Фарината на тиган с плънка от кладница, чушки и чери домати

Фаринатата е традиционно италианско печиво от нахутено брашно. Наричат го плосък хляб, но повече прилича на палачинка – и на вид, и като консистенция. По принцип се пече в тава на фурна и се получава изключително вкусно нещо – тънко и ароматно, с хрупкава коричка. Но съвсем спокойно сместа може да се изпече и на тиган – както се прави с истинските палачинки. Получената вкуснотия из нета е популярна и като омлет без яйца. Толкова много имена за едно нещо! Но какво! Заслужава си да се приготви, още повече че подлежи на много експерименти по отношение на плънката и подправките. Аз заложих на следните:


тесто:
1 ч.ч. нахутено брашно (100 г)
1 ч.ч. вода (240 мл)
½ ч.л. сол
2 с.л. зехтин (за готвене)
стръкче розмарин
щипка черен пипер
2 стръка пресен лук
зехтин за пърженето

плънка:
3 листа къдрава салата
150-200 г задушена кладница
1-2 зелени чушки
10-12 чери доматчета


Брашното се пресява в купа, добавя се солта и постепенно се налива водата. Разбърква се с тел до гладко тесто – получава се рядко, подобно на палачинково. Добавят се зехтинът, нарязаният на ситно розмарин и черният пипер, отново се разбърква и купата се покрива с найлоново фолио. Оставя се да престои поне 2 часа (по-добре и повече).
Когато тестото е готово, се добавя нарязаният на ситно лук и се разбърква.
В загрят тиган се сипва мъничко зехтин и част от тестото – да покрие дъното (като за дебела палачинка). Като се запече до златистокафяво, се обръща и от другата страна. Така се продължава и с останалото тесто. От горната доза излизат 3 палачинки в тиган с диаметър 20 см.
На едната половина на готовите палачинки се слага листо къдрава салата (или всякаква друга зеления), отгоре се разпределят няколко гъбки и кръгчета чушка и се завършва с разполовени чери доматчета. Останалата половина на палачинката се захлупва върху плънката и готово! Върху пълнежа може да се добави горчица или друг предпочитан сос, но задушената кладница си е достатъчно сочна и ароматна и аз пропуснах това.

Дали ще наречем получения полумесец фарината, палачинка или омлет, е без значение! Важното е, че е божествено вкусно!
Плънката подлежи на всякакви вариации и заменки, всичко е въпрос на вкус, желание и налични продукти. В тестото също могат да се правят промени с подправките, така всеки път ще се получава ново ястие.

Пащърнак с розмарин на фурна

3-4 големи корена (около 500 г) пащърнак
2-3 скилидки чесън
1 стрък розмарин
струйка зехтин
½ ч.л. сол (на вкус)
щипка черен пипер


Пащърнакът се нарязва на пръчици с дължина 5-6 см, чесънът – на ситно, розмаринът се накъсва на листенца (може и да се нарежат). Слагат се в тава с незалепващо дъно (или се ползва хартия за печене), поръсват се със зехтина, солта и черния пипер и всичко се разбърква.
Пече се в предварително загрята фурна на 160-170 градуса с вентилатор около 20-25 мин. или докато пащърнакът се зачерви леко. По средата на печенето се разбърква, за да се запекат всички пръчици равномерно.
Ако розмаринът се остави на листенца (без да се нарязва), се изпича чудесно и става като чипс.

Приготвен на фурна с ароматни подправки, пащърнакът е превъзходен. При това е диетична и изключително полезна храна. Не случайно рецептата се препоръчва в Топформа. Горното количество е достатъчно за 2 порции, но ако се ползва като добавка към друго ястие, ще стигне и за повече. Много добре се връзва с картофено пюре (или т.нар. в Гърция скордаля) и други задушени зеленчуци.

Фарината

Фаринàта, сòка, торта ди чèчи или чечѝна е плосък хляб от нахутено брашно без набухватели, приличен по-скоро на палачинка. Родината ѝ е Генуа, а по-късно се разпространява по цялото крайбрежие на Лигурско море – от Ница до остров Елба, и днес е характерна за района храна. В различните части на този диапазон ястието се нарича по различен начин: в официалния италиански – farinata (от ит. farina – брашно, и означава ‘направен от брашно‘), по Лигурското крайбрежие и по-конкретно на генуезки диалект – fainâ (файна), в Сардиния – fainè (файне), в Тоскана – torta di ceci (от ит. сесi – нахут, т.е. ‘нахутен пай‘) или cecina (‘направен от нахут‘), а в Ница и по Лазурния бряг – socca. Тези многобройни наименования малко усложняват положението, но най-важното е, че въпросната нахутена палачинка се приготвя много лесно и е изключително вкусна. Просто се разбъркват брашното, вода и малко зехтин на рядко тесто, добавят се подправки и остава най-трудното – чакането, защото сместа трябва да престои поне 2 часа, за да набъбне брашното. Полученото тесто се пече в тава като голяма палачинка с дебелина няколко милиметра. Най-характерните подправки са розмарин, черен пипер и морска сол, но в някои райони розмарин не се слага. В други пък парче фарината се слага като плънка в малка фокача или между две филийки хляб. Обикновено се нарязва на триъгълни парчета и се хапва просто така, без да е гарнирана с каквото и да било отгоре. Но има и варианти с лук, артишок или херинга, а в нета има и доста рецепти с различни зеленчуци (тиквички например).
И така, за тава с диаметър 26 см са нужни:


1 ч.ч. нахутено брашно (100 г)
1 ч.ч. топла вода (240 мл)
½ ч.л. сол
3-4 с.л. зехтин
стръкче розмарин


Брашното се пресява в купа, добавя се солта и постепенно се налива водата. Разбърква се с тел до гладко тесто – получава се рядко, подобно на палачинково. Добавят се 2 с.л. зехтин и нарязаният на ситно розмарин, отново се разбърква и купата се покрива с найлоново фолио. Оставя се да престои поне 2 часа (може и повече).
Фурната се загрява на 230 градуса и вътре се слага тавата (добре е да е незалепваща) да се сгорещи. Изважда се от фурната, налива се малко зехтин (1-2 с.л. – да се подмаже обилно) и се излива тестото. Пече се на горен и долен реотан 20-ина мин., докато се зачерви; при мен за 17 мин. се изпече перфектно – получи се хубав загар отвън и мекичка и нежна вътрешност. Но при следващия опит пекох 20 мин. и се получи уникално печиво – с неустоима хрупкава коричка и отгоре, и отдолу и божествен вкус! Просто изчезна за отрицателно време!

Изпеченият хляб (или палачинка – на който както му харесва) се нарязва на триъгълни парчета и се сервира топъл. Отгоре се поръсва с морска сол и черен пипер (аз пропускам тази екстра).

Хлябът е великолепен, много е вкусен и ароматен, става с еднаква дебелина навсякъде (5-6 мм), без шупли и изкусително хрупкав. Идеален е за хапване и само така, но в комбинация с една салата (или туршия) е чудесен обяд или вечеря!

Маслинова паста

Маслинова паста се продава и в бурканчета, и насипна, но от домашно приготвената по-хубава няма. Е, все още не си отглеждам маслините, така че са от магазина, но поне си избирам какви да си купя и знам какво друго слагам в пастата. По правило не купувам черни маслини – чела съм стряскащи неща за тях (пък и ми стоят като измити на вкус), а предпочитам натурални, зелени или каламата. Затова когато искам пастата да е с по-тъмен цвят (ползвам я и за питки, така че трябва да има контраст с тестото), залагам на прекрасните каламата. Но има и друг вариант, макар и компромисен – половината маслини да са зелени, половината – черни. А зелените са мариновани и с добавени подправки, ммм… Но понеже черните са по-безвкусни, добавям още подправки по мой избор – това ми е изключително удоволствие при готвенето, не мога да си представя да правя нещо без подправки, т.е. без да вложа никакво творчество…


500 г маслини каламата без костилка (или 250 г черни и 250 г зелени мариновани)
2 скилидки чесън
2 ч.л. каперси
1 стръкче (20-ина см) розмарин
1 ч.л. сух риган
3 с.л. зехтин


Всичко се пасира с пасатор, чопър или блендер до еднородна паста, която се прехвърля в кутия или бурканчета и се съхранява в хладилника. За улесняване на пасирането (а и за вкус) може да се сложи и малко от саламурата на каперсите.

Пастата може да се ползва за разни питки и кифлички, а може да се сервира и с крекери, сухарчета или просто препечени филийки. Чудесна е на вкус – с типични средиземноморски аромати. Мисля си, че и малко босилек чудесно би се вписал в нея…

Нестандартен доматен сос

2 кг домати
1 голяма глава лук
7-8 скилидки чесън
1 морков
1 ч.л. сол
2 щипки сух риган (или 1-2 стръкчета пресен)
1 малко стръкче розмарин
2 дафинови листа
няколко листа босилек
струйка студенопресован зехтин (може и ароматен)


Доматите се обелват и се нарязват небрежно.
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се доматите и половината чесън, нарязан на шайбички. Морковът се настъргва на едро ренде и се слага при доматите. Посолява се, поръсва се с ригана и наситнения розмарин, пускат се дафиновите листа и тенджерата се оставя без капак на среден към слаб огън, докато се изпари течността. От време на време се разбърква, за да не загори. Когато ястието почти е достигнало желаната гъстота, се добавя останалият чесън и се готви още няколко минути.
Готовият сос се дърпа от котлона и се добавят наситненият босилек и малко зехтин.
По желание сосът може да се пасира до гладка консистенция, а може да се остави и така – да личат парченцата домати, лук, чесън и морков – зависи от предпочитанията ви или от предназначението на соса.

Понякога беленето на доматите ми е много отегчително и пипкаво и тогава ползвам друг похват – нарязвам ги на четвъртинки, почиствам дръжката и настъргвам на едрото ренде, докато в ръката ми остане само люспата.

Както добре се вижда от горното описание, приготвянето на соса не е по класическия метод със запържване на лука и чесъна в началото и добавяне на захар за убиване на киселината на доматите. За да избегна запръжката, първо сварявам зеленчуците до изпаряването на течността, а мазнината добавям чак след свалянето от котлона – така спокойно мога да ползвам екстра върджин зехтин, без да го унищожавам с термична обработка. Захарта пък заменям с настърган морков – така сосът ми харесва, не ми киселее, а морковът изобщо не ми пречи на вкуса…
На някого може да се види голяма разправия чесънът да се слага на два пъти – естествено може да се сложи всичкият наведнъж. Въпросът е, че по време на готвенето ароматът му се променя, а на мен ми харесва и по двата начина – и сготвен, и не чак дотам. Затова искам да постигна и двата ефекта в моя сос (е, може и да се заблуждавам, че в един и същи сос ще получа и двата аромата – и на сготвен, и на полусуров чесън, и дано желанието ми не ви се стори прекалено наивно и смешно; но пък може това да е щипката чудатост, която прави моя сос уникален и толкова вкусен!). В зависимост от това кой чеснов аромат предпочитате, добавете чесъна в началото или към края на готвенето.

Доматеният сос е идеална добавка към чушки, тиквички на фурна или картофени кюфтета и си е направо задължителен за пица и някои рецепти със спагети…

Гювечета с тофу, домати и гъби

1 глава лук
250 г тофу
4 скилидки чесън
сол левурда (или самардала или обикновена сол)
1 малко стръкче розмарин
няколко стръкчета чубрица
400 г домати от консерва
5-6 средни печурки
сух риган
2 с.л. зехтин


Лукът се нарязва на полумесеци и се разпределя на дъното на гювечетата. Отгоре се слага тофуто, нарязано на плочки или на кубчета, и се посолява – може с някаква ароматна сол (аз ползвах левурда, става и със самардала), а може и с най-обикновена. Добавят се скилидките чесън, нарязани на парченца, и наситнените розмарин и чубрица. Отгоре се разпределят доматите (през лятото може и пресни) и се завършва с гъбите, нарязани на парчета. Те също се посоляват и се поръсват със сух риган (ще стане и с пресен, нарязан на ситно, но тогава е по-добре да се сложи по-надолу в гювечето).

Гювечетата се слагат в студена или леко затоплена фурна и се пекат на 200 градуса около 1 час. Когато са готови, се поливат с малко зехтин и тогава се сервират.

Стават великолепни! Много вкусни и с прекрасни аромати! Вървят чудесно както с чаша бяло вино, така и със студена биричка – зависи от сезона и от предпочитанията на консумиращите.
Дадените продукти са за 2 порции, но за гладни хора – гювечетата стават големки. Подправките изобщо не е задължително да са същите като изброените горе, но е добре да има някакви, за да се овкуси тофуто, което не блести с някакъв особен вкус и аромат…

Чесново песто

Когато пресният чесън започне да наедрява (да одъртява 😉), зелената му част става твърда и жилава и вече не е приятна за хапване. Но понеже не обичам да изхвърлям употребими неща, измислих как да оползотворя дебелите стръкове. Щом се прави песто от всякакви зелении (босилек, магданоз, коприва, че даже и от морковени листа), защо да не се получи и от зелената част на чесъна? Естествено има и други начини за използването ѝ – да се нареже на ситно и да се сложи в някаква манджа, но по-добрият вариант е да се възползваме от полезните ѝ свойства в суров вид.

1 връзка пресен чесън (само зелената част)

1 малък стрък розмарин

няколко клонки мащерка

няколко стръка копър

ябълков оцет на вкус

сол на вкус

малко вода

Всички продукти се пасират едновременно с пасатор или блендер до гладка смес. За да се улесни пасирането, може да се сложи и малко водичка. Количеството на оцета е на вкус; много подходящ за целта е и балсамовият, но откакто сама си приготвих домашен ябълков оцет, вече не признавам друг… Естествено ще стане много добре и с лимонов сок. Може да се варира и със зелените подправки – всичко е въпрос на вкус и настроение!

Пестото е много добро. Идеална добавка е към пресни картофки, тиквички на грил и задушена кладница, ще върви и с други зеленчуци. Родителите ми правят с подобна паста пукани люти чушки и стават чудесни.

Фугас с маслини (или пърленка по провансалски)

В последните няколко години бялото брашно не е на особена почит в моята кухня – нали е отричано от всички специалисти по здравословно хранене, и ползвам основно пълнозърнесто за най-различни цели. И не се оплаквам – с него дори ми е по-вкусно. Но напоследък все по-често започнах да посягам към бялото... Просто започнах да губя мотивация да обикалям, да избирам, изобщо да си усложнявам живота, за да намеря добро пълнозърнесто (още повече, че постоянно се задълбочават и съмненията ми в качеството и истинността на това, което се предлага по магазините). Причината е в популяризирането от известно време на един доста притеснителен факт – пшеницата (заедно с царевицата, соята и рапицата) е една от най-засегнатите в световен мащаб култури от генното модифициране. Естествено България не прави изключение от тази страховита тенденция… В този смисъл всяко пшеничено брашно – дали пълнозърнесто, или бяло и пухкаво, е еднаква злина за организма. Излиза, че то изобщо не е толкова полезно, колкото се опитват да на втълпят, или поне ползата му в сравнение с бялото (заради триците и зародиша) е незначителна на фона на вредата, която причинява… Все едно да се агитират пушачите да не пушат цигари без филтър, защото са вредни, а само такива с филтър, защото са по-полезни! Естествено нещата не са съизмерими – да се сравнява хлябът с цигари! – но такова сравнение ми идва на ум.
И все пак се налага въпросът: ами какво да ядем? Как може българинът (пък и не сам той) без хляб? Да спрем да купуваме и да ядем хляб и тестени изделия ли? Няма как да стане… Излиза, че няма почти никакво значение какъв хляб купуваме или с какво брашно месим вкъщи… Докато не се вземат мерки срещу ГМО в световен мащаб! Алтернатива е лимецът и хлябът от него, но с тези цени няма как да се наложи масово. Затова и моите угризения да използвам бяло брашно значително намаляха… Още повече, че на хоризонта има такива предизвикателства като долния фугас – изкусителен френски хляб, братовчед на италианската фокача, чиято достойна роднина е и нашата пърленка... И горният увод идва малко в повече на този изключително вкусен хрупкав и ароматен хляб… Затова – да преминем по същество!
Направих го според рецептата на Бон апети (половин доза), но има и други варианти – и при плънката, и при оформянето. Май по-популярно е оформянето като листо, а прорезите в средата имитират жилките, но явно и други форми и шарки не са забранени. Маслините може да са и вътре в тестото, а може и без тях изобщо, само с подправки, или пък с други добавки.


½ ч.л. суха мая
½ ч.л. захар
200 мл топла вода
1-2 с.л. зехтин
½ ч.л. сол
300-350 г брашно

50 г маслини каламата
50 г зелени маслини
няколко стръка магданоз
2-3 стръка мащерка
1 стрък розмарин
зехтин за намазване
царевичен грис за поръсване


Маята се разбърква в половината вода заедно със захарта, поръсва се с 2-3 с.л. брашно и се оставя да шупне. Брашното и солта се смесват и се оформя кладенче, в което се изливат втасалата мая, зехтинът и останалата вода. Омесва се меко тесто и се разделя на три (или четири) топки, които се оставят да втасат около 30 мин.
През това време се приготвя маслиновата смес – маслините и зелените подправки се нарязват на ситно и се смесват (по-бързо и удобно е с чопъра, но без да се смилат прекалено ситно).
Всяка топка се разточва на набрашнен плот на кора с формата на елипса и се прехвърля в тавата, която предварително е поръсена с грис. С нож (много лесно става с ножа за пица) се правят 3 успоредни вътрешни среза по дължина и се разтварят лекичко с пръсти.

Така оформените питки се оставят да втасат още веднъж за 30-ина мин., след което се намазват със зехтин и отгоре им се разпределя маслиновата смес.

Пекат се в предварително загрята фурна на 220-230 градуса около 12-15 мин.

Хлебчетата са великолепни – тънки, хрупкави и много ароматни. Но не трябва да се правят прекалено тънки и да не се препичат, за да не станат твърди.

Картофи и тиквички с лук и зелени подправки на фурна

Напоследък в българския език навлиза нова дума – „редено“. Като съществително име и наименование на ястие (зеленчуци, нарязани на кръгчета и подредени изправени или застъпени леко като керемидки) това наистина е новост, поне за мен. Но този начин на оформяне на печените тиквички например изобщо не ми е непознат – майка ми ги реди така откакто се помня. А в последните години експериментирах и с други зеленчуци – получава се много добър резултат и с патладжани, също и с картофи. Но винаги досега съм подреждала в тавата само един вид зеленчук. В този смисъл долната рецепта също е новост в нашата кухня. Но със сигурност ще бъде често експлоатирана, като ще има и варианти с други зеленчуци – през зимата тиквичките ще бъдат заменени с едри гъби например!


1 тиквичка
2-3 картофа
2 глави лук
1-2 ч.л. сол
1 стрък розмарин
няколко листа босилек
няколко стръка копър
1 стръкче прясна чубрица
1-2 скилидки чесън
50-100 мл бира
3-4 щипки царевичен грис
олио (или кокосово масло) за подмазване
(ароматен зехтин)


Тиквичката се нарязва на колелца, посолява се и се оставя да си пусне водата, докато се приготвят останалите продукти. Картофите се измиват добре и без да се белят, се нарязват на колелца със същата дебелина като тиквичката. Диаметърът на картофите трябва да е същият като на тиквичката, за да станат картофените и тиквените шайби с еднаква големина, добре е и да са еднакъв брой. Лукът също се нарязва на тънки кръгчета. (За картофите ползвах рендето Бьорнер на дебелина N3, а за лука – N2.)
Тавичката се подмазва съвсем леко, тиквичките се отцеждат от водата и като се редуват с картофи и лук, се нареждат като керемидки. Отгоре се разпределят нарязаните на ситно зелени подправки и се поръсва с малко царевичен грис (ей така, за разкош и за по-завършен вид; спокойно може и без него). Налива се малко бира (естествено, че може и просто водичка) и се посолява, като е добре солта да се разтвори в бирата, за да се разпредели равномерно.

Ястието се пече на 200-220 градуса до омекване на картофите. Може в началото тавичката да се покрие с фолио – към края на печенето се маха и се допича, докато се изпари течността. Като се извади от фурната, ястието се полива с малко ароматен зехтин, преди да се сервира (пък може и да не е ароматен, важното е да се добави в края, за да не се подлага на термична обработка). А дори и да не добавите мазнина накрая (дали съвсем целенасочено или просто забравите, щом видите готовата вкуснотия), гарантирам, че пак е много апетитно!

Това е вторият ми опит на ястието – първия път не сложих лук и вместо с бира залях картофите и тиквичките с 1 домат, настърган на едро ренде, като в него разбърках зелените подправки и наситнен чесън (който сега забравих). Пак стана вкусно, но вариантът без домат ми хареса повече; от него картофите стават като стъклени – някак си се стягат от киселината му и придобиват по-различен вкус. Може би за да се избегне този ефект върху тях, доматът трябва да се добави по-късно, когато са почти готови. Правя всичките тези „анализи“, защото вариантът с домат изобщо не е лош, а за някого дори може да е предпочитан; все пак разни хора – разни вкусове… А на външен вид дори е по-добър – по-цветен е!

Задушени пресни картофки с розмарин и чесън

Това е основната рецепта за пресни картофи вкъщи. Приготвя се най-лесно и най-бързо, а резултатът е изключително вкусен. Необходими са дребни пресни картофки – такова количество, че да се съберат на един ред в тенджерата, в която ще се готвят, като не са натъпкани плътно един до друг, за да могат да се разбъркват от време на време чрез разклащане на тенджерата. Ако картофите са едри и се нарежат на парчета, по време на готвенето се разпадат (особено ако се разбъркват с лъжица) или залепват за дъното. А дребните остават цели и са по-красиви при сервирането – независимо дали като основно ястие, или като гарнитура. Ароматите подлежат на импровизации – розмаринът може да се замени с копър (все пак това е класиката) или друга предпочитана подправка – защо не риган, мащерка, босилек или дори джоджен… Зехтинът също би могъл да бъде натурален, особено при положение, че при задушаването на картофките има достатъчно благоухания, но с ароматен вкусът става уникален!


дребни пресни картофи
сол на вкус
зелената част на 2-3 стръка пресен чесън
няколко стръкчета розмарин
ароматен зехтин


Картофите се измиват много добре и без да се белят, се слагат в тенджера заедно с нарязания на ситно чесън и розмарин. Налива се малко вода – да покрие дъното, посолява се и тенджерата (с капак естествено!) се слага на котлона на най-силната степен.

Когато водата заври, котлонът се намалява на най-слабото и картофите се оставят да се задушат, докато омекнат. От време на време тенджерата се разклаща, за да се разбъркат картофките. Ако по време на готвенето водата изври, се долива още. Ако пък е останала вода, когато картофите са вече готови, се оставя да се изпари. Тогава се свалят от котлона и се налива малко ароматен зехтин. Разклащат се или се разбъркват внимателно и се оставят за 2-3 мин., преди да се сервират, за да си поемат мазнина и аромат.
Картофките са приказно вкусни! Розмаринът, който е една от любимите ми подправки, чудесно се връзва с тях и това е поредното му удачно приложение.

Картофено-гъбени колибки

Обичам картофи (особено печени) във всякаква форма, а комбинацията им с гъби също ми допада много. Затова като видях тази рецепта, веднага си я харесах и си наумих да я приготвя някой ден. Но при мен се получиха не филии, а колибки! На друг пък може да му се получат кулички или кой знае какво друго… В крайна сметка оформлението и наименованието на ястието не са толкова важни; по-важното е, че е вкусно и е приготвено от добре съчетаващи се помежду си продукти. Количеството им е трудно да се определи с точност, аз лично карах на око и на вкус, както всъщност се случва с повечето ми кулинарни изпълнения… Пък и зависи от големината на зеленчуците:


3 средни картофа
5-6 гъби
7-8 с.л. замразен грах
щипка ситно нарязан копър
щипка риган
олио (по избор)
ароматен зехтин
сол на вкус
стръкчета пресен розмарин


В тенджерка се загрява съвсем малко олио и се изсипва грахът (без да се размразява). Задушава се буквално за 1-2 мин., докато грахът се размрази – той не е твърд и няма нужда да се чака да омеква. Сваля се от котлона и се намачква на пюре с вилица, като се добавят 1-2 с.л. зехтин (ароматен) и 1-2 с.л. вода (с вилица сместа не може да стане идеално гладка, но това не е проблем; който желае, може да ползва блендер). Посолява се на вкус и се добавя малко нарязан на ситно копър. Всичко се разбърква добре.
Картофите се измиват добре и без да се белят (особено ако са пресни), се нарязват на филийки и се посоляват. Гъбите също се измиват и се нарязват на филийки, след което се поръсват със сол и с малко сух риган. Продуктите започват да се редят, като резенче картоф се намазва с малко от граховото пюре; отгоре се слагат 2-3 резенчета гъби (да го покрият), пак намазани с грахово пюре;

още един ред от намазани гъби и се завършва с картоф. За да се получат колибки, картофите не трябва да са много едри и се нарязват на четири резена, като големите се слагат отдолу за основа, а крайните се поставят отгоре. За да се улесни малко мазането с граховата смес, горният слой гъби не се маже, а се намазва картофът, с който се завършва реденето, и се захлупва върху гъбите.

Отгоре се намазва лекичко с олио и колибките се пекат на 180 градуса 40-50 мин., докато картофите омекнат. Ако пък картофите са по-големи и трябва да се нарежат на повече от четири филийки, при реденето ще се получат кулички вместо колибки (горното резенче картоф ще бъде равно вместо заоблено). Но тогава ще трябва да се увеличи количеството на гъбите и на граха.

Отгоре забодох по едно стръкче розмарин, но то е по-скоро за красота, отколкото за аромат – сложено по този начин, не успява да ароматизира особено картофа, в който е боднато. Обаче като се изпече, се получава нещо като розмаринов чипс – много хрупкав и изключително приятен да се схруска!
А ситно нарязан розмарин може да се наръси и върху картофените резени, преди да се намажат с граховата смес – тогава картофите ще се овкусят идеално.

Маслинова питка

През почивните дни в началото на месеца експериментирах с една питка с маслини, пресен лук и розмарин. Идеята ми тръгна от едни пухкави чабати с маслини в Кауфланд, но после намеренията ми се промениха и реших да направя питката плоска – получи се подобие на фокача. Карах на око – и брашното, и водата, и маята… Но в крайна сметка се получи много вкусна и ароматна питка (с любимия ми ароматен зехтин). И тогава се сетих, че преди време си бях набелязала за правене една подобна питка – традиционна кипърска маслинова пита в My Cooking Book Blog. Това е блог, който от няколко месеца посещавам често и напоследък правя много неща от него. И няма нещо, което да не ми се е получило добре или да не се е харесало на вкус на мен и на останалите, които са го опитали; очарована съм от всичко, което съм изпробвала досега. Рецептите са хубави и много интересни и непрекъснато откривам много нови за мен неща – било като продукти или комбинации от тях, било технология на приготвяне или пък просто ми хрумват идеи за други ястия, четейки рецептите от богатия списък. А всичко е обяснено така разбираемо и подробно и илюстрирано с толкова много снимки, че се изпълнява с лекота. И не на последно място искам да отбележа колко е мила и отзивчива собственичката на Готварската книга – от всяка нейна дума лъха позитивизъм и добро настроение! С обясненията си и с отговорите си на коментарите просто провокира желание да бъде изпробвана всяка нейна рецепта…
И така, да се върнем на маслиновите питки… Повечето продукти за двете са еднакви, но кипърската е с бакпулвер вместо мая и с точни количества на продуктите, не като моята импровизация… ;) И се приготвя много бързо и лесно, няма нужда от време за втасване – най-връткавата част е обезкостяването на маслините… А се оказва, че е не по-малко вкусна от варианта с мая. В оригиналната рецепта мерителната чаша е 250 мл, моята е 200 мл и според нея промених малко и количеството на бакпулвера. Добавих и сол (ползвам смляна морска, която не е толкова солена като готварската) – някак си не мога да си представя питка без сол. Пък и се притеснявам тестото да не сладни от портокаловия сок. Всъщност зависи колко са солени маслините де, всеки ще си прецени дали и колко сол да сложи. Искам само да отбележа, че докато беше топла, току-що изпечена, питката беше добре на сол, но престояла на другия ден ми идваше леко солена – нямам обяснение за това, само го констатирам като факт. В оригиналната рецепта имаше и ½ чаша олио освен зехтина, но аз го забравих… Без да искам обаче съм компенсирала този пропуск, защото щедро подмазах тавата със зехтин и чак тогава обърнах внимание, че тя не се подмазвала… И на последно място – нямах пресен кориандър, затова го замених с розмарин – не само защото ми е любим, а и наистина се връзва много с маслините и лука. Но това са дреболии, важното е че питката стана великолепна!


2 ч.ч. (220 г) пълнозърнесто брашно
2 ч.ч. (220 г) бяло брашно
1 пак. бакпулвер
2 ч.л. сол
½ ч.ч. зехтин
1 ч.ч. прясно изцеден портокалов сок
1 ч.ч. (130-140 г) черни маслини, обезкостени и нарязани на едро
1 ч.ч. нарязан на ситно пресен лук (3-4 стръка) или 1 голяма глава кромид лук (пак на ситно)
2 ч.л. сух джоджен
няколко стръкчета пресен розмарин (в оригиналната рецепта – ½ ч.ч. нарязан на ситно пресен кориандър)

за поръсване:
1-2 с.л. прясно изцеден портокалов сок
2 с.л. сусам


В купа се смесват сухите съставки – двата вида брашно, бакпулверът, солта, джодженът и нарязаният на ситно розмарин. Добавят се зехтинът, портокаловият сок, маслините и лукът и се разбърква с дървена лъжица. Когато сместа се сгъсти, месенето продължава на ръка, докато продуктите се смесят равномерно.Тестото се разстила в тава (с диаметър около 30 см), като се разпределя с пръсти равномерно навсякъде. Отгоре се намазва с портокалов сок и се поръсва със сусам. Пече се в предварително загрята фурна на 160 градуса с вентилатор около 40 минути до златисто. Когато се извади от фурната, се покрива с кърпа и се оставя да изстине за 15-20 мин., преди да се нареже.

Питката стана чудесна! Топла беше фантастична – невероятно ароматна и с хрупкава коричка, а отвътре мекичка и пухкава, макар че е тънка. Едва се удържахме да не й видим сметката на цялата още вечерта – за малко да не остане за снимка на другия ден. То и затова снимките са такива… Пак толкова хубава беше и престояла на сутринта, а като се претопли, изобщо не личи, че е вчерашна. ;) И е перфектната закуска!

Първата питка свърши много бързо, но за едно приятелско събиране завчера по случай 24 май направих пак – този път двойна доза. Използвах голямата тава на фурната (34х34 см), която се оказа идеална за двойното количество продукти. Този път не я подмазах – питката изобщо не залепна! И понеже предния път бях забравила олиото, реших да го пропусна и този път, като увеличих малко зехтина – 1½ ч.ч. Всички останали продукти увеличих по две.