Селска манджа от картофи и праз

Не съм яла такава манджа на село – за добро или лошо (мисля, че е по-скоро пропуск за мен) нямам баба на село. Прочетох за нея във вегетарианската ми група в социалната мрежа и веднага ме заплени с простотата и естествеността си. Приготвя се много бързо (стига картофите да са предварително сварени) и са нужни съвсем малко и съвсем елементарни продукти. Като ценител на простичките неща нямаше как да не я изпробвам и – съвсем очаквано – останах очарована от нея! Естествено аз пригодих рецептата към моя начин на готвене – без запържване и с добавяне на мазнината в края. За 4 порции са нужни:


2 стръка праз
5-6 сварени картофа (около ½ кг)
3-4 щипки чубрица
струйка шарлан (олио по избор)
2 ч.л. самардала или сол (на вкус)


Картофите се сваряват и се обелват. Празът се нарязва на колелца и се задушава заедно с чубрицата в малко водичка за 10-ина минути, докато омекне. Котлонът се изключва и се налива малко шарлан. Добавят се картофите, смачкани небрежно (ако желаете, си ги нарежете на кубчета, но в миналото бабите ни не са имали време за такива глезотии, гладните гърла не са можели да чакат дълго), поръсва се със самардала и всичко се разбърква. Ястието се оставя няколко минути на изключения котлон – да се смесят вкусовете и да се стоплят картофите.

Манджицата е колкото простичка и лесна, толкова и вкусна и ароматна. И засищаща…. Убедена съм, че в миналото е спасявала много майки и баби, които е трябвало да изхранват по някакъв начин голямата и вечно гладна челяд – поради краткото време за приготвяне и евтините и достъпни продукти. В някои от рецептите, на които попаднах, имаше и червен пипер, но на мен пò ми допадна вариантът без него. А съотношението на картофи и праз може да е друго, аз действах на око и по мой вкус.

Френска леща с лютеница

Френска леща… от Канада! Ами така пише на пакета, там е расла! И с добавка на нашенска лютеница – ама че интернационална гозба! Сега вече сериозно: явно става въпрос за сорт леща – френска. Нямам представа дали се отглежда и във Франция и изобщо дали има износ. Добре, че с това са се заели канадците. Защото се оказа, че много ми харесва на вкус! Тъмнозелена е на цвят и е по-дребничка от нашенската или от турската, с която е залят пазарът. Докато я оглеждах в магазина, се чудех дали да я купя и как се готви туй чудо, но сега вече знам – ще си купя пак! За да пробвам и други рецепти с нея! Толкова е вкусна! А за начало заложих на старата позната рецепта със зеленчуци, като реших да заменя домата с лютеница.


250 г френска леща
около 1½ л вода
1 глава лук
1 морков
1 чушка (зелена)
4-5 скилидки чесън
3 ч.л. сол (на вкус)
3-4 с.л. лютеница
2-3 стръка прясна чубрица (или 2-3 щипки суха)
няколко стръка магданоз
(2-3 чаши саламура от туршия)


Лещата се накисва от предния ден в студена вода. На другия ден се измива и се изцежда.
Всички зеленчуци и магданозът се нарязват на ситно.
Водата се слага да заври и се добавят лещата, солта, лукът, морковът, чушката и чесънът. Когато отново заври, котлонът се намалява и се готви около 15-20 мин. – докато лещата се свари и зеленчуците омекнат. Тогава се добавят лютеницата и чубрицата и се вари още няколко минути. Тенджерата се оставя на изключен котлон и когато поизстине малко, се слага магданозът. Мазнина е излишно да се добавя, защото в лютеницата си има.

Лещата може да се сервира със салата според сезона и варен ориз – той е препоръчителна компания на бобовите, освен това си подхождат и вкусово.

Много приятно изненадана останах от непознатата досега за мен френска леща – дребничка, симпатична и изключително вкусна! С лютеница вместо домат гозбата стана също много апетитна, с по-различен и интересен вкус. И е много удобен вариант за зимата, когато не желая да купувам пресни домати, а винаги се намира някое бурканче домашна лютеничка…

Естествено ястието може да се приготви и с най-обикновена кафява леща, което по никакъв начин не разваля прекрасния му вкус. А ако в началото се започне с по-малко вода (и сол също!) и след свалянето от котлона в готовата гозба се налее саламура от туршия, нещата стават феноменални! Получава се забележително богатство на вкусове и аромати, както и чудесен пробиотичен ефект на ястието. Само внимавайте със солта, защото саламурата е солена.

Лучник с орехи

За първи път опитах лучник преди няколко години, когато една колежка беше донесла да почерпи колектива. Останах очарована от вкуса и аромата  му и веднага се запалих да го приготвя някой ден. За съжаление мина доста време оттогава, но важното е, че все пак големият ден дойде! Рецептата, която намерих, е от Врачанско и е не по-лоша от тази на колежката…


тесто:
¼ кубче прясна мая (10 г)
300 мл топличка вода
1 ч.л. захар
2 ч.л. сол
около 500 г брашно

плънка:
500 г лук (5 средни глави)
2 стръка праз
1 сушена чушка
3 ч.л. сол (на вкус)
2 ч.л. чубрица
2 ч.л. червен пипер
щипка пипер меланж
100 г орехи
1 домат (може и от консерва – 100-150 г)
струйка шарлан


Лукът се нарязва на полумесеци, празът – на колелца. Слагат се в тенджера с малко водичка и солта да се задушават. Когато се слегнат, се добавят начупената чушка, чубрицата и пиперът меланж и се готви до омекване на лука. Добавят се червеният пипер и орехите, нарязани на едро, и тенджерата се оставя без капак, за да се изпари останалата вода. Дръпва се от котлона и се добавят нарязаният домат и шарланът. Разбърква се и се оставя да се охлади малко. В рецептата, която следвах, участваха и гъби (5 големи печурки), но аз нямах – който желае, може да добави и тях.

Маята се разбърква със захарта, малко топла водичка и 1-2 лъжици брашно и получената кашица се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява (не всичкото наведнъж), добавя се солта и се оформя на кладенче. В него се наливат шупналата мая и водата. Омесва се средно меко тесто, което да не лепне по ръцете, и се оставя да втаса 30 мин. (във фурната на 50 градуса).
Втасалото тесто се разделя на 2 топки, като едната е малко по-голяма. Започва се с нея – разточва се на кора, малко по-голяма от диаметъра на тавата (30 см) и се прехвърля в нея (предварително подмазана). Намества се добре, като краищата се оставят да висят навън. Отгоре се разпределя плънката. Втората топка се разточва на кора с големината на тавата и се поставя върху плънката. Покрива се с висящите краища на долната кора, които леко се накъдрят.

Така оформеният лучник се оставя да втаса отново около 30 мин.

Намазва се със зехтин и се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан 35-40 мин. Изпеченият лучник се покрива с кърпа и се оставя 10-ина минути.

Лучникът е чудесен! Плънката е невероятна – много вкусна и ароматна благодарение на двата вида лук и сушената чушка. А с орехите става върхът – освен аромат те добавят и прекрасна хрупкавост. Много е вкусен и топъл, но ако случайно не се изяде веднага, на другия ден става още по-хубав!

Боб със зеле и праз на фурна

Боб със зеле е една от любимите манджи на детството ми. Този път обаче реших да разнообразя познатия вкус с нови притурки – праз и сушени чушки. Те добавят още прекрасни аромати и правят обичаната манджа по-богата и пак изключително вкусна. Имах само малка чуденка каква подправка да използвам – джоджен (който съм слагала досега в стария вариант) или чубрица (установих, че тя прекрасно се съчетава с киселото зеле и праза). И както обикновено решавам такива дилеми – избрах и двете…


300 г шарен боб
1 кисела зелка (около 1 кг)
3 стръка праз
2-3 сушени червени чушки
3-4 ч.л. червен пипер
4-5 щипки чубрица
2 щипки сух джоджен
3 ч.ч. зелева чорба
струйка шарлан


Бобът се накисва за 48 часа в студена вода (през това време водата се сменя 3-4 пъти). Измива се добре и се слага да заври, след  което водата се изхвърля. Измива се отново от пяната, налива се гореща вода и се оставя да се свари.
През това време зелето се нарязва на ситно, празът – на колелца, чушките – също на ситно (много лесно става с ножица). Зелето се запържва в малко шарлан за 7-8 минути, докато се слегне, и се добавя празът. Задушава се още 10-ина минути и се добавят чушките, червеният пипер, чубрицата, джодженът и отцеденият боб. Разбърква се и сместа се прехвърля в тавичка. Налива се зелева чорба, колкото да покрие всичко (ако е много солена, може да се разреди с малко вода от варенето на боба, но имайте предвид, че той е варен без сол и ще си дръпне, празът също).
Пече се на 180 градуса на долен реотан  50-55 мин. – докато омекне зелето. Готовото ястие се полива с още малко шарлан – така той не претърпява термична обработка.

Манджата стана уникално вкусна! Невероятно ароматна, цветна и апетитна. Беше идеална на сол – бобът и празът се бяха овкусили чудесно от зелевата чорба (моята не е много солена и нямаше нужда от разреждане), която пък се беше изпарила по време на печенето и ястието не беше чорбаво и воднисто. И няма как – макар и с известно неудоволствие – да не призная, че ми допада малко повече от варианта на детството ми… Естествено заради ароматите, заслугата за които е на праза и сушените чушки… А какво върви най-много на тази прекрасна манджица? Люти чушки, разбира се! Е, който иска, може и чаша червено винце да си налее…

Рогчета с кисело зеле и праз

Въпреки че останах много доволна от пирожките с прясно зеле, още тогава реших, че някой ден ще пробвам да ги направя и с кисело – от коментарите под руската рецепта научих, че така се приготвят типичните молдовски пирожки. Е, преди това се отклоних малко от целта с едни рогчета с картофи и праз – от тях ми дойде идеята към зелето да добавя и праз. А тази комбинация пък ми е добре позната и много любима от един приказен царски зелник (сега обаче пропускам боба, но не и сушената чушка). И така, тръгвайки от Русия и Молдова, минавайки през нашенския Северозапад, стигаме до настоящите рогчета…
Мерителната чаша е 240 мл.


тесто:
310 г бяло брашно от спелта (или 280-300 г бяло пшеничено брашно)
½ ч.ч. вода
½ ч.ч. (100 г) олио по избор (шарлан, зехтин)
1 ч.л. сол
1 с.л. оцет

плънка:
400 г кисело зеле
2-3 стръка праз
1 сушена чушка
2-3 щипки чубрица
струйка олио по избор


Зелето се нарязва и се запържва за кратко в олио, после се долива малко зелева чорба и се оставя да се задуши известно време. Празът се нарязва на кръгчета и се добавя към зелето. Когато омекне, се добавят начупената на ситно чушка и чубрицата и всичко се оставя за още няколко минути на изключен котлон. Сол не се слага – зелето си е солено. Трябва да се внимава и колко е солена зелевата чорба – ако е необходимо, да се разреди с вода.

Брашното се пресява и се оформя на кладенче (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото), в което се сипват водата, шарланът, солта и оцетът. Омесва се меко и еластично тесто, докато спре да лепне много (то е мазно и изглежда сякаш има нужда от още брашно, но не се подлъгвайте да добавяте излишно – изпеченото тесто ще стане твърдо и много ронливо). Разделя се на 2 топки, които се покриват с найлоново фолио и се оставят да си починат 30-ина мин. Всяка топка се разточва на голяма тънка кора, която се нарязва на 8 триъгълника (ако се ползва брашно от спелта, тестото се премесва, преди да се разточи, защото след почивката омеква много и после трудно се работи с него).

В основата на всеки триъгълник се слага от плънката (по-добре да е повечко), ъгълчетата се загъват върху нея и се завива на руло. Полученото рулце се огъва леко, за да стане като рогче.

Готовите рогчета се подреждат в тава, покрита с хартия за печене. Може да се поръсят с чубрица за красота.

Пекат се в предварително загрята фурна на 200 градуса на горен и долен реотан (без вентилатор) 30-32 мин. – до златисто. В последните 4-5 мин. може да се включи и вентилаторът за по-равномерен загар.

Рогчетата са разкошни – много ароматни (ако се ползва брашно от спелта – още повече!), с чудесна плънка – цветна и вкусна, и тъничка и хрупкава тестена обвивка. Явяват се като вариация на божествено вкусния зелник, но са по-компактни, симпатични и удобни за сервиране и хапване.

Лозови сарми с жасминов ориз

Приготвянето на лозови сарми с жасминов ориз по нищо не се различава от това на лозовите сарми с кафяв ориз. Единствената разлика е в количеството на водата, която е необходима за сваряването на ориза. За кафявия (предварително накиснат) са необходими 2 ч.ч., а за жасминовия – 1½ ч.ч. Е, има и още една разлика – във вкуса. Така както сармите с кафяв ориз са по-вкусни и ароматни от тези с бял, така и сармите с жасминов ориз превъзхождат с уханието си първите.


1 ч.ч. (180 г) пълнозърнест жасминов ориз
1 глава лук
2 ч.л. сух джоджен
1-1½ ч.л. сушена чубрица
няколко стръка копър
1 ч.л. сол
20-30 лозови листа (в зависимост от големината им)
3-4 с.л. шарлан
1½ ч.ч. вода


Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Измива се добре и се сварява до полуготовност в ½ ч.ч. вода и солта.
Лозовите листа се попарват с вряла вода буквално за секунди – докато променят цвета си, и се отцеждат (през зимата се ползват и замразени, предварително попарени).
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера, докато омекне малко и замирише приятно. Котлонът се изключва и се добавят полусвареният ориз, джодженът, чубрицата, наситненият копър и струйчица шарлан. Разбърква се добре (няма нужда от повече готвене).
Завиват се сарми, като лозовите листа се поставят с лицевата част надолу, слага се от плънката, загъва се първо от близката страна и после отляво и отдясно.

Навива се на рулце, но не трябва да е прекалено стегнато, защото оризът още ще се надува и листото може да се скъса. Сармите се нареждат плътно, но все пак свободно в голяма тенджера или тиган (в тиган е по-удобно – плитък е) на един ред, не трябва да се нагъчкват прекалено, защото иначе лозовите листа остават много воднисти.

Заливат се с 1 ч.ч. гореща вода (с която е изплакната тенджерата от плънката) – сармите точно се покриват. Варят се, докато си поемат водата.
Когато са готови, се поливат със струйка шарлан и се намазват всички равномерно – така хем мазнината не претърпява термична обработка, хем и сармичките получават чудесен блясък – стават като тъмнозелени скъпоценни камъчета.

Сармите стават фантастични – изключително ароматни както от подправките, така и от жасминовия ориз. Който пък има още един плюс – доста по-нежен и деликатен е от кафявия и с него плънката е по-фина и елегантна. Какво по-подходящо бижу за новогодишната трапеза!

Чушки и домати с булгур

Когато не ми се врътка много из кухнята или времето ми е по-ограничено, а ми се хапват любимите пълнени чушки, ги заменям с разтъпкани (същите продукти, но чушките са нарязани и разбъркани с останалите). А когато пък не разполагам с накиснат от предния ден кафяв ориз, на помощ идва булгурът. Той е обработен вече продукт и няма смисъл от накисване, а се готви, т.е. набъбва буквално за минути. Така се роди идеята за настоящото ястие – с много лук, много домати и изключително апетитно и ароматно. А те, ароматите, са от любимите ми нашенски подправки – чубрица и босилек (въпреки че булгурът е характерен за арабската кухня и много биха подхождали и по-екзотични подправки). Количеството и съотношението на продуктите е на око и на вкус, но понеже се получи добра комбинация, ги давам така:


3 средни (2 големи) глави лук
6-7 чушки (800 г)
5 домата (около 1 кг)
250 булгур
250 мл вряща вода
4 ч.л. сол
няколко стръка прясна чубрица
няколко стръка пресен босилек
(струйка студенопресован зехтин)


Лукът се нарязва на полумесеци, чушките – на лентички, доматите се обелват и се нарязват на едро.
Лукът се запича в суха тенджера без капак на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно, като се разбърква често. Добавят се чушките и половината сол (2 ч.л.) и се оставят няколко минути да се запекат и те (по-скоро се задушават, защото си пускат водичка).
Слагат се доматите, останалата сол и наситнената чубрица и всичко се задушава още 4-5 мин., вече с капак. Тогава се налива водата и се изсипва булгурът. Разбърква се добре, котлонът се изключва и ястието се оставя захлупено, докато булгурът поеме всичката течност. Накрая се добавят наситненият босилек и зехтинът (последният спокойно може да се пропусне) и всичко се разбърква отново.

Ястието става чудесно – много вкусно, много доматено (за моя вкус това е плюс) и много ароматно. Булгурът набъбва идеално и поема всичката течност. Ако случайно този ефект не се постигне (булгурът е останал малко твърд и ястието е сухо и сбито или пък има излишна течност), проблемът се решава много лесно – или се добавя още малко гореща водичка, или пък още малко булгур и се изчаква, докато се получи желаната гъстота. И тогава се изискват върховни усилия на волята човек да спре да опитва директно от тенджерата… Все пак трябва да остане нещо и за сервиране…

Лозови сарми с пълнозърнест ориз

Свързвам лозовите сармички с ходенето при баба в детските години – правеше по цяла голяма тенджера на няколко реда (помните ли едновремешните електрически тенджери? баба ползваше нея, но само долната част, без оригиналния капак). Готовите сармички още горещи поливаше с олио – стават лъскави като скъпоценни камъни (как се казваха онези тъмнозелените?) и уникално вкусни! Майка също им е голяма майсторка, така че имам много добри учителки. Но аз си вървя по свой път – не правя запръжка на лука в началото и не ползвам бял ориз, който се сварява много лесно. Аз съм по по-трудните неща – усложнявам си живота с кафяв ориз, който иска предварително накисване и доста продължително варене. Но пък ми е изключително вкусен (а и нали е по-полезен), така че от години си купувам само от него. А сармичките стават превъзходни!


1 ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
1 глава лук
2 ч.л. сух джоджен
1-1½ ч.л. сушена чубрица
няколко стръка копър
1 ч.л. сол
20-30 лозови листа (в зависимост от големината им)
3-4 с.л. шарлан
2 ч.ч. вода


Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Измива се добре и се сварява до полуготовност в 1 ч.ч. вода и солта.
Лозовите листа се попарват с вряла вода буквално за секунди – докато променят цвета си, и се отцеждат (през зимата се ползват и замразени, предварително попарени).
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера, докато омекне малко и замирише приятно. Котлонът се изключва и се добавят полусвареният ориз, джодженът, чубрицата, наситненият копър и струйчица шарлан. Разбърква се добре (ако загаря по дъното на тенджерата, може да се сложи и малко водичка).
Завиват се сарми, като лозовите листа се поставят с лицевата част надолу, слага се от плънката, загъва се първо от близката страна и после отляво и отдясно.

Навива се на рулце, но не трябва да е прекалено стегнато, защото оризът още ще се надува и листото може да се скъса. Сармите се нареждат в голяма тенджера или тиган (в тиган е по-удобно – плитък е) на един ред.

Заливат се с 1 ч.ч. гореща вода (с която е изплакната тенджерата от плънката) – сармите точно се покриват. Варят се, докато си поемат водата.
Когато са готови, се поливат със струйка шарлан и се намазват всички равномерно – така мазнината не претърпява термична обработка и сармичките получават чудесен блясък. И стават досущ като бабините! А когато се хапват, се усеща и прекрасният аромат на шарлан…

И неусетно колелото на времето за завърта назад и човек се връща в най-хубавите детски години… Особено когато сармичките се сервират с чесън (за баба това беше закон!) и в ретро чиниите от младостта на майка и татко, с които се сдобих неотдавна…

Мариновано тофу

Тофуто е един от хранителните продукти, обект на много спорове във веганските среди – някои го препоръчват горещо, други изцяло го отричат. Причината е в суровината, от която се прави – соята. Дали тя е добра храна по принцип (заради състава си и влиянието ѝ върху хормоналния баланс на организма), дали не е ГМО и т.н. Освен това тофуто не се слави като някаква апетитна и примамлива храна; доста хора го определят като блудкаво и безвкусно. Така че всеки решава сам за себе си дали и колко често да го консумира. На мен определено не ми е ежедневна храна, но от време на време го ползвам като заместител на сиренето в някои рецепти. Пък и нали било един от растителните източници на Б12…
Тофуто, което обикновено си купувам аз, е два вида – едното е в саламура и е по-приятно (киселко и солено) на вкус, другото е вакуумирано (то е по-блудкаво). Това ме накара да се замисля как да направя този продукт по-приятен и вкусен. И открих своя начин – мариновам го със зелени подправки и чесън в зехтин. Подобрено по този начин, тофуто може да се хапва и в този си вид, т.е. без последваща кулинарна обработка. А комбинацията от подправки може да се съобрази с вкуса и предпочитанията на всеки…


калъпче (или две) тофу
няколко листа босилек
няколко стръкчета чубрица
няколко листа риган (щипка сух)
клонка розмарин
2-3 скилидки чесън
студенопресован зехтин


Тофуто се нарязва на филийки (или парчета по желание), които се подреждат плътно в кутийка с подходяща големина – целта е кутийката да се запълни максимално, за да няма нужда от прекалено много зехтин. Подправките се нарязват или накъсват на листенца, чесънът се смачква (може и да се нареже на филийки) и се слагат при тофуто, като се набутват внимателно и между отделните парчета.

Всичко се залива със зехтин – да се покрият добре тофуто и подправките. Кутийката се затваря и се прибира в хладилника за поне 2-3 дена. Няма точно определено време за мариноването – колкото по-дълго стои, толкова по-ароматно става тофуто. И трайността му е достатъчно голяма, стига да е добре покрито със зехтин. Затова е важно когато се вади от кутийката, останалите парчета да се наместват отново, за да не се показват над зехтина. Когато тофуто свърши, в същия зехтин може да се сложи нова доза. Ако пък не ви се занимава повече, зехтинът в никакъв случай не се изхвърля – прецежда се и се ползва салати или готвене; той също се ароматизира и става прекрасен!
Мариновано по този начин, тофуто неимоверно подобрява своя вкус – ароматизира се чудесно от чесъна и зелените подправки и се „облагородява“ от зехтина. Чудесно е за влагане в други рецепти – разни коктейлни хапки или сармички от тиквички, но си е напълно достатъчно и за самостоятелна консумация върху филийка хляб или резени домат например…

Зелник с домашно дърпани кори

След като 2 пъти в последните години правих уникално вкусния зелник с домашно дърпани кори, вече няма как да се върна към готовите от магазина. Остава ми единствено са експериментирам с оформянето на баницата… Така че след наложения вариант дойде ред и на този. Той ми допада още повече, защото в този вид хем е по-удобно за сервиране и хапване, хем корите се изпичат чудесно отвсякъде. При наложената баница корите във вътрешността съвсем не са лоши, но нямат този изкусителен вид и вкус като на горната коричка… А продуктите са вече съвсем познати:


380-400 г брашно
2 с.л. шарлан
1 с.л. оцет
1 ч.л. сол
1 ч.ч. (240 мл) топла вода

8 с.л. шарлан за топчетата

3 ч.ч. (около 450 г) кисело зеле
3 стръка праз
3-4 сушени червени чушки
1½ ч.ч. (250 г) сварен бял боб
олио по избор (шарлан, зехтин за готвене)
чубрица


Зелето се нарязва и се запържва за кратко в олио, после се долива малко зелева чорба и се оставя да се задуши известно време. Празът се нарязва на кръгчета и се добавя към зелето. Когато омекне, се добавят бобът, начупените на ситно чушки и чубрицата и всичко се оставя за още няколко минути на изключен котлон. Сол не се слага – зелето си е солено, бобът също при варенето. Трябва да се внимава и колко е солена зелевата чорба – ако е необходимо, да се разреди с вода. Олиото не го меря, но всички продукти за плънката обичат мазнинка. Обаче пък не обичам готовото ястие да плува в олио!

В пресятото брашно (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото) се слага солта, разбърква се и се прави кладенче. В него се сипват водата, олиото и оцетът и се омесва средно меко тесто, докато стане гладка и еластична топка.
От тестото се оформят 8 топчета и се слагат в касерола в затопления шарлан. Покриват се с найлоново фолио, за да не хванат коричка, и се оставят да си починат 20-30 мин. За да се дърпа добре тестото, мазнината трябва да бъде топла (но не прекалено!), затова аз държа касеролата на изключен котлон. Ако по време на работа топчетата и шарланът изстинат, включвам за секунди котлона – не трябва да се загрява прекалено, защото топчетата ще хванат коричка отдолу и няма да могат да се дърпат.

Взема се едно топче, потапя се от всички страни в топлата мазнина и се разтегля върху месал на тънка кора. Поръсва се с 1 с.л. шарлан (от касеролата) и отгоре се разпределя 1/8 от плънката.

Тогава месалът се повдига от едната страна, за да започне кората да се завива на руло, и внимателно се надига нагоре, докато кората се навие цялата.
Важно е корите да се раздърпат внимателно до края, за да не остават дебели ръбчета, които след изпичането ще станат твърди. Също така плънката трябва да се разпределя чак до края на кората по дължина на рулото, което ще се завие – иначе краищата ще останат само тесто без плънка.

Двете крайчета се откъсват (за да се отстрани дебелата част на кората).

Полученото руло се прехвърля внимателно в голяма тава, покрита с хартия за печене. Останалите топчета тесто се раздърпват по същия начин и получените рула се подреждат едно до друго в тавата.

Баницата се намазва с останалата в касеролата мазнина и се пече в предварително загрята на 175 градуса фурна на горен и долен реотан около 35 мин. Като се извади от фурната, се напръсква с вода и се покрива с кърпа за 10-ина минути.

Баницата е фантастична – с тънки хрупкави кори отвън и богата и ароматна плънка отвътре. Просто вълшебство!....
Сушените чушки може да се заменят с печени, но само в краен случай – сушените добавят много по-добър вкус и аромат. Напоследък понатрупах опит и с други северняшки вкуснотии (по-конкретно от Северозапада, откъдето е идеята за зелника) и установих, че зимно време се ползват сушени чушки – те наистина придават великолепен нюанс на ястията.