Вити банички с праз и слънчогледов пастет

Обожавам баници (особено домашно дърпани 😊) и въпреки че ги правя доста рядко, ми е много интересно да експериментирам с нови плънки и комбинации от продукти, както и с начина им на оформяне. Така се роди и настоящата идея – да комбинирам две добре познати и любими плънки: праз (само листата – така се оползотворяват идеално, но ще стане и с цели стръкове) и слънчогледов пастет. Освен това реших да разнообразя и формата – вместо една голяма баница или малки охлювчета, направих елипси. Промених и друго – не ползвах месал за завиване на корите, а ги дърпах и загъвах направо на плота и отново се получиха прекрасни банички…


380-400 г брашно (зависи от марката)
2 с.л. шарлан
1 с.л. оцет
1 ч.л. сол
1 ч.ч. (240 мл) топла вода

листата на 1 връзка праз (10 стръка)
1-1½ ч.л. сол (на вкус)
2-3 щипки чубрица
2-3 щипки джоджен
50 г белен суров слънчоглед
сок от ½ лимон (или по-малко – зависи от големината)
½ ч.л. сол

8 с.л. шарлан за топчетата


Слънчогледовите семки се накисват от предната вечер в студена вода. На другия ден се измиват добре и се пасират с лимоновия сок и солта.
Празът се нарязва на ситно и се задушава в малко водичка със солта, чубрицата и джоджена, докато омекне. Тогава капакът се маха, за да се изпари излишната вода и да остане само суха плънка. Дърпа се от котлона, добавя се слънчогледовата смес и се разбърква. Оставя се да се охлади и се разделя на 8 части.
В пресятото брашно (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото) се слага солта, разбърква се и се прави кладенче. В него се сипват водата, олиото и оцетът и се омесва средно меко тесто, докато стане гладка и еластична топка.
От тестото се оформят 8 топчета и се слагат в касерола в затопления шарлан. Покриват се с найлоново фолио, за да не хванат коричка, и се оставят да си починат 20-30 мин. За да се дърпа добре тестото, мазнината трябва да бъде топла (но не прекалено!), затова аз държа касеролата на котлона на функция подгряване. Ако нямате такава, дръжте на изключен котлон. Ако по време на работа топчетата и шарланът изстинат, котлонът се включва за секунди – не трябва да се загрява прекалено, защото топчетата ще хванат коричка отдолу и няма да могат да се дърпат.

Взема се едно топче, потапя се от всички страни в топлата мазнина и се разтегля на плота на тънка кора.

Поръсва се с 1 с.л. шарлан (от касеролата) и се прегъва на три.

Отгоре се разпределя 1/8 от плънката и се навива на руло. Важно е корите да се раздърпат внимателно до края, за да не остават дебели ръбчета, които след изпичането ще станат твърди. Също така плънката трябва да се разпределя чак до края на кората по дължина на рулото, което ще се завие – иначе краищата ще останат само тесто без плънка.

Двете крайчета се откъсват (за да се отстрани дебелата част на кората). Полученото руло се оформя като елипса (може и да се навие на охлюв) и се слага в тавата.

Останалите топчета тесто се раздърпват по същия начин и баничките се подреждат в тавата.

Намазват се с мазнина и се пекат в предварително загрята на 180 градуса фурна на горен и долен реотан около 30 мин. Като се извадят от фурната, се напръскват с вода и се покриват с кърпа за 10-ина минути.

Баничките са прекрасни! Корите са тънки, изкусително хрупкави и много вкусни. Плънката също си заслужава – дори бих казала, че комбинацията от праз и слънчоглед е по-добра от вариантите само с праз или само със слънчогледов пастет…

Естествено може да се направи и една голяма вита баница, която също е разкошна – красива и вкусна. За да бъдат обаче всички рула еднакви, е добре корите да се дърпат и да се завиват с месал. Но дори и да са малко неравни, едва ли някой ще ги върне… 😉

Райски ябълки със сусамов тахан и нар

Семпло, вкусно и здравословно – такова е съдържанието на тази купичка, предназначена за закуска. Райските ябълки са ни любими и си ги хапваме сутрин в комбинация с различни продукти – с покълнал лимец или трици например, но са превъзходни и в този по-простичък вариант само с тахан и нар. Понеже нашите плодове не са много едри, в една порция влизат:


2 райски ябълки
2 ч.л. пълнозърнест сусамов тахан
шепа зърна от нар


Райските ябълки се обелват (както се бели мек или попарен за секунди домат) или просто се изстискват от обвивката в купичка. Добавят се сусамовият тахан и зърната нар и закуската е готова.

Комбинацията, макар и семпла, е прекрасна – много е вкусна и свежа. Добре узрелите и омекнали райски ябълки са божествени, а нарът чудесно балансира сладостта им. Какво по-добро за начало на деня!

Елхички от картофена салата с моркови, кисели краставички и царевица

Тази салата е вече задължителна част от празничното декемврийско меню вкъщи – тя е заместителят на любимата някога руска салата, естествено с някои промени. Може да се сервира и без никакви особени допълнителни усилия, но може да се поднесе и по много оригинален начин – под формата на коледен венец или на симпатични малки елхички, а защо не и звездички, ботушчета, камбанки… Така празничната трапеза – независимо коледна или новогодишна, става още по-красива и приканваща и допринася за повишаването на настроението на всички…


10 средни картофа (1 кг)
8 кисели краставички
4-5 моркова
1 ч.ч. царевица
зехтин
ябълков оцет или лимонов сок
сол на вкус


Картофите се сваряват и се обелват. Морковите също се сваряват, но да не омекват много. Зеленчуците се нарязват на дребни кубчета (парче морков се оставя за украсата). Добавя се царевицата, посолява се и се овкусява със зехтин и оцет (още по-добре с лимонов сок). Количеството на солта и оцета (лимона) е на вкус, но трябва да се внимава, защото краставичките са кисели и солени, царевицата също е солена. С количествата и съотношението на другите продукти също може да се варира – зависи от големината им и от вкуса на хапващите.
Салатата се разбърква добре; ако се бърка по-дълго, част от картофите се смачкват и се превръщат в приятно подобие на сосче, все едно е добавена и майонеза…
В чиния се слага формичка за коледни сладки елхичка (естествено може и с друга форма – звездичка, ботушче, камбанка…) и се запълва добре със салата. Заравнява се отгоре и формичката внимателно се изважда. От парче маслина с миниформичка се изрязват звездички – за връх на елхичката. По същия начин от заделения в началото морков, нарязан на кръгчета, може да са направи украса отстрани.

Салатата е разкошна и съвсем спокойно може да се сервира и само така, но много по-интересно е да се поднесе по този атрактивен и много симпатичен начин. Когато чиниите с различните тематични формички – елхички, ботушчета, звездички, се сервират на коледната (или новогодишната) трапеза, тя просто грейва; получава се чудесен празничен ефект – салатата е не само много вкусна, но и поднесена оригинално…

Постни меденки

Тези сладки в детството ми бяха известни като мечета – просто майка ги правеше с форма на мечи главички и като деца с брат ми бяхме във възторг от тях. След години започнах да ги правя всяка година през декември (естествено с други форми – на елхички, звездички, ботушчета и т.н.) и не можех да си представя Коледа без тях. Хапвахме си ги с огромна наслада вкъщи, бяха и идеални за подарък на близки и приятели (заедно с още куп други видове коледни сладки). Но след време прекъснах тази прекрасна традиция, защото майчината рецепта… беше с яйца и кисело мляко. Как само ми липсват тези невероятни меденки оттогава! Затова тази година се амбицирах да ги направя в постен вариант – яйцата просто ги пропуснах, а киселото мляко замених със соев йогурт. Понеже той се оказа неспособен да угаси содата, се наложи да добавя и малко оцет. Ако се ползва някакво растително кисело мляко (наистина с кисел вкус), от оцет може да няма нужда – содата ще шупне и без него. Направих и още едно подобрение – вместо бяло пшеничено брашно използвах спелтено. Оттам нататък всичко си е по познатия начин… А постните меденки станаха дори по-хубави от оригинала! Просто са фантастични! Много съм щастлива от резултата. И благодарна на вселената…
От долните продукти (количествата са малки, защото това все пак беше експеримент и се притеснявах от неуспех) излязоха 20 слепени сладки. Е, няколко единични отидоха за опитване преди това… 😉


2 с.л. (40 г) соев йогурт
½ ч.л. сода
1 с.л. оцет
1/3 ч.ч. (65 г) шарлан
1/3 ч.ч. (60 г) кафява захар
2 с.л. (50 г) мед
1 ванилия
1 ч.л. с връх канела
кора от ½ лимон (½ ч.л.)
240 г бяло спелтено брашно
около 200 г шипков мармалад за слепване


Йогуртът се слага в купа и се добавят содата и оцетът. Разбърква се и се изчаква малко сместа да шупне. Добавят се шарланът, захарта, медът, ванилията, канелата и лимоновата кора и се разбърква с тел до стопяване на захарта. Накрая на части се добавя пресятото брашно и се омесва гладко тесто. То не трябва да е много твърдо, защото при разточването после кората „се разрошва”, т.е. не става гладка отгоре. Ако това все пак се случи, тестото се коригира лесно, като се добави малко йогурт (1 ч.л.) и се премеси отново.
Разточва се на кора с дебелина 3-4 мм и с формички се изрязват сладки. Отлепват се внимателно с помощта на нож и се подреждат в тава върху хартия за печене. Изрезките се премесват, разточват се пак и се изрязват още сладки – и така до свършване на тестото. На половината от сладките може да се изрежат дупчици в средата с миниформички (след като са пренесени в тавата, за да не се деформират при отлепването от плота). Ако някои от шаблоните са асиметрични, половината от конкретния вид трябва да се обърнат наобратно, за да бъдат после по двойки за слепването.

Сладките се пекат в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 7-8 мин. (докато порозовеят крайчетата). Оставят се да изстинат в тавата и тогава се отлепват внимателно. Слепват се по две с шипков мармалад (аз предпочитам с по-дебел слой 😁). Там, където ще се падне дупчицата на горната сладка, се слага по-голямо количество, за да може при притискането на двете половини през отвора да се покаже мармалад и да го изпълни. Току-що слепени сладките са доста нестабилни (двете половини много лесно се разместват), затова се оставят за няколко часа на един ред, докато мармаладът стегне.

Тогава се прехвърлят в метална кутия или друг подходящ съд с капак и се оставят да престоят поне един ден, за да омекнат. А ако имате търпение да изчакате още ден-два, ще се насладите на най-хубавите меденки на света!

Меденките са приказни – мекички, пръхкави, невероятно вкусни и ароматни. И са много по-хубави от оригинала с яйца – по-нежни и крехки са. Това са идеалните коледни сладки, макар че могат да се правят и с всякакви други форми по друго време на годината – защо не и като мечетата от детството...

Още навремето съм пробвала освен канела да сложа и обичайните коледни подправки джинджифил и/или карамфил, но резултатът не ми допадна достатъчно, просто това не са сладките от спомените ми...

И така, Коледа вече може да идва! Тази година ще бъде по-щастлива и вкусна с любимите меденки! Защото в следващите дни ще се правят още мнооого от тях… 

Тайландско къри с карфиол

Далекоизточните гозби не присъстват особено често в менюто ни, но след като вече съм пристрастена към кърито със сладки картофи и патладжани, нямаше как да не пробвам и идеята с карфиол, на която попаднах в една група в социалните мрежи. Не знам дали тайландците ползват цветното зеле в своята кухня, но на мен комбинацията с къри паста, кокосово мляко и лайм много ми допадна. Ястието е разкошно, с богатство от вкусове и прекрасни аромати.


20 г кокосово масло
1 глава лук
2 скилидки чесън
парче джинджифил колкото орех
1 ч.л. кориандър
½ ч.л. кимион
люта чушка или ½ ч.л. лют пипер (по желание)
2 с.л. червена къри паста
400 г домати (може и от консерва)
500 г карфиол
400 мл кокосово мляко
кора от 1 лайм
2 ч.л. сол (на вкус)
няколко стръка пресен кориандър (или замразен)


Всички продукти трябва да са приготвени предварително – обелени, нарязани или настъргани, защото готвенето и добавянето им един след друг става много бързо.
Лукът, чесънът, джинджифилът и лютата чушка се нарязват на ситно, доматите (ако са пресни) – на кубчета, карфиолът – на малки розички, кората на лайма се настъргва.
Кокосовото масло се загрява, слагат се лукът, чесънът и джинджифилът и се разбърква енергично за 10 секунди. Добавят се кориандърът, кимионът, лютата чушка (или пипер) и къри пастата и се разбърква. Веднага след това се слагат доматите (моите бяха от буркан) и като се разбъркат с подправките, се добавят карфиолът, кокосовото мляко и кората от лайм. Посолява се на вкус и се оставя да къкри на слаб огън 10-на мин. до омекване на карфиола. Кърито се сваля от котлона и се добавя нарязаният кориандър. Сервира се със сварен ориз, в случая – кафяв.

По желание накрая може да се прибави и 150-200 г сварен нахут. И по двата начина е много вкусно, зависи какво ястие целим – по-леко или по-засищащо.

Кърито е божествено!!! Много е трудно да се опише с думи симфонията от вкусове и аромати на човек, който не е опитвал подобно ястие. Всичко е на едно място – солено, кисело, сладко и люто, както и букет от прекрасни ухания от лаймовата кора, кокосовото мляко и подправките. Бях приготвила за сервирането и лайм за сок, но не се стигна до него – и така е фантастично!!! В следващия си живот искам да се преродя в Тайланд!