Постен гювеч

Свързвам гювеча с летните празници при баба, когато се събирахме всички и тя ни гощаваше сладко-сладко с това традиционно нашенско ястие. Спомням си с умиление онези отдавна отминали времена и винаги, когато намисля и аз да сготвя гювеч, те изплуват в съзнанието ми… Е, тогава той не беше постен, но и без месо пак е толкова вкусен. За съжаление не помня как точно го приготвяше баба, май първо запържваше продуктите (или поне някои от тях) и след това ги слагаше на редове в гювеча. При мен обаче не само, че ястието е постно, но и няма такива предварителни запръжки. Даже още повече – мазнината добавям накрая, след приключване на термичната обработка. Едно обаче съм запомнила – доматите се слагат към края на печенето, след като картофите вече са омекнали, защото иначе киселината ги стяга и не могат да станат вкусни и пръхкави.
Постарах се да повторя точно зеленчуците, които слагаше баба в нейния чуден гювеч (моркови май нямаше, те са от мен, както и чубрицата и мащерката):


7-8 картофа (около 1 кг или малко повече)
2 моркова
2 средни глави лук
1 патладжан
2 червени чушки
1 зелена чушка
2 стиски зелен фасул
1 шепа бамя
4 домата (месести)
няколко клонки чубрица
няколко клонки мащерка
6 ч.л. сол
½ ч.ч. вода
няколко стръка магданоз
(струйка шарлан)


Картофите се нарязват на едри резени, морковите – на дебели кръгчета под ъгъл, лукът – на полумесеци, патладжанът – на едри кубчета, чушките – на широки ленти, зеленият фасул – на парчета по 4-5 см, бамята остава цяла. Всички зеленчуци, чубрицата и мащерката се слагат в гювеч (в горния ред). Посоляват се на вкус и се налива водата. Гювечът се слага в студена или леко затоплена фурна и се пече около час-час и 10 мин. на 200 градуса. Когато картофите омекнат (след 40-45 мин.), се добавят доматите, обелени и нарязани на ситно. Ястието се допича още известно време, като може да се остави без капак, за да се изпари излишната течност. Защото както се твърди по всички рецепти, гювечът трябва да остане само на мазнинка. Моята мазнинка обаче добавям след изпичането, за да не претърпява шарланът термична обработка. А за още по-здравословен резултат спокойно може и да се пропусне – ястието не губи нищо от вкусовите си качества.

Сервира се, като се сипва от всички видове зеленчуци, а порциите се поръсват с наситнен магданоз (баба слагаше магданоза в гювеча заедно с доматите, но аз не искам той да се готви, а да си остане пресен).

Гювечът е прекрасен – освен че ме връща назад в едно много щастливо време, е изключително вкусен и доставя наслада на сетивата и в настоящето. Много е богат, пъстър и цветен и съвсем не е за подценяване, че е сготвен здравословно, макар и нетрадиционно…

Картофи със зелен фасул и моркови на фурна

Както често заявявам, любителка съм на простичките ястия – с малко продукти и лесно и щадящо приготвяне. Така се появи една елементарна рецепта за задушени картофи със зелен фасул и моркови. И въпреки че резултатът беше съвсем удовлетворяващ, ми хрумна следващата идея – вместо задушени в тенджера да приготвя зеленчуците на фурна. И съвсем очаквано отново се получи много апетитно ястие, цветно и радващо очите и небцето… Картофи и моркови пека често и в тях не съм се съмнявала, но се оказа, че и зеленият фасул е не по-малко добър печен, отколкото задушен. А когато ястието вече беше готово, ми хрумна, че много добре между зеленчуците биха се вписали и цели необелени скилидки чесън, но това ще остане за следващия път…

500 г картофи

300 г зелен фасул

200 г моркови (3 броя)

10-ина клонки мащерка

сол на вкус

струйка олио по избор

няколко стръка копър

Всички зеленчуци се нарязват на пръчици и се слагат в тава (ако картофите са пресни, няма нужда да се белят). Добавя се мащерката, посолява се, налива се струйчица олио и се разбърква. Пече се на 180 градуса на долен реотан с вентилатор около 40 мин. – до готовност на картофите. Като се извади от фурната, се поръсва с наситнен копър.

Ястието е съвсем простичко, но много вкусно! Цветно и апетитно, ароматно и разчупва статуквото на обичайните печени картофи и задушен зелен фасул…

Картофени брускети „Дворяни“

Брускетките със зелении от двора се оказаха толкова сполучливи – свежи и апетитни, че опитите продължиха, но с различна подложка. Оказа се, че зелената смес чудесно се връзва и с печени картофи, и с домати, а успешно може да се експериментира и с други зеленчуци… Вариантът с домати би влязъл по-скоро в графата „Салати“, докато този с картофено канапе си е чисто основно ястие, с него човек би могъл преспокойно да се нахрани добре. Картофените брускетки са идеални за тези, които по някаква причина избягват хляба и тестените изделия, но със сигурност ще се харесат на всички, защото са прекрасни! Количеството на продуктите е на око и на вкус, според наличностите и желаните порции…

няколко средни картофа (с еднаква големина)

сол (самардала) на вкус

подправки по избор (къри или сух джоджен, сух чесън…)

бучица кокосово масло (колкото лешник)

10-15 връхчета коприва

букетче киселец

букетче магданоз

шепа орехи

1 стрък пресен чесън (1-2 скилидки)

½ ч.л. сол

сокът на 1 лимон (на вкус)

В затоплена незалепваща тава (мушка се във фурната за кратко, докато тя загрява) се слага малко кокосово масло, за да се разтопи. Картофите се нарязват на кръгчета с дебелина около 1 см. Подреждат се на един ред в тавата, след което се обръщат (омаслената долна страна да дойде отгоре). Посоляват се и се поръсват с предпочитана подправка – сух чесън, къри или сух джоджен, може и само самардала (или каквото друго предпочитате). Пекат се на 200 градуса на горен и долен реотан, докато се зачервят приятно. Като се извадят от фурната, се оставят да се охладят малко.

Всички останали продукти се пасират в чопър до хомогенна смес. Въпрос на вкус е колко едро/дребно ще се накълцат зелениите.

Зелената смес се разпределя върху картофените кръгчета и брускетките се подреждат в чиния или плато за сервиране. Украсяват се с листенца магданоз, парченца домат или кой както предпочита.

Брускетите са прекрасни – красиви и свежи, много апетитни и засищащи. Могат да минат както за предястие, така и за основно – аз лично ги предпочитам за основно с един домат натюр към тях… Е, може и чаша биричка… 😉

Картофена салата със слънчогледова майонеза

Картофената салата е нещо колкото обикновено, толкова и вкусно и обичано от всички. Може да се приготви само от картофи и някакъв вид лук, а може да се освежи и с разни други зеленчуци и добавки. Обикновено се овкусява с олио по избор (може шарлан, зехтин или който каквото предпочита), но по-интересна и нестандартна става, ако се използва майонеза. А каква по-добра и по-подходяща от слънчогледовата! Рецептата е на Момичетата от града, но с малко доусъвършенстване от моя страна. Какъв вид лук ще се ползва, зависи от вкуса и желанията на всеки и от сезона. Аз предпочитам за целта червения лук (нарязан на тънки полумесеци), но през пролетта бих избрала няколко стръка пресен, а в зимния вариант заложих на праза.


1 кг картофи (10-ина картофа)
парче праз (15-20 см)
150-200 г слънчогледова майонеза
2 ч.л. сол (на вкус)
ябълков оцет


Картофите се сваряват и се обелват. Нарязват се на кубчета в купа и се посоляват на вкус. По желание може да се овкусят и с малко оцет (въпреки че майонезата е леко накиселяваща, за моя вкус това не е достатъчно). Добавя се майонезата и се разбърква. По желание (или според сезона и предпочитанията) може да се сложи и ситно нарязан магданоз или друга зелена подправка.

Салатата е колкото простичка и лесна, толкова и вкусна. Майонезата я прави по-интересна и пикантна и доставя голямо удоволствие на небцето. По желание на половинката ми понякога не режа картофите на кубчета, а ги намачквам небрежно – така баба му е приготвяла картофената салата (макар и не с майонеза) в детството му…

Селска манджа от картофи и праз

Не съм яла такава манджа на село – за добро или лошо (мисля, че е по-скоро пропуск за мен) нямам баба на село. Прочетох за нея във вегетарианската ми група в социалната мрежа и веднага ме заплени с простотата и естествеността си. Приготвя се много бързо (стига картофите да са предварително сварени) и са нужни съвсем малко и съвсем елементарни продукти. Като ценител на простичките неща нямаше как да не я изпробвам и – съвсем очаквано – останах очарована от нея! Естествено аз пригодих рецептата към моя начин на готвене – без запържване и с добавяне на мазнината в края. За 4 порции са нужни:


2 стръка праз
5-6 сварени картофа (около ½ кг)
3-4 щипки чубрица
струйка шарлан (олио по избор)
2 ч.л. самардала или сол (на вкус)


Картофите се сваряват и се обелват. Празът се нарязва на колелца и се задушава заедно с чубрицата в малко водичка за 10-ина минути, докато омекне. Котлонът се изключва и се налива малко шарлан. Добавят се картофите, смачкани небрежно (ако желаете, си ги нарежете на кубчета, но в миналото бабите ни не са имали време за такива глезотии, гладните гърла не са можели да чакат дълго), поръсва се със самардала и всичко се разбърква. Ястието се оставя няколко минути на изключения котлон – да се смесят вкусовете и да се стоплят картофите.

Манджицата е колкото простичка и лесна, толкова и вкусна и ароматна. И засищаща…. Убедена съм, че в миналото е спасявала много майки и баби, които е трябвало да изхранват по някакъв начин голямата и вечно гладна челяд – поради краткото време за приготвяне и евтините и достъпни продукти. В някои от рецептите, на които попаднах, имаше и червен пипер, но на мен пò ми допадна вариантът без него. А съотношението на картофи и праз може да е друго, аз действах на око и по мой вкус.

Броколи и моркови на пара върху канапе от картофено пюре

Това е възможно най-простичкото и непретенциозно ястие, приготвено по възможно най-простичкия и здравословен начин. Всичко е варено и толкоз! Простичко е и откъм използваните продукти и подправки. Известно време се чудих с какво да овкуся броколите и морковите – правила съм го и с копър, и с джоджен, и с мащерка, и с разни други билки и резултатът винаги е бил добър. Но този път реших да оставя нещата максимално изчистени – заложих само на самардала. Тя е чудесна подправка с уникален аромат и е любима вкъщи (ползвам я често вместо сол) и съвсем не сгреших, като се спрях на нея. За тези, които не я познават – внимавайте, солена е! В приготвянето ѝ се използва сол, така че после ястието няма нужда от посоляване. И се оказа, че е напълно достатъчна, за да се ароматизират чудесно зеленчуците, и им подхожда идеално. Картофите пък идеално се овкусиха само от зехтина и оцета. Но държа да отбележа, че оцетът е домашен и се различава от вкуса на купешкия – не е толкова кисел и остър, по-мек и благ е (и следователно слагам по-голямо количество, което пък се отразява на текстурата на пюрето). Затова и с него то става по-хубаво…
Количеството на продуктите е по желание и все пак ето някои насоки:


1 глава броколи (500 г)
4-5 моркова
½ консерва (от 340 г) царевица
2-3 ч.л. самардала (на вкус)
струйка студенопресован зехтин

1½ кг картофи (червени)
студенопресован зехтин
домашен ябълков оцет
3-4 ч.л. сол (на вкус)
малко вода от варенето на зеленчуците


Броколите се нарязват на розички, кочаните – на пръчици (долната част се обелва), морковите също се нарязват на пръчици. Зеленчуците се сваряват на пара за възможно най-кратко време – за да не омекнат броколите, морковите също остават леко хрупкави. Водата се излива (запазва се – за картофеното пюре) и в тенджерата се изсипват броколите и морковите. Посоляват се със самардала на вкус и се поливат със струйка зехтин. Накрая се добавя и царевицата.
Картофите се сваряват, обелват се и се намачкват на пюре със сол, оцет и зехтин на вкус. Докато се пресоват, се добавя и малко от водата от варенето на зеленчуците – да се получи нежна текстура. Естествено може да се ползват всякакви картофи, но с червени резултатът е трепач – те са много сипкави и с тях пюрето става пухкаво и леко, просто прекрасно.
Сервира се, като във всяка чиния се оформя канапе от картофено пюре, а върху него се разпределят зеленчуци.

Въпреки че е приготвено по най-простичкия (но и щадящ!) начин, ястието е невероятно вкусно. И красиво – толкова е цветно! Това е идеален пример как може да се готви здравословно, с минимум продукти и подправки и пак да е божествено вкусно. Аз лично не мога да се наситя на съдържанието на чинията… А най-голямата ми радост беше, че и половинката ми, който никога досега не е искал да види броколи, с изненадваща за мен готовност каза да сипя и на него (а мислех, че ще кара само на картофено пюре). При това яде с охота и даже няколко пъти каза, че било много вкусно…

Крем супа със саламура от туршия

Съвсем безпредметно е да се обсъжда колко е полезна домашната натурална туршия; приготвена само с вода и сол, това е истинска храна, с истински живот вътре в нея – на полезни бактерии. Какво да правим обаче със саламурата, когато зеленчуците в буркана свършат? Колкото и да е странно за някого, тя също може да се използва (в крайна сметка млечнокиселите бактерии са в нея, утаени на дъното) – както просто за пийване, така и за готвене. Не съм сигурна колко и дали полезните бактерии оцеляват след термичната обработка, но знам, че в миналото бабите ни са готвели със саламурата. Пък и предпочитам да използвам за нещо полезно тази пробиотична течност, вместо да я излея с лека ръка в канала. Миналата зима готвих елда с праз със саламура вместо вода и се получи чудесно ястие, а сега реших да я вложа в съвсем простичка супа, с минимум продукти. Сложих саламурата от един трилитров буркан (излезе точно 1 л), но в зависимост от това колко е кисела и солена вашата, може количеството ѝ да се намали и да се компенсира с вода, просто преценете според ситуацията.


3 големи картофа (700 г)
3 стръка праз
1 глава целина (300 г)
7-8 клонки мащерка
1 л саламура
700-800 мл вода
копър
магданоз
босилек

(шарлан)
хранителна мая
лют пипер


Зеленчуците се почистват и се нарязват на едри парчета. Слагат се в тенджера и се налива вода, колкото да ги покрие. Добавя се мащерката и се вари 25-30 мин. – до омекване на зеленчуците. Тогава се добавят зелените подправки (може и замразени) и всичко се пасира, след което се налива саламурата. При сервиране всяка порция се полива с тъничка струйка шарлан (за още по-здравословен вариант може и да се пропусне) и по желание се поръсва с хранителна мая и лют пипер.

Макар и с малко по-различен от обичайния вкус, супата е доста добра; почти не се усеща специфичната миризма на саламурата (което ме притесняваше в началото) благодарение на праза и подправките. Моята се получи добре на сол, но е леееко киселка – просто няма нужда от лимон при сервирането 😉, а освен това шарланът и хранителната мая напълно балансират нещата. Ако все пак се притеснявате от такъв ефект, достатъчно е да намалите саламурата и да увеличите водата. А препечените филийки са идеалната и напълно достатъчна добавка към супата за една лека и приятна вечеря.

Крем супа от тиква и картофи

До неотдавна тиквата за мен беше продукт само за разни десерти – тиквеници, кексчета, кремове, печена пълнена тиква или пък варена и поръсена с орехи, канела и мед. Но миналата зима се осмелих да я вложа и в солено ястие – така се роди настоящата супа. Понеже дотогава не бях готвила подобно нещо, доста се позачудих с какво друго да я комбинирам и какви подправки да използвам. В крайна сметка реших да ползвам по-екзотични аромати и за мое щастие се получи нещо вълшебно – супа като излязла от приказка от 1001 нощ. Моята гарам масала бие малко на карамфил и е лютичка (от черния пипер), така че ако не разполагате с такава комбинирана подправка, може да я замените с 2-3 пъпки карамфил и по малко черен пипер и канела. Пресният джинджифил прави супата още по-пикантна и апетитна, а вместо лук може да се сложи праз – пак става много вкусно. При сервиране задължителен е лимоновият сок – невероятно освежава супата и тя става брилянтна.

Количествата на зеленчуците и подправките са ориентировъчни, спокойно може да се кара на око и на вкус. Може да се варира и с пропорцията тиква : картофи – вкусно е както в съотношение 1:1, така и със значителен превес на тиквата.

500 г тиква (изчистена)
500 г картофи (4-5 броя)
4-5 моркова
1 глава лук
3-4 скилидки чесън

парче пресен джинджифил (колкото палеца)
2-3 ч.л. сол (на вкус)
1 ч.л. кориандър
1 ч.л. кимион
1 ч.л. червен пипер
1 ч.л. куркума
1 ч.л. гарам масала
индийско орехче

за сервиране:
лимонов сок
(шарлан)
лют пипер


Всички зеленчуци се обелват и се нарязват на едро, само джинджифилът се нарязва на тънки резенчета. Слагат се в тенджера и се налива студена вода, колкото да ги покрие. Добавят се солта, кориандърът, кимионът, червеният пипер, куркумата и гарам масалата. Вари се 20-ина мин. – до омекване на зеленчуците. Тогава се настъргва малко индийско орехче и всичко се пасира. Ако е необходимо, може да се добави още малко сол.

При сервиране всяка порция се полива със струйчица шарлан (спокойно може и да се пропусне), добавя се лимонов сок и по желание – лют пипер.

Супата е уникална – невероятно вкусна и с приказен аромат. Просто вълшебство в чиния! Естествено всичко се дължи на подправките и на лимоновия сок, който идеално балансира леката сладост на тиквата. А с добавка на лютия пипер става превъзходна. Така от непозната до скоро територия, супата от тиква се превърна в честа посетителка на нашата трапеза. И в комбинация с препечена филийка е идеалната вечеря!

Картофи на фурна с хрупкава коричка

Картофите на фурна са бързо и вкусно ястие. А ако са хрупкави отвън и мекички отвътре, са картофките мечта. Прекрасна алтернатива са на пържените, даже са по-хубави от тях. Но как се постига ефектът на тази изкусителна коричка? Ами с царевично брашно. И пак благодарение на него отделните резенчета се запечатват и отвътре остават меки и нежни. Има и още няколко тънкости – картофите се нарязват на по-дебели парчета (ако са съвсем тънки, ще се изсушат), трябва да са на един ред в тавата и се пекат на силна фурна с вентилатор – така стават хрупкави. Но трябва да се внимава да не се препекат, за да не станат твърди и сухи. Преди да се овалят в брашното, се поръсват с подправки – аз съм заложила на следните, но подлежат на всякакви вариации:


картофи
самардала
къри
чесън на прах
струйчица олио по избор
царевично брашно


Картофите се измиват добре и се нарязват на по-дебели парчета (ако не са стари, може да не се белят). Слагат се в незалепваща тава – да се събират на един ред, и се поливат с малко олио (колкото да се омазнят леко, не трябва да остава по дъното на тавата). Поръсват се със самардала (тя е и вместо сол), къри и чесън на вкус и се разбъркват. Тогава се поръсват с царевично брашно, като тавата се разклаща, за да се овалят картофените резенчета равномерно от всички страни.

Не трябва да се сипва много брашно наведнъж, защото ако е повече от необходимото, ще остане на дъното на тавата и ще изгори при печенето. Затова е по-добре да се ръси на 2-3 пъти по малко и ако не е достатъчно, да се добавя още. Картофите се пекат в предварително загрята фурна на 200 градуса с вентилатор около 30 мин.

Картофките стават разкошни. Отвън са с прекрасна хрупкава коричка, отвътре – меки и сипкави, без да са подгизнали в мазнина. И много ароматни… Сервират се с любима салата или подходящ сос, а защо не и с чаша винце или пък биричка през лятото…

Елхичка от картофено пюре

Картофеното пюре е любимо на малки и големи и има свое запазено място на всяка празнична трапеза – може да се поднесе като гарнитура или дори като самостоятелно блюдо. Говоря за картофено пюре, но всъщност имам предвид намачкана картофена салата, овкусена с оцет, зехтин и нарязан на ситно праз – така небцето ще бъде погъделичкано по-приятно… А ако на Коледа или в навечерието на Новата година тази съвсем обикновена салата се оформи и украси по малко по-необичаен начин, всички гости ще ахнат от изненада и възторг! Тогава на празничната трапеза вместо една прозаична салата ще грейне прекрасна елхичка! Какво по-тематично и оригинално за украса? При това ставащо за хапване! Нужни са съвсем елементарни и достъпни продукти:


10-ина картофа
парче праз
2-3 ч.л. сол
зехтин
ябълков оцет на вкус

1 връзка копър
1 морков (тънък)
10-ина маслини


Картофите се сваряват, обелват се и се намачкват. Празът се нарязва на ситно и се добавя заедно със сол, зехтин и ябълков оцет на вкус. Всичко се разбърква добре, но без да се бърка и премята прекалено, за да не станат жилави картофите.
Готовата картофена салата се оформя на конус в чиния за сервиране. По цялата ѝ повърхност се набождат стръкчета копър, а отгоре се забиват кръгчета морков и цели маслинки – да имитират съответно елхови клонки и топки. На върха се поставя парченце морков, изрязано с форма на звезда. И елхичката е готова да заеме почетното място сред останалите коледни (или новогодишни) ястия…

Оригинална, красива и вкусна – каква по-добра украса за празничната трапеза от тази прелестна елхичка! От нея пък ми дойде идеята и за коледен венец от картофена салата…

Скордаля с пащърнак, моркови и грах

Скордалята е характерна за гръцката кухня чеснова разядка, следователно може да се сервира самостоятелно. Но се получава много добра комбинация, ако се ползва за основа, към която да се добавят и различни зеленчуци. От своя страна пащърнакът и морковите на фурна са достатъчни човек да се нахрани с тях, но ако към тях се добави нещо въглехидратно (картофената скордаля), положението става по-добро. А малко задушен грах си е направо бонус! Така се роди настоящото ястие – комбинация от няколко други, които спокойно могат да се хапват и поотделно.


1½ кг картофи
6 скилидки чесън (или повече)
2/3 ч.ч. зехтин
1/3 ч.ч. ябълков оцет
2½ ч.л. сол (на вкус)

3-4 корена (около 500 г) пащърнак
2-3 скилидки чесън
1 стрък розмарин
струйка зехтин
½ ч.л. сол (на вкус)

3-4 моркова
струйка зехтин
сух риган
кориандър
кимион
сол на вкус

1 ч.ч. грах
струйка зехтин
сол на вкус
няколко стръка копър


Картофите за скордалята се сваряват и се пасират, като се добавят пресованият чесън, зехтинът, оцетът и солта. Това си е всъщност постно картофено пюре с повечко чесън.
Пащърнакът се нарязва на пръчици, посолява се, добавят листенцата розмарин, чесънът и зехтинът и се пече на умерена фурна 20-25 мин.
Морковите (също на пръчици) се задушават в тенджера с малко водичка и зехтин със сух риган, кориандър и кимион за няколко минути – докато загубят твърдостта си, но да останат хрупкави. Има опция да се изпекат по същия начин като пащърнака.
Грахът се задушава за съвсем кратко (за да не загуби цвета си) в малко зехтин, като се посолява на вкус. Като се свали от котлона, се добавя наситнен копър.
В чиния се оформя канапе от скордаля и отгоре се слагат пащърнак, моркови и грах.

Получената комбинация е чудесна – и вкусово, и цветово. Всички компоненти са прекрасни и самостоятелно, но си подхождат много добре и се допълват взаимно.

Кюфтета от елда

Месото и месните продукти изобщо не ми липсват, така че нямам стремеж и потребност да правя растителни луканки (от цвекло), салами (от грах) или шницели (от кой знае какво). Така че настоящите кюфтенца са просто по-различен начин да хапнем елда – тази полезна и диетична храна. А на тези, на които им е трудно да се разделят с месните кюфтета, ще им допаднат много – досущ приличат на направени от кайма (за това допринасят и подправките естествено).


1 ч.ч. (180 г) елда (натурална зелена)
1 морков
1 средно голям картоф (суров)
1 глава лук
2 ч.л. сол
½ ч.л. червен пипер
½ ч.л. кимион
няколко стръка магданоз
шарлан за намазване


Елдата се накисва от предния ден в студена вода. Измива се добре и се сварява в 1 ч.ч. вода (съотношение 1:1), като се добавя и 1 ч.л. сол. Мерителната чаша е 240 мл.
Морковът и картофът се настъргват на ситно ренде, магданозът и лукът се нарязват на ситно и всичко се слага в купа.
Елдата се смила в чопър и се добавя заедно с червения пипер, кимиона и още 1 ч.л. сол (на вкус) към зеленчуците. Всичко се омесва – най-лесно става с ръка, понеже елдата е много лепкава – и от сместа се оформят кюфтета с намокрени ръце.

Подреждат се в незалепваща тава (ако не е такава, леко се подмазва) и се пекат 15 минути на 200 градуса на долен реотан с вентилатор, докато хванат коричка отдолу. Тогава се обръщат и се допичат за още 15-ина минути, за да се запекат и от другата страна. Като се извадят от фурната, се поливат с тънка струйка шарлан.

Кюфтетата са прекрасни – много вкусни, с чудесен аромат и текстура! Отвътре са мекички и сочни, а отвън – с хрупкава коричка. Могат да се сервират с всякакъв сос, но за мен идеалната комбинация е с доматен. И малко задушен зелен фасул за гарнитура… А студената биричка си е направо задължителна! ;)

Картофи и тиквички на фурна

И картофите, и тиквичките почти през цялото лято присъстват на нашата трапеза, но обикновено поотделно. Понякога обаче на човек му се приисква да разнообрази нещата и тогава се получават комбинации като настоящата. Която пък е съвсем удачна – тиквичките чудесно си пасват с картофки. Приготвянето е като на обичайните тиквички, подредени като керемидки в тавата, но редуващи се с картофи на тънки кръгчета. Количеството на зеленчуците е според големината на тавата.

2 тиквички
2-3 картофа
2-3 ч.л. сол
царевично брашно за овалване
струйка ароматен зехтин


Тиквичките се нарязват на колелца, посоляват се и се разбъркват. Оставят се 30-40 мин. да си пуснат водата и се изцеждат. Картофите също се нарязват на тънки кръгчета и се посоляват (не се оставят да престоят като тиквичките). Зеленчуците се овалват в царевично брашно и се нареждат стъпаловидно в незалепваща тава (ако не е такава, леко се подмазва), като се редуват тиквичка и картоф. Пекат се в предварително загрята фурна на 200 градуса с вентилатор 30-35 мин. до зачервяване (важното е картофите да омекнат). Като се извадят от фурната, се поливат с тънка струйка ароматен зехтин. Целта е зехтинът да не преминава термична обработка; не е задължително да е ароматен, може да се ползва натурален или друго предпочитано олио.

Тиквичките и картофките стават чудесни – добре изпечени, с хрупкава коричка. Хубави са и самостоятелно, но е добре ако към тях има свежа салата или някакъв сос (например таханово-чеснов). Наистина е по-интересно, когато в чинията не са само тиквички или само картофи, а се редуват двата зеленчука.