Слънчогледов сос без олио

Слънчогледовият сос не е новост за нашата трапеза, но този заслужава специално внимание – усъвършенстван е в здравословна посока, защото в състава му няма никаква екстрахирана мазнина. Базата, от която тръгнах, е превъзходна и като вкус, и като текстура. Но 50-те г зехтин в състава ѝ ме притесняваха – не може ли без тях или поне с по-малко, нали все пак слънчогледът съдържа значително количество мазнини? Нямаше как да разбера, докато не пробвам – и добре, че се заех, защото опитите си струваха! Първия път просто пропуснах зехтина – получи се приличен сос, с чудесен вкус, осезаемо по-лек, но не толкова плътен. Затова продължих да мисля по темата – как да постигна тази приятна плътност без никаква мазнина? Тогава ме осени идеята, че идеалният за целта продукт е аквафабата – може би защото от предния ден ми беше останала течността от една консерва бял боб и се чудех за какво да я използвам… И така, резултатът от втория опит се оказа блестящ! Пухкав и нежен сос, много лек и въздушен, с чудесна плътност, и то без капка мазнина!!! Аквафабата, с която разполагах, беше 110 г, затова добавих 40 г вода; ако не бях направила това, сосът щеше да се получи по-гъст и щеше да е съвършената майонеза!


100 г белени слънчогледови семки
½ ч.л. мед
2 скилидки чесън
1 ч.л. дижонска горчица
сок от 1 лимон
½ ч.л. сол
щипка черен пипер
150 мл аквафаба (течността от консерва боб)


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и всички продукти се блендират заедно до гладка смес. Сосът е може би мааалко по-гъстичък от необходимото, но все пак е прекрасен.

Сосът действително е уникален – много лек и нежен, пухкав и въздушен. И е просто сензационен! Наистина невероятно е как без никаква мазнина се получава такава прекрасна плътност, но всичко е благодарение на аквафабата. А сосчето върви на всичко, за което се сети човек…

Сироп от бъз цвят с мед

Сиропът от цветове на бъз е нещо прекрасно и си струва човек да си го приготви, за да може да му се наслаждава и през месеците, когато ароматните бели цветове вече няма да са налични. Влагането на голямо количество захар в него обаче възпира доста хора, а други просто търсят алтернативи. И понеже съм от вторите, реших да поекспериментирам.

Така първоначално намалих захарта в популярната рецепта наполовина, а после продължих да изпробвам и нови възможности. И понеже за мен най-добрият заместител е медът, заложих на него.
Технологията на приготвяне и пропорциите са същите като на варианта със захар – ½ кг мед на 1 л течност. Сиропът не само се получи не по-лош от първообраза си, а е и по-ароматен и със сигурност по-полезен. Единственото ми притеснение беше, че медът ще предизвика по-бърза ферментация (отколкото захарта), затова прибрах готовия сироп за съхранение в хладилника.


цветове бъз
студена вода
мед
сок от 2-3 лимона


Цветовете бъз се слагат в съд с подходяща големина – аз ползвам порцеланова купа или глинен гювеч.

Заливат се с толкова вода, колкото да се покрият (и колкото позволява съдът) и се притискат с чиния или друго подходящо.

Съдът се оставя на хладно място за поне едно денонощие (спокойно може и две). Тогава съдържанието се изстисква с ръце, добавя се лимоновият сок и всичко се прецежда добре (аз ползвам филтърен плат, може и няколко слоя тензух). Получиха ми се 2 л прецедена течност и по аналогия на варианта със захар реших да сложа 1 буркан мед (почти 1 кг е), т.е. ½ кг мед на 1 л течност. Разбърква се до пълното разтваряне на меда и сиропът се налива в подходящи бутилки, които се затварят добре. Съхранява се в хладилника – аз поне нямам друг вариант, а съм чела за случаи, когато сиропът (този със захар!) започва да ферментира в бутилките и изстрелва капачките като ракети, а за вариацията с мед ми се видя още по-опасно…

Сиропът се консумира, като се разрежда с вода на вкус, а спокойно в каната може да се добавят и няколко резенчета пресен лимон. Прекрасен е на вкус и аромат и е наистина полезен за разлика от варианта със захар. Идеален е и за подслаждане на любимия билков чай, а предполагам, че в съвсем малки количества (по глътка-две) може да се пийва и неразреден като сироп за кашлица…

Меломакарони с орехи и сусам

Меломакароните с орехи и сусам са една от четирите рецепти от сайта My Cooking Book Blog, които съм изпробвала досега. Много съм затруднена да кажа кой е любимецът ми – пияните или тези със сок от мандарини, защото всички видове са много хубави, но за съжаление настоящите заемат последното място в личната ми класация. Не че са по-лоши от останалите, пак са си чудесни, просто стават малко по-различни като текстура (имат и бакпулвер в тестото и се поръсват с орехи и сусам преди печенето), което влияе на моя вкус и предпочитания. Явно ми допадат повече другите видове само с малко сода (те са по-плътни, но крехки и ронливи за разлика от настоящите, които са по-пухкави и порести), както и предпочитам вкуса и аромата на сурови орехи пред печените. Но различни хора – различни вкусове! За някого пък тези дреболии може да са предпочитани! Освен това сладките са чудесни и несиропирани – много са приятни на сладост и съвсем спокойно могат да се хапват и само така, особено с чаша кафе, чай или друга топла напитка…
Приготвих половин доза от оригиналната рецепта – излязоха 30 сладки по 40 г. В оригиналната рецепта се слага ликьор от мандарини, но понеже аз нямам, ползвах ром.


120 мл прясно изцеден портокалов сок
½ ч.л. (4 г) сода бикарбонат
настъргана кора от 1 голям портокал
15 мл ром (ликьор от мандарини или бренди)
320 г (350 мл) зехтин
100 г захар
25 г сусам
60 г орехи
585 г брашно
1 ч.л. (4 г) бакпулвер
2 ч.л. (5 г) канела
щипка сол

за сиропа:
350 г пчелен мед
100 г захар
180 мл вода

за украса отгоре:
30 г едро смлени орехи
10 г сусам
½ ч.л. канела


Брашното се пресява и се смесва с бакпулвера, канелата и солта (ако солта е не е съвсем ситна, по-добре е да се сложи при течностите, за да се разтвори).
В купа се сипва портокаловият сок и се слага содата да се угаси. Добавят се настърганата портокалова кора, алкохолът, зехтинът и захарта. Разбърква се с телена бъркалка, докато се стопи захарта, и се добавят сусамът и орехите. Накрая се изсипва брашнената смес и се разбърква с дървена лъжица колкото да се смесят продуктите и да се получи хомогенна маса, не трябва да се бърка излишно.

От тестото се късат топчета (моите бяха по 40 г) и се оформят на продълговати заоблени сладки. Всяка сладка се потапя в сместа от орехи, сусам и канела и се подреждат в тава, покрита с хартия за печене.

Пекат се в предварително загрята на 170 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 16-17 мин., докато повърхността им се зачерви, а отдолу се получи приятна коричка.
Изпечените сладки се оставят да изстиват в тавата, защото са много крехки и лесно се трошат.

Когато изстинат напълно, се приготвя сиропът.
Водата и захарта се смесват в неголяма тенджерка и се слагат на котлона. Сиропът се вари 10-ина минути (след завирането). Оставя се да се охлади леко и се добавя медът. В топлия сироп за кратко се потапят напълно изстиналите сладки. Изваждат се с решетъчна лъжица и се нареждат в подходящ съд. По желание може да се поръсят и със струйка мед.

Готовите сладки се съхраняват в метална кутия или в стъклена купа с капак.

Понеже аз имах известно количество останал сироп от пияните меломакарони, реших да ползвам него, вместо да варя нов. Естествено той не беше достатъчен за всички бройки, но така се възползвах от съвета на авторката на рецептата да се опитат сладките и несиропирани, само полети с тъничка струйка мед. И потвърждавам нейното мнение – наистина така са много хубави, понеже са въздушни и не много сладки. И дойдоха дюшеш за майка ми, която е диабетичка… А ако като мен предпочитате орехите и сусама сурови, не потапяйте суровите сладки в тях, а ги поръсете след изпичането и сиропирането. Въпреки че другите видове, изпробвани досега, ми допадат повече, и настоящите сладки не са за пренебрегване – достатъчно са хубави и приятни.

Кестенова торта „Кафе“

В последните години всяка есен, в сезона на кестените, освен че си ги хапваме и натурални (просто сварени), осъществявам и някоя по-различна идея с тях. Досега всичко се въртеше около разни кремчета – с кокосова сметана или банани, шоколадови или без какао. И всеки опит доказваше, че кестените са изключително благодатен за целта продукт – кремовете стават много фини, гладки и копринено нежни. И невероятно вкусни! Тази година обаче реших да надградя нещата – кремът да бъде част от торта. И да бъде с нов, различен вкус от досегашните. Така се роди идеята за кафето, която се оказа много добра. Имах само известни колебания какъв да бъде блатът – класически от брашно или без печене, и в крайна сметка везните натежаха към втория вариант. Обаче във всички рецепти из нета суровата основа е смес от някакви ядки и сушени плодове. А от опит знам, че комбинацията на кестени, кокосова сметана и орехи (в частност) става доста тежичка, затова се спрях на подложка от овесени ядки, ябълка и фурми. И останах много доволна!

Ползвах това кокосово мляко – доста е гъсто, с 20% масленост е.

Тортичката стана прелестна – разкошна на вкус, с вълшебно ухание на кафе и чудесна височина, но е по-малка от обичайния размер. Основата стана съвсем тъничка (който желае, може да увеличи продуктите за по-дебела подложка), но така пък повече изпъква кремът отгоре.


основа:
1 ч.ч. фини овесени ядки (100 г)
1 ябълка (100 г изчистена)
5 фурми
настъргана кора от ½ голям лимон

крем:
600 г кестени (сварени и обелени)
1 консерва гъсто кокосово мляко (кокосова сметана)

150 г мед (на вкус)
100 мл силно кафе

какао за поръсване


Овесените ядки, ябълката, фурмите и лимоновата кора се смилат едновременно в чопър или робот. Не е нужно да е съвсем ситно и фино, но понеже сместа става много гъста и лепкава, може да се наложи пасирането да се прекъсне, за да се избута от стените надолу.
Стената на тортена форма (19-20 см) се слага в поднос и сместа се разпределя вътре на равномерен слой.

Кокосовото мляко се загрява (като се затопли и се втечни, се улеснява блендирането). Добавя се към кестените заедно с меда и кафето и всичко се блендира заедно до гладък крем, който се излива върху основата и се заравнява. Тортата се слага в хладилника. Когато кремът стегне, тортата се поръсва отгоре с какао, връща се в хладилника и се оставя да престои до следващия ден.

Тортата е прекрасна – много креместа и нежна. Основата е изключително свежа и с приятна текстура, ябълката се усеща чудесно, лимоновата кора придава свежест и прелестен аромат. А кремът е божествен – копринено нежен и с разкошно ухание на кафе.

Допълнение

•  Блатът на тортата е чудесен, но като за първи опит се получи малко по-тънък, отколкото си го представях. Въпреки че и тази дебелина не е лоша, при следващите подобни торти увеличих с 50% продуктите и съм по-доволна от резултата. Иначе казано – сложих 150 г овесени ядки, 150 г ябълки и 8 фурми.
•  Кокосовото мляко не е задължително да е това от снимката – важното е да е гъсто (с висок процент кокосово съдържание) и с прилична масленост. Такива млека се предлагат и под името „кокосова сметана“.
•  За да не се втечнява излишно кремът, може да се ползва разтворимо кафе – 2 ч.л. например (или 2 пакетчета от еднократните дози).

Двойно шоколадова торта с брашно от спелта и ябълково пюре

Това е същата онази разкошна шоколадова торта, която още от първото ѝ приготвяне ми стана любима и за всички поводи приготвям само нея. Затова нямаше как да не претърпи някои експерименти и вариации. Основното, което исках да пробвам, е да заменя лененото семе с ябълково пюре, а второто – да я направя с брашно от спелта вместо от лимец. За ябълковото пюре знам, че се използва като заместител на яйцата в сладкиши, но досега не го бях ползвала, така че трябваше и това да пробвам.  А спелтеното брашно също ми е много любимо – изключително ароматно е и всички печива с него стават невероятно вкусни. Според наличните в момента продукти настъпиха и някои други козметични промени. И така, замених лимеца със спелта (малко по-голямо количество), портокаловата кора с такава на лайм, червените боровинки със сушени кайсии (домашни са и са леко киселки – много приятни!), лененото семе с ябълково пюре и намалих водата на 200 мл. И крайният резултат отново е великолепна, възхитителна, божествена торта!

Мерителната чаша е 240 мл.

за блата:

3 ч.ч. (375 г) пълнозърнесто брашно от спелта

3 с.л. (25 г) какао

¼ ч.л. смляна ванилия (бурбонска)

1 ч.л. канела

щипка сол

настърганата кора на 1 лимон

настърганата кора на 1 лайм

30 г домашни сушени кайсии

50 г тъмни стафиди

1 ч.ч. (250 г) домашно пюре от ябълки

1 ч.ч. (180 г) кафява захар 

¾ ч.ч. (150 г) шарлан

200 мл вода

1 ч.л. сода за хляб

2 с.л. оцет

за крема:

4 банана (около 450 г обелени)

1 авокадо

100 г шоколадов кувертюр (черен шоколад)

3 с.л. (20 г) разтопено кокосово масло

2 с.л. какао

2 с.л. (50 г) мед 

1 пак. бурбонска ванилова захар

Брашното се пресява в купа. Добавят се останалите сухи съставки – какаото, ванилията, канелата, солта, корите на лимона и лайма и сушените плодове (кайсиите се нарязват на парченца). Всичко се разбърква добре. 

Ябълковото пюре се слага в друга купа и се добавят захарта, шарланът и водата, като се бърка до разтопяването на захарта. Содата се угасява в оцета и се добавя към течните продукти. Накрая се изсипват сухите съставки и всичко се разбърква до хомогенна смес с дървена или телена бъркалка, няма нужда от миксер. Тестото става гъсто, но течно и лепкаво. Излива се в тортена форма (26 см), покрита с хартия за печене, и се пече на 160 градуса на долен реотан с вентилатор около 30-35 мин. – клечката да излезе суха. Ако се препече, блатът ще се изсуши, а трябва да е влажен и сочен. Но има и обратната опасност – в средата да остане недопечен (заради ябълковото пюре), така че пробата с клечката трябва да е точно там. Оставя се във формата да изстине леко, след което се изважда на решетка да доизстине.

Шоколадът се разтопява на водна баня или на най-слабата степен на котлона заедно с кокосовото масло и всички продукти за крема се пасират едновременно в чопър. Готовият крем може да се сложи в хладилника за 2-3 часа, докато изстива блатът – така се сгъстява леко и после се работи много удобно с него.

Напълно изстиналият блат се срязва на две. Долната част се намазва с част от крема (около половината или малко повече), отгоре внимателно се поставя горната част и тортата се намазва отгоре и отстрани с останалия крем. Много лесно преместването и връщането на горната половина става с дъното на тортената форма – просто „се загребва“ с него. Иначе може да се начупи, понеже блатът е много сочен и мекичък; но дори и да се отчупи някое парче, при сглобяването на тортата частите се наместват добре и когато се намаже с крем отвън, нищо не личи…

Отгоре тортата се украсява с плодове според сезона, ядки, кокосови стърготини или кой както намери за добре. В началото на лятото чудесна украса се получава с кайсии – те се връзват идеално както цветово, така и вкусово със съдържанието отдолу; през зимата много подходящи са портокалите и нарът.

Тортата не се различава кой знае колко от другия вариант с лимец и портокалова кора – пак е толкова вкусна и ароматна, неустоима и възхитителна. Всъщност тази с портокаловата украса е „кръстоска“ от двата варианта – с ябълково пюре и лимецово брашно, и също е превъзходна. А от същото тесто може да се направи и фантастично брауни, като отгоре вместо с тортения крем се покрие с шоколадова глазура. То също е умопомрачително вкусно!

Слънчогледова майонеза

Тази уникална майонеза открих при Момичетата от града – беше представена като сос, предназначен за една картофена салата във френски стил. Когато го приготвих обаче (спазвайки точно дадените там пропорции) се получи нещо по-различно от очакваното – беше нежно и пухкаво, с превъзходен вкус, но доста гъсто. Или казано накратко – това не беше типичен сос, беше си чиста майонеза. Но каква само! Феноменална! Оказа се обаче, че за картофената салата е по-добре сместа да е малко по-рядка (и по-кисела – поне за моя вкус), така че при следващия опит увеличих количествата на водата и лимоновия сок. Ето какво е нужно за тази превъзходна майонеза (излизат около 350 г):


100 г белени слънчогледови семки
50 г зехтин
½ ч.л. мед
2 скилидки чесън
1 ч.л. дижонска горчица
сок от 1 лимон
½ ч.л. сол
щипка черен пипер
100 мл вода


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и всички продукти (включително и пулпът, останал след изстискването на лимона) се блендират заедно до гладка смес.
С количеството на водата естествено може да се варира – вероятно всеки има различни предпочитания за гъстотата на майонезата (зависи и за какво ще се ползва). Затова е по-добре да се започне с по-малко количество, което после може да се увеличи. Трябва да се отбележи, че като престои, майонезата се сгъстява и уплътнява.

Майонезата наистина е уникална! Пухкава и нежна, невероятно ароматна и вкусна! По-хубава е дори от оригиналния продукт с яйца – по-вкусна и много по-лека е от нея. По желание може да ѝ се добави щипка куркума за цвят, но и без това си е чудесна. Става за всичко – за сандвичи, салати или каквото друго ви хрумне… А ако се увеличи количеството на водата, се получава невероятен сос, изключително подходящ за различни печени зеленчуци и особено за фалафели и дюнери.

Слънчогледов сос

На въпросния сос попаднах при Момичетата от града – беше предназначен за една картофена салата по френски. Според дадените там продукти обаче се получи нещо, което по-скоро прилича на майонеза, а за да се нарече сос (не че майонезата не е вид сос), по моето скромно мнение сместа трябва да бъде по-рядка. Експериментирайки и усъвършенствайки нещата, открих, че ако се увеличи количеството на водата и лимоновия сок, резултатът е истински великолепен сос – просто гениален и идеален заместител на популярния чеснов млечен сос, който така ми липсва за някои ястия…

Сосът може да се приготви и без зехтин – от това не губи нищо като вкусови качества, даже става по-лек; единствената дребна разлика е в текстурата (със зехтин е леко по-плътен). Но пък е по-добрият вариант за тези, които избягват екстрахираните мазнини.


100 г белени слънчогледови семки
50 г зехтин
½ ч.л. мед
2 скилидки чесън
1 ч.л. дижонска горчица
сок от 1 лимон
½ ч.л. сол
щипка черен пипер
150 мл вода


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и всички продукти (включително и пулпът, останал след изстискването на лимона) се блендират заедно до гладка смес.
С количеството на водата естествено може да се варира – вероятно всеки има различни предпочитания за гъстотата на соса. Затова е по-добре да се започне с по-малко количество, което после може да се увеличи. Важно е да се отбележи, че веднага след приготвянето сосът е по-рядък и течен, но като престои, се сгъстява и уплътнява.

Сосът е уникален – леко накиселяващ и много ароматен, с прекрасен дъх на зехтин, пикантен вкус от горчицата и чесъна, прелестна свежест от лимона и нежна нотка от меда. Не се притеснявайте – не се усеща никаква сладост, медът само омекотява и облагородява сместа. Сосът е идеален за всякакви печени или задушени зеленчуци, няма по-добър от него за фалафели и дюнери, става и за дресинг за салати.

Той е най-добрата компания за сладките картофи и пащърнака на фурна – балансира чудесно сладостта на картофите с леко киселия си вкус и освежава брилянтно текстурата на печените зеленчуци.

Сосът може да се приготви и без зехтин – от това не губи нищо като вкусови качества, даже става по-лек и е по-добрият вариант за тези, които избягват екстрахираните мазнини. Единствената дребна разлика е в текстурата (със зехтин е леко по-плътен), но този недостатък много лесно може да бъде отстранен, ако водата се замени с аквафаба – така сосът става невероятно нежен и пухкав.

Какаово-фъстъчен крем

Приготвяйки симпатичното бананово-фъстъчено брауни, на етапа преди добавянето на овесените ядки установих, че получената до момента смес е чудесно какаово кремче. Затова не се колебах особено да го изпробвам и като самостоятелен десерт. Приготвя се изключително бързо и лесно, а се отплаща с чудесен вкус и аромат на банани и фъстъци. И естествено – на какао… И понеже браунито не е много сладко (поне за моя вкус трябва да е по-сладичко, нали все пак е сладкиш), добавих и малко мед.


2 средни банана (200 г обелени)
50 г фъстъчено масло
15 г какао
1 с.л. мед (на вкус)


Бананите се пасират в чопър. Добавят се фъстъченото масло, какаото и медът и се разбива отново до гладка смес. Кремът се разпределя в чашки и се поръсва с кокосови стърготини или нещо друго по желание за украса.

Кремчето е разкошно! С чудесна текстура, с прекрасен и трудно устоим аромат на банани, фъстъци и какао. Които пък освен всичко друго представляват и една полезна и здравословна комбинация…

Крем от тиква и портокали

Не знаех, че има такъв крем. Докато не го направих миналата седмица… Съвсем случайно – за да оползотворя един резен тиква, 3 портокала и 1 мандарина… След като ги сварих и блендирах, стана фантастичен крем! Изобщо не очаквах толкова добър резултат! И понеже действах на око и на вкус, без точни грамажи, се наложи да го направя още веднъж, за да си запиша някакви пропорции все пак… Пък и толкова много ми хареса, че исках пак да си хапна от това вълшебно нещо в чаша с цвят на старо злато… И така, при втория опит се оказа, че съотношението на тиквата към цитрусите е горе-долу 2:1 – на почти 1 кг тиква сложих 3 портокала и 2 мандарини с общо тегло около 500 г (всичко е чисто тегло, обелено и почистено). Естествено всеки може да промени това съотношение по свой вкус… Както и може да се ползват само портокали или само мандарини. Моите портокали са от сорта за сок, т.е. не са много големи, но са сочни; мандаринките са със средна големина. Останалите продукти са на вкус, особено медът – зависи колко е сладка тиквата.


1 кг тиква (почистена и нарязана на кубчета)
3 портокала (335 г обелени)
2 мандарини (170 г обелени)
5-6 пъпки карамфил
2 ч.л. канела
150 мл вода
60 г кокосово масло
50 г мед (на вкус и зависи колко е сладка тиквата)
30 г орехи – за поръсване


Тиквата се обелва и се нарязва на кубчета. Портокалите и мандарините се обелват и заедно с тиквата се слагат в тенджера на котлона. Налива се и малко вода, за да може тиквата да се свари по-лесно. Добавят се канелата и карамфилът. Когато тиквата омекне, котлонът се усилва и тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишната течност. Оставя се да поизстине малко и карамфилчетата се изваждат.
Сварените плодове се прехвърлят в блендер, добавят се кокосовото масло и медът и се пасира до фина смес. Готовият крем се разпределя в подходящи чаши или купички и се слага в хладилника.

Преди да се сервира, се поръсва отгоре с нарязани на ситно орехи.

Кремът е наистина феноменален! Изключително приятен и лек, копринено нежен, с прекрасна свежа и ароматна нотка от портокалите и мандарините. А поръсен с орехите става трепач! Не си и помисляйте да ги пропуснете!

Не съм предполагала, че може да съществува такъв крем – от такива продукти, с такъв цвят, вкус и аромат. Очарована съм! И много щастлива от откритието си! Някой ден ще го изпробвам и в някоя тортичка…

Ако се консумира веднага след приготвянето или след кратко охлаждане, кремът е с характерната за този десерт консистенция – много гъст, но леко течен. След по-дълъг престой в хладилника (поне до следващия ден) обаче се втвърдява и като се гребне с лъжичката, запазва формата си – т.е. спокойно би се рязал с нож и би могъл да се ползва за тарти и други подобни сладкиши…