Тако с червен боб, ориз, царевица и чушка

Не познавам в детайли мексиканската кухня, но това, което съм опитвала от нея (постно, разбира се), много ми допада. Едно от най-типичните ястия е тако – представлява прегъната на две тортия с плънка, която може да бъде най-различна. Аз естествено залагам на растителна – от червен боб, ориз, царевица, чушка и лук. Закъде обаче без най-характерните за Мексико кориандър и лют пипер (или чушки)? Тортиите също са домашно приготвени – от 50:50 пълнозърнесто пшеничено и царевично брашно. И така, за 8 порции са необходими:


за тортиите:
100 г пълнозърнесто брашно
100 г царевично брашно
½ ч.л. бакпулвер
50 г олио по избор
1 ч.л. сол
100 мл топла вода

плънка:
1 глава червен лук
1 зелена чушка
½ ч.ч. сварен пълнозърнест (кафяв) ориз
1 ч.ч. сварен червен боб
½ ч.ч. царевица от консерва
лют пипер на вкус (или люта чушка)
няколко стръка пресен кориандър
струйка зехтин
1 домат
листа зелена салата


Брашната, бакпулверът и солта се пресяват, смесват се и се оформят на кладенче, в което се изсипват олиото и водата. Омесва се тесто (ако е необходимо, се добавя още малко брашно – за поръсване на плота), покрива се с найлоново фолио и се оставя да си почине 20-ина мин.
Отпочиналото тесто се разделя на осем топки и всяка се разточва на много тънка кора (с дебелината на лист). Ако залепват, плотът се намазнява леко. Пекат се на сух тиган от двете страни на силен огън за съвсем кратко. Не трябва да се препичат, защото ще станат твърди (хрупкави) и ще се чупят при огъване.

Лукът се нарязва на полумесеци и се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато мекне и замирише приятно. Чушката се нарязва на лентички, прибавя се към лука и се запича още малко (да не омеква). Добавят се оризът, бобът, царевицата, лютият пипер и наситненият кориандър и всичко се разбърква. Ако е необходимо, се посолява на вкус (но бобът и царевицата са от консерва и са си солени, оризът също е посолен при варенето). Щом продуктите се загреят, котлонът се изключва и се бърка още малко, за да не загорят. Тенджерата се оставя за няколко минути на изключения котлон, за да се смесят вкусовете. Накрая се добавя струйка зехтин (или олио по избор).

Доматът се нарязва на тънки полукръгчета.
На всяка тортия се слагат две резенчета домат (може под тях да се сложи и листо зелена залата) и отгоре се разпределя от плънката. Тортията се прегъва на две и такото е готово!

Такото (още не съм измислила как да му казвам в множествено число; според правилата на българския език би трябвало да е „тàка“, но нещо не ми звучи добре) е превъзходно! Тортиите са великолепни – мекички (лесно се огъват, без да се чупят) и невероятно вкусни. Плънката също е божествена – изключително апетитна и ароматна, приятно люта, с прелестна хрупкавост от чушката. Кориандърът прави чудеса, но не трябва да се прекалява с количеството му, защото има много силна миризма. А не препоръчвам да се пропуска или заменя с друга подправка, защото той придава специфичния мексикански вкус на ястието.

Рататуй

Не че си нямаме нашенски прекрасни летни манджи с тиквички, патладжани и чушки, но все залитаме по чуждото… Пък и френската селска манджа е толкова красиво подредена!... (То май първоначалният вариант е с нарязани на кубчета зеленчуци и сготвени накуп в тенджера вместо старателно подредени по цвят в тавичка, но нейсе!) Та как да не се изкуши човек да реже зеленчуци и да реди, да реди… различни видове, различни цветове… Наистина гледката си заслужава! Иначе вкусово рататуят по нищо не отстъпва на нашенските рецепти, дори може те да се окажат по-вкусни, защото плътно наредените кръгчета зеленчуци в тавичката има риск да останат не достатъчно добре посолени и овкусени… Поне при мен се получи така първия път – достраша ме да сложа повечко сол и реших, че подправките в доматения сос ще са достатъчни да овкусят и зеленчуците. Но следващия път добавих и мащерка, риган и босилек, че даже и чесън! И нещата станаха от друга класа… Ползвах тавичка с диаметър 26 см, но част от зеленчуците ми останаха, така че препоръчвам тавата да е с диаметър 28-30 см.
В различните рецепти из нета има вариации на различни зеленчуци, аз се спрях на долните (гледах да са с еднаква дебелина):


2 малки тиквички
2 малки патладжана
3 чушки (зелена, жълта и червена)
3 мънички глави лук
3 издължени домата
тъничка струйка зехтин
2-3 ч.л. сол (на вкус)
по няколко стръка мащерка, риган и босилек
3-4 скилидки чесън
пипер меланж на вкус

сос:
800 г пресни домати (изчистени)
2 глави лук
1 морков
4-5 скилидки чесън
2 печени червени чушки
4-5 стръка мащерка
1 стрък розмарин
2-3 стръкчета пресен (замразен) риган
1 дафинов лист
1 шепа листа пресен босилек
1 ч.л. сол (на вкус)

струйка студенопресован зехтин (ароматен)


Доматите за соса се обелват и се нарязват небрежно.
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се доматите, настърганият на едро ренде морков и нарязаните чушките. Посолява се и се прибавят риганът, наситненият розмарин, стръкчетата мащерка, дафиновите листа и чесънът и тенджерата се оставя без капак на среден към слаб огън, докато се изпари течността. От време на време се разбърква, за да не загори. Готовият сос се дърпа от котлона и се добавя наситненият босилек. Изваждат се клонките мащерка и дафиновите листа и се пасира.
Зеленчуците се нарязват на тънки кръгчета – много добре става на N3 на ренде Бьорнер (патладжаните не ги солих предварително). Мащерката, риганът, босилекът и чесънът се накълцват на ситно.
На дъното на подходяща тавичка се сипва от соса и се нареждат зеленчуковите шайбички, като се редуват по вид и по цвят. Добре е да са по-изправени – така влизат повече бройки, – защото при печенето се свиват и слягат.

Поливат се с тъничка струйчица зехтин и се поръсват със сол, пипер меланж и наситнените подправки. Рататуят се пече на 180 градуса на горен и долен реотан около 45 мин. (понеже при мен фурната не беше предварително загрята заради стъклената тавичка; ако се ползва метална тава и фурната е предварително загрята, времето за печене ще бъде малко по-кратко). Готовото ястие се полива с тънка струйка студенопресован зехтин (още по-добре, ако е ароматен).

Рататуят е чудесен – много цветен и изящно подреден, просто не можеш да откъснеш очи от него. А ако е и добре овкусен с подходящи подправки, е просто великолепен. И все пак остава въпросът – дали е препоръчително да се смесват толкова много различни продукти в едно ястие? Не е ли по-добре да се готвят и хапват по-прости (откъм брой продукти) ястия?

Лятна паста – пълнозърнести фузили с чушки и домати

Много отдавна се каня да сготвя пастата така – да я варя направо в соса, а не предварително във вода. От доста време знам, че по този начин ставала още по-вкусна, и беше крайно време да го изпробвам лично. И съвсем очаквано се оказа напълно вярно! А какъв беше сосът ли? Той вероятно е много далеч от италианските стандарти за приготвяне на паста (които аз за съжаление не познавам в детайли) – това е по-скоро нашенската лятна манджа от чушки и домати. Но крайният резултат е толкова добър, че нищо друго няма значение. А когато всичко е прилично подлютено, нещата стават съвършени...
Освен че е божествено вкусна, пастата се приготвя изключително лесно и бързо, защото всичко се готви в една тенджера. Целта ми беше да направя само две порции, но се получиха като за много гладни – порядъчно големки:


1 глава лук
1 зелена чушка
1 червена чушка
2-3 скилидки чесън
2 люти чушки
3 средни домата
2 ч.л. сол
пресен босилек
125 г пълнозърнести фузили
струйка студенопресован зехтин


Лукът се нарязва на полумесеци, чушките – на лентички, чесънът, лютите чушки и босилекът – на ситно. Доматите се обелват и се нарязват небрежно.
Лукът се запича на слаб огън в суха тенджера, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се чушките (сладките и лютите) и чесънът и се разбърква още малко. Налива се водичка (не много, ако се наложи може да се добави още по-късно) и се добавят доматите, солта и босилекът. Като заври, се слагат фузилите, котлонът се намалява и ястието се готви до готовност на пастата. Ако е необходимо, може да се долее още малко вода – важното е фузилите да имат достатъчно течност, за да се сварят. Накрая (при изключен котлон) се добавя струйка студенопресован зехтин. Готовото ястие се сипва в чинии и се украсява с листенца босилек. Може да се поръси и с хранителна мая, но аз в момента не разполагах с такава.

Пастата е божествено вкусна – изключително ароматна, цветна и апетитна. А леко люта е просто невероятна! И наистина самото тесто е много по-хубаво, когато не е предварително варено във вода, а сготвено направо при зеленчуците. Естествено вместо фузили могат да се ползват всякакви други видове, но заради формата си (с много улейчета) спиралките задържат по себе си повече от соса и така стават по-сочни и апетитни.

Елда с тиквички, моркови и чушки

Това е вариация на една много успешна и любима рецепта, в която просто замених киноата с елда. Всичко останало е същото – и продуктите, и начинът на приготвяне. Ястието е по-различно на вкус, но пак толкова апетитно и ароматно. Първия път, когато ми хрумна идеята за него, го приготвих с цяла чаша елда, но тя превзе и заглуши зеленчуците. При следващия опит я намалих наполовина и ястието ми хареса повече – стана по-балансирано. В крайна сметка всеки ще си прецени дали го предпочита по-елдено или по-зеленчуково. Естествено зависи и колко големи са тиквичката, морковът и чушката…
Мерителната чаша е 240 мл.

½ ч.ч. елда (натурална зелена)
1 ч.ч. вода
1 тиквичка
1 морков
1 чушка (цветът е според сезона и предпочитанията)
3-4 скилидки чесън
7-8 клончета прясна мащерка
4-5 стръка пресен джоджен
2 ч.л. сол (на вкус)
струйка зехтин за готвене


Елдата се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и се сварява във вряща вода с ½ ч.л. сол. Ако е не е достатъчно солено, може да се доовкуси с малко самардала.
Тиквичката и морковът се нарязват с белачка на дълги тънки ленти, чушката – на лентички, чесънът – на филийки, джодженът – на ситно (мащерката също може да се нареже, ако е младичка, а може и да се остави на клонки). Зехтинът се загрява в тенджера или голям тиган и се добавят всички зеленчуци и подправки наведнъж. Бъркат се непрекъснато, но внимателно, за да не се накъсат лентите, и се готвят така буквално за минута-две – докато се слегнат, но да не омекват много. Посоляват се с 1½ ч.л. сол (на вкус), разбъркват се и се добавя сварената елда. По желание може да се полее със струйка студенопресован зехтин (ароматен). Разбърква се отново и е готово за сервиране.

Ястието е прекрасно – леко, диетично, цветно и вкусно. И същевременно хранително и засищащо… Ако на някого не се харесва достатъчно специфичният аромат на елдата, може да добави щипка-две сух джоджен, докато се вари, или да сложи самардала вместо сол.

Шарен боб (бял боб със зеленчуци)

Неее, бобът не е шарен, а най-обикновен бял. Шарена е гозбата! Затова удоволствието от нея е двойно – хем е изключително вкусна, хем е прелестна и на външен вид. А това се постига благодарение както на различните (и на цвят) зеленчуци, така и на зелените подправки, които през лятото са пресни, а през зимата може и замразени.


300 г стар бял боб
1 глава лук
1-2 моркова
1 чушка (½ зелена и ½ червена)
½ средна глава целина
1 пащърнак
1 малко бурканче домати или 1-2 пресни
3-4 ч.л. сол (на вкус)
девесил, джоджен, босилек, магданоз

(ароматен зехтин)



Бобът се накисва в студена вода за минимум 24 часа, може и за 48 (става още по-хубав!), като за това време водата се сменя 3-4 пъти. Изплаква се добре и се слага на котлона. Като заври, водата се излива, бобът се измива от пяната и се налива нова вода – гореща. След като заври отново, котлонът се намалява на най-ниската степен. Вари се, докато започне да поомеква. През това време лукът се нарязва на ситно, чушката – на лентички, морковите, пащърнакът и целината – на дребни кубчета. Ако се ползват пресни домати, се обелват и също се нарязват на ситно.
Когато бобът спре да тропа по лъжицата при разбъркване (т.е. е почти готов), се посолява на вкус и се добавят нарязаните лук, моркови, пащърнак и целина. Доварява се и тогава се слагат чушките и доматите. Оставя се да клокне още малко, добавят се наситнените подправки и котлонът се изключва. Когато поизстине малко, може да се налее струйка ароматен зехтин, но дори и без него гозбата е прекрасна.

Бобът е фантастичен! Изключително вкусен и ароматен – благодарение както на зеленчуците (особено пащърнака и целината), така и на подправките. Някой ще каже: „Що щат босилек и магданоз в бобена манджа? Правилната подправка тук е джоджен (и евентуално девесил)“! Ами пробвайте и ще разберете! ;) Че даже и малко чубрица би се вписала добре.

На вид гозбата също е много привлекателна – наистина е шарена и много цветна. И поне за моя вкус всякаква запръжка е излишна – така ястието е по-леко, но не е задължително да е чорба, може да се сготви по-гъстичко (както правя аз). А ако бобът се накисне преди готвенето за 2 денонощия, покълва и става още по-вкусен и полезен.

Френска леща с лютеница

Френска леща… от Канада! Ами така пише на пакета, там е расла! И с добавка на нашенска лютеница – ама че интернационална гозба! Сега вече сериозно: явно става въпрос за сорт леща – френска. Нямам представа дали се отглежда и във Франция и изобщо дали има износ. Добре, че с това са се заели канадците. Защото се оказа, че много ми харесва на вкус! Тъмнозелена е на цвят и е по-дребничка от нашенската или от турската, с която е залят пазарът. Докато я оглеждах в магазина, се чудех дали да я купя и как се готви туй чудо, но сега вече знам – ще си купя пак! За да пробвам и други рецепти с нея! Толкова е вкусна! А за начало заложих на старата позната рецепта със зеленчуци, като реших да заменя домата с лютеница.


250 г френска леща
около 1½ л вода
1 глава лук
1 морков
1 чушка (зелена)
4-5 скилидки чесън
3 ч.л. сол (на вкус)
3-4 с.л. лютеница
2-3 стръка прясна чубрица (или 2-3 щипки суха)
няколко стръка магданоз
(2-3 чаши саламура от туршия)


Лещата се накисва от предния ден в студена вода. На другия ден се измива и се изцежда.
Всички зеленчуци и магданозът се нарязват на ситно.
Водата се слага да заври и се добавят лещата, солта, лукът, морковът, чушката и чесънът. Когато отново заври, котлонът се намалява и се готви около 15-20 мин. – докато лещата се свари и зеленчуците омекнат. Тогава се добавят лютеницата и чубрицата и се вари още няколко минути. Тенджерата се оставя на изключен котлон и когато поизстине малко, се слага магданозът. Мазнина е излишно да се добавя, защото в лютеницата си има.

Лещата може да се сервира със салата според сезона и варен ориз – той е препоръчителна компания на бобовите, освен това си подхождат и вкусово.

Много приятно изненадана останах от непознатата досега за мен френска леща – дребничка, симпатична и изключително вкусна! С лютеница вместо домат гозбата стана също много апетитна, с по-различен и интересен вкус. И е много удобен вариант за зимата, когато не желая да купувам пресни домати, а винаги се намира някое бурканче домашна лютеничка…

Естествено ястието може да се приготви и с най-обикновена кафява леща, което по никакъв начин не разваля прекрасния му вкус. А ако в началото се започне с по-малко вода (и сол също!) и след свалянето от котлона в готовата гозба се налее саламура от туршия, нещата стават феноменални! Получава се забележително богатство на вкусове и аромати, както и чудесен пробиотичен ефект на ястието. Само внимавайте със солта, защото саламурата е солена.

Чушки и домати с булгур

Когато не ми се врътка много из кухнята или времето ми е по-ограничено, а ми се хапват любимите пълнени чушки, ги заменям с разтъпкани (същите продукти, но чушките са нарязани и разбъркани с останалите). А когато пък не разполагам с накиснат от предния ден кафяв ориз, на помощ идва булгурът. Той е обработен вече продукт и няма смисъл от накисване, а се готви, т.е. набъбва буквално за минути. Така се роди идеята за настоящото ястие – с много лук, много домати и изключително апетитно и ароматно. А те, ароматите, са от любимите ми нашенски подправки – чубрица и босилек (въпреки че булгурът е характерен за арабската кухня и много биха подхождали и по-екзотични подправки). Количеството и съотношението на продуктите е на око и на вкус, но понеже се получи добра комбинация, ги давам така:


3 средни (2 големи) глави лук
6-7 чушки (800 г)
5 домата (около 1 кг)
250 булгур
250 мл вряща вода
4 ч.л. сол
няколко стръка прясна чубрица
няколко стръка пресен босилек
(струйка студенопресован зехтин)


Лукът се нарязва на полумесеци, чушките – на лентички, доматите се обелват и се нарязват на едро.
Лукът се запича в суха тенджера без капак на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно, като се разбърква често. Добавят се чушките и половината сол (2 ч.л.) и се оставят няколко минути да се запекат и те (по-скоро се задушават, защото си пускат водичка).
Слагат се доматите, останалата сол и наситнената чубрица и всичко се задушава още 4-5 мин., вече с капак. Тогава се налива водата и се изсипва булгурът. Разбърква се добре, котлонът се изключва и ястието се оставя захлупено, докато булгурът поеме всичката течност. Накрая се добавят наситненият босилек и зехтинът (последният спокойно може да се пропусне) и всичко се разбърква отново.

Ястието става чудесно – много вкусно, много доматено (за моя вкус това е плюс) и много ароматно. Булгурът набъбва идеално и поема всичката течност. Ако случайно този ефект не се постигне (булгурът е останал малко твърд и ястието е сухо и сбито или пък има излишна течност), проблемът се решава много лесно – или се добавя още малко гореща водичка, или пък още малко булгур и се изчаква, докато се получи желаната гъстота. И тогава се изискват върховни усилия на волята човек да спре да опитва директно от тенджерата… Все пак трябва да остане нещо и за сервиране…

Пица "Вегана" с тофу, лук, чушки и домати

За 2 големи пици (30 см) са нужни:

1/8 кубче прясна мая
½ ч.л. захар
200 мл топла вода
350-360 г брашно
1 ч.л. сол
2 с.л. зехтин за готвене

7-8 с.л. доматен сос
250 г тофу
2 зелени чушки
10-на зелени маслини без костилка (мариновани)
2 глави червен лук
1 ч.л. сол
струйка зехтин за готвене
1 голям домат
сух риган за поръсване


Тофуто се нарязва на тънки ивички (32 броя), чушките – на лентички, маслините – на кръгчета. Ако е безсолно, тофуто може да се посоли леко. А когато чушките не са в сезона си, може да се ползват замразени от фризера (размразяват се предварително и се подсушават).
Лукът се нарязва на шайби, които се разделят на отделните пръстенчета (може и на полумесеци). Задушава се на слаб огън в малко вода и зехтин с 1 ч.л. сол за 7-8 мин. – докато омекне, но не прекалено. Ако е останала течност, тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишното.
Доматът се срязва на две и всяка половина се нарязва на тънки филийки (16 броя).

Маята се разбърква на кашица със захарта, малко топла водичка и 1 лъжица брашно и се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява, добавя се солта и се разбърква. Оформя се на кладенче, в което се сипват шупналата мая, водата и зехтинът и се омесва тесто, докато стане на гладка топка и спре да лепне по ръцете. Разделя се на две топки, които се овалват в брашно, покриват се с фолио и се оставят да си починат за 20 мин. Ако се оставят за по-дълго време, тестото се отпуска прекалено много (т.е. втасва) и после се работи трудно с него.

Всяка топка тесто се изтънява до кора с големината на тавата (30 см) с леко натискане с длани и завъртане върху набрашнен плот. Ако е нужно, ръцете се набрашняват допълнително. Целта е да се получи кора с равномерна дебелина. Много по-лесно това се постига с точилка, но тогава тестото се смачква и крайният резултат не е толкова добър – това е съвет на специалисти пицари; и наистина тестото, оформено само с длани, без точилка, става по-хубаво и пухкаво след изпичането.
Така оформените тестени кори се прехвърлят в тавите (с дупки за по-добро изпичане отдолу) и се намазват с предварително приготвен доматен сос. Отгоре радиално и симетрично се подреждат ивичките тофу, върху него – чушките, маслините и лукът и най-отгоре се разпределят доматите. Поръсва се със стрит риган и пиците се пекат 8-10 мин. на максимално загрята фурна (250 градуса) с вентилатор – докато тестото по края се зачерви приятно.

При сервиране се поръсват с малко хранителна мая – идеален заместител на вкуса и аромата на пармезана. Може да се полее и със струйчица зехтин (ако този в лука не ви е достатъчен).

Пицата е великолепна! Тестото както винаги е чудесно – тънко, пухкаво и добре изпечено. Отгоре пък – богатство от цветове, вкусове и аромати. Просто прелест!

Домати с босилково песто

Босилковото песто за мен е деликатес – просто обожавам босилека и го слагам на какво ли не. Пестото е чудесна добавка към много ястия, но най-любима ми е комбинацията с домати. А когато се намесят една хрупкава зелена чушка и няколко маслинки, нещата стават съвършени. Е, и балсамовият оцет и ароматният зехтин имат заслуга…


1 розов домат
кръгчета зелена чушка
няколко лъжички босилково песто
няколко капки тъмен балсамов оцет
струйчица ароматен зехтин
маслинки
листа босилек за украса


Доматът се нарязва на дебели шайби, които се подреждат в чиния. Върху всеки резен се слагат кръгче чушка и по 1-2 ч.л. песто. Полива се с малко балсамов оцет и зехтин и се украсява с маслини и листа босилек. Изключително елементарно, но много ефектно и вкусно!

Салатата е изключително красива и божествено вкусна. Всяка хапка от нея е невероятна наслада за небцето и ме пренася някъде из небесните селения…

Зимна северняшка лютика

Северняшките гозби са ми много интересни, но за съжаление доста слабо ги познавам. Затова винаги съм много щастлива, когато попадна на характерна за този регион рецепта. Такава е настоящата лютика от Северозападна България – затова веднага ме привлече. Продуктите са съвсем простички, а приготвянето – изключително лесно. Единственото, което ми липсва в рецептата, е нещо люто – нали все пак става въпрос за лютика. Така че от себе си добавих и малко лют пипер (освен това в продуктите долу намалих и шарлана – малко мазничко ми се видя ястието със 100 мл). Съотношението на картофите и чушките ми хареса, но може да варира според вкуса на всеки. И така, какво е нужно:


7-8 средни картофа (800 г)
6 сухи червени чушки
парче праз (12-14 см)
3 ч.л. сол (на вкус)
½ ч.л. сминдух
½ ч.л. лют пипер (на вкус)
50 мл шарлан


Картофите се сваряват и се обелват.
Чушките се заливат с вода колкото да ги покрие и се слагат да заврат. Оставят се 2-3 мин. във врящата вода, след което се отцеждат и докато са още горещи (става по-лесно) месестата част се остъргва от люспата с нож. Остърганото се слага в подходяща купа и се намачква с дървено чукало.
Празът се нарязва на ситно, слага се при чушките и отново всичко се счуква добре. Накрая се прибавят картофите и също се намачкват – няма нужда да е прекалено фино. Добавят се солта, сминдухът и лютият пипер.
Шарланът се загрява на котлона и се излива при намачканите зеленчуци. Разбърква се, докато се усвои, и това е всичко, лютиката е готова.
Сгорещеният шарлан леко омекотява праза и добавя допълнителен вкус на ястието, но си мисля, че е по-разумно да се остави суров – все пак е студенопресовано олио и не е желателно да минава термична обработка. Така мисля да процедирам следващия път…

Лютиката е чудесно ястие – простичко, но вкусно. С интересен аромат от сминдуха и приятно налютяващо. Много му подхожда чаша домашно червено винце…

Салата от авокадо, чушки и домати

Комбинацията от домати и авокадо е прекрасна и ми е много любима. Оказа се обаче, че много добре към нея се вписва и сурова червена чушка – тя добавя известна сладост и хрупкавост на салатата. Лаймът, чесънът и червеният лук са ясни…


2 домата
1 авокадо
1 червена чушка
2 скилидки чесън
1 малка главичка червен лук
1 лайм – кора и сок (+пулпата)
няколко стръка магданоз
няколко стръка кориандър
сол на вкус


Авокадото се нарязва и се полива със сока от лайм, добавят се и кората, наситненият чесън и кориандър и всичко се разбърква. Оставя се така да се овкусява, докато се нарежат останалите зеленчуци: доматът – на хапки, чушката – на лентички, лукът – на полумесеци, магданозът – на ситно и всичко се добавя към авокадото. Посолява се на вкус и се разбърква добре.

Салатата е разкошна – свежа и ароматна, просто прелестна! Няма нужда от добавяне на мазнина, авокадото е достатъчно. А когато е добре узряло, при разбъркването се размазва и се образува божествено сосче… Мммм…

Освен с червена чушка доматите и авокадото се връзват чудесно и със зелена салата или диворастящи зелении, а чесънът прекрасно може да се замени с дивия си братовчед…

Замразени сурови чушки

Пресни чушки по магазините има целогодишно, затова на доста хора идеята да се замразяват за зимата може да се стори налудничава. Още повече че замразените плодове и зеленчуци губят много от достойнствата на пресните. Но пък свежи чушки през януари например звучи някак неуместно (оставяме настрана въпроса с цената им)… И тогава изпадаме пред дилемата – пресни, но вносни (и третирани с незнайно какво) и отгледани извън сезона или замразени, но расли на въздух и на слънце по нашите земи, евентуално в собствена градина или поне на някой щедър приятел? Аз лично предпочитам втория вариант. Е, когато се извадят от фризера, нямат вида и вкуса на пресния зеленчук, но за бобеца и лещата например са идеални – в готовото ястие изобщо не се познава, че чушката не е била прясна. Много добре се вписват и в пица заедно с други зеленчуци…

Избират се хубави и здрави чушки – зелени, червени и каквито други цветове желаете. Почистват се от дръжките и семената и се нарязват – може на лентички, може на кубчета, а защо не и по двата начина. Всяка чушка се слага в малко пликче или се завива в найлоново фолио и така оформените пакетчета се прибират във фризера. И когато през зимата ни потрябва една чушка, вадим едно пакетче и готово!
В зависимост от ястието, за което ще се ползват, чушките се размразяват преди употреба (за пицата например – даже парченцата трябва и да се подсушат) или директно се пускат в тенджерата (за различните манджи). Но е добре да се слагат към края на готвенето, защото след замразяването са изгубили своята свежест и хрупкавост и нямат нужда от дълго варене.