Слънчогледов сос без олио

Слънчогледовият сос не е новост за нашата трапеза, но този заслужава специално внимание – усъвършенстван е в здравословна посока, защото в състава му няма никаква екстрахирана мазнина. Базата, от която тръгнах, е превъзходна и като вкус, и като текстура. Но 50-те г зехтин в състава ѝ ме притесняваха – не може ли без тях или поне с по-малко, нали все пак слънчогледът съдържа значително количество мазнини? Нямаше как да разбера, докато не пробвам – и добре, че се заех, защото опитите си струваха! Първия път просто пропуснах зехтина – получи се приличен сос, с чудесен вкус, осезаемо по-лек, но не толкова плътен. Затова продължих да мисля по темата – как да постигна тази приятна плътност без никаква мазнина? Тогава ме осени идеята, че идеалният за целта продукт е аквафабата – може би защото от предния ден ми беше останала течността от една консерва бял боб и се чудех за какво да я използвам… И така, резултатът от втория опит се оказа блестящ! Пухкав и нежен сос, много лек и въздушен, с чудесна плътност, и то без капка мазнина!!! Аквафабата, с която разполагах, беше 110 г, затова добавих 40 г вода; ако не бях направила това, сосът щеше да се получи по-гъст и щеше да е съвършената майонеза!


100 г белени слънчогледови семки
½ ч.л. мед
2 скилидки чесън
1 ч.л. дижонска горчица
сок от 1 лимон
½ ч.л. сол
щипка черен пипер
150 мл аквафаба (течността от консерва боб)


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и всички продукти се блендират заедно до гладка смес. Сосът е може би мааалко по-гъстичък от необходимото, но все пак е прекрасен.

Сосът действително е уникален – много лек и нежен, пухкав и въздушен. И е просто сензационен! Наистина невероятно е как без никаква мазнина се получава такава прекрасна плътност, но всичко е благодарение на аквафабата. А сосчето върви на всичко, за което се сети човек…

Питки розички с патладжани

Красиви, съблазнителни и приятно ароматни – такива са тези очарователни розички. Патладжаните тук играят двояка роля – и като вкус, и като плънка, благодарение на която се получават прекрасните форми. При това са приготвени съвсем здравословно – изпечени са предварително на фурна без никаква мазнина. Тестото пък е чудно вкусно – пухкаво и изкусително хрупкаво, докато питките са топли. А допълнително ухание добавят и зелените подправки с чесън… С една дума – розичките са неустоими!

1/8 кубче (5 г) прясна мая
½ ч.л. захар
200 мл затоплена бира

50 г зехтин
1 ч.л. сол
380-400 г брашно

2-3 патладжана (не дебели)
2 скилидки чесън
7-8 стръка магданоз
шепа листа босилек
30 г (3 с.л.) зехтин


Патладжаните се нарязват на кръгчета, посоляват се и се оставят един час да си пуснат горчивата вода. След това се измиват, подреждат се в незалепваща тава (или върху хартия за печене) и се пекат 20-ина мин. на 200 градуса на горен и долен реотан. Като поизстинат, се нарязват на половинки.

През това време чесънът се пасира, зелените подправки се нарязват на много ситно и всичко се разбърква със зехтина.

Маята се разбърква със захарта, мъничко вода и 1 лъжица брашно и се оставя във фурната на 50 градуса да шупне. Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето), добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се наливат зехтинът, бирата и втасалата мая. Омесва се средно меко тесто и се оставя да втаса за 30-40 мин. във фурната.
Втасалото тесто се разточва на дълга и тясна правоъгълна кора (с приблизителни размери 55х22-23 см) и в 12 колонки се нареждат по 4 патладжанени полукръгчета с леко застъпване. С ножа за пица кората се нарязва на 12 ленти и отгоре се разпределя зелената смес.

Всяка лента се навива на руло, което се поставя изправено във форма за мъфини.

Готовите питки се слагат отново във фурната на 50 градуса да втасат за 40-50 мин.

Когато са бухнали достатъчно, фурната се включва на долен реотан с вентилатор, без питките да се вадят, и се пекат на 160 градуса 30 мин.

Готовите розички се изваждат от формата върху скара да изстиват, за да останат хрупкави.

Розичките са прекрасни – красиви, апетитни и ароматни. Тестото е много вкусно и пухкаво и докато са топли, питките са фантастично хрупкави. Но и изстинали и омекнали на другия ден, пак са чудесни. Патладжаните чудесно се вписват в печивото – и като вкус, и като плънка, с помощта на която да се получи ефектът на розички.

А когато се разчупят, отвътре също са много красиви и с интересни шарки.

Мама гануш

Това лято ми беше влязла мухата да направя пастет от тиквички и мисълта за него не ми даваше мира. Но не знаех как – нямах рецепта, която да следвам, и се чудех какво да добавя към тиквичката, за да постигна желаното. И понеже мозъкът ми не спираше да работи по въпроса, постепенно ми хрумнаха две идеи – едната беше за слънчогледово семе, а другата за сусамов тахан. И както обикновено правя, когато трябва да избирам между две възможности, избрах и двете. Първо осъществих идеята със слънчогледа – получи се великолепен пастет, от който останах очарована. А обмисляйки втория вариант, открих, че той е известен под името мама гануш. И преди бях чувала за тази разядка, но тогава се отнесох много скептично и пренебрежително към нея – стори ми се като пародия на забележителния баба гануш. Но се оказа, че наистина има такова нещо в сайта на „Бон апети“. Естествено както повечето рецепти от там, приспособих и тази към своите разбирания за по-здравословно приготвяне на храната и в крайна сметка се получи отново много сполучливо и вкусно пастетче, вариация на класиката с патладжани.


3 малки тиквички (800 г)
2 скилидки чесън
2 с.л. зехтин екстра върджин
2 с.л. сусамов тахан
сокът на 1 лимон
сол


Тиквичките се нарязват на ленти по дължина и се посоляват. Оставят се да престоят около час и се изцеждат от водата, която са си пуснали. Пекат се в суха незалепваща тава (може и на грил тиган или скара) на 200 градуса на горен и долен реотан с вентилатор за 12-15 мин.
Всички продукти едновременно се пасират в чопър до еднородна смес (в блендера би станала много гладка и фина, а исках да е малко по-груба). Няма нужда от повече сол, достатъчна е тази, с която се поръсват тиквичките в началото.

Пастетът стана учудващо добър – не че съм се съмнявала в неговите вкусови качества, но просто не знаех какво да очаквам като резултат… Донякъде напомня на първообраза си (баба гануша), но то няма как и да е иначе – нали се различават само по основния продукт, а всички останали са същите и в двете вариации. Ако тиквичките се изпекат на грил тиган или скара вместо във фурната (но не бих ги мазала с мазнина преди това, както е в рецептата на „Бон апети“), ще получат и много приятен аромат на опушено, но и така мама ганушът е достатъчно апетитен. Сервира се с някакъв хляб – обикновени препечени филийки, арабски или пък домашни питки…

Салата „Снежанка“ със слънчоглед

Много пъти съм сипала суперлативи за слънчогледовия пастет – и като вкусови качества, и като идеален заместител на млечните продукти в различни рецепти. Набъбналият вече списък съвсем естествено се допълва и от разкошната салата „Снежанка“ – става толкова добра, че е трудно различима от оригинала с цедено мляко.


200 г суров белен слънчоглед
сокът на 2 лимона
2 ч.л. сол
150 мл вода
4 скилидки чесън
2 краставици (400 г)
букетче копър (може и замразен)
шепа орехи


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и заедно с лимоновия сок (включително пулпът от изстискването на лимона), водата, солта и чесъна се блендират заедно до гладка смес. Краставиците се обелват и се нарязват на дребни кубчета, копърът – на ситно и се прибавят към слънчогледовата смес. По желание може да се добави и малко шарлан (или зехтин), но и без него е достатъчно мазно и вкусно. Разбърква се добре и ако е нужно, може да се сложи още малко сол на вкус. Готовата салата се слага в хладилника и се оставя да престои поне няколко часа – да се охлади и да се смесят вкусовете.

За по-ефектно сервиране дълга права краставица се нарязва на тънки ленти. Всяка лента се увива около метален ринг за сервиране и се завързва отвън с пера от пресен лук (в моя случай – див). Рингът се изважда и така полученият краставичен борд се напълва със салата. Отгоре се поръсва с накълцани на ситно орехи.

Салатата става невероятна, направо е трепач! Почти не се различава и на вид, и на вкус от оригинала с цедено мляко. За да достави максимално удоволствие на небцето, трябва да се консумира охладена, а на следващия и по-следващия ден (ако оцелее толкова) е още по-хубава!

Чеснова майонеза

Майонеза е силно казано за импровизираното съдържание на купичката – за да бъде истиска такава, се иска доста повече мазнина от тази, която аз сложих. Но то си беше съвсем умишлено – не одобрявам прекалено мазните храни, в това число и стандартната майонеза. Затова и все гледам да измислям някакви нестандартни варианти… А целта ми този път беше да направя някаква чеснова добавка към други ястия – основни, тестени, а защо не и супи… Дали ще бъде наречена майонеза, пастет, сос или мус – няма особено значение… Продуктите са на око и на вкус, най-добре е да се кара на усет.


2 глави чесън
шарлан (или зехтин)
ябълков оцет на вкус
1 ч.л. сол


Чесънът се обелва и се слага в чашата на пасатора или блендера. Налива се шарлан колкото да го покрие. Добавят се солта и струйка оцет и се пасира (блендира) до гладка смес. Прехвърля се в бурканче и се съхранява в хладилника.

Получава се нещо средно между майонеза и пастет – гъстичко и пухкаво е, но не толкова мазно. За сметка на това е много лютиво и миризливо 😉, затова трябва да се слага по малко от него. Прекрасно допълва печени или задушени зеленчуци – картофи и всякакви други, може и просто да се мацне на филийка хляб. Освен това е чудесно решение за най-различни ястия, в които се слага чесън – спестява чистене и пресоване всеки път…

Резене с домати, лук и чесън

Резенето не е обичаен продукт в нашето меню и нямам особен опит с него. Може би за съжаление, защото се оказа с много интересен и приятен аромат (макар и малко странен в първия момент), който си струва да се опита. И добре, че любопитството ми надделя над колебанията какво да правя с него, за да се обогатя с нещо ново и непознато за мен досега… И ето как реших да го използвам:


2 глави резене (около 500 г общо)
1-2 моркова
1 глава лук
4-5 скилидки чесън
2 домата
2½ ч.л. сол
щипка черен пипер
(струйка зехтин екстра върджин)
½ връзка магданоз


Резенето се срязва на две или на четири (по-големите глави) по дължина и после се нарязва на ивички, морковът – на пръчици, лукът – на полумесеци, чесънът – на филийки.
Лукът се запича в суха тенджера на слаб огън, докато омекне и замирише приятно. Прибавят се резенето, морковите и чесънът и се задушава още няколко минути, като се бърка непрекъснато. Ако се наложи (за да не загарят зеленчуците), се налива и малко водичка. Добавят се солта, черният пипер и настърганите домати и ястието се готви още 15-ина мин. без капак, за да се изпари излишната течност. Зеленчуците остават леко хрупкави; ако ги предпочитате по-меки, времето за готвене ще бъде по-дълго. Тенджерата се сваля от котлона и по желание се добавя струйка зехтин (без него е по-здравословно). При сервиране всяка порция се поръсва с наситнен магданоз.

Ястието е вкусно и леко, с приятен аромат и чудесно сосче. Резенето се оказа много свеж и интересен продукт и се надявам и занапред да намира място на трапезата ни.

Сос „Ромеско“

Рецептата за този сос видях в „Бон апети“. Родината му е Испания и по-точно областта Каталуня. Заинтригува ме и нямаше как да не го пробвам, но с някои промени от представеното от Лора и Стоян. Получи се вкусен и пикантен резултат, макар и не толкова екзотичен, колкото очаквах. Оказа се, че донякъде напомня на нашенския айвар, въпреки че в айвара няма домати, а патладжани. И все пак сосът си заслужава да се приготви, защото става лесно и сравнително бързо, тъй като всички зеленчуци се пекат във фурната.


4 червени чушки
2 домата (месести)
1 глава лук
2 скилидки чесън
1 филия хляб (пълнозърнест)
40 г (¼ ч.ч.) сурови бадеми
50 г зехтин екстра върджин
2 с.л. ябълков оцет
1 ч.л. пушен червен пипер
щипка чили на прах
няколко листа мента
1½ ч.л. сол
щипка черен пипер


Чушките се избушват, доматите се нарязват на четвъртинки, лукът (без да се бели) – на шестинки и всичко се подрежда в тава – добре е да е върху хартия за печене, за да не загарят соковете по тавата. Зеленчуците се слагат в загрята на 200 градуса фурна на долен реотан с вентилатор, като след 7-8 мин. се добавят и скилидките чесън (необелени). Пекат се общо около 25 мин.

Когато са готови, чушките се слагат в тенджера да се задушат и се обелват, лукът и чесънът също. Филията са препича на тостер и се оставя да изстине. Всички продукти се слагат едновременно в чопър или блендер и се смилат на гладко пюре.

Сосът е много приятен и апетитен. Подхожда на различни зеленчуци, много добре се връзва също и с хлебчета или крекери. Идва сякаш малко по-гъст от стандартното разбиране за сос, но какво от това…

Салата от печени чушки

Това е една от най-тачените салати вкъщи и няма как да не е – от любимите печени чушки е. Те се комбинират успешно с какви ли не други продукти и много добре се вписват в най-различни салати. Но са прекрасни и съвсем натурални, затова и тази максимално простичка салата, толкова лесна и бърза за приготвяне (разбира се, ако чушките са предварително изпечени и обелени), е толкова обичана и ценена. На печените чушки са достатъчни само малко сол, оцет и зехтин, но ако към тях се добавят и чесън и босилек, нещата стават съвършени…


5-6 печени чушки
2-3 скилидки чесън
шепа листа босилек
сол на вкус
ябълков оцет
струйка зехтин


Чушките се накъсват по дължина на тънки лентички и се слагат в купа. Чесънът се смачква с ножа на дъската (така освобождава по-добре аромата си) и се накълцва на ситно, босилекът също се нарязва на ситно. Добавят се към чушките и салатата се подправя със сол и оцет на вкус и малко зехтин. Разбърква се и се оставя да престои, преди да се сервира, за да се ароматизират и овкусят добре чушките.

Салатата неслучайно е любима вкъщи – много е приятна, вкусна и ароматна. Босилекът и чесънът са напълно достатъчни, за да ароматизират и овкусят чушките, и просто няма нужда от нищо повече… Ако случайно не разполагате с пресен босилек, заменете го с магданоз – пак ще се получи чудесен резултат.

Домашен кетчуп (без захар и нишесте)

Според Уикипедия кетчупът е сос от доматено пюре с оцет, захар, нишесте и подправки. Това е безкрайно далеч от оригинала, чиято родина е най-вероятно Китай и който няма нищо общо с доматите, освен че е бил сладко-кисел на вкус. Но американска глава в по-нови времена е родила безумната според мен идея първо да се подкиселят с порядъчно количество оцет и без това киселите домати, след което да се подсладят с огромно количество захар. И за капак – нишесте за сгъстяване и за да се получи тази креместа консистенция…
Вкъщи не сме почитатели на кетчупа и спокойно преживяваме и без него, но миналата година се запалих от едно приятелско семейство, което приготвяше домашен вариант заради децата си. Целта на занятието естествено е да се избегне купешкият продукт, в който не се знае какво има. Всъщност едно е сигурно – слага се много захар! За съжаление в рецептата на приятелите ни, както и в повечето рецепти в мрежата, захар също има, и то не малко. Нишестето също не ме устройваше… Затова се амбицирах да измисля алтернатива на нежеланите съставки. И тогава реших да подсладя кетчупа с… ябълки! Срещнах тази идея в няколко рецепти в нета и на първо четене ми се стори абсурдна. Но като се замислих, установих, че е много добра. А когато я приложих на практика, се оказа, че ябълките (все пак трябва да са сладки) са идеалният продукт за целта – освен че подслаждат добре, благодарение на пектина, съдържащ се в тях, сгъстяват и уплътняват кетчупа, т.е. заместват и нишестето. Така, без дори да съм очаквала, с един куршум ударих два заека! Кетчупът стана чудесен на сладост и с почти същата текстура като купешкия и без захар и нишесте! И не, готовият продукт не мирише и няма вкус на ябълки!
Накрая остана да нагодя и подправките – сега като ги преглеждам пак, ми се струва че са доста видове, но всеки може да ги промени по свой вкус.


3 кг месести домати (сорт рома)
1 червена чушка
2 моркова
3 сладки ябълки (500 г)
1 глава лук
5-6 скилидки чесън
3 ч.л. сол (на вкус)
6 с.л. ябълков оцет (домашен)
½ ч.л. кимион на зърна
½ ч.л. кориандър на зърна
½ ч.л. черен пипер на зърна
½ ч.л. млян кардамон
5-6 зърна бахар
3-4 пъпки карамфил
2 дафинови листа
1 малко индийско орехче
1 по-дебела пръчка канела


Доматите (без да се белят), чушката и ябълките се нарязват на едри парчета, морковът се настъргва на едро ренде, лукът и чесънът се нарязват на ситно и всичко се слага на котлона в голяма тенджера без капак. Добавят се солта и подправките и се вари до омекване на продуктите и изпаряване на излишната течност. За удобство подправките може да се сложат в тензухено вързопче, за да се извадят после по-лесно. Когато сместа се сгъсти, се претрива през едра цедка (може да се сипва по малко водичка за промиване на цедката). Връща се отново в тенджерата (измита, за да няма едри частички), добавя се оцетът и се доварява до желаната гъстота. Полученият кетчуп се налива в подходящи бутилки или бурканчета (при мен излязоха 6 броя от 270 мл, седмото не можа да се напълни и остана за опитване) и се стерилизират за 10-15 минути.

Кетчупът е превъзходен – идеален е на сладост и киселина, с чудесен аромат и гъстота и се стича плавно от лъжицата (което иначе се постига с нишестето). И всичко това без захар и нишесте в състава, а с невероятното участие на ябълките. Изключително приятно съм изненадана от техния ефект!

Може би на аромат леко се различава от купешкия (макар че моето мнение не е критерий, защото много отдавна не съм опитвала такъв от магазина), но това изобщо не означава, че е по-лош от него, даже обратното. Защото от домашно приготвеното по-хубаво няма!

Седмото бурканче (което не успя да се напълни) веднага беше изпробвано с печени картофи – просто няма удоволствие като това да си хапнеш печени вместо пържени картофки с домашен кетчуп… Уникална наслада (и награда!) за небцето и душата!

Рататуй

Не че си нямаме нашенски прекрасни летни манджи с тиквички, патладжани и чушки, но все залитаме по чуждото… Пък и френската селска манджа е толкова красиво подредена!... (То май първоначалният вариант е с нарязани на кубчета зеленчуци и сготвени накуп в тенджера вместо старателно подредени по цвят в тавичка, но нейсе!) Та как да не се изкуши човек да реже зеленчуци и да реди, да реди… различни видове, различни цветове… Наистина гледката си заслужава! Иначе вкусово рататуят по нищо не отстъпва на нашенските рецепти, дори може те да се окажат по-вкусни, защото плътно наредените кръгчета зеленчуци в тавичката има риск да останат не достатъчно добре посолени и овкусени… Поне при мен се получи така първия път – достраша ме да сложа повечко сол и реших, че подправките в доматения сос ще са достатъчни да овкусят и зеленчуците. Но следващия път добавих и мащерка, риган и босилек, че даже и чесън! И нещата станаха от друга класа… Ползвах тавичка с диаметър 26 см, но част от зеленчуците ми останаха, така че препоръчвам тавата да е с диаметър 28-30 см.
В различните рецепти из нета има вариации на различни зеленчуци, аз се спрях на долните (гледах да са с еднаква дебелина):


2 малки тиквички
2 малки патладжана
3 чушки (зелена, жълта и червена)
3 мънички глави лук
3 издължени домата
тъничка струйка зехтин
2-3 ч.л. сол (на вкус)
по няколко стръка мащерка, риган и босилек
3-4 скилидки чесън
пипер меланж на вкус

сос:
800 г пресни домати (изчистени)
2 глави лук
1 морков
4-5 скилидки чесън
2 печени червени чушки
4-5 стръка мащерка
1 стрък розмарин
2-3 стръкчета пресен (замразен) риган
1 дафинов лист
1 шепа листа пресен босилек
1 ч.л. сол (на вкус)

струйка студенопресован зехтин (ароматен)


Доматите за соса се обелват и се нарязват небрежно.
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се доматите, настърганият на едро ренде морков и нарязаните чушките. Посолява се и се прибавят риганът, наситненият розмарин, стръкчетата мащерка, дафиновите листа и чесънът и тенджерата се оставя без капак на среден към слаб огън, докато се изпари течността. От време на време се разбърква, за да не загори. Готовият сос се дърпа от котлона и се добавя наситненият босилек. Изваждат се клонките мащерка и дафиновите листа и се пасира.
Зеленчуците се нарязват на тънки кръгчета – много добре става на N3 на ренде Бьорнер (патладжаните не ги солих предварително). Мащерката, риганът, босилекът и чесънът се накълцват на ситно.
На дъното на подходяща тавичка се сипва от соса и се нареждат зеленчуковите шайбички, като се редуват по вид и по цвят. Добре е да са по-изправени – така влизат повече бройки, – защото при печенето се свиват и слягат.

Поливат се с тъничка струйчица зехтин и се поръсват със сол, пипер меланж и наситнените подправки. Рататуят се пече на 180 градуса на горен и долен реотан около 45 мин. (понеже при мен фурната не беше предварително загрята заради стъклената тавичка; ако се ползва метална тава и фурната е предварително загрята, времето за печене ще бъде малко по-кратко). Готовото ястие се полива с тънка струйка студенопресован зехтин (още по-добре, ако е ароматен).

Рататуят е чудесен – много цветен и изящно подреден, просто не можеш да откъснеш очи от него. А ако е и добре овкусен с подходящи подправки, е просто великолепен. И все пак остава въпросът – дали е препоръчително да се смесват толкова много различни продукти в едно ястие? Не е ли по-добре да се готвят и хапват по-прости (откъм брой продукти) ястия?

Пастет от тиквички

Отдавна ми беше влязла мухата да направя пастет от тиквички. Но всички рецепти, които съм пробвала преди години или намирам сега, са с млечни продукти. Отне ми известно време да измисля какво да добавя към тиквичките за сгъстяване и уплътняване на сместа, но ето че и това се случи – след дългото чудене неусетно стигнах отново до многофункционалния слънчоглед… Чесънът и копърът са ясни – какви по-подходящи подправки и аромати за тиквичките. И взе, че се получи изключително успешна комбинация! Просто е невероятно, че още с първия опит нацелих и продуктите, и количествата им. Започнах с една тиквичка, защото съвсем не бях сигурна дали крайният резултат ще ми хареса. Бях си приготвила и 100 г слънчоглед, но реших да започна с половината и при необходимост да добавя останалата част. По същия начин подходих и със зехтина – исках да видя какъв ще е вкусът без никаква мазнина. Съдържанието на чашата на блендера обаче толкова ми хареса, че нямаше нужда от подобрения. Е, леееко по-течно е отколкото се иска от един пастет, но реших да не слагам останалия слънчоглед, за да не се загуби вкусът на тиквичката (а той е просто прелестен!). Всъщност като се охлади, сместа малко се сгъстява. А без зехтин беше толкова лека и свежа, че реших да го пропусна, макар че той също би допринесъл за сгъстяването… Напоследък доста от обичайните ни летни рецепти приготвям без зехтин (къде нарочно експериментирам, къде просто го забравям) и се оказва, че липсата му изобщо не се забелязва. Пак е толкова вкусно, а става и по-здравословно! Ето и продуктите, които ползвах; за по-голямо количество пастет трябва да се увеличат пропорционално:


1 тиквичка (350 г)
50 г белен суров слънчоглед
2 скилидки чесън
сок от ½ лимон (50 г) – на вкус
½ ч.л. сол
няколко стръка копър


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива и се отцежда добре.
Тиквичката се нарязва на едри кубчета и се сварява на пара за 15-ина мин. Всички продукти се блендират до гладка смес.

Пастетът е феноменален! Невероятно свеж, лек и ароматен. Просто е неустоим! Единственият му недостатък е, че е леко течен, а за да отговаря максимално на името си, трябва да е мъничко по-гъст. Това лесно би се коригирало с по-голямо количество слънчоглед, но тогава би се получил слънчогледов пастет с тиквички…

Може да се намаже на филийка (или хапката да се топва в него) или пък да се хапва направо с голямата вилица (а защо не и лъжица!), но установих, че изключително много се връзва с варени картофи. Убедена съм, че ще се получи разкошна картофена салата с него (вместо майонеза) – и това ще бъде пробвано някой ден!