол (на вкус)

 
Брашното се пресява, добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се изсипват зехтинът и виното. Омесва се тесто, разделя се на две топки (едната е мааалко по-голяма – за отгоре), покрива с найлоново фолио и се оставя да си почине, докато се приготвя плънката.
Лападът (съответно зелениите), лукът и чесънът се нарязват и се задушават с малко вода и 1 ч.л. сол за съвсем кратко, само да спадне обемът им. Свалят се от котлона и се добавят зелените подправки, нарязани на ситно – може да са пресни, сушени или дори замразени. Сместа се разбърква добре и се оставя да изстива.
Слънчогледът се накисва от предната вечер във вода, измива се добре и се пасира заедно с лимоновия сок и солта. Полученият пастет се добавя към зелениите и се разбърква добре.

Едната топка тесто се разточва върху хартия за печене на кръг с диаметър около 30 см. Заедно с хартията се приплъзва в тавата.

Отгоре се разпределя плънката, като се оставя 1 см до края на тестото.

Втората (по-голямата) топка тесто се разточва на кора със същата дебелина и с помощта на точилката (премята се внимателно върху нея) се прехвърля върху плънката. Краищата на двете кори се притискат с вилица, за да не изтече плънката, а в средата се поставя чаша, за да маркира центъра (т.е. слънцето). Останалото извън чашата тесто се нарязва радиално с остър нож (аз ползвах този за пица) на парчета с дебелина около 2 пръста,

след което всяко парче се завърта странично – получават се лъчите.

Така оформеният пай се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан около 35 мин., като накрая може да се запече за 1-2 мин. само на грил за приятна коричка (да се внимава да не изгори!!!).

Паят става прекрасен с всякаква зеления, но е изключително хубав, ако в плънката се сложи киселец – крайният резултат накиселява много приятно, но трябва да се внимава с количеството му, за да не стане прекалено кисело; най-добре е да е около една трета от общото количество зелении (да се внимава и с лимоновия сок в слънчогледовия пастет). Лозовите листа също се усещат много приятно, а колкото и да е странно за някого, липовите се оказаха чудесно попадение! Щом 1-годишната ми племенница също си хапна с апетит от пая, а 5-годишната ѝ кака си облиза пръстите и поръча на майка си и тя да ѝ направи, няма какво повече да говорим… А аз не очаквах, че даже ще го опитат заради зелената плънка (е, малката какво ти разбира, но голямата наистина много ме изненада – не само че го хареса, а че изобщо го яде)…

Паят е чудесен и върви перфектно с остатъка от бялото вино, а защо не и с чаша студена биричка… Така че – добър апетит и наздраве!
А така изглежда с брашно от спелта – пак толкова красив, но още по-вкусен!

Салата от боб, авокадо и печени чушки

 

Още една съвсем непретенциозна салата, която ми хрумна, защото ми останаха малко сварен боб и печени чушки от зелника на Ванилка, които трябваше да пласирам... Имах и авокадо в наличност и реших, че ще се върже добре с боба и чушките – звучи ми някак по мексикански... И понеже не си представям бобена салата без лук, реших в сезона на пресния такъв да заложа на него. Да не говорим, че всички продукти се връзват чудесно и цветово – нещо повече, хрумна ми да нарека получената салата „Трикольор“, но ми звучи малко изтъркано… Пък и свързвам това име с домати, моцарела и босилек – някои наричат така салатата „Капрезе“. Както и да е, получи се пъстра, вкусна и засищаща салата.
От долните продукти не излиза голямо количество, така че може да се увеличат според желания краен резултат.


2 ч.ч. сварен боб
1 авокадо
3-4 печени чушки
2-3 стръка зелен лук
светъл балсамов или домашен ябълков оцет
сол на вкус


Авокадото се срязва на четири, обелва се и се нарязва на филийки. Чушките се нарязват на парченца, лукът – на ситно и всичко се смесва с боба. Посолява се и се подправя с оцет на вкус.
А за да се доближи салатата максимално до мексиканския вкус, може да й се добави нещо лютичко – наситнена люта чушка, чили сос или кой каквото предпочита…