Постно хачапури с плънка от кисело зеле (по имеретински)

Хачапури е традиционно грузинско ястие с плънка от млечни продукти и яйца, тестото също се приготвя с някаква млечно-кисела течност (кефир, мацони, простокваша). Има два варианта на оформянето – като плоска тънка питка (по имеретински) или под формата на лодка с плънка във вътрешността ѝ (по аджарски). Преди години много често приготвях тази вкуснотия и винаги си облизвахме пръстите, но от доста време не се бях сещала за нея. Наскоро обаче си я спомних и се зачудих как да я направя в постен вариант. Някои от рецептите, които разглеждах навремето, бяха с мая, в други нямаше никакъв набухвател. Пробвала съм и двата начина и смятам, че особена разлика няма – според мен след като хачапурито не се оставя да втасва, маята е напълно излишна. После почнах да ползвам тестото за мекици (т.е. със сода) и резултатът пак беше много добър. Затова и сега се насочих към него, но реших да е с любимото ми брашно от спелта. И така, оказа се, че хачапурито съвсем успешно може да се направи и без млечни продукти, а за плънката заложих на сезонните кисело зеле и праз. Крайният резултат беше блестящ – тънка и хрупкава питка, с невероятно вкусно тесто (заради спелтеното брашно) и чудесна плънка. От долните продукти се получават 2 идеални на дебелина хачапурита с диаметър 30 см, но спокойно може да се направи и половин доза, както практикувам аз. Първият ми опит беше с бяло спелтено брашно, но после нямаше как да не пробвам и с пълнозърнесто – горещо го препоръчвам, защото то със сигурност е по-добрият вариант, а с него питката стана още по-вкусна.


тесто:
около 500 г бяло или 460 г пълнозърнесто брашно от спелта
240 мл топла вода
1/3 ч.л. сода
2 с.л. оцет
2 с.л. (20 г) шарлан (олио по избор)
1 ч.л. сол

плънка:
500 г кисело зеле
1 дебел стрък праз
1 сушена чушка
2-3 щипки чубрица


Зелето се нарязва и се задушава в суха тенджера, като се разбърква, за да не загори. Празът се нарязва на кръгчета и се прибавя към зелето, като се налива и малко зелева чорба. Добавят се нарязаната на ситно чушка и чубрицата и всичко се оставя да се задуши за 20-ина мин. Сол не се слага – зелето си е солено. Трябва да се внимава и колко е солена зелевата чорба – ако е необходимо, да се разреди с вода.

Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето), добавя се солта, разбърква се и се оформя на кладенче. В него се наливат водата, шарланът и содата, угасена в оцета. Омесва се меко тесто, което да не лепне по ръцете (бие се 100 пъти в плота, за да се изглади по-лесно). Тестото се разделя на 2 топки и всяка от тях се разточва на набрашнен плот до тънка кора (в средата може да се остави по-дебела), като се поръсва с още брашно, дори кората се повдига леко и се ръси брашно и отдолу, защото тестото много лесно залепва по плота. В средата се слага половината плънка и леко се разплесква.

Краищата на кората се загъват (накъдрят) към средата – получава се нещо като вързопче (вътре не трябва да остава въздух).

Притиска се да залепне и отново се разточва до кора, дебела около 1 пръст с диаметъра на тавата (30 см), като се внимава да не се спука.

Питката се изтупва от излишното брашно, обръща се и се слага в подмазаната тава. Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан 25 мин. – докато се зачерви приятно. Като се извади от фурната, се намазва с шарлан. Сервира се гореща.

Хачапурито е феноменално! Тънко и хрупкаво, с невероятно вкусно тесто и разкошна плънка, която макар че няма нищо общо с оригинала, е много добро попадение. Въпреки че родината му е далеч от нашите земи, доста прилича на нашенските катмерчета с малка разлика при оформянето – при тях е малко по-засукано, но това не е от съществено значение. А подобно на катмерчетата и хачапуритата могат да се пекат на тиган – само трябва да се направят по-малки (с диаметъра на тигана).

А така изглежда хачапурито с пълнозърнесто брашно – естествено е по-тъмно на цвят, но вкусът е още по-добър! И без да е намазано с шарлан след изпичането (но го погалих с мазни ръце, когато го наместих в тавата преди да го сложа във фурната).

Картофена салата със слънчогледова майонеза

Картофената салата е нещо колкото обикновено, толкова и вкусно и обичано от всички. Може да се приготви само от картофи и някакъв вид лук, а може да се освежи и с разни други зеленчуци и добавки. Обикновено се овкусява с олио по избор (може шарлан, зехтин или който каквото предпочита), но по-интересна и нестандартна става, ако се използва майонеза. А каква по-добра и по-подходяща от слънчогледовата! Рецептата е на Момичетата от града, но с малко доусъвършенстване от моя страна. Какъв вид лук ще се ползва, зависи от вкуса и желанията на всеки и от сезона. Аз предпочитам за целта червения лук (нарязан на тънки полумесеци), но през пролетта бих избрала няколко стръка пресен, а в зимния вариант заложих на праза.


1 кг картофи (10-ина картофа)
парче праз (15-20 см)
150-200 г слънчогледова майонеза
2 ч.л. сол (на вкус)
ябълков оцет


Картофите се сваряват и се обелват. Нарязват се на кубчета в купа и се посоляват на вкус. По желание може да се овкусят и с малко оцет (въпреки че майонезата е леко накиселяваща, за моя вкус това не е достатъчно). Добавя се майонезата и се разбърква. По желание (или според сезона и предпочитанията) може да се сложи и ситно нарязан магданоз или друга зелена подправка.

Салатата е колкото простичка и лесна, толкова и вкусна. Майонезата я прави по-интересна и пикантна и доставя голямо удоволствие на небцето. По желание на половинката ми понякога не режа картофите на кубчета, а ги намачквам небрежно – така баба му е приготвяла картофената салата (макар и не с майонеза) в детството му…

Селска манджа от картофи и праз

Не съм яла такава манджа на село – за добро или лошо (мисля, че е по-скоро пропуск за мен) нямам баба на село. Прочетох за нея във вегетарианската ми група в социалната мрежа и веднага ме заплени с простотата и естествеността си. Приготвя се много бързо (стига картофите да са предварително сварени) и са нужни съвсем малко и съвсем елементарни продукти. Като ценител на простичките неща нямаше как да не я изпробвам и – съвсем очаквано – останах очарована от нея! Естествено аз пригодих рецептата към моя начин на готвене – без запържване и с добавяне на мазнината в края. За 4 порции са нужни:


2 стръка праз
5-6 сварени картофа (около ½ кг)
3-4 щипки чубрица
струйка шарлан (олио по избор)
2 ч.л. самардала или сол (на вкус)


Картофите се сваряват и се обелват. Празът се нарязва на колелца и се задушава заедно с чубрицата в малко водичка за 10-ина минути, докато омекне. Котлонът се изключва и се налива малко шарлан. Добавят се картофите, смачкани небрежно (ако желаете, си ги нарежете на кубчета, но в миналото бабите ни не са имали време за такива глезотии, гладните гърла не са можели да чакат дълго), поръсва се със самардала и всичко се разбърква. Ястието се оставя няколко минути на изключения котлон – да се смесят вкусовете и да се стоплят картофите.

Манджицата е колкото простичка и лесна, толкова и вкусна и ароматна. И засищаща…. Убедена съм, че в миналото е спасявала много майки и баби, които е трябвало да изхранват по някакъв начин голямата и вечно гладна челяд – поради краткото време за приготвяне и евтините и достъпни продукти. В някои от рецептите, на които попаднах, имаше и червен пипер, но на мен пò ми допадна вариантът без него. А съотношението на картофи и праз може да е друго, аз действах на око и по мой вкус.

Крем супа със саламура от туршия

Съвсем безпредметно е да се обсъжда колко е полезна домашната натурална туршия; приготвена само с вода и сол, това е истинска храна, с истински живот вътре в нея – на полезни бактерии. Какво да правим обаче със саламурата, когато зеленчуците в буркана свършат? Колкото и да е странно за някого, тя също може да се използва (в крайна сметка млечнокиселите бактерии са в нея, утаени на дъното) – както просто за пийване, така и за готвене. Не съм сигурна колко и дали полезните бактерии оцеляват след термичната обработка, но знам, че в миналото бабите ни са готвели със саламурата. Пък и предпочитам да използвам за нещо полезно тази пробиотична течност, вместо да я излея с лека ръка в канала. Миналата зима готвих елда с праз със саламура вместо вода и се получи чудесно ястие, а сега реших да я вложа в съвсем простичка супа, с минимум продукти. Сложих саламурата от един трилитров буркан (излезе точно 1 л), но в зависимост от това колко е кисела и солена вашата, може количеството ѝ да се намали и да се компенсира с вода, просто преценете според ситуацията.


3 големи картофа (700 г)
3 стръка праз
1 глава целина (300 г)
7-8 клонки мащерка
1 л саламура
700-800 мл вода
копър
магданоз
босилек

(шарлан)
хранителна мая
лют пипер


Зеленчуците се почистват и се нарязват на едри парчета. Слагат се в тенджера и се налива вода, колкото да ги покрие. Добавя се мащерката и се вари 25-30 мин. – до омекване на зеленчуците. Тогава се добавят зелените подправки (може и замразени) и всичко се пасира, след което се налива саламурата. При сервиране всяка порция се полива с тъничка струйка шарлан (за още по-здравословен вариант може и да се пропусне) и по желание се поръсва с хранителна мая и лют пипер.

Макар и с малко по-различен от обичайния вкус, супата е доста добра; почти не се усеща специфичната миризма на саламурата (което ме притесняваше в началото) благодарение на праза и подправките. Моята се получи добре на сол, но е леееко киселка – просто няма нужда от лимон при сервирането 😉, а освен това шарланът и хранителната мая напълно балансират нещата. Ако все пак се притеснявате от такъв ефект, достатъчно е да намалите саламурата и да увеличите водата. А препечените филийки са идеалната и напълно достатъчна добавка към супата за една лека и приятна вечеря.

Кисело зеле с праз и жасминов ориз

След като в последните години установих, че на киселото зеле много му отива ароматът на праз, реших да променя малко и любимата манджа от детството. Всичко останало си е същото, просто освен зеле и ориз добавих и праз. Е, и оризът този път е друг – ползвах жасминов. Това си е чисто разхищение и неуважение към този специален сорт, ще каже някой; но предпочетох да го сготвя с кисело зеле, отколкото да го оставя да му изтече годността… И понеже жасминовият ориз е доста фин и се сварява по-бързо от кафявия, не го варих предварително до полуготовност, а го сложих само накиснат и добре изплакнат.
Мерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. пълнозърнест жасминов ориз
1 малка зелка (около 800 г)
1 стрък праз
2 ч.ч. зелева чорба
3 ч.л. червен пипер
щипка черен пипер (на вкус)
(струйка шарлан)


Оризът се накисва от предния ден в студена вода и се измива се добре. Празът се нарязва на ситно. Зелето се накълцва (ако се ползва чопър, се внимава да не стане прекалено ситно) и се запържва за няколко минути в малко шарлан (става и без никаква мазнина, само трябва да се бърка честичко, за да не загори). Може да се готви направо в тавата, в която ще се пече, а може и в тенджера и после всичко да се прехвърли в тава. Добавя се празът и се оставя да се задуши още няколко минути. Тогава се прибавят червеният пипер, накиснатият ориз, 2 ч.ч. зелева чорба и черният пипер и се разбърква добре. Запича се във фурната на 180 градуса само на долен реотан за 30-35 мин. – докато оризът поеме течността. Тавата се изважда, отгоре се полива със струйка шарлан (може и без това, пак е вкусно) и се покрива с кърпа, за да се задуши оризът.

Съотношението зеле : ориз е приблизително и може да варира според предпочитанията ви – повече зеле или повече ориз. Ако зелевата чорба е много солена, е добре да се разреди с вода. Важното е течността спрямо ориза да е 2:1 и ястието да е приятно на сол и на киселина. Печенето е добре да е само на долен реотан – така оризът няма да изсъхне отгоре и да стане твърд. Макар че спокойно манджата може да се приготви и без печене, а в тенджера на котлона. Всичко е въпрос на предпочитания и възможности.

Манджицата е невероятно вкусна! Хем се е запазил любимият вкус от детството, хем се усещат и нови аромати – на праз и на великолепния жасминов ориз. Истински разкош и пиршество за небцето! Туршии и салати много не ѝ вървят, но има нещо, което ѝ пасва идеално – люти чушки!

Лучник с орехи

За първи път опитах лучник преди няколко години, когато една колежка беше донесла да почерпи колектива. Останах очарована от вкуса и аромата  му и веднага се запалих да го приготвя някой ден. За съжаление мина доста време оттогава, но важното е, че все пак големият ден дойде! Рецептата, която намерих, е от Врачанско и е не по-лоша от тази на колежката…


тесто:
¼ кубче прясна мая (10 г)
300 мл топличка вода
1 ч.л. захар
2 ч.л. сол
около 500 г брашно

плънка:
500 г лук (5 средни глави)
2 стръка праз
1 сушена чушка
3 ч.л. сол (на вкус)
2 ч.л. чубрица
2 ч.л. червен пипер
щипка пипер меланж
100 г орехи
1 домат (може и от консерва – 100-150 г)
струйка шарлан


Лукът се нарязва на полумесеци, празът – на колелца. Слагат се в тенджера с малко водичка и солта да се задушават. Когато се слегнат, се добавят начупената чушка, чубрицата и пиперът меланж и се готви до омекване на лука. Добавят се червеният пипер и орехите, нарязани на едро, и тенджерата се оставя без капак, за да се изпари останалата вода. Дръпва се от котлона и се добавят нарязаният домат и шарланът. Разбърква се и се оставя да се охлади малко. В рецептата, която следвах, участваха и гъби (5 големи печурки), но аз нямах – който желае, може да добави и тях.

Маята се разбърква със захарта, малко топла водичка и 1-2 лъжици брашно и получената кашица се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява (не всичкото наведнъж), добавя се солта и се оформя на кладенче. В него се наливат шупналата мая и водата. Омесва се средно меко тесто, което да не лепне по ръцете, и се оставя да втаса 30 мин. (във фурната на 50 градуса).
Втасалото тесто се разделя на 2 топки, като едната е малко по-голяма. Започва се с нея – разточва се на кора, малко по-голяма от диаметъра на тавата (30 см) и се прехвърля в нея (предварително подмазана). Намества се добре, като краищата се оставят да висят навън. Отгоре се разпределя плънката. Втората топка се разточва на кора с големината на тавата и се поставя върху плънката. Покрива се с висящите краища на долната кора, които леко се накъдрят.

Така оформеният лучник се оставя да втаса отново около 30 мин.

Намазва се със зехтин и се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан 35-40 мин. Изпеченият лучник се покрива с кърпа и се оставя 10-ина минути.

Лучникът е чудесен! Плънката е невероятна – много вкусна и ароматна благодарение на двата вида лук и сушената чушка. А с орехите става върхът – освен аромат те добавят и прекрасна хрупкавост. Много е вкусен и топъл, но ако случайно не се изяде веднага, на другия ден става още по-хубав!

Боб със зеле и праз на фурна

Боб със зеле е една от любимите манджи на детството ми. Този път обаче реших да разнообразя познатия вкус с нови притурки – праз и сушени чушки. Те добавят още прекрасни аромати и правят обичаната манджа по-богата и пак изключително вкусна. Имах само малка чуденка каква подправка да използвам – джоджен (който съм слагала досега в стария вариант) или чубрица (установих, че тя прекрасно се съчетава с киселото зеле и праза). И както обикновено решавам такива дилеми – избрах и двете…


300 г шарен боб
1 кисела зелка (около 1 кг)
3 стръка праз
2-3 сушени червени чушки
3-4 ч.л. червен пипер
4-5 щипки чубрица
2 щипки сух джоджен
3 ч.ч. зелева чорба
струйка шарлан


Бобът се накисва за 48 часа в студена вода (през това време водата се сменя 3-4 пъти). Измива се добре и се слага да заври, след  което водата се изхвърля. Измива се отново от пяната, налива се гореща вода и се оставя да се свари.
През това време зелето се нарязва на ситно, празът – на колелца, чушките – също на ситно (много лесно става с ножица). Зелето се запържва в малко шарлан за 7-8 минути, докато се слегне, и се добавя празът. Задушава се още 10-ина минути и се добавят чушките, червеният пипер, чубрицата, джодженът и отцеденият боб. Разбърква се и сместа се прехвърля в тавичка. Налива се зелева чорба, колкото да покрие всичко (ако е много солена, може да се разреди с малко вода от варенето на боба, но имайте предвид, че той е варен без сол и ще си дръпне, празът също).
Пече се на 180 градуса на долен реотан  50-55 мин. – докато омекне зелето. Готовото ястие се полива с още малко шарлан – така той не претърпява термична обработка.

Манджата стана уникално вкусна! Невероятно ароматна, цветна и апетитна. Беше идеална на сол – бобът и празът се бяха овкусили чудесно от зелевата чорба (моята не е много солена и нямаше нужда от разреждане), която пък се беше изпарила по време на печенето и ястието не беше чорбаво и воднисто. И няма как – макар и с известно неудоволствие – да не призная, че ми допада малко повече от варианта на детството ми… Естествено заради ароматите, заслугата за които е на праза и сушените чушки… А какво върви най-много на тази прекрасна манджица? Люти чушки, разбира се! Е, който иска, може и чаша червено винце да си налее…

Рогчета с кисело зеле и праз

Въпреки че останах много доволна от пирожките с прясно зеле, още тогава реших, че някой ден ще пробвам да ги направя и с кисело – от коментарите под руската рецепта научих, че така се приготвят типичните молдовски пирожки. Е, преди това се отклоних малко от целта с едни рогчета с картофи и праз – от тях ми дойде идеята към зелето да добавя и праз. А тази комбинация пък ми е добре позната и много любима от един приказен царски зелник (сега обаче пропускам боба, но не и сушената чушка). И така, тръгвайки от Русия и Молдова, минавайки през нашенския Северозапад, стигаме до настоящите рогчета…
Мерителната чаша е 240 мл.


тесто:
310 г бяло брашно от спелта (или 280-300 г бяло пшеничено брашно)
½ ч.ч. вода
½ ч.ч. (100 г) олио по избор (шарлан, зехтин)
1 ч.л. сол
1 с.л. оцет

плънка:
400 г кисело зеле
2-3 стръка праз
1 сушена чушка
2-3 щипки чубрица
струйка олио по избор


Зелето се нарязва и се запържва за кратко в олио, после се долива малко зелева чорба и се оставя да се задуши известно време. Празът се нарязва на кръгчета и се добавя към зелето. Когато омекне, се добавят начупената на ситно чушка и чубрицата и всичко се оставя за още няколко минути на изключен котлон. Сол не се слага – зелето си е солено. Трябва да се внимава и колко е солена зелевата чорба – ако е необходимо, да се разреди с вода.

Брашното се пресява и се оформя на кладенче (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото), в което се сипват водата, шарланът, солта и оцетът. Омесва се меко и еластично тесто, докато спре да лепне много (то е мазно и изглежда сякаш има нужда от още брашно, но не се подлъгвайте да добавяте излишно – изпеченото тесто ще стане твърдо и много ронливо). Разделя се на 2 топки, които се покриват с найлоново фолио и се оставят да си починат 30-ина мин. Всяка топка се разточва на голяма тънка кора, която се нарязва на 8 триъгълника (ако се ползва брашно от спелта, тестото се премесва, преди да се разточи, защото след почивката омеква много и после трудно се работи с него).

В основата на всеки триъгълник се слага от плънката (по-добре да е повечко), ъгълчетата се загъват върху нея и се завива на руло. Полученото рулце се огъва леко, за да стане като рогче.

Готовите рогчета се подреждат в тава, покрита с хартия за печене. Може да се поръсят с чубрица за красота.

Пекат се в предварително загрята фурна на 200 градуса на горен и долен реотан (без вентилатор) 30-32 мин. – до златисто. В последните 4-5 мин. може да се включи и вентилаторът за по-равномерен загар.

Рогчетата са разкошни – много ароматни (ако се ползва брашно от спелта – още повече!), с чудесна плънка – цветна и вкусна, и тъничка и хрупкава тестена обвивка. Явяват се като вариация на божествено вкусния зелник, но са по-компактни, симпатични и удобни за сервиране и хапване.

Елхичка от картофено пюре

Картофеното пюре е любимо на малки и големи и има свое запазено място на всяка празнична трапеза – може да се поднесе като гарнитура или дори като самостоятелно блюдо. Говоря за картофено пюре, но всъщност имам предвид намачкана картофена салата, овкусена с оцет, зехтин и нарязан на ситно праз – така небцето ще бъде погъделичкано по-приятно… А ако на Коледа или в навечерието на Новата година тази съвсем обикновена салата се оформи и украси по малко по-необичаен начин, всички гости ще ахнат от изненада и възторг! Тогава на празничната трапеза вместо една прозаична салата ще грейне прекрасна елхичка! Какво по-тематично и оригинално за украса? При това ставащо за хапване! Нужни са съвсем елементарни и достъпни продукти:


10-ина картофа
парче праз
2-3 ч.л. сол
зехтин
ябълков оцет на вкус

1 връзка копър
1 морков (тънък)
10-ина маслини


Картофите се сваряват, обелват се и се намачкват. Празът се нарязва на ситно и се добавя заедно със сол, зехтин и ябълков оцет на вкус. Всичко се разбърква добре, но без да се бърка и премята прекалено, за да не станат жилави картофите.
Готовата картофена салата се оформя на конус в чиния за сервиране. По цялата ѝ повърхност се набождат стръкчета копър, а отгоре се забиват кръгчета морков и цели маслинки – да имитират съответно елхови клонки и топки. На върха се поставя парченце морков, изрязано с форма на звезда. И елхичката е готова да заеме почетното място сред останалите коледни (или новогодишни) ястия…

Оригинална, красива и вкусна – каква по-добра украса за празничната трапеза от тази прелестна елхичка! От нея пък ми дойде идеята и за коледен венец от картофена салата…

Зелник с домашно дърпани кори

След като 2 пъти в последните години правих уникално вкусния зелник с домашно дърпани кори, вече няма как да се върна към готовите от магазина. Остава ми единствено са експериментирам с оформянето на баницата… Така че след наложения вариант дойде ред и на този. Той ми допада още повече, защото в този вид хем е по-удобно за сервиране и хапване, хем корите се изпичат чудесно отвсякъде. При наложената баница корите във вътрешността съвсем не са лоши, но нямат този изкусителен вид и вкус като на горната коричка… А продуктите са вече съвсем познати:


380-400 г брашно
2 с.л. шарлан
1 с.л. оцет
1 ч.л. сол
1 ч.ч. (240 мл) топла вода

8 с.л. шарлан за топчетата

3 ч.ч. (около 450 г) кисело зеле
3 стръка праз
3-4 сушени червени чушки
1½ ч.ч. (250 г) сварен бял боб
олио по избор (шарлан, зехтин за готвене)
чубрица


Зелето се нарязва и се запържва за кратко в олио, после се долива малко зелева чорба и се оставя да се задуши известно време. Празът се нарязва на кръгчета и се добавя към зелето. Когато омекне, се добавят бобът, начупените на ситно чушки и чубрицата и всичко се оставя за още няколко минути на изключен котлон. Сол не се слага – зелето си е солено, бобът също при варенето. Трябва да се внимава и колко е солена зелевата чорба – ако е необходимо, да се разреди с вода. Олиото не го меря, но всички продукти за плънката обичат мазнинка. Обаче пък не обичам готовото ястие да плува в олио!

В пресятото брашно (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото) се слага солта, разбърква се и се прави кладенче. В него се сипват водата, олиото и оцетът и се омесва средно меко тесто, докато стане гладка и еластична топка.
От тестото се оформят 8 топчета и се слагат в касерола в затопления шарлан. Покриват се с найлоново фолио, за да не хванат коричка, и се оставят да си починат 20-30 мин. За да се дърпа добре тестото, мазнината трябва да бъде топла (но не прекалено!), затова аз държа касеролата на изключен котлон. Ако по време на работа топчетата и шарланът изстинат, включвам за секунди котлона – не трябва да се загрява прекалено, защото топчетата ще хванат коричка отдолу и няма да могат да се дърпат.

Взема се едно топче, потапя се от всички страни в топлата мазнина и се разтегля върху месал на тънка кора. Поръсва се с 1 с.л. шарлан (от касеролата) и отгоре се разпределя 1/8 от плънката.

Тогава месалът се повдига от едната страна, за да започне кората да се завива на руло, и внимателно се надига нагоре, докато кората се навие цялата.
Важно е корите да се раздърпат внимателно до края, за да не остават дебели ръбчета, които след изпичането ще станат твърди. Също така плънката трябва да се разпределя чак до края на кората по дължина на рулото, което ще се завие – иначе краищата ще останат само тесто без плънка.

Двете крайчета се откъсват (за да се отстрани дебелата част на кората).

Полученото руло се прехвърля внимателно в голяма тава, покрита с хартия за печене. Останалите топчета тесто се раздърпват по същия начин и получените рула се подреждат едно до друго в тавата.

Баницата се намазва с останалата в касеролата мазнина и се пече в предварително загрята на 175 градуса фурна на горен и долен реотан около 35 мин. Като се извади от фурната, се напръсква с вода и се покрива с кърпа за 10-ина минути.

Баницата е фантастична – с тънки хрупкави кори отвън и богата и ароматна плънка отвътре. Просто вълшебство!....
Сушените чушки може да се заменят с печени, но само в краен случай – сушените добавят много по-добър вкус и аромат. Напоследък понатрупах опит и с други северняшки вкуснотии (по-конкретно от Северозапада, откъдето е идеята за зелника) и установих, че зимно време се ползват сушени чушки – те наистина придават великолепен нюанс на ястията.